№ 32070
гр. София, 13.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110135719 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Предявен е от ЗЕАД „...................“ против ЗАД „.................“ осъдителен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 331,82 лева, представляваща
останалата неизплатена част от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за възстановяване на вреди по лек автомобил
„..........." с рег. № ..............., вследствие от настъпило застрахователно събитие – ПТП на
26.05.2021 г. и ликвидационни разноски по определянето му, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „..................“ – на 26.05.2021 г. гр. София, около 13:30 часа е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него лек автомобил „..........." с рег. № ..............., собственост на И.Н. и управляван от
водача Р.Н.. Поддържа, че ЗАД „.................“ е застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него – товарен автомобил
„...............“ с рег. № ................ Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който при
извършване на маневра изпреварване и смяна на лентите за движение след изпреварването,
от лява в дясна пътна лента, ударил паркирания в дясната лента л. а. „...........“ с рег. №
..............., при което по последния настъпили щети в областта на преден ляв калник и
предна броня. Заявява, че за настъпилото процесно ПТП е съставен двустранен констативен
протокол за ПТП и декларация от водача на товарния автомобил относно правния му
регистрационен номер. Посочва, че по заявление на водача на застрахования при ищеца
увреден автомобил, е заведена щета № 470420212125569/2021 г. и е извършен ремонт,
възложен на доверен сервиз на застрахователя – „..............“ ЕООД. Стойността на последния
възлиза на сумата от 1092,12 лева, в който размер на 05.07.2022 г., в качеството си на
застраховател по застраховка „..................“ ищецът ЗЕАД „...................“ е изплатил
застрахователно обезщетение в полза на доверения автосервиз, извършил ремонта. В
исковата молба се излага, че на основание чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че ответникът е поканен
извънсъдебно да заплати дължимата сума в общ размер от 1 117,12 лева, включваща
платеното обезщетение и 25 лева ликвидационни разноски по определянето му, като същата
била платена само частично – до размер от 785,30 лева с платежно нареждане от 03.04.2023
1
г. Другата част от вземането в размер от 331,82 лева останала неплатена от ЗАД
„.................“, въпреки нейната дължимост. С тези съображения ищецът отправя искане за
присъждане на процесното парично вземане. Намира за дължима и претендира законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното плащане.
Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът
Застрахователно акционерно дружество „.................“ АД, чрез пълномощника си юрк. М.А.,
заявява, че не оспорва иска и признава същия по основание и размер. Посочва, че не
оспорва наличието на причинно-следствена връзка между увредените части на автомобила и
механизма на процесното ПТП; не оспорва размера на претенцията и реалното заплащане на
застрахователното обезщетение от ищеца; не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към момента на реализиране на процесното ПТП, между ответника и
собственика на товарен автомобил „...............“ с рег. № ................ Поддържа, че
претендираните суми в производството в общ размер от 781,82 лева, в т.ч. разноските по
делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, са заплатени изцяло на ищеца. С
тези доводи отправя искане за прекратяване на производството по делото, предвид
извършеното погасяване чрез плащане на претендираните суми.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, както следва:
В тежест на ищеца е да установи наличието на фактите, обуславящи встъпването в
правата на увредения от страна на застрахователя, който го е обезщетил в изпълнение на
поети от него с договор за имуществено застраховане „..................“ задължения, срещу
застрахователя по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, а
именно: наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача
на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, е настъпило застрахователно събитие - ПТП, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдяното от него основание за изключване или намаляване на отговорността му, както и,
че е погасил претендираното вземане.
С оглед изричното признание от ответника с отговора на исковата молба и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване следва да се отделят всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
процесното регресно вземане, а именно: обстоятелствата, че на посочените в исковата молба
дата и място е настъпило ПТП с участието на „..........." с рег. № ..............., застрахован при
ищеца по имуществена застраховка „..................“ и товарен автомобил „...............“ с рег. №
..............., застрахован при ответника ЗАД „.................“ по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, настъпването на ПТП по вина на водача на товарен
автомобил „...............“ с рег. № ...............; нанесените щети по л. а. „..........." с рег. № ...............
и тяхната стойност, както и реалното й заплащане от ищеца в полза на доверения
автосервиз, извършил ремонтната дейност.
С оглед изложените твърдения в отговора, на ищеца следва да бъде дадена възможност
да вземе становище по доводите, изложени ответника за погасяване чрез заплащане на
процесните суми, като посочи налице ли е такова плащане и довело ли е същото до
2
погасяване на процесните задължения в пълния им размер.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали са от значение за правилното решаване
на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Произнасянето по доказателствените исканията на ищеца за допускане събиране на
гласни доказателства чрез разпит като свидетел на лицето Р.Н.Н. и за изслушване на САТЕ
по въпросите, формулирани в исковата молба, следва да бъде отложено за първото съдебно
заседание, с оглед становището на ищеца във връзка с твърденията за пълно погасяване чрез
плащане на сумата, предмет на исковата претенция.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2023 г. от
12:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него.
УКАЗВА на ищеца ЗЕАД „...................“ най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание да вземе становище по доводите, изложени в депозирания по делото
писмен отговор от ответника за погасяване чрез заплащане на процесните суми, в т.ч. на
разноските по делото, като посочи налице ли е такова плащане и довело ли е същото до
погасяване на процесните задължения в пълния им размер.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане събиране на гласни
доказателства чрез разпит като свидетел на лицето Р.Н.Н. и за изслушване на САТЕ по
въпросите, формулирани в исковата молба, за първото съдебно заседание, след изпълнение
на така дадените указания.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
3
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4