Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 07.05.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16455 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 31.01.2017г., гр.д.23083/13г., СРС, 74 с-в,
поправено с влезли в сила като необжалвани решения от 23.06.2017г.,
15.11.2017г. и 12.10.2018г., се допуска съдебна
делба на апартамент № 44 в гр.София, ж.к. „******, целия с площ 66,69 кв.м.,
състоящ се от две стаи и кухня, заедно с избено помещение № 16, с площ 10,36
кв.м., ведно с 3,387 % ид.ч. о.ч. на сградата и
правото на строеж върху мястото, при квоти: Д.В.С. - 1/12 ид.ч.
и В.А. С.- 11/12 ид.ч., допуска съдебна делба на апартамент № 17 в гр.София, ж.к. „******,
състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, с площ 43,10 кв.м., заедно
с избено помещение № 3 и 1,476 % ид.ч. о.ч. на
сградата, с идентификатор 68134.512.40.1.17, разположен в поземлен имот с идентификатор
68134.512.40, при квоти: С.В.С. - 5/6 ид.ч.; Д.В.С. –
1/12 ид.ч. и Д.В.С. - 1/12, отхвърля предявения от Д.В.С. срещу Д.В.С. иск за делба на
апартамент № 44 в гр.София, ж.к. „******.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от Д.В.С. в частта, с която е допусната
делба на апартаментът в ж.к. „Света Троица“ при квота за него от 1/12 ид.ч., вместо 1/6 ид.ч. Счита, че
апартаментът е изцяло лична собственост на наследодателката
С.С., макар и придобит по време на брака със С.С., т.к. го получава със заповед по чл.100 ЗТСУ/отм./ като
обезщетение за отчужден друг неин имот.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от С.В.С. в частта, с която се допуска до
делба апартаментът в ж.к. „Фондови жилища“. Счита, че имотът е изцяло негова
собственост като изплатен през фактическата раздяла между съпрузите, с лични средства
на съпруга от дарение и спестявания от преди брака.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество основателни.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и неправилно.
Производството е за делба във фаза по допускане.
Относно апартамента в ж.к. „Фондови жилища“.
С писмен договор за покупко-продажба от 10.07.1979г., съделителят С.В.С. купува на свое име от държавата
процесния апартамент № 17 в гр.София, ж.к. „******, състоящ се от една стая,
кухня и сервизни помещения, с площ 43,10 кв.м., заедно с избено помещение № 3 и
1,476 % ид.ч. о.ч. на сградата за сумата 7 006
лв., изплатена от купувача със собствени средства. Апартаментът е придобит през
време на брака с общата наследодателка на страните С.Т.С.,
сключен на 12.04.1974г.
Свидетелите Б.и П.въз основа на непосредствени и
дългогодишни впечатления по еднакъв начин установяват, че съпрузите никога не са
живели заедно в общо домакинство. Бракът е сключен формално, по милост от С.С., с цел С.С. да придобие
софийско жителство, т.к. властите били предприели действия за изгонването му от
гр.София. Съпрузите винаги са имали приятелски отношения, но живеели напълно отделено.
С.С.сама отглежда двете си деца. С.С. сам с лични средства изплаща апартамента, преустройва го
и живее там самостоятелно.
Свидетелят П.допълва, че бащата на С.С. – В.С., му дава солидни средства, за да си купи жилище.
Самият С.С. работи на две места, повечето нощем, с
цел да поддържа всеки месец с по 30 лв. своята спестовна месечна вноска за
жилището.
В подкрепа са извлечение от ДСК за негов личен влог от
преди брака с вх. 1800/11.02.1972г., както и извлечение от м.12.1975г. на
касиер, според което от С.С. се удържат по 40 лв. –
заем от ДСК.
Декларацията от 27.06.2012г. на П.С.С., с нотариално заверен подпис рег. № 1894 на нотариус
рег. № 389 НК, според която нито тя, като дъщеря и наследник на С.С., нито нейните бъдещи наследници, ще предявяват претенции
към наследствения си дял от апартамента, не поражда правни последици. Декларацията,
обаче следва да се обсъди заедно с договора за дарение от 11.02.2014г.,
обективиран в нот. акт № 67, т.I, д.60/2014г., н-с рег. № 274 НК, с който П.С. дарява
на С.С. 1/6 ид.ч. от
апартамента. Тези права биха съответствали на цялата й наследствена част, ако
имотът е СИО. Същият няма такъв характер по съображения, изложени в следващите
мотиви, поради което сделката като извършена от несобственик не произвежда вещноправен транслативен ефект. Заявеният
отказ от права върху апартамента и дарственият акт, единствено сочат за ясното
съзнание на П.С., че апартаментът следва да бъде собственост на С.С., именно като купен от него през време на фиктивния брак.
Смисълът от въвеждането на фактическата раздяла като
факт, изключващ съпружеската общност е това, че през времетраенето й съпрузите не
реализират съвместен принос за придобиване на имущество с общи средства, чрез
труд на другия съпруг за придобиването, чрез работа в домакинството и при
отглеждане на децата. Придобитият имот по време на фактическа раздяла между
съпрузите, без между тях да са съществували семейни взаимоотношения и да са
вложени общи парични средства за заплащане на продажната цена, а същата е
платена от единия съпруг, на чието име е сключен договора, изключва приноса на
другия съпруг. Съпружеска имуществена
общност не може да възникне, независимо от възмездния характер на придобивното основание. Недвижимият имот, придобит от
единия съпруг през време на трайна фактическа раздяла, която е довела до
прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите,
е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност (решение № 91/31.01.2018г., гр.д.4340/16г., ВКС, II г.о.; решение № 80/01.06.2017г., гр.д.3812/16г., ВКС,
I г.о.; решение № 791/17.11.2009г., гр.д.1717/08г., ВКС, ІV г.о.; решение № 43/05.04.2013г., гр.д.802/12г.,
ВКС, II г.о.; решение No 1372/28.01.2009г., гр.д.5932/07г.
и решение № 91/31.01.2018г., гр.д.4340/16г., ВКС, II г.о.).
В случая, имотът е придобит от С.С.
по време на фактическата раздяла със съпругата, с която сключват фиктивен брак
и винаги са живели напълно самостоятелно в отделни домакинства. Цената е
изплатена от съпруга със собствени средства от дарение, направено лично за него
от баща му за закупуване на апартамента и от средства по влог на съпруга от
преди брака. Договорът е сключен само на името на съпруга. Затова изключен е
приносът на съпругата. Оборена е презумпцията за съвместен принос по приложимия
чл.19, ал.3 СК/отм./, предвид изцяло индивидуалния и извънсемеен
характер на средствата вложени в закупуването на имота през време на
фактическата съпружеска раздяла.
След като имотът е изцяло лична собственост на С.С., искът за делба спрямо него следва да се отхвърли.
Относно апартамента в ж.к. „Света Троица“.
Според заповед № РД-41-1554/08.09.1989г. на председателя
на ИК на СНС по пр. вх. № 73/1981г. на ОбНС
„Възраждане“, на основание чл.100 ЗТСУ/отм./ за С.Т.С., като собственик на
отчужден имот, се определя като обезщетение процесния апартамент № 44 в
гр.София, ж.к. „Света Троица“ (бивш ж.к. „*******,
целия с площ 66,69 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, заедно с избено
помещение № 16, с площ 10,36 кв.м., ведно с 3,387 % ид.ч.
о.ч. на сградата и правото на строеж върху мястото, с вписване, че една стая е
за дъщеря й Петранка Ст. С..
В заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./ спрямо този делбен апартамент липсва отбелязване да се дължи доплащане
на цена за изравняване от отчуждената собственица. Не е вписано и нейно съгласие,
съпругът й С.С. да получи права върху отстъпения за
обезщетение имот, а само съгласие дъщерята да ползва една стая. Изрично отбелязване
за извършено плащане на 2 400 лв. от обезщетената се съдържа спрямо втория
предоставен й в обезщетение имот за нуждите на сина й В.С.,***, който имот не е
предмет на делбата.
След влизане в сила на заповедта по чл.98 ЗТСУ/отм./
за определяне на оценката, последната не може да се променя, нито констатацията
каква част от нея покрива стойността на отстъпения като обезщетение жилищен
имот. Въз основа на тази заповед, със заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./ се
определя съотношението между цената на отчуждения и отстъпения в обезщетение
имот. Съгласно чл.103, ал.1 ЗТСУ/отм./ правоимащият и
неговият съпруг по силата на чл.19, ал.1 СК/отм./ придобива собствеността върху
отстъпения в обезщетение имот по силата на самата заповед по чл.100 ЗТСУ/отм./,
стига да има съгласие на правоимащия. Когато
собственикът на отчуждения имот изрази съгласие по реда на чл.102 ЗТСУ/отм./ друго
лице да получи отстъпения в обезщетение имот, посоченото лице придобива
собствеността с влизане в сила на заповедта по чл.100. Само съгласието по
чл.102, без заповедта, не е достатъчно
посоченото лице да придобие вещни права (решение № 314/21.12.2012г., гр.д.394/12г., ВКС, ІІ
г.о.).
В случая, стойността на процесния имот, предоставен за
обезщетение се включва изцяло в тази на отчуждения. Не се налага доплащане на цена
за уравнение от двамата съпрузи през време на брака по реда на чл.103, ал.2
ЗТСУ (ред. от 1984г., отм.), съразмерно която съпругът С.С.
да придобива права при условията на СИО. При съобразяване също, че липсва
дадено по реда на чл.102 ЗТСУ (ред. от 1984г.,
отм.) изрично
писмено съгласие с нотариално заверен подпис на правоимащата
С.С., за придобиване на права върху имота от съпруга й,
тя става изключителен собственик чрез преобразуване на лично имущество от преди
брака съгласно чл.21, ал.1 СК/отм./.
По силата на наследствено правоприемство
от С.С., поч.16.07.2005г., на основание чл.5, ал.1,
чл.9, ал.1 и чл.10, ал.1 ЗН, съпругът С.С. получава 1/3
или 2/6 или 4/12 ид.ч. от имота. Отделно 1/3 ид.ч. получава дъщеря й П.С.С., поч. 12.02.2015г., впоследствие наследена от сина й В.А. С..
Останалата 1/3 ид.ч. се поделя по равно, на по 1/6 или
2/12 ид.ч. между Д.В.С. и Д.В.С. по право на
заместване, като деца на В.С.С., поч.
15.02.2004г. преди наследодателката неин син.
С договор от 27.06.2012г., оформен с нот. акт № 74 т.I, д.59/2012г., н-с рег. № 389 НК, който нотариален акт е в
отделна папка към делото, С.В.С. дарява на П.С.С. 4/6
ид.ч. от апартамента в ж.к. „Света Троица“. Сделката
произвежда вещно прехвърлително действие до размер на
2/6 ид.ч., притежавани по наследство от дарителя. В
останалата част няма транслативно действие като
сключена от несобственик. След като С.С. се
разпорежда изцяло с притежаваните права върху апартамента, искът за делба
спрямо този съделител е неоснователен.
С договор от 27.01.2014г. по нот.
акт № 8, т.I, д.7/2014г., н-с рег. № 199 НК, Д.В.С. дарява на П.С.С. 1/12 ид.ч. от апартамента в
ж.к. „Света Троица“, като продължава да участва в съсобствеността с останалата
си 1/12 ид.ч.
В резултат от наследяването и двете дарения, П.С.
придобива 2/6 + 2/6 + 1/12 или общо 9/12 ид.ч.,
впоследствие наследени от сина й В.А. С..
Делбата за апартамента в ж.к. „Света Троица“ следва да
се допусне при квоти: В.А. С.– 9/12 ид.ч., Д.В.С. –
1/12 ид.ч. и Д.В.С. – 2/12 ид.ч.
Крайните изводи на двете съдебни не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.3 ГПК следва да се отмени, включително и спрямо
необжалвалите необходими другари на въззивниците съгласно чл.271, ал.3 ГПК, като
вместо него се постанови друго, с което делбата за апартамента в ж.к. „Света
Троица“ се допусне при посочените квоти и се отхвърли искът за делба на
апартамента в ж.к. „Фондови жилища“.
Във връзка със защитата срещу иска за делба на
апартамента в ж.к. „Фондови жилища“, ответникът по него Д.С. реализира разноски
пред първа инстанция за 500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, а
пред въззивна не установява, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК има право на
сумата 180 лв.
Ответникът по същия иск С.С.
пред първа инстанция не установява разноски, а пред въззивна – 25 лв. за д.т.
по изцяло основателната жалба, които се дължат в пълен размер.
Ответникът по същия иск В. С.не претендира и не
установяват разноски, като в адвокатското пълномощно липсва вписване за
уговорен размер и начин на плащане на възнаграждение, поради което такива не се
дължат.
Ищцата Д.С. дължи по сметка на СРС сумата 50 лв. –
д.т., а по сметка на СГС сумата 25 лв. – д.т.
По разноските не се дължи произнасяне с решението по
допускане на делбата за апартамента в ж.к. „Света Троица“, с което не приключва
делото по смисъла на чл.81 ГПК.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 31.01.2017г., гр.д.23083/13г., СРС, 74 с-в, поправено с влезли в
сила като необжалвани решения от 23.06.2017г., 15.11.2017г. и 12.10.2018г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба на апартамент № 44 в гр.София, ж.к. „******,
целия с площ 66,69 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, заедно с избено
помещение № 16, с площ 10,36 кв.м., ведно с 3,387 % ид.ч.
о.ч. на сградата и правото на строеж върху мястото, при квоти: В.А. С.– 9/12 ид.ч., Д.В.С. – 1/12 ид.ч. и Д.В.С.
– 2/12 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.С., ЕГН ********** срещу С.В.С., ЕГН
**********, Д.В.С., ЕГН ********** и В.А. С., ЕГН **********, конституиран на
основание чл.227 ГПК на мястото на П.С.С.а, поч.12.02.2015г.
иск за съдебна делба на апартамент № 17 в гр.София, ж.к. „******, състоящ се от
една стая, кухня и сервизни помещения, с площ 43,10 кв.м., заедно с избено
помещение № 3 и 1,476 % ид.ч. о.ч. на сградата, с идентификатор
68134.512.40.1.17, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.512.40.
ОСЪЖДА Д.В.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.В.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата 180 лв. – разноски за първа инстанция.
ОСЪЖДА Д.В.С., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на С.В.С., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата 25 лв. – разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Д.В.С., ЕГН **********, адрес: *** да заплати по
сметка на СРС сумата 50 лв. – д.т., а по сметка на СГС сумата 25 лв. – д.т.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.