Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 339
гр.Русе, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 579
по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на К.П.К. ***,
чрез процесуалния му представител, против заповед №
336з-3259/11.09.2023 г., издадена от ВПД директор на ОД на МВР – Русе, с която,
на основание чл.43, ал.4 и чл.213, ал.2 от ЗМВР и чл.73, т.2 от Инструкция №
8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е
отменена предсрочно заповед рег.№ 336з-1724/12.05.2023 г., издадена от ВПД
директор на ОД на МВР – Русе, за налагане на жалбоподателя - ВПД началник на
Второ РУ при ОД на МВР – Русе, заемал към датата на нейното издаване длъжността
„началник на РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе“, на дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчването на
оспорената заповед. Жалбоподателят поддържа, че с влязло в сила като
неподлежащо на обжалване решение № 289/07.11.2023 г., постановено по адм.д. №
295/2023 г. по описа на Административен съд – Русе заповед рег.№
336з-1724/12.05.2023 г. на ВПД директор на ОД на МВР – Русе била отменена, с
което с обратна сила отпаднало и основанието за издаване на оспорената заповед.
Поддържа, че разпоредбите на чл.213, ал.2 от ЗМВР и чл.72, т.2 от Инструкция №
8121з-877 от 6.07.2021 г., послужили като основание за нейното издаване, са
приложими само по отношение на влезли в сила заповеди за налагане на
дисциплинарно наказание, а не и за такива, които, както в процесния случай, не
са влезли в сила, тъй като са били оспорени пред съда. Заявява, че
разпоредената с оспорения акт предсрочна отмяна на наложеното му дисциплинарно
наказание действа само занапред и не заличава факта на самото налагане на
наказанието, което обосновава правния интерес от обжалването му. По тези и по
останалите подробно изложени в жалбата съображения моли съда да постанови
решение, с което да обяви нищожността на обжалваната заповед, респ. да отмени
същата като издадена в противоречие с материалния закон. Претендира
присъждането на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК
ответникът по жалбата – ВПД директорът на ОД на МВР – Русе не е депозирал
писмен отговор. Същият, чрез процесуалния си представител, е представил
становище с вх.№ 5231/29.11.2023 г., в което сочи, че отмяната със съдебно
решение на заповедта за налагане на жалбоподателя на дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от 6 месеца има обратно действие, поради което понастоящем вече липсва
основание за издаването на оспорената заповед, тъй като по реда на чл.213, ал.2
от ЗМВР може да бъде предсрочно отменена само съществуваща в правния мир
заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Счита, че поради това и на
основание чл.159, т.3 от АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото следва да бъде прекратено. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, е депозирал становище с вх.№ 5536/11.12.2023 г., в което сочи, че
оспорената в настоящото производство заповед представлява самостоятелен
административен акт, чиято законосъобразност подлежи на отделна преценка, тъй
като същата е издадена на правно основание, различно от това, на което е
издадена заповедта за наложеното му дисциплинарно наказание „Порицание“.
Счита, че оспореният акт не е такъв по чл.156, ал.1 от АПК, с който с обратна
сила да се оттегля първоначално издадената заповед, като с него жалбоподателят
само се освобождава занапред от неблагоприятните й правни последици. Твърди, че
поради това не е налице хипотезата на чл.159, т.3 от АПК, а жалбата се явява
допустима.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Оспорената заповед е връчена лично на
жалбоподателя срещу подпис на 13.09.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена в
съда чрез административния орган на 27.09.2023 г., където тя била регистрирана
с вх.№ 336000-7953 от същата дата, т.е. същата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.
В съдебната практика и правната
доктрина няма спор, че конститутивното решение на административния съд, с което
административният акт се отменя, има обратно действие (ex tunc). Така, в резултат на отмяната с влязло
в сила решение № 289/07.11.2023 г., постановено по адм.д. № 295/2023 г. по
описа на Административен съд – Русе на заповед рег.№ 336з-1724/12.05.2023 г.,
издадена от ВПД директора на ОД на МВР – Русе, с която на жалбоподателя било
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, с обратна
сила – от датата на издаване на акта, отпада самият факт на дисциплинарното
наказване на жалбоподателя с всички правни последици, които законът свързва с
него.
Различно е действието във времето, а
оттам – различни са и правните последици, на предсрочната отмяна по чл.213,
ал.2 от ЗМВР от дисциплинарно наказващият орган на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Според цитираната разпоредба, дисциплинарно
наказващият орган може с мотивирана заповед предсрочно да отмени заповедта, с
която е наложил дисциплинарно наказание, ако то е постигнало целите си и е
изтекъл най-малко половината от срока му. Алинея 4 на същата разпоредба
предвижда, че в случаите по ал. 2 и 3 дисциплинарните наказания могат да бъдат заличени след изтичането на
половината от съответния срок по ал.
1, т.е. предсрочната отмяна на заповедта не заличава самия факт на
дисциплинарното наказване, а само освобождава занапред наказания държавен
служител от последиците, които законът свързва със съответното наказание. Този
извод следва категорично от чл.213, ал.6 от ЗМВР, който текст предвижда, че
това заличаване има действие занапред.
Тези съображения безспорно
обосновават правния интерес на жалбоподателя да оспори заповед №
336з-3259/11.09.2023 г., издадена от ВПД директора на ОД на МВР – Русе. След
като заповедта за дисциплинарното му наказване е отменена с обратна сила от
съда за него съществува правен интерес да отстрани от правния мир, чрез
съдебното й оспорване, и обжалваната заповед, която, в противоречие с влязлото
в сила съдебно решение, съдържа констатации за и се основава на извършеното
дисциплинарно нарушение.
Следва да се отбележи, че оспорената
заповед не е издадена на основание чл.156 от АПК, т.е. тя не представлява оттегляне
на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, което волеизявление на
издателя на акта да е насочено към едностранното прекратяване на разпоредените
с него права и задължения и което би имало за резултат прекратяване с обратна
сила на действието на първоначалния акт (заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание). Същевременно, както правилно отбелязва в становището си жалбоподателят,
оспорената заповед, издадена на основание чл.213, ал.2 от ЗМВР и чл.73, т.2 от
Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г., представлява самостоятелен
административен акт, който не се счита автоматично отменен с отмяната от съда на
заповедта за налагането на дисциплинарно наказание. Този акт не е и оттеглен от
своя издател, поради което той продължава да съществува в правния мир. Ето защо,
противно на настояването на ответника по жалбата, неприложими се явяват както
хипотезата на чл.159, т.3, така и тази на чл.159, т.4 от АПК.
По тези съображения съдът намира, че
жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който
е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, срещу подлежащ на
оспорване акт и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Оспорената заповед е издадена от старши
комисар Пламен Първанов – ВПД директор на ОД на МВР – Русе, който орган в
случая е и дисциплинарнонаказващ съгласно чл.204, т.3 вр. чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, т.е. същата е издадена от материално компетентен орган съгласно чл.213,
ал.2 от ЗМВР и чл.73, т.2 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г.
Нормативна уредба на
недействителността на административните актове липсва. Не е налице легална
дефиниция или законоустановени критерии, с изключение на липсата на
компетентност – арг. от чл.173, ал.2 от АПК, по които да се преценява кога един
акт е нищожен и кога - унищожаем. Тези понятия са установени в административноправната
теория и в съдебната практика, които допринасят за тяхното изясняване и за
изграждане на единен критерий за разграничаване на нищожните от унищожаемите
административни актове.
Най-общо един административен акт е
нищожен, когато е засегнат от някакъв порок - от неспазване на изрично
изискваните от закона условия за валидността на административния акт или поради
нарушаване на някое от нормативно установените изисквания за законност на
административните актове - изброените пет порока по чл.146 от АПК. Нарушението
на законовите изисквания за валидност на административния акт трябва да е
съществено, изразяващо се в обективното му несъответствие с предписанията на
закона.
При унищожаемите административни
актове степента и тежестта на допуснатата незаконосъобразност не е толкова
радикална и актът не страда от такъв важен, тежък или съществен порок (в този
смисъл вж. мотивите към Тълкувателно решение №5 от 20.07.2010 г. на ВАС по т.д.
№2/2010 г.).
В конкретния случай съдът не намира,
че оспорената заповед страда от толкова тежък порок, че той да води до нейната
нищожност.
Обжалваната заповед е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа мотиви, макар и кратки, включващи посочване
на правните и фактически основания за нейното издаване.
Оспореният административен акт обаче
не съответства на материалния закон, което обстоятелство е основание за
неговата отмяна съгласно чл.146, т.4 от АПК.
За да може да бъде предсрочно отменена
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл.213, ал.2 от ЗМВР
е необходимо тази заповед да съществува в правния мир към датата на издаване на
акта за предсрочната й отмяна. Както беше посочено по-горе, отмяната от съда на
заповедта за наложеното на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от шест месеца има обратно действие. С влизане в сила на необжалваемото
съдебно решение, т.е. считано от датата на неговото постановяване съгласно
чл.296, т.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК, с обратна сила отпада самият факт на
дисциплинарното наказване на жалбоподателя. То обаче съставлява основния
елемент от фактическия състав на предсрочната отмяна по чл.213, ал.2 от ЗМВР,
без наличието на който оспореният акт се явява издаден в противоречие с
материалния закон.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има
право на направените деловодни разноски в размер на 750 лева – адвокатско
възнаграждение, уговорено и заплатено в минималния размер по чл.8, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заплащането на същото в брой е удостоверено в сключения договор за правна
защита и съдействие № 0028381/11.12.2023 г., който има характера на разписка,
установяваща това обстоятелство (вж. т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Деловодните разноски, на
основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ОД на
МВР – Русе, която областна дирекция има качеството на юридическо лице съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Настоящото
решение, по арг. от чл.211, изр. последно от
ЗМВР, не подлежи на обжалване.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.П.К., с ЕГН
**********,***, заповед № 336з-3259/11.09.2023 г., издадена от ВПД директор на
ОД на МВР – Русе, с която, на основание чл.43, ал.4 и чл.213, ал.2 от ЗМВР и
чл.73, т.2 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР, е отменена предсрочно заповед рег.№
336з-1724/12.05.2023 г., издадена от ВПД директор на ОД на МВР – Русе за
налагане на жалбоподателя - ВПД началник на Второ РУ при ОД на МВР – Русе,
заемал към датата на нейното издаване длъжността „началник на РУ – Сливо поле
при ОД на МВР – Русе“, на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49,
да заплати на К.П.К., с ЕГН **********,***, сумата от 750 лева – деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: