МОТИВИ
към присъда № 260003/ 21.10.2020 г.,постановена по НЧХД № 81
/ 2019 г. по описа на Ивайловградския районен съд
Обвинението против подсъдимия К.Б.А. с ЕГН **********, роден на *** ***, общ. Ивайловград, ул. „Първа“ № **, българин,
българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно специално
образование, работи като кметски наместник в с.Кондово е за това, че:
На
31.08.2018 г. около 19.30 ч. в с. Кондово, община Ивайловград, в съучастие като
съизвършител с Р.Б.А. е причинал на И.С.М. *** телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно:
разкъсно – контузна рана в окосмената част на главата в дясната теменно – тилна
област; кръвонасядане по клепачите на дясното око, дясната скула, лигавицата на
дясната буза, горния клепач на лявото око, по дясната гръдна половина; частично
отчупване на короната на трети горен десен зъб; охлузване по лявата и дясна
лакътни стави, лявата колянна става, лявото и дясното бедро, под лявата колянна
става – Престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Обвинението
против подсъдимия Р.Б.А. с ЕГН **********,
роден на ***г***, общ. Ивайловград, ул.“Първа“, № **,
българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно
образование, безработен е за това, че:
На 31.08.2018 г. около 19.30 ч. в
с. К**, община Ивайловград, в съучастие
като съизвършител с К.Б.А. е причинал на И.С.М. *** телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно:
разкъсно – контузна рана в окосмената част на главата в дясната теменно – тилна
област; кръвонасядане по клепачите на дясното око, дясната скула, лигавицата на
дясната буза, горния клепач на лявото око, по дясната гръдна половина; частично
отчупване на короната на трети горен десен зъб; охлузване по лявата и дясна
лакътни стави, лявата колянна става, лявото и дясното бедро, под лявата колянна
става – Престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Частния тъжител И.С.М. е предявил срещу
подсъдимите граждански иск за сумата от 1000 лв., или по 500 лв. всеки един от
тях, като обезщетение за претъпените от него неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на нанесената му лека телесна повреда, ведно със законата
лихва, считано от 31.08.2018 г. до окончателно изплащане на сумата и
направените по делото разноски.
Гражданският иск е приет за
съвместно разглеждане с наказателния процес.
Частният тъжител претендира и
направените по делото разноски.
В хода на съдебното следствие
подсъдимите К.Б.А. и Р.Б.А. не се признават за виновни. Дават обяснения по
обвинението. Двамата подсъдими са братя. Твърдят, че не 31.08.2018 г., около
19.30 ч., при срещата на тъжителя и подс. К.А., тъжителят е бил агресивен по
отношение на подс. К.А. – развикал му се и отишъл към него. Нападнал го, заканвайки се с да
го удари с тояга, която държал, като се опитал да го удари 2 – 3 пъти и викайки
„Ей сега като те ударя и ще си
мъртъв“. През това
време подс. Р.А. бил на около 50 м. от мястото на инцидента и потвърждава
твърденията на подс. К.А.. След мако двамата подсъдими отишли до обора на
тъжителя „с добри намерения, да го предупредят с добро“ да не продължава
напрежението между тъжителя и подс. К.А. и тъжителя да му се извини. Според
двамата подсъдими, тъжителят излязъл от обора, разкрещял им се, нападнал подс. К.А.,
като в гръб го хванал за ръката и за врата и искал да го души. Подс. К.А. се отскубнал от тъжителя
като му била скъсана тениската. Двамата подсъдими решили да си тръгнат, но тъжителят ги подгонил с голям неокастрен дървен хвойнов кол. Бягайки след тях се спънал и сам
паднал с лице върху кола. Това го ядосало още повече и
започнал да квърля камъни и други предмети след тях. Ударил подс. Р.А. по крака
с камък и по гърба с парче арматурно желязо. Двамата подсъдими твърдят, че
въобще не са влизали в обора на тъжителя, както се твърди в тъжбата, не са му
нанесли нараняванията, посочени от тъжителя в тъжбата, а същите са получени от
тъжителя, когато ги е гонел, падайки върху дървения кол.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства: обяснения на
подсъдими, показания на свидетели, писмени материали, експертни
заключения и устни допълнения към тях прие за установено следното:
Тъжителят М. и подс. К.А. гледат
животни. На 31.08.2018 г. около 19.30 ч., тъжителят М. и подс. К.А. ***. Между
двамата е имало размяна на реплики, свързани с пашуването на животните. Малко
по – късно подс. К.А. и подс. Р.А. отишли до обора на тъжителя М., съборили го
на земята и започнали да му нанасят удари по главата и тялото. Конфликтът
започнал в обора на тъжителя, като се пренесъл и извън обора, в близост до
него. През различни моменти, свидетели на инцидента са били св. А. С. М. – съпруга на тъжителя, детето им и св. А. Б.А.. След инцидента, когато подсъдимите си отишли, тъжителят подал сигнал до
полицията за нанесения му побой. На място отишли служителите на РУ-
Ивайловград, св. И.Д.М. и св. М** Г.А., които започнали да
обработват сигнала. Около 22.00 ч., същият ден, тъжителят посетил филиала за
спешна медицинска помощ в гр. Ивайловград, а на 03.09.2018 г., се явил за
преглед в Отделение по съдебна медицина в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив,
където му било издадено СМУ № 1022/2018 г.
Така описаната фактическа
обстановка се потвърждава от приложените писмени доказателства, частично от
обясненията на двамата подсъдими, от показанията на разпитаните по делото
свидетели и от устните допълнение на вещото лице д-р Х.Е.:
От показанията на св. А. М. се установява, че семейството
има животни и тъжителят ги
прибирал всяка вечер. Въпросната вечер завързали
животните и започнали да ги доят. Докато свидетелката дояла животните дошли
двамата подсъдими и минали покрай свидетелката, запътвайки се към тъжителя,
който се намирал от другия край на пътека, разделяща свидетелката и съпруга й. Свидетелката
лично е възприела, че двмата подсъдими отишли при съпруга й. Тъйа като по това
време дояла крава, чула реплики, които оппределя като измърморване от стран на
подсъдимите „Къде е тоя? Какво
?“. Видяла, че
съпруга й е паднал и после разбрала от дъщеря им, която се намирала в обора, че
двмата подсъдими са го бутнали на земята. Докато
ставала да види какво
става, съпругът й
вече се изправил и излезнал извън помещението. Свидетелката започнала „да се разправя“ с подс. К.А..
През това време тъжителят влязъл с пръчка, кол. Двамата подсъдими тръгнали към
него, успели да му избият с ритник пръчката от ръцете, но свидетелката не може
да уточни, който точно от двамата го е направил, след което съборили тъжителя
на земята и се нахвърлили да го бият. И двамата подсъдими нанесли на тъжителя удари с ритници и
юмруци, като първоначално боят е започнал на вратата на помещението, а след
това се е прехвърлил и в двора пред обора. След боя двамат подъсдими си
тръгнали, а свидетелката занесла вода на тъжителя, за да се измие. Видяла, че
тъжителят имал рана на главата и му течала кръв. Окото му било подуто и посинено. След като тъжителят се посъвзел, свидетелката отишла и продължила да дои
кравите, а тъжителят сигнализирал по телефони си полицията. След това дошли
полицаите, а по –
късно свидетелката довела съпруга си до Бърза помощ в Ивайловград.
От показанията на св. А. А. се установява, че на 31.08.2018 г., надвечер, прибирайки се с
животните от паша,
около 19.30 - 20.00 ч., свидетелят е видял
фрагмент от инцидента в близост до обора на тъжителя. Това, което свидетелят видял
е, че тъжителят бил повалил подс. К.А. на земята и започнал да им вика „Какво правите вие бе, ще се изтрепете“. Тогава двамата се пуснали. Подс. Р.А.
се намирал на 2 – 3 метра от двамата и свидетелят не е видял същият да взема
участие в конфликта. Двамата подсъдими си тръгнали, а тъжителят започнал да псува след тях и да хвърля предмети,
които свидетелят е възприел като пръчки и малки камъни, по – малки от чакъл.
Свидетелят е възприел, че конфликта е
бил на 5 – 6 метра от сградата – обора на тъжителя. Не е видял нито тъжителят да е бил
ударен, нито пък той да е ударил някого с предметите, които е хвърлял. Възприел
е подс. К.А. на земята и тъжителят, който го бил хванал. Не е видял други хора
на място по време на инцидента.
От показанията на св. И.М. се
установява, че а 31.08.2018 г.били в наряд, свързан с патрулно- постова дейност
/ППД/ , заедно със св. М. А.. Около 19.50 ч., получил
обаждане от тъжителя И.М., който му съобщил,че са го пребили в неговия имот
/обор/ и поискал от св. М. да уведоми полицията. Тъй като свидетелят бил на работа веднага
след обаждането уведомил дежурния в
оперативно - дежурната част в управлението
и същият ги изпратил да посетим
сигнала. Отивайки на място, полицейските
служители установили тъжителя, който бил заедно със съпругата си. Видимо по
тъжителя имало следи от рани по левия крак и лявата ръка, както и синина под дясното око. Имало и
кръв па задната част на главата. Тъжителят заявил, че има болки в главата.
Снели обяснения от тъжителя и съпругата ми, съставили протокол за предупреждение
на И.М. и го попитали дали има нужда от спешна помощ, след което тъжителят и
съпругата му тръгнали за ЦСМП –
Ивайловград. След това полицейските служители установили двамата подсъдими пред
дома им. Снели обяснения и от тях и им съставили Протокол за предупреждение и
на тях. Свидетелят не е установил видими наранявания по подсъдимите. На изрично
зададен въпрос от защитата дали при контакта с тримата има впечатление някой от
тях да е употребил алкохол, свидетелят не може да отговори категорично.
От показанията на св. М. А. се установява, че на 31.08.2018 г. съвместно със св. И.М. изпълнявали
патрулно – постова дейност в гр. Ивайловград. Около 19.50 -20.00 ч., звъннал
личния телефон на св. М., и при разговора св. А. чул някакво лице да му казва
да се обади до полицията, че има нужда от полиция, защото са го пребили. Св. М.
му казал, че той е на работа в момента и да му каже какво става. Впоследствие
св. И.М., обяснил на св. А., че тъжителят му се обадил и му заявил, че в с. К** в обора му са влезли двамата подсъдими и без никаква
причина са му нанесли побой. Полицейските служители се обадили на дежурния в РУ
– Ивайловград, обяснили му дза подадения сигнал и същият ги изпратил на място в
с.Кондово на посочения адрес. При пристигане на място, заварили тъжителя, който
седял на двора. Същият се оплаквал, че
има силни болки на главата. Свидетелят А.
видял, че тъжителят има охлузване в областта на лявото коляно и левия лакет на
ръката. Дясното му око било посинено. Под окото или над окото имало синина. По
задната част на главата имало кръв. Тъжителят заявил на полицейските служители,
че със съпругата си и детето си били в
обора където отглеждат животни. Без
никаква причина вътре влезли двамата подсъдими и му нанесли побой, без да има
никакво спречкване между тях, без нищо. Снели обяснения от тъжителя и съпругата
му и го попитали дали има нужда от „Бърза помощ“. Тъжителят заявил, че жена му
ще го закара в „Бърза помощ“. След това полицейските
служители отишли при двамата подсъдими. Същите първоначално заявили, че не са
се срещали с тъжителя и не са имали конфликт.
Нямали противоречия и не били ходили в обора. След това казали, че по-рано през деня, но не в обора, а някъде на улицата е имало
някакво спречкване, спор, но до физически контакт не били стигали. Снели и от
тях писмени обяснения. По двамата подсъдими нямало следи от наранявания.
На изрично зададен въпрос на
защитата, дали когато е контактувал с тъжителя и подсъдимите е усетил някой да е бил употребил алкохол, свидетелят отговаря, че тъжителят леко имал някакъв дъх на
алкохол, но уточнява, че не възприел да е бил пиян, защото си бил адекватен и се движел нормално.
От представената СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Х.Е., въз
основа на СМУ № 1022/2018 г. се установява, че при прегледа на И.С.М. извършен на 03.09.18 г от съдебен лекар са
установени следните увреждания:
Травма в областта на главата - Разкъсно
контузна рана в окосмената част на главата; кръвонасядане по клепачите на двете
очи; кръвонасядания на лигавицата на дясната очна ябълка, на дясната скула и
дясната буза; отчупване на част от короната на трети горен десен зъб. Установена
е травма на гръдния кош. Травми по крайниците - охлузвания по двете ръце и
левия крак.
Заключението на съдебния лекар е, че описаните
увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат
при побой, нанесен по начина и при обстоятелствата описани в делото.
Причинено е разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
При устното допълнение в с.з.,
ВЛ, д-р Х.Е. пояснява, че Охлузванията и нараняванията на тъжителя са
повърхностни и не са причинени с
изключителна сила. Допуска, че охлузванията, които са по ръцете и краката
са най –вероятно теренна травма при
падане. При контакт с терена се образували охлузвания. С гола ръка, с юмруци, нямало как да
се получат такива каквито са
описани и по този начин. Същите могат да се получат при падане, ако се е
отъркалял по земята. Освен травмата на лицето, обаче, се установява групиране
на травмите в областта на главата и лицето. На лицето имало групирани травми в
две зони. Едната вдясно и едната вляво. Това били отделни травми. В дясно били концентрирани в една зона, която можело да бъде обхваната с пощта на един свит юмрук.
Тоест, можело с един удар да се причинят цялата група. Това
което било външно на очната ябълка и на скулата
и на клепачите на окото. Не било директна
травма и счупването на ръбчето на зъба. Това можело да се получи при един удар.
Независимо, че били изброени всяко поотделно в описателната част. Така били
изброени за коректност. Така били установени и така били описани. Със сигурност имало още 1 удар неголям вляво.
Имало кръвонасядане на ляв клепач, също по съседство. В областта на главата,
травмата е в теменно-тилната област отзад. Вещото лице не изключва и двата
варианта - като е паднал тъжителят да се е ударил на нещо, но не изключва вариант, да е ритнат в
това място. Травмата можело да е от удар с крак, или получена при падане.
Кожата се цепела при тези удари. Нямало нито едно увреждане, което да
представлява отпечатък при удряща
повърхност и да се кажело, това е от
обувка, това е от ръка.
При така установената фактическа
обстановка, съдат приема, че описаната
и приета по делото фактическа обстановка напълно съответства на събраните и
обсъдени гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира всички свидетелски показания, както и
устното допълнение към заключението на вещото лице.
Съдът не намира за основателни възраженията
на защитата в насока, че събраният доказателствен материал оборва обвинителната
теза. Действително при делата от частен характер тъжбата е акта, които рамкира обвинението като фактически обстоятелства и защитата е в
рамките на фактическите обстоятелства посочени в тъжбата и съответно в рамките
на повдигнатото обвинение. Защитата сочи, че в тъжбата си, тъжителят съобщава,
че двамата подсъдими са нахлули в обора му и без предупреждение са се
нахвърлили върху него, съборили са го на
земята и
започнали да му нанасят удари по главата
и цялото тяло. От ударите той загубил съзнание. Едва по - късно осъзнал какви
травми са му били причинени. Защитата сочи, че в тъжбата се касае за еднократно
нахлуване в обора. Еднократно нападение,
нанасяне на удари с ритници и юмруци и загуба на съзнание.
Действително фактическата
обстановка в съдържанието на тъжбата на И.М. е описана по този начин, но това по никакъв начин не оформя
извода, че е нарушено правото на защита на подсъдимите да узнаят същността и характера на обвинението, както и
обстоятелствата относно времето и мястото на извършване на деянието. Частната тъжба съдържа всички
индивидуализиращи признаци на престъпното деяние по чл.130 ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 от НК, а именно, че на 31.08.2018 г„ около 19.30 часа подсъдимите са нанесли
на тъжителя побой, в негов частен имот, където отглеждал животни, като му
причинили лека телесна повреда с разстройство на здравето.
Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК изисква
частната тъжба да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, т. е. за
фактите, които се включват в състава на престъплението. В тъжбата обаче не е
необходимо да бъдат описани всички конкретни детайли от престъпното поведение
на подсъдимия/те. Затова, когато в съдебното следствие се установи, че деянието
е било извършено по различен начин от описания в тъжбата, или се изяснят
подробности и детайли на извършване на деянието, съдът е длъжен да установи въз
основа на доказателствата дали деянието е същото, за което се е жалбал частният
тъжител. В настоящия процес, във фазата на съдебното следствие се установиха
подробности и детайли на извършване на престъплението по повдигнатото
обвинение, които по никакъв начин не променят фактическата и/или правната му
характеристика.
След това защитата твърди, че в амбулаторния лист, издаден от 31.08.2018 г. от филиала
на СМП в Ивайловград били описани много по - стеснен кръг следи
от травми върху частния тъжител, отколкото в съдебномедицинското удостоверение и съответно в съдебно - медицинската експертиза. Настоящият състав, счита, че възражението на
защита не е основателно. В амбулаторният лист са описани, както контузната рана
на главата, така и охлузваниета по крайниците и синината на дясното око. Следва
да се отбележи, че целта на посещението не е да бъде освидетелствано едно лице,
а да му бъде оказана първа помощ. Нещо повече, от свидетелските показания на
свидетелите М. и А. безспорно се установява, че тъжителят М. е имал видими
травматични увреждания непосредствено след инцидента. Да се удостоверят
нараняванията е от компетентността на съдебните лекари, каквито са съдебният
лекар, издал СМУ и съдебният лекар изготвил експертното заключение. Не на
последно място следва да се отбележи устното допълнение на вещото лице, което
отбелязва, че травмите са групирани и част от тях можели да се получат при един
удар, независимо, че били изброени всяко поотделно в описателната част. Така
били изброени за коректност.
По отношение твърдяното от
защита, че пробив в обвинението били и показанията на свидетелката, съпруга на частният тъжител, които били хаотични, взаимно изключващи се и крайно неестествени от житейска гледна точка, съдът счита, че това е лично
мнение на защитата. Съдът няма как да влияе върху възприятитето на една
реалност от страна на свидетел и нейното възпроизвеждане в съдебно заседание.
Както бе посочено по – горе, когато в съдебното следствие се установи, че деянието е било извършено по
различен начин от описания в тъжбата, или се изяснят подробности и детайли на
извършване на деянието, съдът е длъжен да установи въз основа на
доказателствата дали деянието е същото, за което се е жалвал частният тъжител.
Дори свидетелят да разделя нападението на 4 акта и дали конфликтът се е
пренесъл от обора, на вратата на обора, извън обора или в близост до обора,
това не променя факта, че на определната дата и в определеното време,
подсъдимите са нанесли на тъжителя побой, в негов частен имот, където отглеждал
животни, като му причинили лека телесна повреда с разстройство на здравето.
По отношение авторството на причинените наранявания, защитата
счита, че от устното допълнение на вещото лице, можело да се напрви извод, че всички травми са теренни и само една – единствено
юмручна. Тоест нямало как двамата подсъдими да са нанесли един
удар с юмрук на едно и също място на лицето на частния тъжител. Застъпва защитна теза, че
частният тъжител е бил пиян и като ги е подгонил се е спънал в кол, който е носел и държал пред себе си и е паднал по лице и си е ударил. Очевидно по този начин бил получил всички теренни травми в резултат на падането.
Съдът не приема и таза защитна
теза по следните съображения:
На първо място – вещото лице не е
казал, че травмите са само от един удар. Нещо повече, той е категоричен, че на лицето има групирани травми в две зони – едната
вдясно другата вляво. Това били отделни травми. Травмите вдясно били концентрирани в една зона, която
можело да бъде обхваната с площта на
един свит юмрук. Тоест, можело с един удар да се причинят цялата група. Имало,
обаче, още 1 удар неголям вляво. Имало кръвонасядане на ляв клепач, също по
съседство. Това говори за най – малко два удара в областта на лицето.
На второ място - по отношение на травмата
в теменно-тилната област отзад. Вещото лице не изключва и двата варианта - като
е паднал тъжителят да се е ударил на нещо,
но не изключва вариант, да е ритнат в това място. Доколкото по материалите по
делото, никъде не се описва падане по гръб, а по лице, върху неокастрен хвойнов
кол и то от двамата подсъдими, то няма как травмата в теменно-тилната област
отзад, да се получи при падане по лице. Ето защо, съдът приема за достоверна
втората вероятност – да е ритнат в това място.
По отношение тезата, че тъжителят
е бил пиян и е паднал сам, когато е подгонил подсъдимите, то тази теза не се
подкрепя от останалите доказателства по делото – не се подкрепя от двамата
свидетели отишли на място. Действително св.А. посочва, че тъжителят леко
имал някакъв
дъх на алкохол, но уточнява, че същият не е бил пиян, защото бил
адекватен и се движел
нормално.
Следва да се отбележи, изхождайки
от твърдяното от защитата, че според съда, свидетелят А. А. не възприема това, което подсъдимите твърдят, като част, фрагмент от
конфликта. Свидетелят възприема ситуация при която подс. К.А. и тъжителят И.М.
са на земята, като тъжителят бил повалил подс. К.А. на земята и започнал да им
вика „Какво правите вие бе, ще се изтрепете“. Тогава двамата се пуснали. Двамата подсъдими си тръгнали,
а тъжителят започнал да псува след тях и да хвърля предмети,
които свидетелят е възприел като пръчки и малки камъни, по – малки от чакъл.
Свидетелят е възприел, че конфликтът е
бил на 5 – 6 метра от сградата – обора на тъжителя. Не е видял нито тъжителят да е бил
ударен, нито пък той да е ударил някого с предметите, които е хвърлял. Възприел
е подс. К.А. на земята и тъжителят, който го бил хванал. Не е видял други хора
на място по време на инцидента. Никъде свидетелят не посочва, че е видял
подсъдимите да бягат, а частният тъжител да ги гони. Показанията на този свидетел
фрагментират края на инцидента и в
никакъв случай не подкрепят защитната теза на подсъдимите, че тъжителят излязъл
от обора, разкрещял им се, нападнал подс. К.А., като в гръб го хванал за ръката и за
врата и искал да го
души, при което подс. К.А. се отскубнал от тъжителя, като му била скъсана
тениската, ккато и , че двамата подсъдими решили да си тръгнат, но тъжителят ги подгонил с голям неокастрен дървен хвойнов кол и бягайки след тях се
спънал и сам
паднал с лице върху кола. Подсъдимите не посочват схватка
между тъжителя и подс. К.А., при която същият да е бил повален.
Един физически конфликт, каквото
е сбиването по принцип, обикновено е свързан с динамика, при която за
сравнително късо време, чисто физически участниците в конфликта се местят на
къси разстояния в пространството – нападат или се защитават. Напълно е възможно
една и съща ситуация да бъде възприета по различен начин от участниците в
конфликта и свидетелите покрай тях.
При това положение, както бе описано по – горе,
в тъжбата обаче не е необходимо да бъдат описани всички конкретни
детайли от престъпното поведение. В настоящия процес, във фазата на съдебното
следствие се установиха подробности и детайли на извършване на престъплението
по повдигнатото обвинение, които по никакъв начин не променят фактическата
и/или правната му характеристика.
Въз основа на изложените дотук аргументи съдът намира от обективна и субективна
страна, че подсъдимият К.Б.А. с ЕГН **********, е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление и следва да бъде признат за виновен в
това, че на 31.08.2018 г. около 19.30 ч. в с. К***, община Ивайловград, в съучастие като съизвършител с Р.Б.А. е причинал на И.С.М.
*** телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и 129 от НК, а именно: разкъсно – контузна рана в окосмената част на
главата в дясната теменно – тилна област; кръвонасядане по клепачите на дясното
око, дясната скула, лигавицата на дясната буза, горния клепач на лявото око, по
дясната гръдна половина; частично отчупване на короната на трети горен десен
зъб; охлузване по лявата и дясна лакътни стави, лявата колянна става, лявото и
дясното бедро, под лявата колянна става – Престъпление по чл. 130, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК.
Въз
основа на изложените дотук аргументи съдът намира от обективна и
субективна страна, че подсъдимия Р.Б.А. с
ЕГН **********, е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление и следва да бъде признат за виновен в това, че на 31.08.2018 г.
около 19.30 ч. в с. К***, община Ивайловград, в съучастие
като съизвършител с К.Б.А. е причинал на И.С.М. *** телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно:
разкъсно – контузна рана в окосмената част на главата в дясната теменно – тилна
област; кръвонасядане по клепачите на дясното око, дясната скула, лигавицата на
дясната буза, горния клепач на лявото око, по дясната гръдна половина; частично
отчупване на короната на трети горен десен зъб; охлузване по лявата и дясна
лакътни стави, лявата колянна става, лявото и дясното бедро, под лявата колянна
става – Престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Престъпленията
са извършени от подсъдимите при форма на вината - пряк умисъл, който се
обективира в демонстрираното от тях поведение на физическа агресия, което сочи,
че те са съзнавали обществената опасност на деянието и са целели настъпването
на обществено-опасните последици.
При
определяне на наказанието на двамата подсъдими, съдът, базирайки се на принципите на законност и
индивидуализация на наказанието, прецени следното:
Обществената
опасност на деянието е от сравнително ниска степен, типична за този вид
престъпления с оглед краткотрайния вредоносен резултат и естеството на
обществените отношения, които се засягат, чиято защита е оставена на преценката
на пострадалите.
Смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
и за двамата подсъдими: за смекчаващи вината обстоятелства и за двмата
подсъдими следва да се приемат чистото им съдебно минало, ккато и добрите им
характеристични данни. За отегчаващи вината им обстотятелства, следва да се
приеме иепсата на критичност към извършената от тях постъпка, липсата на съжаление
и на чувство за вина.
По отношение и на двамата подсъдими са
налице законовите предпоставки за приложение на чл.78а от НК - за престъплението чл.130 ал.1 от НК законът допуска приложението
му - предвижда се наказание „Лишаване от свобода” до две години или
„Пробация”; извършителите не са осъждани за престъпление от общ характер; от
престъплението не са причинени имуществени вреди, както и не
са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
С оглед гореизложеното съдът прецени, че по отношение и на двмата подсъдими,
същите следва на основание чл.78А ал.1 от НК, да бъдат освободени от наказателна отговорност и да им бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв.
По отношение на предявения и
приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство граждански
иск предявен от пострадалия против подсъдимите за сумата общо от 1000 лева – по
500 лв. за всеки един от тях, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането - 31.08.2018 г.,
до окончателното изплащане, съдът приема за безспорно установено от
доказателствата по делото бе
установено, че с деянието си подсъдимите са причинили на тъжителя лека телесна
повреда с разстройство но здравето.
Като съобрази горното и предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която неимуществените вреди се определят по справедливост, съдът
намира, че на тъжителя И.М. следва да присъди обезщетение за причинените
неимуществени вреди в пълния, претендиран размер от по 500лв. по отношение на
двамата подсъдими – К.Б.А. И Р.Б.А., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 31.08.2018г. до окончателното й изплащане.
Този размер на обезщетението по предявените граждански
искове, съдът определя по справедливост, тъй като освен болки и страдания,
тъжителят е бил подложен и на унижение пред дедто и съпругата му, които са
присъствали по време на инцидента.
Подсъдимият К.Б.А. следва да бъде осъден да заплати по
сметка на PC-Ивайловград
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в р-р на 50 лв., на осн. чл.
2 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Подсъдимият Р.Б.А. следва да бъде осъден да заплати по
сметка на PC-Ивайловград
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в р-р на 50 лв., на осн. чл.
2 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Подсъдимите Р.Б.А. и К.Б.А. следва да бъдат осъдени да заплатят на
И.С.М., направените от него
разноски по делото в размер на по 513.50 лева всеки от тях, или общо 1027лв.
Подсъдимите Р.Б.А. и К.Б.А. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС - Ивайловград, сумата в размер на по 30 лева
всеки от тях, или
общо 60 лв., представляваща сума, платена за явяване и устно допълнение към
експертните заключения на вещото лице.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/ЖИВКО ЯНКОВ /