ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 744
гр. Пловдив , 19.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501910 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД –
гр. София, ЕИК *********; против Разпореждане от 19,05,2021 г., постановено по ч. гр. д.
№ 8087/2021 г., на РС Пловдив, VII гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. №
24918/18,05,2021 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Г. С. Н. с ЕГН **********; за заплащане на
сумата от 715,40 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 10,01,2010 г. до
19,03,2012 г., дължима по Договор № 0603210047205525 за издаване на национална
кредитна карта Рай карт, сключен на 21,03,2006 г. сключен между длъжника и
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с
договор за цесия от 19,12,2019 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като
оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на договора,
от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени
първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на
жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за
посочената сума.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
24918/18,05,2021 г. от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********;
1
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Г. С. Н. с ЕГН
**********; за суми, дължими въз основа на Договор № 0603210047205525 за издаване на
национална кредитна карта Рай карт, сключен на 21,03,2006 г. сключен между длъжника и
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с
договор за цесия от 19,12,2019 г. С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението
в частта за посочената по-горе сума като е приел, че същата се претендира въз основа на
клаузи в потребителски договор, за които е налице обоснована вероятност да са
неравноправни.
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от
търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният
съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в
договора.
Сумата се претендира като дължима договорна лихва. С процесния договор
възнаграждението е уговорено в размер на 1,5 % на месечна база (чл. 11), като се предвижда
лихвата да се начислява както върху ползваната част от кредита,у така и върху неплатените
лихви, такси и комисионни за изминали периоди (чл. 12). Тази уговорка противоречи на
разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗЗД, доколкото липсва нормативно уреден ред за олихвяване
на изтекли лихви. Наред с това, дължимата лихва е уговорена при фиксиран лихвен
процента на месечна база, като липсва яснота за начина, по който е формиран размера на
претендираната сума, която се търси за период от повече от година. Липсват и данни
относно риска за заемодателя вземането му да остане неудовлетворено. При това
положение, както и с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство не могат да
се събират доказателства в този смисъл, не може да се извърши преценка дали размерът на
така определения фиксиран месечен лихвен процент е необосновано завишен, респ. дали е в
съответствие с добросъвестността и добрите нрави. В този смисъл и с оглед нормата на чл.
143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, съществува вероятност уговорката за
дължимата по договора възнаградителна лихва да е неравноправна.
Като е достигнал до същите изводи РС е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 19,05,2021 г., постановено по ч. гр. д. №
8087/2021 г., на РС Пловдив, VII гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. №
24918/18,05,2021 г. от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********;
за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Г.
2
С. Н. с ЕГН **********; за заплащане на сумата от 715,40 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 10,01,2010 г. до 19,03,2012 г., дължима по Договор №
0603210047205525 за издаване на национална кредитна карта Рай карт, сключен на
21,03,2006 г. сключен между длъжника и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 19,12,2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3