Р Е Ш Е Н И Е
№ 1869 30.07.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и седми юли
две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 996 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от
„БУРГАСКИ ПАЗАРИ“ ООД против Г.П.С. и е за установяване на дължимост на суми,
оспорени в заповедно производство по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба.
С определение № 4464/26.06.2020 г. съдът откри
на основание чл. 193 от ГПК производство по оспорване истинността
(автентичността) на договор за наем от 10.11.2017 г. досежно положения след
„наемател“ в документа подпис от Г.П.С..
В
съдебно заседание процесуалният представител на дружеството моли съда да уважи
исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Преди съдебното
заседание, в което е даден ход на устните състезания, по същество моли съда да
отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С
решение на ТЕЛК при „УМБАЛ-БУРГАС“ АД от 13.01.2016 г. на ответника С. е
призната 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ за срок от 3
години, като водещата диагноза е „увреждания на ретината при болести,
класифицирани другаде“ и съпътстващи заболявания. В решението изрично е посочено,
че от прегледа и изследванията на лицето се установява „практическа слепота на
двете очи“ и че „болният не може да се самообслужва“ по смисъла на чл.68, ал.2
от НМЕ (отм.), според която разпоредба чужда
помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват
самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. В решението също така изрично е отразено, че болният не
може да работи като земеделски производител.
На
10.11.2017 г. е подписан договор за наем, по силата на който „БУРГАСКИ ПАЗАРИ“
ЕООД (в качеството на наемодател) предоставя на Г.П.С. (в качеството на
наемател) за временно и възмездно ползване търговски обект – павилион № 3,
както и терен пред павилиона до 2 кв.м. с административен адрес ж.к. Лазур. Договорът
влиза в сила на 17.11.2017 г. и е със срок на действие най-късно до 16.11.2018
г. Наемателят се задължава да заплаща месечен наем в размер на 150 лева с ДДС
за павилиона и 30 лева с ДДС за терена, увеличен с дължимите консумативни
разходи за електрическа енергия, вода и други от първо до десето число на
текущия месец. Договорът е подписан от страна на дружеството от инженер П., а от страна на наемателя е положен подпис и ръкописно е
изписано името Г.С..
На
23.01.2020 г. ответникът, чрез съпругата си, получава от дружеството молба за
потвърждаване на разчети към 31.12.2019 г. Ищецът твърди, че има вземане в общ
размер от 746,59 лева, формирано от главници по няколко фактури. Ответникът не
изпраща отговор на тази молба.
На
12.12.2019 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу С., по което е образувано частно гражданско дело № ***/2019 г. по описа
на БРС. На 13.12.2019 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № 4786,
с която е разпоредено С. да заплати на дружеството следните суми: 833,85 лева,
от които главница в размер на 746,59 лева и лихви за забава – сумата от 24,22
лева лихва от 01.09.2018 г. до 10.12.2019 г., сумата 22,73 лева лихва от
01.10.2018 г. до 10.12.2019 г., сумата от 21,17лева лихва от 01.11.2018 г. до
10.12.2019 г., сумата от 10,18 лева
лихва от 01.12.2018 г. до 10.12.2019 г. и сумата 8,96 лева лихва от 01.12.2018
г. до 10.12.2019 г., законната лихва от подаване на заявлението – 12.12.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането. Тъй като длъжникът депозира възражение
против заповедта (към което е приложено цитираното решение на ТЕЛК към
„УМБАЛ-БУРГАС“ АД), дружеството предявява установителни искове, по които е
образувано настоящото производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени са
три иска, а именно: два иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД (за наема и за разходите за електроенергия) и един иск с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД.
По съществото на спора:
В производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във
възражението на длъжника по чл.
414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не
е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в
срока за отговор – аргумент от т.11а от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Във възражението против заповедта за изпълнение
длъжникът ответник твърди, че е сляп още от 2014 г., като прилага решение на
ТЕЛК.
