№ 62
гр. Кубрат, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20223320200231 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН.
Образувано е по административнонаказателна преписка № РДГ 11-
4993/28.09.2022 г. изпратена от Регионална дирекция по горите – Русе, с
която административнонаказващият орган сезира съда да бъде наложено
наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ на Н. С. И., ЕГН
********** от *** за нарушение по чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закона за горите
(ЗГ), извършено в условията на повторност.
За насроченото съдебно заседание процесуалният представител на РДГ
– Русе поддържа предложението на директора на РДГ Русе и пледира съдът
да произнесе решение, с което за нарушение съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗАНН в
рамките на чл. 16а ЗАНН, да наложи на нарушителката наказание
„безвъзмезден труд в полза на обществото“, тъй като е налице хипотезата на
чл. 266, ал. 3 от ЗГ – лицето е извършило нарушението в условията на
повторност съгласно разпоредбата на §1, ал.2 от ДР на ЗАНН и с оглед
приложените към преписката доказателства: справка за извършени предходни
нарушения и копие от влязло в законна сила наказателно постановление.
Нарушителят Н. С. И., ЕГН ********** от ***, при редовност в
призоваването, не се явява и не се представлява.
Районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата и атакувания
административен акт.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото
1
доказателства и становищата на страните, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 08.08.2022 г. в 16:10 ч. в гр. Завет св. Р. К. К. – горски стражар в
ДГС „Сеслав“ гр. Кубрат, е съставил АУАН на лицето Н. С. И.. При проверка
извършена от служители на посоченото горско стопанство било
констатирано, че И. на 08.08.2022 г. съхранява в двора на дома си в *** дърва
за огрев от дървесен вид „цер“ в размер на 4.00 пространствени куб. метра
като дървесината не е маркирана с КГМ. Идвършеното нарушение
актосъставителят квалифицирал като такова по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
Препис от акта е бил връчен лично на нарушителката, която след като се
запознала със съдържанието му саморъчно написала, че „защото е сама
жена“.
Директорът на РДГ–Русе, в качеството му на АНО е изпратил
материалите с № РДГ 11-4993/28.09.2022 г. до Районен съд – Кубрат с искане
да бъде наложено административно наказание „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ спрямо нарушителя Н. С. И. за извършеното от нея нарушение
по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ в условията на повторност, съобразно нормата на
чл. 266, ал. 3 от ЗГ.
АУАН е съставен на основание констатациите в Докладна записка от
св. К. – горски стражар и приложената преписка. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя и връчен лично.
Видно от приложеното НП № 612/01.11.2021 г., за предходно
нарушение на И. е наложена глоба по чл. 266, ал. 1 от ЗГ в размер на 300 лв.,
като нарушението е квалифицирано като такова по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Не
се спори между страните, че посоченото наказателно постановление е влязло
в сила на 18.11.2021 г.
Процесното деяние от 08.08.2022 г. се явява извършено в едногодишен
срок от предходното наказване.
Неизпълнено е задължение по чл. 213 от ЗГ, във връзка с
установяването на превантивен контрол, върху придобиването, съхранението,
транспортирането, преработването и разпореждането с дървесина, препятства
този контрол, чиято цел е опазването и законосъобразното стопанисване и
ползване на горските територии. В случая процесната дървесина, както се
посочи е била открита в двора на нарушителя в гр. Завет, държи се и се владее
от него, като не е била маркирана с контролна горска марка.
Безспорно е установено осъществено от обективна и субективна страна
изпълнителното деяние по чл. 213, ал. 1 , т. 1 от ЗГ. Настоящото деяние на
нарушителя се явява извършено повторно предвид предходното наказване за
същия вид нарушение. В §1, ал. 2 от ДР на ЗАНН е дадена легална
дефиниция на „повторност“ на нарушенията: предвиденото наказание за
повторно нарушение от физическо лице се налага, когато нарушението е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е
наложено административно наказание за нарушение от същия вид, освен ако
2
в специален закон е предвидено друго. Съгласно § 1, ал. 1, т. 6 от ДР на
ЗАНН, нарушение от същия вид е това нарушение, което осъществява
признаците на същия основен състав на административното нарушение,
независимо дали осъществява признаците на квалифициран или
привилегирован състав. За това нарушение в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от
ЗГ са предвидени наказания глоба от 500 лв. до 3000 лв. или безвъзмезден
труд в полза на обществото.
Настоящият състав намира, че случаят не е маловажен, независимо от
относително малкото количество дървесина, предмет на административното
нарушение, тъй като практиката по прилагане на ЗГ показва, че нарушенията
от разглеждания вид обичайно имат за предмет именно неголеми количества
дървесен материал. В този смисъл, обществената опасност на деянието не е
по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение по ЗГ. Съдът
счита, че е налице надлежно съставен АУАН от компетентен орган,
съдържащ необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е
доказано безспорно, извършено е повторно. Няма основание за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН, предвид така изложеното.
Настоящия съдебен състав счита, че с оглед степента на обществена
опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно
увредените отношения, както и личността на нарушителя, който се явява
системен нарушител на Закона за горите, видно от представената справка в
табличен вид за извършени нарушения на ЗГ от лицето, и с оглед целите на
административните наказания, съобразно нормата на чл. 12 ЗАНН – да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани, настоящия съдебен състав счита, че следва да приеме искането на
АНО за налагането на административно наказание „безвъзмезден труд в
полза на обществото“ като основателно. Съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 от
ЗАНН „за административно нарушение, извършено повторно или на системно
извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на
обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго
наказание по ал. 1“. Разпоредбата на на чл. 16а от ЗАНН сочи, че
„безвъзмездният труд“ е труд, който се полага в полза на обществото без
ограничаване на други права на наказания, то неговата продължителност не
може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече
от две последователни години, съобразно чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН. В
конкретния случай съдът счита, че следва да наложи административно
наказание от този вид самостоятелно и в минимален размер за извършеното
от нарушителя И. нарушение, т. е. в размер на 40 часа годишно за
нарушението, съобразявайки се с нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и имотното състояние на
нарушителя. В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства,
които да мотивират по-висок размер на административното наказание от
3
минимално предвиденото за нарушението, доколкото се касае за съхраняване
на дърва за огрев. Според материалите по делото нарушителят е съдействал
при направената проверка и не оспорва извършеното от него. Поради
изложеното, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и с минималното наказание по закон, а именно „безвъзмезден
труд в полза на обществото в размер на 40 часа за срок от 1 година“ за
извършеното нарушение.
В това производство съдът е задължен съобразно нормата на чл. 58в, ал.
2 от ЗАНН да се произнесе и за отнемането в полза на държавата на вещите и
предметите по чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН. Доколкото обаче липсват данни по
преписката относно това дали тези вещи са задържани или оставени на
отговорно пазене, то съдът не следва да ги отнема в полза на държавата.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 58в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА, на основание чл. 266, ал. 3 от Закона за
горите административно наказание „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ в размер на 40 (четиридесет) часа за срок от 1 (една) година на
Н. С. И., ЕГН ********** от ***, за извършеното от нея нарушение по чл.
213, ал. 1, т. 1 от ЗГ – при условията на повторност на 08.08.2022 г. в гр.Завет,
обл. Разград, в двора на дома си на ул. „Ропотамо“ № 6 съхранява 4
пространствени куб. метра дърва за огрев от дървесен вид „цер“ без
контролна горска марка, в едногодишен срок от наказването й за същото
нарушение с Наказателно постановление № 612/21.11.2021 г. на Директора на
РДГ Русе.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на
РДГ Русе, както и на РС „Изпълнение на наказанията“ – Разград, с указания
след изпълнение на наказанието, да се изпрати на съда препис от доклада
по чл. 81г, ал. 2 от ЗАНН.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
4