РЕШЕНИЕ
№ 1234
гр. Варна, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Х.а
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело №
20243110111809 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М.
Х. В., ЕГН **********, *** съдебен адрес за призоваване: ***, чрез адв. Н. Н.
С. против „Е. и." АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: **,
представлявано от Изп. директор Ж. Ж.
С исковата молба са предявени обективно съединени искове, с които
ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да признае
уволнението на М. Х. В., ЕГН ********** за незаконно и отмени заповед №
ZO0000000331 /19.07.2024 г., издадена от Изп. директор на ответното
дружество, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ и да осъди ответното дружество „Е. и." АД, ЕИК***
да му заплати обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през
което е останал без работа поради незаконното уволнение от 19.07.2024 г. до
19.01.2025 г., или до приключване на устните състезания пред първата
инстанция, но за не повече от 6 месеца в размер на 38 952.66 лв., ведно със
1
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска, до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищецът е работил по трудов договор с ответното дружество „Е. и." АД,
ЕИК ** на длъжност „Изпълнителен директор" от 16.04.2015г. до 19.07.2024
г., когато трудовото му правоотношение е прекратено едностранно от
работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ - при обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Счита уволнението му за неправилно и незаконосъобразно по следните
съображения: На първо място твърди, че издадената заповед №
ZO0000000331/19.07.2024 г., с която е прекратено трудовото правоотношение
е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана и няма изложени доводи за
наличието на обективни причини за прекратяване на трудовото
правоотношение.
В оспорената заповед е цитирана само законовата разпоредба на чл. 328,
ал. 1, т. 12 от КТ, без да се посочи на какво се дължи обективната
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Липсата на мотиви в
заповедта относно причините за настъпилата обективна невъзможност за
изпълнение на трудовите задължения прави невъзможна преценката за
законосъобразност на заповедта и е основание за нейната отмяна.
Върховният касационен съд, в своята трайна и непротиворечива
практика, прави интерпретация на обективната невъзможност като основание
за уволнение и определя, че прекратяването на трудовото правоотношение
между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ предполага наличие на
безвиновна фактическа невъзможност, която може да се дължи на различни
причини, които обикновено са външни за страните по трудовия договор и
които трябва да са непреодолими за тях. В настоящия случай, не е налице
такава безвиновна фактическа невъзможност за изпълняване на задълженията
по сключения трудов договор, която да се дължи на причини, които са външни
и непреодолими за страните по трудовото правоотношение.
На следващо място счита, че в конкретния случай уволнението е
извършено при заобикаляне на закона и злоупотреба право от страна на
работодателя. Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства
2
се постига забранен резултат, а злоупотребата с право представлява
упражняване на субективното право с цел да се увреди друго лице. Когато
работодателят знае, че работникът или служителят е годен за изпълняване на
длъжността и прекратява трудовото правоотношение без мотиви на
основание, което изисква наличието на външни и независещи от волята на
страните причини, то работодателят действа недобросъвестно и цели
заобикаляне на закона, като привидно на законно основание прекратява
трудовото правоотношение.
На последно място, счита че заповедта за уволнение е
незаконосъобразна, тъй като при издаването й е нарушена разпоредбата на чл.
8, ал. 1 от Кодекса на труда, според която трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Това се
отнася и за работодателя при упражняване на субективното му право на
уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда. Тази
разпоредба не допуска извършване на уволнение на посоченото основание при
липсата на предпоставки за това, а именно: наличие на обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Това води до еднозначният
извод, че в конкретния случай е оборена презумпцията на чл. 8, ал. 2 от
Кодекса на труда, според която добросъвестността при трудовите права и
задължения се предполага до доказване на противното.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът "Е. И." АД, с ЕЖ:
**, със седалище и адрес на управление, **, представлявано от Ж. Г. Ж.
самостоятелно и от К. Г. Н. и К. И. Г. - заедно, чрез адв. К. Г. К., с личен номер
по Единен регистър на адвокатите **********, вписан в регистъра на
адвокатите при Адвокатска колегия - гр. Варна, с номер по Булстат
********** със съдебен адрес:***, тел: **: депозира отговор.
С отговора на исковата молба ОСПОРВА като несъстоятелни
твърденията на ищеца, че същият е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество, възникнало по силата на трудов договор № 00214/16.04.2015 г.,
приложен като доказателство към исковата молба, с който трудов договор бил
назначен да работи на длъжност „Изпълнителен директор".
В тази връзка ответникът твърди, че в конкретния случай, между ищеца
и ответното дружество НЕ Е било налице трудово правоотношение, тъй като
такова никога не е възниквало и не е съществувало. В периода от 16.04.2015 г.
3
до 19.07.2024 г., в който ищецът твърди да е съществувало такова трудово
правоотношение, същият е бил избран за член на Съвета на директорите на
дружеството и като такъв е бил избран от съвета на директорите за
Изпълнителен директор, а сключеният между него и дружеството договор,
макар и озаглавен „трудов договор", по своя характер представлява договор за
управление по смисъла на чл. 244, ал. 7 от Търговския закон, а НЕ трудов
договор, уреден в Кодекса на труда, поради което и в конкретния случай
разпоредбите на Кодекса на труда са неприложими нито към възникване на
отношенията между ответното дружество - търговец и ищеца - член на
управителния орган на дружеството, нито към прекратяването на тези
отношения.
В подкрепа на горното сочи, че ответното дружество "Е. И." АД е
акционерно дружество, вписано в търговския регистър на Добрички окръжен
съд с Решение № 1500/22.07.2004 г., постановено по фирмено дело №
721/2004 г. по описа на съда, пререгистрирано на 03.04.2008 г. и вписано в
Търговския регистър с ЕИК: **, което е видно от Електронни справки от
30.10.2024 г. направени в Търговския регистър за актуално състояние на
дружеството и по фирменото дело по първоначалната му регистрация. Видно
от цитираното Решение за регистрацията на ответното дружество, същото е с
едностепенна система на управление и съответно се управлява и представлява
от съвет на директорите.
Видно от Протокол от Общото събрание на акционерите на „Е. И." АД
от 27.03.2015 г. и от Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Е.
И." АД от 28.03.2015 г., ищецът М. Х. В. е избран за член на Съвета на
директорите и за Изпълнителен директор, на основание чл. 221 от ТЗ и чл. 9.2,
т. 4 от действащия към 27.03.2015 г. Устав на дружеството, приет на 23.06.2014
г. и чл. 244, ал. 4 от ТЗ. Горните документи, относно избирането на ищеца М.
Х. В. като член на Съвета на директорите на ответното дружество и относно
представителните му функции са вписани в Търговския регистър на
15.04.2015 г. Последното е видно от подадено в Търговския регистър
Заявление за вписване на обстоятелства относно Акционерно дружество №
20150407114026 и справка от историята на представителите на ответното
дружество.
Съгласно трайно установената и константна съдебна практика (Решение
4
№ 306 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г., IV г. о., ГК, Решение
№222/10.05.2019 по дело №2972/2017 на ВКС, ТК, I т.о.; Решение №
204/28.07.2014 г. на ВКС по гр.дело № 983/2014 IV г. о., ГК; Решение № 241 от
16.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 322/2017 г., IV г. о., ГК), в която е разглеждан
въпросът за характера на правоотношението, което възниква от договора за
управление по чл. 141, ал. 7 от ТЗ между управителя на дружество с
ограничена отговорност и управляваното дружество, която практика е
приложима и в конкретния случай, безспорно се приема, че това
правоотношение е мандатно, а не трудово. В същата практика се приема, че:
„Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява
дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за
възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат
да се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото
събрание, начина на плащането му, размера и начина на ползването на
отпуски, различни обезщетения и пр., но без това да превръща създаденото
мандатно правоотношение в трудово, дори когато договорът е озаглавен
"трудов ". В последния случай, независимо от това как страните са озаглавили
договора и независимо дали той е сключен преди или след влизането в сила на
правната норма на чл. 141, ал. 7 (нова - ДВ, бр. 58/2003 г.) от ТЗ, този договор,
уреждащ отношенията между управителя и ООД, не е трудов договор, а е
договор за поръчка (мандат) и е действителен, а не е нищожен като сключен в
противоречие с посочената правна норма. Именно с оглед вида и характера на
правоотношението между управителя и управляваното от него ООД и с оглед
правната природа на договора за възлагане на управлението между тях
възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение
по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без
значение как то е наименувано и как е оформено счетоводно и какви
отчисления и удръжки са правени по него." (така в Решение № 306 от
25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г., IV г. о., ГК).
Цитираната съдебна практика е относима и в конкретния случай, тъй
като правоотношението което възниква между акционерното дружество и
членовете на Съвета на директорите, на които е възложено управлението на
дружеството, възниква от решението на Общото събрание на акционерите по
чл. 221 т. 4 и т. 5 ТЗ, като в чл. 244 ал. 7 ТЗ е предвидена факултативна
възможност за сключване на писмен договор с тези членове на съвета на
5
директорите. За възникване на мандатното правоотношение с изпълнителен
член на Съвета на директорите, избран при условията на чл. 244, ал. 4 от ТЗ,
разпоредбата на чл. 244 ал. 7 ТЗ изисква задължително сключване на писмен
договор за възлагане на управлението. Това правоотношение, което възниква
от този договор не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от
нормите на гражданското и търговското право. Договорът за възлагане на
управлението е мандатен - договор за поръчка, поради което управителят няма
качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Ето
защо, макар и сключеният между ищеца и ответното дружество договор от
16.04.2015 г., да е озаглавен „трудов договор", същият по своя характер
представлява договор за възлагане на управлението по чл. 244 ал. 7 ТЗ, от
който договор е възникнало мандатно правоотношение между дружеството и
ищеца, като изпълнителен член на Съвета на директорите, а не трудово
правоотношение, което възниква между работодател и работник. С оглед на
последното, регламентираните в Кодекса на труда, основания за възникването
и прекратяването на трудовите правоотношения са неприложими по
отношение на изпълнителния член на Съвета на директорите, какъвто е
ищецът в настоящия случай и сключения между него и дружеството мандатен
договор за възлагане на управлението, озаглавен като Трудов договор.
По отношение на прекратяването на мандатното правоотношение с член
на Съвета на директорите е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 233, ал. 1
от ТЗ членовете на Съвета на директорите се избират за срок до 5 години,
освен ако в устава не е определен по-кратък срок. Съгласно чл. 233, ал. 3 от ТЗ
членовете на съвета на директорите могат да бъдат преизбирани без
ограничение, а съгласно ал. 4 същите могат да бъдат освободени от длъжност
и преди изтичане на мандата, за който са избрани. Съгласно чл. 221, ал.1, т. 4
от ТЗ, общото събрание е компетентно освен да избира, но и да освобождава
членовете на Съвета на директорите. В конкретния случай, ищецът М. Х. В. е
освободен като член на Съвета на директорите и като Изпълнителен директор
с Решение на Общото събрание на акционерите на „Е. И." АД, обективирано в
Протокол от Общото събрание на акционерите от 28.06.2024 г., което е
вписано в Търговския регистър на 17.07.2024 г. със Заявление за вписване на
обстоятелства в Търговския регистър относно Акционерно дружество №
20240711103202. Съгласно чл. 231, ал. 2 от ТЗ решенията на Общото събрание
на акционерите влизат в сила незабавно освен ако действието им не бъде
6
отложено. В конкретния случай, видно от цитирания протокол от 28.06.2024 г.,
в който е обективирано решението на Общото събрание за освобождаване на
ищеца М. Х. В. като член на Съвета на директорите и като Изпълнителен
директор, действието му не е отложено, поради което и същото е влязло в сила
незабавно, в резултат на което мандатното правоотношение между ответното
дружество и ищеца е прекратено по решение на органа, който го е избрал -
общото събрание.
С оглед на гореизложеното и предвид че между страните не е
съществувало трудово правоотношение, както и предвид че съществуващото
мандатно правоотношение е било прекратено по решение на общото събрание
на акционерите, то към 19.07.2024 г., когато е издадена оспорената от ищеца
Заповед № ZO0000000331/19.07.2024 г., на представляващия ответното
дружество „Е. И." АД, ЕИК: **, същата заповед не е породила никакво правно
действие и не е прекратила трудово правоотношение, което не е съществувало
между страните нито към момента на връчването й - 19.07.2024 г., нито преди
това. Липсата на прекратяване, настъпило вследствие на оспорената от ищеца
заповед, означава и липса на уволнение, чиято законност се атакува от ищеца с
подадената от него искова молба. Видно от разпоредбата на чл. 344. ал. 1, т. 1
КТ с правната възможност да иска отмяна на уволнението разполагат само
работниците или служителите като страна по трудово правоотношение и само
в случаите, когато спрямо тях е било извършено уволнение, т.е. когато
трудовото им правоотношение е прекратено от страна на работодателя. Ето
защо, в настоящия случай предявеният от ищеца иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ не
следва да бъде уважаван, тъй като такова уволнение не съществува в правната
действителност. В настоящия случай, между страните не е било налице нито
трудово правоотношение, нито породило правните си последици уволнение
спрямо ищеца от страна на ответното дружество, тъй като такова уволнение не
е било извършено по гореизложените съображения, а несъществуващо
уволнение при несъществуващо трудово правоотношение е невъзможно да се
отмени по реда на чл.344, ал.1, т.1 КТ. Ето защо, на това основание,
предявеният иск за отмяна на уволнението и на оспорената от ищеца Заповед
№ ZO0000000331/19.07.2024 г., на представляващия ответното дружество „Е.
И." АД, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и следва да
бъде отхвърлен и имащият акцесорен характер иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
за изплащане на обезщетение на ищеца за оставането му без работа поради
7
незаконното му уволнение в периода от 19.07.2024 г. до 19.01.2025 г., на
основание чл. 225, ал. 1 от КТ.
Във връзка с последното, по отношение на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ
следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ е уредено
субективното право на работника или служителя при незаконно уволнение да
получи от работодателя обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но не за повече от 6 месеца. Отговорността на работодателя по чл.
225, ал. 1 КТ е договорна. Тя се поражда в рамките на едно конкретно трудово
правоотношение и произтича от незаконното му прекратяване с едностранно
волеизявление на работодателя. Ето защо, правото на обезщетение възниква
при наличието на три кумулативни предпоставки: 1. Признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на
работодателя; 2. Наличие на подлежаща на обезщетяване вреда; 3. Причинна
връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или
служителя без работа. Предвид че в конкретния случай между страните не е
налице и не е възниквало трудово правоотношение и следователно уволнение
не е било извършено, то предявеният от ищеца иск по чл. 225, ал.1 КТ се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В случай че, въпреки изложените по-горе доводи и аргументи за липса
на трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество и
неприложимост на разпоредбите на Кодекса на труда в конкретния случай,
съдът приеме, че между страните е налице трудово правоотношение,
ответникът ОСПОРВА като неоснователни и неверни твърденията на ищеца,
че оспорената Заповед е немотивирана, поради това че като основание за
прекратяване на трудовия договор, била цитирана само законовата разпоредба
на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, без да са изложени доводи за наличието на
обективни причини за прекратяване на трудовото правоотношение и без да е
посочено на какво се дължи обективната невъзможност за изпълнение на
трудовия договор.
В тази връзка ответникът твърди, че на 19.07.2024 г., на ищеца е връчено
предизвестие от същата дата - 19.07.2024 г., отправено до него от ответното
дружество, от което е видно, че до знанието на ищеца е доведено
обстоятелството, че във връзка с решение на Общото събрание на
8
акционерите за освобождаването му като член на съвета на директорите и
„Изпълнителен Директор", договорът му ще бъде прекратен поради обективна
невъзможност същият да бъде изпълняван, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от
КТ, след изтичане на 30 /тридесет/ дневен срок, който започва да тече от деня
на връчването на цитираното предизвестие. С оглед на последното,
ответникът твърди, че с Предизвестието от 19.07.2024 г., което му е връчено
непосредствено преди да му бъде връчена оспорената от него заповед, ищецът
е бил уведомен писмено за обстоятелствата, представляващи обективна
невъзможност за изпълнение на договора, които обстоятелства представляват
и мотивите за прекратяване на договора му на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ.
Ето защо, ответникът твърди, че за да обоснове немотивираност на
оспорваната заповед, ищецът напълно умишлено и недобросъвестно не е
представил като доказателство към исковата молба, полученото от него
Предизвестие, което е получил лично, на 19.07.2024г., подписал го е с три
имена и подпис, като е посочил дори и часът, в който го е получил, след което,
в същия ден, непосредствено след връчване на Предизвестието му е връчена и
Заповедта за прекратяване на договора.
Едновременно с горното и във връзка с оспорването на твърденията на
ищеца, че оспорената заповед е немотивирана, тъй като в същата, като
основание била посочена само законовата разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 12 от
КТ, без да се сочи на какво се дължи обективната невъзможност за
изпълнение на договора, следва да се отбележи, че в константната съдебна
практика на ВКС е безспорно прието, че няма пречка липсващите в заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение мотиви, да са посочени в друг
документ на работодателя, стига той да е доведен до знанието на работника
или служителя. /Така в Определение № 376 от 07.03.2012 г. по гр. д. №
1776/2010 г. на Върховен касационен съд/ Посоченото разрешение е дадено
във връзка с уволнение на работника поради липса на качества, но същото
разрешение, доколкото е принципно и е съобразено с правото на работника да
е запознат и уведомен за мотивите за прекратяване на трудовото му
правоотношение, същото разрешение е относимо и при прекратяване на
трудовия договор и на други основания, в това число и поради обективна
невъзможност за изпълнение на договора. В конкретния случай мотивите за
наличие на обективна невъзможност за изпълнение на договора са посочени в
връченото на ищеца на 19.07.2024 г. предизвестие, като на същата дата -
9
19.07.2024 г., заедно с предизвестието, на ищеца му е връчена и оспорваната
от него Заповед за прекратяване на договора, като за неспазеното
предизвестие, в същата заповед е посочено, че на ищеца следва да му се
заплати обезщетение за неспазеното предизвестие, на основание чл. 220, ал. 1
от КТ. Ето защо, намира за неоснователни доводите на ищеца, че заповедта
била немотивирана и като такава следвало да бъде отменена, защото поради
липсата на мотиви било невъзможно да се извърши преценка на нейната
законосъобразност. Във връзка с последното обаче, следва да се подчертае, че
при разглеждането на Заповедта за прекратяване заедно с Предизвестието, в
което са посочени мотивите за прекратяването на договора, което
Предизвестие ищецът умишлено не е представил, е възможно да бъде
извършена преценка за законосъобразност на уволнителната заповед, както и
дали посочените от ответното дружество обстоятелства, с които е мотивирало
прекратяването на договора в Предизвестието, съставляват предпоставките,
които обосноват обективна невъзможност за изпълнение на договора по чл.
328, ал. 1, т. 12 КТ.
От името на ответното дружество ОСПОРВА също и твърденията на
ищеца, че в конкретния случай не е налице такава безвиновна фактическа
невъзможност за изпълняване на задълженията по сключения трудов договор,
която да се дължи на причини, които са външни и непреодолими за страните
по трудовото правоотношение и поради това да представляват обективна
невъзможност за изпълнение на договора, съобразно интерпретацията в
практиката на ВКС на обективната невъзможност като основание за
уволнение. В тази връзка следва да се посочи още веднъж, че ответното
дружество е акционерно дружество с едностепенна система на управление,
поради което и неговите органи са Общото събрание на акционерите и Съвет
на директорите (чл. 219 от ТЗ). Съгласно чл. 244, ал. 1 от ТЗ Съветът на
директорите е представителен и управителен орган на акционерното
дружество с едностепенна система на управление и се състои най-малко от
трима членове, избрани от Общото събрание на акционерите (чл. 221, ал. 1 , т.
4 ТЗ). Съгласно чл. 244, ал. 4 от ТЗ изпълнителен член се избира
задължително измежду членовете на Съвета на директорите. В конкретния
случай, както вече се посочи по-горе, видно от представените с настоящия
отговор Протокол от Общото събрание на акционерите на „Е. И." АД от
27.03.2015 г. и от Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Елмарк
10
Индустриес" АД от 28.03.2015 г., ищецът М. Х. В. е избран за член на Съвета
на директорите и за Изпълнителен директор, на основание чл. 221 от ТЗ и чл.
9.2, т. 4 от действащия към 27.03.2015 г. Устав на дружеството, приет на
23.06.2014 г. и на осн. чл. 244, ал. 4 от ТЗ. Видно от Предизвестието, връчено
на ищеца на 19.07.2024 г., в същото се сочи, че на 17.07.2024 г., в Търговския
регистър е вписано Решението на Общото събрание на акционерите за
освобождаването му като член на Съвета на директорите и като Изпълнителен
директор. С настоящия отговор, както вече е посочено по-горе представям
като доказателство цитираното Решение на Общото събрание на акционерите
за освобождаването на ищеца като член на Съвета на директорите и като
Изпълнителен директор, както и Протокол от заседанието на Съвета на
директорите, на което е взето решение за освобождаването му като
Изпълнителен директор.
Във връзка с изложеното следва да се посочи, че с оглед изискването на
чл. 244, ал. 4 от ТЗ изпълнителният директор да бъде избран измежду
членовете на Съвета на директорите, то в конкретния случай освобождаването
на ищеца като член на Съвета на директорите представлява обективна
невъзможност същият да продължи да изпълнява функциите на изпълнителен
директор по сключения с него договор, дори и същият да бъде приет за трудов
договор, в който случай освобождаването му като член на Съвета на
директорите обосновава наличие на основание за прекратяването му поради
обективна невъзможност за изпълнение на договора.
От името на ответника ОСПОРВА като неверни, голословни и
недоказани твърденията на ищеца, че в конкретния случай уволнението било
незаконосъобразно, защото било извършено при заобикаляне на закона и
злоупотреба с право от страна на работодателя, който действал
недобросъвестно и целял заобикаляне на закона, като привидно на законно
основание прекратил трудовото правоотношение. Тези твърдения на ищеца, са
изцяло бланкетни и неподкрепени с никакви твърдения за конкретни действия
от страна ответното дружество, които да са недобросъвестни, както и с
никакви твърдения за това кой точно е забранения от закона резултат, който е
целял ответникът. Напротив, в конкретния случай действията на ответното
дружество по освобождаването на ищеца като член на Съвета на директорите
и като Изпълнителен директор на дружеството не са нито недобросъвестни,
нито целят забранен от закона резултат. Ответното дружество е търговец, в
11
чиято дискреция стои правото да избира и освобождава членовете на своя
представителен и управителен орган - Съвета на директорите, както и
изпълнителния директор, който също е натоварен с представителни функции,
както е видно от вписването на това обстоятелство в Търговския регистър. Ето
защо, няма нищо недобросъвестно в действията на ответното дружество по
освобождаването на ищеца като член на Съвета на директорите и като
изпълнителен директор на дружеството, като обстоятелството дали ищецът е
годен или негоден за изпълняване на тази длъжност, в случая е изцяло
ирелевантно.
Предвид предходно изложените доводи ОСПОРВА като неоснователни,
несъстоятелни и недоказани и твърденията на ищеца, че оспорената от него
Заповед за уволнение е незаконосъобразна, тъй като при издаването й била
нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Кодекса на труда, според която
трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно
изискванията на законите. Това било така, защото разпоредбата на чл. 328, ал.
1, т. 12 от Кодекса на труда не допускала извършване на уволнение на
посоченото основание при липсата на предпоставки за това, а именно:
наличие на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, което
от своя страна водело до еднозначният извод, че в конкретният случай била
оборена презумпцията на чл. 8, ал. 2 от Кодекса на труда, според която
добросъвестността при трудовите права и задължения се предполага до
доказване на противното. Във връзка с последното е необходимо да се посочи,
че и тези твърдения, наведени от ищеца в исковата молба са бланкетни и
общи, като нито са за конкретни факти, нито са представени доказателства за
такива конкретни факти, за да може да счита, че ищецът е оборил
презумпцията на чл. 8, ал. 2 от Кодекса на труда.
Във връзка с горните доводи за неоснователност на иска за признаване
на уволнението за незаконно, в случай че съдът приеме, че между страните е
налице валидно трудово правоотношение, което да е прекратено е оспорената
Заповед, от името на ответника ОСПОРВА като неоснователен и недоказан
иска по чл. 225, ал. 1 от КТ и като такъв, счита че същият следва да бъде
отхвърлен. В тази връзка следва да се посочи, че за да бъде уважен иска по чл.
225, ал. 1 КТ е необходимо уволнението да бъде признато за незаконно и от
това да е настъпила вреда за ищеца, а именно същият да е останал без работа в
резултат на незаконното уволнение. В конкретния случай, на първо място, с
12
оглед изложените доводи уволнението не е незаконно и поради това за ищеца
не е налице правото да претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. На
следващо място, ищецът неоснователно твърди, че такова обезщетение му се
дължи за периода от 19.07.2024 г. до 19.01.2025 г., в който бил останал без
работа. В тази връзка, от името на ответника ОСПОРВА като невярно и
недоказано твърдението на ищеца, че е останал без работа в посочения
период, при това поради незаконността на уволнението, като ОСПОРВА също
и размерът на претендираното с исковата молба обезщетение, тъй като
Общото събрание на акционерите не е гласувало решение за такъв размер на
възнаграждение на изпълнителния директор.
Моли съда да постанови решение, с което:
-ДА ОТХВЪРЛИ като неоснователен и недоказан, предявения от ищеца
М. Х. В., с ЕГН **********, с адрес: **, срещу ответника „Е. И." АД, ЕИК: **,
със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Ж. Г. Ж.
самостоятелно и от К. Г. Н. и К. И. Г. - заедно, иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, за признаване на уволнението му за незаконно и за отмяна на
Заповед № ZO0000000331/19.07.2024 г., издадена от Изпълнителния директор
на ответното дружество „Е. и." АД, ЕИК: **, с която, на основание чл. 328, ал.
1, т. 12 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, както и
-ДА ОТХВЪРЛИ като неоснователен и недоказан, предявения от ищеца
М. Х. В., с ЕГН **********, с адрес:**, срещу ответника „Е. И." АД, ЕИК: **,
със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Ж. Г. Ж.
самостоятелно и от К. Г. Н. и К. И. Г. - заедно, иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за осъждане ответното дружество „Е.
и." АД, ЕИК: **, да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради незаконното уволнение от 19.07.2024 г. до
19.01.2025 г., или до приключване на устните състезания пред първата
инстанция, но за не повече от 6 месеца, в размер на 38 952.62 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска, до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Моли съда да осъди ищеца да заплати разноските по делото,
включително за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв.Н. С.
от ВАК поддържа исковете. В хода по същество на делото моли съда да уважи
13
исковете с присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът,чрез процесуален представител адв.К.
К. поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото моли
съда да отхвърли исковете с присъждане на разноски.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимите към спора правни норми, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приетия по делото трудов договор №00214/16.04.2015год. се
установява , че считано от 16.04.2015год.,ответникът възлага, а ищецът
приема да изпълнява длъжността изпълнителен директор в отдел Съвет на
директорите, работа със задължения , утвърдени от работодателя в
длъжностна характеристика,представляваща неразделна част към трудовия
договор.
Със заповед №ZО0000000331/19.07.2024год., считано от 20.07.2024год.
трудовия договор е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.12 от КТ , като
причина за прекратяване на трудовия договор е посочена обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Заповедта за прекратяване
на трудовия договор е връчена на ищеца на 19.07.2024год.
По искане на ответника към доказателствата по делото е приет фиш за
работна заплата за м.06.2024год.
Приобщено към доказателствата по делото е решение
№1500/22.07.2004год. на Добрички окръжен съд по ф.дело №721/2004год.,
видно от което е вписано в търговския регистър при Добричкия окръжен съд
акционерно дружество с наименование „Е. И.“АД ,с капитал от 50 000лева и
едностепенна система на управление.
От приетия по делото протокол от общо събрание на акционерите на „Е.
И.“АД се установява, че на 27.03.2015год. е установено, че общото събрание
единодушно освобождава като председател на съвета на директорите М. С. Д.
и избира за председател на съвета на директорите Ж. Г. Ж. Освобождава от
съвета на директорите Г. Ж. Г. На негово място като член на съвета на
директорите избира М. Х. В.. На основание чл.221 от ТЗ и чл.9.2,т.4 от Устава
на дружеството избира за изпълнителен директор М. Х. В., като дружеството
ще се представлява от М. С. Д. и М. Х. В., в качеството им на изпълнителни
директори-заедно и от Ж. Г. Ж., в качеството му на председател на съвета на
14
директорите и изпълнителен директор-отделно/самостоятелно/, по смисъла на
чл.141,ал.2 от ТЗ. М. Х. В. заяви,че е запознат със задълженията на
изпълнителния директор по чл.12.1 от Устава и приема да ги изпълнява.
От приетия по делото протокол от заседание на съвета на директорите
на „Е. И.“ АД от 28.03.2015год. се установява , че е взето решение,
дружеството да се представлява от М. С. Д. и М. Х. В., в качеството им на
изпълнителни директори-заедно и от Ж. Г. Ж., в качеството му на председател
на съвета на директорите и изп.директор-отделно/самостоятелно/ по смисъла
на чл.141, ал.2 от ТЗ.
Приобщен към доказателства по делото е устав на акционерно
дружество „Е. И.“АД от 23.06.2014год., както и устав на акционерно
дружество „Е. И.“АД от 05.01.2023год., както и както и устав на акционерно
дружество „Е. И.“АД от 28.06.2024год.
Видно от приетия по делото протокол от общо събрание на акционерите
на „Е. И.“АД на 28.06.2024год. е взето решение за освобождаване на М. Х.
В., като член на съвета на директорите и длъжността „Изпълнителен
директор“. Въз основа на така взетото решение на общото събрание на
дружеството съвета на директорите провежда заседание на което взема
решение М. Х. В. да бъде освободен от длъжността изпълнителен директор на
„Е. И.“ АД.
Видно от приетото по делото удостоверение за актуално състояние
промените относно членски състав на съвета на директорите и
представляващите „Е. И.“АД са вписани по партидата на дружеството в
търговския регистър.
По искане на ответната страна към доказателствата по делото е прието
предизвестие до М. Х. В. от 19.07.2024год., съгласно което ищецът е
предизвестен, че на основание на вписването на решението на Общото
събрание на акционерите за освобождаването му като член на съвета на
директорите и изп.директор в Търговския регистър на 17.07.2024год. ще бъде
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.12 от КТ
след изтичане на 30 дневен срок, който започва да тече от деня на връчването
на настоящото предизвестие. При неспазване срока на предизвестието ще
бъде изплатено обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ.
От приетите по делото удостоверение и извлечение от НАП за
15
декларирани данни относно М. Х. В. се установява, че ищецът по време на
изпълнение на работата си в ответното дружество е осигуряван по трудово
правоотношение. В Същата насока е приетата извадка от Агенцията по
заетостта , както и копието от трудовата книжка на ищеца.
От заключението на ВЛ по ССч.Е, което съдът цени като обективно и
компетентно дадено се установява следното: Размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца по смисъла на чл.228 от КТ за последния пълен
отработен месец преди уволнението за м.юни 2024год. е 6 492.11лева.
Размерът на обезщетението за оставане без работа изчислено въз основа на
брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен
месец преди – м.юни 2024год., за 6 месеца е в общ размер на 38 952.66лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
По главният иск основан на чл. 344,ал.1,т.1 от КТ:
За да е налице законосъобразно прекратяване на трудовия договор на
осн. чл. 328,ал.1,т.12 от КТ, е необходимо да е налице обективна
невъзможност за изпълнение на договора, което означава, че при създадена
нова фактическа обстановка е станало невъзможно реалното изпълнение на
трудовия договор. Причините , които са я породили са непреодолими за и от
страните, защото произтичат от източници и фактори, които са неподвластни
на тяхната воля. Тази безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на
трудовия договор между страните обуславя и основанието по чл.328,ал.1,т.12
от КТ . Когато субективното право на работодателя е възникнало , съобразно
фактическата обстановка, обуславяща основанието за уволнение по
чл.328,ал.1,т.12 от КТ и това право е упражнено според закона, уволнението е
законосъобразно. ( в тази връзка- Решение № 634/19.10.2010 по дело
№1330/2009 на ВКС, ГК, III г.о; Решение № 342/ 04.10.2011 г. по гр. д. №
11/2011 г., IVто г. о. ).
В настоящия случай е оспорена заповед № ZO0000000331 /19.07.2024
г„ издадена от Изп. директор на ответното дружество, с която трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от
КТ, като ищецът твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, защото
е немотивирана – няма изложени доводи за наличие на обективни причини за
прекратяване на трудово правоотношение , постановена при заобикаляне на
16
закона и злоупотреба с право от страна на работодателя, при издаването й са
нарушени разпоредбите на чл.8,ал.1 от КТ.
Ответникът навежда доводи, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение с № ZO0000000331 /19.07.2024год. не е породила никакво
правно действие, тъй като трудово правоотношение между страните не е
съществувало нито към момента на връчването й – 19.07.2024год., нито преди
това. Твърди, че в конкретния случай, между ищеца и ответното дружество не
е било налице трудово правоотношение, тъй като такова никога не е
възниквало и не е съществувало. В периода от 16.04.2015 г. до 19.07.2024 г., в
който ищецът твърди да е съществувало такова трудово правоотношение,
същият е бил избран за член на Съвета на директорите на дружеството и като
такъв е бил избран от съвета на директорите за Изпълнителен директор, а
сключеният между него и дружеството договор, макар и озаглавен „трудов
договор", по своя характер представлява договор за управление по смисъла на
чл. 244, ал. 7 от Търговския закон, а не трудов договор, уреден в Кодекса на
труда, поради което и в конкретния случай разпоредбите на Кодекса на труда
са неприложими нито към възникване на отношенията между ответното
дружество - търговец и ищеца - член на управителния орган на дружеството,
нито към прекратяването на тези отношения.
Така наведените доводи ответникът извежда със съждения за
недопустимост на възможността, ищецът като изпълнителен директор на
ответното дружество да работи по трудово правоотношение,за
незаконосъобразно подписване на трудовия договор от ищеца, като
представляващ дружеството-ответник и работник/служещ при ответника.
Счита, че единствената възможност по която е следвало да се уредят
отношенията е граждански договор за мандат, а липсата на доказателства
ищецът да има възможността да договаря сам със себе си към датата на
подписване на трудовия договор опорочава договора, водейки до неговата
недействителност.
За да се произнесе по възраженията на ответника, че обжалваната
заповед не е породила действие с оглед липсата на трудовото
правоотношение между страните, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Не е спорно между страните по делото, а и от приетите по делото
17
доказателства се установява, че ответното дружество "Е. И." АД е акционерно
дружество, вписано в търговския регистър на Добрички окръжен съд с
Решение № 1500/22.07.2004 г., постановено по фирмено дело № 721/2004 г. по
описа на съда, пререгистрирано на 03.04.2008 г. и вписано в Търговския
регистър с ЕИК: *********, което е видно от Електронни справки от
30.10.2024 г. направени в Търговския регистър за актуално състояние на
дружеството и по фирменото дело по първоначалната му регистрация. Видно
от цитираното Решение за регистрацията на ответното дружество, същото е с
едностепенна система на управление и съответно се управлява и представлява
от съвет на директорите.
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства протокол от Общото събрание на акционерите на „Е. И." АД от
27.03.2015 г. и протокол от заседание на Съвета на директорите на „Е. И." АД
от 28.03.2015 г., се установява,че ищецът М. Х. В. е избран за член на Съвета
на директорите и за Изпълнителен директор, на основание чл. 221 от ТЗ и чл.
9.2, т. 4 от действащия към 27.03.2015 г. Устав на дружеството, приет на
23.06.2014 г. и чл. 244, ал. 4 от ТЗ. Обстоятелствата, относно избирането на
ищеца М. Х. В. като член на Съвета на директорите на ответното дружество и
относно представителните му функции са вписани в Търговския регистър на
15.04.2015 г., видно от подадено в Търговския регистър Заявление за вписване
на обстоятелства относно Акционерно дружество № 20150407114026 и
справка от историята на представителите на ответното дружество.
Не е спорно, а и от приетия по делото трудов договор
№00214/16.04.2015год. се установява, че считано от 16.04.2015год., отв.
възлага, а ищецът приема да изпълнява длъжността изп.директор в отдел
Съвет на директорите, работа със задължения, утвърдени от работодателя в
длъжностна характеристика,представляваща неразделна част от договора с
посочено място на работа, 8-часово работно време и трудово възнаграждение.
По същество едно от възраженията на ответната страна за
недействителност на трудовото правоотношение се основава на доводи за
нищожност, на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД, поради това, че договорът имал
невъзможен предмет – обективна липсва на трудово правоотношение. В
законодателството липсвала правна възможност, ищецът като избран за
изп.директор да осъществява възложените му функции на изп.директор по
18
трудово правоотношение , като единствената възможност за изпълнение е
граждански договор по силата на договор за мандат. Счита,че правомощията
на изпълнителния директор да управлява и представлява дружеството
произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на
управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговарят
размера на възнаграждението, отпуските и обезщетенията, определени от
общото събрание, но без това да превръща създаденото мандатно
правоотношение в трудово. Независимо от това, че е наименован трудов
договор, не е трудов договор, а е договор за поръчка/мандат/.
Последващото възражение почива на твърдения,че трудовият договор е
недействителен и поради противоречие със закона чл.74,ал.1 от КТ във вр. с
чл.38,ал.1 от ЗЗД. Ищецът като представляващ дружеството е сключил
трудовия договор от името на дружеството, което представлява и от свое име
като ФЛ – работник/служещ, без да е доказал да има право да договаря сам
със себе си, т.е. като изпълнителен директор и представител, не е можел да
договаря от името на представлявания,нито лично със себе си, нито с друго
лице,което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласие
за това.
Действително по отношение на правоотношението, което се създава
между управителя и управляваното от него дружество по договора за
управление в съдебната практика се е наложило становището , че не е трудово,
а мандатно/Решение №306/25.06.2012год. на ВКС, четвърто г.о.Решение №222
от 10.05.2019год. на ВКС, първо т.о.,Решение №241 от 16.10.2017год. на ВКС
четвърто г.о./ или смесено – договор за поръчка и договор за
изработка/Решение №150 от 29.05.2015год. на ВКС, четвърто г.о./. Независимо
от това дали договорът за управление се квалифицира като договор за поръчка
или има смесен характер, като едновременно съдържащ белезите на договор
за поръчка и изработка, той със сигурност не е трудов. Налице е и практика на
ВКС, която е извън наложеното становище, която допуска управителят да
работи по трудово правоотношение в дружеството, което управлява, като
сключването на трудовия договор се обезпечи със съгласие на общото
събрание на дружеството. /Определение №351 от 22.05.2020год. на ВКС,
второ т.о.; Решение №217 от 10.03.2016год. на ВКС, първо т.о., Решение №14
от 27.01.2017г.на ВКС, второ т.о./.
19
По отношение приложимостта на забраната за договаряне сам със себе,
предвидени в разпоредбата на чл.38 от Закона за задълженията и договорите,
към договорите,сключени между управителя и дружеството, което
представлява също е налице противоречива съдебна практика. Някой
съдилища приемат, че не е налице договаряне сам със себе си по смисъла на
чл.38 от ЗЗД, като се позовават на приложимост на ТР №3/15.11.2013год. на
ОСГТК на ВКС, в което е прието, че не е налице договаряне сам със себе си по
смисъла на чл.38 от ЗЗД, когато договарящите страни са юридически
лица,представлявани от едно и също лице, тъй като това лице не е техен
пълномощник, а по силата на закона изразява волята на самите юридически
лица, поради което е налице договор между две различни юридически лица.
ВКС в Решение №91 от 16.04.2018год. четвърто г.о. приема , че не е
допустимо сключването на трудов договор от лице, което действа веднъж в
качеството му на управител на дружеството и втори път в качеството му на
ФЛ, тъй като в тези отношения управителят встъпва като самостоятелен
гражданскоправен субект,воден от собствени интерес, поради което е налице
договоряне сам със себе си по смисъла на чл.38,ал.1, пред.1 ЗЗД и поради това
на основание чл.74, ал.1 от КТ сключеният договор е недействителен.
Впоследствие ВКС с Решение №149 от 10.03.2020год.,второто г.о. е прието, че
забраната по чл.38,ал.1 от ЗЗД е приложима към сключения между управителя
и представляваното от него дружество трудов договор, но може да бъде
преодоляна с даването на съгласие от дружеството,чрез неговия върховен
орган на общото събрание на съдружниците. Недействителността по
чл.38,ал.1 от ЗЗД като институт на гражданското право е висяща и се санира с
потвърждаване на действието от представлявания по арг. от чл.42,ал.2 от ЗЗД.
В настоящия случай ищецът е назначен на длъжността Изпълнителен
директор по силата на трудов договор, сключен от него в качеството му на
представляващ ответното дружество от една страна и от друга като
работещ/служещ, без това да е придружено със съгласие от дружеството,чрез
неговия върховен орган – общото събрание на съдружниците. След
сключването на договора, ответното дружество не се е противопоставило
изрично на действията на ищеца по сключването на процесния договор,
приело е неговото съществуване, като е оформило обективно отношенията
като трудови, видно от справка на НАП и трудовата книжка на ищеца , приело
е това отношение като трудово и го е прекратило като трудово. Предвид на
20
това следва да се приеме, че действията на ищеца по процесния трудов
договор са потвърдени, същият е валиден и обвързващ ответника, не само по
аргумент на чл.42,ал.2 от ЗЗД, но и с оглед разпоредбите на чл.301 от
ТЗ./Решение №767 от 12.04.2019год. по гр.дело №720/2019год. на РС Плевен,
Решение №270 от 11.12.2015год. по гр.дело №494/2015год. на Окръжен съд
Шумен./
Освен горното ответникът няма и правен интерес от въведено
възражение за недействителност на трудовия договор,защото самият той е
приел това отношение за трудово и го е прекратил като такова.
Недействителността като правен институт на трудовото право урежда
основанията за недействителност, реда за нейното обявяване, правните
последици и възможността за саниране. Недействителността на трудовия
договор се характеризира с редица особености спрямо недействителността на
договорите по ЗЗД. В трудовото право не са уредени отделни основания за
нищожност и унищожаемост на договорите, а се използва общото понятие
недействителност. Страните или лицата по чл. 74, ал. 3 от КТ не могат да се
позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови
клаузи, докато тя не бъде обявена от съд с влязло в законна сила съдебно
решение. Недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия
договор отпадне или бъде отстранен, като работодателят не може да се позове
на недостатък, който може да се отстрани дори, когато трудовият договор бъде
обявен за недействителен, ако работникът или служителят е действал
добросъвестно отношенията между страните по договора до момента на
обявяването му за недействителен се уреждат като при действителен трудов
договор. Тази специална уредба е свързана с особения характер на трудовите
правоотношения, обхващащи правото на труд, на трудово възнаграждение,
което от своя страна е свързано с осигуряване на средства за живот, а също
така и с оглед влиянието на трудовите правоотношения върху социално
осигурителните права на работника или служителя.
Изхождайки от особеностите на института на недействителността, през
призмата на гореизложеното, съдът намира, че в случая към датата на
прекратяване на трудовия договор, последният не е бил обявен за
недействителен, напротив бил е приет от самия ответник като трудов и
прекратен от ответника по правилата на КТ. С оглед това поведение на
21
ответника,съдът намира, че възражението му за недействителност на
договора се явява без интерес, тъй като обективно и в правния мир
съществува издадена от негова страна заповед за прекратяване на договора
като трудов, която заповед е индиция ,че той е признал договора за трудов и
за него липсва правен интерес да претендира неговото отпадане. Тази
заповед е атакувана в настоящото производство и същата следва да бъде
проверена по законосъобразност въз основа на въведените от ищеца
възражения.
Възражението на ищеца за немотивираност на оспорената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение се явява недоказано и
неоснователно.
Действително в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е цитирана само законовата разпоредба на чл. 328, ал. 1, т.
12 от КТ, без да са изложени доводи за наличието на обективни причини за
прекратяване на трудовото правоотношение и без да е посочено на какво се
дължи обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
В настоящия случай обаче заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е придружена с предизвестие в което са посочени напълно
ясно и подробно обективните причини за прекратяване трудовия договор.
Предизвестието е връчено на ищеца на 19.07.2024 г., на която дата е издадена
и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,като видно от
същото до знанието на ищеца е доведено обстоятелството, че във връзка с
решение на Общото събрание на акционерите за освобождаването му като
член на съвета на директорите и „Изпълнителен Директор", договорът му ще
бъде прекратен поради обективна невъзможност същият да бъде изпълняван,
на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. Не е спорно, че предизвестието е
връчено на ищеца, преди да му бъде връчена оспорената заповед с оглед на
което ищецът е бил уведомен писмено за обстоятелствата, представляващи
мотиви за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1 ,т.12 от
КТ. С посочените в предизвестието основания, съдът намира, че оспорената
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се явява мотивирана,
защото отправеното предизвестие представлява елемент от фактическия
състав на правото на работодателя да осъществи уволнението по
чл.328,ал.1,т.12 от КТ и като такъв в единна връзка със заповедта. Освен това
22
настоящият съдебен състав споделя напълно доводите на ответника, че в
константната съдебна практика на ВКС е безспорно прието, че няма пречка
липсващите в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
мотиви, да са посочени в друг документ на работодателя, стига той да е
доведен до знанието на работника или служителя. /Така в Определение № 376
от 07.03.2012 г. по гр. д. № 1776/2010 г. на Върховен касационен съд/. В
конкретния случай мотивите за наличие на обективна невъзможност за
изпълнение на договора са посочени във връченото на ищеца на 19.07.2024 г.
предизвестие, като на същата дата - 19.07.2024 г., заедно с предизвестието, на
ищеца му е връчена и оспорваната от него Заповед за прекратяване на
договора, като за неспазеното предизвестие, в същата заповед е посочено, че
на ищеца следва да му се заплати обезщетение за неспазеното предизвестие,
на основание чл. 220, ал. 1 от КТ.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите
на ищеца, че заповедта била немотивирана и като такава следвало да бъде
отменена, защото поради липсата на мотиви било невъзможно да се извърши
преценка на нейната законосъобразност.
Преценявайки законосъобразността на заповедта, съдът намира
твърденията на ищеца, че в конкретния случай не е налице такава безвиновна
фактическа невъзможност за изпълняване на задълженията по сключения
трудов договор, която да се дължи на причини, които са външни и
непреодолими за страните по трудовото правоотношение и поради това да
представляват обективна невъзможност за изпълнение на договора, за
недоказани и в пълно противоречие с установената по делото фактическа
обстановка. Това е така, защото в хода на производството по делото
ответникът безспорно установи, че е налице сочената обективна
невъзможност, като основание за уволнение. Видно от приетите по делото
доказателства ответното дружество е акционерно дружество с едностепенна
система на управление, поради което и неговите органи са Общото събрание
на акционерите и Съвет на директорите (чл. 219 от ТЗ). Съгласно чл. 244, ал. 1
от ТЗ, Съветът на директорите е представителен и управителен орган на
акционерното дружество с едностепенна система на управление и се състои
най-малко от трима членове, избрани от Общото събрание на акционерите (чл.
221, ал. 1 , т. 4 ТЗ). Съгласно чл. 244, ал. 4 от ТЗ изпълнителен член се избира
23
задължително измежду членовете на Съвета на директорите. В конкретния
случай, от представените по делото Протокол от Общото събрание на
акционерите на „Е. И." АД от 27.03.2015 г. и от Протокол от заседание на
Съвета на директорите на „Е. И." АД от 28.03.2015 г., ищецът М. Х. В. е
избран за член на Съвета на директорите и за Изпълнителен директор, на
основание чл. 221 от ТЗ и чл. 9.2, т. 4 от действащия към 27.03.2015 г. Устав на
дружеството, приет на 23.06.2014 г. и на осн. чл. 244, ал. 4 от ТЗ. Впоследствие
с вписано на 17.07.2024год. Решение на Общото събрание на акционерите,
ищецът е освободен като член на Съвета на директорите и като Изпълнителен
директор. На база на това решение от Съвета на директорите е взето решение
за освобождаването му като изпълнителен директор. С оглед изискването на
чл. 244, ал. 4 от ТЗ, изпълнителният директор да бъде избран измежду
членовете на Съвета на директорите, то в конкретния случай освобождаването
на ищеца като член на Съвета на директорите представлява обективна
невъзможност същият да продължи да изпълнява функциите на изпълнителен
директор по сключения с него трудов договор, в който случай
освобождаването му като член на Съвета на директорите, обосновава наличие
на основание за прекратяването му, поради обективна невъзможност за
изпълнение на договора.
С оглед доказаното наличие от обективна страна на предпоставките,
които аргументират основанието на процесното уволнение, съдът намира за
неоснователни наведените от ищеца твърдения, че оспорената от него Заповед
за уволнение е незаконосъобразна, тъй като при издаването й била нарушена
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Кодекса на труда, според която трудовите права
и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на
законите, а в настоящия случай уволнението е извършено при липса на
предпоставки за това, с оглед на което е оборена презумпцията на чл. 8, ал. 2
от Кодекса на труда, според която добросъвестността при трудовите права и
задължения се предполага до доказване на противното.
Без фактическа доказаност и правна стойност се явяват твърденията на
ищеца, че в настоящия случай уволнението е незаконосъобразно, защото е
извършено при заобикаляне на закона и злоупотреба с право от страна на
работодателя, който действал недобросъвестно и целял заобикаляне на закона,
като привидно на законно основание прекратил трудовото правоотношение.
24
Тези твърдения на ищеца, са изцяло недоказани и неподкрепени с никакви
твърдения за конкретни действия от страна ответното дружество, които да са
недобросъвестни, както и с никакви твърдения за това кой точно е забранения
от закона резултат, който е целял ответникът. Напротив, в конкретния случай
действията на ответното дружество по освобождаването на ищеца като член
на Съвета на директорите и като Изпълнителен директор на дружеството се
установи, че са добросъвестно осъществени права по реализиране на
субективното му права на уволнение, целящо позволен от закона резултат,
съобразно доказаното конкретно прекратително основание. Ответното
дружество е търговец, в чиято дискреция стои правото да избира и
освобождава членовете на своя представителен и управителен орган - Съвета
на директорите, както и изпълнителния директор, който също е натоварен с
представителни функции, както е видно от вписването на това обстоятелство в
Търговския регистър. Ето защо, няма нищо недобросъвестно в действията на
ответното дружество по освобождаването на ищеца като член на Съвета на
директорите и като изпълнителен директор на дружеството.
Вземайки под внимание горното, настоящият съдебен състав намира, че
ответникът който носи доказателствената тежест установи, че заповедта с
която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено е правомерна и
законосъобразна. Предвид на това, иска за признаване, като
незаконосъобразна на заповедта за прекратяване трудовото правоотношение
на ищеца и нейната отмяна , следва да се отхвърли.
При този изход от спора по главния иск, неоснователен се явява,
заявения иск реда на чл.344, ал.1, т.3 от КТ, за присъждане на обезщетение за
времето през което ищецът е без работа , поради неправомерно уволнение, но
не повече от 6 месеца и постановява решение, с което отхвърля и този иск.
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция на ответника следва
да се присъдят разноски, изразяващи се адвокатско възнаграждение в размер
на 3 750лева. Възражението на ищеца за прекомерност на адв.възнаграждение
се явява неоснователно, тъй като същото е съобразено с разпоредбите на
чл.7,ал.1,т.1 и чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждение, както и със фактическа и правна сложност на делото и
участието на представляващия ответника адвокат в проведените по делото три
съдебни заседания.
25
Мотивиран от гореизложените съображения , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ заявените искове от М. Х. В., ЕГН **********, ***, чрез
адв. Н. Н. С. против „Е. и." АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: **,
представлявано от Изп. директор Ж. Ж., за признаване уволнението на М. Х.
В., ЕГН ********** за незаконно и отмяна на заповед № ZO0000000331
/19.07.2024 г., издадена от Изп. директор на ответното дружество, с която
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12
от КТ, както и осъждане на ответното дружество „Е. и." АД, ЕИК *** да му
заплати обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е
останал без работа поради незаконното уволнение от 19.07.2024 г. до
19.01.2025 г., или до приключване на устните състезания пред първата
инстанция, но за не повече от 6 месеца в размер на 38 952.66 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска, на
основание чл.344, ал.1,т.1 и т.3 от КТ.
ОСЪЖДА М. Х. В., ЕГН **********, ** съдебен адрес за призоваване:
***, чрез адв. Н. Н. С. да заплати на „Е. и." АД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: **, представлявано от Изп. директор Ж. Ж., сумата от 3 750лева,
представляваща сторени в производството разноски, изразяващи се в
адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от датата на съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
26