РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110210588 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Н. Н. чрез пълномощника му –адв.Л. - САК
против Наказателно постановление № 42-0001540/17.06.2021 г., издадено от
Директор РД”АА”-гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл.105,
ал.1 от ЗАвПр за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на
МТ е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
В жалбата се релевират доводи, че описаната в обжалваното наказателно
постановление фактическа обстановка не отговаряла на действителната
такава. Твърди се, че когато композицията била спряна за проверка същата не
извършвала превоз на товари. Целта на движението й била изпробване на
автовоза след извършения му ремонт и зареждането му с гориво, след което
трябвало да бъде извършено натоварването му и отпътуването му извън
пределите на страна. По времето, когато бил спрян за проверка
жалбоподателят не извършвал работа по смисъла на Закона за автомобилните
превози и Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, поради което разпоредбата на
чл.89, т.2 от Наредбата не следвало да намери приложение.
На следващо място, в жалбата се излагат аргументи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и
1
издаване на НП, а именно такива по чл.42, т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН и по чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН.
По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на
атакуваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебните заседания, проведени пред настоящата инстанция
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощника си –
адв.Л. -САК. Последният в дадения ход по същество на делото пледира съдът
да се произнесе с решение, с което за отмени обжалваното наказателно
постановление, по съображенията, подробно развити в жалбата.
Административно –наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.05.2021 г. около 14:00 часа в гр. София св.АНДР.– на длъжност
инспектор при РД”АА”- София, заедно със своя колега Васил Евтимов
Стоянов спрели за извършване на проверка водач на специален автомобил,
марка „Волво ФМ 12 380Р“ с рег. № СВ 56 67 ВК с прикачено полуремарке
марка „Лор Евролор“ с рег № СВ 40 60 ЕА . Автовозът се движел по
ул.“Кирил Григоров“ и бил натоварен с леки автомобили.
В хода на проверката било установено, че водачът притежава лиценз на
Общността № **********, валиден до 09.12.2028 г., но не притежава пътен
лист.
Въз основа на така направените констатации св. Георгиев съставил
срещу водача на автовоза Р. Н. Н. АУАН, серия А-2020, № 290935/27.05.2021
г., като квалифицирал установеното нарушение по чл.89, т.2 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г. на МТ.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Васил Евтимов
Стоянов –свидетел при установяване на нарушението и предявен на
нарушителя Н., който след като се запознал със съдържанието му, го
подписал без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано възражение с вх.№ 52-
00-29-5045/01.06.2021 г.
2
Впоследствие, на база на съставения АУАН и след преценка на
подаденото възражение, като неоснователно било издадено атакуваното
Наказателно постановление № 42-0001540/17.06.2021 г., с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация
жалбоподателят бил санкциониран с налагане на „глоба“ в размер на 200
лева, на основание чл.105, ал.1 ЗАвПр.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 25.06.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН– АУАН, серия А-2020, № 290935/27.05.2021 г.,
възражение с вх.№ 52-00-29-5045/01.06.2021 г., Заповед № РД-08-
30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, Заповед № 589/03.10.2020 г. на Изпълнителен директор на
ИА“АА“- София, длъжностна характеристика; както и от гласните
доказателствени средства –показанията на св.Георгиев и св.Петров –допуснат
до разпит по искане на жалбоподателя.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля-актосъставител,
възприемайки ги като обективни и достоверни. Същият е участвал при
извършване на проверката, резултатите от която са обективирани в
съставения АУАН.
Св.Петров в показанията си беше категоричен, че когато е бил спрян за
извършване на проверка, в автовоза управляван от Р.Н. са се намирали само
два леки автомобила –неговия и на Н.. Не са извършвали превоз на товари, а
са ходили да заредят с гориво след като е бил извършен ремонт на автовоза и
да се подготвят за път за Италия на следващия ден.
Предвид липсата на конкретика относно превозвания товар (брой и марка
на леките автомобили, регистрационни номера на същите и др.) в
обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото НП, съдът е
поставен в обективна невъзможност да прецени дали отговарят на
обективната действителност, респ. дали да кредитира с доверие показанията
на св.Пламен Петров, или да възприеме същите като опит за изграждане на
защитна теза на жалбоподателя.
От приложените към материалите на делото заповеди на Министъра на
3
транспорта и съобщенията и Изпълнителния директор на ИА“АА“ и
длъжностна характеристика съдът извежда факта на компетентността на
наказващия орган и актосъставителя в административнонаказателната
процедура.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по
чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
санкционен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП
са издадени от компетентни длъжностни лица в рамките на тяхната
материална и териториална компетентност. Спазени са и срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.Въпреки тези констатации настоящата съдебна инстанция намира, че в
хода на ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което обуславя отмяна на издаденото наказателно постановление.
Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, подробно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена правна
норма. Освен това следва да е налице съответствие между фактическото
описание на нарушението и неговата цифрова правна квалификация.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози,
4
като му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България.
Разпоредбата на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
въвежда изискване за водачите при извършване на обществен превоз на
товари да представят при поискване от контролните органи "попълнен пътен
лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при
придвижване на превозно средство без товар на територията на Република
България до товарен пункт, като част от международен превоз". Както в
АУАН, така и в НП описанието на изпълнителното деяние на констатираното
нарушение е очертано с твърдението, че водачът „не попълва“ пътен лист и
„не представя“ пътен лист по образец (Приложение № 11). Твърди се, че
водачът управлявя "без" попълнен пътен лист. Използваният предлог
означаващ отсъствие, в контекста на изложението в акта не дава информация,
дали се анонсира липса на изискуемия документ въобще или неупражняване
на фактическа власт върху него единствено към момента на проверката.
Независимо коя от възможните хипотези е визирана от наказващия орган
обаче се разкрива несъответствие между възведеното описание на
релевантните факти и ангажираната като нарушена правна норма, в разрез с
правилото на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Като съответна на нарушението на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 на МТ от
03.11.1999 г. е посочена разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП. При
систематично и граматическо тълкуване на нейния текст се налага извод, че
характеристиките й я отличават като субсидиарна и приложима единствено
към хипотези, в които отсъства специално основание за налагане на
административно наказание. В конкретния случай обаче, поради отсъствието
на яснота относно съществени елементи от фактическия състав на
нарушението и по-конкретно неговото изпълнително деяние, преценката е
дотолкова затруднена, че по същество се приравнява на липсващо
съответствие между материалното правило за поведение и предвидената като
гаранция за съобразяването му санкция. От друга страна, всяка от
възможните хипотези, които биха могли да се подразберат при тълкуване на
използваните от наказващия орган изразни средства за описание на механима
5
на деянието, се санкционира от различна, специална норма. Така,
санкционната норма на чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП изпълва състава на
административно нарушение, когато водачът извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, т. е. въведена е
административнонаказателна отговорност за водачите на МПС, извършващи
посочените превози, ако те въобще нямат издадени изискуеми документи,
сред които и пътен лист съобразно Наредба № 33/2011 г. За наличието на
валидно издаден документ, който не е бил носен и представен при проверката
на служителите от автомобилната администрация, е предвиден текстът на чл.
93, ал. 2 от ЗАвтП, обективиращ отговорност за водач на МПС, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари и не представи в момента на проверката издадения документ (лиценз,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му- включително пътен лист). Регламентирането със
специално правило на санкцията и в двата случая изключва приложението на
субсидиарната санкционна норма на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП. По тези
съображения за съда е ирелевантно дали от доказателствата по делото се
разкрива едната или другата хипотеза на нарушение, доколкото приложимата
спрямо всяка от тях санкция не е намерила адекватно отражение като
задължителен реквизит на санкционния акт.
С АУАН и НП се очертават параметрите на претендираната
административнонаказателна отговорност, поради което тяхната констативно
съобразителна част следва недвусмислено да отразява всички съставомерни
признаци, без възможност за тяхното последващо допълване, тълкуване или
прилагане на презумпции за извеждането им. Последното е наложено с оглед
гарантиране правото на нарушителя да разбере изначално, срещу какви факти
следва да гради своята защитна теза. Изложените пороци на двата
процесуални акта относно нарушението по чл. 89, т. 2 от ЗАвтП пряко
повлияват върху тяхната пригодност да удовлетворят изискванията за
пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й
6
право на защита на лицето, срещу което се насочва
административнонаказателната принуда.
Коментираните недостатъци на издадения в хода на производството
санкционен акт не биха могли да бъдат отстранени от настоящия съдебен
състав, доколкото неговите правомощия за лимитирани до проверка
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление при
обвързващото действие на принципа reformatio in peius в производството.
Същевременно те не би могло да бъдат презюмирани, а следва недвусмислено
да бъдат извеждани от текстовата формулировка на издадения санкционен
акт. Повдигане и изменение на "обвинението" е възможно до етапа на
издаване на наказателното постановление. Проекция на това разбиране се
явява и нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, позволяваща издаване на
санкционния акт и при допусната нередовност на АУАН, когато безспорно се
извежда извършеното нарушение и самоличността на нарушителя.
Аналогична разпоредба обаче липсва досежно вече издаденото наказателно
постановление, поради което настоящият съд не би могъл да изземе
функциите за формулиране на обвинителната теза. Критерият за определяне
на съществени нарушения на процесуалните правила винаги е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Именно такъв е и
настоящият случай, в който административнонаказващият орган е
неглижирал напълно установения от закона минимален задължителен старт,
обуславящ законосъобразността на неговите актове от формална страна.
Последното се явява формално основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Въпреки наличието на процесуални основания за отмяна на издадения
санкционен акт, съдът намира, че в хода на настоящото производство не беше
доказано извършването на твърдяното нарушение. По делото не се установи
по категоричен начин, че на инкриминираната дата жалбоподателят като
водач на специален автомобил е осъществявал обществен превоз на товари, за
когото са били приложими правилата на Наредба № 33/2011 г., и не е било
налице основание за приложение на изключението по чл. 89, т. 2 от нея.
По изложените по –горе съображения съдът намира, че атакуваното
7
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, чийто процесуален
представител обаче до приключване на съдебните прения не направи искане
за присъждане на сторени по делото разноски и не представи доказателства
за извършеното им плащане, поради което и съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001540/17.06.2021 г.,
издадено от Директор РД”АА”-гр. София, с което на Р. Н. Н., на основание
чл.105, ал.1 от ЗАвПр за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8