Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 21.10.2019 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕНЦИСЛАВ
ВЪЛЧЕВ
При секретаря: М.Д.
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 796 по описа на
съда за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „А*.Б." ЕАД,
правоприемник на „М." ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София:
район „И.", ул. „К." № *, ЕИК *********, чрез адв. Д.Ц.от САК, срещу Н.Й.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД
и чл. 92 от ЗЗД, с цeнa на иска: 1 827,46 лева, от които: 1 556,06 лева -
главница; 271,40 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от
916,30 лева за периода от 17.11.2015 г. до 17.10.2018 г.; и законна лихва за
забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК - 17.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между ищеца „А*.Б." ЕАД и ответника Н.Й.Г.,
с индивидуален абонатен номер *********, е сключен Договор № ******* от
26.03.2015 г. за електронни съобщителни услуги, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника услуги, съгласно Общите условия за взаимоотношенията
между А*.Б. и абонатите, и избрания от абоната тарифен план, посочен в
Приложение № 1 към същия, които услуги ответникът следва да заплаща по начин и
в срокове, уредени в Общите условия на оператора и договорите. С посочения
договор е определен тарифен план за телефонен номер **********. Промоционалната
месечна абонаментна такса за срока на договора е в размер на 20,94 лева (17,45
лева без ДДС), като след изтичането на този срок, се прилага базовата месечна
такса, също посочена в договора и възлизаща на 34,90 лева (29,08 лева без ДДС).
Твърди се, че всички подписани договори между страните стават неразделна част
от последния такъв и се идентифицират с уникалния номер на абоната („Клиентски
номер"). Условията, посочени в тях, запазват силата си, доколкото в
последващ договор не е уговорено друго и доколкото не се изменят от последващ
договор или приложения към него - чл. 5.1. от горепосочения Договор за услуги,
подписан между „А*.Б.“ ЕАД и Н.Й.Г.. Сочи се, че за неуредените в индивидуалния
договор въпроси, следва да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията
между „М." ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на "М." ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко
„Общите условия"). Те имат задължителна сила за абонатите. Това се
удостоверява чрез подписа им под договора за услуги, съгласно т.6 от Общите
условия.
Излагат се твърдения, че поради неизпълнение в определения срок на
задължението за заплащане на предоставяната услуга по горепосочения договор, от
страна на ответника-абонат, същата е спряна, но не е последвало плащане и след
това. В конкретния случай забавата на плащането на дължимите суми е продължила
повече от 124 дена, поради което съгласно т. 54.12 от Общите условия и чл.
6.3.1 от Приложение № 1 към Договора за услуги от 26.03.2015 г., договорът се
считат за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор. В тази връзка
на основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, както и на
основание горепосочения договор, е начислена неустойка по правилата, описани в
чл. 6.3.1. от Приложение №1 към съответния договор. Твърди се, че размерът на
неустойката се определя на база всички стандартни месечни абонаментни такси
(без отстъпки и без ДДС), дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок на ползване. В тази връзка, неустойката по прекратения Договор
за услуги от 26.03.2015 г. е начислена за оставащите 22 месеца на база
стандартната месечна такса за определения тарифен план, а именно 29,08 лева без
ДДС. Поради което неустойката възлиза в размер на 639,76 лева.
Също така се твърди, че към посочения по-горе Договор за услуги от
26.03.2015 г. е сключен и Договор за продажба на изплащане от 26.03.2015 г. за
същия абонатен номер (заверено копие от същия е представен към исковата молба
като доказателство). По силата на този договор, продавачът - А*.Б., прехвърля
на купувача - Н.Й.Г., правото на собственост върху една или няколко вещи, а
последният се задължава да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено
плащане, съгласно условията и сроковете по договора. В настоящия случай става
въпрос за срок на договора от 23 месеца (чл. 11 от Договора), като
първоначалната вноска е в размер на 53,90 лв., платима при подписването на
договора, а всяка следваща е описана в погасителния план в Приложение № 2 към
Договора за продажба на изплащане. Предмет на същия е Апарат SAM Galaxy Note 4
Black Трансфер S 23м.
Твърди се, че от представения Договор за продажба на изплащане и приемно-предавателен
протокол в Приложение №1 към него, е видно, че ищецът е изпълнил задължението
си да предаде вещта, предмет на договора, но от страна на ответника-длъжник не
са заплатени необходимите вноски. Към момента на подаване на настоящата са
налице незаплатени задължения, във връзка с посочения договор за продажба на
изплащане, по следната фактура за периода от 27.10.2015 г. до 27.10.2015 г.,
приложена като доказателство към исковата молба: Фактура № *********, по
договор ******* от 26.03.2013 г., дата на издаване: 27.10.2015 г., падеж:
16.11.2015 г., на стойност 916,30 лева.
Твърди се, че към датата на депозиране на настоящата искова молба, ищецът
има изискуемо и непогасено вземането към ответника Н.Й.Г. по гореописаната
фактура. Претендираната от ищеца с подаденото на 17.10.2018 г. заявление по чл.
410 от ГПК главница се формира като сбор от посочената сума във фактурата сума
от 916,30 лева, и начислената неустойка в общ размер на 639,76 лева, поради
неизпълнение на гореописания Договор за услуги от 26.03.2015 г.
В тази връзка се сочи, че при неизпълнение в срок на задълженията си,
ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след
настъпване на падежа по фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на „А*.Б.“ ЕАД. Това дава право на ищеца да иска обезщетение за забава
под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на
настъпване на падежа на фактурата, описана в Таблица 1 в текста на молбата, до
датата на предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение), която лихва за този период възлиза на сума
в общ размер на 271,40 лева.
Отправено е искане съдът да признае за установено, че ответникът Н.Й.Г.
дължи на ищеца „А*.Б." ЕАД, присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение суми: 1 556,06 (хиляда петстотин петдесет и шест цяло и шест
стотни) лева - главница; 271,40 (двеста седемдесет и едно цяло и четиридесет
стотни) лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 916,30 лева
за периода от 17.11.2015 г. до 17.10.2018 г.; Законна лихва от дата на подаване
на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 17.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Поискано е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и всички разноски
по настоящото производство.
Направено е доказателствено искане да бъде изискано и приложено към
настоящото производство ч. гр. д. № 663/ 2018 г. по описа на Районен съд
Луковит. Същото е необходимо за доказване на следните обстоятелства: наличието
на връзка между двете производства, размерът на заплатената държавна такса,
лихва от датата на депозиране на заявлението до датата на погасяване на
задължението и датата на уведомяване на ищеца за предявяване на установителен
иск, от което да бъде видно обстоятелството, че настоящата искова молба е
подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
С исковата молба са представени заверени копия на следните писмени
доказателства, относими към спора: Общи условия на „А* Б." (М.) ЕАД за
взаимоотношенията между "М." ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на "М." ЕАД по стандарти GSM, UMTS
и LTE за процесния период; Договор за електронни съобщителни услуги от
26.03.2015 г. за абонатен № *********, както и приложенията към същия; Договор
за продажба на изплащане от 26.03.2015 г. към Договор за услуги от 26.03.2015
г. за абонатен № *********, както и приложенията към него; Фактури за
претендираните суми, описани в таблиците от настоящата искова молба.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез неговия процесуален представител
е постъпил отговор на исковата молба.
На първо място се твърди, че исковата молба не отговаря на изискванията на
чл. 128, т. 3 и чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като относимите към спора факти
са посочени неясно и вътрешно противоречиво. От една страна в исковата молба се
твърди, че ответникът е подписал Договор № ******* от 26.03.2015 г., но такъв
не е представен по делото, а е представен Договор № ********* от дата
26.03.2015 г. Тези пороци обосновават нередовност на исковата молба и се
отправя молба, по реда на чл. 129, ал. 4, вр. ал. 1 от ГПК да се дадат указания
към ищеца за тяхното отстраняване. При така предявените искове и неприлагането
на заявените писмени доказателства ответникът по делото не може да се възползва
от пълноценно право на защита и не може да направи съответните възражения.
Изразява се становище, че така депозираните искове са изцяло неоснователни,
като се твърди, че ответникът не е бил абонат на „М." ЕАД, не е посещавал
магазин на МТЕЛ в град Плевен и не е подписвал така представения с исковата
молба Договор № ********* от дата 26.03.2015 г. със страни „М." ЕАД и Н.Й.Г..
Изцяло се оспорва истинността на подписа на ответника по този договор, поставен
на „място за полагане на подписа на Абоната" в договора, както и върху
всички останали документи представени от ищеца по делото, а именно - оспорва се
изцяло истинността на положените подписи за Абоната и на Приложение № 1 към
Договор № ********* от дата 26.03.2015 г.; оспорва се изцяло истинността на
положените подписи за Абоната и на Приложение № 3 към Договор № ********* от
дата 26.03.2015 г.; Оспорва се изцяло истинността на положения подпис за
Абоната и на Допълнение към Приложение № 1 към Договор № ********* от дата
26.03.2015 г; оспорва се изцяло истинността на положените подписи за купувач по
Договор за продажба на изплащане № ********* от дата 26.03.2015 г., както и на
Приел продукта по приемно-предавателен протокол от същата дата, който е
Приложение 1 към този договор, като освен, че се оспорва подписа по този
протокол, също така се твърди, че ответникът не е изписал ръкописно имената на Н.Й.Г..
Оспорва се изцяло истинността на положения подпис за купувач и по Приложение №
2 към Договор за продажба на изплащане № ********* от дата 26.03.2015 г. Твърди
се, че нито един от така приложените и представени на ответника с исковата
молба договори и приложения към тях, не носи подписа на ответника Н.Й.Г..
По реда и в срока на чл. 193 от ГПК се оспорва истинността на
индивидуализираните по-горе документи, приложени към исковата молба. Поискано
е, в случай че ищецът желае да се ползва от оспорените по-горе документи, да се
открие от съда производство по реда на чл. 193, вр. чл. 194 от ГПК във връзка с
направеното от нас оспорване на истинността на документите.
Твърди се, че ответникът Н.Й.Г. е с трайна промяна на личността след
прекарано психично заболяване, като страда от Шизофрения- параноидна форма-
непрекъснат ход. Изразена промяна на личността. Смесена практическа глухота.
Тези заболявания са с многогодишна давност и са пречка ответникът да разбира
свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.
Оспорва се и така представената по делото фактура № ********* от 27.10.2015
г., която не е ясно за какви задължения е издадена и от кога, като ответникът
не дължи така заявената с нея сума.
Алтернативно е направено възражение, в случай че някой от приложените към
исковата молба документи носи подпис на ответника, че се касае за унищожаем
договор, тъй като при сключването му ответникът не е могъл да ръководи и
разбира действията си.
Изразява се становище, че при наличие на валидни договори между страните,
то ответникът по делото не дължи и претендираната неустойка, поради предсрочно
прекратяване на договор тъй като в договора за далекосъобщителни услуги в т.
5.2 е посочено, че неуредените условия се прилагат Общите условия за
взаимоотношенията между "М." ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на "М." ЕАД. Същевременно обаче не
е представено доказателство, че ответникът е бил запознат с тези общи условия
при сключването на договора, за да могат същите да произведат действие спрямо
него /чл. 16, ал. 1 ЗЗД и чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ/. Във връзка с това
твърдение, в отговора на исковата молба са изложени подробни доводи, че
клаузата за неустойка в процесния договор е неравноправна съгл. чл. 143 от
ЗЗПотр., тъй като в процесния договор липсва уговорка за дължимост на неустойка
от страна на мобилния оператор при негово виновно поведение, но и защото по
никакъв начин не дадена възможност на потребителя, като страна по договора да
влияе на неговото съдържание. Същевременно в случая неустойка ползва само една
от страните - търговецът, предоставил мобилни услуги, докато получателят на
тези услуги е физическо лице, действащо извън кръга на професията си и съответно
ползващо се от закрила като потребител.
Сочи се, че нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито в
петитума има ясно разграничение, кое задължение по кой от двата договора е и в
какъв размер е то по съответния договор и на какво основание е възникнало. Тази
конкретизация на задълженията следва да съществува в петитума на исковата
молба, за да може да се установи от ответника, какви са претенциите на ищеца и
на какво основание почиват. По този начин ответникът ще има възможност да
осъществи адекватна защита на правата си, като се съгласи или възрази срещу
претенциите на ищеца, но в конкретния случай поради посочената вътрешна
несъгласуваност между твърденията в различните части на исковата молба и
липсата на конкретизация на претенциите в петитума на исковата молба след като
произтичат от различни основания, тези му възможности са ограничени.
Ответникът Н.Й.Г. представи медицински документ – Експертно решение № 2901
от 30.10.2018 г., от който се установява, че същият страда от: трайна промяна
на личността след прекарано психично заболяване. Шизофрения- параноидна
форма-непрекъснат ход. Изразена промяна на личността. Смесена практическа
глухота. В тази връзка се твърди, че тези заболявания са с многогодишна давност
и са пречка ответникът да разбира свойството и значението на действията си и да
ръководи постъпките си.
В хода на настоящия исков процес ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспори истинността на представените от ищеца документи, на
основание чл. 193, ал. 1 от ГПК.
Във връзка с направеното от ответника оспорване истинността
/автентичността/ на документите относно авторството на подписите на ответника и
ръкописно изписаните текстове, и с оглед заявеното от ищеца становище с молба
вх. № 2556 от 17.06.2019 г., че желае да се ползва от документите, е открито
производство по чл. 193 от ГПК, като съдът извърши проверка чрез способите
предвидени в чл. 194, ал. 1 ГПК на истинността на документите, които изиска от
ищеца в оригинал и допусна съдебно-графическа експертиза, с обект на
изследване: Подписът положен в статуса „Абонат" в Договор № *********/ 26.03.2015
г. на „М." ЕАД; Подписът положен в статуса „Абонат" в дублиран
Договор № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД; Подписът положен в статуса
„Купувача"и „Приел" в Договор за продажба на изплащане № *********/ 26.03.2015
г. на „М."ЕАД; Подписите положени в статуса „Абонат" в Приложение № 1
към Договор № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД; Подписът положен в
статуса „За Купувача" в Приложение № 2 към Договор за продажба на
изплащане № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД; Подписите положени в
статуса „Абонат" в Приложение № 3 към Договор № *********/ 26.03.2015 г.
на „М."ЕАД; Подписите и ръкописният текст положени в статуса „Абонат"
в Договор № *********/ 31.03.2015 г. на „М." ЕАД; Подписът и ръкописният
текст положени в статуса „Абонат" в Приложение № 1 към Договор № *********/
31.03.2015 г. на „М." ЕАД; Подписът и ръкописният текст положени в статуса
„Абонат" в допълнение към Приложение № 1 към Договор № *********/ 31.03.2015
г. на „М." ЕАД; Подписът и ръкописният текст положени в статуса
„Абонат" в Приложение № 3 към Договор № *********/ 31.03.2015 г. на „М."
ЕАД; Подписът и ръкописният текст положени в статуса „за купувача" в Приемно-предавателен
протокол от 31.03.2015 г. на „М." ЕАД.
От съдебно-графическата експертиза, която съдът приема като компетентно изготвена и безпристрастно депозирана, се установява, че представените от ищеца документи в оригинал и на електронен носител /СД диск/ съдържащ файлове с договори подписани с дигитален подпис са неистински, тъй като:
1. Подписът положен в статуса „Абонат" в
Договор № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД не е изписани от Н.Й.Г..
2. Подписът положен в статуса „Абонат" в
дублиран Договор № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД не е изписани от Н.Й.Г..
3. Подписът положен в статуса „Купувача" и
„Приел" в Договор за продажба на изплащане № *********/ 26.03.2015 г. на „М."ЕАД
не е изписани от Н.Й.Г..
4. Подписите положени в статуса „Абонат" в
Приложение № 1 към Договор № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД не са
изписани от Н.Й.Г..
5. Подписът положен в статуса „За Купувача"
в Приложение № 2 към Договор за продажба на изплащане № *********/ 26.03.2015 г.
на „М." ЕАД не е изписан от Н.Й.Г..
6. Подписите положени в статуса „Абонат" в
Приложение № 3 към Договор № *********/ 26.03.2015 г. на „М."ЕАД не са
изписани от Н.Й.Г..
7. Подписите и ръкописният текст положени в
статуса „Абонат" в Договор № *********/ 31.03.2015 г. на „М." ЕАД не
са изписани от Н.Й.Г..
8. Подписът и ръкописният текст положени в
статуса „Абонат" в Приложение № 1 към Договор № *********/ 31.03.2015 г.
на „М." ЕАД не са изписани от Н.Й.Г..
9. Подписът и ръкописният текст положени в
статуса „Абонат" в допълнение към Приложение № 1 към Договор № *********/ 31.03.2015
г. на „М." ЕАД не са изписани от Н.Й.Г..
10. Подписът и ръкописният текст положени в
статуса „Абонат" в Приложение № 3 към Договор № *********/ 31.03.2015 г.
на „М." ЕАД не са изписани от Н.Й.Г..
11. Подписът и ръкописният текст положени в
статуса „за купувача" в Приемно-предавателен протокол от 31.03.2015 г. на
„М." ЕАД не са изписани от Н.Й.Г..
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, достигна до следните правни изводи
по основателността на предявения иск:
Предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения срок посочен в
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1, т. 1 от ГПК и от надлежна активно
легитимирана за това страна.
Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен и недоказан.
С предявяване на настоящия специален установителен иск се цели да се
установи със сила на присъдено нещо наличието на вземането, за което именно е
била издадена заповедта за изпълнение, тъй като подаденото срещу нея възражение
пречи за влизането й в сила. В тази връзка, на изследване в настоящото
производство подлежи преди всичко въпросът, дали от обективна страна ответникът
е бил надлежна страна по представените от ищеца договори, въз основа на които
обосновава вземането си.
Основното възражение на ответника по делото е, че той не е сключвал
процесните договори с ищеца, респ. че не е полагал собственоръчно имената си и
подписа си под договорите и приложенията към тях. Тежестта за оборването му бе
за ищеца в настоящето производство, на който му бе указано, че в негова тежест
по предявения установителен иск е да установи валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните, с източник посочените в исковата молба договори
и приложения към тях.
В гражданското право понятието истински документ включва автентичен и
верен, а понятието неистински документ съответно неавтентичен и/или неверен.
Критерий за автентичността на документа е авторството му, като автентичният
документ материализира волеизявление на издателя на документа, съответно
неавтентичният документ материализира волеизявление, което не е направено от
лицето, посочено като издател на документа. Оспорването на истинността на
документ има за цел да обори обвързващата доказателствена сила на документа – формалната
доказателствена сила на подписан частен или официален диспозитивен документ и
материалната доказателствена сила на подписан официален свидетелстващ документ.
Подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила
съгласно чл. 180 ГПК - съставлява доказателство, че обективираното в него
изявление изхожда от лицето, сочено за негов автор от формата на документа.
Истински документ е този, който закрепва съответствието между действителния
автор и този, който е посочен като негов автор. Ако подписът е неистински
/неавтентичен/, документът е неистински като цяло и няма доказателствена сила.
Формалната доказателствена сила на документа, с каквато се ползва всеки
подписан документ се отнася единствено до авторството на писменото изявление. Тя
не обхваща други данни, за които документът свидетелства.
Процесните документи – Договор № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД,
Договор № *********/ 26.03.2015 г. на „М."ЕАД, Договор за продажба на
изплащане № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД, Приложение № 1 към
Договор № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД, Приложение № 2 към Договор
за продажба на изплащане № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД,
Приложение № 3 към Договор № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД, Договор
№ *********/ 31.03.2015 г. на „М." ЕАД, Приложение № 1 към Договор № *********/
31.03.2015 г. на „М." ЕАД, Допълнение към Приложение № 1 към Договор № *********/
31.03.2015 г. на „М." ЕАД, Приложение № 3 към Договор № *********/ 31.03.2015
г. на „М." ЕАД, Приемно-предавателен протокол от 31.03.2015 г. на „М."
ЕАД, са частни диспозитивни документи.
От приетата като компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-графическа
експертиза се установи, че представените от ищеца документи са неистински
частни
документи – договори за мобилни услуги с „М.“ ЕАД и приложения към тях, тъй
като им бил придаден вид, че изхождат от ответника в настоящото производство,
като абонат. Същите бяха изискани в оригинал и от извършената графическа експертиза
се установи, че те не са подписани от ответника, като абонат. Ето защо, следва
да се приеме, че страните в настоящия процес никога не са се намирали в
облигационни правоотношения помежду си по повод процесните двустранни договора.
