№ 249
гр. С., 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20235400500324 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 40/19.05.2023 г. по гр. д. № 255/2022 г. З. районен
съд е осъдил „РОДОПИ ЕКО ПРОДЖЕКТС“ ЕООД гр. З., да заплати на С. Ф.
А. сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди по чл. 200 от КТ във връзка с възникнала трудова злополука със същия
на 31.07.2022 г. в с. Е.Р., рудник „А.“, кота 720, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 31.07.2022 г. до окончателното изплащане на
главницата, както и да заплати имуществени вреди в размер на 97, 25 лева.
Със същото решение ответникът е осъден на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА да
заплати на адвокат В.Р.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 5 458 лева, а
в полза на РС – З. разноски за СМЕ в размер на 450 лева и 2 404 лева ДТ
върху уважения размер на исковете.
Това решение са обжалва пред С.ски окръжен съд от ответникът
„РОДОПИ ЕКО ПРОДЖЕКТС“ ЕООД гр. З., чрез пълномощник адв. С.К., с
оплаквания, че е неправилно, поради което се иска неговата отмяна.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че от районният съд са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: в разрез със
задължението си по чл. 7 ал. 1 от ГПК съдът е отменил определението си за
допускане на съдебно-техническа експертиза и е решил делото без такава
експертиза, която да изясни механизма на злополуката и допуснатите
нарушения на нормативната уредба.
1
На следващо място в жалбата се правят доводи, че съдът е
кредитирал изцяло показанията на водените от ищеца свидетели, като не е
отчетено както обстоятелството, че свидетелите са съпруга и близък роднина
на ищеца, както и че техните показания влизат в противоречие със
заключението на съдебно-медицинската експертиза. В тази връзка се прави
позоваване на заключението на съдебно-медицинската експертиза, което
сочи, че лечението на фрактурите на глезена е в зависимост от вида на
счупването и наличието на разместване на фрагменти, като най-често изборът
е оперативно лечение с остеосинтеза и гипсова имобилизация с
продължителност от два месеца; счупването на глезена налага последваща
рехабилитация и физикална терапия, за провеждането на която не е налична
документация по делото. Сочи се, че според заключението при добре и гладко
протекъл възстановителен период със спазване на препоръчания
хигиеннодиетичен режим и проведена необходима рехабилитация,
претърпяната фрактура не би причинявала на пострадалия болки, дискомфорт
и/или неудобства в ежедневните дейности.
Твърди се във въззивната жалба, че с оглед доказателствата
присъдения размер за неимуществени вреди е необосновано и прекомерно
завишен; явно е, че не става въпрос за справедливо обезщетение, като се
вземе предвид тежестта на настъпилите увреждания и получените от нея
травматични увреждания. Според жалбоподателя, след съобразяване с
характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и
продължителност на проявление, характера на засегнатите нематериални
блага и всички конкретни обстоятелства, които имат значение за репариране
на вредите и за прилагане на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52
от ЗЗД, справедлив размер на обезщетение за неимуществените вреди е
сумата от 18 000 лева. В тази връзка се твърди, че настъпилото увреждане е
от характер, който не е довел до трайно разстройство на здравето, ищецът в
рамките на 3 – 6 месеца се е възстановил напълно от увреждането, не е налице
негативна прогноза за в бъдеще.
Твърди се по-нататък във въззивната жалба, че в случая е налице
основание за приложение разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ за намаляване
на отговорността на работодателя, когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В тази връзка се
прави позоваване на Постановлението за прекратяване на наказателно
производство по ДП № 141/2022 г. на РПУ – З., в което е възприето
заключението на минно-техническата експертиза, която сочи, че установените
допуснати нарушения, възникнали на 31.07.2022 г. в района на надшахтова
площадка „А.“, при които е настъпила трудова злополука с работника С. А.,
са пряко свързани с поредица пропуски и неправилни действия на работника,
пряко свързани с механизма на злополуката, с които е извършил нарушения
на чл. 34 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 34 от
Правилника за безопасността на труда при разработване на рудни и нерудни
находища по подземен начин …С. А. е следвало преди започване на работата
2
да вземе мерки, за да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд,
които са свързани с обезопасяване на работното му място, на което е
назначен, съоръженията и инструментите, с които ще работи.
Твърди се на следващо място във въззивната жалба, че размерът
на уважения иск не е съобразен със съдебната практика по дела, касаещи
обезщетения за неимуществени вреди, в това число и такива, настъпили в
резултат на счупен крак. Прави се позоваване на Решение № 21/17.03.2021 г.
по гр. д. № 158/2021 г., потвърдено от ОС – С., и Решение № 21/17.03.2022 г.
по гр. д. № 158/2021 г. на РС - З.; прави се съпоставка на присъденото
обезщетение и вида на травматичните увреждания, предмет на Решение №
332/29.12.2022 г. по В. гр. д. № 354/2022 г.
Твърди се от жалбоподателя, че поради непредставяне на списък
на разноските не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение в частта, с която иска е уважен за сумата над
18 000 лева до 60 000 лева, като в тази част решението следва да бъде
отменено, както и в частта, с която е присъдено на основание чл. 36 ал. 2 от
ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 5 458 лева, както и ответникът е
осъден да заплати ДТ и разноски в полза на РС – З.. Претендират се разноски
пред двете инстанции съобразно отхвърлената част от иска.
В срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищцовата страна.
В съдебно заседание за жалбоподателя „Родопи Еко Проджектс“
ЕООД гр. З. пълномощникът адв. М.О. поддържа въззивната жалба.
За въззиваемия С. Ф. А. пълномощникът адв. В.Р. оспорва
въззивната жалба.
С.ски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и прецени доказателствата поотделно и в тяхната
съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежни страни, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
Между страните съществува трудово правоотношение, по силата
на което от 27.08.2020 г. до 01.04.2022 г. ищецът А. работи в ответното
дружество като „Подземен електромеханошлосер 1 ст.“, а след тази дата е
преназначен на длъжност „Подземен р-к обсл. пр. пр-во РЖПЛ“.
На 31.07.2022 г. ищецът бил на работа първа смяна в с. Е.Р.,
участък „А.“, кота 720, като с още други осем работника изпълнявали
задължения като спомагателна група по смяната на въжетата на асансьорна
клетка. Ищецът А. и колегата му М.М. контролирали развиването на новото
стоманено въже от ролка; двамата следвало да придържат ролката при
развиване на въжето, с опорна дъска, закована на ролката. Поради тежестта на
ролката – 1 тон и 50 кг., контролът при развиването на въжето бил
3
изключително труден. От тежестта на ролката при развиването на
стоманеното въже, опорната дъска се счупила, вследствие на което ищецът А.
е изхвърлен на около 1, 5 м. встрани, паднал на ръба на циментовата
площадка, на която се извършвала работата по развиването на ролката, като
ищецът ударил десния си крак в ръба на циментирания праг и паднал на
земята по гръб, вследствие на което усетил силна болка в глезена на десния
крак. Ищецът бил транспортиран с линейка на „Бърза помощ“ първоначално в
болницата в гр. З., а от там в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр. К., където
е констатирано счупване на други части на подбедрица, с видима деформация
и оток на дясна глезена става, крепитаций в областта на глезена; осъществена
е оперативна интервенция под обща анестезия на десния глезен с открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
Ответното дружество е депозирало пред ТП на НОИ – С.
Декларация по чл. 55 ал. 1 от КСО, както и Протокол от 02.08.2022 г. за
извършена проверка по възникнала трудова злополука, конкретни
обстоятелства и причини и обяснения на В.М. – началник смяна, М.М. – подз.
шинар и ищеца А..
С Разпореждане № 5104-20-57/11.08.2022 г. на ТП на НОИ – С.
злополуката със С. Ф. А. на 31.07.2022 г. е приета за трудова злополука по чл.
55 ал. 1 от КСО.
От представените медицински документи – епикризи и болнични
листи, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че при претърпяната злополука на ищеца е причинено счупване
на други части на подбедрицата. Извършените образни изследвания:
рентгенография на подбедрица, установяват бималеоларна фрактура на десен
глезен, състояние след МОС, фрактури с луксация на дясна глезенна става.
От оперативния протокол от 01.08.2022 г. е видно, че на ищеца под обща
анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фабула.
Пролежаването на ищеца след операцията е до 08.08.2022 г., след
което е бил в отпуск по болест и на домашно лечение. На 26.09.2022 г.
ищецът е постъпил в Отделение по Ортопедия и травматология към МБАЛ
„Д-Р Атанас Дафовски“ АД гр. К., като от оперативния протокол от
27.09.2022 г. се установява, че на ищеца под анестезия е извършен
отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула; изписан е
на 30.09.2022 г., след което е в отпуск по болест и на домашно лечение.
В заключение съдебно-медицинската експертиза сочи, че на ищеца
А. в резултат на трудовата злополука на 31.07.2022 г. е причинено
„Бималеоларно счупване на дясна глезенна става, наложило оперативна
интервенция с поставяне на вътрешна метална фиксация“. Вещото лице сочи,
че описаното травматично увреждане е причинено най-общо по механизма на
удар с или върху тъп предмет и е възможно по време и начин да е причинено
така, както е отразено в анамнезата на епикризата, а именно при падане от
4
височина 1, 5 м. Според вещото лице д-р Х., лечението на фрактурите на
глезена е в зависимост от вида на счупването и наличието на разместване на
фрагментите, като най-често изборът е оперативно лечение с остеосинтеза и
гипсова имобилизация с продължителност 2 месеца; счупването на глезена
налага последваща рехабилитация и физикална терапия с цел максимално
функционално възстановяване, за провеждането на която от ищеца не е
налична медицинска документация по делото. Относно възстановителния
период при ищеца, зарастването на костите и възстановяване функцията на
крайника е необходим преглед от специалист /ортопед – травматолог/ и
евентуално извършване на образно изследване при нужда; при извършване на
такъв преглед би могло да се даде и отговор на въпроса дали е необходимо
извършването на допълнителни интервенции и ако да, какви. Според д-р Х.,
при добре и гладко протекъл възстановителен период със спазване на
препоръчания хигиенно-диетичен режим и проведена необходима
рехабилитация, претърпяната фрактура не би причинявала на пострадалия
болки, дискомфорт и/или неудобства в ежедневните дейности. Според
експерта, бималеоларното счупване на дясна глезенна става с наложена
оперативна интервенция и поставяне на метална остеосинтеза се преценя като
довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник за срок
по-голям от 30 дни.
В съдебно заседание д-р Х. пояснява, че подбедрицата се състои от
две кости – тибия /голям пищял/ и фибула /малък пищял/, които две кости се
събират в глезенната става, като в случая при ищеца счупването е преди да се
съберат двете кости от външната страна. Вещото лице сочи, че описано е за
самата става, че има разместване, което на разговорен език е така нареченото
„изкълчване“; не е описано да има травми по самите връзки.
Разпитаните пред районния съд свидетели Ф. А.а и К.С. – първата
съпруга на ищеца, а втория близък на съпругата на ищеца, установяват
болките и страданията, търпени от ищеца в резултат на злополуката.
Установяват, че непосредствено след инцидента болките са били особено
силни, като след първата операция болкоуспокояващите медикаменти
действали за известно време, след това болката се засилвала. Съпругата на
ищеца установява, че съпругът й постоянно се страхувал, че ще загубил крака
си, след изписването от болницата вечер съпругът й скачал от страх и от
болка; и до настоящия момент съпругът й на моменти има болки и постоянно
има подуване на крака – сутринта крака е добре, но когато започне да го
раздвижва се подува. Свид. А.а обяснява, че й било обяснено от лекарите
след операцията, че имплантите ще се махат един по един, а не заедно, като за
сега е свален само един от имплантите; лекарите й казала, че към настоящия
момент е рано за рехабилитация, да не се бърза. Съпругата на ищеца
установява с показанията си, че за период от около месец е обслужвала
всички нужди на съпруга й на легло; сочи че и към настоящия момент, когато
се подуе крака, ищецът взема болкоуспокояващи. Свидетелката А. уточнява,
че поставянето на имплантите в болницата е платено от работодателя, като не
5
знае каква сума е платена.
