РЕШЕНИЕ
№1913 дата 02 декември 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 15
ноември 2021г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Христо Колев
разгледа адм. дело № 1906 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.284 и сл. ЗИНЗС, във вр. с чл.203 от АПК.
Образувано е по
искова молба на И.Г.П., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в Затвора – гр.Бургас, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр.София, с която
се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 150 лв. настъпили по време на
престоя на ищеца в Затвора Бургас през периода от 17.08.2020г. - 07.07.2021г.
Фактическите
основания на предявения иск ищецът излага в искова молба вх.№ 8221/26.07.2021г.,
с последващи уточнения към нея с вх. № 8659/11.08.2021г., както и на л.66, включително
и уточнения в съдебно заседание на 11.10.2021г., като всички те се отнасят до
битово-хигиенните условия в затвора, по повод на които ищецът посочва, че
помещение № 226, което обитава, е пълно с хлебарки и кръвосмучещи насекоми –
дървеници, които представляват заплаха за здравето му и хигиената в помещението
и му причиняват психически и здравословни смущения. Възразява срещу
възможността за ползване на душ и подаването на топла вода два пъти седмично,
което счита за недостатъчно. Възразява също така срещу липсата на тишина в
коридорите на затвора, както и за липсата на достъп до стационарния телефон и
до интернет като средство за комуникация, като в тази връзка искането му е да
се предостави възможност за ползване на устройство – лаптоп, позволяващ такъв
достъп. Оплаква се от невъзможност за получаване на колетни пратки, съдържащи
дрехи и пособия от първа необходимост, които според него биват връщани, както и
от невъзможността за ползване на отпуск. Жалва се от липсата на полагане на адекватни
здравни грижи в Затвора Бургас и посочва, че му е била назначена планова хирургическа
операция от дата 23.09.2020г., която не е била извършена до настоящия момент.
Счита, че поставянето му в такива условия на живот, е в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради което се иска да бъде осъден ответника да заплати претендираната
сума, която да обезщети причинените му неимуществени вреди, настъпили в
резултат на описаните условия. Претендира също така и заплащането на сума в
размер на 20лв., която не му е била възстановена от затворническата
администрация по банковата му сметка, като според ищеца се касае за случай на
своеволно присвояване.
В съдебно
заседание ищецът лично поддържа исковата молба на сочените в нея основания,
ангажира гласни доказателствени средства.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр.София, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва иска по
основание и размер като неоснователен и недоказан. Претендира възнаграждение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за
частична основателност на исковата претенция.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следното:
Видно от
представените по делото от ответника писмен отговор вх.№ 9856/28.09.2021г.,
справка от инспектор ИСДВР на 2-ра ЗПС в Затвора Бургас и справка за задържано
лице от инспектор РД,
ищецът И.П. *** на 05.08.2020г. и е настанен във втора
зона с повишена сигурност, в постоянно заключено помещение, без право на
участие в колективни мероприятия. От постъпването си, в т.ч. и в исковия период
17.08.2020г.-07.07.2021г. ищецът е бил настанен сам в спално помещение № 226,
при спазване на изискуемата минимална площ от 4кв.м. Помещението, което обитава,
е обзаведено с легло снабдено със спални принадлежности, шкафче за лични вещи,
маса, стол, осветително тяло, с осигурен достъп на пряка дневна светлина и
възможност за проветряване, както и разполага със самостоятелен санитарен възел
с достъп до течаща вода. В справката е посочено, че поддържането му в добро
състояние и хигиена е задължение на подсъдимия, по повод на което всеки месец той
получава хигиенни материали - прах за пране, сапун, почистващи препарати,
дезинфектанти и инвентар за чистене. Посочено е също, че за
периода от 17.08.2020г. до края на 2020г., мероприятията по дезинсекция са се
извършвали от служители на Затвор Бургас, а от 2021г. до настоящия момент
дезинсекциите се извършват по сключен договор за дезинсекционни услуги с външен
изпълнител и такива са извършвани през месеците януари 2021г., март 2021г., май
2021г., юни 2021г.
По отношение на достъпа до медицинско обслужване е отбелязано, че посещенията на лишените от свобода в МЦ Затвор Бургас се извършва по график
и подсъдимите от 2-ра ЗПС се приемат от общопрактикуващия лекар всеки вторник
от 07:30ч. до 10:00ч., а при спешни състояния се приемат за оказване на
медицинска помощ веднага. По
отношение на възможностите за комуникация е посочено, че на лишените от свобода
се разрешава да комуникират толкова често, колкото желаят
чрез писма, телефонни разговори или други форми на комуникация със семействата
си, други лица или представители на външни организации, както и да имат
свиждания с тях, като с оглед въведените противоепидемични мерки им е предоставена
възможност за видеоконферентна връзка „SKYPE“ по график утвърден от началника на Затвор
Бургас. По отношение на колетните пратки е отбелязано, че тази възможност е
обезпечена в ЗИНЗС, визирайки нормите на чл.86, ал.1 и чл.256, ал.1 от закона и
обвиняемите и подсъдимите имат право на свиждания, на хранителни пратки, пратки
с дрехи и други разрешени за лично ползване вещи, на кореспонденция, на престой
на открито и суми за лични нужди, на телефонна връзка с роднина, близки,
защитници и повереници по ред, установен от главния директор на ГДИН, както и да
ползват лично облекло и обувки, да получават и четат вестници, списания книги,
да слушат радиопредавания и да гледат телевизионни програми, както и право на
парични суми до размера на една минимална работна заплата, установена за страната.
По отношение
ползването на здравни услуги и медицинска помощ е представена медицинска
справка от 02.09.2021г. с данни за здравословното състояние на ищеца в периода
17.08.2020г. - 07.07.2021г., посещенията му в медицинския център, медицинските
прегледи и резултатите от тях. Посочено е, че ищецът
не е имал нужда от оказване на спешна медицинска помощ, както и не е имало
подадени от него жалби за отказ от предоставяне на медицински грижи и услуги.
Посочени са два медицински прегледа от ортопед - травматолози, като е уточнено,
че се касае за травма от преди осем години, нелекувана, като е отбелязано, че е
било назначено оперативно лечение в планов порядък, а при последващо
проведената рентгенография е счетено, че не се налага спешна операция. От
ответника е представена и докладна записка от стоковед на Затвора Бургас,
съдържаща данни за закупени препарати за дезинсекция и дератизация, договор № 650/20.01.2021г.
за възлагане на обществена поръчка за услуги – извършване на дезинсекция и
дератизация в сградите на ГДИН, както и график на провежданите дезинсекционни
мероприятия в Затвора Бургас, за периода обхванат от претенцията.
Ищецът ангажира
гласни доказателствени средства, като по делото беше разпитан като свидетел
лишеният от свобода А.С., изтърпяващ
присъда „лишаване от свобода“ в Затвора
Бургас, който посочи, че не е в една килия с ищеца, не е ходил там и не знае
къде се намира, тъй като живеят в различни коридори, но отбеляза, че в затвора
и в помещенията, които е обитавал има насекоми, хлебарки, дървеници. Свидетелят
каза, че пръскат и дезинфекцират от време на време, на два месеца един път, но
не вижда резултат вредителите да се изтребват. Относно ползването на душ посочи,
че на неговия етаж такъв се ползва два пъти в седмицата, в понеделник и в
четвъртък, а относно пазенето на тишина в коридора сподели, че има случаи някой
да крещи и вика, но те отшумяват във времето и спират. Относно получаването на
пратки и писма в затвора, свидетелят каза, че когато има свиждане можеш да
получиш колет, но за получаване на колетни пратки (без свиждане) счита, че изглежда е забранено, защото не
постъпват колетни пратки, а писма не е виждал скоро, защото нямало кой да пише.
За ползването на интернет и общуване по начин друг освен с телефон с платена
карта, посочи, че няма телефон и не ползва такива форми на комуникация. Относно
конфискуване на имущество, забранено за притежаване, каза, че няма такъв
случай.
Въз основа на
горните фактически данни следва да се приеме, че исковата молба е недоказана по
фактическите основания, изложени в нея.
Доказателствата
сочат, че помещението, което обитава ищецът от постъпването му в Затвора Бургас
и през целия исков период е самостоятелно такова, отговаря на изискванията на
чл.21 ППЗИНЗС за изискуема минимална площ и обзавеждане, като той има
неограничен достъп до санитарно помещение с течаща вода и при оптимални условия
за хигиенизиране с подаване на топла вода, два пъти седмично по график, каквато
е организацията на водоподаването на цялата територия на затвора. Съдът не
приема за доказани твърденията относно бездействие на затворническата
администрация по дезинфекция на помещенията, в резултат на което са
оплакванията за наличието на хлебарки и
дървеници. Видно е, че такива дейности първоначално са били извършвани
от служители на затвора, но впоследствие са възложени на външен изпълнител и се
извършват регулярно, в т.ч. механична обработка, мониторинг и биоцидна
обработка за вредители от вид: хлебарки, бълхи, дървеници, мухи, комари, оси,
които за процесния период са както следва: 21.01.2021г. – дезинсекция и дератизация,
12.03.2021г. – дезинсекция, 07.05.2021г.
- дезинсекция, 03.06.2021г. – дезинсекция и 06.08.2021г. – дезинсекция. В този смисъл съдът счете, че
не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие за подобряване на
хигиената в спалното помещение и осигуряване на приемлива жизнена среда и не може да обоснове извод, че причината за
наличието на вредители се намира в пряка причинна връзка с незаконосъобразно
бездействие на ответната страна (така Решение № 965/01.07.2021г. по адм.дело №
1028/21г. на 3-членен състав на Административен съд Бургас).
Недоказани
останаха също така твърденията за ограничения, налагани от затворническата
администрация относно възможностите за комуникация, кореспонденция и колетни
пратки, респ. предприемане на подобни действия от административния орган спрямо
ищеца. Не се установява и не се доказва по отношение на И.П. да е имало случай
на отказ за изпращане, предаване или получаване на кореспонденция или колетна
пратка, което да обоснове незаконосъобразни действия и/или бездействия на
ответника в претендираната насока. Ответникът отбелязва, че по отношение на
лишените от свобода се процедира съобразно предвиденото в чл.86 и чл.256 от ЗИНЗС, като им се разрешава да комуникират толкова често, колкото желаят
чрез писма, телефонни разговори или други форми на комуникация със семействата
си, други лица или представители на външни организации, както и да имат
свиждания с тях. Освен
това, със Заповед № 222/02.04.2020г., предвид извънредното положение обявено в
страната поради епидемията от COVID-19,
за запазване на социалните контакти на лишените от свобода е предоставена
възможност за видеоконферентна връзка „SKYPE“
по график утвърден от началника на Затвор Бургас. Що се отнася до оплакването на ищеца
за липса на достъп до интернет и възможността за сдобиване с техническо
устройство – лаптоп следва да се посочи, че в Глава девета, раздел първи от ЗИНЗС, съответно в Глава втора, раздел първи на
ППЗИНЗС
законодателят е посочил изчерпателно правата и задълженията на изтърпяващите
наказание "лишаване от свобода“. Никъде в текстовете от закона и
правилника за неговото прилагане не е
предвидено правото/възможността лишените от свобода да имат достъп до
интернет. Също така ЗИНЗС въвежда разрешителен режим относно вещите и
предметите, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват,
като съгласно разпоредбата на чл.122 ЗИНЗС и чл.82, ал.7 ППЗИНЗС министърът на
правосъдието утвърждава списък на разрешените
вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и
затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват, публично
достъпен на адрес
https://justice.government.bg/home/index/e38c0810-572f-4ff6-8420-c49dd7c8c675?top=1,
като изброяването в списъка на разрешените
вещи и предмети е изчерпателно и притежанието на лаптоп не е измежду
тях.
Не се
констатират също така пропуски и неглижиране по отношение на медицинското
обслужване. По делото е представена медицинска справка, която обективира
здравословното състояние на ищеца при постъпването му в Затвора Бургас на
05.08.2020г. без субективни оплаквания, както и са регистрирани посещенията му
при лекар. За периода от 17.08.2020г. до 07.07.2021г. ищецът П. не е
посещавал МЦ при Затвор Бургас с оплаквания от здравословен характер. Няма данни за спешни състояния
и необходимост от оказване на спешна медицинска помощ, както и не е имало
подадени жалби от негова страна за отказ от предоставяне на здравни грижи.
Проведен е бил медицински преглед при специалист ортопед-травматолог съгласно
амбулаторен лист от 23.09.2020г., с поставена диагноза – изкълчване на лакътна
става, за която травма анамнезата сочи, че е получена преди осем години, не е
лекувана, като е дадено мнение за оперативно лечение в планов порядък. На
датата 23.09.2020г. не е била насрочена операция, както твърди ищецът, а е бил
извършен само преглед, приключил с мнение за оперативно лечение. В този смисъл
не е налице твърдяното бездействие на затворническата администрация да изведе
ищецът за провеждане на оперативно лечение, след като такова не е назначено
посредством издаване на медицинско направление. Амбулаторният лист е документ,
който само обективира извършването на преглед от общопрактикуващ лекар или
специалист от извънболничната медицинска помощ при посещение на лице, потърсило
лекарска помощ, но не е документ, с който се назначава провеждане на лечение.
По-късно, за същата травма е приложен и амбулаторен лист от 06.08.2021г., с
който ищецът обосновава влошаване на общото му състояние вследствие липса на
операция, но
прегледът не констатира изменение спрямо предходно констатираното състояние на
ставата и е със заключение, че не се налага спешна операция.
Разгледани в
тяхната съвкупност, горните обстоятелства не могат да се счетат за такива,
представляващи нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, на които ищецът твърди да е бил подложен. Съгласно тази норма,
осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, условия за двигателна
активност (……...) унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство.
Данните по делото сочат, че ищецът не е бил поставен в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието по смисъла на горната правна норма, като следва
да се приеме, че неудобствата не надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението
на наложеното наказание и в случая не водят до понасяне на страдания, трудности
и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на
наказанието „лишаване от свобода“, поради което съдът счете предявената
претенция за обезвреда на понесени неимуществени вреди, за неоснователна.
В първото
съдебно заседание по делото ищецът претендира връщане на сума в размер на
20лв., за които твърди, че са негови лични средства, конфискувани според него
от затворническата администрация неправомерно. Съгласно чл.125 от ГПК искът се
счита предявен с постъпването на исковата молба в съда и след завеждането му е
недопустимо изменение извън случаите на чл.214 ГПК, съгласно който в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на
ответника съдът прецени това за уместно, както и без да изменя основанието може
да измени своето искане. Предявената имуществена претенция не попада в тази
хипотеза, тъй като по своя характер не представлява изменение на първоначалния
иск по своето основание, нито по своя петитум, а напълно самостоятелен иск с
отделно фактическо основание и размер, подлежащ на друга преценка за
допустимост на предявяване пред настоящия съд. Предвид обстоятелството, че
съдът не е приел за съвместно разглеждане в производството този иск, респ. не е
допуснал изменение на иска, то той не дължи произнасяне по него, вкл. по
отношение на неговата допустимост.
Що се касае до
искането на ищеца съдът да разпореди преместването му в Затвора Стара Загора за
изтърпяване на наказанието, където има лечебно заведение с възможност за
извършване на операция, следва да се отбележи, че настоящият съд не е компетентен
да се произнесе по подобно искане, като стоящо извън правораздавателната му
компетентност по Част шеста и Част седма от ЗИНЗС.
На основание
изложеното, следва да се приеме, че по делото не е доказано ищецът И.П. при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, през периода
от 17.08.2020г. - 07.07.2021г., да е бил подложен на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради което
исковата молба следва да се отхвърли като неоснователна. Независимо от този
изход на процеса, в полза на ответната страна не е дължимо присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Видно от нормата на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, законът прави разграничение между разноски, държавна такса и възнаграждение
за адвокат. В случай на отхвърляне на иска, в полза на ответната страна се
присъждат само разноски – ал.2, а в случаите на частично или изцяло уважение на
иска – ал.3, се присъждат разноски, държавна такса и възнаграждение за един
адвокат. В настоящия случай – в хипотезата на алинея 2, разноски от ответника
не са направени (схващани като такива, извършени за процесуални действия –
назначаване на експертиза, разходи за свидетели), поради което не се присъждат.
След като законът прави разграничение между разноски, такси и възнаграждение,
то няма основание възнаграждението за юрисконсулт да се счита като форма на
разноски в хипотезата на отхвърляне на иска.
Така мотивиран и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И.Г.П.,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Бургас
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към
министъра на правосъдието, със седалище в гр. София, за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150лв. за периода на
изтърпяване на наказанието от 17.08.2020г. - 07.07.2021г. в Затвора Бургас,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да се обжалва пред
3-членен състав на Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: