Определение по дело №674/2022 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 88
Дата: 30 март 2023 г. (в сила от 30 март 2023 г.)
Съдия: Симеон Илиянов Светославов
Дело: 20222210100674
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 88
гр. Котел, 30.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на тридесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20222210100674 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Я. А. М., ЕГН **********, срещу Б.
Й. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове за признаване на
установено, спрямо Б. Й. К., че Я. А. М., е собственик на 1/5 ид. ч. от ПИ с идентификатор
№ 29283.12.4, с площ 26992 кв., ПИ с идентификатор № 29283.99.19, с площ 24 096 кв. м.,
ПИ с идентификатор № 29283.74.7, с площ 9000 кв. м., ПИ с идентификатор № 29283.99.19,
с площ 12398 кв. м., ПИ с идентификатор № 29283.21.24, с площ 7000 кв. м., всички
находящи се в с. Жеравна, с трайно предназначение на земеделска земя, както и да бъде
осъден ответника да предаде владението на земеделската земя, която държи без правно
основание.
С исковата молба са представени заверени за вярност писмени документи с искане за
събирането им като писмени доказателства по делото, което е основателно, тъй като същите
допустими, относими и необходими.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Б. Й. К., чрез адв. М. Р. от АК Сливен,
с която счита, че исковете са недопустими и неоснователни. С отговора не са ангажирани и
направени доказателствени искания.
Съдът на основание чл.140, ал.3, вр.чл.146 ГПК изготви и проекто -доклад по делото,
който следва да се съобщи на страните с настоящото определение.
С оглед горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 02.05.2023 г. от
14:30 часа.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от
ищцовата страна с исковата молба и допълнителни молби заверени за вярност копия от
писмени документи.
На основание.чл.140, ал.3, вр.чл.146 ГПК, съдът изготви следния проекто - доклад
на исковата молба и отговора:
Ищецът основава претенцията си на твърденията, че е собственик на 1/5 ид. ч. на
множество земеделски земи (ПИ с идентификатор № 29283.12.4, с площ 26992 кв., ПИ с
идентификатор № 29283.99.19, с площ 24 096 кв. м., ПИ с идентификатор № 29283.74.7, с
площ 9000 кв. м., ПИ с идентификатор № 29283.99.19, с площ 12398 кв. м., ПИ с
1
идентификатор № 29283.21.24, с площ 7000 кв. м., всички находящи се в с. Жеравна) по
силата на договор за дарение и договор за покупко-продажба на недвижими имот,
материализирани с нотариален акт № 87, т. 2, рег. № 1285, дело № 294/ 2022 г. и нотариален
акт № 88, т. 2., рег. № 1286, нот. Дело № 295/2022 г. на нотариус с рег. № 667 Красимир
Панайотов, с район на действие РС Котел.
Ищецът твърди, че посочените имоти е придобил от Кирил Иванов Димов на
29.07.2022 г., които били възстановени с Решение № 31007/28.04.1995 г. на ОбС
„Земеделие“ Котел на наследниците на Киро Радев Маринов. Прехвърлителят Кирил Иванов
Димов е наследник на Киро Радев Маринов.
За посочените имоти другият наследник на Киро Радев Маринов – Василка Кирова
Маринова, е сключила договор за аренда с № 3783/01.06.2011 г., вписан в Агенция по
вписванията – Котел, акт № 52, т. 1, с ответник Б. Й. К., както и договор за аренда с №
5265/02.06.2014 г., вписан с акт № 206, т. 1, в агенцията по вписванията – Котел, отново с
ответник Б. Й. К.. Първият договор за аренда бил със срок 30 години – от 01.06.2011 г. до
01.06.2041 г., а вторият със срок от 10 години от 02.06.2014 г. до 02.06.2022 г.
Арендодателката Василка Кирова Маринова притежавала 1/5 ид. ч. от процесните земи, но
не била собственик на 50% ид. ч. от съсобствената земеделска земя и договоррите не били
сключени съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Ищецът счита, че двата договора за аренда са му
непротивопоставими, защото не ги е приел изрично или мълчаливо. Не е получавал аренда и
не желае и да получава. Поради това счита, че имотите се владеят от ответника без правно
основание и иска да бъде признат за собственик на 1/5 ид. ч. от всеки от тях, а ответникът да
бъде осъден да предаде владението върху тях. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.
Счита исковите претенции за недопустими, тъй като ищецът макар да бил собственик на 1/5
ид. Ч. от описаните имоти, липсвал правен интерес от заявяването им, тъй като той не е
оспорвал това право и не се е противопоставял на ищеца. Ответникът не оспорва, че ищецът
е придобил 1/5 ид. Ч. от имотите въз основа на посочените нотариални актове. На следващо
място предмет на исковете били 1/5 ид. ч. от поземлените имоти, но частите били идеални, а
не реални, поради което не можели да бъдат сметнати математически, както и да бъдат
обособени реално в някоя тяхна част. Законният ред за разделянето бил чрез делба или
земеразделяне по административен ред.
Ответникът оспорва основателността на иска по същите съображения изложени по-
горе. В допълнение към тях счита, че владее имотите на валидно правно основание, а
именно договорите за аренда. Счита за неоснователни доводите, че договорите за аренда са
непротивопоставими на ищеца, тъй като към момента на сключването им, е действала
редакцията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ в изм. от 29.04.2008 г., съгласно която няма изискване
арендодателят да притежава повече от 50%. Тогава всеки съсобственик е могъл, независимо
от притежавата част от съсобствеността, да сключи такъв договор. Отношенията между
страните следвало да се уредят по правилата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Ищецът не е изпълнил
императивното задължение, уредено в чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ, да уведоми незабавно арендатора
за настъпилото заместване. Ответникът счита, че това е направил с исковата молба и
следвало да предствави на арендатора банкова сметка, по която да бъде извършено плащане
за стопанската 2023 г. В заключение договорите за аренда били сключени в предвидената от
закона писмеа форма с нотариално удостоверяване на подписите от страните и са надлежно
вписани в службата по вписвания. Тяхното действие продължавало до прекратяването или
развалянето им, независимо от смяната на собственика на имотите по аргумент от чл. 17, ал.
2 от ЗАЗ.
С оглед характера на предявения иск съдът разпределя доказателствената тежест
между страните, както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните, че ищецът е собственик на 1/5 ид. ч. от
описаните в исковите молби недвижими имоти, както и че са сключени описаните в
2
исковите молби договори за аренда.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че е собственик на
1/5 ид. ч. от недвижимите имоти, описан в исковата молба, както и, че ответникът владее,
респ. държи имота към момента.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест да установи, че владее
описаните в исковите молби недвижими имоти на действително правно основание, както и
че ищецът е приел изрично или мълчаливо изпълнението на сключените договори за аренда.
Да се призоват страните, ВЕДНО С ПРЕПИС от настоящото определение.
На ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
3