Няма съмнение,
че към датата на подписване на договора за наем ответникът е сляп с двете очи. Тежестта
да докаже, че ответникът не е бил сляп към същия момент, е на страната, която
се ползва от документа – аргумент от Решение № 234 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 4057/2013 г., II г. о., т.е. на ищеца. Дружеството не заяви такова оспорване нито в исковата
молба, нито в съдебно заседание, макар да е запознато с отговора на ответника.
Безспорно
договорът за наем е частен документ. Според разпоредбата на чл.189, ал.2 от ГПК
частен документ, издаден
от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели, т.е. освен
от грамотния незрящ и от
две
други лица. Приподписването от двама свидетели е
необходимо с оглед обстоятелството, че слепите, и
когато са грамотни, не могат да
прочетат документите, написани с обикновено писмо и да узнаят съдържанието
им без помощта на други лица. Ето защо, приподписването е гаранция именно за
това, че незрящото грамотно лице е
запознато със
съдържанието на документа, т.е. че изявленията, които се съдържат в същия, са
направени от него. Видно е, че договорът за наем носи подпис само на
ответника С., но не и на други лица. Без правно значение е обстоятелството, че
ответникът може да положи идентифицируем подпис или да изпише имената си, отново са необходими двама други
свидетели.
Предвид изложеното, не е налице валидно сключен писмен договор за наем, а
ищецът не сочи други доказателства за наличие на правоотношение между страните
– няма доказателства фактурите, издадени от ищеца, да са получени от ответника
и да са подписани от него отново по начина, предвиден в чл.189, ал.2 от ГПК.
Ето защо дружеството няма вземания за наем, респективно за разходи за електроенергия и обезщетение, а след като не съществува главно
вземане, не съществува и акцесорно вземане за лихва.
По оспорването
на договора:
Оспорването
на истинността (автентичността) на договор за наем от 10.11.2017 г. досежно
положения след „наемател“ в документа подпис от Г.П.С., остана недоказано,
защото ответникът не ангажира никакви доказателства в тази насока.
По разноските:
С
оглед изхода от делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в
исковото производство. Право на разноски има само ответникът, но такива не е
поискал, поради което не следва да му се присъждат.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „БУРГАСКИ ПАЗАРИ“ ЕООД, ЕИК – *********, против Г.П.С., ЕГН – **********,
искове за приемане за установено, че С. дължи на дружеството следните суми: 746,59
лева (седемстотин четиридесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) с ДДС по
договор за наем от 10.11.2017 г., включваща дължим наем за периода август 2018
г. – ноември 2018 г. в размер на 528,34 лева, обезщетение за ползване на обект
и терен от 17.11.2018 г. в размер на 71,66 лева, 22,16 лева стойност на
електрическа енергия за периода юли 2018 г. – октомври 2018 г. и 124,43 лева
начислен ДДС; 87,26 лева (осемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки)
лихва за забава, от която 24,22 лева лихва
от 01.09.2018 г. до 10.12.2019 г., 22,73 лева лихва от 01.10.2018 г. до
10.12.2019 г., 21,17 лева лихва от 01.11.2018 г. до 10.12.2019 г., 10,18 лева
лихва от 01.12.2018 г. до 10.12.2019 г. и 8,96 лева лихва от 01.12.2018 г. до
10.12.2019 г.; законната лихва върху главницата от 12.12.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2019
г. по описа на БРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „БУРГАСКИ ПАЗАРИ“ ЕООД, ЕИК – *********, за присъждане на
сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева разноски по ч. гр. дело № ***/2019
г. по описа на БРС и сумата от 525 (петстотин двадесет и пет) лева разноски в
исковото производство.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.2 и ал.3 от ГПК заявеното от Г.П.С., ЕГН – **********,
оспорване на истинността (автентичността) на договор за наем от 10.11.2017 г.
досежно положения след „наемател“ в документа подпис от Г.П.С..
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