МОТИВИ по НОХД №110/’18г.:
Обвинението против подсъдимия Г.В.П., ЕГН********** ***
е за това, че на 29.03.2018г. в периода от 09.00 часа до 10.00 часа в с.НОВАЧЕНЕ,
общ.НИКОПОЛ на публично място, казал думи унизителни за честта и достойнството
на тъжителя Й.М.Й., ЕГН********** ***, като казал «Ето виждаш ли ги тези
всичките са чекиджии!», «Тумбак, ще
дойда да те смачкам!».
Тъжителят моли съда да признае подсъдимия за виновен,
като съда уважи и размера на предявения граждански иск за претърпените от
тъжителя неимуществени вреди.
След приключване на съдебното следствие защитникът на
тъжителя моли
съда да постановите осъдителна присъда. Счита, че на посочената дата през
2018г. подсъдимият е нанесъл обида публично по отношение на тъжителя. Допълва,
че думата тумбак по своето същество е
обидна за един човек, тъй като демонстрира отрицателно отношение към човек,
който е пълен или с по-голям корем. Сочи още, че това е нарицателна дума, а в
българския език се употребява от хора, които са от малцинствен тип общности. Според
защитата, подсъдимият не може да се обръща по такъв начин към човек, който е
по-пълен, спазвайки нормалните взаимоотношения между хората и морала установен
в обществото. Моли освен това съда с присъдата си да осъди подсъдимия да заплати
обезщетение на тъжителя за моралните щети във връзка, с което е заявен ГИ от
страна на тъжителя в пълен размер и се присъдят разноските по делото.
Тъжителят е заявил, че поддържа изцяло становището на
защитника си.
На основание чл.84, ал.1 от НПК тъжителят е бил
конституиран и като граждански ищец.
Защитникът на подсъдимия в пледоарията си е изложил
подробни доводи както по отношение на тъжбата относно реквизитите на чл.81 от НК, така и по отношение отразената в нея фактическа обстановки с оглед
деянието, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение. В заключение
защитникът е взел становище, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата
на чл.148, ал.1, т.1 от НК, а подсъдимият следва да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение, като тъжителя понесе разноските по делото. От страна
на защитата на подсъдимия е изразено и алтернативно становище в случай, че съда
счете, че е налице извършено от подсъдимия деяние, като се приложи разпоредбата
на чл.78а от НК. Защитникът е взел становище и по предявения граждански иск.
Подсъдимият в последното съдебно заседание е заявил,
че поддържа изложеното от защитника си и няма какво да добави. Не е дал
обяснения. В дадената му последна дума подсъдимият е заявил, че иска да бъде
оправдан и да се отхвърли гражданският иск.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по
делото намира за установено следното.
Тъжбата е подадена в срока по чл. 81, ал.3 от НПК,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Подсъдимият Г.В.П. е роден на ***г***, ***, ***,
български гражданин, със средно специално образование, женен, пенсионер по
болест, неосъждан към момента на извършване на деянието, ЕГН**********.
В съдебни заседания на 12.06.2018г. и 13.07.2018г.,
съдът е приканил страните към спогодба, но такава не е била постигната, тъй
като подсъдимият е заявил, че такава между него и тъжителя не може да бъде
постигната.
На проведеното съдебно следствие се установи следната
фактическа обстановка:
Тъжителят, подсъдимия, свидетелите Илиян Илиев,
Димитър Георгиев, Димитрина Асенова и Г.Г. се познават, тъй като от дълги
години живеят в с.Новачене.
Тъжителят и свидетелката Г. са роднини по сватовство,
тъй като синът на тъжителя е женен за дъщерята на свидетелката Г..*** като
акушер в практиката на семеен лекар почасово.
Към настоящият момент подсъдимия и свидетеля Илиев са
козари в с.Новачене.
На 29.03.2018г. сутринта,
тъжителят отишъл до магазина, който стопанисва, за да го отвори. Между 08,00ч.
и 08,30ч. в страни от магазина, 5-6 по-млади от тъжителя мъже, свидетелката
Димитрина Асенова и тъжителя се били спрели, приказвали си и пиели кафе. Малко
по-рано подсъдимия, бутайки колело, заедно със свидетелката Г. ***, която
излизала на централната улица в с.Новачене, която минавала точно покрай мястото,
където се били събрали свидетелите и тъжителя да пият кафе, в гръб на тях и си
говорели. Наближавайки мястото, където се били събрали свидетелите и тъжителя,
свидетелката Г. се отделила по-напред от подсъдимия, като вървейки поздравила
сват си – тъжителя, а останалите свидетели попитала – «Защо се печете на
слънце?». След нея подсъдимия в добро настроение и за да се покаже, на около
3-4 метра от групата, по мъжкарски викнал към групата, обръщайки се към
свидетелката Г. – «Тука виждаш ли ги са всички чикиджии!». Първоначално никой
не реагирал на казаното от подсъдимия. Подразнен от казаното в присъствието на
сватя си – свидетелката Г., тъжителят се обърнал към подсъдимия с думите – «Г.,
на толкова години си! Върви си по пътя!». Подсъдимият му отговорил – «Не си ми
на чикиите!». В това време свидетелката Д.Асенова, която се намирала от другата
страна на улицата, при кафе автомата тръгнала да пресича, за да се присъедини
към групата, в която се намирал тъжителя и тогава подсъдимия казал – «Всички
сте тумбаци!» и без да се разправя повече продължил по улицата, където
настигнал вече отделилата се от тъжителя Г., на която споделил «Виж каква
разправия стана!», а тя се помъчила да го успокои с думите – «Спокойно! Нещата
ще се оправят!».
Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя
от събраните по делото писмени, гласни доказателства и проведената очна ставка
между свидетелите Илиев и Георгиев.
Подсъдимият първоначално в съдебно заседание на
12.06.2018г. е заявил, че ще дава обяснения на по-късен етап, а в последното
съдебно заседание се е възползвал от правото си да не дава обяснения.
По делото са разпитани в качеството на свидетели Илиян
Илиев, Димитър Георгиев, Димитрина Асенова, като очевидци на станалото, а в
съдебно заседание от 12.06.2018г. защитника на подсъдимия е направил искане и в
качеството на свидетел е била допусната и разпитана Г.Г., която също е очевидец
на станалото. Всеки един от тези свидетели в показанията си пред съда на проведеното
съдебно следствие посочва повода, поради който се е стигнало до размяната на репликите
между тъжителя и подсъдимия, като с техните показания се изясняват и други
факти относно времето, мястото на извършване на деянието, поради какви
обстоятелства свидетелите и тъжителя са се озовали в близост до магазина, пред
който малко по-късно се е появил подсъдимия, какво се е случило и къде са се
намирали всеки един от свидетелите, тъжителя и подсъдимия. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като са логични, последователни, отразяват
личните им впечатления и способстват за изясняване на фактическата обстановка,
както и за това има ли извършено от подсъдимия деяние, във връзка с което да се
ангажира наказателната му отговорност.
Относно личностната характеристика на подсъдимия по
делото е представено свидетелство за съдимост.
При така приетото за установено съдът счита, че
подсъдимия Г.В.П., ЕГН********** не следва да носи наказателна отговорност по
чл.148, ал.1, т.1 от НК.
На първо място според съда, за да се стигне до това
състояние на взаимоотношенията между страните, главна роля е изиграло
присъствието на свидетелката Г., сватя на тъжителя от една страна, а от друга
влошаването е породено от слабия контрол на поведение, който подсъдимия е
демонстрирал без да прецени ефекта, който може да породи мъжкарското му
поведение в групата, в която се намира тъжителя, а в последствие и свидетелките
Г. и Асенова.
Следва да се подчертае, че относно съставомерността да
деянието по чл.148, ал.1, т.1 от НК на проведеното съдебно следствие не се
събраха никакви доказателства. Действително на проведеното съдебно следствие
тъжителя твърди, че той е лицето, срещу което подсъдимия е употребил обидни
изрази - «Ето
виждаш ли ги тези всичките са чекиджии!»,
«Тумбак, ще дойда да те смачкам!» на посочената в тъжбата дата в
с.Новачене, общ.Никопол в близост до магазина, който се стопанисва от него в центъра на селото. Тези твърдения не намериха
еднозначно потвърждение в показанията на разпитаните свидетели очевидци.
Относно другите обективни признаци следва да се посочи, че тъжителя е посочил в
тъжбата си, че подсъдимия е извършил деянието срещу него, в негово присъствие,
като е казал унизителни за честта и достойнството му думи, които тъжителя лично
е възприел, пред повече от две лица, които са се намирали по това време на
същото място. С оглед на обективната страна на деянието, за което тъжителя
твърди, че подсъдимия е извършил спрямо него на проведеното съдебно следствие
доведените от тъжителя свидетели заявиха пред съда различни версии на казаните
от подсъдимия думи в единствено и множествено число, които всеки от свидетелите
е възприел лично, което води съда до извода, че по отношение на този признак
липсват доказателства. Относно субективната страна следва да се посочи, че на
проведеното съдебно следствие се установи, че подсъдимия не е имал повод да
разговаря с тъжителя, но избраният от него подход не съответства на дължимото в
обществото поведение с оглед зачитане правата и достойнството на всяка една
отделна личност от една страна и доказване извършването на деяние, което е
въздигнато в престъпление от НК. Именно поради укоримите действията на
подсъдимия и избрания неправилен подход, които са станали достояние на тъжителя
в присъствието на Г. и другите свидетелите се е стигнало до настоящето дело.
Изложеното обаче не води до извода, че подсъдимия
следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Напротив, от
горното за настоящият състав следва, че деянието, за което на подсъдимия е
повдигнато с тъжбата обвинение се явява несъставомерно, поради което
подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
Относно предявеният граждански иск съдът прецени двете
застъпени в практиката противоположни становища. В конкретния случай съдът
намира, че за тъжителя не са възникнали неимуществени вреди, които да следва да
се обезщетят, поради което предявеният граждански иск следва да се отхвърли
изцяло, като неоснователен и недоказан.
С оглед разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК следва да се посочи, че
на подсъдимия е бил назначен служебен защитник, чието възнаграждение се
определя от НБПП-София, като произнасянето на този орган е след влизане в сила
на присъдата на съда, поради което към настоящият момент този състав на съда
намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските, които при този
изход на делото тъжителя дължи на подсъдимия за назначения му служебен
защитник.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: