Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 20.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисаветя Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7758
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата В.М.Ш. твърди, че през 2018г. по инициатива на
ответницата срещу нея било образувано гр.дело № 924/2018г. пред Районен съд –
гр.Бяла, което било прехвърлено по компетентност в Районен съд – гр.Варна и
образувано под № 5452/2019г. по описа на последния съд. По искане на Р.К. –
тогава ищец, за обезпечаване изпълнението на решението, на основание чл.389 от ГПК, на 07.11.2018г. в нейна полза била допусната обезпечителна мярка – запор
на вземанията на Ш. по изп.дело № 303/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 808 и район
на действие Окръжен съд – гр.Варна до размера от 5 000.00 лева. Със
съобщение изх.№ 8626/15.11.2018г. на ЧСИ с рег.№ 914 и район на действие РОС, Ш.
била уведомена за запора. С решение № 4303/16.10.2019г. по гр.дело №
5452/2019г. по описа на Районен съд – гр.Варна, което е влязло в законна сила,
предявеният срещу ищцата иск от ответницата с правно основание чл.45 от ЗЗД бил
отхвърлен. С определение № 15618/28.11.2019г. на Районен съд – гр.Варна,
допуснатото обезпечение – запор върху вземанията на Ш. по изп.дело № 303/2018г.
по описа на ЧСИ с рег.№ 808 и район на действие Окръжен съд – гр.Варна, било
отменено. В резултат неоснователната претенция на Р.К. и неоснователно
наложената й обезпечителна мярка, ищцата твърди, че е претърпяла вреди,
изразяващи се в пропуснатата възможност да ползва за свои нужди и нуждите на
децата й запорираните парични средства. През 2018г. останала без работа и
следвало да разчита единствено на свои спестявания, за да покрива текущи и
належащи разходи. Спестявания нямала и разчитала изключително на очакваните от
нея парични средства от продажбата на бившето семейно жилище /след делба/,
предмет на изп.дело № 303/2018г. Освен ангажименти към децата й, както и
ангажименти по сключен от нея договор за кредит /по време на брака й с Ивайло
Герчев/, в периода на действието на запора, била допълнително финансово
затруднена и поради непрестанните дела, които Р.К. и нейният приятел Ивайло
Герчев /бевш нейн съпруг/ водели срещу нея. Всяко заведено от тях дело било
обезпечавано с налагани запори – още едно от ответницата и други 8 от страна на
Ивайло Герчев. Историята на трайния конфликт и множеството съдебни дела между
ищцата и бившия й съпруг била дълга. Почти във всяка ситуация и съдебно дело,
заведено от него срещу нея, Р.К. участвала като негов свидетел или придружител.
По тази причина и счита, че развилото се производство по гр.дело № 5452/2019г.
по описа на Районен съд – гр.Варна по предявения иск с правно основание чл.45
от ЗЗД е било заведено с единствената цел да й бъде запорирана конкретната сума
по изп.дело, която следвало да получи, а резултатът от наложения й запор са
понесените от нея финансови трудности, предизвикали в допълнение напрежение в
семейството й. Запорите, които й били наложени, включително и процесния,
препятствали плановете на ищцата да погаси предсрочно тегления от нея кредит и
да се освободи от задълженията си пред Банка ДСК, като била поставена и в
невъзможност да плаща на падежното си число дължимите месечни вноски. По
изложените съображения твърди, че ответницата й причинила имуществени вреди в
резултат на допуснатото обезпечение на иска чрез запор на паричната сума от
5 000.00 лева, искът по който бил отхвърлен и според съдебната практика
вредите от това обезпечение са съизмерими като минимален размер със законната
лихва върху запора на парите за периода на действие на същия, а именно за
периода 15.11.2018г. до 20.12.2019г. тази вреда е в размер на 556.95 лева. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да осъди Р.К. да й заплати сумата от 556.95 лева,
представляваща обезщетение в размер на законна лихва върху сумата от
5 000.00 лева за периода на задържането й 15.11.2018г. до 20.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл. 403, ал.1 от ГПК.
Ответницата Р.Г.К. оспорва
изцяло предявения иск, като твърди, че ищцата не е претърпяла вреди от
обезпечението, а и твърдените такива не са в пряка и непосредствена последица
от наложеното обезпечение. Твърди и че предявеният иск бил преждевременно
заведен, а и от там неоснователен, защото решението, с което бил отхвърлен
нейния иск не е е влязло в сила или е влязло в сила след предявяването му и
след отмяната на обезпечението, които е било без основание към него момент.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
През 2018г. по инициатива на
ответницата срещу ищцата било образувано гр.дело № 924/2018г. пред Районен съд
– гр.Бяла, което било прехвърлено по компетентност в Районен съд – гр.Варна и
образувано под № 5452/2019г. по описа на последния съд, като по искане на Р.К.
– тогава ищец, за обезпечаване изпълнението на решението, на основание чл.389
от ГПК, на 07.11.2018г. в нейна полза била допусната обезпечителна мярка –
запор на вземанията на Ш. по изп.дело № 303/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 808
и район на действие Окръжен съд – гр.Варна до размера от 5 000.00 лева, а
със съобщение изх.№ 8626/15.11.2018г. на ЧСИ с рег.№ 914 и район на действие
РОС, Ш. била уведомена за запора. С решение № 4303/16.10.2019г. по гр.дело №
5452/2019г. по описа на Районен съд – гр.Варна, предявеният срещу ищцата иск от
ответницата с правно основание чл.45 от ЗЗД бил отхвърлен. От материалите по
приложеното гр.дело № 5452/2019г. по описа на РС – гр.Варна е видно, че
съобщението за постановеното решение е било връчено на В.Ш. на 17.10.2019г.
/съобщение на л.45 от делото, а съобщението за постановеното решение е било
връчено на Р.К. на 28.10.2019г.
/съобщение на л.46 от делото/. Това решение не е било обжалвано от страните в
законовоустановения двуседмичен срок, поради което същото е влязло в сила на
12.11.2019г. С определение № 15618/28.11.2019г. на Районен съд – гр.Варна,
допуснатото обезпечение – запор върху вземанията на Ш. по изп.дело № 303/2018г.
по описа на ЧСИ с рег.№ 808 и район на действие Окръжен съд – гр.Варна, било
отменено и запорът бил вдигнат. Това определение е било връчено на В.Ш. на
29.11.2019г. /съобщението на л.64 от делото/, а на Р.К. на 09.12.2019г.
/съобщението на л.70 от делото/, то не е било обжалвано от страните в
законовоустановения едноседмичен срок, поради което същото е влязло в сила на 17.12.2019г.,
а запорът върху сумата от 5 000.00 лева е бил вдегнат на 20.12.2019г. от
съдебния изпълнител.
По делото е бил изискан от РС –
гр.Варна заверен препис от решение № 4303/16.10.2019г. по гр.дело № 5452/2019г.
по описа на Районен съд – гр.Варна, с което предявеният срещу ищцата иск от
ответницата с правно основание чл.45 от ЗЗД бил отхвърлен. Такъв препис от
решението е представен, като на него е отразено от деловодител при РС –
гр.Варна, че същото е влязло в сила на 02.06.2020г. Съдът намира обаче, че
отразеното влизане в сила на съдебното решение от деловодителя е невярно, тъй
като както бе посочено по-горе това съдебно решение е влязло в сила на
12.11.2019г., след като не е било обжалвано от страните в двуседмичен срок от
получаване на съобщенията за изготвянето му.
По делото липсва спор, че лихвата
за забава върху главницата от 5 000.00 лева за периода 15.11.2018г. до
20.12.2019г. възлиза в размер на 556.95 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.403, ал.1 от ГПК, ако искът по който е допуснато
обезпечението бъде отхвърлен, ответникът може да иска от ищеца по него да му
заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. В случая съдът намира,
че на налице предпостанките на цитираната законова разпоредба. През 2018г. по
инициатива на ответницата срещу ищцата било образувано гр.дело № 924/2018г.
пред Районен съд – гр.Бяла, което било прехвърлено по компетентност в Районен
съд – гр.Варна и образувано под № 5452/2019г. по описа на последния съд, като
по искане на Р.К. – тогава ищец, за обезпечаване изпълнението на решението, на
основание чл.389 от ГПК, на 07.11.2018г. в нейна полза била допусната
обезпечителна мярка – запор на вземанията на Ш. по изп.дело № 303/2018г. по
описа на ЧСИ с рег.№ 808 и район на действие Окръжен съд – гр.Варна до размера
от 5 000.00 лева, а със съобщение изх.№ 8626/15.11.2018г. на ЧСИ с рег.№
914 и район на действие РОС, Ш. била уведомена за запора. С решение №
4303/16.10.2019г. по гр.дело № 5452/2019г. по описа на Районен съд – гр.Варна,
предявеният срещу ищцата иск от ответницата с правно основание чл.45 от ЗЗД бил
отхвърлен. От материалите по приложеното гр.дело № 5452/2019г. по описа на РС –
гр.Варна е видно, че съобщението за постановеното решение е било връчено на В.Ш.
на 17.10.2019г. /съобщение на л.45 от делото, а съобщението за постановеното
решение е било връчено на Р.К. на
28.10.2019г. /съобщение на л.46 от делото/. Това решение не е било обжалвано от
страните в законовоустановения двуседмичен срок, поради което същото е влязло в
сила на 12.11.2019г. С определение № 15618/28.11.2019г. на Районен съд –
гр.Варна, допуснатото обезпечение – запор върху вземанията на Ш. по изп.дело №
303/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 808 и район на действие Окръжен съд –
гр.Варна, било отменено и запорът бил вдигнат. Това определение е било връчено
на В.Ш. на 29.11.2019г. /съобщението на л.64 от делото/, а на Р.К. на
09.12.2019г. /съобщението на л.70 от делото/, то не е било обжалвано от
страните в законовоустановения едноседмичен срок, поради което същото е влязло
в сила на 17.12.2019г., а запорът върху сумата от 5 000.00 лева е бил вдигнат
на 20.12.2019г. от съдебния изпълнител. По делото е бил изискан от РС –
гр.Варна заверен препис от решение № 4303/16.10.2019г. по гр.дело № 5452/2019г.
по описа на Районен съд – гр.Варна, с което предявеният срещу ищцата иск от
ответницата с правно основание чл.45 от ЗЗД бил отхвърлен. Такъв препис от
решението е представен, като на него е отразено от деловодител при РС –
гр.Варна, че същото е влязло в сила на 02.06.2020г. Съдът намира обаче, че
отразеното влизане в сила на съдебното решение от деловодителя е невярно, тъй
като както бе посочено по-горе това съдебно решение е влязло в сила на
12.11.2019г., след като не е било обжалвано от страните в двуседмичен срок от
получаване на съобщенията за изготвянето му. Поради това и съдът намира за
неоснователно възражението на пълномощника на ответницата, че искът бил
недопустим, като преждевременно заведен, тъй като това не е така – искът е
предявен на 23.12.2019г. след влизане в сила на съдебното решение, с което
обезпечения иск на ответницата е бил отхвърлен, влизане в сила на определението
за отмяна на обезпечението и вдигане на запора от съдебния изпълнител.
Съгласно трайната съдебната
практика – решение № 29 от 04.02.1998г. по гр.д.№ 449/1997г. на петчленен
състав на ВКС, решение № 156 от 18.12.2017г. на ВКС по т.д.№ 449/2017г., 2-ро
т.о., ТК и други, търсената по реда на чл.403, ал.1 от ГПК отговорност е
безвиновна, обезпечителна, но специфична деликтна отговорност, поради което при
липса на специална регламентация по отношение на вредите, които подлежат на
обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото правило на
чл.51, ал.1 от ЗЗД – причинителят отговаря за всички преки и непосредствени
вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователно допуснато
обезпечение. Вредата в хипотезата на чл.403, ал.1, пр.1 от ГПК е съизмерима,
като минимален размер, със законната лихва върху учредения като обезпечение
залог в пари за периода, като пряка и непосредствена последица от същото това
обезпечение. Това обезщетение е за имуществени вреди, като пропуснати ползи от
законната лихва върху запорираната парична сума по допуснатото обезпечение. В
случая запорираната на ищцата парична сума по допуснатото обезпечение е в
размер на 5 000.00 лева и запорът е бил наложен за периода 15.11.2018г. до
20.12.2019г. Върху тази парична сума и за този период ответницата дължи на ищцата
обезщетение за причинени имуществени вреди, като пропуснати ползи в размер на
законната лихва, като това са и преките вреди от неоснователно допуснато
обезпечение. Аргумент в подкрепа на това е въведената с нормата на чл.86, ал.1
от ЗЗД необорима презумпция, че при парично задължение, независимо от неговия
произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда за ищцата, размерът на
която е освободена да доказва, е винаги законната лихва. В тази връзка е
неоснователно възражението на пълномощника на ответницата, че вредите не били
доказани. На доказване биха били вреди претендирани над размера на лихвата за
забава, каквито в случая не са заявени. По делото липсва спор, че лихвата за
забава върху главницата от 5 000.00 лева за периода 15.11.2018г. до 20.12.2019г.
възлиза в размер на 556.95 лева, който размер съвпада и с претендирания от
ищцата.
Поради гореизложеното предявеният
иск се явява доказан както по своето правно основание, така и по размер, поради
което следва да се уважи изцяло, като ответницата бъде осъдена да заплати на
ищцата сумата от 556.95
лева, представляваща обезщетение в размер на законна лихва върху сумата от
5 000.00 лева за периода на задържането й 15.11.2018г. до 20.12.2019г. Върху присъдената
главница на обезщетението следва да се присъди и законна лихва считано от
датата на предявяване на иска – 23.12.2019г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1, от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 450.00 лева –
заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на
редовно упълномощения адвокат.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Р.Г.К. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на В.М.Ш. ***, с ЕГН: **********, сумата от 556.95 лева /петстотин
петдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение в
размер на законна лихва върху сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лева за
периода на задържането й 15.11.2018г.
до 20.12.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 23.12.2019г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева – направени
по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: