Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. Русе, 29.12.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, 6 ти
състав, в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: ЕЛИЦА
Д.
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с участието на
прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като
разгледа докладваното от съдия Д. административно
дело № 659 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. по глава XI от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на С.В.С. *** чрез адв. Д.М. от РАК срещу Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Варна, с
искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 458,98лв.
за претърпените от ищеца имуществени вреди, и 500лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска, причинени от бездействието на директора на РЗИ-Варна да издаде заповед за
отмяна на предписание № 210225/429589 за поставянето му под карантина за 10 дни,
чийто мълчалив отказ е отменен с решение 37/ 25.08.2021г. по адм.д. 167/2021г.по
описа на АдмС-Русе, влязло в сила на 18.09.2021г. Претендират се и разноски по
представен списък.
Ищецът твърди, че на 25.02.2021 г.
пристигнал на Летище Варна с полет от Великобритания, поради което и изпълнявайки заповед №
РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, след като бил поставен под карантина за срок
от 10 дни, считано от 25.02.2021 г., с предписание за поставяне под карантина №
210225/429589, издадено от директора на РЗИ – Варна, извършил изследване по
метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19, показващ
отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в страната изследване
по посочения метод, което изследване с резултата изпратил на РЗИ- Варна на
посочения от тях e-mail,
при което му бил върнат обратен, че съобщението му е прието/получено/. Твърди, че
престоят му в РБългария е следвало да бъде до 05.03.2021г., за когато имал
закупен обратен билет до Лондон, поради и което се явил на летище Варна на
05.03.2021г. Там обаче бил спрян от органите на ГПУ Летище Варна, които му
съобщили, че е под карантина до 06.03.2021г. и не може да осъществи плануваното
пътуване, поради и което му било връчено Разпореждане № 3988/05.032021г.
Съгласно последното трябвало до 5 часа да се придвижи до гр.Русе на адреса по
предписанието от РЗИ-Варна и там да остане до изтичане на 10 дневния срок на
карантината.Така установил, че въпреки, че попада в кръга лица на т.8 и т.9, изр.първо от раздел I на заповед
№ РД-01-105/16.02.2021г. на министъра на здравеопазването и изпълнил
задълженията си за представяне на документ, показващ отрицателен резултат от
проведено до 24 часа от влизането в страната изследване по метода на
полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19 още на 25.02.2021г, и за което уведомил
РЗИ-Варна, Директорът на РЗИ-Варна не издал Заповед за отмяна на предписанието
за поставянето му под карантина.
Твърди, че изпитал силен стрес,
нервно напрежение и гняв, притеснение от провалените му планове за пътуване в
личен и служебен аспект, загуба на вече платен самолетен билет, което го принудило да закупи нов такъв за
07.03.2021г., да наеме автомобил за обратно придвижване, като заплати и гориво
до Русе и обратно, да доплати за багаж и опаковане и да направи нов тест.
Подал жалба пред АдмС-Русе срещу
мълчалив отказ на директора на РЗИ –
Варна да издаде заповед за отмяна на предписанието за поставянето предписание № 210225/429589, за
поставянето му под карантина за срок от 10 дни, с начална дата 25.02.2021 г.
издадено от същия орган, който отказ бил формиран след изтичане на предвидения
срок от 24 часа след представяне на 25.02.2021 г. на обявената електронна поща
на РЗИ – Варна, а именно ******@*********.*** на документ, показващ отрицателен резултат
от проведеното изследване по метода на полимеразно верижна реакция (Polymerase
Chain Reaction, PCR) за доказване на COVID-19, съгласно т.9, изр.второ от
раздел I на заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването,
който мълчалив отказ бил отменен с решение 37/ 25.08.2021г. по адм.д. 167/2021г.по
описа на АдмС-Русе, влязло в сила на 18.09.2021г.
Претенциите
за наличие на предпоставките по чл.1 ал.1 ЗОДВ са формулирани : 1. Наличие на
незаконосъобразен акт на орган, отменен по съответния ред- посочено е съдебното
решение, с което е отменен като незаконосъобразен мълчаливия отказ на Директора
на РЗИ-Варна, 2. Вреда от отменения акт, действие или бездействие – т.е от
мълчаливия отказ за издаване на заповед за отмяна на издаденото предписание за
поставяне под карантина се претендират : закупуването на нов самолетен билет за
07.03.2021г. на стойност 155,99лв. плюс добавка за багаж от 87.00лв. и
опаковане на багаж на стойност 15лв., наем на автомобил за дистанция Летище Варна-Русе
и обратно на стойност 60лв.,зареждане на гориво на стойност 49,99лв. за двете
посоки, платени тестове за излитане –
два броя бързи антигенни тестове на стойност общо в размер на 91лв., съответно за
04.03.2021г. платен в размер на 44лв. и
06.03.2021г. в размер на 47лв. , или общо имуществени вреди в размер на
458,98лв., и неимуществени вреди в размер на 500лв, изразяващи се в стрес, нервно
напрежение, притеснения, психическо и душевно терзание, неудобства от промяна
на планове и ангажименти, стресова ситуация бързо да се придвижи до гр.Русе,
отново да се подложи на тестване, да търси нови билети, недължими на негово
виновно поведение, 3. Причинно следствена връзка, описана в исковата молба- ако
директорът на РЗИ-Варна е бил изпълнил задълженията си да отмени наложената му карантина,
след като отговарял на всички изисквания, е можел да отлети още на
05.03.2021г., без да се налагат промяна на плановете, допълнителните финансови
разходи, неудобства и притеснения. Така счита, че всичко се дължи на
незаконосъобразни действия на директора на РЗИ-Варна, извършени при
осъществяване на дейността му. Приложени са писмени доказателства- фактури, касови
бележки, договор за наем на л.а.
Ответникът – РЗИ – Варна,
представлявано от директора, с отговор на исковата молба (л. 27 от делото)
поддържа становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на
предявения иск. Настоява се, че липсва правен интерес, доколкото е погрешно
отъждествяването на възникнал правен интерес и повод на завеждане на делото,
като наличието на отменен мълчалив отказ на директора на РЗИ-Варна за отмяна на
предписание за поставяне под карантина не
може да обуславя правен интерес от предявяване на иска, предвид обстоятелството,
че в исковата молба ищецът се позовава на действия, извършени от длъжностни
лица и органи, различни от РЗИ – Варна- извършената проверка от полицейски служители на
ГПУ-Летище Варна и издадено от тях полицейско разпореждане № 3988/05.03.2021г.,
което не кореспондира с действия, бездействия и актове на директора на
РЗИ-Варна. Твърди, че не съществува каузалност между твърдяното наличие на
отменен акт и заявените имуществени и неимуществени вреди, които счита за
недоказани, както и че предписанието № 210225/42958 от 25.02.2021г. за
поставянето под карантина има предварително изпълнение и ищецът знаейки, че не
е било отменено по надлежния ред е извършил плащания на свой риск. Не е била надлежно
доказана необходимост от отпътуване на 05.03.2021г., като се твърдят и
несъответствия по часове в представените писмени доказателства и недоказаност
на претенцията на неимуществени вреди.
Искането е да се отхвърли като
недопустим и неоснователен искът.
Прокуратурата
на Република България, чрез участвалия в производството прокурор от Окръжна
прокуратура – Русе, счита, че е налице
състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, искът е доказан по основание и размер и
следва напълно да бъде уважен.
Административният съд като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Спор по фактите не е
формиран. А именно: че на
25.02.2021 г. ищецът пристигнал на Летище Варна с полет от зона, считана към
него момент за рискова – от Лондон, Великобритания, влязъл в страната без при
влизането си да представи отрицателен документ от проведено до 72 часа преди
това изследване за доказване на COVID-19 по метода на PCR, поради което и съгласно т.8 от раздел I на заповед № РД-01-105/16.02.2021 г.