Свидетелят С., близък на семейството на ищеца, установява, че
когато бил приет в болницата в гр. К., ищецът стенел от болка; дежурният
лекар опипвал крака му като да го намести, което причинявало силна болка на
ищеца, очите му се насълзявали. Свидетелят сочи, че когато се прибрал в
къщи, ищецът имал периоди с болки, имало и затихване на болките и после
пак вземал болкоуспокояващи. Свидетелят установява, че към настоящия
момент кракът на ищеца пак го боли на моменти, като се движи с патерица,
защото е по-сигурен с нея. Свид. С. сочи, че когато ищецът бил изписан от
болница, той ходил у тях често да помага на съпругата му за преобличане, за
баня, за физиологични нужди, която помощ е продължила около три месеца.
Свидетелят твърди, че ищецът, когато се изправи, и с патерица не бил
сигурен. Свидетелят сочи, че ищецът е притеснен, претеснен е и от
премахването на импланатите, както и се притеснява дали ще може да ходи
нормално с този крак.
Относно механизма, по който е станала трудовата злополука,
довело до увреждане на ищеца, следва да се посочи, че ответното дружество
не е депозирало в срок отговор на исковата молба, поради което са настъпили
последиците по чл. 133 от ГПК. Т.е. работодателят не е въвел в срока по чл.
131 от ГПК твърдения за други обстоятелства, при които е възникнала
трудовата злополука. Не само липсва отговор по чл. 131 от ГПК, а и в
депозираното преди първото съдебно заседание становище работодателят не е
оспорил въведените в исковата молба твърдения относно механизма на
трудовата злополука, не е въвел и твърдения за други обстоятелства, при
които е възникнала трудовата злополука.
Освен че не са въведени в срока по чл. 131 от ГПК възражения за
съпричиняване от страна на ищеца, направените такива в становището преди
първото съдебно заседание не съдържат каквито и да е конкретни твърдения –
какви забрани е нарушил ищеца, каква задължения не е изпълнил.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция отхвърли искането
за назначаване на минно-техническа експертиза.
От ответното дружество се прави позоваване на минно-
техническата експертиза по ДП № 141/2022 г. по описа на РУ на МВР – З.,
както и на Постановление за прекратяване на наказателното производство от
20.12.2022 г. на РП – З.. Последното няма задължителна сила в исковото
производство, а експертизата по досъдебното производство не може да се
цени като доказателство в настоящото производство. Доколкото и в
Протокола от 02.08.2022 г. за проверка на обстоятелствата и причините за
възникване на процесната трудова злополука и в Декларацията на
работодателя за трудова злополука се сочи, че злополуката е възникнала
поради невнимание от страна на пострадалия и са допуснати нарушения на
чл. 18 т. 1 и т. 2 от Наредба № 9, следва да се допълни:
Работодателят не твърди и не установява да е разпоредил и
6
организирал работата на ищеца и другите работници по друг начин, освен
фактически осъществявания от работниците. Не се твърди ищецът сам да е
решил да закрепи на ролката с новите въжета опорната дъска и с нея да
контролира ролката при развиването на въжетата. Освен посочването на
бланкетните норми на чл. 18 т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/16.12.1997 г. за общи
правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и
опазване на здравето на работещите в мините, които норми въвеждат общо
задължение работниците да спазват всички мерки за безопасност и здраве при
работа и разумно да се грижат за собствените си безопасност и здраве, от
страна на работодателя не се сочи какви конкретни задължения ищецът не е
изпълнил, какви забрани е нарушил, както и не се твърди, че по собствена
инициатива ищецът е извършвал по този начин манипулациите с ролката с
новите въжета. Не се твърди и не се установява ищецът да е изпълнявал
трудовата си задача извън рамките и начина, организирани от работодателя.
Поради това настоящата инстанция приема, че не се установява по
какъвто и да е начин със свои действия или бездействия ищецът да е проявил
груба небрежност и да е допринесъл за трудовата злополука.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция споделя изводите
за наличие на основания за ангажиране на отговорността на работодателя по
смисъла на чл. 200 от КТ. По отношение размера на обезщетението, което
следва да се присъди на ищеца за причинените му в резултат на трудовата
злополука неимуществени вреди:
С оглед разясненията, дадени с ППВС № 4/1968 г. при определяне
на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчетат физическите
болки и страдания, които ищецът е търпял непосредствено след инцидента,
при прегледите в болницата, следоперативните болки. Установява се, че
ищецът след изписване от болницата след първата операция един месец е бил
на легло и е бил обслужван за всички негови нужди от съпругата си. Както в
този един месец, така и в следващите ищецът е бил подпомаган от близките
си, конкретно и от свид. С.. Установява се, че ищецът е затруднен в
предвижването си и към настоящия момент, не се чувства стабилен и ползва
патерица. Въпреки заявеното от вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, че при нормално протичане на оздравителния процес не би
следвало да има болки и дискомфорт, следва да се отчете установеното, че
след повече от една година от злополуката ищецът продължава да търпи
болки, получава оток на счупения крак, ползва патерица за придвижване.
Съдът отчита факта, че ищецът е в трудоспособна възраст, а
поради последиците от злополуката продължава да е лишен от възможност да
упражнява трудова дейност, което обстоятелство е от значение за размера на
неимуществените вреди независимо от възможността да се претендира
разлика между трудово възнаграждение и обезщетение при отпуск по болест.
В тази връзка от значение и обстоятелството, че последиците от увреждането
оказват влияние върху възможността ищецът в бъдеще да упражнява трудова
7
дейност и най-вече каква би била тази трудова дейност.
Установява се също от свидетелските показания, че в резултат на
стреса от злополуката и гореописаните негативни последици ищецът
преживява силен психически стрес, който е свързан и с притесненията на
ищеца относно възможността и до каква степен ще се възстановят функциите
на увредения крайник.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди не на
последно място следва да се вземат предвид и засилените инфлационни
процеси в страната. Това обстоятелство следва да се има предвид и с оглед
позоваването от пълномощника на ответното дружество в писмената защита
пред настоящата инстанция на съдебна практика, в която според
пълномощника на ответното дружество за сходни травми са определяне по-
ниски обезщетения. Следва да се посочи, че се касае за практика, постановена
преди настъпване на тези сериозни инфлационни процеси. Освен това, пълно
или сравнително приблизително сходство в казусите не е възможно. Така по
повод цитираното Решение № 50039/23.03.2023 г. по гр. д. № 1941/2021 г.на
ІІІ г.о. на ВКС следва да се посочи, че по това дело ищецът е претърпял две
операции, по настоящото също до момента са две операции, но предстои
премахването на още два инпланта, за които лекарите са дали становище, че
всеки от тях се премахва самостоятелно, поради което на ищеца по
настоящото производство предстоят още две операции за премахване на
инпланти, които оперативни интервенции без съмнение са свързани с болки и
страдания за ищеца, обездвижване за определен период от време и за по-
продължителен период от време невъзможност да упражнява трудови
функции, а и ежедневни битови такива. Освен това, в цитираното решение на
ВКС като причина за отхвърляне на иска за неимуществени вреди за
разликата над 40 000 лева до 70 000 лева се сочи неустановеност на
твърдяната инфекция на раната непосредствено след злополуката, която да е
обусловила забавяне на оперативната интервенция и завишаване на болките
на ищеца и неудобствата до извършването й.
Предвид гореизложената настоящата инстанция счита, че
определяйки обезщетение в размер на 60 000 лева за причинените на ищеца
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, районният съд е
съобразил критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както и
актуалната съдебна практика, поради което като законосъобразно и
обосновано първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора следва жалбоподателят да бъде осъден да
заплати на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА на пълномощника въззиваемия
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция с оглед размера на
обжалваемия интерес в размер на 4 810 лева съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г.
Водим от горното С.ски окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 40/19.05.2023 г. по гр. д. №
255/2022 г. на З. районен съд, В ЧАСТТА, с която „РОДОПИ ЕКО
ПРОДЖЕКТС“ ЕООД гр. З. е осъдено да заплати на С. Ф. А. сумата от 60 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ
във връзка с възникнала трудова злополука със същия на 31.07.2022 г. в с.
Е.Р., рудник „А.“, кота 720, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.07.2022 г. до окончателното изплащане на главницата,
ответникът е осъден на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА да заплати на адвокат
В.Р.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 5 458 лева, а в полза на РС – З.
разноски за СМЕ в размер на 450 лева и 2 404 лева ДТ върху уважения размер
на исковете.
ОСЪЖДА РОДОПИ ЕКО ПРОДЖЕКТС“ ЕООД гр. З., ЕИК
*********, да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на
адвокат В.Р.Р. – АК – С. – адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 4 810 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9