№ 176479
гр. София, 01.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110158445 по описа за 2024 година
С исковата молба , вх. № 26392/13.09.2024г. , предявена пред Административен съд
София–град /АССГ/ ищецът Г. А. С. е заявил , че „обжалва РНД 24-1595/8.8.24г.,
получено на 2.09.24г. в срока по АПК”.
Образувано е административно дело № 9377/2024г. по описа на АССГ, Второ
отделение , 41 състав.
АССГ, 41 сътав е изискал становище от Столична община , район”Надежда”, както и
прилагане на съответната административна преписка по реда на чл.152 АПК.
След получаване от Столична община, район „Надежда” на писменото становище вх.
№ 27021/25.09.2024г. и на административната преписка, АССГ, 41 състав е установил , че
с исковата молба , вх. № 26392/13.09.2024г. е оспорено писмо,рег. № РНД24-ГР94-
1595/08.08.2024г. на заместник-кмета на Район „Надежда” при СО.
АССГ, 41 състав с определение № 18453/01.10.2024г. е ПРЕКРАТИЛ адм.д. №
9377/2024г. и е ИЗПРАТИЛ преписката по подсъдност на СРС.
В Софийския районен съд е образувано настоящото гр.д. № 58445/2024г. по описа на 68
състав.
Софийски районен съд , 68 състав при извършването на служебната проверка по
чл.129,ал.1 ГПК за редовността и за допустимостта на исковата молба констатира следното
от правна страна :
Предявеният иск е НЕДОПУСТИМ.
Както вече беше посочено, с исковата молба , вх. № 26392/13.09.2024г. е
ОСПОРЕНО писмо, рег. № РНД24-ГР94-1595/08.08.2024г. на заместник-кмета на Район
„Надежда” при СО. Това се твърди изрично от ищеца в цитираната искова молба. Същото
е констатирано и в писменото становище , вх. № 27021/25.09.2024г., депозирано от Столична
община , район „Надежда” по реда на чл.152 АПК пред АССГ, 41 състав по адм.д. №
1
9377/2024г. Същото е установено и от АССГ, 41 състав и е вписано в мотивите на
определение № 18453/01.10.2024г. , с което е прекратено адм.д. № 9377/2024г. и преписката
е изпратена в СРС.
Оспорваното писмо, рег. № РНД24-ГР94-1595/08.08.2024г. на заместник-кмета на
Район „Надежда” при СО е представено по настоящото дело (лист № 12 от преписката по
адм.д. № 9377/2024г. по описа на АССГ, 41 състав). Съдръжанието на това писмо,
адресирано до ищеца, е следното : „Във връзка с Ваша молба , която е получена в
деловодството на СО-район „Надежда” с рег. № РНД24-ГР94-1595 от 06.08.2024г. , Ви
уведомяваме , че района няма сключен договор за изплащане на трудовите възнаграждения
с „Български пощи” ЕАД. Същите се изплащат единствено по банков път”.
Молбата , вх. с рег. № РНД24-ГР94-1595/06.08.2024г. , цитирана в писмото, рег. №
РНД24-ГР94-1595/08.08.2024г., също е представена по делото (лист № 13 от преписката по
адм.д. № 9377/2024г. по описа на АССГ, 41 състав) и от текста й се установява , че ищецът е
поискал от кмета на район „Надежда” при СО трудовото му възнаграждение „да се плаща
чрез „Български пощи” ЕАД , а не чрез банкова сметка”.
От съдържанието на молбата , вх. с рег. № РНД24-ГР94-1595/06.08.2024г. на ищеца до
кмета на район „Надежда” при СО и на оспорваното писмо, рег. № РНД24-ГР94-
1595/08.08.2024г. на заместник-кмета на Район „Надежда” при СО до ищеца се установява ,
че се касае за спор между ищеца и ръководството на Район „Надежда” при СО относно
НАЧИНА НА ПЛАЩАНЕ на трудовото възнаграждение на ищеца – дали да е по банков
път (каквото е изискването на законодателството) или да е чрез „Български пощи”ЕАД
(каквото е искането на ищеца).
С исковата молба , вх. № 26392/13.09.2024г. ищецът оспорва писмо на заместник-кмет ,
съдържащо единствено уведомление , че районът няма сключен договор за изплащане на
трудови възнаграждения с „Български пощи” ЕАД и те се плащат само по банков път.
Оспорваното от ищеца писмо, рег. № РНД24-ГР94-1595/08.08.2024г. на заместник-
кмета на Район „Надежда” при СО, не съдържа волеизявление на лице , притежаващо
представителна власт спрямо работодателя на ищеца , от което да произтичат права
или задължения за ищеца като страна по трудово правоотношение. Заместник-кмета на
район „Надежда” , от чието име е издадено писмото , не притежава представителна власт по
отношение на Район „Надежда” при СО , поради което изявленията му не обвързват района
, съответно не пораждат права и задължения за района като работодател. В
съдържанието на писмото, рег. № РНД24-ГР94-1595/08.08.2024г. се съдържа само
уведомление до ищеца относно начина на плащане на трудово възнаграждение , но не и
изявление за възникване на права или задължения между страните по трудовото
правоотношение.
Доколкото от писмото, рег. № РНД24-ГР94-1595/08.08.2024г. не са възникнали
никакви права и задължения нито за ищеца , нито за неговия работодател– район
„Надежда” при СО, ищецът не разполага с иск за оспорване на това писмо
(представляващо по правното си естество само уведомително изявление на служител в
2
районната администрация). В законодателството не е регламентиран иск за оспорване
на уведомителни изявления на служители на предприетието-работодател относно
начина на плащане на трудовите възнаграждения.
Според чл.360,ал.1,изр.1 КТ в подведомствеността на съдилищата се включват
трудови спорове.
Легалната (законова) дефиниция на трудовите спорове е установена в чл.357,
ал.1КТ , според която изрична разпоредба : „ТРУДОВИ са споровете между работника или
служителия и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на
колективните трудови договори и установяването на трудов стаж”.
Според трудово-правната доктрина и според съдебната практика: „Трудовите
спорове по смисъла на чл.357 КТ са ПРАВНИ спорове , т.е. спорове относно възникването,
съществуването, изпълнението и прекратяването на действителни или претендирани
трудови права и/или задължения” (изрично в този смисъл – „Коментар на Кодекса на
труда” , изд. 2002г. , стр.888).
Начинът на плащане на трудово възнаграждение не е нито право на работника ,
нито задължение на работодателя. За работодателя съществува задължение да плати
начисленото заработено трудово възнаграждение на работника (чл.128, т.2 КТ) , на което
задължение съответства правото на работника да получи това трудово възнаграждение. Но
правото на работника за получаване на заработеното трудово възнаграждение не
включва право да определя едностранно начина на плащането му и то в нарушение на
законовите изисквания за превеждане по банков път на работната заплата.
Начинът на плащане на трудово възнаграждение не е част от задължителното
съдържание по чл.66, ал.1 КТ на трудовия договор.
Мястото на работа (чл.66, ал.1, т.1 КТ) е РАЗЛИЧНО от начина на плащане на
трудово възнаграждение.
Размерът на трудовото възнаграждение и периодичността на плащането му (чл.66,
ал.1,т. 7 КТ) също са РАЗЛИЧНИ от начина на плащането на трудово възнаграждение.
В конкретния случай видно от представения по делото трудов договор № РНД24-
122/14.06.2024г. (лист № 10 от преписката по адм.д. № 9377/2024г. по описа на АССГ, 41
състав) начинът на плащането на трудовото възнаграждение на ищеца не е част и от
т.нар. факултативно (допълнително) съдържание на трудовия договор по чл.66,ал.2 КТ.
Цитираните законови правни норми обосновават юридическият извод, според
който спорът между работника и работодателя относно начина на плащане на
трудовото възнаграждение (дали в брой , по банков път , чрез пощи или по друг начин)
не е трудов спор по смисъла на чл.357 КТ и следователно е неподвемоствен на
съдилищата.
Съдилищата нямат правомощия нито да проверяват начина на плащане на
трудовото възнаграждение от работодателя, нито да задължават работодателя да
3
извършва плащане на трудовото възнаграждение по определен от работника начин.
Претенция с такова съдържание и искане , не е включена в
ПОДВЕДОМСТВЕНОСТТА на съдилищата. Подобен конститутивен иск не е изрично
уреден нито в Кодекса на труда , нито в друг закон. Правамощия да се произнесе по
такава претенция притежава ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА
ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА” , доколкото се включват в общата й компетентност за
проверка на спазването на трудовото законодателство по чл.399 КТ и в правомощията
по чл.402 КТ и чл.404 КТ.
Видно е , че спорът между страните по трудовото правоотношение относно начина на
плащане на трудово възнагражгдение (какъвто е предмет на предявената от ищеца
претенция – б.с.) не е подведомствен на съдилищата , а на съответните структури на
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА”.
Подведомствеността е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
възникването и съществуването на правото на иск ,т.е. за ДОПУСТИМОСТТА на
предявения иск и на образуваното въз основа на него съдебно производство. Липсата й , за
която съдът следи служебно , обуславя неговата недопустимост и налага прекратяване на
гражданския процес.
Според изричната разпоредба на чл.130, изр.1 ГПК когато при проверка на исковата
молба съдът констатира , че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.
Според наложената съдебна практика и според процесуалната доктрина съдебният акт , с
който се връща исковата молба, е разпореждане.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба , вх. № 26392/13.09.2024г. по описа на АССГ, заведена в СРС
с вх. № 310293/03.10.2024г. , предявена от Г. А. С. , гр. София, ул. ***, по която е
образувано гр.д.№ 58445/2024г. по описа на СРС, 68 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок от получаване на
съобщението от ищеца.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до ищеца за настоящото разпореждане и за срока за
обжалването му заедно с препис от него (чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4