О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 23 октомври 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 23 октомври 2017 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 1434 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът ”М.” ЕАД *** чрез пълномощник адвокат В.Г. от САК е предявил против М.Д.М. *** установителен иск по чл.422 ГПК за установяване дължимост на суми присъдени в заповедното производство – главница в размер на 74.50 лева за неплатени далекосъобщителни услуги и неустойка в размер на 90.75 лева. Така предмет на иска на кредитора са сумите по издадената заповед за изпълнение, в конкретния случай те са две.
При определяне на размера на държавните такси в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК са въведени два критерия - цена на иска и интерес. Според чл. 1 от Тарифата по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права таксата се изчислява в размер на 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.
Съгласно чл. 12 от Тарифата по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист се събира такса от 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв.
Нормата на чл. 72, ал. 1 ГПК за размера на
държавната такса е относима към кумулативното съединяване на исковете, в които
случаи таксата се изчислява съобразно цената на всеки иск.
Със заявление по чл. 410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 на сто върху интереса. Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания. Минималният размер на държавната такса от 25 лв. се дължи, ако изчислението на 2 % върху общия интерес има стойност под посочената. /В този смисъл Определение № 379/11.05.2010 г. по ч. т. д. № 215/2010 г. ВКС, ТК, I отд./
В настоящия случай заявителят е внесъл
държавна такса по заповедното производство в размер от 25.00 лева.
С предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл.124, ал.1 ГПК се установява съществуването на вземането на кредитора, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Независимо от това, за исковите производства намира приложение чл. 1 от Тарифата и държавната такса следва да се изчисли съобразно с цената на иска. Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпълнение е издадена, съответно искът по чл. 415 ГПК е предявен за признаване на установено съществуването на повече от едно вземане, то е налице кумулативно съединяване на исковете. По силата на чл. 72, ал. 1 ГПК държавната такса следва да се определи върху цената на всеки един иск, или минималният размер на таксата по всеки исковете ще е в размер по на 50 лв.
Така съдът приема, че ищецът по
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл.124, ал.1 ГПК дължи
държавна такса, изчислена съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК, т. е. върху цената на
всяко едно вземане, предмет на установяване в производството по делото и
представляващо самостоятелен иск, по правилото на чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, т. е в
размер на 4%, но не по - малко от 50 лв.
От тази сума се приспада платената такса в заповедното производство и
разликата формира размера на държавната такса за довнасяне.
С исковата
молба е предявен установителен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 вр.
чл.124, ал.1 ГПК за два кумулативно съединени иска - главница в размер на 74.50
лева и неустойка в размер на 90.75 лева. По предявения установителен иск за
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение е доплатена държавна
такса още 25.00 лева. По всеки от
предявените искове се дължи държавна такса от по 50.00 лева, или общо 100.00
лева /4% от цената на иска, но не по-малко от 50.00 лева/. Така общо държавната
такса, която се дължи е в размер на 100.00 лева и тъй като ищецът е внесъл по
заповедното производство държавна такса от 25.00 лева, а при подаване на
исковата молба е внесъл още 25.00 лева, или общо е внесъл 50.00 лева, то държавната такса за довнасяне
представлява разликата между тези суми /100.00 – 50.00/, или разликата за довнасяне
е в размер на 50.00 лева.
Поради това съдът следва да остави исковата молба без движение като нередовна и да укаже на ищеца в едноседмичен срок да внесе по сметка на РС-Козлодуй държавна такса 50.00 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 129, ал.2 ГПК, Районен съд Козлодуй, Втори състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ КАТО НЕРЕДОВНА исковата молба на „М.” ЕАД, ***, тъй като не е внесен пълния размер на дължимата държавна такса.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен сок от получаване на определението да внесе по сметка на РС-Козлодуй държавна такса по гр.д. № 1434/2017г. в размер на още 50.00 лева и да представи на съда квитанция, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: