Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
Гр. София,
08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Габриела Владова, като разгледа т.д.
№ 1411/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
365 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба с вх. № 76605/29.07.2020 г., която е подадена от ищеца „Б.“ ЕООД –
в несъстоятелност, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис
10, срещу „Ш.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
Предявени за разглеждане са искове при
квалификацията на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за установяване несъществуването на
приети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Б.“ ЕООД /с
предходно наименование „Е.В.“ ООД/ парични вземания, както следва : сума в размер
от 10 254,29 лв. – главница съставляваща дължимо възнаграждение за организиран
въздушен превоз на товари състоял се на 11.08.2016 г. от Рияд, Саудитска Арабия
до София, за което е издадена фактура с № **********/21.09.2016г.; сума в
размер от 2 227,64 лв. – обезщетение за забава в плащането на главното вземане /10
254,29 лв./ начислено за периода 21.10.2016 г. до 13.12.2018 г.; сума в размер
от 256,38 лв. – обезщетение за забава в плащането на главното вземане /10
254,29 лв./ начислено за периода 14.12.2018 г. до 13.03.2019 г.; сума в размер
от 2 580,00 лв. – главница съставляваща дължимо възнаграждение за организиран
сухопътен превоз на товари състоял се на 23.09.2016 г. от Варна, България до
Вест Съсекс, Англия, за което е издадена фактура с № **********/07.10.2016г.;
сума в размер от 549,01 лв. – обезщетение за забава в плащането на главното
вземане /2 580,00 лв./ начислено за периода 21.10.2016 г. до 13.12.2018 г.;
сума в размер от 64,51 лв. – обезщетение за забава в плащането на главното
вземане /2 580,00 лв./ начислено за периода 14.12.2018 г. до 13.03.2019 г.
В исковата
молба се сочи, че в пределите на откритото спрямо дружеството – ищец
производството по несъстоятелност на 20.05.2019 г. в ТР – АВ от синдика е бил
обявен допълнителен списък на приети от синдика вземания на кредиторите на „Б.“
ЕООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, в който са включени вземания на
ответника - „Ш.“ ЕООД в общ размер на сумата от 15 931,83 лв. Ищецът се
позовава на това, че своевременно на основание чл. 690, ал. 1 ТЗ е оспорил с
възражение приемането на тези вземания
от синдика и включването им в посочения списък, като съгласно
определение от 14.07.2020 г. на съда по несъстоятелността на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ така
упражненото възражение е било оставено без уважение. Относно основанието, на
което почиват предявените, приети и оспорени в настоящото производство вземания
на „Ш.“ ЕООД, ищецът посочва, че същите се поддържало да имат за източници
договори за спедиция, с които ответникът се задължил да организира превоз на
стоки и товари по негова заявка. В производството по предявяване на вземанията
договори с подобен предмет и участници не били приложени от твърдящия да е
изпълнител по тях „Ш.“ ЕООД. Ангажираната вместо това фактура от 21.09.2016 г.
и електронна кореспонденция съвсем не били достатъчни за да разкрият наличие на
правоотношение по заявените от кредитора с оспорено вземане договори, в т.ч. и
тяхното изпълнение. Тоест отсъствало валидно възлагане извършването на подобно
услуги от страна на „Б.“ ЕООД, респективно същото не следвало да бъде държано
отговорно за заплащане на възнаграждения по тях, в частност за сумата от
10 254,29 лв., каквато се твърди да е възникнала и да е изискуема. Що се
касае до другото оспорено главно вземане в размер от 2 580 лв., дори
липсвала фактура за начисляването му от доставчика - „Ш.“ ЕООД, като синдикът
неправомерно е цитирал такава от 07.10.2016 г. в основанието за приемане,
независимо, че такава липсвала сред доказателствата към молбата за предявяване
депозирана в производството по несъстоятелност. За доказателство потвърждаващо
възникването на подобно парично вземане не можело да се смята и приложената
заявка за вътрешнообщностен автомобилен транспорт изготвена от ответника до
дружеството „Н.В.“ ООД, защото същата не носела подпис на представител на „Б.“
ЕООД и не го обвързвала с никакви правни последици, в т.ч. и възникване на
задължение за заплащане на възнаграждение в размер от 2 580 лв. Относно
отричаните вземания за лихви за забава начислени върху главните вземания за
възнаграждения за извършени спедиторски
услуги, ищецът изтъква, че при липса на съществуващи главни вземания в полза на
ответника, то същия няма как да се легитимира за носител на акцесорни
такива.
С определение
от 25.08.2020 г. на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ за участие в рамките на
образуваното исково производство като страна е конституирана Н.К., в качеството
й на назначен синдик на „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност.
Ответното
дружество - „Ш.“ ЕООД се е възползвало от правото му да подаде писмен отговор
по ИМ, като предявените искове са оспорени с доводи за тяхната неоснователност.
От страната се настоява, че между нея и ищеца има валидно сключени и произвели
действие договори за извършване на спедиторски услуги, а именно организиране на
въздушен и шосеен транспорт на две пратки, в които имало части за самолети.
Сочи се, че ищецът е отправил изрични заявки до „Ш.“ ЕООД във връзка с
организирането на визираните превози, в т.ч. че се постигнало съгласие по
основните параметри на потърсените услуги, вкл. и за цената която трябва да
заплати възлагащият ги. По отношение на всяка от двете доставки се съставила
фактура, а именно от 21.09.2016 г. и от 07.10.2016 г., като издаването на
същите било предхождано от достатъчно ясна електронна кореспонденция разменена
между ищеца и ответника, която манифестирала воля за сключване на сделки с
предмет – осигуряване извършването на двата превоза. Напомня се, че този вид
договор е неформален, като сключването и съдържанието му могат да се
установяват посредством целия спектър от средствата за доказване. Паралелно с
това ответникът поддържа, че е извършил точно и отговорно възложените му услуги
по осигуряване на превози на товари, при съблюдаване на всички поставени
изисквания от ищеца. За това свидетелствали множеството транспортни документи
издадени по повод организирането на съответните два превоза – въздушни
товарителници, електронна кореспонденция, митническа декларация, товарителница
за сухопътен транспорт и пр. По отношение на оспорваните от ищеца вземания за
обезщетение за забава върху главните вземания за възнаграждения по спедиционни
услуги, ответникът посочва, че такива са възникнали в неговата правна сфера,
доколкото без съмнение ищецът бил длъжник за заплащането на осигурените му
услуги, като забавата на това му задължение е довела и до генерирането на
задължение за изплащане на обезщетение за забавено изпълнение. В контекста на
казаното ответника иска постановяване на решение, с което предявените за
разглеждане искове да бъдат изцяло отхвърлени.
Синдикът - Н.К.
не е депозирала отговор по ИМ в рамките на предоставения й за това срок.
На 23.100.2020
г. от ищеца - „Б.“ ЕООД /н./ на основание чл. 372 ГПК е подадена допълнителна
ИМ, с която пояснена и допълнена първоначалната такава и са изложени
съображения по отговора на ответника. Непроменена остава позицията на
дружеството, че то не се е обвързвало договорно с „Ш.“ ЕООД по сочените в
отговора на ИМ договори за извършване на услуги по осигуряване на превози, като
не е правило заявки за това. Изложени са аргументи срещу доказателствената
стойност на приложената електронна кореспонденция, която не можела да обвърже
ищеца, защото не носила електронен подпис на представляващият го, освен това
била недостоверна. Било налице разминаване между данните за услугите отразени
във фактурата от 21.09.2016 г. и транспортните документи ангажирани от
ответника, като не можело да се приеме, че те касаят една и същата услуга.
Акцентира се над това, че визираната фактура не е подписана от представител на
ищеца, поради което от нея не можело да се съди за приемане на услугата по
твърдения за осигурен с посредничеството на ответника въздушен транспорт. По
отношение шосейния транспорт се отбелязва, че заявката не изхожда от ищеца,
като приложената такава е между ответника и трето за процеса лице, респективно
тя не можела да обремени правната сфера на ищеца. Нямало и данни услугата
посочена в тази заявка да е реално изпълнена, като и издадената по повод на нея
фактура не носела подписа на представител на „Б.“ ЕООД /н./, с оглед евентуално
заключение за приемане на изявлението отразено във фактурата от 07.10.2016 г.
На следващо място се изтъква, че нямало и никакви данни по делото твърденият за
превозен при посредничеството на ответника товар да е достигнал до ищеца или до
посочено от ищеца лице като получател. Отсъствало и описание на превозвания
товар в ангажираните по делото превозни документи
С допълнителен
отговор от 29.12.2020 г. ответникът „Ш.“ ЕООД изразява становището си по
изложените в допълнителната ИМ твърдения и оспорвания, като продължава да
смята, че претенциите на ищеца са недоказани, а оттам и неоснователни.
Аргументите в подкрепа на вземанията му отново са базирани на схващането, че
договорите от които поддържа те да са възникнали нямат нормативно установена
форма за действителност и подлежат на установяване посредством целия
инструментариум на доказването разписан в процесуалния закон. С оглед това по делото
били осигурени достатъчно по обем доказателства, които да формират извод, че
сделки с поддържани предмет са сключени и изпълнени. Ползването на електронната
комуникация било трайно установена търговска практика между страните, като за
да се обвържат те с изявленията направени в нея не било нужно те да са
подписани с електронен подпис. Поддържа се, че кореспонденцията е водена именно
с представител на „Б.“ ЕООД /н./, от когото са отправени и съответните заявки
за услуги по извършване на двата превоза. Било налице доказване и на факта на
изпълнението на възложените услуги, като в тази насока свидетелствали
приложените по делото транспортни и митнически документи. Наред с това стоките
предмет на заявените превози били достатъчно детайлно конкретизиране с
посочване на вид, тегло, произход и т.н., като това описание формирало извод,
че без съмнение транспортираните стоки кореспондират на тези, за които ищеца е
пожелал осигуряването на превоз. Обръща се внимание и над обстоятелството, че
превозените стоки са били получени от дружеството-ищец, за което говорело
отразеното в митническата декларация. По отношение на заявката за изпълнение на
вътрешен транспорт ответникът препраща към твърденията си в първоначалния
отговор. В обобщение се желае исковете
да бъдат отхвърлени, а на ответника да се присъдят направените в пределите на исковото
производство разноски.
При
извършена служебно от съда справка в търговския регистър се установява, че
производството по несъстоятелност на „Б.“ ЕООД /н./ е било открито с решение от 13.12.2018 г. по т.д. №
2949/2017 г. водено по описа на СГС, ТО, VI-21 с-в. Вземанията
предмет на предявените за разглеждане отрицателни установителни искове са били
заявени от кредитора - „Ш.“ ЕООД в производството по несъстоятелност по реда на
чл. 688 ТЗ с молба от 13.03.2019 г., уточнена с молба от 15.04.2019 г. Съставеният
от синдика на 20.05.2019 г. списък на приетите и неприети предявени вземания е
одобрен с Определение от 14.07.2020 г., постановено по т.д. № 2949 по
описа за 2017 г. на Софийски градски
съд, като в това производство е било
разгледано и оставено без уважение възражение на длъжника против списъка
относно вземанията на ответника,
които са били приети. Определението е
обявено в търговския регистър по партидата на несъстоятелния длъжник на 15.07.2020 г.
Съответно
исковата молба с предявени искове по чл. 694 ТЗ е предявена на 29.07.2020 г. В този контекст от
ищеца е спазен установения в чл. 694, ал. 1 ТЗ срок, като исковете са упражнени
от надлежна страна - длъжник в
производството по несъстоятелност, който е направил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ и се явява допустим.
В изготвения от синдика списък на неприети вземания,
предявени в срока по чл.
688, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТР на 27.05.2019
г., са включени следните предявени от кредитора "Ш."
ЕООД
вземания срещу длъжника: 1./ сумата в размер от
10 254,29 лв. – главница, съставляваща възнаграждение /навло/ по фактура №
**********/21.09.2016 г. за извършен въздушен превоз; 2./ сумата в размер от
2 227,64 лв. – начислена лихва върху главно вземане в размер от 10 254,29
лв. за периода от 26.10.2016 г. до 13.12.2018 г.; 3./ сумата в размер от 256,38
лв. – начислена лихва върху главно вземане в размер от 10 254,29 лв. за периода
от 14.12.2018 г. до 13.03.2019 г.; 4./ сумата в размер от 2 580,00 лв. –
главница, съставляваща възнаграждение по фактура № **********/07.10.2016 г. за
извършен вътрешнообщностен транспорт; 5./ сумата в размер от 549,01 лв. –
начислена лихва върху главно вземане в размер от 2 580,00 лв. за периода
от 21.10.2016 г. до 13.12.2018 г.; 6./ сумата в размер от 64,51 лв. – начислена
лихва върху главно вземане в размер от 2 580,00 лв. за периода от
14.12.2018 г. до 13.03.2019 г. Списъкът в тази му част е одобрен от съда по
несъстоятелността с постановено определение от 14.07.2020 г.
От
приобщените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна
на спора :
Според
проведена електронна кореспонденция от 08 август 2016 г. между П.Р. /имейл
адрес : ******* и Я.И./ползваща имейл адрес : ******** се установява, че Р.
се е обърнал към И. да поиска сведение относно движението по възлагане
извършване на пратка /1070 кг./ от Саудитска Арабия, и в частност кога ще бъдат
осъществени полетите, съответно се иска оферта за цена на превоза, като се
съобразят вече известните финални параметри на пратката. От И. е даден отговор,
че веднага ще бъде извършена проверка по запитването, като е пояснила, че по
въпроса с цената, за пратка от 9 колета и тегло от 1070 кг. за въздушен
транспорт от Риад, Саудитска Арабия до склад на Летище София е предложена цена
в размер на 10 260 лв. без ДДС. Последвало е ново писмо от Р., в което
същият е потвърдил офертата и транспорта, като е отбелязал, че коментираната
пратка трябва да бъде транспортирана възможно най-бързо, защото процесът е
започнал още от последните дни на м. април.
Съгласно
два броя въздушни товарителници издадени на 11.08.2016 г. се установява, че SCHENKER SAUDI ARABIA LLC е изпратило до „Ш.“ ЕООД от Риад, Саудитска Арабия до
София, България въздушна пратка в 9 кашона с тегло от 1 070 кг. при цена
на услугата в размер на 12 155 лв., като същата е била транспортирана с
вътрешен въздушен превоз от летище София до летище Варна, където за неин
получател е отразен - AIR VIA LTD.
За изпълнението на посочения въздушен превоз на пратка на 21.09.2016 г. от „Ш.“
ЕООД е издадена фактура с № **********, като получател по същата е „Е.В.“ ООД,
с настоящо наименование и правно-организационна форма „Б.“ ЕООД. Във фактурата
е отразено, че тя се отнася до услуга по превоз на товар /9 кашона с тегло от
1 070,00 кг./ по дестинация Риад – София, като с нея е калкулирано
въздушно навло в размер на сумата от 10 254,29 лв. Фактурата е съставена и
подписана от Я. И., като служител на „Ш.“ ЕООД. Върху същата няма подпис на
получателя.
Видно
от изготвена митническа декларация от 19.09.2016 г. по повод пратка от
Саудитска Арабия до България е декларирано, че същата има за получател
дружеството – Е.В. ЕООД, като декларатор е „Ш.“ ЕООД, съответно стоката предмет
на деклариране е описана, като резервни части за самолет.
Според
проведена електронна кореспонденция в периода от 09 септември 2016 г. до 12
септември 2016 г. между П.Р. /имейл адрес : *******.com/ и И.А./ползващ имейл
адрес : *******.com се установява, че Р. се е обърнал към А. за
изготвянето на оферта относно пратка – самолетна част с тегло от 471 г. по
направление Варна – Лондон с краен момент на доставка до 26.09.2016 г. По това
запитване е постъпил отговор за шосеен транспорт на пратката при цена на
превоза в размер на 2 150 лв. без ДДС и товарене на 14-15.2016 г. и
разтоварване до 23.09.2016 г. Тази оферта е приета от П.Р. на 12 септември 2016
г.
Съгласно
заявка от 12.09.2016 г. за вътреобщностен автомобилен транспорт „Ш.“ ЕООД е
възложило на „Н.В.“ ООД да извърши автомобилен транспорт на стока по
направление България – Англия, като изпращач на стоката е дружеството – Е.В., а
получател – AVTRADE. Отразено е, че стоката подлежи на натоварване на
14-15.09.2016 г., съответно на разтоварване до 23.09.2016 г. Предвидено е
заплащане на навло в размер на 2 000 лв. без ДДС.
Приложена
е CMR товарителница от 23.09.2016 г., която удостоверява
извършването на превоза на 450 кг. товар по направление : гр. Варна, България
до Великобритания, като превозът е извършен от превозвача – „Н.В.“ ООД, като
изпращач на стоката е „Е.В.“ ООД. Стоката е достигнала до крайния си получател
на 23.09.2016 г., което е удостоверено в превозния документ.
За
изпълнението на посочения сухопътен превоз на пратка на 07.10.2016 г. от „Ш.“
ЕООД е издадена фактура с № **********, като получател по същата е „Е.В.“ ООД,
с настоящо наименование и правно-организационна форма „Б.“ ЕООД. Във фактурата
е отразено, че тя се отнася до услуга по превоз на самолетна част с
вътреобщностен транспорт до Англия при тегло от 471 кг., като начислената цена
на услугата е в размер от 2 580 лв. с вкл. ДДС.
След
уважено искане направено от ответника по делото е допуснат и разпитан за
свидетел – И.А.. Същият посочва, че работи в „Ш.“ ЕООД от 2003 г. и е
ръководител на отдела отговарящ за въздушния транспорт. Пояснява, че сред
задълженията му е да отговаря за организирането от дружеството на превоз по
въздух на товари. Известно му е дружество с име – Е.В., като в миналото същото
е било клиент на фирма - „ШЕНКЕР“ и е ползвало въздушните услуги предоставяни
от него. Възлагането на тези услуги ставало чрез кореспонденция по имейл или
обаждане по телефон. Ако клиентът го устройват параметрите на предложената
услуга той потвърждавал извършването й чрез подаване на имейл. Свидетелят си
спомня, че основно е комуникирал с П.Р., като служител на Е.В.. През 2016 г
„ШЕНКЕР“ организирал за последно в полза на Е.В. извършването на превоз по
въздух на пратка и това било от Саудитска Арабия за България. Касаело се за
оборудване от база ползвана от Е.В. в
Саудитска арабия. След оферта и изразено съгласие от Е.В., чрез служителя им Р.
въздушният превоз на тази пратка бил организиран и извършен. Превозът бил
съпътстван от съставяне на въздушни товарителници, съставляващи тристранен
договор между превозвач, клиент и спедитор. Допълва се, че в случаят цената и
вида на товара са били ясно обсъдени в разменената електронна кореспонденция,
като представителя на Е.В. се е съгласил с предложените му параметри на
превоза, в т.ч. и цената. Освен това за този транспорт клиента – Е.В.
упълномощил дружеството – ШЕНКЕР да извърши вносното митническо
представителство пред Аерогара София. Стоката била реално доставена до мястото
посочено от клиента. След пристигане на пратката по въздух в София тя била
транспортирана чрез вътрешната мрежа на ШЕНКЕР до гр. Варна. Свидетелят споделя
и това, че редовно се случва да организира от името на ШЕНКЕР и извършването на
сухопътни превози. В тази насока си спомня за организирането на такъв по
възлагане от Е.В. от гр. Варна до Англия. Това станало след запитване по имейл
от Е.В., чрез П. Р., изготвяне на оферта с цена и краен срок за извършване на
превоза, като тази оферта била приета. Без забележки тази услуга била
изпълнена, като стоката била транспортирана и приета от получателя й в Англия.
И за този превоз били издадени съответните документи. Свидетелят потвърждава,
че и за двата описани от него превоза били издадени фактури с получател -
Е.В., като те му били изпратени по установения между
страните начин на комуникация.
За
целите на доказването в исковото производство след искане на ответното
дружество е допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която е изготвено
експертно заключение, което е изслушано и прието в рамките на съдебно заседание
състояло се на 14.05.2021 г. Според изводите на вещото лице, които изцяло се
кредитират от съда се установява, че двете изследвани фактури с №
**********/21.09.2016 г. и № **********/07.10.2016
г. не фигурират, като осчетоводени във вторичните счетоводни документи
предоставени от счетоводните регистри на ищеца – Б. ЕООД/извлечения по разчетни
сметки с „Ш.“ ЕООД, но независимо от това тези две фактури са надлежно подадени
от Е.В. към НАП и фигурират във водените дневници за покупки към
справки-декларации по ЗДДС, като фактура с № **********/21.09.2016 г. е подадена със
справка-декларация за м. ноември 2016 г. и е за сумата от 10 254,29 лв.,
респективно фактура с №
77000337665/07.10.2016 г. е подадена със справка-декларация за м. 10.2016 г. за
сумата в размер от 2 580 лв. с вкл. ДДС. От счетоводния анализ извършен по
делото вещото лице е дало и отговор, че по отношение на митническа декларация с
MRN
16BGO05100H0624795/19.09.2016 г. не са открити
данни в проверените справки-декларации подавани по реда на ЗДДС.
Други
доказателства касаещи премета на спорното материално право не са ангажирани.
От
правна страна съдът намира следното :
По
исковете за отричане на главните вземания с източник неформални договори за
спедиция от м.08 и м.09.2016 г. съдът намира следното :
Съгласно
чл. 361 от ТЗ, със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу
възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз
на товар. Основният предмет на спедиционния договор е обезпечаването и
организирането на изпращането на товари от товародателя на товарополучателя от
собствено име, но за сметка на изпращача, чрез избор на превозвачи и сключване
на един или повече договори с тях. Спедиционният договор е двустранен,
неформален, консенсуален, комутативен и възмезден договор. При спедиционния
договор за спедитора възникват две основни правни задължения - 1. да изпълни
поръчката без отклонения съобразно възложения мандат и нарежданията на
комитента, т.е. да сключи договор за превоз за сметка на комитента от свое име (при
същинския договор за спедиция) или от името на комитента (при несъщинския
договор за спедиция) и 2. да даде отчет (да прехвърли на комитента придобитите
в изпълнение на поръчката от свое име, но за сметка на мандата, субективни
права и правни задължения от т. нар. изпълнителна сделка, за да могат правните
й последици да се отразят в патримониума на доверителя). Това правоприемство се
постига чрез едно или повече отчетни действия - арг. чл. 355 ТЗ. За комитента
възникват две основни правни задължения - 1. да получи резултата от
изпълнителната сделка и 2. да заплати направените разноски, заедно с лихвите и
вредите, които е претърпял спедиторът във връзка с изпълнението на поръчката.
(арг. чл. 356, ал. 2, изр. 1 ТЗ, както и чл. 285, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл.
348, ал. 2 ТЗ) и да заплати уговореното комисионно възнаграждение при точно и
добросъвестно изпълнение на уговорения мандат.
В
случаят ответникът – „Ш.“ ЕООД извежда легитимацията си на кредитор при
твърдения да е сключил с ищеца – „Б.“ ЕООД два договора за спедиционни услуги
имащи за предмет организирането и извършването на превоз по въздух на пратка от
Саудитска Арабия до България, както и на пратка чрез сухоземен /шосеен/ превоз
от България до Англия. Ищецът в производството отрича да е пасивно легитимиран
да отговаря за вземания от подобни източници, като поддържа, че не е встъпвал в
търговски правоотношения с подобно съдържание, в т.ч. не е възлагал на „Ш.“
ЕООД извършването на подобни посреднически по превоз услуги. Макар договорът за
спедиция да е неформален, то същият на общо основание трябва да бъде установен
чрез способите на доказване, като реализирал се по волята на страните
юридически факт, които ги обвързва с определен кръг от права и задължения. Няма
пречка това доказване да се проведе чрез ангажирането на писмени доказателства
в това число отправени оферти и тяхното приемане от възложителя на услугата
/чл. 13 и 14 от ЗЗД/. В случая е налице разменена електронна кореспонденция
между страните, като „Б.“ ЕООД е било представлявано от лицето – П.Р.. В
уверение на това обстоятелство са събраните и неопровергани по делото показания
на свидетеля – И.А., в които същия детайлно посочва, че в търговските отношения
създадени в договарянето между двете дружество представител на „Б.“ ЕООД е бил
именно – П.Р.. Това, че именно соченото лице е било натоварено да представлява
–ищец в търговските му отношения по възлагане на превозни услуги от и до
различни дестинации се потвърждава и от подаването на двете издадени фактури за
извършените услуги от „Ш.“ ЕООД в полза на „Б.“ ЕООД от м.09.2016 г. и
м.10.2016 г., чрез справки – декларации до НАП. Включването на тези фактури от
търговеца в справките-декларации, които той подава за възстановяване на ДДС до
НАП трябва да се разглежда, като признание от негова страна, че извършването на
такива услуги е било възложено от него в полза на доставчика им - „Ш.“ ЕООД.
Отразеното в тези фактури при съпоставка с разменената кореспонденция между
двете дружества и съответно съставената превозна документация – товарителници
показва, че се касае именно до едни и същи превози, които „Б.“ ЕООД е възложило
на „Ш.“ ЕООД да организира от С. Арабия
до България и съответно от България до Англия. Аргумент за обратното не следва
от това, че в счетоводните регистри на „Б.“ ЕООД няма данни за извършено
осчетоводяване на тези две фактури с издател - „Ш.“ ЕООД, доколкото зад това
счетоводно състояние вероятно става дума за нередовно водено счетоводство от
страна на предприятието, защото в обратен случай не било обосновано действието
по отправяне на искане за възстановяване на ДДС по двете издадени фактури.
По
отношение на това, дали услугата по организиране и извършване на заявените от „Б.“
ЕООД до „Ш.“ ЕООД превози по въздух и суша са били реално предоставени от
изпълнителя на поръчката и съответно отчетени от него пред възложителя са
събрани достатъчно по обем и достоверност доказателства, каквито са съставените
товарителници, чието съдържание съответства на нормативно заложените
изисквания. В потвърждение на това, че заявените услуги са били изпълнени
добросъвестно и съответно на възложеното са и показанията дадени от свидетеля –
А., които пряко е участвал освен в сключването на договорите за спедиция и в
етапа по координиране на тяхното изпълнение. Фактът, че поетата с двата
договора услуга по организиране на транспорт е била реално извършена от
натоварения за изпълнението й ответник в допълнителна и достатъчна степен се
разкрива и от предприетото от ищеца – получател на услугата действие по
оповестяване пред НАП на двете фактури издадени от „Ш.“ ЕООД и имащи за предмет фактуриране
стойността на договорените услуги. Воля с подобно съдържание не би била
изразена от получателя на услугата ако той не е получил договореният с изпълнителя
на същата облигационен резултат. Изложеното означава, че „Ш.“ ЕООД се явява
изправна страна в създадените между него и „Б.“ ЕООД търговски отношения по два
договора за спедиция от м. 08 и 09.2016 г. и като такъв има правото да получи
уговорената, като насрещна престация цена /навло/ за организирания и изпълнен
надлежно превоз. Размерът на предвиденото между страните възнаграждение също е
установен по делото, като по договора за въздушен превоз от С. Арабия до
България същия възлиза на сумата от 10 254,29 лв., съответно по договора
за превоз в общността от България до Англия уговорената стойност е за сумата от
2 580,00 лв. с вкл. ДДС. При това положение трябва да се направи извод, че
в правната сфера на „Ш.“ ЕООД са се породили парични вземания произтичащи от
изследваните два договора, като в тежест на „Б.“ ЕООД е да установи тяхното
погашение. Доказателства за извършването на плащане или настъпване на друг
погасителен способ спрямо тези вземания не са ангажирани по делото,
следователно факт с подобно правно значение не е осъществен, а това означава,
че към датата на предявяване по реда на чл. 688 ТЗ в производството по
несъстоятелност водено спрямо „Б.“ ЕООД очертаните вземания са били
съществуващи и изискуеми. В този контекст отричането, чрез иск предявен от
длъжника по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се отхвърли.
Проведеното
по делото доказване на възложените в тежест на ответника материални
предпоставки от правото му на вземане по двата договора за спедиция прави
изцяло неоснователни наведените от ищеца възражения за несъществуване на
отричаните парични вземания за главници. Обстоятелството, че издадените
фактури, с които „Ш.“ ЕООД е фактурирало стойността на извършените от него
услуги не са подписани от представител на „Б.“ ЕООД по никакъв начин не
рефлектира върху възникването на имуществените права поддържани от ответника,
доколкото няма нормативно изискване фактурите да бъдат подписвани от доставчика
и получателя на услугата. „Б.“ ЕООД без съмнение е узнало за така издадените
фактури и е приело услугите отразени в тях, доколкото ги е подало в изготвяните
от него по реда на ЗДДС справки декларации за м.октомври и ноември 2016 г. Позоваването,
че относно твърдения от ответника сухопътен превоз от България до Англия се
представя заявка за извършване, по която „Б.“ ЕООД не е участник трябва да се посочи,
че тази заявка, която „Ш.“ ЕООД е
отправило до „Н.В.“ ООД е предназначена да установи не факта на възникване на
правоотношение между страните по делото, а целта й е да очертае действията на
ответника по изпълнение организиране на вече възложената му от „Б.“ ЕООД, които
действия се състоят в това да бъде открит и ангажиран превозвач, комуто да се
възложи поръчания от „Б.“ ЕООД превоз, за чието посредничество отговаря
комитента - „Ш.“ ЕООД.
По исковете
за отричане на производните вземания за обезщетение за забава върху главни
такива с източник неформални договори за спедиция от м.08 и м.09.2016 г. съдът
намира следното :
Ответникът
се позовава на това, че е кредитор по лихвоносни вземания за незаплатени
възнаграждение по организиране на въздушен и шосеен транспорт, от които услуги
се е възползвал ищеца, като последния е допуснал неизпълнение в плащането на
тези си лихвоносни задължения просрочвайки предвидения за това падеж, а това е
довело до начисляване на обезщетение за забава за периода от 21.10.2016 г. до 13.03.2019
г. Предвид това, че „Ш.“ ЕООД действително се легитимира, като материален
носител на вземания по сочените в писмения му отговор два договора от 2016 г.,
то следва да се направи преценка, дали тези вземания имат установени падежи за
плащане или за да бъде поставен длъжника отговарящ за тяхното изпълнение в
състояние на забава, то същия следва да бъде поканен. В чл. 303а ТЗ е уредено
правилото, че страните по търговска сделка могат да уговорят срок на изпълнение
на парични задължения не повече от 60 дни. Съдът приема, че в хипотезите на
сключените между „Ш.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД два договора за извършване на
спедиционни услуги срок за плащане на съответните следващи се възнаграждения е
посочен, като за услугата по организирането на въздушния транспорт от С. Арабия
до България е възприето възнаграждението да се заплати на 21.10.2016 г.,
съответно за услугата относно организирането на автомобилен транспорт от
България до Англия падежът е установен на датата – 06.11.2016 г. Няма съмнение,
че ищецът „Б.“ ЕООД е знаел за тази уговорка, тъй като очевидно е разполагал с
издадените два броя фактури от 21.09.2016 г. и 07.10.2016 г., доколкото ги е
подал в изготвени от негова страна справки-декларации по реда на ЗДДС. При това
положение „Б.“ ЕООД е попаднал в положение на виновно закъснение относно
изплащане на поетите от него насрещни парични задължения, както следва : за
сумата от 10 254,29 лв. имаща установен падеж на 21.10.2016 г., считано от
деня следващ този падеж, а именно - 22.10.2016 г., и за сумата от 2 580
лв. имаща установен падеж на 06.11.2016 г., считано от деня следващ този падеж,
а именно - 07.11.2016 г. Следователно „Б.“
ЕООД не дължи лихва за забава за датата 21.10.2016 г. относно изпълнение на
главното вземане в размер на 10 254,29
лв., и за периода от 21.10.2016 г. до 06.11.2016 г. относно изпълнение на
главното вземане в размер от 2 580 лв. В тази им част подложените на
разглеждане искове по чл. 694 ал. 1, т. 1 ТЗ имащи за предмет отричане на вземания на кредитора - „Ш.“ ЕООД се
явяват основателни, но доколкото извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления
от съда показват, че дължимото обезщетение за забава върху главното вземане от
10 254,29 лв. за периода от 22.10.2016 г. до 22.12.2018 г. възлиза на сумата
от 2 227,64 лв., респективно обезщетението за забава върху главното
вземане от 2 580 лв. за периода от 07.11.2016 г. до 12.12.2018 г. възлиза
на сумата от 549,01 лв. и именно в тези предели същите са били приети за
удовлетворяване от синдика в пределите на провежданото производство по
несъстоятелност на длъжника, то не следва да бъде отричана дължимост на
вземанията за парични суми, а само за конкретни периоди.
С оглед изхода на спора право за присъждане на
разноски се поражда в полза единствено на ответника по предявените искове – „Ш.“
ЕООД, с ЕИК ********. Процесуалният представител на това дружество е отправил
своевременно искане за присъждане на такива, като е ангажирал списък по чл. 80 ГПК фактура и преводно нареждане за заплащане на адвокатски хонорар в размер на
сумата от 1 212 лв. с вкл. ДДС. Към този разход се добавя и заплатеният
депозит за вещо лице в размер на сумата от 400 лв. Съдът констатира, че очертаните
от страната разходи са реално извършени в производството, като те подлежат на
репариране от ищеца. В този контекст на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Б.“ ЕООД
/н./ следва да бъде осъдено да ги заплати на „Ш.“ ЕООД.
Предвид разпоредбата на чл.694,
ал.7 ТЗ, че държавната такса се определя върху една четвърт от
вземането, за което е предявен установителният иск и не се внася предварително,
то пренесено към настоящия спор това правило означава, че държавната такса,
която се формира относно материалния интерес отнасящ се единствено до отхвърлените
искове по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ възлиза на сумата от 159,32 лв. Тя следва да
се понесе от ищеца, за когото изхода на делото е изцяло неблагоприятен.
Така мотивиран, съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис 10, срещу „Ш.“ ЕООД,
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** искове при
квалификацията на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за установяване несъществуването на
приети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Б.“ ЕООД /с
предходно наименование „Е.В.“ ООД/ парични вземания, както следва : сума в размер
от 10 254,29 лв. – главница съставляваща дължимо възнаграждение за организиран
въздушен превоз на товари състоял се на 11.08.2016 г. от Рияд, Саудитска Арабия
до София, за което е издадена фактура с № **********/21.09.2016г.; сума в
размер от 2 227,64 лв. – обезщетение за забава в плащането на главното вземане
/10 254,29 лв./ начислено за периода 22.10.2016 г. до 13.12.2018 г.; сума в
размер от 256,38 лв. – обезщетение за забава в плащането на главното вземане
/10 254,29 лв./ начислено за периода 14.12.2018 г. до 13.03.2019 г.; сума в
размер от 2 580,00 лв. – главница съставляваща дължимо възнаграждение за
организиран сухопътен превоз на товари състоял се на 23.09.2016 г. от Варна,
България до Вест Съсекс, Англия, за което е издадена фактура с № **********/07.10.2016г.;
сума в размер от 549,01 лв. – обезщетение за забава в плащането на главното
вземане /2 580,00 лв./ начислено за периода 07.11.2016 г. до 13.12.2018 г.;
сума в размер от 64,51 лв. – обезщетение за забава в плащането на главното
вземане /2 580,00 лв./ начислено за периода 14.12.2018 г. до 13.03.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Б.“ ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, офис
10, срещу „Ш.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
искове при квалификацията на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че приетите в
производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Б.“ ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК ******** вземания за обезщетение за забава в плащането
на главното вземане /10 254,29 лв./ начислено за датата – 21.10.2016 г. и
обезщетение за забава в плащането на главно вземане /2 580 лв./ начислено за
периода от 21.10.2016 г. до 06.11.2016 г. не съществуват.
ОСЪЖДА „Б.“
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
офис 10 да заплати в полза на „Ш.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от
1 612 лв. – направени съдебни разноски по делото в производството развило
се пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Б.“
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
офис 10 да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд на основание чл.
694, ал. 7 ТЗ сумата в размер от 159,32 лв. – съставляваща следващата се
държавна такса за разглеждане на предявените и отхвърлени искове в настоящото
производството.
Решението
е постановено при участието на синдика на „Б.“ ЕООД /н./, с ЕИК ********
конституиран на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
СЪДИЯ: