РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Ямбол , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пепа И. Чиликова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Едмонд Златков Гоцев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212300600099 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на подс.Г. И. С., ЕГН **********, подадена чрез служебно
назначения му защитник-адвокат от АК-*****, срещу Присъда № 1/13.01.2021 г.,
постановена по НОХД № 20202310200347/2020 г. по описа на Районен съд Елхово.
С присъдата, подс.Г.С. е признат за виновен в това, че в периода от **.**.****
година до **.**.**** година в с.****** и в с.******, обл.*****, действайки при условията
на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 219.65 лева
от владението на различни собственици, без тяхно съгласие с намерение противозаконно ги
присвои, както следва:
-на **.**.**** година в с.******, обл.***** от частен имот, намиращ се на ул.
„****** *******“ №** отнел чужди движими вещи - пари в банкноти с различен номинал
на обща стойност 710.00 лева от владението на собственика им Т. Г. Х. от с.******,
обл.***** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
-на неустановен ден в края на месец април **** година в с.******, обл.*****, от
частен имот, намиращ се на ул. „****** *******“ №* отнел чужди движими вещи - 1 брой
1
златен синджир с тегло 3.88 грама на стойност 291.00 лева от владението на собственика му
П. А. К. от с.******, обл.***** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои;
-на **.**.**** година в с.******, обл.***** от частен имот, намиращ се на ул.
„**** **********“ №* отнел чужди движими вещи -пари в банкноти и монети с различен
номинал на обща стойност 55.00 лева; 1 брой златно синджирче с дебела плетка с тегло 5
грама с поставено на него златно кръстче с тегло 5 грама на обща стойност 750.00 лева; 1
чифт златни обеци с форма на подкови с общо тегло 3 грама на стойност 225.00 лева и
половин златна паричка с тегло 2 грама на стойност 188.65 лева от владението на
собственика им П. Д. Б. от с.******, обл.***** без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.195,
ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.58А, ал.1 от НК е осъден на една
година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг
режим.
С присъдата, на осн.чл.59 от НК е приспаднато времето, през което подс.С. е бил
задържан по настоящото дело, считано от **.**.**** г. до **.**.**** г. включително.
С присъдата, подс.С. е осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 209,10 лв. в приход на Републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР Ямбол,
както и 5 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист в приход на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Елхово .
В подадената въззивна жалба не се правят нови доказателствени искания.
Навеждат се доводи за явна несправедливост на обжалваната присъда и се претендира
изменението й чрез намаляване размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание ЯОП редовно призована изпраща представител. Последният
счита, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваната присъда не страда от пороците,
визирани в жалбата. В тази връзка моли съда да отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и да потвърди присъдата като обоснована и справедлива.
В съдебно заседание въззивникът – подсъдим Г.С. участва лично и със служебно
назначения защитник – адвокат от АК-*****. Поддържат въззивната жалба и молят съда да я
уважи по изложените в нея съображения. Поддържат релевирания в жалбата довод за явна
несправедливост на присъдата. Моли се за постановяване на решение, с което присъдата да
бъде изменена чрез намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. Аргументите в
подкрепа на това искане са в посока, че голям дял за разкриване на обективната истина по
делото имал самият подсъдим Г.С., който се признавал за виновен и давал подробни
обяснения за авторството, начина и механизма на осъществяване на деянията, включени в
продължаваното престъпление. Защитникът оспорва броя на вещите - предмет на
продължаваното престъпление, както и тяхната стойност, като счита, че откраднатите от
подсъдимия вещи са по-малко и съответно стойността им е по-ниска от приетата от
първоинстанционния съд.
При дадената последна дума подс.С. заявява желанието си за намаляване на
2
размера на наложеното му наказание.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна
проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от
НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и
интерес да обжалва и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя
като неоснователна, поради следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие
и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, както и от заключението по назначената в досъдебното производство
оценъчна експертиза, поради което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря.
Решаващият съд при установяването на фактическата обстановка е обсъдил кои
доказателства кредитира и кои не. Правилно и обосновано първата инстанция приема и
кредитира както признанията, направени от страна на подсъдимия по реда на чл.371 т.2
НПК, така и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, които ги подкрепят, а именно - показанията на свидетелите Т. Х., А. Й., Б. Н.,
И. К., П. К., М. Ч., А. И., Д. С., П. Б., Д. Я. и А. В., като и от писмените доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК – Протокол за доброволно предаване на л.155 от ДП, Разписка на л. 157 от
ДП, Протокол за доброволно предаване на л. 160 от ДП, заложни документи.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно
обосновани правни изводи, като е приел, че подс.С. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК, т.к. в периода от **.**.**** година до **.**.**** година в с.****** и в с.******,
обл.*****, действайки при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими
вещи на обща стойност 2 219.65 лева от владението на различни собственици, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно ги присвои, както следва:
-на **.**.**** година в с.******, обл.***** от частен имот, намиращ се на ул.
„****** *******“ №** отнел чужди движими вещи - пари в банкноти с различен номинал
на обща стойност 710.00 лева от владението на собственика им Т. Г. Х. от с.******,
обл.***** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
-на неустановен ден в края на месец април 2020 година в с.******, обл.*****, от
частен имот, намиращ се на ул. „****** *******“ №* отнел чужди движими вещи -1 брой
златен синджир с тегло 3.88 грама на стойност 291.00 лева от владението на собственика му
П. А. К. от с.******, обл.***** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои;
-на **.**.**** година в с.******, обл.***** от частен имот, намиращ се на ул.
„**** **********“ №* отнел чужди движими вещи -пари в банкноти и монети с различен
номинал на обща стойност 55.00 лева; 1 брой златно синджирче с дебела плетка с тегло 5
грама с поставено на него златно кръстче с тегло 5 грама на обща стойност 750.00 лева; 1
3
чифт златни обеци с форма на подкови с общо тегло 3 грама на стойност 225.00 лева и
половин златна паричка с тегло 2 грама на стойност 188.65 лева от владението на
собственика им П. Д. Б. от с.******, обл.***** без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК и случаят не е маловажен.
Извършено е престъпление по посоченият текст от материалния наказателен
закон на РБ. Авторството се установява безспорно от признанието на подсъдимия, дадено от
него по реда на чл.371, т.2 от НПК, от показанията на разпитаните по делото в досъдебното
производство свидетели Т. Х., А. Й., П. К., М. Ч., А. И., Д. С., П. Б. и Д. Я., както и от
писмените доказателства, приложени по делото – Протокол за доброволно предаване на
л.155 от ДП, Разписка на л. 157 от ДП, Протокол за доброволно предаване на л. 160 от ДП,
заложни документи.
Извършеният от районният съд анализ на фактите е подробен и задълбочен, а
формираните на база на този анализ правни изводи са правилни и обосновани, поради което
въззивният съд намира за ненужно да ги преповтаря.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите, направени от
първоинстанционния съд в посока, че престъплението кражба е извършено от подс.С. в
условията на продължавано такова по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, в условията на
повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК / предвид осъждането му с Присъда № ** от
**.**.**** г., постановена по НОХД № ***/**** г. по описа на РС – Елхово и изтърпяването
на наказанието по посоченото делото на **.**.**** г., т.е. в срока по чл.30, ал.1 от НК/,
както и че случаят не е маловажен, по изложените в мотивите на присъдата аргументи.
Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от
субективна страна всяко едно от деянията, включено в продължаваното престъпление са
извършени с пряк умисъл. Подс.С. ясно е съзнавал, че чрез действията си лишава от
фактическа власт върху вещите – предмет на престъплението, техните собственици и е
искал и предвиждал преминаването им в своя фактическа власт. Подсъдимият е разбирал
противоправния характер на извършеното, както и общественоопасните му последици, но
въпреки това е искал настъпването им.
Относно вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание:
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, районният съд е
отчел наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е преценил, че
в конкретиката на случая не са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятелства,
така че и най-лекото предвидено в закона наказание от една година лишаване от свобода да
се явява несъразмерно тежко и несъответно на степента на обществената опасност на
извършеното и на личността на извършителя. Като отегчаващи вината му обстоятелства
следва да бъдат отчетени високата степен на обществена опасност на извършеното,
обуславяща се от динамиката на този вид престъпни деяния понастоящем в страната и в
региона, високата степен на обществена опасност на личността на извършителя, предвид
предишните му многократни осъждания /7 на брой/, включително и за престъпления против
собственосттта, за които му е налагано наказание лишаване от свобода, стойността на
предмета на престъплението, броят на деянията, включени в продължаваното престъпление,
4
както и това, че са възстановени само част от откраднатите вещи. С оглед това, преценката
на районният съд за определяне на вида и размера на наказанието при условията на чл.54 от
НК, но не в абсолютния законов минимум от една година, а именно - 2 години лишаване от
свобода, е правилна и законосъобразна. Правилно съдът не е отчел като смекчаващо вината
обстоятелство направеното от подсъдимия волеизявление по реда на чл.372, ал.1 вр. чл.371,
т.2 от НПК, с което е признал фактите по обвинителния акт, тъй като тези самопризнания са
били преценени и съобразени като необходимо условие за прилагане на особената
процедура на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Повторното отчитане на
самопризнанията като смекчаващо обстоятелство, изискващо по-леко наказание, е
недопустимо, защото това противоречи на принципите за справедливост и съответност
между престъпление и наказание по чл.35 ал.3 от НК. Въззивният съд намира за основателно
искането на защитника да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство доброто
процесуално поведение на подсъдимия, с което е спомогнал за разкриване на обективната
истина по делото. Последното обаче само по себе си е недостатъчно да доведе до промяна на
извода относно вида и размера на определеното от районният съд наказание. Правилно,
предвид наличното му задължение за това съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 вр.чл.58а,
ал.1 от НПК, РС е определил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 4
месеца. Така наложеното наказание е справедливо и напълно съответства на степента на
обществената опасност на деянието и на личността на дееца, поради което не са налице
основания за неговото намаляване. В резултат на изложеното дотук, въззивният съд прецени
за неоснователно искането на подсъдимия и защитника за изменение на присъдата чрез
намаляване на размера на наложеното наказание. Въззивният съд намира, че предвид
механизма на извършване на престъплението, както и предишните осъждания на
подсъдимия, намаляването на наложеното наказание би било проява на необосновано
снизхождение.
Предишното осъждане на подс.С. по НОХД №***/**** г. на Районен съд - Елхово
се явява пречка за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, както и основание да
бъде приложена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б”б” от ЗИНЗС за определяне на
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието – така, както е постановено от
районният съд.
Настоящата съдебна инстанция счита, че наказание лишаване от свобода в този
размер, което да бъде изтърпяно ефективно от Г.С. е необходимо и достатъчно за постигане
целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 НК и преди всичко намира, че ще окаже
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така
и върху останалите членове на обществото.
Правилно и обосновано районният съд е приложил и разпоредбата на чл.59, ал.1
от НК като е зачел времето, през което подсъдимият С. е бил задържан по настоящото
дело, считано от **.**.**** г. до **.**.**** г. включително. Датата, до която съдът е зачел
времето на задържане - **.**.**** г. включително, правилно е обоснована от съда с
Постановление от **.**.****г. на прокурор от РП- Ямбол по ДП № ***/**** г. по описа на
РУ-Елхово, с което на основание чл. 63, ал.6, вр. ал.3 от НПК е отменена мярката за
неотклонение „Задържане под стража“, взета спрямо С., считано от **.**.**** г., поради
привеждане в изпълнение на влязло в сила Споразумение № * от **.**.**** г. по НОХД №
***/**** г. по описа на РС – Елхово, с което на подсъдимия е било наложено наказание осем
5
месеца лишаване от свобода ефективно.
Обосновано и правилно, при настоящия изход на делото, районният съд се е
произнесъл касателно направените по делото разноски като ги е възложил в тежест на
въззивника.
Във връзка с направеното от страна на защитника оспорване на предмета на
кражбата и неговата стойност, което съставлява част от признатите от подсъдимия по реда
на чл.371, т.2 от НПК факти от обстоятелствена част на обвинителния акт, следва да се
посочи, че съгласно т.8, изр.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008
г. на ОСНК на ВКС, изявленията на подсъдимия по чл.371,т.2 от НПК не могат да бъдат
оттеглени след постановяване на съдебното определение по чл.372, ал.4 от НПК, т.к.
противното би довело до невъзможност да бъдат постигнати целите на особеното
производство и създава условия за процесуална злоупотреба и правна несигурност.
Въззивният съд не разполага с процесуалната възможност да допуска и събира
допълнителни доказателства и да реши делото въз основа на друга фактическа обстановка,
различна от описаната в обвинителния акт и да приема нови фактически положения,
несъвместими с признатите факти. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в
т.8.2 от съобразителната част на Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009 г. по т. д.
№1/2008г. на ОСНК на ВКС. По тези съображения, а и т.к. оспорването е от страна на
защитника, а не от подсъдимия и по делото са налице достатъчно доказателства в посока
предмета на продължаваното престъпление и неговата стойност, настоящата съдебна
инстанция намери обжалвания съдебен акт за обоснован.
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на
основания за изменение или отмяна на присъдата на Районен съд Елхово, същата следва да
бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на осн.чл.334, т.6 от НПК и чл.338 от НПК, Ямболски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА Присъда № 1/13.01.2021 г., постановена по НОХД №
20202310200347/2020 г. по описа на Районен съд Елхово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6