РЕШЕНИЕ
№ 72
28.02.2020г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 18.02.2020г., в следния
състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антония
Алексова
При участие на секретаря Емилия Павлова като разгледа
докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 27 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М.М. срещу Решение №
1682 от 18.11.2019г., постановено по гр. д. № 3855/2019г. по описа на Пернишки
районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „Топлофикация
Перник“АД отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост
на суми, за които има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 3887/2009г. на ПРС и
е образувано изпълнително дело 673/2011г. на ЧСИ С.Д..
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
отхвърлят исковете по чл. 439 ГПК.
Изтъкват се съображения за неправилност на фактическите
и правни изводи на ПРС и неправилно прилагане на института на погасителната
давност. Счита, че давността е три години, а не както е приел ПРС –пет години.
Посочва, че заповедта за изпълнение няма сила на присъдено нещо. Иска се отмяна
на решението и уважаване на исковете.
Няма постъпил отговор на жалбата.
При проверка по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд
констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение неговата
правилност ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата.
От фактическа страна се установява от доказателствата
по делото, че на 21.10.2009 г. по ч.гр.д. 3887/2009г. на ПРС е издадена заповед
за изпълнение за исковите суми.
На 15.06.2011г. е издаден изпълнителен лист въз основа
на заповедта за изпълнение.
На 16.08.2011г. е депозирана молба от ответното
дружество до ЧСИ С.Д. и е образувано изп.д. 673/2011г. в молбата за образуване
на изпълнителното дело има искане за изпълнителни способи
На 17.11.2011г. е изпратено запорно съобщение до НОИ.
На 21.11.2011г. е получен отговор от НОИ, че запора е
наложен. Но е наложен запор върху пенсия на друго лице и затова същият е
вдигнат от ЧСИ.
На 14.08.2013г. е изпратено ново запорно съобщение до
НОИ, връчено на 15.08.2013г.
На 13.07.2015г. е постъпила молба от взискателя
–ответник по делото с искане за справки и запори и извършване на публична
продан.
На 30.11.2015г. е изпратено ново запорно съобщение до
Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при ЦУ на НОИ, което е
препратило запорното съобщение на ТП на НОИ- гр. Перник по компетентност.
На 05.01.2016г. е изпратено отново запорно съобщение
до НОИ.
На 17.08.2018г. е изпратено запорно съобщение до банка
ДСК, получено на 29.08.2018г-видно от обратната разписка, като на 07.09.2018г.
е получен отговор, че запора е наложен.
Запор е изпратен на 17.08.2018г. и до „Интернешънъл
асет банк“, като е получен отговор, че сметката е закрита на 13.09.2018г.
Исковата молба е подадена на 24.06.2019г.
При тези данни настоящият състав на ПОС приема от
правна страна, че давностния срок по отношение на всички вземания, по
изпълнителния лист е петгодишния по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Този извод се налага предвид факта, че заповедта за
изпълнение е издадена по чл. 410 ГПК и щом има издаден изпълнителен лист, то
това означава и че е влязла в сила най късно на дата на издаване на
изпълнителния лист-15.06.2011г.. По този въпрос няма и спор между страните. В
исковата молба няма твърдения, че заповедта не е връчвана. Влязлата в сила
заповед за изпълнение формира и сила на присъдено нещо по следните съображения:
Характерно за влезлите в
сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните -
след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на
отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания са
настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.
Аналогично е положението
при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника
по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни
до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие.
Осъдителните решения имат
изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след
влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на
заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта
на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423 ГПК
(аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
Редът по чл. 439 е приложим
при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се
релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и
съответно не се преклудират.
Основанията по чл. 424 ГПК
са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал.
1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.
Видно от гореизложеното
чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Изрично в Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е
посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II
т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015
г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК).
В подкрепа на становището,
че влязлата в сила заповед е приравнена на съдебно решение по смисъла на чл.
117, ал.2 ЗЗД е и практиката на съдилищата:
Решение № 791 на САС по в. гр. д. № 3948/2012 г. недопуснато до касационно
обжалване; Решение № 36 от
23.02.2017 г. на ВнАС по в. т. д. № 699/2016 г., недопуснато до
касационен контрол; Решение от 28.09.2016г. по в.гр.д. 365/2016г. на ОС
Сливен-недопуснато до касационен контрол; Решение 94/30.03.2017г. по в.гр. д.
1040/2017г. на ОС.
С
оглед на изложеното в конкретния случай давността е прекъсната на 15.06.2011г.
с влизане в сила на заповедта.
Давността
е прекъсната и с молбата за образуване на изпълнително дело от 16.08.2011г.
съгласно Постановление 3/1980 г. на Пленума на ВС, както и с
изпратените до НОИ запори на 17.11.2011г
и 14.08.2013г., а също и с молбата на взискателя от 13.07.2015г.
Същевременно
давността не е текла до 26.06.2015г., когато е Постановление 3/1980 г. на
Пленума на ВС е обявено за загубило сила с ТР2/2013г. на ОСГТК на ВКС. ПОС
споделя становището в практиката на ВКС (Решение 170/17.09.2018г. по гр.д.
2382/2017г. IV
Г.О. и др.), че ТР 2/2013г. не намира приложение за изпълнителни производства
приключили преди неговото обявяване на 26.06.2015г. и се прилага към висящите
към момента на постановяването му изпълнителни дела каквото е процесното, тъй
като видно от изложеното по горе няма изтекъл срок по чл. 433, т. 8 ГПК. Оплакването
в жалбата в тази насока е неоснователно, тъй като ПРС правилно е зачел действието
на Постановлението на пленума
След
обявяването на ТР 2/2013г. взискателя е депозирал молбата си от 13.07.2015г. с
която също е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност, която
също е прекъсната с изпращане на запор на
30.11.2015г. до Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при ЦУ
на НОИ, което е препратило запорното съобщение на ТП на НОИ- гр. Перник по
компетентност. Давността е прекъсната и на
05.01.2016г. когато е изпратено отново запорно съобщение до НОИ
След 05.01.2016г. няма действия годни да прекъснат
давността.
Следващите действия на изпълнение са изпратените
запори до посочените по-горе банки на 17.08.2018г. Те обаче са след изтичане на
срока по чл. 433, т. 8 ГПК, изтекъл на 05.01.2018г., считано от 05.01.2016г. На
05.01.2018г. изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона и предвид
разяснената по горе приложимост след 26.06.2015г. на ТР 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС новата давност следва да се определи с начална дата от последното поискано
или извършено валидно изпълнително действие- в случая – на 05.01.2016г. когато
е изпратено запорно съобщение до НОИ..
Към датата на исковата молба не е изтекла приложимата
петгодишна погасителна давност и иска правилно не е уважен.
Предвид горното решението следва да се потвърди.
По разноските:
при този изход на делото на ищеца-въззиваем не се дължат никакви разноски.
Ответника
има право на сторените разноски за въззивната инстанция, като е поискано
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200,00 лева. ПОС намира направеното
от жалбоподателя възражение за прекомерност за основателно. Делото не е с
фактическа или правна сложност. Предвид горното следва да се присъдят 100,00
лева за юрисконсулт на въззиваемото дружество.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1682 от 18.11.2019г.,
постановено по гр. д. № 3855/2019г. по описа на Пернишки районен съд
ОСЪЖДА М.Т.М. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати
на „Топлофикация Перник“ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ Република сумата от 100,00 разноски за
юрисконсултско възнаграждение по въззивното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.