Р Е Ш
Е Н И Е
№ 99
гр.Свищов,
12.11.2019 год.
Свищовският районен съд в публично заседание
на 14.10.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията НАХД №
245 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взема предвид:
Жалба против НП № 1 от 22.07.2019г. на Кмета на О.С.
Жалбоподателят П.Б.М. *** обжалва наказателното
постановление № 1 от 22.07.2019г. на Кмета на О.С. с което му е наложена глоба в размер на
500,00 лева за нарушение по чл. 7 т. 11
от Наредба за управление на отпадъците на територията на О.С. приета с Решение
№ 1223/25.06.2015г., Прот. № 68 на Общински съвет –
Свищов. Счита, че НП е незаконосъобразно. Посочва, че не била изяснена
фактическата обстановка; не му бил връчен и не бил запознат със съставения
АУАН, както и не му била връчена покана за съставяне на АУАН, поради което и не
са били налице предпоставките по чл. 40 ал. 2 ЗАНН, с което било нарушено
правото му на защита. Позовава се , че разделът Административно
наказателни разпоредби от Наредбата за управление на отпадъците на територията
на О.С. е отменен, поради което и наложеното административно наказание глоба се
явявало изцяло необосновано. Моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно
заседание не се явява и не взема становище в хода по същество. Представя
писмено становище преди съдебното заседание по делото, в което излага подробни
съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление
- допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН, довели до нарушаване правото му на защита –
липса на редовно връчена покана за съставяне на акт.
Ответник жалбата –О.С. редовно призовани, не се представлява. В
писмено становище преди съдебното заседание взема становище за неоснователност
на жалбата и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Взема
становище за неоснователност на възраженията, че акта не бил връчен, актът
съдържал законоустановените реквизити, при издаване
на наказателното постановление не били допуснати твърдяните
процесуални нарушения, неоснователно било възражението, че наложеното наказание
е незаконосъобразно, тъй като в случая наложеното наказание било в допустимите
от закона предели – чл. 133 ал. 1 т. 1 ЗУО, а
и към датата на нарушението не е било влязло в сила Решението на ОбС Свищов от 26.06.2019г. за отмяна на Раздел XI от
Наредбата.
След като се запозна с представените по
делото доказателства, становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя
и свидетелите, съдът намери за установено следното:
С Наказателно
постановление № 1 от 22.07.2019г. на Кмета
на О.С. издадено въз основа на Акт № 1 от 09.07.2019г. за установяване на административно нарушение,
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 500,00 лева, за това, че при преминаването по ул. ***** на собственото
му стадо , около 50 броя кози, водени от него, които отглежда в собствения си
двор на ул. *****, с. *****, на 26.06.2019г. е допуснал замърсяване на ул. *****
с фекалии, които са
останали от козите, с което нарушил чл. 7 т. 11 от Наредба за управление
на отпадъците на територията на О.С. приета с Решение № 1223/25.06.2015г., Прот. № 68 на Общински съвет – Свищов. Видно от
отразяването на гърба на документа, жалбоподателят е отказал да получи
наказателното постановление , удостоверено с подписи на свидетели. Наказателното постановление е
връчено на 30.07.2019г., видно от известието за доставяне и писмо изх. №
08-00-1092 /29.07..
Приложен по делото е АУАН №
1/09.07.2019г., съставен от актосъставителя Г. *****– гл.експерт Екология при О.С.
против П.Б.М., в което
фактическото описание на нарушенията е
идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно постановление.
Посочена като
нарушена е разпоредбата на чл. 7
т. 11 от Наредба за управление на отпадъците на територията на О.С. приета с
Решение № 1223/25.06.2015г., Прот. № 68 на Общински
съвет – Свищов. Отразено е, че нарушението се явява второ. На АУАН липсва
подпис на нарушител.
С
приложеното писмо изх. № 08-00-959 от 02.07.2019г. на О.С. жалбоподателят бил
поканен да се яви на 09.08.2018г. за съставяне на АУАН за нарушение по чл. 7 т.
11 от Наредба за управление на отпадъците на територията на О.С. Със същото му
е указано, че при неявяване, актът ще бъде съставен в негово отсъствие. Видно от известието за доставяне, поканата е
изпратена до Кметство с. *****. На гърба
на писмото на О.С. от 02.07.2019г. е оформен протокол, че на посочената дата
жалбоподателят е отказал да получи поканата и да се подпише на нея, като са
поставени подписи на лицата свидетели на отказа.
От разпита на актосъставителя
С. се установи, че жалбоподателят отглежда 50 кози, в селото, изкарва стадото
покрай детската градина, покрай редица дворове, за което имало жалби от
граждани. Това била причината да отидат на място и тогава видели жалбоподателя
когато се връща с козите, които замърсяват с фекалии.
Обясни, че тогава той бил с каручката и тъй като не за първи път му казвали, че
ще му бъде съставен акт, той се скрил.Обясни, че той по принцип отказвал да
получи каквото и да било и да контактува с тях. Видно от показанията му, имало
покана до лицето да се яви за съставяне на акт, но същото не се явило и актът
бил съставен в негово отсъствие, а след това бил направен опит да му бъде
връчен екземпляр от акта, но лицето отказало.
Св. И.Т. заяви, че работи
в Кризисен център с. *****, като имало
жалба срещу П., за това, че минава с козите покрай дома му и се качват козите
по колата му. Затова и отишли на място да се срещнат с човека и през това време
минал П. с козите, които вървели и замърсявали с фекалии.
Видно от показанията му , Г.С. също бил на мястото и искал да говори с
жалбоподателя, но той не спрял, даже не му отговорил и както и си бил с
каруцата си продължил по пътя. Допълни, че С. му казал, че ще му бъде съставен
акт и искал да го спре да му го състави, но П. не му обърнал внимание и си
продължил по пътя. Според показанията му, след това Г., който работел като
Общинска охрана, трябвало да връчи на П. покана за съставяне на акт. Същият
изнесе, че отишъл заедно с Г. да му връчат поканата един път, а след това ходил
Г. с друг колега , а на третия или четвъртия път отново той отишъл с него до
дома му, викали , качил се на оградата и видял че П. излязъл от един навес, но
като чул че го викат избягал и се скрил в една стопанска постройка и не излязъл
повече. Допълни, че тогава носели поканата за съставяне на акта, а при
съставянето на акта жалбоподателя не се явил, и не бил запознат дали му е
връчен акта.
Св.
Г.И. заяви, че понеже П.Б. редовно минавал с козите пред детската градина,
миришело и затова отишли да му съставят акт. Видно от показанията му, на 26 юни
минавали покрай детската градина и го видели да минава със стадото кози. Искали
да го спрат и да му напишат акт, но той бил с каруцата и въобще не спрял.
Допълни, че ходил няколко пъти до дома му да му връчва покана за явяване за
съставяне на акт, но не го намерил. Потвърди ,че при едно от ходенията бил със
св. И.Т., и тогава като погледнали през оградата го видели, че се скрил. Според
св. И. два пъти ходил да му връчва поканата „но като го извикам той бяга и се
крие, това не е ли отказ“. Потвърди, че жалбоподателят не бил присъствал при
съставянето на акта.
Св.
В. заяви, че е свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта. Видно от
показанията му, актът бил съставен в Общината. Имало покана до лицето да се яви
да си получи акта. Отишли с колегата до дома на П., колегата по повикал по име
и го видял през оградата, но той не се показал.Заяви, че в негово присъствие не
му била връчена поканата. Не знаел дали му е връчен акта. Обясни, че лично не му бил носил акта да го
получи.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно лице (посочено в атакуваното НП
като нарушител), депозирана е в преклузивния срок за
обжалване и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
По същество е основателна.
При
извършената проверка по законосъобразността на издаденото НП съдът намира, че
са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, без да се разглежда спора по същество.
Обжалваното наказателно постановление е съставено при
особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за
съставяне на АУАН. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. По
делото безспорно се установява, че нарушителят е отсъствал при съставянето на АУАН, видно и от приложения АУАН, както и показанията на актосъставителя
С. и свидетелите Т. и И.. Отделно от
това, от материалите в административно наказателната преписка не се
установява актът да е издаден при
условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, която
норма допуска АУАН да бъде съставен в
отсъствие на нарушителя, когато последният е известен, но не може да се намери
или след покана не се яви за съставяне на акта. В настоящия случай липсват
доказателства, както за отправена до нарушителя покана за съставяне на акта,
така и данни за надлежното й връчване и своевременно уведомяване на
жалбоподателя за датата, часа и мястото за неговото съставяне. Липсват и данни
за наличие на първата хипотеза на разпоредбата, когато нарушителят е известен,
но не може да бъде намерен. Видно от писмото на О.С. от 02.07.2019г. жалбоподателят е поканен да се яви на
09.08.2018г. . Дори да се приеме, че е допусната техническа грешка в
изписването на годината и че се касае за 2019г., следва да се посочи, че актът
е съставен на друга дата от тази посочена в поканата, а именно на 09.07.2019г..
Покана за явяване за съставяне на акт на датата 09.07.2019г. не е представена
по делото. На следващо място следва да се посочи, че във връзка с приложеното
писмо на О.С. от 02.07.2019г., не се установи по безспорен начин, че
жалбоподателят на 5.07.2019г. е отказал да го получи, тъй като видно от
показанията на свидетелите Т. и И., отишли до дома му да му връчат поканата, но
лицето се скрило, не излезли и не му я връчили.
От горното съдът приема за установено, че нарушителят не е канен в
Общината за съставяне на акт на датата 09.07.2019г.. Предвид обстоятелството, че не са били налице
условията за приложение на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят не е
бил поканен за съставяне на акта съдът намира, че е допуснато нарушение на
процесуалните правила.
Описаните процесуални нарушения се явяват от
категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото на защита на
наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем и то още в първия
момент от образуваното административнонаказателно
производство, когато следва да узнае
какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти и обстоятелства, за да
може да даде обяснения по тях и да направи възражение по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Не се ангажираха и доказателства за надлежно
връчване на жалбоподателя на процесния акт. Видно от
акта е, че е съставен в отсъствие на нарушителя, което се установи от
показанията на актосъставителя С. и свидетелите по
акта, същевременно на датата 12.07.2019г. е удостоверено с подписа на св. В.,
че нарушителя отказва да подпише акта. Самия св. В. заяви, лично не му бил
носил акта да го получи, не бил запознат дали на жалбоподателя му е връчен акт.
След като акта е съставен на 09.07.2019г. в отсъствие на жалбоподателя, следва,
че св. В. не може с подписа си да удостовери и че нарушителят е отказал да
подпише акта. На посочената в акта дата 12.07.2019г. този свидетел би могъл да
удостовери с подпис, че лицето е отказало да получи препис от акта, но пък от
друга страна св. В. заяви, че не знае дали му е връчен акта. Видно от самия
АУАН е, че в него не е отбелязано,
дали жалбоподателя е получил препис от акта, или ако е отказал да получи препис от акта, това да е удостоверено с подпис на свидетел. Това означава, че жалбоподателят не е получил препис
от акта, което е нарушение на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, която разпоредба е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по издаване на наказателното постановление. От друга страна, ако жалбоподателят е отказал на
получи препис от акта, този
отказ следваше
да бъде удостоверен с подпис
на един свидетел, което в
случая не е сторено. Липсва
надлежно удостоверяване на
отказ на жалбоподателя да получи препис
от акта, който пропуск води до извода, че не му е връчен препис
от акта. Допуснатото процесуално
нарушение е съществено, тъй
като пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна
на обжалваното постановление. Следва да се посочи, че отказът да се подпише
АУАН не изключва в никакъв
случай задължението за връчване
на препис, тъй като това са
две последователни и самостоятелни
действия. От тълкуването на чл.43 ал.5 от ЗАНН се обосновава извода, че на нарушителя се връчва
препис от акта независимо дали на същия
е положен подписа му или е оформен при отказ и това е така с оглед съблюдаване
правото на защита на нарушителя и предвид възможността
същия да се запознае с
административно нарушение, което му
се вменява с АУАН и с оглед възможността
да предяви в тридневен срок
от изготвянето и връчването
му възражение пред
административно-наказващият орган. Нормата на чл.43 ал.5 от ЗАНН е въведена като гаранция
за спазване правото за
защита на нарушителя срещу нарушението,
изразяващо се в това същият да получи екземпляр от
акта, който да му даде яснота относно
нарушението и да организира защитата срещу
него. Правото на
нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си санкция за него да не получи един екзепляр
от акта, защото той има право да направи възражение в тридневен срок. В случая
не само не се установи, че нарушителят е отказал да подпише акта, но следва да
се посочи, че дори да беше така, отказ на жалподателя
да подпише АУАН не изключва в никакъв случай задължението за връчване на
препис, защото това са две последователни и самостоятелни действия. След като приключи процедурата по съставяне на акта,
актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като ако същия
откаже да го получи това следва да се отбележи в разписката. Неслучайно
законодателят изисква към АУАН да е предвидена самостоятелно
наличие на разписка, касаеща
връчването на препис от
него, която следва да се
оформи независимо и без значение, дали по-горе в акта
е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел. Ето защо съдът
приема, че съществено е опорочена процедурата
по връчване на акта за установяване
на административно нарушение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в АУАН
е посочено, че същото е извършено в условията на повторност-
предвид изричното изписване, че нарушението е второ, а за това обстоятелство,
което е обективен признак от състава на нарушението, не са посочени никакви
обстоятелства в словесното описание на нарушението – липсва посочване с кое
влязло в сила наказателно постановление вече е бил санкциониран по
административен ред за същото нарушение и кога е влязло в сила това наказателно
постановление. От тук възниква и неяснота относно размера на наложеното
административно наказание , а именно дали същото е наложено за нарушение
извършено в условията на повторност. Последното още
повече се обуславя и от обстоятелството, че в обжалваното наказателно
постановление не е посочено правното основание на което се налага
административното наказание – глоба. Това от своя страна препятства съда да
прецени дали глобата е в рамките на установените в санкционната норма размери.
Посочването на санкционната норма е законово изискване с оглед преценка и
размера на наложеното наказание дали е законосъобразно определен. В тази връзка
не следва да се обсъжда становището на ответник – жалба , че санкцията била
наложена на основание ЗУП, но и раздела Административно-наказателни разпоредби
на цитираната наредба не били отменени към датата на нарушението, поради това,
че както се посочи в обжалваното наказателно постановление не е посочена
санкционната норма.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като пряко засягат правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна на обжалваното постановление.
С оглед на това атакуваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да се
отмени.
Воден от горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1 от 22.07.2019г. на Кмета на О.С.
издадено въз основа на Акт № 1 от 09.07.2019г.
за установяване на административно нарушение, с което на П.Б.М. с ЕГН **********
*** е наложено административно
наказание глоба в размер на 500,00 лева, за това, че при
преминаването по ул. ***** на собственото му стадо , около 50 броя кози, водени
от него, които отглежда в собствения си двор на ул. *****, с. *****, на
26.06.2019г. е допуснал замърсяване на ул. ***** с фекалии,
които са останали от козите, с което
нарушил чл. 7 т. 11 от Наредба за управление на отпадъците на територията на О.С.
приета с Решение № 1223/25.06.2015г., Прот. № 68 на
Общински съвет – Свищов, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен
срок от съобщаване на страните пред Административен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: