Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2437 09.10.2019 год. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ-
ти граждански състав,
На трети октомври две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря Марина Димова,
като разгледа докладваното от съдията Петрова
гр. дело № 4398 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от П.Д.С., с ЕГН **********,
със съдебен адресат Адвокатско дружество „К. и К.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. Раковски №
2, представлявано от адвокат С.Г.К. ***, с ЕИК
*********, адрес: гр.Бургас, ул. Христо Ботев №46 искова молба, с която се
претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1674.99 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 250.54
часа, получени след преизчисляване с коеф. 1.143 на положения от него,
за периода от 01.06.2016 год. до 31.05.2019 год., нощен труд в дневен, заедно със законна лихва върху сумата
от предявяването на иска - 03.06.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски.
Предявеният
иск е с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил по
делото отговор на исковата молба, с който ответникът Областна дирекция на
МВР-Бургас, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за неоснователност
на иска, като го оспорва и по размер. Твърди, че процесният
нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна
уредба по отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните
служители по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред
за заплащане на допълнителното възнаграждение по Кодекса на труда, на който
ищцовата страна се позовава. Моли се иска да бъде отхвърлен и на ответника да
бъдат присъдени направените разноски по делото. Ангажира доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
Страните по делото не спорят, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с
МВР, като е заемал длъжността „полицай” в група „Охрана на обществения ред“ към
сектор „Охранителна полиция“ при Пето РУ на ОД МВР Бургас. Безспорно е също, че
в процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови работни смени по утвърдени графици,
включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на
работното време. Спорен по делото е начинът на изчисляването на положените
часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.
По делото е изготвена съдебно-икономическа
експертиза, от заключението на която се установява, че
през процесния период ищецът е положил общо 1752 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2002,54 часа
дневен труд, т.е. налице е разлика от 250,54 часа, за които на ищеца не е било
платено допълнително възнаграждение, което по изчисления на вещото лице е в
размер на 1674.99 лева.
Съгласно чл.176
от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено,
че към основното
месечно възнаграждение на държавните служители
се изплаща допълнително такова за
извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2. /Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429
от 23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР/.
Съгласно чл.187,
ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,12 или 24-часови смени,
то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно
полагане на труд и през нощта
– между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, ал.3.
В ал.5, т.2 е предвидено,
че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно
време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията
и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане,
за компенсирането на работата
на държавните служители
извън редовното работно
време, режимът на
дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители
се определят с Наредба
на министъра на
вътрешните работи. През процесния период са
действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от министъра на
вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични –
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за
всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за
отчетния период, се умножава по коефициент 0.143 – чл.31,
ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба
в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и
обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била
първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592
/обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за това, тъй като такава би била
противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работното
време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от
която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140,
ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно, приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности
от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато
последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да
бъде компенсиран, т.е. това са две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било
отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
и заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд
в дневен с коефициент 1.143
се явява доказана по своето
основание – за времето до 01.08.2016г. е
приложима нормата на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407, а
за останалата част, субсидиарно – Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което
като обективно и компетентно изготвено съдът изцяло кредитира, се установява,
че положеният от ищеца за периода от 01.06.2016г. до 31.05.2019г. нощен труд – общо
1752 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 2002,54 часа. Разликата
от 250,54 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е
начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 1674.99 лева, т.е. в претендирания от С. размер.
При негова доказателствена тежест,
ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в претендирания размер
до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция и в тази връзка претенцията
се явява доказана и по своя размер, поради което следва да бъде уважена изцяло.
Основателна е и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.06.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 339 лева, направени по
делото разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас
– държавна такса в размер на 67 лева и направените от съда разноски
в размер на 125 лева – заплатено възнаграждение на вещо лице, общо сумата от 192
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с ЕИК *********, с
адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати на П.Д.С.,
с ЕГН **********, със съдебен адресат Адвокатско
дружество „К. и К.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Бургас, ул. Раковски № 2, представлявано от адвокат С.Г.К.,
сумата от 1674.99 лева /хиляда шестстотин седемдесет
и четири лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща допълнително
възнаграждение за положен и неплатен извънреден
труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за периода 01.06.2016
год. до 31.05.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.06.2019г. до
окончателното изплащане, както и сумата 339
лева /триста тридесет и девет лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо
Ботев” № 46, да заплати по сметка на
Районен съд – Бургас, държавна такса и съдебни разноски в общ размер на 192
лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
С.Петрова
Вярно с оригинала:
И.Г.