РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Козлодуй, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Административно
наказателно дело № 20211440200363 по описа за 2021 година
Съдебното производство е административно-наказателно по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АН. ИВ. П., ЕГН ********** с адрес в **********
срещу наказателно постановление №39 от 15.12.2020 г. на Началника на РУ Козлодуй
при ОДМВР - Враца, с което са му наложени две административни наказания глоба в
размер на по 200 (двеста) лева всяко на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР и двете, за
нарушение на чл64, ал.2 и ал.4 от същия закон.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адвокат Т.П. от ВАК,
която поддържа жалбата и иска обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Наказващия орган не изпраща представител в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази
доводите на страните, съда приема от фактическа страна следното:
На 20.11.2020 г. свидетеля Н. В. Ц. (бил към същата дата полицейски служител
на длъжност полицай в Група охранителна полиция, Охрана на обществения ред) в
присъствието на свидетеля Ст. Ив. Д. също полицейски служител, съставил на
жалбоподателя АН. ИВ. П. акт за установяване на административно нарушение с № 39
1
от 20.11.2020 г., бланков № 602240 за това, че на 20.11.2020 г., около 23.10 часа в село
Манастирище, ул.”Георги Д.” № 2 не изпълнява отправено му устно полицейско
разпореждане от полицейски орган при изпълнение на служебните му задължения, да
преустанови агресивното си поведение и да не пречи на извършваната проверка, като с
действията си възпрепятства полицейски служител при изпълнение на служебните му
задължения. В акта е посочено, че с действията си АН. ИВ. П. е нарушил чл.64, ал.2 и
ал.4 от ЗМВР.
Акта е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е предявен, което е
удостоверил с подписа си без възражения. Акта е подписан от един свидетел Ст. Ив. Д.
полицейски служител, очевидец на нарушенията.
Въз основа на съставения акт, на 15.12.2020 г. Началника на РУ Полиция към
ОДМВР Враца упълномощен с Заповед № 8121з – 1371 от 11.11.2015 г. на Министъра
на вътрешните работи приложена в делото на л.10 е издал обжалваното наказателно
постановление с № 39/15.12.2020 г., с което за две нарушения на чл.64, ал.2 и ал.4 от
ЗМВР, на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя са наложени две
наказания глоби по 200 (двеста) лева всяка.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.12.2021 г. и на
20.12.2021 г. чрез наказващия орган последния го обжалва като незаконосъобразно.
По делото е изслушан актосъставителя свидетеля Н.Ц.. От показанията му се
установява фактическата обстановка описана в акта, че на датата посочена в акта били
изпратени заедно с полицейския служител С.Д. на сигнал в село Манастирище по
повод нарушителя А.П.. Когато пристигнали последния бил отвън на улицата. Според
свидетеля лицето се държал арогантно и непристойно и с действията си се опитвал
всякак да осуети извършване на проверка от полицейските служители. Свидетеля Ц.
установява, че устно разпоредил на нарушителя А.П. да преустанови арогантното си
поведение и да престане да отправя обиди, както и да престане да възпрепятства
извършването на проверката. Нарушителя А.П. не се подчинил на отправеното му
устно разпореждане и затова той му съставил акт по закона за МВР за неизпълнение на
отправено по законов ред устно полицейско разпореждане от полицейски орган в
изпълнение на функциите му. Акта е съставен на място в присъствието на нарушителя,
бил му е предявен и той го е подписал.
По делото е приложена на л.9 докладна записка по повод случая, от чието
съдържание се установява, че нарушителя А.П. по повод случая е бил задържан от
полицейските служители (обстоятелство, което актосъставителя Ц. не съобщи по
делото) за срок от 24 часа и в полицейското управление му е бил съставен акта за
нарушение по ЗМВР.
По делото е приложена и Заповед № 8121 з-1371/11.11.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи, от която се установява по безспорен начин, че Началник РУ -
2
Козлодуй към ОДМВР Враца е надлежно оправомощен да издава наказателни
постановления за нарушения по ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя Н.Ц. и от
приложените по делото писмени доказателствени средства - АУАН, Докладна записка
на л.9, Заповед № 8121 з-1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи на л.
10 и обжалваното наказателно постановление.
Съдът изцяло кредитира посочените доказателствени материали, тъй като те
напълно кореспондират едни с други и се допълват взаимно, както кредитира и
показанията на свидетеля Ц., които са логични и безпротиворечиви и се подкрепят от
писмените доказателства по делото.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да
проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата
за неоснователна, като съображенията за това са следните:
Жалбата е подадена в законовия срок за обжалване по чл.59 от ЗАНН и от
наказаното лице, поради което е допустима.
АУАН и НП са издадени от надлежни органи и в срока по чл.34 от ЗАНН.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
със съставянето на акта за установяване на административно нарушение за това, че на
20.11.2020 г., около 23.10 часа в село Манастирище, ул.”Георги Д.” № 2 не изпълнява
отправено му устно полицейско разпореждане от полицейски орган при изпълнение на
служебните му задължения, да преустанови агресивното си поведение и да не пречи на
извършваната проверка, като с действията си възпрепятства полицейски служител при
изпълнение на служебните му задължения, с което нарушава чл.64, ал.2 и ал.4 от
ЗМВР, а с обжалваното наказателно постановление са му наложени две наказания и
двете на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Неизпълнението на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му и противозаконното пречене на орган на МВР да изпълнява функциите
си са уредени в ЗМВР като изпълнителни деяния на две отделни административни
нарушения – по чл.257, ал.1, на което основание е ангажирана отговорността на
жалбоподателя и по чл.264, ал.1 - “Който противозаконно пречи на орган на МВР да
изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не
съставлява престъпление” – за каквото не е ангажирана наказателната отговорност на
жалбоподателя въпреки, че е описано, че е извършил и това нарушение. Възможно е с
едно деяние да бъдат осъществени съставите и на двете административни нарушения –
например, когато с неизпълнението на отправеното му полицейско разпореждане
3
нарушителят пречи на полицейския орган да изпълнява функциите си, като в този
случай нарушителят следва да носи отговорност за по-тежко наказуемото нарушение –
чл.264, ал.1 от ЗМВР, тъй като именно неговият състав сублимира, както
изпълнителното деяние на по-леко наказуемото нарушение – чл.257, ал.1 от ЗМВР),
така квалифициращия признак, обуславящ хипотезата на чл.264, ал.1 от НПК
– противозаконното пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си.
В конкретния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа чрез
показанията на свидетеля Ц., че нарушителя с действията си е осъществил състава
само на нарушението по чл.257, ал.1 от ЗМВР, като не е изпълнил даденото му устно
от свидетеля Ц. – полицейски служител и орган на МВР разпореждане да преустанови
агресивното си поведение като отправя обиди и груби думи към полицейските
служители. Доказа се, че нарушителя е възприел лично даденото му от свидетеля Ц.
разпореждане и не го е изпълнил, т.е. той умишлено е извършил нарушението и
правилно е ангажирана отговорността му о чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Не се доказа и съдът намира, че в обжалваното наказателно постановление
липсва описание на изпълнителното деяние, чрез което нарушителя да е извършил
второто нарушение - противозаконното пречене на орган на МВР да изпълнява
функциите си, тъй като не се събраха доказателства какво конкретно е било
поведението на нарушителя, с което е извършил и това нарушение. По делото се
установява по безспорен начин, че е налице неизпълнение на устното полицейското
разпореждане, дадено от надлежен орган. Неизпълнението на това полицейско
разпореждане не е довело след себе си поведение, чрез което да се е пречело на
полицейския орган за изпълнението на служебните му задължения. Дори и това да е
така, не е посочено с какво неизпълнението на полицейското разпореждане да
преустанови агресивното си поведение чрез отправяне на обиди и заплахи са
попречили на полицейския орган да изпълни законовите си задължения и кои точно от
тях. В наказателното постановление следва да е налице прецизно описание на всички
обстоятелства по извършеното нарушение, както и да е ясно изразена волята на
наказващия орган, за кое административно нарушение е санкциониран нарушителя –
по чл.264, ал.1 от ЗМВР или по чл.257, ал.1 от ЗМВР. Това е необходимо за да се
осъществи надлежен съдебен контрол върху издаденото наказателно постановление,
респективно дали описаните и установени факти по делото са подведени под
приложимата материално правна разпоредба.
Предвид на изложеното съдът намира, че следва да потвърди отчасти
обжалваното наказателно постановление – само за наложеното едно наказание на
основание чл.257, ал.1 от ЗМВР. В останалата част следва да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
По отношение размера на наказанието, съда съобрази, че за нарушението по чл.
4
257, ал.1 от ЗМВР законодателя е предвиди наказание глоба от 100 до 500 лв. В
конкретния случай на жалбоподателя е наложено наказание глоба 200 лв. По делото не са
представени доказателства обосноваващи налагане на наказание над предвидения минимум
от 100 лв, поради което и съдът следва да измени наказателното постановление и по
отношение размер на наказанието.
По разноските:
Съдът намира, че при този изход на спора, на жалбоподателя се дължат
половината от направените разноски за адвокатско възнаграждение, или 150 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 39 от 15.12.2020 г. на Началника
на РУ Козлодуй при ОДМВР - Враца, с което на АН. ИВ. П., ЕГН ********** с адрес
************** е наложено административно наказание на основание чл.257, ал.1 от
ЗМВР глоба, като намалява размера на 100 (сто) лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 39 от 15.12.2020 г. на Началника
на РУ Козлодуй при ОДМВР - Враца, с което на АН. ИВ. П., ЕГН ********** с адрес
*************е наложено второ административно наказание на основание чл.257, ал.1
от ЗМВР глоба 200 лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РУ Козлодуй при ОДМВР - Враца, да заплати на АН. ИВ. П., ЕГН
********** с адрес ****************направени по делото разноски в размер 150 лв.
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред административен съд
Враца в 14-дневен срок от връчване на препис със съобщения.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
5