Решение по дело №27/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 72
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 28 февруари 2020 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20201700500027
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 72

28.02.2020г.             град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 18.02.2020г., в следния състав:

                                                                       Председател : Методи Величков

                                                                              Членове : Димитър Ковачев

                                                                                  Антония Алексова

                                                                                            

При участие на секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 27 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от М.М. срещу Решение № 1682 от 18.11.2019г., постановено по гр. д. № 3855/2019г. по описа на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „Топлофикация Перник“АД отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост на суми, за които има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 3887/2009г. на ПРС и е образувано изпълнително дело 673/2011г. на ЧСИ С.Д..

С жалбата моли решението да бъде отменено и да се отхвърлят исковете по чл. 439 ГПК.

Изтъкват се съображения за неправилност на фактическите и правни изводи на ПРС и неправилно прилагане на института на погасителната давност. Счита, че давността е три години, а не както е приел ПРС –пет години. Посочва, че заповедта за изпълнение няма сила на присъдено нещо. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

Няма постъпил отговор на жалбата.

При проверка по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение неговата правилност ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата.

От фактическа страна се установява от доказателствата по делото, че на 21.10.2009 г. по ч.гр.д. 3887/2009г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение за исковите суми.

На 15.06.2011г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.

На 16.08.2011г. е депозирана молба от ответното дружество до ЧСИ С.Д. и е образувано изп.д. 673/2011г. в молбата за образуване на изпълнителното дело има искане за изпълнителни способи

На 17.11.2011г. е изпратено запорно съобщение до НОИ.

На 21.11.2011г. е получен отговор от НОИ, че запора е наложен. Но е наложен запор върху пенсия на друго лице и затова същият е вдигнат от ЧСИ.

На 14.08.2013г. е изпратено ново запорно съобщение до НОИ, връчено на 15.08.2013г.

На 13.07.2015г. е постъпила молба от взискателя –ответник по делото с искане за справки и запори и извършване на публична продан.

На 30.11.2015г. е изпратено ново запорно съобщение до Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при ЦУ на НОИ, което е препратило запорното съобщение на ТП на НОИ- гр. Перник по компетентност.

На 05.01.2016г. е изпратено отново запорно съобщение до НОИ.

На 17.08.2018г. е изпратено запорно съобщение до банка ДСК, получено на 29.08.2018г-видно от обратната разписка, като на 07.09.2018г. е получен отговор, че запора е наложен.

Запор е изпратен на 17.08.2018г. и до „Интернешънъл асет банк“, като е получен отговор, че сметката е закрита на 13.09.2018г.

Исковата молба е подадена на 24.06.2019г.

При тези данни настоящият състав на ПОС приема от правна страна, че давностния срок по отношение на всички вземания, по изпълнителния лист е петгодишния по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Този извод се налага предвид факта, че заповедта за изпълнение е издадена по чл. 410 ГПК и щом има издаден изпълнителен лист, то това означава и че е влязла в сила най късно на дата на издаване на изпълнителния лист-15.06.2011г.. По този въпрос няма и спор между страните. В исковата молба няма твърдения, че заповедта не е връчвана. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира и сила на присъдено нещо по следните съображения:

Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.

Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие.

Осъдителните решения имат изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.

Редът по чл. 439 е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и съответно не се преклудират.

Основанията по чл. 424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.

Видно от гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Изрично в Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).

В подкрепа на становището, че влязлата в сила заповед е приравнена на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал.2 ЗЗД е и практиката на съдилищата: Решение № 791 на САС по в. гр. д. № 3948/2012 г. недопуснато до касационно обжалване; Решение № 36 от 23.02.2017 г. на ВнАС по в. т. д. № 699/2016 г., недопуснато до касационен контрол; Решение от 28.09.2016г. по в.гр.д. 365/2016г. на ОС Сливен-недопуснато до касационен контрол; Решение 94/30.03.2017г. по в.гр. д. 1040/2017г. на ОС.

С оглед на изложеното в конкретния случай давността е прекъсната на 15.06.2011г. с  влизане в сила на заповедта.

Давността е прекъсната и с молбата за образуване на изпълнително дело от  16.08.2011г. съгласно Постановление 3/1980 г. на Пленума на ВС, както и с изпратените до НОИ запори на 17.11.2011г и 14.08.2013г., а също и с молбата на взискателя от 13.07.2015г.

Същевременно давността не е текла до 26.06.2015г., когато е Постановление 3/1980 г. на Пленума на ВС е обявено за загубило сила с ТР2/2013г. на ОСГТК на ВКС. ПОС споделя становището в практиката на ВКС (Решение 170/17.09.2018г. по гр.д. 2382/2017г. IV Г.О. и др.), че ТР 2/2013г. не намира приложение за изпълнителни производства приключили преди неговото обявяване на 26.06.2015г. и се прилага към висящите към момента на постановяването му изпълнителни дела каквото е процесното, тъй като видно от изложеното по горе няма изтекъл срок по чл. 433, т. 8 ГПК. Оплакването в жалбата в тази насока е неоснователно, тъй като ПРС правилно е зачел действието на Постановлението на пленума

След обявяването на ТР 2/2013г. взискателя е депозирал молбата си от 13.07.2015г. с която също е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност, която също е прекъсната с изпращане на запор на 30.11.2015г. до Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при ЦУ на НОИ, което е препратило запорното съобщение на ТП на НОИ- гр. Перник по компетентност. Давността е прекъсната и на  05.01.2016г. когато е изпратено отново запорно съобщение до НОИ

След 05.01.2016г. няма действия годни да прекъснат давността.

Следващите действия на изпълнение са изпратените запори до посочените по-горе банки на 17.08.2018г. Те обаче са след изтичане на срока по чл. 433, т. 8 ГПК, изтекъл на 05.01.2018г., считано от 05.01.2016г. На 05.01.2018г. изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона и предвид разяснената по горе приложимост след 26.06.2015г. на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС новата давност следва да се определи с начална дата от последното поискано или извършено валидно изпълнително действие- в случая – на 05.01.2016г. когато е изпратено запорно съобщение до НОИ..

Към датата на исковата молба не е изтекла приложимата петгодишна погасителна давност и иска правилно не е уважен.

Предвид горното решението следва да се потвърди.

По разноските: при този изход на делото на ищеца-въззиваем не се дължат никакви разноски.

Ответника има право на сторените разноски за въззивната инстанция, като е поискано възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200,00 лева. ПОС намира направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност за основателно. Делото не е с фактическа или правна сложност. Предвид горното следва да се присъдят 100,00 лева за юрисконсулт на въззиваемото дружество.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1682 от 18.11.2019г., постановено по гр. д. № 3855/2019г. по описа на Пернишки районен съд

ОСЪЖДА М.Т.М. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „Топлофикация Перник“ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ Република сумата от 100,00 разноски за юрисконсултско възнаграждение по въззивното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                                  Членове  :  1.                                  2.