Затова ответникът не носи договорна отговорност за неизпълнението на каквито и
да било задължения като абонат по същите договори, в т. ч. и на неустойки за
неизпълнението им. Това е основание за отхвърлянето на предявения иск изцяло,
като неоснователен и недоказан, като останалите събрани по делото писмени
доказателства не следва да бъдат коментирани от съда, доколкото гореописаните неистински
частни документи са достатъчни за произнасянето по съществото на спора, във
връзка със заявените от двете страни позиции по него.
Доколкото, както се изясни по-горе, релевираното оспорване по реда на чл. 193 ГПК решава със сила на присъдено нещо въпроса за истинността на оспорените
документи, съдът дължи произнасяне с нарочен диспозитив. Съгласно чл. 194, ал. 3 ГПК препис от настоящото решение и от признатите за неистински документи следва
да се изпратят на Районна прокуратура - Луковит, след влизането му в законна
сила.
Предвид изхода на делото ищеца няма право на разноски, а направените от
него такива в заповедното и настоящото производство остават за негова сметка.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът който е представляван от адвокат
и е представил доказателства за договорени и направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева плюс разноски в размер на 150 лева като депозит
за вещо лице, съобразно списък по чл. 80 ГПК, ще се присъдят разноски в размера
на 750 лева, която сума ще се осъди ищецът да му заплати.
Мотивиран от така гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД от „А*.Б."
ЕАД, правоприемник на „М." ЕАД със седалище и адрес на управление в
гр.София: район „И.", ул. „К.“ № *, ЕИК *********, чрез адв. Д.Ц.от САК,
срещу Н.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92
от ЗЗД, с цeнa на иска: 1 827,46 лева, от които сумата: 1 556,06 лева –
главница, произтичаща от Договор за електронни съобщителни услуги № ******* от
26.03.2015 г., включваща: неплатени суми за ползвани услуги за периода
27.10.2015 г. до 27.10.2015 г. на обща стойност 916,30 лв. и неустойка за
предсрочно прекратяване – 639,76 лв.; 271,40 лева - законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 916,30 лева за периода от 17.11.2015 г. до 17.10.2018
г.; и законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК - 17.10.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е била издадена Заповед № 442 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.10.2018 г. по ч. гр. д. № 663/ 2018
г. на Районен съд – Луковит.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищецът „А*.Б." ЕАД, правоприемник на „М."
ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София: район „И.", ул. „К."
№ *, ЕИК ********* и ответникът Н.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, по
заявеното оспорване от ответника, на основание чл. 194, ал. 1 ГПК, че процесните
- Договор № *********/
26.03.2015 г. на „М." ЕАД, Договор № *********/ 26.03.2015 г. на „М."ЕАД,
Договор за продажба на изплащане № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД, Приложение
№ 1 към Договор № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД, Приложение № 2 към
Договор за продажба на изплащане № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД, Приложение
№ 3 към Договор № *********/ 26.03.2015 г. на „М." ЕАД, Договор № *********/
31.03.2015 г. на „М." ЕАД, Приложение № 1 към Договор № *********/ 31.03.2015
г. на „М." ЕАД, Допълнение към Приложение № 1 към Договор № *********/ 31.03.2015
г. на „М." ЕАД, Приложение № 3 към Договор № *********/ 31.03.2015 г. на „М."
ЕАД, Приемно-предавателен протокол от 31.03.2015 г. на „М." ЕАД, представляват
неистински, в частност неавтентични документи по отношение на подписа и
ръкописния текст на лицето, което е посочено като техен автор, поради което на
основание чл. 194, ал. 3, във вр. чл. 194, ал. 2 ГПК ги изключва от
доказателствата по делото.
ОСЪЖДА „А*.Б." ЕАД,
правоприемник на „М." ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.С.:
район „И.", ул. „К." № *, ЕИК *********, да заплати на Н.Й.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева, разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението ПРЕПИС от
него, ведно с признатите за неистински документ, цитирани по-горе, ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Районна прокуратура -
Луковит на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: