РЕШЕНИЕ
№ 8025
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110159260 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Р. С. С. за признаване на установено, че
ответницата, в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, дължи на
ищеца следните суми: сумата в размер на 2241,95 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 223,63 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 17.03.2023 г., сумата в размер
на 66,24 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
06.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 12,09 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 17.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18684/2023 год. по
описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на собственик на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Надежда“, бл. 256, ет. 3, ап. 16, аб. № 305126,
като ответницата е използвала същата за процесния период и не е престирала насрещно – не
е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение,
като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН“
1
ЕООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнася, като в този смисъл
твърди, че ответницата е изпаднала в забава. Претендира съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответницата. Била издадена такава заповед срещу последната, като
предвид възражението на длъжника, че не дължи сумите по същата, съдът е дал указания за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения от съда особен представител – адв. В. В.,
ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като
неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение
между страните, както и такова между дружеството, извършващо услугата дялово
разпределение и ищеца. В тази връзка оспорва да е ползвател на топлинна енергия.
Липсвали доказателства за методиката, по която било извършвано ценообразуването за
различните пера, както и такива относно реално доставеното и изразходвано от абоната
количеството топлинна енергия за процесния период. Оспорва техническата годност на
общия топломер и в тази връзка възразява, че исковите претенции за главници и лихви за
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г. са неустановени, съответно недължими. Релевира
възражение, че исковите претенции са погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца , „Холидей и Райзен“ЕООД не е
изразило становище по предявените искове, представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 12.05.2023год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против Р. С. С., за вземания за
цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва .
Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 18684/2023 год. по описа на СРС, 65 състав срещу длъжника ,който в срок е подал
възражение по чл.414 от ГПК.
С разпореждане от 28.09.2023год. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да
предяви установителен иск за вземанията,на основание чл.415,ал.1,т.1 , връчено му на
03.10.2023год..
В срок ,а именно на 30.1.2023год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Установява се по делото въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 66, дело № 16728/1992год. ,че на 23.10.1992год. Станислав Андреев Кръстев и
Лилка Иванова Кръстева са дарили недвижим имот, апартамент № 16 в блок 6а,ет3,в
ж.к.“Надежда“ ,гр.София на дъщеря си Р. С. С..
Дарителите са си запазили правото на ползване безвъзмездно ,заедно или поотделно
до края на живота им.Съгласно справка в НБД ,Станислав Андреев Кръстев е починал на
14.04.2006год. ,а Лилка Иванова Кръстева на 01.12.1995год.,поради което следва да се
приеме ,че правото им на ползване се е погасила със смъртта им.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2019год. до
30.04.2022год. ,потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот с адрес в гр.София
2
,ж. к. „Надежда“, бл. 256, ет. 3, ап. 16 е именно ответникът Р. С. С. ,т.е. битов клиент и
между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия
при условията на специалните нормативни актове,тъй като същата е собственик на
недвижим имот в сграда – етажна собственост ,който е топлоснабден.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо
лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – 148 , Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
3
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния
топлоснабден имот, след взето решение на проведено общо събрание, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ФДР протокол от ОС от
2007год. ,с приложен списък на етажните съсобственици.
От представените по делото индивидуални справки за отопление и топла вода,
главни отчети/проверка за абонатен номер 305126 за сезон 2019-2020 , сезон 2020-2021 и
сезон 2021-2022 ,подписани от клиент, заключението на допуснатата по делото техническа
експертиза се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената
сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се
снема показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били
изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между
абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение третото лице помагач е
извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните
потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна
отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1,
т. 3 от ДР към Наредба № 16-ЗЗ4 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени
доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични
проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, както
и на водомерите, ежегодно, като периодично е извършвана и подмяната им с нови.
В периода 01.05.2019год. – 30.04.2022год. в процесния имот са отчитани два
водомера за разхода за топла вода.ТЕ за отопление на имота не е начислявана.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е
извършвало дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края
на всеки отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката
съгласно Наредба № 1 за ползуване на топлинната енергия, Наредба № 2 за
топлоснабдяването и Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, действащи през
релевантния период. Изяснява, че справките на третото лице помагач съдържат данни за
общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за процесния имот,
като тези изчисления са извършвани съобразно изискванията на действащите към този
момент нормативни актове .Конкретно за ответника ,вещото лице сочи ,че е начислена
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е по формулата на т.6,1,1, от приложение
към чл.61, ал.1 от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в етажна
собственост, съдържаща се в Наредба № 16-334/2007г. Конкретната методология по
отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на
вещото лице, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до
които е достигнала тази съдебна експертиза.
4
Също така от експертизата се констатира, че през процесния период общия
топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно
изискванията на Закон за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са
преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и
експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че
редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца.
Така вещото лице сочи ,че за процесния период ,задълженията за ТЕ за
подгряване на топла вода е 2821,16лв. ,а сумата за ТЕ за сградна инсталация е в размер на
539,60лв.
Съдът възприема заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза като обективно и компетентно изготвено, от лице разполагащо с нужните
специални познания и опит в областта.
Предвид заключението на вещото лице по СТЕ,което кореспондира с писмените
доказателства по делото ,следва да се приеме ,че за процесния период 01.05.2019год. –
30.04.2022год. стойността на реално доставената топлинна енергия възлиза на 3360,76лв.,
като се вземе в предвид, че претенцията на ищеца е за сумата от 2241,95лв.,т.е. за по-малък
размер ,като съдът не може да се произнесе свръх петитум.
Предвид изложеното ,възражението на ответницата ,че не й е доставена ,респ.
ползвана ТЕ е неоснователно.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по
делото,както от СТЕ ,така и от представените индивидуални справки, че дяловото
разпределение през исковия период е извършвано от „Холидей и Райзен“ЕООД.
За периода м.05.2019год. – м.04.2022год. са издадени фактури за услуга дялово
разпределение в размер на 66,24лв.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответника ,че то е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
5
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на
06.04.2023г.,/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 06.04.2020г. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е станало
изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително
и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
/ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР
към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за
периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат
не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2019год. – 30.04.2022год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното ,съдът приема ,че са налице основания да се считат за погасени
по давност задълженията за периода 01.05.2019год. –31.12.2019год. в размер на 750,31лв. ,
тъй като падежа на задължението за м. декември 2019год. е настъпил на 14.02.2020год. като
към датата на предявяване на заявлението в съда / 06.04.2023год./ ,и при съобразяване
периода, в който давността е била спряла , е изтекъл тригодишния срок по чл. 111, б. "в" от
ЗЗД.
За останалия процесен период от 01.01.2020год. до 30.04.2022год. за сумата от
1491,64лв. не са налице основания да се приложат правилата на погасителната давност по
отношение на вземането на ищеца към ответника като до този размер и за този период
6
следва да се признае ,че вземането му съществува,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,а именно 06.04.2023год.
Задълженията за периода от м.05.2020год. до м.12.2019год.,цена за услугата дялово
разпределение в размер на 66,24лв. ,за периода от м.1.2020год. – 04.2022год. също
съществуват ,не са погасени по давност.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
За периода са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАД от 2016 г.,
публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие,
като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок
тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на
периода.
В настоящия случай за задълженията за периода 01.01.2020год. до
30.04.2022год. ,съобразно издадените фактури ответникът е изпаднал в забава на
16.10.2020год.
Или общо задължението за мораторна лихва върху главницата от 1491,64лв. за
периода от 16.10.2020год. до 17.03.2023год. възлиза на 370,42лв. /изчислена от съда с
помощта на калкулатор законна лихва/ , като същата надхвърля претендираната такава от
223,63лв.,поради което иска по чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважен до предявения размер.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 12,09лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство и заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
7
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 100,88лв. ,от
които съобразно уважената част от исковете му се дължат 70,65 лева.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от
891,45лв. – 91,45лв. д.т. ,300лв. – депозит за вещо лице,400лв. – депозит за особен
представител и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,определени от съда ,съобразно
чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл ЗПП.Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се следват
разноски в исковото производство в размер на 624,29 лева.
Право на разноски,съобразно отхвърлената част от исковете ,на основание чл.78,ал.3
от ГПК има и ответникът,но същият не е доказал направата на такива,поради което не му се
дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,на основание чл. 422 ГПК, че Р. С. С. ,с ЕГН :
********** с адрес в гр.София,ж.к.“Надежда“ ,бл.256,ет.3,ап.16 дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150ЗЕ сумата от 1491,64 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден
имот с адрес в гр.София , ж.к.“Надежда“ ,бл.256,ет.3,ап.16,абонатен № 305126 ,ведно със
законна лихва от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 223,63 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 17.03.2023 г., сумата в размер
на 66,24 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 06.04.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18684/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Р. С. С. ,с ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Надежда“ ,бл.256,ет.3,ап.16 положителни установителни искове : с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в частта за разликата над
уважения размер от 1491,64лв. до пълния предявен размер от 2241,95лева ,
представляваща стойност на незаплатена топлинна като неоснователен и за периода от
01.05.2019год. до 31.12.2019год. като погасен по давност ,; с правно основание чл.422 от
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 12,09 лева, представляваща мораторна лихва
върху главница за услуга дялово разпределение ,за период от 16.07.2020 г. до 17.03.2023 г.,.
по описа на СРС,65 състав , като неоснователни,за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18684/2023 год. по
описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Р. С. С. ,с ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Надежда“
,бл.256,ет.3,ап.16 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 70,65лева.
,разноски по исковото производство и сумата в размер на 624,29 лева. , разноски в
заповедното производство,съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Холидей и
Райзен“ЕООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9