на министъра на здравеопазването бил поставен под карантина за срок от 10 дни,
считано от 25.02.2021 г., с предписание за поставяне под карантина №
210225/429589 , издадено от директора на РЗИ – Варна , въведено в Националната информационна система за борба с
COVID-19, но неотменено съгласно т.9 от същата заповед в срок от 24 часа от
представяне на документа, показващ отрицателен резултат от проведеното
изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19,
който е изпратен и получен от ответната
страна още на 25.02.2021г. На 05.03.2021г. при яваването си за обратен полет не
е бил допуснат от служители на ГПУ-Летище Варна,с аргумент неизтекла карантина
и след издадено полицейско разпореждане № 3988/05.03.2021г. от командир на
отделение при ГПУ Летище Варна по силата
на което е следвало в срок до 5 часа да
се завърне на адреса, където е поставен под карантина т.е гр.Русе и да остане
там до изтичането, и неговото предварително изпълнение, го изпълнил. На
07.03.2021г. след закупуване на нов билет, доплащане за багаж и опаковането му,
извършване на нов антигенен тест, наемане на автомобил и заплащане на гориво и
наемна цена, ищецът напуснал България.
От приобщеното адм.д. 167/2021г. и
приложената кореспонденция с РЗИ-Варна, се установява, че следствие на
предписание № 210225/429589 от 25.02.2021г., за
поставянето на ищеца под карантина за срок от 10 дни ищецът е изпълнил
дължимото съгласно т.8 и т.9 на раздел I
на заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването свое
задължение и е изпратил електронното изявление до компетентен административен
орган – до директора на РЗИ – Варна, в чиито правомощия, съгласно т.9,
изр.второ от раздел I на заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на
здравеопазването е да издаде искания индивидуален административен акт за отмяна
на предписанието. Административния орган е отговорил на изпратеното писмо, че
същото е прието , а видно от самия log файл, статусът на полученото писмо в
сървъра на ответника е променен от „видяно“ (seen) на
„отговорено“ (answered/seen)
Също от приобщените доказателства по адм.д.
167/2021г.по описа на АдмС-Русе е видно, че
ищецът, чрез упълномощен процесуален представител е подал жалба пред АдмС-Русе срещу
мълчалив отказ на директора на РЗИ –
Варна да издаде заповед за отмяна на предписанието за поставянето предписание № 210225/429589, за
поставянето му под карантина за срок от 10 дни, с начална дата 25.02.2021 г.
издадено от същия орган, който мълчалив отказ бил отменен с решение
37/ 25.08.2021г., влязло в сила на 18.09.2021г. От същите доказателства е
видно, че ищецът е изпратил имейли с гневно съдържание към РЗИ-Варна на
06.03.2021г в 01:08ч и 07:36ч., с които ги уведомил за създадените неудобства-финансови
и психически от неотменената карантина и невъзможността му да осъществи
плануваното пътуване на 05.03.2021г.
Представените от ищеца документи за
извършени разходи не са оспорени по надлежния ред от ответната страна, поради
което и с оглед на характера им на фактури, касови бележки и заплатена сума по
договор наем на автомобил съдът ги кредитира като достоверни.
Във фактическия състав на
отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията, визирана
в чл. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени и в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага
субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: а/ незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
б/ настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпени
щети и пропуснати ползи; в/ вредата трябва да е настъпила в резултат на тези
действия или бездействия и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействието и вредата. Под
"вреда" се разбира отрицателната последица от увреждането, която
засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени
интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда,
която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен
орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липсата на
който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира
отговорността по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ. В случаите, когато се
твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт,
предпоставка за допустимостта на иска, както се посочи, е отмяната на
административния акт по съответния ред – чл. 204, ал. 1 от АПК.
Искът е допустим.
В съответствие с
нормативно установената предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска
(отмяната на административния акт по съответния ред) искът в случая е предявен
след отмяната на мълчаливия отказ на директора на Регионална здравна инспекция
– Варна да издаде заповед за отмяна на предписание № 210225/429589, за
поставянето на ищеца под карантина за срок от 10 дни, с начална дата 25.02.2021
г., издадено от същия орган, по подаденото от ищеца искане в електронна форма,
представляващо електронно писмо, изпратено на 25.02.2021 г., в 16:54 часа, от
електронна поща *****@***.** и получено от
административния орган същия ден, в 17:10 часа, на електронна поща ******@*********.***, с прикачен
електронен документ с наименование „PatTestResult.pdf”, показващ отрицателен резултат
от проведено на 25.02.2021 г. изследване по метода на полимеразно верижна
реакция за доказване на COVID-19 в лаборатория „СМДЛ Здраве-99“ ООД, с Решение
№ 37/ 25.08.2021г. по адм.д. 167/2021г.по описа на АдмС-Русе, влязло в
сила на 18.09.2021г., което дело е приобщено по настоящето производство.
РЗИ е юридическо лице на
бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на
здравеопазването, със седалище населеното място - административен център на
областта. (чл. 3, ал. 2 от Устройствения
правилник на регионалните здравни инспекции, приет на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за здравето). Следователно РЗИ –
Варна е надлежният ответник по такъв иск.
Мълчалив
отказ се формира по силата на чл. 58, ал. 1 от АПК винаги, когато
административният орган е длъжен да се произнесе по въпрос, с който е сезиран
(какъвто въпрос е искането на ищеца за издаване на индивидуален административен
акт- заповед за отмяна на предписание) и не го направи в предвидения от закона
срок. Въпросът за незаконосъобразността на формирания от директорът на
РЗИ-Варна мълчалив отказ да отмени предписание №
210225/429589, за поставянето на ищеца под карантина за срок от 10 дни, с
начална дата 25.02.2021 г., в срок до 24 часа от представяне на документа,
т.е на 26.02.2021г., показващ отрицателен резултат от проведеното изследване по
метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19 съгласно т.9, изр.второ от раздел I на заповед №
РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването , е решен с влязло в
сила съдебно решение по адм.д. 167/2021г.
Съдът намира, че
безспорно се установява по делото наличието на първата от кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Безспорно е налице
незаконосъобразен акт, постановен при и по повод изпълнение на административна
дейност от адм.орган при ответната страна, отменен по съответния ред.
По допълнителните възражения на
ответната страна за липса на правен интерес и надлежна процесуална легитимация:
Съгласно Заповед № РД-01-724 от
22.12.2020 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на COVID-19, изм. и
доп. със Заповед № РД-01-23/15.01.2021 г. , Заповед № РД-01-91/11.02.2021г.
на Министъра на здравеопазването в редакцията към периода
25.02.2021г.-07.03.2021г. Министерство на
здравеопазването поддържа
въведената в експлоатация Национална информационна система за борба с COVID-19,
която осигурява централизирано управление и съхранение на информация за всички
потвърдени случаи на COVID-19 и карантинирани лица и предоставя информационна
платформа на всички компетентни институции, като съгласно т.14 и т.15 регионалните
здравни инспекции въвеждат данни за всички карантинирани лица в регистъра на
лицата, поставени под карантина, съгласно предписанията на Директора на
съответната РЗИ, като достъп до информацията имат органите на МВР съгласно т.12
и т.16 при изпълнение на функциите им по
осъществяване на контрол за спазване на предписаната карантина или изолация.
Нещо повече в изпълнение на т.14, б.“г“ от същата
заповед, действаща към разглеждания период, лабораториите които провеждат диагностика за COVID-19,
въвеждат получените резултати по предвидените начини в регистъра по т.9, б.“в“,
т.е. в регистъра на лицата, поставени под карантина и на потвърдените случаи на
COVID-19, който е част от Националната информационна система за борба с
COVID-19. Последната е въведена в експлоатация по силата на заповед № РД-01-184
от 06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването и нейното използване
продължава съгласно последващите заповеди на същия орган. Както се посочи
съгласно т.12 от заповед № РД-01-724/22.12.2020 г. на министъра на
здравеопазването, достъп до информацията в Националната информационна система
по т.9, б.„в”, т.е. до посочения регистър на лицата, поставени под карантина,
съдържащ и проведените изследвания за COVID-19, имат както РЗИ, така и органите
на МВР. Видно от приобщените от адм.д. 167/2021г на АС-Русе доказателства -
извлечение от посочения регистър лабораторията е изпълнила задължението си и е
въвела отрицателния резултат от изследването на ищеца на 25.02.2021г. Т.е за
ответната страна са били известни настъпването на предпоставките за отмяна на
издаденото предписание за поставяне под карантина, както с оглед посочената
заповед, така и с оглед на изпълнението на задължението на ищеца в указания 24
часов срок. Именно последните основания са формирали и изводи за
незаконосъобразност на мълчаливия орган на Директора на РЗИ Варна, част от
структурата на ответната страна.
Тук е мястото да се посочи, че противно
на твърденията на ответната страна, основанието на предявения иск не е
издаденото предписание за поставяне под карантина, подлежащо на предварително
изпълнение, нито издаденото полицейско разпореждане от служители на ГПУ летище
Варна, също подлежащо на предварително изпълнение, а бездействието на адм.орган
да издаде акт за неговата отмяна при наличието на предпоставките за това,чийто
мълчалив отказ, приравнен на адм.акт, при и по повод адм.дейност е отменен.
По делото са налице доказателства за
конкретния начин, по който ищецът е препятстван да упражни право си на свободно
движение, след като е изпълнил своето задължение по т.9 на раздел I на заповед № РД-01-105/16.02.2021
г. на министъра на здравеопазването, като се е убедил, че писмото му, ведно с
приложеното изискуемо изследване е прието,
а именно : издаденото полицейско разпореждане № 3988/05.03.2021г.
от командир на отделение при ГПУ Летище Варна , по силата на което ищецът
следва в срок до 5 часа да се завърне на адреса, където е поставен под
карантина т.е гр.Русе и да остане там до изтичането й. Това полицейско
разпореждане е обусловено от незаконосъобразния мълчалив отказ на директора на
РЗИ-Варна да отмени издаденото предписание и е последица от изпълнение на
наложената с предписанието ограничителна мярка, но неотменена в указания срок
от 24 часа. Ищецът е поискал да извърши действие, реализиращо негово право,
което му е отказано въз основа на действието на тази мярка, която
незаконосъобразно не е била отменена в срок.
Т.е
противно на доводите на ответната страна, причина за недопускането до
планирания полет от Варна до Великобритания, не е посоченото полицейско
разпореждане, или издаденото предписание за поставяне под карантина, а липсата
на отмяна в указания 24 часов срок на издаденото предписание от Директора на
РЗИ-Варна. Така правният интерес не е обусловен от наличието на издаденото и
задължително за ищеца полицейско разпореждане, а от липсата на акт за отмяната
на издадено предписание за поставяне под карантина, което се дължи както вече е
установено на незаконосъоразно формиран мълчалив отказ, приравнен на такъв
незаконосъобразен адм.акт, обословило и издаването на полицейското разпореждане
за недопускането му да пътува, в смисъл на разпореденото завръщане на адреса в
гр.Русе и оставането му там. В този смисъл претендираните вреди не са от полицейското
разпореждане на ГПУ Летище Варна, а в следствие на незаконосъобразен отказ да
се издаде подлежащия ИАА за отмяна на предписание за поставяне под карантина.
Гореизложените
съображения налагат категоричен извод за наличието на първата предпоставка по
ЗОДОВ, наличието на правен интерес и процесуалната легитимация на ответната
страна.
За
да се приеме наличие на доказани реални имуществени/неимуществени вреди следва
от доказателствата по делото да се установява настъпването на отрицателни
промени в патримониума / т.е . имуществено засягане/ и във вътрешния свят на
увредения, наличието на негативни психически преживявания, отрицателни емоции
при субективно възприетото преживяване във връзка с посочените ограничения-
правото на свободно придвижване.
Принципно
претендираните като размер имуществени вреди/ общо в
размер на 458,98лв./,с оглед на твърдения за невъзможност да се осъществи
плануван,заплатен полет на 05.03.2021г., наложило промяна на плановете, поради
незаконосъобразно в указания в заповедта на МЗ срок неиздаване на акт за отмяна
на издадени предписания, са доказани от ищеца на база приложени неоспорени документи:
фактура за закупуването на
самолетен билет за 07.03.2021г на стойност 155,99лв. с извършено плащане на
05.03.2021г. в 20:16 ч към WIZZ AIR.Ltd/ при
извършена служебна справка по рефрентен номер на акаунт EI72QX, на общо достъпен сайт на компанията /, т.е след
разпореждането № 3988/05.03.2021г.
от командир на отделение при ГПУ Летище Варна от 18,30 ч./ датата и часа на
яваване на ищеца,с оглед твърдението/.Приложената на л.5 от делото фактура
удостоверява извършеното плащане за нов самолетен билет,
добавка за багаж от 87.00лв. на
база фактура на л. 6 , като също видно от общодостъпното по референтен номер
акаунт EI72QX към оператора
за полети WIZZ AIR.Ltd на общо
достъпен сайт на компанията, извършено на 06.03.2021г., което е отбелязано и на
фактурата.
опаковане на стойност 15лв.,на база касов бон на л.8 от делото, за
услуга извършена на 07.03.2021г в 17 ч.
наем на автомобил за дестинация Летище Варна-Русе и обратно на стойност
60лв.,на л. 7 от делото с касов бон от 05.03.2021г в 19,46 ч, съгласно
договора предвидено връщане на наетия
автомобил на 07.03. в 19,40 ч. на летище Варна
зареждане на гориво на стойност 49,99лв./ в това число 30.00 лева платени
в брой на 05.03.2021г в 21.09ч. , 19,99лв. платени на 07.03.2021г. в 14,05ч./
платени тестове – два броя бързи
антигенни тестове на стойност всеки от тях по 44лв., съответно на 04.03.2021г.
и 06.03.2021г. ,на база касови бонове, приложени на л.11 и л.12 от делото.
Не е налице твърдяното от ответната страна разминаване или несъответствия
по дати и часове на представените разходооправдателни документи с оглед на
твърденията на ищеца и претенцията му за вреди. Тук е мястото да се посочи, че
ищецът не претендира извършени разходи за неосъщественото пътуване на
05.03.2021г. и в тази връзка независимо от това ,че не е представен самолетен
билет или бордна карта и други необходими документи за допускане до полет, е
повече от ясно, че издаденото полицейско разпореждане от служители на ГПУ
Летище Варна в 18,30ч. е категорично доказателство за явяването му с оглед
намерението му да осъществи плануван полет, респ.недопускането му до такъв.
Извършените допълнителни плащания, документирани с касови бонове, удостоверяващи
плащания, фактури, с удостоверявания за платени по тях суми, всички извършени след 05.03.2021г. 18,30ч. и
касаещи нов полет, сочат, че не биха били извършени, ако е било осъществимо
плануваното пътуване при наличие на незаконосъобразния отменен мълчалив отказ. Без
значение е причината за пътуването, най-вече поради заявеното от ответната
страна- изискването за съобразяване с издаденото предписание за поставяне под
карантина, което не е елемент от претенцията, при безспорно правомерни и изискуеми извършени
действия от ищеца за отмяната им.
Безспорно е налице доказване на
имуществено намаляване на патримониума на ищеца, т.е вреди.
Същевременно с оглед претендираните неимуществени вреди ищеца поддържа твърденията си и с оглед на изпратените
имейли след събитията на 05.03.2021г. , за да докаже притеснения, стрес, емоционално
напрежение, което е видно и от гневният им, емоционално наситен тон, приложени
по адм.д. 167/2021г./л.77и сл/. Видно от тях те са изпратени на 06.03.2021г. в
01:08ч. и в 07:36 ч. и съдържат обвинения, че поради неотмяна на предписанието
за поставяне под карантина, независимо от изпратени имейли, не е допуснат да
лети обратно до Лондон, което освен финансови проблеми е довело и до
невъзможност да осъществи планове, семейни и социални контакти. Очевидно е на
база представените документи, че ищецът е бил принуден бързо и за кратко време да
предприеме действия, за да организира както закупуването на обратен нов
самолетен билет, да организира придвижване в две посоки, да се подложи отново
на манипулационни процедури за вземане на нов тест, което е и предизвикало
неговата емоционална и гневна реакция, свидетелстваща за стресова ситуация.
Изразяването на гнева му в
изпратените имейли, действително е с не съвсем цензурни думи, но определено е
израз на емоционалното състояние в което е изпаднал-нервно напрежение, стрес,
притеснения. Други доказателства за твърдяните неимуществени вреди не са ангажирани.
Така явно повече от съществен е въпроса за причинно следствената връзка,
при положение, че са налице първите две предпоставки по ЗОДОВ, и точния размер
на вредите.
В тази връзка следва да се има предвид, че действително правна
последица от незаконосъобразния мълчалив отказ на директора на РЗИ Варна да
отмени дадено предписание, с което определено се ограничава правото на свободно
придвижване и следващата се естествена необходимост да се ангажират допълнително
финансови ресурси, т.е да се направят непланувани разходи и невъзможност дори и само за самото планувано пътуване,
респ.осъществяване на бъдещи творчески и трудови, социални и семейни контакти, естествено
установява и настъпването както на финансови загуби повече от предвиденото,
така и на отрицателни промени във вътрешния свят на увредения, наличието на
негативни психически преживявания, отрицателни емоции при субективно
възприетото преживяване във връзка с осъщественото незаконосъобразно бездействие
да се издаде следващият се акт за отмяна на предписанието за поставяне под
карантина.
Действително
правна последица от липсата на произнасяне от ръководен орган при ответника,
комуто са делегирани и права и задължения за отмяна на предписание за поставяне
под карантина за 10 дни, определено ограничава правото на свободно движение и
то при признат незаконосъобразен акт / мълчаливият отказ е приравнен на явен
такъв/.
Именно
тук се поставя на разсъждение/с оглед причинната връзка/ въпроса- бил ли е бил
длъжен ищецът да се увери, че издаденото му предписание е отменено по надлежния
ред, преди да предприеме плануваното пътуване. Определено след като дадено лице
е изпълнило добросъвестно задълженията си, с оглед на добросъвестното и
законово изпълнение на определени задължения по закон и съответната заповед на
МЗ, се и предполага законосъобразно и добросъвестно изпълнение от страна на
адм.орган,дължимо на основание чл.4 АПК и най-малкото поради липсата на
съобщаване в срок и по реда на чл.18 АПК , не означава автоматично липса на
издаден адм.акт, респ. за ищецът да се презюмира обратното знание- липса на
издаден в съответствие на закона и общия адм.акт,какъвто е вече коментираната
заповед на МЗ, което естествено да предполага поемане на задължение, поради
собствен риск. Лицето не е търговец, че да дължи някаква особена грижа за
търговските си дела. Противно на
възраженията на ответната страна претендираните от ищеца имуществени вреди не
са в резултат на предприето от него пътуване на свой риск, тъй като вреди за
05.03.2021г./ загуба на самолетен билет/ не се претендират.
Вредите
произтичат от отказаното му в следствие на незаконосъобразния мълчалив отказ,
право да осъществи плануван и платен полет, което го е принудило да извърши
допълнителни разходи за закупуване на нов самолетен билет ведно с доплащане за
багаж, разходи за транспорт обратно до гр.Русе и после отново до летище Варна,
в това число да наеме автомобил и заплати гориво, с оглед късния час и
общоизвестното известното, че след 18,30ч. липсва обществен транспорт до
гр.Русе. В причинно-следствена връзка са разходите за закупуване на нов
самолетен билет и доплащане за багаж, наемането на автомобил и заплащане на
цената му и разходите за гориво. Разходите за опаковане на багаж непосредствено
преди полет като възможност, съответно личен избор, не са в причинно следствена
връзка, тъй като не са разходи по необходимост. В тази връзка претенцията за
стойност 15лв. за опаковане на багаж не е в причинно следствена връзка с отменения
адм.акт, тъй като се дължи на доброволно и неналожащо се като необходим разход.
Претенцията за възстановяване на разходи по антигенно тестване за планувано/
неосъществено или по-късно осъществено пътуване на обща стойност 91лв. се
следват от изискванията на превозвача и приемащата страна и те нямат връзка с
отменения адм.акт, тъй като са необходими за извършване на пътуването в
ситуацията на Ковид 19 и не е налице пряка
и непосредствена доказана причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата за лицето вреда в искания размер на стойността на платените
антигенни изследвания/ те задължително следва да бъдат извършени по искане на
приемащата страна/ и опаковането на багажа в размер на 106лв., която сума е неоснователно
претендирана.
Следователно
налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата за лицето вреда в частта на претенцията за допълнителните финансови
разходи по закупуването на нов самолетен билет и добавка за багаж в общ размер
на 242,99лв. , наема и разходите за автомобил 109,99лв, общо в размер на
352,99лв., поради което ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за
тази причинена нему имуществена вреда в посочения размер. Над 352,98 лв. до
претендирания в размер на 458,98лв. искът за имуществени вреди е неоснователен.
Обезщетението
за претърпените неимуществени вреди, подлежи на определяне от съда по
справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД, съгласно препращащата разпоредба на
§ 1 от ЗР на ЗОДОВ. Понятието "справедливост" е морално - етична
категория и се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики, за да се намери паричният еквивалент на необходимото
и дължимо обезщетение. Освен това неимуществените накърнявания трябва да са
надхвърлили известен размер над обикновеното неудобство и неудовлетворение, за
да бъдат релевантни и са свързани с
интензивността на засягането на вътрешния свят на увредения, наличието на
негативни психически преживявания, отрицателни емоции при субективно
възприетото преживяване във връзка с посочените ограничения и провалянето на
плановете.
Предвид
изложеното съдът следва по принцип да определи дълбочината на изнесеното
поражение чрез съвкупна преценка на всички обективни признаци за това и да
постанови репариране на понесените действителни и сериозни вреди.
Същевременно
размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир.
Отправна точка в това изследване е обстоятелството, че
"справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и
отразява обществената оценка на засегнатите нематериални блага.
В
случая ищецът обосновава субективни възприятия на ситуацията-изпитан гняв,
изнервеност и вътрешно напрежение, неудобства, притеснения с оглед
необходимостта от бързо отреагиране за промяна в плановете му,като обективен
техен израз е както бързото отреагиране за закупуване на нов билет, наемането
на автомобил и др. ,така и и кореспонденцията му с ответника. Следвайки
житейската логика и на база представените документи, сочещи бърза реакция на
ищеца за осъществяване на пътуване, явно е, че е бил принуден бързо да
предприеме действия, които естествено са му създали емоционални неудобства, до
степен да предизвикат негов гняв- една от основните емоции и типичен силов
дискомфорт, трудно контролируем , което е и предизвикало неговата емоционална и
гневна реакция, свидетелстваща за стресова ситуация. Изразяването на гнева му в
изпратените имейли, е израз на емоционалното състояние в което е
изпаднал-нервно напрежение, стрес, притеснения.
Техния
еквивалент по справедливост определя на 200лв., като съобразява, че те не са
търпени дълго, но поради причина, че е бил поставен в ситуация на фрустрация от
ответната страна, с която с оглед потенциала си се е справил сравнително много
бързо. Претърпените емоционални и психически страдания са около нормалните от
изпитаното неудовлетворение от действията на администрацията при ответника,
защото са довели до едно съществено ограничение на свободата на придвижването,
което не би било осъществено при своевременна намеса на ответната страна. Видно
от кореспонденцията психическото равновесие на ищеца е било нарушено, изпитал е
гняв, поради повече от необходимото за ангажиране на финансов и психически
ресурс да се справи със ситуацията и с оглед наложителността на бързо
реагиране, с което определено се е справил ,съдът определя това по посочения
размер,естествено отчитайки и времето за реакция .
За
посочените суми ,представляващи обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди се дължи лихва от датата на завеждане на иска до окончателното им
изплащане.
По
разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. С оглед на цитираната разпоредба ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 202 лева, изчислено съразмерно с
уважената част от иска,или общо 212лв.
Съдът, на основание чл. 204 и чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА РЗИ-Варна да
заплати на С.В.С. ЕГН ********** *** обезщетение в размер
на 552,98лв за причинени имуществени и неимуществени вреди
ОТХВЪРЛЯ предявения иска
над сумата от 552,98 лв до 958,98лв като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА РЗИ-Варна да заплати
на С.В.С. ЕГН **********
*** сумата от 212лв разноски по делото
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: