№ 373
гр. Козлодуй, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20221440101290 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на А. С. А., с ЕГН:********** с
адрес: ..........., чрез адв. М. В. М. от АК-Пловдив, с която е предявил против
„ВИВА КРЕДИТ" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър
център", ет.2, ап. офис 73Г, представлявано от Десислава Страхилова Д. - иск
- неоценяем.
Иска се от съдът да се произнесе с решение, с което:
да признае за установено в отношенията между страните, че са налице
пороци, обуславящи нищожността на чл. 1 ал. 3 от договор за потребителски
кредит № 5723836/13.08.2021г., с която се начислява такса експресно
разглеждане на документите в размер на 808,05 лева, като нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК, както и
по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена;
да признае за установено в отношенията между страните, че са налице
пороци обуславящи нищожността на чл. 5 ал. 2 от договор за потребителски
кредит № 5723836/13.08.2021г., с която се начислява неустойка за
непредоставяне на поръчител в размер на 538,65 лева, като нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК, както и по
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност да бъде прогласена.
Претендира се и присъждане на направените в настоящото
производство разноски.
Към исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства -
Пълномощно, Договор за кредит № 5723836/13.08.2021г.; Квитанция за
заплатена такса.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 5723836,
сключен на 13.08.2021г. с „ВИВА КРЕДИТ" ООД, по силата на който ищецът
1
А. получил заем в размер на 1100 лева, видът на вноската е месечна, а броят
на погасителните вноски е 15 при годишният лихвен процент в размер на
40.32 %, а ГПР в размер на 48.96 %.
Поддържа се, че в чл. 1, ал.3 от Договора е уговорено, че кредиторът
предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на
искането за заем, съгласно която на кредитополучателя ще бъде начислена
допълнителна такса в размер на 808,05 лева, която ще бъде разсрочена за
изплащане заедно с погасителните вноски по заема. Съгласно чл.3 от
договора за паричен заем, ищецът А. следва да върне сумата по кредита с
включена такса за експресно разглеждане в общ размер на 2226,45 лева.
В чл. 5, ал. 1 страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок
до 3 три дни от усвояване на сумата по договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което
да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал.
2 на чл. 5 е уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението,
потребителят дължи неустойка в размер на 538,65 лева. Уговорено е също
така тази неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай
дължимата вноска ще бъде в размер на 184,34 лева, като към главница,
договорна лихва, бъде добавена и сума, равна на дължимите неустойки или
общото задължение по кредита ще е в размер на 2765,10 лева.
Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр.
чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма и, че в
него е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. На ищеца не е предоставено копие
от Общите условия и погасителен план, което е пряко нарушение на
императивните правила, установени със ЗПК, както и договорът не е
подписан на всяка страница.
Поддържа, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 10а, чл.11,чл.19,ал.4 от ЗПК, във вр. чл. 22 от ЗПК, както и по
чл.143,ал.1 от ЗЗП, тъй като са накърнени добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД и е нарушен принципът на добросъвестността и принципът
на справедливостта. Тяхното спазване е необходимо, за да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Ищецът твърди, че поради накърняването на принципа на „добри
нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на подзащитния ми с цел извличане на собствена
изгода на кредитора.
В тази връзка предвидените клаузи на чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 от Договор
за паричен заем Standard 30 № 5723836 - 13.08.2021г. спрямо който се дължи
сумите в размер на 808.05 лева и 538.65 лева или общо 1346.70 лева са изцяло
уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави и принципа на
справедливостта. Така предвидената сума от 1346.70 лева е прекомерна и в
размер на почти сумата на отпуснатия кредит, като чрез заплащане на сумите
по чл. 1, ал.3 и чл.5, ал.2 от Договора, последният се оскъпява двойно. Всичко
това води до една значителна не еквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
подзащитната ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
2
На следващо място, възможността за събиране от потребителя на такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е
регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014
г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителната услуга по чл.1, ал.3
от договора за паричен заем предвиждаща заплащането на „такса за
експресно разглеждане на документи“ в размер на 808.05 лева, като чрез
същата се води до явно противоречие с чл. 10а от ЗПК.
Наред с това съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи в чл.1, ал.3 и чл.5,
ал.2 от Договор за паричен заем Standard 30 № 5723836 - 13.08.2021г. са и
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите са
необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се
заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесиите клаузи предвиждащи
заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“
в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в
размер на над размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите
предвиждащи заплащането на допълнителни услуги са неравноправни по
смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.
Основната цел на така уговорените клаузи е да доведът до неоснователно
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница.
С предвиждането за заплащане на „такса за експресно разглеждане на
документи“ и „неустойка“ се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1
от ЗПК, ГТГР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по
допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на
добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от
ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за
заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният
не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява
3
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2,т.1 от
Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-
453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики,
изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе
преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на
чл.143 и сл.ЗЗП. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна
означава, че клаузата за неустойка и такса експресно разглеждане са
неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО,
/Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д№ 2373/2019 г. на ПОС/.
Също така сочи и на нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за
индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание, каквито са клаузите за заплащане на „такса за експресно
разглеждане на документи“ и „неустойка“. В тази насока е и практиката на
Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-
415/11, и цитираната в него практика.
На следващо място, ищецът сочи, че съдържаща се в чл.1 ал.3 от
Договор за паричен заем Standard 30 № 5723836 - 13.08.2021г. сключен между
него и „Вива Кредит“ ООД, която предвижда заплащането на такса за
експресно разглеждане на документите в размер на 808.05 лева и клаузата
съдържаща се в в чл.5 ал.2 от същия договор, която предвижда заплащането
на неустойка в размер на 538.65 лева са нищожни на основание чл.146 ал.1 от
ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузите в чл.1,
ал.3 и чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 30 № 5723836 -
13.08.2021г. не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2
ЗЗП. Видно от самия Договор за паричен заем Standard 30 № 5723836 -
13.08.2021г. по безспорен начин се установява, че клаузите на чл. 1 ал. 3 и чл.
5 ал. 2 от същия са част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени
условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят
върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този
смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. В писмено
становище поддържа исковете и представя списък на разноски.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал редовен писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск от
4
страна на ищеца. Счита, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 5 от
Договора, ищецът се е съгласил и задължил в срок до три дни от
подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно описани
в него. За кредитора не съществува забрана да изисква заемите, които
предоставя, да бъдат обезпечени, като дори предоставил право на избор на
заемателя кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите
му, поради което възразява срещу твърденията, че на ищецът били поставени
условия, невъзможни за изпълнение, при все че дори е предоставен избор
измежду няколко възможности. С изискването за предоставяне на едно от
двете посочени в Договора обезпечения по никакъв начин не се изключват
или ограничават правата на потребителя, произтичащи по закон.
Намира за голословни твърденията на ищеца, че неустойката била
уговорена в нарушение на добрите нрави, без да навежда аргументи какъв
конкретен морален принцип е бил накърнен. Добрите нрави са морални
норми, на които законът придава правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Понятието „добри нрави", по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански и
търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи
тези правоотношения. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. В тази връзка, позовавайки се на
противоречие с добрите нрави ищецът следва да докаже в какво точно се
изразява противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и
доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Каквато и да
било обосновка в тази насока, според ответника, липсва в исковата молба,
която прави претенциите за нищожност голословни и недоказани. Доколкото
понятието за добри нрави е субективно и относително, то подлежи на
изследване и доказване от страната, която желае да се позове на него. В
конкретния случай това е ищецът. Такива доказателства не са ангажирани.
Няма универсален критерий кога дадена уговорка влиза в противоречие с
добрите нрави, поради което това трябва да бъде изследвано за всеки
конкретен случай. Исковата молба не предоставя никаква детайлност и
доказателства в тази насока. Законът не поставя изискване при уговаряне на
неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с неустойката.
Именно в това се изразява нейният смисъл - отпадането на необходимостта
вредите да бъдат доказвани от изправната страна по договора (чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД). В настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на
обезпечение поставя Дружеството в риск от неизпълнение на паричното
задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит от
обезпечението. Не следва да се подценява значението на обезпечението за
заемодателя. Ищецът удобно забравил, че е получил и усвоил сума в размер
на 1700 лв., без предварително да е дал каквато и да е гаранция за връщането
й. За разлика от много други финансови услуги, които се предлагат на пазара,
тази, която ищецът е избрал, не изисква от него предварителното осигуряване
на обезпечение, което му създава удобството бързо да получи и ползва
парична сума в немалък размер, като рискът е изцяло за сметка на
5
заемодателя. Функцията на неустойката е преди всичко да обезпечи
изпълнението, т. е. да стимулира длъжника да бъде изряден в съблюдаването
на своите договорни задължения. Дружеството действително е поело
значителен риск, че при евентуално неизпълнение от страна на заемателя, то
няма да може да събере дължимото си вземане. С цел опазване на законния си
интерес, „Вива Кредит“ ООД трябва да направи всичко необходимо, за да
осигури връщане на сумите по отпуснатите от него кредити, като естествено
това се постига чрез включването на съответните договорни клаузи, с които
потребителите са предварително запознати съобразно законовите изисквания.
Направените в исковата молба твърдения, че размерът на неустойката
бил твърде висок остро противоречат с всякаква житейска и бизнес логика и
най-вече с принципа на свободата на договаряне. Заемодателят, бидейки
специалист в съответната материя, би могъл по-добре да прецени и без
съмнение внимателно е изчислил размера на риска и неблагоприятните
последици, които би претърпял, в случай че предоставеният от него заем, при
това за немалка сума, остане необезпечен. Неустойката е предвидена, за да
дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни
задължения. Всяка една от договорните клаузи е еднакво задължителна за
него, поради което тя може да бъде скрепена със санкция, каквато страните
намерят за добре. Дружеството не би сключило договора и не би
предоставило заем при липса на уговорките за предоставяне на обезпечение и
неустойка за изпълнение.
Поемайки по-голям риск, кредиторът има правото да поставя
изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в случай че потребителят
не ги намира за резонни, то той на свой ред има пълното право да не полага
подписа си под тях. Възразява срещу твърдението, че потребителят е бил
поставен в по-неблагоприятно положение. Знаейки, че обезпечението трябва
да се предостави в 3-дневен срок от сключването на Договора, той е можел да
забави сключването му до момента, в който е в състояние да го осигури или
изобщо да не встъпва в договорни правоотношения с ответника. Дружеството
не е принудило ищеца да сключи договор за заем, съответно условията по
него не са му наложени. Той самостоятелно, по собствени подбуди и воля е
пожелал да сключи договора за заем и да се издължи съгласно договорените
условия. На пазара за бързи кредити работят над 100 финансови институции,
в никакъв случай дружеството не е наложило на ищеца да се възползва от
неговите услуги. Кредиторът не е монополист, за да налага задължително на
потребителите да се ползват от неговите услуги. Договорът се сключва при
индивидуални условия, а не при общи такива.
Ответникът отбелязва, че всеки заемател по договор за потребителски
кредит разполага с гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се откаже
от договора в 14-дневен срок, за която ищецът също е бил информиран чрез
СЕФ и от текста на самия Договор. В случай че упражни правото си, той би
дължал връщане единствено на получената в заем главница и не би дължал
начислената му поради не предоставя не на обезпечение неустойка. В този
смисъл, след като е разбрал, че е в невъзможност да изпълни задължението си
по чл. 5, ал. 1 от Договора и при положение, че не е желаел да понесе
тежестта на неустойката по чл. 5, ал. 2 от договора, то той е разполагал с 14
дни да се откаже от договора и по този начин да избегне неблагоприятните за
себе си последици. Ищецът обаче не е сторил това, от което следва, че той е
решил да ползва кредита и да изплати начислената му неустойка.
6
Непредоставянето на обезпечение поставя сериозна несигурност пред
кредитора дали ще успее събере сумата по предоставения от него кредит, още
повече, че това е основният му предмет на търговска дейност, следователно и
източник на приходи. Решението при какви условия то ще отпуска кредити в
рамките на закона е автономна, независимо от съображенията, които трети
лица могат да имат, като те биха могли да изразят несъгласието си като не
ползват услугите му. Но оспорването на резонността им, след като веднъж е
изразено съгласие с тях, показва меко казано недобросъвестност и цели
злоупотреба с право.
На следващо място, твърденията, че с поставянето на изискване за
предоставяне на обезпечение се целяло заобикалянето на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и било заблуждаваща търговска практика представлява
единствено субективно мнение на ищцовата страна. Счита за несериозно да се
твърди за нелегитимно искане на кредитор отпуснатият от него кредит да
бъде адекватно обезпечен, а кое обезпечение е достатъчно и адекватно може
да прецени единствено самият той. Ако според индивидуалната преценка на
заемателя изискванията се явяват неизпълними, тъй като действително всеки
човек разполага с различни възможности, то той е свободен да е сключва
договор за кредит с конкретното дружество. Следва да се прави
разграничение между печалба, каквато неустойката категорично не е, и
обезщетяване на понесения риск и допълнителни разходи, възникнали от
договорно неизпълнение и по-голямото внимание за проследяване живота на
един необезпечен кредит в сравнение с един обезпечен такъв. Нещо повече,
въпреки че задължението за заплащане на неустойка е дължимо изцяло с
изтичането на третия ден, който е крайният срок за предоставяне на
обезпечението, в израз на добросъвестност към клиента това задължение е
разсрочено, така че то да бъде икономически по-поносимо за него.
Неприемливо от ответника е и твърдението, че уговорената с чл. 5, ал. 2
от Договора неустойка представлявала скрита лихва и следвало да се включи
при калкулацията на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от процесния
договор, задължението за заплащане на неустойка е условно и възникването
му зависи изцяло от действията на потребителя. В този смисъл, в случай че
той не би искал да понесе тежестта да заплаща така уговорената неустойка, то
той би могъл изобщо да не сключва договора или да изпълни поставените от
чл. 5 от него условия.
Ответникът твърди още, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намира
приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания. Претендираната
неустойка за неизпълнение касае едно допълнително задължение за
предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му е начислена
същата. Периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането на
тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на
договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпването на
падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за периода, за който
се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се
претендира обезщетение за забава.
Освен това сочи, че ищецът е имал възможност свободно и доброволно
да реши, дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на
заявката, или да изчака 10 дни. От друга страна искането за ползване на
посочената услуга създава за заемодателя допълнително задължение за бърза
реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за
7
експресно разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора
услуга - а именно по експресно разглеждане на документите - и поради това
той е свободен да определи какъв да е нейният размер. И в този случай
приложение намира свободата на договаряне между страните, прогласена в
чл. 9 от ЗЗД. Неоснователни са твърденията на ищеца, за липса на
еквивалентност между размера на таксата и извършената услуга. Както и за
противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за
спазване на добрите нрави.
„Добрите нрави" като понятие за морални норми на справедливост
следва да защитават всеки признат от закона интерес. „Добрите нрави“ не
регулират цени на стоки и услуги. Нарушение на добрите нрави би имало при
заблуждение относно цената на определена стока и други съществени условия
на договора, но когато една цена е ясно посочена, когато една услуга не е
задължителна за ползване и потребителят сам при свободно формирана воля
решава дали иска да я ползва, или не при посочената цена, тогава
противоречие с „добрите нрави“ няма. Заплащането на таксата е свързано с
осъществяването на насрещна престация от страна на кредитора, затова и
твърденията за наличие на неоснователно обогатяване са неоснователни.
Видно от чл.1, ал.2 от Договора за паричен заем, услугата по експресно
разглеждане на документи е за допълнителна услуга, клиентът доброволно е
избрал дали да се възползва от нея, следователно на основание чл.19 във
връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не
следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора.
Не споделя също становището на ищеца, че таксата за експресно
разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или
управление на кредита, тъй като го предхожда времево. Действително
експресното разглеждане на документи представлява една услуга,
предхождаща одобряването на отпускане на кредит и усвояването му, която
услуга няма задължителен характер. Лицето, което кандидатства за кредит, по
своя преценка избира дали да ползва тази услуга. Обстоятелството, че ищецът
е бил запознат с тези условия, избрал е доброволно да ползва услугата по
експресно разглеждане на документи срещу такса в конкретно посочен
размер, се потвърждава от чл. 1, ал. 3 от Договора.
Ответникът твърди още, че предвид доброволния характер на услугата
по експресно разглеждане, ищецът не може да се позовава на
неравноправност именно защото оспорваната клауза фигурира в Договора по
изрична негова заявка, а не е едностранно наложена от Дружеството, без той
да има възможност да избегне ползването на услугата, съответно
начисляването на таксата за нея. Предоставянето на финансови услуги от
Дружеството не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази
услуга е предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите.
Въпреки осъществяването на услугата по експресно разглеждане на
документите, договор за паричен заем може да не бъде подписан и съответно
заемното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит да не
възникне по желание на която и да е от страните. Липсата на законова
регламентация на цената на тази услуга не е случайна, тъй като единствено
финансовата институция може да остойности цената на всички ресурси,
необходими за предоставяне на тази услуга. Следва да се вземе предвид, че
експресното разглеждане в толкова кратък срок от подаване на заявката
8
изисква бърза реакция от страна на заемодателя, ангажиране на по-голям
административен и човешки ресурс, което логично оскъпява услугата. Не е
без значение фактът, че Дружеството не изисква от ищеца еднократно
заплащане на таксата за експресно разглеждане. Плащането на таксата е
разсрочено с погасителните вноски по кредита, което е в интерес на ищеца.
Намира за неоснователни твърденията на ищеца, че процесният договор
противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочената
разпоредба изисква посочване на годишния процент на разходите по кредита,
както и на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора, което изискване в случая, видно от съдържанието на
приложения договор, е спазено.
Видно от чл. 3 т. 5 от договора е посочени фиксирания годишен лихвен
процент, а в т.8 на същия член е посочено ГПР в размер на 48.96 %, а в т. 7 -
общия размер на всички плащания по договора /главница, възнаградителна
лихва и такса експресно разглеждане/. Тъй като таксата експресно е
допълнително избрана услуга преди сключване на договора за заем, ясно от
договора, че единствения компонент, който определя ГПР е
възнаградителната лихва, посочени са в т. 8 и допусканията при които това
ГПР се изчислява. Недвусмислено и ясно е, че ГПР се формира от
възнаградителната лихва, уговорена като фиксиран лихвен процент в
договора. Обстоятелството дали неустойката и таксата експресно разглеждане
следва да се включи в ГПР е въпрос относим към действителността на тези
клаузи, а не на целия договор.
Процесният договор за кредит е съобразен и с императивната норма на
чл. 11, т. 10 ЗПК. На първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в
договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е
така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има
нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР
/т. 1 и т. 2 от Приложение №1 към ЗПК/, които единствено може да се
прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга
математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да
възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл. 11, т.
10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и
изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а
единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.
Думата допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а
не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са
изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския
Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и
в издадения в нейното изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
По отношение на твърденията на ищеца, че неустойката следвало да се
включи при калкулацията на ГПР и че поради невключването й посоченият в
Договора ГПР не бил действителен, ответникът сочи, че при изчисляване на
ГПР, чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при
неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. Тази
разпоредба идва да покаже, че освен да защити потребителя, законодателят е
пожелал да насърчи добросъвестното спазване на неговите задължения и
стриктното им изпълнение. Засилената защита на потребителя като по-слаба
страна се простира дотам, докъдето от негова страна също е налице
добросъвестност и своевременно и точно изпълнение. Когато такова липсва,
9
както е в настоящия случай, то той не следва да се ползва от допълнителна
закрила. Считаме, че уговорената неустойка не влиза в противоречие с целта
на въведеното ограничение на ГПР, а дори напротив, цели минимизирането
на риска от неизпълнение и осигурява добросъвестно поведение от страна на
длъжника, като го стимулира да спазва стриктно договора, без да поставя в
риск.
Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 договорът за
кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи
ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В чл.
1а от тази директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член
4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в
който кредитният договор е сключен". Така това информиране на
потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент,
изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение
( в този смисъл е определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost', С-76/10,
EU:C:2010:685, т. 69 и 70). В случая към момента, в който договорът е
сключен не се установява да се дължи, предвидената в договора неустойка,
доколкото нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените
задължения в тридневен срок от сключването на договора. Неоснователни се
явяват възраженията, че в ГПР следва да бъде включена и уговорената
неустойка. Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.
Ответникът сочи още, че включването на задължението за заплащане на
неустойка в калкулацията на ГПР не само не би дало на потребителя реална
информация за кредита, но би го объркало, тъй като в случай, че за него не се
породи задължение за неустойка, то изчисления въз основа на нея размер на
ГПР би бил нереален и не отговарящ на действителните условия по кредита.
Следва да се има предвид, че законът, както и кредиторът, изхождат от
презумпцията за добросъвестност и своевременно изпълнение на
задълженията, а не обратното. Обстоятелството, че ищецът е бил некоректен
към кредитора си и не е предоставил обезпечение, е такова, което е извън
волята на дружеството и зависи единствено от насрещната страна. Нещо
повече, чл. 11, ал. 1, т. 10 предвижда, че ГПР се изчислява към момента на
сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора няма как да е
известно дали заемателят ще изпълни всички поети с договора задължения
или не. Ето защо неустойката за неизпълнение няма как да бъде включена в
ГПР. Ако неустойката изначално бива включвана в ГПР, то този показател не
би бил верен по отношение на заематели, които са изпълнили задължението
си за предоставяне на обезпечение. Договорът в чл. 3, т. 8 изрично посочва
какви допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР, с оглед на което
е налице пълна прозрачност по отношение на въпросния коефициент.
Ответникът не споделя твърденията на ищеца, че договорената
неустойка е следвало да бъде включена в ГПР по кредита, като
невключването й представлявало нарушение на чл. 5, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от
ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Разпоредбата на чл. 19, ал.3 от ЗПК изрично
предвижда, че в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
10
Неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
има точно такъв характер и категорично не следва да участва при
формирането на ГПР. Включването на неустойката в ГПР би представлявало
недопустимо нарушение на императивна разпоредба на ЗПК от страна на
финансовата институция и би довело до заблуждаване на потребителя
относно размера на действителните разходи по кредита и размера на неговите
задължения. Лишено от правна логика според ответника е и становището, че
неустойката следва да участва при формирането на ГПР не само заради
изричната забрана за това съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК, но и поради характера
на неустойката, представляваща задължение, което възниква условно само и
единствено в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение по вид и
в срок, посочен в Договора. Към датата на сключване на Договора
задължението за неустойка не е било възникнало и не е имало сигурност, че
ще възникне.
При сключване на Договора Дружеството няма как да включи в общия
размер на плащанията едно условно задължение, което не е известно дали ще
възникне, тъй като зависи от бъдещо несигурно събитие, а именно
изпълнението на задължението за обезпечаване на кредита от ищеца. Ако
Дружеството беше сторило това, категорично би било налице действие във
вреда на ищеца, изразяващо се в недобросъвестно допускане, че той няма да
изпълни задължението си и калкулиране на некоректна стойност на разходите
по кредита, основана на това допускане. Следователно, невключването на
неустойката в ГПР, съответно в общия размер на плащанията по кредита,
представлява законосъобразно действие на Дружеството в съответствие със
ЗПК и в интерес на потребителя на финансовата услуга. ГПР, от друга страна,
представлява коефициент с процентно изражение. Той е дефиниран в чл. 19,
ал. 1 от ЗПК като израз на общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Дори само от дефинициите на ГЛП и ГПР става ясно,
че те са различни по своята природа и не подлежат на сравнение.
Моли съда да постановите решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, в случай, че надхвърля
предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.
Към отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства –
адвокатско пълномощно и препис от отговора на исковата молба за ищцовата
страна.
В съдебни заседания за ответника не се явява представител.
В срока за отговор на искова молба ответникът по гражданско дело №
1290/2022г. на Районен съд – Козлодуй, „Вива Кредит“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище в град София и адрес на управление: район Люлин,
ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет.
2, офис 73Г, с ЕИК *********, представлявано от Управителя Свилен Петков
Петков, чрез пълномощника адв.А. Г. Н., МАК, тел. 0......, е предявил
насрещен иск против А. С. А., с ЕГН:********** с адрес: ..........., с правно
основание чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска
472,80 лева (четиристотин седемдесет и два лева и 80 стотинки).
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника по
11
насрещния иск А. С. А., с ЕГН:********** с адрес: ..........., да заплати на
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя Свилен
Петков Петков, сума в размер на 472,80 лева (четиристотин седемдесет и два
лева и 80 стотинки), от които: 428,63 лева /четиристотин двадесет и осем лева
и 63 стотинки / - главница по Договора за паричен заем от №
5723836/13.08.2021 год., 44,17 лева /четиридесет и четири лева и 17 стотинки
/- начислена и незаплатена договорна лихва по Договор за паричен заем от №
5723836/13.08.2021 год. за периода от 09.07.2022 до 06.11.2022год.
Претендират и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба, 29.09.2022г. до окончателното им изплащане, както и
заплащане на направените по настоящото производство разноски от А. С. А.,
с ЕГН:**********.
Към насрещната искова молба са приложени писмени доказателства:
копие на Договора за паричен заем от № 5723836/13.08.2021 год.; справка по
Договора за паричен заем от № 5723836/13.08.2021 год.; адвокатско
пълномощно, преписи от насрещната искова молба с приложенията за
ответната страна.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на насрещната
искова молба, с който ответникът по насрещния иск и ищец по главния иск,
А. А., заявява, че същият е допустим, но неоснователен, като излага подробни
съображения, които се препокриват с тези, изложени от А. в исковата молба
по главния иск, като ищец.
С Определение № 446/24.04.2023г. съдът приел за съвместно
разглеждане предявеният на основание чл.211 от ГПК от „ВИВА КРЕДИТ"
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет.2, ап. офис 73Г,
представлявано от СВИЛЕН ПЕТКОВ ПЕТКОВ, цитираният по-горе
насрещен иск.
По делото е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По главния иск:
По делото е безспорно установено, че на 13.08.2021год. ищецът по
главния иск А. А. сключил Договора за паричен заем от №
5723836/13.08.2021 год („Договора“) с „Вива кредит“ ООД, по силата на
който усвоил заемна сума в размер на 1100 лв. при ГПР 49,96% и ГЛП в
размер на 40,32%.
С подписване на договора А. се задължил да върне заемната сума на 15
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 184,34 лв., в която са
включени част от дължимите главница, лихва, такса за експресно
разглеждане и неустойка.
Видно от същия договор за паричен заем, в чл. 5, ал. 1 страните са
уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:
Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора
12
условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 5 е уговорено, че в случай на
непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на
538,65 лв. Уговорено е също така тази неустойка да бъде заплащана
разсрочено, като в този случай дължимата вноска ще бъде увеличена, като
към главница, договорна лихва, бъде добавена и сума, равна на дължимите
неустойки.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че ищеца в изпълнение задълженията
си по договора за паричен заем е направил 11 вноски, както следва: на
16.09.2021г. -190,00 лв., на 31.10.2021г. -190,00лв., на 29.11.2021г.-190,00лв.,
на 15.12.2021г.-180,00лв., на 22.01.2022г. -190,00лв., на 18.02.2022г. -
177,00лв., на 17.03.2022г.-185,00лв., на 16.05.2022г.-195,00лв.,на 23.06.2022г. -
190,00 лв., на 30.07.2022г.-200,00лв. Общо ищецът А. заплатил сумата в
размер на 1887,00лв., с които са погасени изцяло първите 10 вноски и част от
11-та вноска. След внасянето на тези суми, останали незаплатена главница в
размер на 428,63 лева, договорна лихва в размер на 44,17 лева, неустойка в
размер на 179,55 лева, такса експресно разглеждане в размер на 255,75 лева и
разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 120,00 лева или
общо дължимата сума по кредита е в размер на 1028,10 лева.
Вещото лице дава заключение, след като взе предвид размера на
отпуснатия кредит и общо изплатената от ищеца сума по кредита и
включвайки начислените суми за такса експресно разглеждане на документи
и неустойка по договора, ГПР многократно би надхвърлял пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Спрямо процесния договор за кредит е приложим Закона за
потребителския кредит, тъй като ищецът има качеството на потребител по
смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗПК.
Основателно се явява твърдението на ищеца за нарушението на чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК тъй като не е ясно как е формиран ГПР, който е посочен в
размер на 48,96% при положение, че единствения разход по кредита се явява
договорната лихва от 40,32%.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, която не е включена в ГПР противоречи на
изискването за яснота въведено в чл.11, ал.1, т.10 – така т. 66 и т.67 от
Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/2017г. на СЕС.
От доказателствата по делото се установява, че договор за
поръчителство не е сключен от ищеца с ответника „Вива кредит“ ООД в
изпълнение на задължението си по чл. 5 от договора за потребителски кредит,
нито е представена банкова гаранция. В договора единствено е посочен
годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност
се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора
такси и разходи (в това число възнаградителна лихва, такса експресно
разглеждане и неустойка за поръчител) водят до различен размер на ГПР от
посочения. В случай, че в ГПР бъде включена неустойката и такса експресно
разглеждане, то същият би бил в размер няколкократно над допустимия
процент, в какъвто смисъл е и приетото по делото заключение.
Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На
13
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията,
в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването
па този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване
данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно
запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни,
които могат да имат отражение върху обхвата па задължението му“.
Както бе посочено, в договора за потребителски кредит е налице
грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение па кредитора
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка па
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО па Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин. Кредиторът, в случай, че е
преценил, че длъжникът не е отговарял на определени изисквания - да откаже
да сключи договора. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да
осигури документ едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това
дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Освен това, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния Касационен съд.
Изложеното води до извод, че последиците на сделката са
несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на имуществени права,
при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява,
заобикаляйки императивни разпоредби на закона, поради което съдът приема,
че сключеният договор за поръчителство накърнява добрите нрави. По
изложените съображения съдът намира, че главният иск за обявяване
нищожност на посочените клаузи в процесния договор е основателен и следва
да бъде уважен.
От изготвената съдебно–счетоводна експертиза се установява, че на
13.08.2021г. ищецът по главния иск А. А. сключил Договор за паричен заем №
5723836 с ответното дружество „ВИВА КРЕДИТ“ ООД. В този договор
страните са уговорили допълнителна услуга по експресно разглеждане на
искането за заем и предоставяне на обезпечение по заема, като в случай на
непредставяне на изисканото обезпечение по чл.5, ал.2 от Договор №
5723836/13.08.2021г. е уговорена неустойка 538,65 лева, която се разсрочва
към месечната вноска на заема. Според заключението ищецът А. извършил 11
броя плащания по заема, с които е погасил изцяло 10 вноски и част от
14
единадесетата. След извършени плащания вещото лице е изчислило, че общо
дължимата по кредита сума е в размер на 1028,10 лева, от които главница –
428,63 лева, договорна лихва – 44,17 лева, неустойка – 179,55 лева, такса
експресно разглеждане – 255,75 лева и разходи за събиране на просрочени
задължения – 120,00 лева.
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и коректно
и намира че, след обявяване нищожността на клаузите, уреждащи
дължимостта на неустойка и такса експресно разглеждане, задължението по
процесния договор е в размер на 592,80 лева.
По насрещния иск:
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище в град София и
адрес на управление: район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, офис 73Г, с ЕИК *********,
представлявано от Управителя Свилен Петков Петков, чрез пълномощника
адв.А. Г. Н., МАК, тел. 0......, е предявил насрещен иск против А. С. А., с
ЕГН:********** с адрес: ..........., с правно основание чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска 472,80 лева (четиристотин седемдесет и
два лева и 80 стотинки).
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника по
насрещния иск А. С. А., с ЕГН:********** с адрес: ..........., да заплати на
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя Свилен
Петков Петков, сума в размер на 472,80 лева (четиристотин седемдесет и два
лева и 80 стотинки), от които: 428,63 лева /четиристотин двадесет и осем лева
и 63 стотинки / - главница по Договора за паричен заем от №
5723836/13.08.2021 год., 44,17 лева /четиридесет и четири лева и 17 стотинки
/- начислена и незаплатена договорна лихва по Договор за паричен заем от №
5723836/13.08.2021 год. за периода от 09.07.2022 до 06.11.2022год.
Така констатираната нищожност на клаузите, отнасящи се до неустойка
за непредоставяне на поръчител и такса експресно разглеждане до ГПР,
означава, че същата не е породила правно действие, което налага изводът, че
договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Това от своя
страна влече недействителност на целия договор по смисъла на чл.22 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по
кредита.
Предвид гореизложените мотиви на съда за решаване на спора по
главния иск и заключението на вещото лице, съдът следва да уважи
предявения насрещен иск, само и единствено, относно чистата стойност по
кредита, а именно сумата от 428.63лева
Отпуснатата по делото сума е в размер на 1100 лева, от която трябва да
се приспадне платената по договора сума.
От предоставената по делото справка от ответната стана, се установява,
че ищецът остава да заплати главница в размер на 428.63 лева и лихва в
размер на 44.17лева, от друга страна се установи, че по нищожноте клаузи за
неустойка и такса разглеждане, ищецът е заплатил общо сумата от 911.40
лева, направено е изрично възражение да бъдат прихваната, към дължимата
главница и лихва, поради което искът на Вива кредит ООД, следва да се
15
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски се поражда за
ищеца по главния иск, А. С. А., на когото съобразно представения списък и
доказателства, следва да бъде присъдена сумата 100,00 лева за платената
държавна такса за производството по делото и адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева. Трайно в съдебната практика се приема, че правилото на
чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно да се определя адвокатското
възнаграждение за всеки предявен иск поотделно, е приложима, когато са
предявени различни по вид и основание искове, но не и както е в настоящия
случай, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и са с
едно и също основание.
Предвид изхода на спора, исканията на страните и представените
доказателства за извършени разноски, съдът намира, че следва да присъди на
ищеца по насрещния иск разноски, съобразно уважената част от иска.
Независимо, че исковата претенция по отношение на главницата, ще
бъде отхвърлена, съдът е на мнение, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2
от ГПК, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
иска, но основанията за направеното прихващане са във връзка с чл.235, ал.3
от ГПК и са възникнали след получаването на исковата молба.
Ищецът по насрещния иск „Вива кредит“ ООД, е представил списък с
направени разноски - сумата 50,00 лева за платената държавна такса за
производството по делото, 200,00 лева за заплатено възнаграждение на
вещото лице и 500,00 лева адвокатско възнаграждение по насрещния иск.
Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският районен
съд, четвърти състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП клаузата по
чл.1, ал.3 от Договора за паричен заем № 5723836, сключен на 13.08.2021г.
между А. С. А., с ЕГН:********** с адрес: ........... и „ВИВА КРЕДИТ" ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет.2, ап. офис 73Г,
представлявано от СВИЛЕН ПЕТКОВ ПЕТКОВ, с която се начислява такса
експресно разглеждане.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП клаузата по
чл.5, ал.2 от Договора за паричен заем № 5723836, сключен на 13.08.2021г.
между А. С. А., с ЕГН:********** с адрес: ........... и „ВИВА КРЕДИТ" ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет.2, ап. офис 73Г,
представлявано от СВИЛЕН ПЕТКОВ ПЕТКОВ, с която се начислява
неустойка за непредоставяне на поръчител.
16
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от Управителя Свилен Петков Петков, против А. С. А., с
ЕГН:********** с адрес: ..........., насрещен иск, да заплащане на сума в
размер на 472,80 лева (четиристотин седемдесет и два лева и 80 стотинки), от
които: 428,63 лева /четиристотин двадесет и осем лева и 63 стотинки / -
главница по Договора за паричен заем от № 5723836/13.08.2021 год., 44,17
лева /четиридесет и четири лева и 17 стотинки /- начислена и незаплатена
договорна лихва по Договор за паричен заем от № 5723836/13.08.2021 год. за
периода от 09.07.2022 до 06.11.2022год., като погасен поради прихващане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ВИВА КРЕДИТ" ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет.2, ап. офис 73Г,
представлявано от Свилен Петков Петков ДА ЗАПЛАТИ на А. С. А., с
ЕГН:********** с адрес: ........... съдебни разноски по главния иск в размер на
100,00 лева /сто лева и 00ст./ платена държавна такса за образуване на делото
и 480.00лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. С. А., с ЕГН:********** с
адрес: ........... ДА ЗАПЛАТИ на „ВИВА КРЕДИТ" ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28,
бл. АТЦ "Силвър център", ет.2, ап. офис 73Г, представлявано от Свилен
Петков Петков, сумата в размер на 679.93лева, съобразно уважената част на
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
17