Решение по дело №7758/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260447
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Ивайло Димитров Иванов
Дело: 20194520107758
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.Русе, 20.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря Елисаветя Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7758 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Ищцата В.М.Ш. твърди, че през 2018г. по инициатива на ответницата срещу нея било образувано гр.дело № 924/2018г. пред Районен съд – гр.Бяла, което било прехвърлено по компетентност в Районен съд – гр.Варна и образувано под № 5452/2019г. по описа на последния съд. По искане на Р.К. – тогава ищец, за обезпечаване изпълнението на решението, на основание чл.389 от ГПК, на 07.11.2018г. в нейна полза била допусната обезпечителна мярка – запор на вземанията на Ш. по изп.дело № 303/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 808 и район на действие Окръжен съд – гр.Варна до размера от 5 000.00 лева. Със съобщение изх.№ 8626/15.11.2018г. на ЧСИ с рег.№ 914 и район на действие РОС, Ш. била уведомена за запора. С решение № 4303/16.10.2019г. по гр.дело № 5452/2019г. по описа на Районен съд – гр.Варна, което е влязло в законна сила, предявеният срещу ищцата иск от ответницата с правно основание чл.45 от ЗЗД бил отхвърлен. С определение № 15618/28.11.2019г. на Районен съд – гр.Варна, допуснатото обезпечение – запор върху вземанията на Ш. по изп.дело № 303/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 808 и район на действие Окръжен съд – гр.Варна, било отменено. В резултат неоснователната претенция на Р.К. и неоснователно наложената й обезпечителна мярка, ищцата твърди, че е претърпяла вреди, изразяващи се в пропуснатата възможност да ползва за свои нужди и нуждите на децата й запорираните парични средства. През 2018г. останала без работа и следвало да разчита единствено на свои спестявания, за да покрива текущи и належащи разходи. Спестявания нямала и разчитала изключително на очакваните от нея парични средства от продажбата на бившето семейно жилище /след делба/, предмет на изп.дело № 303/2018г. Освен ангажименти към децата й, както и ангажименти по сключен от нея договор за кредит /по време на брака й с Ивайло Герчев/, в периода на действието на запора, била допълнително финансово затруднена и поради непрестанните дела, които Р.К. и нейният приятел Ивайло Герчев /бевш нейн съпруг/ водели срещу нея. Всяко заведено от тях дело било обезпечавано с налагани запори – още едно от ответницата и други 8 от страна на Ивайло Герчев. Историята на трайния конфликт и множеството съдебни дела между ищцата и бившия й съпруг била дълга. Почти във всяка ситуация и съдебно дело, заведено от него срещу нея, Р.К. участвала като негов свидетел или придружител. По тази причина и счита, че развилото се производство по гр.дело № 5452/2019г. по описа на Районен съд – гр.Варна по предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е било заведено с единствената цел да й бъде запорирана конкретната сума по изп.дело, която следвало да получи, а резултатът от наложения й запор са понесените от нея финансови трудности, предизвикали в допълнение напрежение в семейството й. Запорите, които й били наложени, включително и процесния, препятствали плановете на ищцата да погаси предсрочно тегления от нея кредит и да се освободи от задълженията си пред Банка ДСК, като била поставена и в невъзможност да плаща на падежното си число дължимите месечни вноски. По изложените съображения твърди, че ответницата й причинила имуществени вреди в резултат на допуснатото обезпечение на иска чрез запор на паричната сума от 5 000.00 лева, искът по който бил отхвърлен и според съдебната практика вредите от това обезпечение са съизмерими като минимален размер със законната лихва върху запора на парите за периода на действие на същия, а именно за периода 15.11.2018г. до 20.12.2019г. тази вреда е в размер на 556.95 лева. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Р.К. да й заплати сумата от 556.95 лева, представляваща обезщетение в размер на законна лихва върху сумата от 5 000.00 лева за периода на задържането й 15.11.2018г. до 20.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

            Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл. 403, ал.1 от ГПК.

Ответницата Р.Г.К. оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че ищцата не е претърпяла вреди от обезпечението, а и твърдените такива не са в пряка и непосредствена последица от наложеното обезпечение. Твърди и че предявеният иск бил преждевременно заведен, а и от там неоснователен, защото решението, с което бил отхвърлен нейния иск не е е влязло в сила или е влязло в сила след предявяването му и след отмяната на обезпечението, които е било без основание към него момент.

            От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

През 2018г. по инициатива на ответницата срещу ищцата било образувано гр.дело № 924/2018г. пред Районен съд – гр.Бяла, което било прехвърлено по компетентност в Районен съд – гр.Варна и образувано под № 5452/2019г. по описа на последния съд, като по искане на Р.К. – тогава ищец, за обезпечаване изпълнението на решението, на основание чл.389 от ГПК, на 07.11.2018г. в нейна полза била допусната обезпечителна мярка – запор на вземанията на Ш. по изп.дело № 303/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 808 и район на действие Окръжен съд – гр.Варна до размера от 5 000.00 лева, а със съобщение изх.№ 8626/15.11.2018г. на ЧСИ с рег.№ 914 и район на действие РОС, Ш. била уведомена за запора. С решение № 4303/16.10.2019г. по гр.дело № 5452/2019г. по описа на Районен съд – гр.Варна, предявеният срещу ищцата иск от ответницата с правно основание чл.45 от ЗЗД бил отхвърлен. От материалите по приложеното гр.дело № 5452/2019г. по описа на РС – гр.Варна е видно, че съобщението за постановеното решение е било връчено на В.Ш. на 17.10.2019г. /съобщение на л.45 от делото, а съобщението за постановеното решение е било връчено на  Р.К. на 28.10.2019г. /съобщение на л.46 от делото/. Това решение не е било обжалвано от страните в законовоустановения двуседмичен срок, поради което същото е влязло в сила на 12.11.2019г. С определение № 15618/28.11.2019г. на Районен съд – гр.Варна, допуснатото обезпечение – запор върху вземанията на Ш. по изп.дело № 303/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 808 и район на действие Окръжен съд – гр.Варна, било отменено и запорът бил вдигнат. Това определение е било връчено на В.Ш. на 29.11.2019г. /съобщението на л.64 от делото/, а на Р.К. на 09.12.2019г. /съобщението на л.70 от делото/, то не е било обжалвано от страните в законовоустановения едноседмичен срок, поради което същото е влязло в сила на 17.12.2019г., а запорът върху сумата от 5 000.00 лева е бил вдегнат на 20.12.2019г. от съдебния изпълнител.

По делото е бил изискан от РС – гр.Варна заверен препис от решение № 4303/16.10.2019г. по гр.дело № 5452/2019г. по описа на Районен съд – гр.Варна, с което предявеният срещу ищцата иск от ответницата с правно основание чл.45 от ЗЗД бил отхвърлен. Такъв препис от решението е представен, като на него е отразено от деловодител при РС – гр.Варна, че същото е влязло в сила на 02.06.2020г. Съдът намира обаче, че отразеното влизане в сила на съдебното решение от деловодителя е невярно, тъй като както бе посочено по-горе това съдебно решение е влязло в сила на 12.11.2019г., след като не е било обжалвано от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

По делото липсва спор, че лихвата за забава върху главницата от 5 000.00 лева за периода 15.11.2018г. до 20.12.2019г. възлиза в размер на 556.95 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.403, ал.1 от ГПК, ако искът по който е допуснато обезпечението бъде отхвърлен, ответникът може да иска от ищеца по него да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. В случая съдът намира, че на налице предпостанките на цитираната законова разпоредба. През 2018г. по инициатива на ответницата срещу ищцата било образувано гр.дело № 924/2018г. пред Районен съд – гр.Бяла, което било прехвърлено по компетентност в Районен съд – гр.Варна и образувано под № 5452/2019г. по описа на последния съд, като по искане на Р.К. – тогава ищец, за обезпечаване изпълнението на решението, на основание чл.389 от ГПК, на 07.11.2018г. в нейна полза била допусната обезпечителна мярка – запор на вземанията на Ш. по изп.дело № 303/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 808 и район на действие Окръжен съд – гр.Варна до размера от 5 000.00 лева, а със съобщение изх.№ 8626/15.11.2018г. на ЧСИ с рег.№ 914 и район на действие РОС, Ш. била уведомена за запора. С решение № 4303/16.10.2019г. по гр.дело № 5452/2019г. по описа на Районен съд – гр.Варна, предявеният срещу ищцата иск от ответницата с правно основание чл.45 от ЗЗД бил отхвърлен. От материалите по приложеното гр.дело № 5452/2019г. по описа на РС – гр.Варна е видно, че съобщението за постановеното решение е било връчено на В.Ш. на 17.10.2019г. /съобщение на л.45 от делото, а съобщението за постановеното решение е било връчено на  Р.К. на 28.10.2019г. /съобщение на л.46 от делото/. Това решение не е било обжалвано от страните в законовоустановения двуседмичен срок, поради което същото е влязло в сила на 12.11.2019г. С определение № 15618/28.11.2019г. на Районен съд – гр.Варна, допуснатото обезпечение – запор върху вземанията на Ш. по изп.дело № 303/2018г. по описа на ЧСИ с рег.№ 808 и район на действие Окръжен съд – гр.Варна, било отменено и запорът бил вдигнат. Това определение е било връчено на В.Ш. на 29.11.2019г. /съобщението на л.64 от делото/, а на Р.К. на 09.12.2019г. /съобщението на л.70 от делото/, то не е било обжалвано от страните в законовоустановения едноседмичен срок, поради което същото е влязло в сила на 17.12.2019г., а запорът върху сумата от 5 000.00 лева е бил вдигнат на 20.12.2019г. от съдебния изпълнител. По делото е бил изискан от РС – гр.Варна заверен препис от решение № 4303/16.10.2019г. по гр.дело № 5452/2019г. по описа на Районен съд – гр.Варна, с което предявеният срещу ищцата иск от ответницата с правно основание чл.45 от ЗЗД бил отхвърлен. Такъв препис от решението е представен, като на него е отразено от деловодител при РС – гр.Варна, че същото е влязло в сила на 02.06.2020г. Съдът намира обаче, че отразеното влизане в сила на съдебното решение от деловодителя е невярно, тъй като както бе посочено по-горе това съдебно решение е влязло в сила на 12.11.2019г., след като не е било обжалвано от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му. Поради това и съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на ответницата, че искът бил недопустим, като преждевременно заведен, тъй като това не е така – искът е предявен на 23.12.2019г. след влизане в сила на съдебното решение, с което обезпечения иск на ответницата е бил отхвърлен, влизане в сила на определението за отмяна на обезпечението и вдигане на запора от съдебния изпълнител.

Съгласно трайната съдебната практика – решение № 29 от 04.02.1998г. по гр.д.№ 449/1997г. на петчленен състав на ВКС, решение № 156 от 18.12.2017г. на ВКС по т.д.№ 449/2017г., 2-ро т.о., ТК и други, търсената по реда на чл.403, ал.1 от ГПК отговорност е безвиновна, обезпечителна, но специфична деликтна отговорност, поради което при липса на специална регламентация по отношение на вредите, които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото правило на чл.51, ал.1 от ЗЗД – причинителят отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователно допуснато обезпечение. Вредата в хипотезата на чл.403, ал.1, пр.1 от ГПК е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за периода, като пряка и непосредствена последица от същото това обезпечение. Това обезщетение е за имуществени вреди, като пропуснати ползи от законната лихва върху запорираната парична сума по допуснатото обезпечение. В случая запорираната на ищцата парична сума по допуснатото обезпечение е в размер на 5 000.00 лева и запорът е бил наложен за периода 15.11.2018г. до 20.12.2019г. Върху тази парична сума и за този период ответницата дължи на ищцата обезщетение за причинени имуществени вреди, като пропуснати ползи в размер на законната лихва, като това са и преките вреди от неоснователно допуснато обезпечение. Аргумент в подкрепа на това е въведената с нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД необорима презумпция, че при парично задължение, независимо от неговия произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда за ищцата, размерът на която е освободена да доказва, е винаги законната лихва. В тази връзка е неоснователно възражението на пълномощника на ответницата, че вредите не били доказани. На доказване биха били вреди претендирани над размера на лихвата за забава, каквито в случая не са заявени. По делото липсва спор, че лихвата за забава върху главницата от 5 000.00 лева за периода 15.11.2018г. до 20.12.2019г. възлиза в размер на 556.95 лева, който размер съвпада и с претендирания от ищцата.

Поради гореизложеното предявеният иск се явява доказан както по своето правно основание, така и по размер, поради което следва да се уважи изцяло, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 556.95 лева, представляваща обезщетение в размер на законна лихва върху сумата от 5 000.00 лева за периода на задържането й 15.11.2018г. до 20.12.2019г. Върху присъдената главница на обезщетението следва да се присъди и законна лихва считано от датата на предявяване на иска – 23.12.2019г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1, от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 450.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.

Предвид гореизложеното и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Р.Г.К. ***, с ЕГН: **********, да заплати на В.М.Ш. ***, с ЕГН: **********, сумата от 556.95 лева /петстотин петдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законна лихва върху сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лева за периода на задържането й 15.11.2018г. до 20.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева – направени по делото разноски.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: