Решение по дело №1774/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			06.03.2020
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	28.02.		2020

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

       1.

Райна Боянова

        2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1774		2019

 

                                дело №                          по описа за                              г.

 

"Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Кремен Георгиев - изпълнителен директор, адрес: гp. София, ул. "Ястребец" 23Б, е предявило срещу О.К.З., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.32, ал.1 от ОУ от 2008 г. /чл.33 от ОУ от 2014 г./ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр.София и чл.86 ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 4995, 51 лв., от които: 4355, 56 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. - м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, 577, 55 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г., както и суми за дялово разпределение: 51, 98 лева - главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и 10, 42 лева - лихва за периода от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г. Претендират се и направените разноски в настоящото производство.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.2а от ДР от Закона за енергетиката и се е намирал с него в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди в гр. София за топлоснабден имот - апартамент № 15, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ул. „Смърч" №2, вх. Б, за периода от м.05.2015 г. - м.04.2017 г.

 Спрямо ответника са в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ", чл.33, съответно чл.33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., са определени редът и срокът, в който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ;  съгласно чл.32, ал.1 от раздел VII от ОУ от 2008 г.: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. C изтичането на последния ден от месеца ответникът изпада в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет-страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. ищецът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет-страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за топлинна енергия, чрез осигуряване на интернет-достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД.

Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2015 г. - м.04.2017 г. и не е погасил задължението си.

В изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Техем сървисис" ЕООД.

Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния период за описания имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - "Техем сървисис" ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 29/2019 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника и впоследствие е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В постъпилия отговор се изразява становище за неоснователност на предявените искове, като се оспорва наличието на договор между страните за доставка на топлинна енергия, доставянето на претендираните количества топлинна енергия, приложението за процесния период на посочените общи условия, уведомяването за задължението. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Привлеченото от ищеца трето лице - помагач "Техем сървисис" ЕООД е изразило становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „Смърч" №2, вх. А и Б, на което било взето решение да се премине към индивидуално разпределение на топлинната енергия /топлинно счетоводство/, като услугата се възложи на «Витерра Енерджи Сървисиз» ЕООД. Към този протокол е приложен списък на етажни собственици, съгласно който Венислав Гергинов А. е собственик на ап. № 15 и е титуляр на аб.№ 364332 и в апартамента му има 4 бр. радиатори. Приложен е сключен на 25.10.2000 г. договор между етажните собственици на процесната сграда, наречени в договора "възложител" и «Витерра Енерджи Сървисиз» ЕООД, наречено в договора "изпълнител", по който изпълнителят поел задължение да достави и монтира електронни радиаторни разпределители на топлинна енергия и радиаторни вентили, както и да извършва услугата "топлинно счетоводство" за разпределение на консумираната, измерена по общ топломер в абонатната станция и фактурирана от "Топлофикация София" топлинна енергия съгласно методиката, описана в Наредбата за топлоснабдяване, между отделните абонати. По делото не е спорно, че в процесния период услугата "топлинно счетоводство" се извършва от "Техем сървисис" ЕООД, с което ищецът има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради - етажна собственост в гр. София.

Видно от приложения нотариален акт за продажба № 45, т.І, рег.№ 3589, д. 45/2004 г., на 10.02.2004 г. ответникът е придобил от Венислав Гергинов А. собствеността върху процесния апартамент № 15 на ул. „Смърч" №2, вх.Б в гр. София.

"Техем сървисис" ЕООД е представило протоколи за неосигурен достъп до жилището на ответника при главен отчет за 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. и за 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., както и съставените изравнителни сметки за жилището на ответника за посочените периоди.  

От заключението на вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза, прието от съда като компетентно и пълно, се установява, че през процесния период редовно е провеждано годишното отчитане на индивидуалните уреди и количествата топлинна енергия са определяни правилно, съобразно методологията на Наредба  № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. В заключението се сочи, че реалното потребление на количеството топла вода в процесното жилище не е установявано при годишния отчет на уредите, поради неосигурен от ответника достъп до имота и поради това е начислен разход на база броя на обитателите – три лица с дневно потребление от 140 до 280 литра; съгласно представената документация в жилището са налични 4 отоплителни тела, а поради неосигурен достъп разходът на топлинна енергия е изчислен при непрекъснат режим на отопление.

В заключението си вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза сочи, че е извършило проверка на предоставените от счетоводството на ищеца документи, при която установило липса на плащания от ответника за периода м.05.2015 г. – м.04.2017 г. За този период от фирмата за дялово разпределение /първоначално с наименование «Данувиус», преименувана на "Техем сървисис" ЕООД - л.24/ са изготвени изравнителни сметки, осчетоводени по партидата на абоната. Въз основа на тях са издадени фактури за дължимите суми, първата по дата на издаване от които е основна фактура № **********/31.07.2016 г.

Сумите по издадените фактури за топлинна енергия /за отопление, за битово горещо водоснабдяване и за мощност/ за процесния период възлизат на 4355, 56 лв., а вноската дялово разпределение – на 51, 98 лв.; обезщетението за забава върху главниците в размер на законната лихва за претендирания период възлиза съответно на 577, 55 лв. и на 10, 42 лв.

Приложено е ч.гр.д. № 29/2019 г. по описа на РС - Дупница, по което са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №29/2019 г. по описа на РС - София. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия на ответника, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.

Въз основа на представения по делото нотариален акт № 45, т.І, рег.№ 3589, д. 45/2004 г. съдът приема, че ответникът е собственик на процесния ап.15 от 10.02.2004 г. По делото не е спорно, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката ответникът е клиент на топлинна енергия и е длъжен да монтира средства за дялово разпределение в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба - Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. С доклада по делото като обстоятелство, ненуждаещо се от доказване е посочено, че Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. са публикувани в един централен и един местен всекидневник, поради което същите са влезли в сила. Поради това съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, включващи права и задължения съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая етажните собственици на процесната сграда след взето решение на проведено общо събрание са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на дружество, предлагащо услугата "топлинно счетоводство" /в процесния период - третото лице - помагач "Техем сървисис" ЕООД/.

От събраните писмени доказателства се установи, че до гореописаното жилище през процесния период не е осигуряван достъп на служителите на фирмата за дялово разпределение. Поради това в заключението си вещото лице по съдебно-техническата експертиза сочи, че разходите за топла вода и отопление са изчислени служебно. В случаите, когато жилището не е обитавано и топлинна енергия не е ползвана (няма индивидуално потребление), такава не следва да се заплаща, извън сумите за сградна инсталация и отопление на общи части, които се разпределят измежду всички собственици на топлоснабдени имоти. За да се установи, че топлинна енергия не е ползвана в апартамента, следва да бъде осигурена възможност служителите на фирмата за дялово разпределение да отчетат индивидуалните уреди в имота. При неосигуряване на достъп част от отчетената от общия топломер в абонатната станция на сградата топлинна енергия се начислява на собственика на апартамента служебно, независимо от това дали е реално ползвана, съгласно чл.69, ал.2 и чл.70, ал.4 от Наредба  № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлопреносното предприятие – ищец, е предоставяло топлинна енергия към сградата и за нея се дължи плащане, като Наредбата за топлоснабдяването позволява да се определи служебно частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на функция от показанията на общия топломер.

Дружеството, предлагащо услугата "топлинно счетоводство", не е задължено да изследва въпроса, защо не е осигурен достъп до апартамента - то процедира по един и същ начин както в случаите, в които собствениците умишлено се укриват, за да не бъдат измерени показанията на уредите им, така и в случаите, в които собствениците трайно не живеят в апартамента. Когато топлопреносното предприятие и дружеството, предлагащо услугата "топлинно счетоводство", са изпълнили своите задължения за осигуряване и отчитане на топлинната енергия, те не могат да бъдат задължени да издирват собственика на апартамента, за да бъде извършен реален отчет и да получат плащане съгласно него. Напротив, задължението за осигуряване достъп до имота за извършване на отчет е на клиента.

В случаите, когато клиентът отсъства продължително от имота, съществуват няколко възможности: съгласно чл.77 от Наредба  № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, клиентът може да подаде заявление до топлопреносното предприятие за прекратяване на топлоподаването към имота му /в този случай топлопреносното предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване в срок до 15 дни след постъпване на заявлението; няма пречка, след отпадане на нуждата от прекратяване, топлоподаването към имота да бъде възобновено/; съгласно чл.70, ал.5 от Наредба  № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /действала в процесния период, отм. ДВ, бр.74 от 2019 г./ клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, като осигурят достъп за извършването на отчета; в жилището могат да бъдат поставени уреди за дялово разпределение с дистанционно отчитане, при които не е необходим достъп.

Предвид описаните разрешения, твърдяната в писмения отговор липса на уведомление за отчет на уредите не е лишила ответника от възможност да реагира своевременно; доколкото няма доказателства, че преди образуване на заповедното производство изравнителните сметки са били връчени на ответника, извършването за негова сметка на допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки би могло да бъде поискано и в хода на исковото производство.

В конкретния случай за процесния период ответникът не е сторил нищо от горепосоченото и не е осигурил достъп до апартамента за отчет, поради което за ищеца е възникнало правото да определи служебно количеството на топлинната енергия за апартамента и клиентът не може да се брани с твърдението, че не е потребил начислената топлинна енергия. Изрично в този смисъл е Решение № 162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г.о., ГК, в което е прието, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик.

В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза отговаря на метрологичните изисквания. От експертните заключения по назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира, се установява, че през процесния период сумите за топлинна енергия в имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Безспорно е, че дължимите суми за главница не са заплатени, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.86 ЗЗД.

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност: първа по дата на издаване от процесните фактури е № **********/31.07.2016 г.; от нейното издаване до 02.08.2018 г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /от която се счита за предявен иска по чл.422, ал.1 ГПК и давността е прекъсната – чл.116, б. «б» ЗЗД/ не е изтекъл тригодишният срок по чл.111, б. «в» ЗЗД.

По изложените съображения предявените искове за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сума в общ размер на 4995, 51 лв., от които: 4355, 56 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. - м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, 577, 55 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г., както и суми за дялово разпределение: 51, 98 лева - главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и 10, 42 лева - лихва за периода от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г., са основателни и следва да бъдат уважени.

При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото за държавна такса и за вещи лица в размер общо на 776, 39 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 29/2019 г. по описа на ДРС в размер на 99, 91 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.К.З., ЕГН **********, че съществува вземане на "Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********, за сума в общ размер на 4995, 51 лв., от които: 4355, 56 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. - м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, 577, 55 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г., както и суми за дялово разпределение: 51, 98 лева - главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и 10, 42 лева - лихва за периода от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г.

ОСЪЖДА О.К.З., ЕГН **********, да заплати разноски по делото на "Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********, в размер на 876, 39 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 29/2019 г. по описа на ДРС в размер на 149, 91  лв.

Решението е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице - помагач "Техем сървисис" ЕООД.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: