№ 271
гр. *****, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100390 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.30 вр. с чл.29, т.2 и чл. 28 във вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл.
25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето.
Производството е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - гр.*****, с правно основание чл. 30 във връзка с чл. 29, т. 2 и чл. 28, ал. 1 във
вр. с чл. 25, ал.1, т. 3 от Закона за закрила на детето по отношение на И. Й. В. с ЕГН:
********** да бъде прекратена мярката за настаняването й в ЦНСТДМУ – гр. ***** и да
бъде настанена в ЦНСТДМУ – гр. ***** за срок от една година, с оглед изтичане
първоначалния срок за това, считано от датата на влизане на решението.
В молбата се излага, че със Заповед от 01.04.2022г. на Директора на ДСП ***** е
прекратено настаняването на детето И. В. в Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с увреждания – гр. ***** и детето отново е настанено там.
В молбата се твърди, че майката на детето е с поставена диагноза „Шизофрения“ , а
детето е със „Синдром на Даун“. След раждането на детето на майката е разяснено, че то
има нужда от специални грижи. Майката на детето твърдяла, че провежда необходимото
лечение на детето и полага подходящи грижи, въпреки това на 14.05.2019г. детето е
приведено в детско отделение МБАЛ „Св.Марина“ гр.**** в критично състояние. Майката
не разпознава потребностите на детето и не може да разчита на подкрепата на своите близки
както за своето състояние така и за отглеждане на детето.
С решение на РС **** детето е настанено в ДМСГД – ****.
На 30.08.2019г. Й. В. Й. припознава И. и е вписан като неин баща в акта й за раждане.
Припознаването е оспорено от ДСП ****, но все още няма влязло в сила решение.
1
Проведените проучвания са показали, че детето не може да бъде реинтегрирано в
семейството си, няма близки, които да са съгласни да го отглеждат. Й. В. няма родителски
опит и не се интересува от майката и детето.
Настаняването на детето в ЦНСТДМУ – гр. ***** е изцяло в неин интерес.
Настоящото производство е допустимо, тъй като съдът е сезиран от компетентен за това
орган. В проведеното по делото открито съдебно заседание се е явил лично представител на
органа отправил искането, като го поддържа. Назначения особен представител на детето
пледира за основателност на искането. Процесуалният представител на родителите на детето
пледира за неоснователност на искането.
Съдът след като се запозна подробно със събраните по делото доказателства,
изложените писмено доводи на иницииралата производството страна и като съобрази
приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от събраните доказателства по делото: Заповед № ЗД/Д-В-П-017/01.04.2022 г. на
ДСП *****; доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете на
ДСП *****; решение № 42 / 20.03.2021 г. на ПРС по гр.д. № 72 / 2021 г.; удостоверение на
И. Й. В., изд. въз основа на акт за раждане № 0602/16.04.2018 г., изд. от Община **** се
установява следната фактическа обстановка: детето И. В. е родена на 09.04.2018г., от
родители – В. Л. и Й. Й.. С Решение № 42 / 20.03.2021 г. на ПРС по гр.д. № 72 / 2021г. е
прекратено настаняването на детето в ДМСГД гр.**** и детето е настанено в ЦСТДМУ –
***** за срок от една година от влизане на решението в сила – 31.03.2021г., срокът за
настаняване е изтекъл на 31.03.2022г. Със Заповед № ЗД/Д-В-П-017/01.04.2022 г. на ДСП
***** е прекратено настаняването на И. в ЦСТДМУ – ***** поради изтичане на срока и
детето отново е настанено там до произнасянето на съда.
По делото е приложен и изготвен по случая социален доклад на ДСП – *****, според
който майката на детето е с поставена диагноза „Шизофрения“ , а детето е със „Синдром на
Даун“. След раждането на детето на майката е разяснено, че то има нужда от специални
грижи. Майката на детето твърди, че провежда необходимото лечение на детето и полага
подходящи грижи, въпреки това на 14.05.2018г. детето е приведено в детско отделение
МБАЛ „Св.Марина“ гр.**** в критично състояние. Майката не разпознава потребностите на
детето и не може да разчита на подкрепата на своите близки както за своето състояние така
и за отглеждане на детето.
С решение на РС **** детето е настанено в ДМСГД – ****.
На 30.08.2019г. Й. В. Й. припознава И. и е вписан като неин баща в акта й за раждане.
Припознаването е оспорено от ДСП ****, но все още няма влязло в сила решение.
Проведените проучвания са показали, че детето не може да бъде реинтегрирано в
семейството си, няма близки, които да са съгласни да го отглеждат. Й. В. работи като
пастир, той няма родителски опит и не се интересува от майката и детето.
Настаняването на детето в ЦНСТДМУ – гр. ***** е изцяло в неин интерес, там е
2
осигурено всичко свързано с правилното й развитие, полагат се адекватни грижи за детето.
И. е насочена и редовно посещава ЦСРИ гр.*****, където с нея работят специалисти с цел
подобряване на състоянието й и приучаване към самостоятелен начин на живот. То ще бъде
отглеждано в безопасна и сигурна среда и ще бъдат задоволени специфичните му
потребности. Близостта на детето до дома на майката ще й даде възможност да продължи да
го посещава редовно както досега, за да не се прекъсва връзката по между им.
От решение № 1193/22.10.2019 г. по гр.д. № 618/2019 г. на ВОС, решение №
45/13.04.2020 г. по в.гр.д. № 25/2020 г. на АС-****, определение № 488/30.06.21 г. по к.гр.д.
№ 2281/2021 г. на ВКС, решение № 60278/11.01.2022 г. по гр.д. № 2953/2020 г.на ВКС,
определение № 864/18.03.2022 г. по адм.д. № 1798/2018 г. на Административен съд ****,
решение № 260774/08.03.2021 г. по гр.д. № 1483/2020 г. на ВРС, решение № 4999/02.12.2018
г. по гр.д. № 10389/2018 г. на ВРС се установява, че с решение № 1193/22.10.2019 г. по гр.д.
№ 618/2019 г. на ВОС е прието за установено по иска на ДСП ****, че Й. В. Й. извършил
припознаването на детето И. не е неин баща. С Решение № 45/13.04.2020 г. по в.гр.д. №
25/2020 г. на АС-**** е потвърдено решение № 1193/22.10.2019 г. по гр.д. № 618/2019 г. на
ВОС. С решение № 60278/11.01.2022 г. по гр.д. № 2953/2020 г. на ВКС е обезсилено
Решение № 45/13.04.2020 г. по в.гр.д. № 25/2020 г. на АС-**** и решение № 1193/22.10.2019
г. по гр.д. № 618/2019 г. на ВОС и производството е прекратено като недопустимо поради
изменение на чл.66, ал.5 от СК, с което изменение отпада възможността на ДСП да предяви
иск за оспорване на припознаване.
С определение № 864/18.03.2022 г. по адм.д. № 1798/2018 г. на Административен съд
**** е оставена без разглеждане жалбата на В. Л. срещу Заповед от 23.05.2018г. на
Директора на ДСП ****.
С решение № 260774/08.03.2021 г. по гр.д. № 1483/2020 г. на ВРС И. В. е настанена в
ЦНСТДМУ гр.***** за срок от 1 година от влизане на решението в сила.
С решение № 4999/02.12.2018 г. по гр.д. № 10389/2018 г. на ВРС И. В. е настанена в
ДМСГ гр.**** за срок от 1 година.
От експертно решение № 3504/170/17.12.2020 г., експертно решение №
1545/058/14.04.2021 г. и заключителен доклад от ЦОП Нови пазар се установява, че В. Л. е с
общо заболяване параноидна шизофрения и 80 % намалена трудоспособност за срок до
01.04.2024г.
На В. Л. е предоставена социална услуга, проведени са сесии в домашна среда с цел
бъдеща реинтеграция на детето и усвояване и упражняване на адекватни подходи за
посрещане на детето. Майката е консултирана за осигуряване на безопасна среда за детето.
В резултат на работата се наблюдава бавен напредък в личностно, социално, когнитивно
развитие.
От справка за съдимост на Й. В.; Справка за съдимост на В. Л.; справки за трудови
договори и данни за осигуряване за Й. В.; справки за трудови договори и данни за
осигуряване за В. Л., както и справка изх. № ГД390/2022/28.06.2022г. се установява, че В. и
3
Л. са неосъждани, нямат сключени трудови договори и осигуряване като самоосигуряващи
се лица, нямат водени дела един срещу друг.
От приетата по делото СППЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че няма непосредствена опасност от агресивни действия от страна
на майката спрямо детето. Опасността е свързана предимно с неразбирането и
неглижирането на нуждите на детето, както и с липсата на критичност спрямо психичното
заболяване на майката и непровеждането на лечение, което е свързано с висок риск от
влошаване на психичното състояние. Налице е ниско ниво на контрол, ниско изразени
ограничения и изисквания, хладни отношения, липса на интерес към родителските функции
и възпитателен такт, безразличие към децата. Тези родители са „закрити” за общуване и
обременени със собствените си проблеми. Не възприемат и обсъждат чужди гледни точки.
Родителските умения и капацитет позволяват на г-н Й. да задоволи и откликне на
базовите потребности на детето, но по отношение на задоволяване на останалите
потребности на детето И., уменията на г-н Й. са дефицитни. Дори и с помощта на майката,
грижите за детето И. изискват ежедневни специфични познания и грижи за задоволяване
потребностите на детето, каквито и двамата родители не притежават.
И двамата родители притежават родителски капацитет в рамките на задоволяване на
базовите потребности на детето. При бащата се наблюдава либерален тип родителско
възпитание - ниско ниво на контрол, сърдечни отношения, децата са принудени често да
взимат самостоятелни решения. В семейството има слаба дисциплина, поведението на
детето не се регламентира чрез забрани и ограничения, предоставя му се почти пълна
свобода. При г-жа Л. се наблюдава индиферентен тип родителско възпитание - Налице е
ниско ниво на контрол, ниско изразени ограничения и изисквания, хладни отношения, липса
на интерес към родителските функции и възпитателен такт, безразличие към децата. Тези
родители са „закрити” за общуване и обременени със собствените си проблеми. Не
възприемат и обсъждат чужди гледни точки. Детето И. изисква по-специални грижи,
каквито в семейната среда на г-н Й. и г-жа Л. няма как да получи. В допълнение
родителския капацитет на В. Л. е дефицитен предвид наличното психичио заболяване и
същевременно пълната липса на критичност спрямо него и спрямо необходимостта от
лечение. Познанията и за заболяването на детето са повърхностни, предимно е теоретичен
характер, като липсват достатъчно познания за спецификите в полагането на грижи за дете
със Синдром на Даун и Умерена умствена изостаналост.
Данните от делото, медицинската документация и настоящото експертно изследване
сочат, че майката В. Н. Л. страда от Параноидна шизофрения. Заболяването датира от 2000
г. През 2001 г. е била хоспитализирана в психиатричен стационар. През 2020 г. е
освидетелствана от ТЕЛК с 80% т.н.р. Понастоящем споделя, че посещава психиатър в
амбулаторни условия, но същевременно е напълно некритична спрямо психичното си
състояние, отрича наличието на заболяване и не приема назначената медикаментозна
терапия.
При Й. В. Й. не се установява наличие на психично разстройство или зависимост.
4
От отговорите на по-горните въпроси е видно, че родителите на И. В. не притежават
нужния капацитет за осигуряване на адекватни и безопасни грижи за дете със специални
потребности. Същите нямат нужните познания по отношение на развитийните нужди,
социалните и емоционални потребности на дете със Синдром на Даун.
Предвид ранната институционализация на детето И., същото е нямало възможност да
изгради емоционална връзка със своите родители в контекста на обща семейна единица. У
детето липсват изградени представи ( или слабо изградени ) , че това са родителски обекти
„майка“ и „баща“. По време на срещата за изготвяне на настоящата експертиза детето не
показа негативна реакция, когато се срещна със своите родители, усмихваше се и
комуникираше съобразно състоянието си. По същия начин детето реагира и на двете вещи
лица, които са напълно непознати за него лица и вижда за първи път. Най-силна
емоционална връзка И. показа към придружаващия я социален работник.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Й. и П., които съдът кредитира като
обективни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства се
установява, че хигиената в дома на майката на В. Л. е задоволителна, в дома е приготвена
стая за И.. Бабата не може да полага грижи за И.. В дома, където живее майката заедно с Й.
има външна тоалетна, няма баня, хигиенните условия не са добри. Бащата на И. не се
интересува особено от детето, тъй като не търси контакт с него. При срещите си с детето
майката се държи неадекватно според св.П. и св.Й. – задава въпроси на детето какво е яла
очаквайки да й отговори, давала вафли на детето в присъствието на други деца от центъра,
които се раздразнили, правила снимки в центъра. Майката се интересувала само от
здравословното състояние на детето, тя му подарила колело, което било голямо за възрастта
му. След като детето е било настанено в ЦНСТДМУ не е можело да сигнализира за
физиологичните си нужди и е било на пелени. С детето работят логопед, рехабилитатор,
трудовтерапевт. Детето започнало да се храни само и преминало на обща храна, докато в
началото не можело да се храни само и било на смляна храна. Само майката е посещавала
И., бащата не я е посещавал. Детето има специфични нужди предвид заболяването си. С
него трябва да се проявява голямо търпение, защото всичко се случва бавно. Според св.Й. и
св.П. майката не може да задоволи специфичните потребности на детето.
Според показанията на св.****, които съдът приема като обективни и непротиворечащи
на останалите събрани по делото доказателства се установява, че в началото майката се е
грижела за И., но детето се е разболяло, имало е разстройство и с линейка са го взели в
гр.**** във ****. Според свидетелката майката и бащата адекватно са полагали грижи за
дъщеря си и искат да се грижат за нея. В грижите за детето родителите могат да разчитат на
майката на В., брат й и на св.****. Според св.**** майката и бащата имат адекватно
поведение. В жилището на бабата има вътрешна баня и тоалетна, в жилището на бащата
няма вътрешна баня и тоалетна.
Подадената молба е с правно основание чл.30 вр. с чл.29, т.2 и чл. 28 във вр. чл. 4, ал.
1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето.
5
Разгледана по същество същата се явява основателна.
Налице за основанията на чл.30 вр. с чл.29, т.2 ЗЗДет. за прекратяване на закрилната
мярка спрямо И. - настаняване в ЦНСТДМУ гр.*****, поради изтичане на срока на
предходното настаняване. С Решение № 42 / 20.03.2021 г. на ПРС по гр.д. № 72 / 2021г.
детето е настанено в ЦНСТДМУ – ***** за срок от една година от влизане на решението в
сила – 31.03.2021г., срокът за настаняване е изтекъл на 31.03.2022г., поради това на
основание чл.30 вр. с чл.29, т.2 ЗЗДет. следва да бъде прекратено настаняването на И. в
ЦНСТДМУ гр.*****.
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в
неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън
семейството, ако важни причини налагат това и такива причини законът изрично е уредил в
хипотезата на чл. 25 от същия. Според чл. 25, т. 3 от Закона за закрила на детето може да
бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат. От събраните по делото писмени
доказателства се установи, че майката на детето е с поставена диагноза „Шизофрения“ от
2000г. и поради заболяването си няма възможност да задоволи специфичните потребности
на детето свързани с заболяванията му „Синдром а Даун“ и „Умерена умствена
изостаналост“ и да го отглежда в безопасна среда. Вписаният като баща на детето в акта му
за раждане няма родителски капацитет, възможност и желание да се грижи за детето. Детето
е настанено в ДМСГД гр.**** именно поради невъзможността майката да полага адекватни
грижи за детето. То е било прието във влошено здравословно състояние, което се установи и
от показанията на св.****.
От разпитаните по делото свидетели Й. и П. се установи, че само майката проявява
интерес към дъщеря си като отива да осъществява контакт с нея в ЦНСТДМУ гр.*****. При
посещенията там майката отново демонстрира невъзможност да откликне на нуждите на
детето според възрастта му и според заболяването му – интересува се единствено от
здравето му, но не и от навиците му, от поведението му, от интересите му, от това какво
обича да прави, от развитието му. Донесла му е като подарък велосипед, който не отговаря
на възрастта на детето. В пледоарията си по делото майката заявява, че иска да се грижи за
детето си, защото то би се чувствало най-добре при родителите си и защото тя се храни
здравословно и иска и детето й да се храни по този начин. От тези думи съдът намира, че
майката действително не осъзнава потребностите, които са необходими на дъщеря й. За
майката това, че е родител е презумпция, че може да се грижи за детето, а здравословното
хранене е панацея в тези грижи. Тези разбирания са недостатъчни за възпитанието и за
задоволяването на нуждите, на което и да е дете, а за дете със Синдром на Даун и Умерена
умствена изостаналост са крайно недостатъчни.
В дома на бащата на детето, където живее майката няма подходящи условия за
отглеждане на И., хигиената не е добра, тоалетната е външна, няма баня. Условията за
отглеждане на детето в дома в дома на баба му по майчина линия са по-подходящи, но това
е недостатъчно, защото там няма човек с достатъчен капацитет, за да полага необходимите
6
грижи за И.. Поради това съдът не споделя мнението на св.****, че родителите на И. са
адекватни в грижите за детето и че в отглеждането му ще бъдат подкрепени от адекватни
затова хора – баба му, за която е констатирано, че няма нужния капацитет, вуйчо му и самата
св.****.
От изготвеното по делото заключение по СППЕ, която съдът кредитира се установи, че
родителите на И. могат да задоволят само базовите й потребности. Некритичността на
майката към заболяването й носи риск за детето. Незадоволяването на специфичните нужди
на детето би го поставило в риск за здравето и живота му. Типа родителстване на В. Л. и Й.
Й. индеференто и либерално биха попречили на И. да изгради стабилна основа на характера
си, базово доверие към света, самостоятелност и психично здраве, отчитайки и спецификите
на поставените й диагнози.
Указаната социална подкрепа на майката за подобряване на родителския й капацитет е
довела до бавен напредък в личностно, социално, когнитивно й развитие, но това не е
достатъчно за полагане на адекватни грижи за детето.
От писмените и гласните доказателства по делото се установи, че полаганите грижи в
ЦНСТДМУ гр.***** за И. изцяло задоволяват потребностите й – детето посещава логопед,
трудовтерапевт, рехабилитатор. И. е започнала да се храни самостоятелно с обща храна, да
усеща физиологичните си нужди и да съобщава за тях.
По отношение на детето И. не са установени възможности да бъде настанено в
семейство на роднини и близки и в приемно семейство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че изцяло в интерес на детето е то да бъде
отново настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания –
гр. *****. Тази мярка ще даде възможност на И. да продължи да се развива, да изгражда
самостоятелността си, да придобива нови знания и умения със своето темпо и възможности
предвид заболяванията си.
С оглед на гореизложеното исковата молба се явява основателна и следва да бъде
уважена.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на И. Й. В. с ЕГН: ********** в Център за настаняване
от семеен тип за деца и младежи с увреждания – гр. *****, на основание чл.30 вр. с чл.29,
т.2 Закона за закрила на детето.
НАСТАНЯВА И. Й. В. с ЕГН: ********** в Център за настаняване от семеен тип за
деца и младежи с увреждания – гр. *****, за срок от една година считано от влизането на
решението в сила, на основание чл. 28 във вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за
закрила на детето.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от връчването му на молителя и
заинтересованите страни пред Окръжен съд – ****.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция
“Социално подпомагане” – гр. *****.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
8