Р Е Ш Е Н И Е
№ 503
град Горна Оряховица, 28.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ...........................................
...........................................
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 911 по описа за 2019 година, за да произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Ищецът „ВЕАНЧИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Г.О. ул..., представлявано от управителя в.в.д. чрез пълномощник – адвокат Р. И. Т. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ищецът е собственик недвижим имот, находящ се на адрес в град Л., ул… като ползваната ел.енергия на този адрес се заплаща на ответника ,,Енерго-Про Продажби”АД по негова партида с клиентски номер **********, за абонатен номер 05074028, записан на името на ищеца. Твърди, че е издадена фактура № **********/14.04.2015г. на стойност 592.27 лв., формирана на основание служебно преизчислени количества ел.енергия за периода от 08.01.2015г. до 07.04.2015г., както и неустойка в размер на 6.42 лв., като корекцията е извършена на основание КП, съставен от служители на ,,Електроразпределение-Север”АД. Твърди, че ищецът заплатил на 12.06.2015г. сумата от 598.69 лв., представляваща сбор на сумата от 592.27 лв. по фактура за корекция, както и 6.42 лв. неустойка, след като бил информиран от служителите, че ако не започне да заплаща, следва преустановяване на ел. захранването в имота.
Счита, че налагането на единствената възможност да ползва ел.енергия от страна на ищеца при условията на плащане на едно несъществуващо и оспорено от потребителя задължение (, каквото е корекцията на сметка по констативен протокол) представлява злоупотреба с монополно положение и налагане на нелоялна практика. Счита, че в случая е налице грубо нарушаване интересите на потребителите на ел. енергия. Оспорва да е заплатил корекцията в израз на съгласие (признание) с нейната дължимост и законност. Сочи, че подобно съгласие е нищожно, тъй като противоречи на закона, на интереса на потребителя, постигнато е при начална липса на предмет (възникнало и валидно задължение в размер на спорната сума). Сочи, че нито в ЗЕ, нито в договора за продажба на ответника е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Заявява, че ЗЕ (след последната редакция през 2013г.) само препраща към ПИКЕЕ, регламентиращи случаите и на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, които пък от своя страна, посочват, че процедурата за установяване на такива случаи е регламентирана в договора за покупко-продажба на ел.енергия, т.е. основанието за такава корекция не се съдържа в ЗЕ, нито в ПИКЕЕ, нито в ОУ на двете дружества. Счита, че клаузите на ОУ на двете дружества, уреждащи корекционната процедура, са нищожни по силата на чл.146,ал.1 от ЗЗП и чл.26,ал.1 ЗЗД, и като такива не могат да обвързват потребителите на ел.енергия. Оспорва ОУ на ,,Енерго-Про Продажби”АД и ,,Електроразпределение-Север”АД, като неприети по надлежния ред и невлезли в сила за процесното място на доставка.
Твърди, че дори и да се приеме, че към момента на извършване на проверка са били в действие нормите на чл.47, чл.48 от ПИКЕЕ, приети от КЕВР по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013г. /Обн., ДВ, бр. 98/12.11.2013г./, то не е спазен предвидения ред в ПИКЕЕ за извършване на проверката и по-конкретно чл.47,ал.2 от ПИКЕЕ. Счита, че съставеният КП не може и не е годно документално основание за пораждане правото на корекция за ответното дружество. Твърди, че нито в чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ, нито в чл.51 от ПИКЕЕ е установено задължението за заплащане на процесната сума именно от ищеца.
Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида, като неправилни и незаконни. Заявява, че всички начислени по партидата периодични месечни сметки са изцяло изплатени в съответните срокове, а процесната фактура не представлява ,,периодична месечна сметка за ел.енергия”. Твърди, че в случая не съществува вина на потребителя - краен клиент, за причиненото неправилно измерване /неизмерване чрез СТИ/. Оспорва като нищожни чл.48, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, чл.17,ал.1 и т.6 от ОУ на ,,Електроразпределение-Север”АД и чл.13,т.4 от ОУ на ,,Енерго-Про Продажби”АД, тъй като с тези норми на крайния клиент е вменено задължение /отговорност/, чието изпълнение зависи от волята на трето лице (ЕРП), което само по себе си представлява неравноправна норма и по смисъла на ЗЗП. Поддържа, че правилата са нищожни в частта им на безусловно вменяване в тежест на битовия и небитовия краен клиент на задължение за плащане на пари, без да е налице доставка на ел.енергия по см. на ЗЕ (чл.46 от ПИКЕЕ).
Твърди, че на този адрес от ищеца не е потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от КЕВР цени за ел. енергия. Счита, че се касае за липса на измерено количество ел.енергия от законно монтиран и сертифициран електромер (т.е. за липса на ,,доставка на ел.енергия” по см. на ЗЕ). Счита, че от потребителя на ел.енергия не може да бъде търсена каквато и да било отговорност, по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като потребителят няма задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези средства са негова собственост.
Заявява, че предвидената и съдържаща се в раздел IХ от ПИКЕЕ процедура за едностранно коригиране на сметки за ел.енергия противоречи и на основния принцип, установен в чл.2,ал.2 от ЗЕ, както и на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ,,Енерго-Про Продажби”АД да заплати на ищеца „ВЕАНЧИ” ЕООД, с ЕИК:*********, сума в размер на 598.69 лв., начислена по партида с клиентски номер **********, за абонатен номер 05074028, за периода от 08.01.2015г. до 07.04.2015г., при липса на правно основание за заплащането от страна на ищеца стойността на недоставена и непотребена електроенергия през този период на адрес : гр. Лясковец, ул. ,,Трети март” 28, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощник – адв. Р.Т. от МАК, поддържа исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноските по делото.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от всеки двама от членовете на УС : П. С. С., Я.М.Д. и Г.К. чрез процесуалния му представител – адвокат А.М. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът заема становище, че искът е допустим. Оспорва иска като неоснователен изцяло. Заявява, че ищецът дължи заплащане на сума в размер на 598.69 лв., представляваща стойността на ползвана и незаплатена от него електрическа енергия за периода от 08.01.2015г. до 07.04.2019г. Посочва, че на основание чл.13 от ОУ ДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи” АД, на 07.04.2015г., от оправомощени за това служители на посоченото дружество, е извършена проверка на техническо средство за измерване на електрическа енергия за обект: недвижим имот, находящ се в гр. Лясковец, ул. ,,Трети март” № 8, за която е съставен констативен протокол № 1500745 от 07.05.2015г. Твърди, че причина за подмяната на СТИ е наличието на показания в невидим на дисплея на електромера регистър. Пояснява, че изготвянето на КП при извършване на проверка на техническо средство за търговско измерване от служителите на преносното дружество е уредено в чл.47 от ПИКЕЕ. Заявява, че в случая протоколът е подписан от служителите на електроразпределителното дружество, извършили проверката, и от представител на абоната. Счита, че изискванията за осъществяването на проверката и съставянето на процесния КП са спазени. Сочи, че установените записи на преминала електрическа енергия в невидими на дисплеи му регистри, е основание да се приеме, че е налице отклонение от нормалното функциониране на средството за измерване, тъй като същото е следвало да отчита преминаващата през него енергия само по активните за него тарифи. Счита, че в това се изразява и несъответствието на демонтираното СТИ с техническите характеристики, разписани в раздел ХХIХ от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, към които препраща разпоредбата на чл.18,т.2 от Правилата. Посочва, че към момента на техническата проверка процесното средство за търговско измерване е било годно да измери цялата доставена до обекта на абоната ел. енергия, тъй като е било метрологично годно. Заявява, че „Енерго-Про Мрежи” АД правомерно, въз основа на КП от извършената на СТИ проверка и установеното количество електрическа енергия в неизведените на дисплея регистри Т5 и Т6, е изготвило становище за начисление на електрическа енергия от 07.04.2015г., съгласно което общото количество енергия, с което следва да бъде завишено потреблението на ел. енергия на абоната, измерена със СТИ, но неотчетена, е в размер на 6478 квтч. Посочва, че периодът на корекцията е в рамките на 90 дни, считано от датата на констатиране на неточното отчитане на потребената от абоната електрическа енергия. Твърди, че коригираното количество ел. енергия представлява реално потребена на процесния адрес електроенергия, натрупана в невидим при редовното отчитане на електромера регистър, измерена с годно СТИ за процесния период. Сочи, че ищецът се явява потребител на енергийна услуга, доколкото същият е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, по смисъла на §1, т.41Б от ДР ЗЕ, и в качеството си на такъв, същият е потребявал ел. енергия за определен период от време, натрупана в невидим при ежемесечното отчитане на СТИ регистър, и по тази причина - незаплатена от него. Заявява, че стойността на общото количество ел. енергия в размер на 6478 квтч. възлиза на сума в размер на 598.69 лв., с включен в нея ДДС. Твърди, че правното основание за начисляване на сумата по процесната фактура е съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия, по което съгласно чл.183 и сл. ЗЗД във вр. чл.327 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената на получената от него вещ. Поради това счита, че издаването на процесната фактура № ********** от 14.04.2019г. за горната сума е правомерно, доколкото същата е издадена за реално потребено от ищеца количество ел. енергия за периода от 08.01.2015г. до 07.04.2015г., измерено с годно СТИ. По тази причина счита, че и заплащането на сумата по фактурата от страна на абоната не е лишено от правно основание.
В съдебно заседание, ответникът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, чрез пълномощник – адв. А.М. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ищецът е клиент и абонат на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна по партида, заведена с кл. № ********** и аб. № 05074028, за обект на потребление с адрес : град Л., ул…, съгласно договор за продажба и доставка на ел. енергия.
Видно от Констативен протокол № 1500745/07.04.2015г.,
на 07.04.2015г. е извършена проверка от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД гр.
Варна на СТИ, отчитащо потребената от абоната ел. енергия за обект на потребление,
намиращ се в с. гр. Л., ул… за което е съставен е цитираният КП от Д.Д. СЕК 404
и Н.А. СЕК 1235. В КП е посочено, че на основание чл.83 от ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на
„ЕРП Север” АД е извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги
електрически инсталации на клиент „ВЕАНЧИ” ООД, за горепосочения обект, кл. № **********,
за аб. № 05074028, като е удостоверено следното : „При направената проверка на
СТИ с № 1125081110353570 бяха записани показанията : 1.8.1 – 002158, 1.8.2. –
008465, 1.8.3 – 003429, 1.8.4 – 000000, 1.8.5 – 005908, 1.8.6 –
С писмо изх. № 3760885/14.04.2015г., „Енерго-Про Мрежи” АД гр. Варна е изпратило до абонат „ВЕАНЧИ” ООД препис от КП № 1500745/07.04.2015г.
Видно от приложеното по делото становище за начисление на електрическа енергия от 07.04.2015г., изготвено от специалист „ЕК”- № 895, одобрено на 14.04.2015г. от началник отдел „КЕК”- № 3654, със същото е одобрено да се начисли допълнително количество ел. енергия в размер на 6478 квтч. за период от 08.01.2015г. до 07.04.2015г., като е вписано, че корекцията е извършена след прочитане на регистри 1.8.5 и 1.8.6.
С писмо изх. № 3760885/14.04.2015г., „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е уведомило ищеца, че е извършило корекция на сметките му за ел.енергия на основание чл.51 от ПИКЕЕ и в резултат на преизчислените количества енергия е издадена фактура № **********/14.04.2015г., на стойност 592.27 лв. с ДДС, със срок на плащане - 04.05.2015г.
Безспорни по делото са фактите, че въз основа на КП за извършена техническа
проверка № 1500745/07.04.2015г. и становище за начисляване на ел.енергия от
07.04.2015г., ответното дружество е издало фактура № **********/14.04.2015г., с
която служебно са начислени, за обект на потребление : гр. Л., ул…, считано за
периода от 08.01.2015г. до 07.04.2015г. - 6478 квтч. ел. енергия, на стойност 592.27 лв. с включен ДДС.
Съдът е приел за безспорни по настоящото дело и фактите, че на 12.06.2015г. ищецът е заплатил на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 592.27 лв. по издадената от него фактура № **********/14.04.2015г., както и сумата от 6.42 лв. – неустойка върху главницата за просрочие.
Видно от заключението на приетата СЕТЕ, отчитанията на ел.енергия за
процесния обект на потребление през периода от 08.01.2015г. до 07.04.2015г. са
извършвани със статичен трифазен SMART електромер, тип NP 73 с № 1125081110253570, преминал първоначална метрологична проверка
през 2011г. – годината на производство. Приетата СТИ установява, че процесният
електромер е измерва потребената ел.енергия посредством директно свързване към
електроразпределителната мрежа без наличие на токови трансформатори. От СЕТЕ е
видно, че от справката за търговските регистри на СТИ, получени от СМАРТ
системата за дистанционен отчет, предоставена от „ЕРП Север” АД, се извлича
информация само за текущите цифрови показания по регистри 5 и 6 на
23.03.2015г., поради което не може да се установи датата и причината за тяхната
поява. Съдът кредитира изцяло заключението на приетата СЕТЕ, като обоснована,
кореспондираща на приетите писмени доказателства и неоспорена от страните.
Видно от показанията на свидетеля Д.Д.
/служител на „ЕРП Север” АД/, той е съставил КП и се подписал, но няма спомени
за проверката.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД се явява допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ГПК е основателен и доказан, по следните съображения :
Безспорни по делото са фактите, че ищецът е потребител на ел. енергия, по смисъла на §1,т.41б ЗЕ, че имотът, където е бил монтиран процесния електромер, е присъединен към ел. мрежа, че ищецът и ответникът са страни по сделка с ел. енергия по смисъла на чл.92 от ЗЕ за процесния обект на потребление в град Лясковец, ул. „Трети март” № 8, с кл. № **********, аб. № 05074028. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел.енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с ел. енергия.
Съгласно чл.55,ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. По исковете по чл.55,ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на извършване на престацията, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респ. за задържането на полученото. В случая, в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на имуществено разместване, а именно : предаване и получаване на имуществена облага, както и началната липса на основание за имущественото разместване, какво е получено от ответника като количество и стойност.
Въз основа на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че ищецът е платил на ответника общата сума от 598.69 лв.,
представляваща главница в размер от 592.27 лв. по процесната фактура № **********/14.04.2015г.,
и неустойка в размер от 6.42 лв. върху главницата за просрочие, без да е било
налице основание за плащане на тази сума, респ. за получаването й и за
задържането й от ответника. Основанието за заплащане на ел. енергия е нейното
ползване. На първо място, съдът намира за установени по делото изложените в
исковата молба факти относно неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му по договора за продажба на електрическа енергия, сключен с ищеца,
доставеното до обекта му на потребление и реално потребено от него количество
ел. енергия през процесния период от
време да бъде правилно измерено
от законно монтирано и сертифицирано, технически годно и изправно, и правилно
функциониращо СТИ. В тази връзка, въпреки възложената му доказателствена тежест,
ответникът не ангажира никакви доказателства в хода на делото за установяване
на фактите дали процесното СТИ, отчитало потребената от ищеца-абонат ел.
енергия към датата на извършване на проверката /07.04.2015г./, се явява технически изправно и годно средство
за измерване на ел. енергията на процесния адрес, като и от приетата СЕТЕ се
установява единствено факта, че СТИ е преминало първоначална метрологична
проверка в годината на производство -
На следващо място, по делото не са приети никакви доказателства, които да установяват констатираното несъответствие на изискуеми технически характеристики - софтуерна неизправност, да влияе на измервателната система на електромера. В тази връзка, от приетите по делото писмени доказателства - справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, извлечение за фактури и плащания към дата 23.05.2019г., извлечение от сметка към дата 27.05.2019г., се установява както редовно отчитане на потребената от абоната ел.енергия, така и добросъвестно и точно изпълнение на задълженията от страна на ищеца, в качеството му на купувач, да заплаща редовно на ответника – продавач, цената на реално доставената му, потребена и редовно отчетена ел. енергия през процесния период от време, като непосредствено преди извършване на корекцията стойностите на отчетената и потребена ел.енергия са относително константни.
В чл.38 от ОУ ДПЕЕМ, чието приложение по отношение на абоната се спори от ищцовата страна, е определен начинът за изчисляване на неизмерена и/или на неправилно/неточно измерване на ел. енергия, като е визирано, че при извършване на проверка се съставя констативен протокол, а „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия. Такива правила се съдържат и в разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ, изд. от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., отм. с Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г., бр.97 от 23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г., приложима към момента на извършване на проверката, издаване на становището от 07.04.2018г. и фактура № **********/14.04.2015г., съгласно която в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. По този начин, с предвиденото в действащото към процесния период законодателство и при наличие на предвидените в чл.98а,ал.2,т.6,б”а” от ЗЕ предпоставки, в полза на електроснабдителното предприятие е предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минал период при наличие на кумулативно изискващи се предпоставки, а именно : продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично известни условия, които да съдържат процедура за уведомяване на потребителя за осъществяване на корекционната процедура; подлежащата на корекция сметка да е обоснована от наличие на потребена енергия, чието количество не е правилно изчислено, и това неправилно изчисление да е в резултат на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със ЗЕ и с ПИКЕЕ юридически факти, от които възниква право на ответника да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия по методологията, определена в чл.50 от ПИКЕЕ. Съдът счита, че в настоящия казус не се доказва наличие на изискуемите елементи от фактическия състав, от който възниква правото на ответника да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия и правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена в чл.50 от ПИКЕЕ /отм. с Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г., бр.97 от 23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г./. В тази връзка, ответникът в настоящото производство не ангажира никакви доказателства, които да установяват правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена в чл.50 от ПИКЕЕ. Същевременно, изготвеното становище за начисление на ел.енергия от 04.07.2015г. сочи, че процесната корекция на сметки на основание чл.50 от ПИКЕЕ е съставена въз основа на Констативен протокол за техническа проверка № 1500745/07.04.2015г., който не съставлява годно документално основание за извършване на корекционна процедура по смисъла на чл.47 от ПИКЕЕ, и същевременно не удостоверява никакви факти, обосноваващи наличието на предпоставките за корекция, визирани в чл.50 от ПИКЕЕ.
При тези факти, съдът намира за
основателни твърденията на ищцовата страна, че с оглед изискванията, въведени в
чл.98а,ал.2,т.6,б”а” от ЗЕ, към момента на
извършване на проверката и извършване на корекцията – 07.04.2015г., в
полза на електроснабдителното предприятие не е предоставена възможност за
едностранна корекция в сметки за минал период.
Такава възможност би била налице в полза на крайния снабдител при
наличие на кумулативно изискващите се от чл.98а,ал.2,т.6,б”а” от ЗЕ предпоставки,
а именно : продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично известни
условия, които предвиждат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата
по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ, (какъвто не е предвиден в приложимите ОУ), и подлежащата на корекция сметка
да е обоснована от наличие на потребена енергия, чието количество не е правилно
изчислено, и това неправилно изчисление да е в резултат на установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120,ал.3
от ЗЕ. За да бъде направен извод, че
твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва
по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на
регламентираните със ЗЕ и с ПИКЕЕ юридически факти, от които възниква право на
ответника да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия по
методологията, определена в ПИКЕЕ. Съдът счита, че в настоящия казус не се доказва
наличие на изискуемите елементи от фактическия състав, от който възниква правото
на ответника да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия и
правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена в чл.50
от ПИКЕЕ Напротив, приетата и неоспорена от ответника СЕТЕ установява,
че причина за извършване на корекционна процедура е установяване на налични
цифрови показания в регистри 5 и 6, които не са визуализирани на екрана на
дисплея на електромера и не са настроени за отчет, но заедно с това в случая не
могат да бъдат установени времето и причината за това натрупване. При тези
факти, и с оглед неизвършването в процесния случай на метрологична експертиза
на СТИ, което въпреки установеното несъответствие на технически характеристики,
не е демонтирано по време на техническата проверка на 07.04.2015г. съгласно
изискванията на чл.47,ал.5 от ПИКЕЕ, а е оставено да отчита потребяваната от
абоната ел.енергия до 05.08.2015г., по делото не се установява количеството ел.
енергия, налично по регистри 5 и 6, да е преминало реално за процесния период,
тъй като тарифи 1.8.5 и 1.8.6. могат да се видят само при софтуерен прочит на
СТИ със специализирана софтуерна програма, но същите не са изследвани в БИМ. За
да се установи пораждането на правото на корекция, трябва да бъде доказан фактът,
че за времето преди проверката потребяваната в обекта на ищеца електрическа
енергия не е била правилно измервана от средството за търговско измерване и то
именно поради установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, каквото
в случая не се установява по несъмнен и безспорен начин, а още по-малко се
установява конкретна разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
други преминали количества електрическа енергия за времето от допускане на
грешката до установяването й – като основание за извършване на корекция по реда
и при условията на чл.50 от ПИКЕЕ. Предвид
изложеното и след като установи, че в случая са допуснати груби нарушения на
изискванията, въведени в чл.47 от ПИКЕЕ, съдът счита, че в полза на ответното
дружество не е възникнало
правото на ,,корекция” съгласно чл.50 от ПИКЕЕ, което обуславя извод за
основателност на исковата претенция.
На следващо място, съдът намира, че по делото не са събрани никакви годни доказателства, от които да се установява, че коригираното количество от 6478 квтч. да съставлява реално потребена от абоната ел. енергия, чието количество да не е правилно изчислено, и това неправилно изчисление да е в резултат на установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху процесния електромер. При тези факти, съдът намира за основателни доводите на ищцовата страна, че корекционната процедура е неприложима в конкретния казус. Предвид неангажирането на никакви доказателства от ответника в настоящото производство, въпреки възложената му доказателствена тежест - при условията на пълно и главно доказване в процеса, съдът споделя и доводите на ищцовата страна, че по делото не се установява по никакъв начин количеството ел. енергия, предмет на корекцията, да е доставено реално и да е потребено от абоната през процесния период, тъй като не се доказват от ответната страна и фактите преминали ли са действително количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, кога е настъпила „грешка” – като несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, по смисъла на чл.38 от ОУ ДПЕЕМ и чл.50 от ПИКЕЕ /отм./, и дали отчетените със софтуерен прочит 6478 квтч. ел.енергия на тарифи 5 и 6 не са били налични и към момента на монтиране на това СТИ на процесния адрес на потребление. Този извод на съда е мотивиран и от заключението на приетата СЕТЕ, която удостоверява по делото, че при софтуерния прочит на процесното СТИ не може да се да се установи на какво се дължи наличието на показания в регистъра на тарифи 1.8.5 и 1.8.6, нито може да се определи от кога и по какъв начин е възникнало натрупването на показания в скритите регистри на тези две тарифи. В тази връзка, от ответника по делото не са ангажирани и никакви доказателства за удостоверяване на фактите на осъществено неправомерно въздействие върху процесния електромер. Съдът счита, че при тези обстоятелства, въз основа на приетите писмени и гласни и доказателства не може да се обоснове извод, че в конкретния случай е налице субективно материално право на енергийното предприятие да извърши корекция на сметката на ищеца.
Не на последно място, съдът намира за недоказано по делото на какви конкретни „технически характеристики” не съответства процесното СТИ и обуславят ли те несъответствие между данните за параметрите на измервателна група /каквато в случая изобщо не се установява/ и въведените в информационната база данни за нея. За да се установи пораждането на правото на корекция в тази хипотеза, трябва да бъде доказан фактът, че за времето преди проверката – от момента на допускане на грешката до датата на установяването й, потребяваната в обекта на ищеца електрическа енергия не е била правилно измервана от средството за търговско измерване, и то именно поради установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. Такива факти в случая не се установяват по несъмнен и безспорен начин, а още по-малко се установява конкретна разлика между отчетеното количество електрическа енергия и други преминали количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й – като основание за извършване на корекция. Напротив, заключението на приетата и изцяло кредитирана от съда СЕТЕ удостоверява по категоричен начин, че процесният електромер е бил свързан директно към електроразпределителната мрежа, без наличието на измервателна група, като времето и причината за наличието на показания в регистъра на тарифи 1.8.5 и 1.8.6 не може да се установи. Предвид изложеното, съдът счита, че в полза на ответното дружество не е възникнало правото на ,,корекция” съгласно разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ /отм./, което обуславя извод за основателност на исковата претенция. Правомерността на корекцията в случая не произтича и от клаузите на чл.37, чл.38 и чл.39 от ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени с Решение № ОУ-0600/07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия е в разрез с регламентирания в чл.81,ал.1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя, без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. Правилата на ОУ на ДПЕЕЕМ за корекция на сметките за електрическа енергия противоречат и на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и в границите, посочени в цитираната разпоредба.
Предвид гореизложените
обстоятелства, съдът намира за основателни и обосновани твърденията на ищцовата
страна, че към датата на извършената техническа
проверка и издаването на становището за корекция на сметка, липсват кумулативно
изискуемите предпоставки на чл.98а,ал.2,т.6,б.”а” от ЗЕ, даващи основание да се
коригира сметката на ищеца /Решение № 104/01.08.2016г. по т.д. № 1671/2015г. на
ВКС/. Поради това, основателни се
явяват и доводите на ищцовата страна, че задържането от ответника на процесната сума, начислена и заплатена
въз основа на презумирано несъответствие на технически характеристики на процесното измервателни средство, без да
е установено по предвидения в закона ред, че на процесния адрес на потребление
е реално доставено от ответното дружество и от ищеца реално е потребена ел. енергия
в количество от 6478 квтч.,
което да се равнява на процесната сума от 592.27 лв. с ДДС, определена чрез
корекционна процедура, е
неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение.
Не на последно място, фактите, че ищецът е предал на ответника и съответно ответникът е получил от абоната „ВЕАНЧИ” ЕООД процесната сума, с плащане от последния на ответното дружество на начислената му стойност в размер от 592.27 лв. за потребена ел.енергия за отчетен период от 08.01.2015г. до 07.04.2015г., по издадената от ответното дружество фактура № ********** от 14.04.2015г., както и на сумата 6.42 лв. - неустойка за забавено плащане на главницата, са безспорни по делото, като се потвърждават и от приетите писмени доказателства - справка за платени/неплатени фактури, извлечение от сметка, квитанция и фискален бон от 12.06.2015г. Поради това, съдът приема за основателни, обосновани и подкрепящи се от доказателствата по делото твърденията на ищцовата страна, че в случая не се установява по предвидения в закона ред наличието на валидни, обвързващи страните и пораждащи правото на ответника факти и основания за начисляване от дружеството-ответник на сумата от 592.27 лв. на потребителя-ищец за процесния период от време, както и неустойка за забавеното й плащане в размер от 6.42 лв., съответно не се установява породено задължение на ищеца за заплащане на начислената му обща сума от 598.69 лв. С оглед изложеното дотук, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че е настъпило имуществено разместване за страните в настоящото производство, като ответникът „Енерго-Про Продажби”АД гр. Варна се е обогатил със сумата от 598.69 лв., която е получил при плащането на сумите по фактура № ********** от 14.04.2015г., от „ВЕАНЧИ” ЕООД, без да е установено основание за нейното плащане, а ищецът съответно е обеднял до размера на същата сума. По тези съображения, съдът приема, че получената при липсата на основание сума от 598.69 лв. подлежи на възстановяване от ответника на ищеца в настоящото производство.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД в настоящия случай, поради което ищцовата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена в пълния предявен размер, като „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна бъде осъдено да върне на ищеца „ВЕАНЧИ” ЕООД гр. Горна Оряховица сумата от 598.69 лв., платена от ищеца без основание на 12.06.2015г. при плащане на сумата 592.27 лв., за която е издадена фактура № ********** от 14.04.2015г., както и на сумата 6.42 лв. - неустойка за забавено плащане на главницата от 592.27 лв., двете начислени по партида с клиентски № ********** и абонатен № 05074028, за периода от 08.01.2015г. до 07.04.2015г., за неизмерена и непотребена електроенергия през този период на адрес : град Л., ул…, съгласно становище за начисляване на електрическа енергия от 07.04.2015г., заедно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска – 17.05.2019г., до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, следва да
бъде уважено направеното от ищцовата страна искане, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, като съдът осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв.,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и сумата
от 360 лв., представляваща направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, т.е. общо 410 лв., съразмерно на уважената част
от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, ВАРНА ТАУЪРС - Г, представлявано от всеки двама от членовете на УС : П.С. С., Я.М.Д. и Г.К., ДА ЗАПЛАТИ на „ВЕАНЧИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Г.О. ул..., представлявано от управителя в.в.д. СУМАТА от 598.69 лв. /петстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/, получена без основание на 12.06.2015г. при плащане на сумата 592.27 лв., за която е издадена фактура № ********** от 14.04.2015г., както и на сумата 6.42 лв. - неустойка за забавено плащане на главницата от 592.27 лв., двете начислени по партида с клиентски № ********** и абонатен № 05074028, за периода от 08.01.2015г. до 07.04.2015г., за неизмерена и непотребена електроенергия през този период на адрес : град Л., ул…, съгласно становище за начисляване на електрическа енергия от 07.04.2015г., заедно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска – 17.05.2019г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от всеки двама от членовете на УС: Б.Д.П., П. С. С., Я.М.Д. и Г.К., ДА ЗАПЛАТИ на „ВЕАНЧИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Г.О. ул..., представлявано от управителя в.в.д. СУМАТА от 410 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса /50 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /360 лв./, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..