№ 3710
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100505113 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5113/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“
ЕАД , ЕИК ********* от гр. София срещу решение №2834 от 20.02.2025 г по гр.д.
№70897/24 г на СРС , 46 състав ; изменено в частта за разноските с определение №15513 от
02.04.2025 г по същото дело , с което по иск на М. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес:гр. София,
ж.к. **** срещу въззивника е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит с клиентски № *********,
сключен на 07.05.2024 г е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК ; както и
въззивникът е осъден да заплати на М. Д. Г. сумата от 1300 лв разноски пред СРС и по
сметка на СРС сумата от 1100 лева такси и разноски .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Сумите по „клаузите
BANK пакет 3“ не представляват печалба за кредитора , защото представляват
застрахователни премии и са преведени на застрахователните дружества . Банката е
застрахователен агент и не е страна по договора за застраховка . Застрахователните премии
не трябва да се включват като разход във формулата в Приложение №1 към 19 ал.2 ЗПК ,
защото не са задължителни за потребителя . Потребителят е получил екземпляр от пакета
застрахователни документи и сам е изявил желание да се ползва от застраховката . Липсва
нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и ГПР неправилно е изчислен от съда . Ако се включи
застраховката като разход то ГПР ще е в размер на 55,73 % , но това не трябва да се прави и
1
противоречи на закона . Със сключената застраховка потребителят е обезпечил вземането
към кредитора в случай на неблагоприятно събитие , а застраховката е извън обхвата на §1
т.1 ДР на ЗПК , защото не е била задължителна .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС . Чрез т.нар.застраховки се прави опит да се прикрие реалния
ГПР по потребителския кредит . Налице са неравноправни клаузи и противоречие с добрите
нрави . Включването на застрахователната премия в главницата води до значително
оскъпяване на кредита , а в договора е посочен грешен ГПР .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.02.2025 г и
е обжалвано в срок на 12.03.2025 г /по ел.поща/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска за СРС е приел следното.
Не се спори , че между страните е подписан договор за потребителски кредит за общо
ползване № ********** с клиентски №********* от 07.05.2024 г. Видно от същият
ответното дружество е предоставило на ищцата кредит при следните условия: размер на
кредита: 20 000 лв., размер на застрахователна премия 5279.52 лв.,в т.ч. „Bank Пакет 3
Кредит + Сметка” 4 800.00 лв. и „Bank Пакет 3 Сметка” 479.52 лв., общ размер на кредита :
25 279,52 лв., годишен лихвен процент – 30,39 %, годишен процент на разходите – 34,41 %,
обща сума, дължима от потребителя - 43 965.23 лв., месечни погасителни вноски - 48 броя,
размер на погасителна вноска - 915.94 лв. и последната изравнителна - 916.05 лв., падеж на
първа погасителна вноска - 15.06.2024 г. и падеж на последна погасителна вноска -
15.05.2028 г.
Според СРС процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК посочва
какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според приетата пред СРС ССЕ разплащателна сметка с титуляр М. Д. Г., с IBAN: BG33
TBIB **** е заверена със сума в размер на 25 279,52 лв. на дата 07.05.2024 г. Като основание
е записано „ Усвояване на кредит с код от СмартИнфо **********“. На същата дата
2
/07.05.2024г./ по сметката са внесени 780.20 лв. по кредит № ********** , както и сметката е
дебитирана със сумите: 780.20 лв., с основание - вноска по кредит **********; 5279.52 лв„ с
основание - усвояване на кредит с код от СмартИнфо ********** /застрахователни премии/;
9 524.00 лв. - превод от сметка на М. Г. в БДСК ; 3 641.23 лв. - с основание - Internal
Refmansing RPA ********** /вътрешно банков превод/; 5 000.00 лв. — изплатени на каса.
Според вещото лице на 07.05.2024г. сметката е дебитирана с 5279.52 лв., с основание -
усвояване на кредит с код от СмартИнфо ********** /застрахователни премии/. На
07.05.2024г. с бордеро № 3100622 с основание „усвояване на кредит с код от СмартИифо
**********” сметката е заверена с 25 279.52 лв. и със същото бордеро е дебитирана с 5
279.52 лв.
Според СРС видно от направените записвания, сумата от 5 279,52 лв. само е преминала
през разплащателната сметка, поради което кредитополучателят технически не е имал
възможност да се разпореди с нея, т.е. той не е имал достъп до нея. Съгласно чл. 7.1 от
Договора, сумата от 5279.52 лв. е предоставена за финансиране заплащането на
застрахователните премии по застрахователните програми. Вещото лице е установило, че
Съгласно справка за плащане и погасяване по кредит № ********** платени са общо
18 403,72 лв., а дължимата главница е 20 000.00 лв т.е. не са платени 1 596.28 лв. от
главницата в размер на 20 000.00 лв. Съгласно чл. 5 от Договора размерът на кредита е 20
000 лв. и общ размер на застрахователната премия 5 279.52 лв. (застраховка „Bank Пакет 3
Кредит + Сметка” за 4 800.00 лв. и „Bank Пакет 3 Сметка” за 479.52 лв.) или общо за
главница 25 279.52 лв.Съгласно чл.10 от Договора ГПР по кредита е 34,41 % и общата сума,
дължима от потребителя, е 43 965.23 лв. По погасителен план за главница са дължими 25
279.52 лв. и за лихва 18 685.71 лв., общо 43 965.23 лв. При посочените параметри ГПР е
35,00 %. , като така определеният процент включва единствено разходите за лихва.
При извършено изчисление на ГПР се установява, че застрахователните премии не са
включени при изчисляването на ГПР. Няма данни да е включен разход за еднократна такса за
оценка на риска, тъй като такава не е определяна.
Вещото лице е направило извод, че при изчисляване на ГПР ако бъдат включени сумите
за застрахователни премии общо в размер на 5279.52 лв., ГПР е 52,25 %. За да стигне до
този извод вещото лице е заложило главница на кредита 25279.52 лева. Вещото лице е
посочило, че към датата на сключване на Договора от 05.07.2024г. законната лихва е в
размер на 13.79 %, респективно петкратният размер на законната лихва към 05.07.2024г. е
68.95 %.
Според СРС безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията,
че главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които
се предоставят за ползване на кредитополучателя. Всички други вземания, уговорени в
договора като лихви, неустойки, такси и т. н, нямат характер на главница. При служебно
изчисляване на ГПР по реда на чл. 162 ГПК при използване на calculator.bg при задаване на
главница в размер на 20 000 лева, в която не е включена застрахователната премия като част
от главницата, ГПР е 64.9240% Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК,
3
поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на
чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22
ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според СРС в договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в
конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и сумата по клаузите ,,BANK
пакт 3“, която е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент
няма да е 20,39%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участват и
вземанията за сумите от 4800 лева и 479.52 лева, формално уговорени като клаузи ,,
BANK пакет 3“ . Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен
лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и
друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват и
сумите по клаузите ,, BANK пакет 3“ 4800 лева и 479.52 лева, изразени като процент. Това
не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването им размера на
ГПР става различен от посочения в договора- 34.41 %, а в зависимост от възприетия подход
на изчисляване ще е 52.25 % или 64.9240%. Следователно , поради нарушения на чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 ЗПК целият договор за потребителски кредит /заем/ следва да бъде приет
за недействителен – чл.22 ЗПК. В този смисъл е и решение по дело C‑714/22 на СЕС .
Според СРС при грешно посочен ГПР договорът е нищожен и заемателят дължи връщане
само на чистата стойност. Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба . Клаузата на чл.7 от процесния договор е нищожна на основание чл.26
ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.146, ал. 1 от ЗЗП . Същата противоречи на чл.143 ал.1 т.19 ЗЗП ,
защото потребителят не е имал възможност да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Като размер на кредита се посочва сумата от 20 000 лева , а като
общ размер на кредита сумата от 25 279,52 лева с включена застрахователни премии от
5279,52 лева. Незаконосъобразно ответникът приобщава към главницата застрахователната
премия , докато по същество и по икономическата си същност последната представлява
съществен и много голям като размер разход по кредита . Вярно е , че формално
застраховката е извън обхвата на §1 т.1 ДР на ЗПК , защото формално не е била
задължителна за ищеца . От друга страна включването й в предварително подготвен от
ответника документ и липсата на други възможности на ищеца да обезпечи задълженията си
по договора обезсмисля клаузата на чл.19 от договора , че застраховката „не е
задължителна“.
Практиката на включване на формално „доброволна“ застраховка в главницата е близка до
тази на незаконосъобразните практики на лица извършващи лихварска дейност , които не
посочват реалната лихва по договора за заем , а оформят документално по-голяма по размер
главница от действително предоставената . В случая ищецът е получил само сумата от 20
000 лева , а т.нар.застраховки се равняват на допълнителна 26,40 % лихва за срока на
4
целия кредит / 4 години/ . Трябва да се приеме , че е налице противоречие и с чл.143 ал.1
т.13 и т.14 ЗЗП , защото не е ясно как е определена застрахователната премия на
застрахователя . Същата изглежда изключително завишена – повече от ¼ от стойността на
обезпечения кредит , като трябва да се има предвид , че се покриват ограничени като брой
и вид застрахователни рискове т.е. ползата за ищеца от застраховка при такива условия е
много съмнителна .
Налице е конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи договора за
потребителски кредит , включително и действителният ГПР /Рeшение на СЕС (девети
състав) от 21.03.2024 г по дело C‑714/22 и Решение на СЕС ( десети състав от 13.03.2025
г по дело C‑337/23 ) /. Реално процесният договор за заем не е изготвен на разбираем език
според изискването на чл.11 ал.1 ЗПК и съдържа подвеждаща и невярна информация по
чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК за реалния лихвен процент и за ГПР . Възползвайки се от
положението на заемодател ответникът на практика принуждава потребителите-
заемополучатели да му заплащат допълнителна скрита лихва под формата на
застрахователна премия в полза на трето лице. Следва да се посочи , че изключително
завишеният размер на застрахователната премия предполага поделяне на същата между
ответника и застрахователното дружество . Ответникът и формално се явява
„застрахователен агент“ т.е. ще получи съответната значителна „комисионна“ поради
сключване на застраховката за завишени цени . „Печалбата“ за ответника е тройна :
-веднъж получава официално уговорените лихви и такси по кредита , който са в много голям
размер и на границата на допустимото ;
-втори път получава „комисионна“ поради сключване на застраховката /на практика
допълнителна лихва , но опосредена чрез застрахователното дружество/ ;
-и трето ограничава риска си ако сумата по кредита или част от нея не бъде върната от
ищеца .
За сметка на това ищецът е обременен с допълнителни плащания. На ищеца не е
предоставена реална възможност да обезпечи кредита по друг начин и да „спести“
допълнително оскъпяване с 26,40 % скрита лихва по кредита /повече от 6 %
допълнителна годишна лихва/ . На основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК
процесният договор за заем е изцяло недействителен /включително и процесната клауза/ .
Налага се изводът , че като е прогласил за недействителен процесният договор за кредит
СРС и постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото въззивникът дължи адвокатско възнаграждение на адвоката
защитавал безплатно въззиваемата страна пред СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2834 от 20.02.2025 г по гр.д.№70897/24 г на СРС , 46 състав .
5
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД , ЕИК ********* от гр. София да заплати на адвокат Б. Г.
Й. личен №********** от АК-София на основание чл.38 ал.2 ЗАдв сумата от 450 лева
адвокатско възнаграждение пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6