№ 2777
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100510248 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците А. М. М. с ЕГН:********** и М. А.
М. с ЕГН:******* срещу решение №20132604 от 05.06.2021г. по гр.д.№9136/2020г. по описа
на СРС, 28 състав, в частта му с която се признава за установено на основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на
ищеца „С.В.”АД, ЕИК*******, разделно по ½ от сумата от 726,41 лева- цена на доставена
питейна вода и отвеждане на отпадни води за имот в гр.София, ж.к.“*******“, *******,
ап.32 с клиентски №********** за периода от 16.10.2016г. до 17.12.2018г., дължими по
фактури издадени в периода от 05.02.2019г. до 08.03.2019г., ведно със законната лихва от
16.10.2016г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№59444/2019г. на СРС, 28 състав. С
обжалваното решение искът е отхвърлен за сумата над уважената част до пълния предявен
размер от 1481,98 лева като погасен по давност, ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца 112.56 лева разноски в исковото производство и 39,04 лева разноски в заповедното
производство, а ищецът е осъден да заплати на ответника А. М. М. 178,44 лева разноски в
исковото производство и 152,95 лева разноски в заповедното производство, а на ответника
М. А. М.- 229,43 лева разноски в исковото производство и 152,95 лева разноски в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е недопустимо, тъй като е налице
несъответствие между предмета на заповедното производство и на исковото такова относно
периода за който е консумирана питейна вода и са потребени услугите за отвеждане на
отпадни води, поради което не е налице идентичност на вземането по заповедта с вземането
претендирано в исковия процес. Твърди се и че решението в обжалваната част е неправилно,
1
тъй като ответниците продали процесния имот на 18.12.2018г. на трето лице и за периода от
05.02.2019г. до 08.03.2019г. не притежават качеството на потребители на ВиК услуги в
имота. Поддържат, че извършеното от ищеца начисляване на суми за предоставени услуги е
незаконосъобразно и противоречи както на Общите условия на самия ищец, така и на
счетоводните закони. Молят въззивния съд да обезсили обжалваното решение като
недопустимо, евентуално да го отмени като неправилно и да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендират разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Въззиваемата страна „С.В."АД не е подал отговор на въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 ГПК и не е взел становище до приключване на устните състезания.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към
тях. Във връзка доводите в жалбите за недопустимост и неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Настоящият състав не споделя наведените във въззивната жалба доводи за
недопустимост на решението поради несъответствие между предмета на заповедното
производство и исковото такова. Видно както от подадените заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение и искова молба, така и от представените от
ищеца писмени доказателства, в случая се касае за вземания за стойността на доставена в
имота питейна вода и предоставени услуги за отвеждане на отпадни води за периода от
01.02.2012г. до 17.12.2018г., които вземания са отразени в представените по делото дебитно
известие от 05.02.2019г. и фактура от 06.02.2019г. с падежи съответно 07.03.2019г. и
08.03.2019г. Следователно не е налице липса на идентичност между вземането за което е
поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК от една страна и вземането, чието съществуване ищецът претендира да бъде
установено в исковото производство. По делото не се спори, а и от представените писмени
доказателства се установява, че през периода от 01.02.2012г. до 17.12.2018г. ответниците са
били собственици на процесния имот. През този период е приложим Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР е предвидено, че
„потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – на собственост или вещно право на ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8
Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги
става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния
регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани и от Общи
2
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В.” АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1
т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Видно от заключението на вещото лице по ССЕ, поради постъпила информация за
смяна на собственост, са сторнирани с кредитни известия задълженията по фактури от
01.02.2012г. до 17.12.2019г. в размер на общо 1481,98 лева и тези задължения са
фактурирани на 05 и 06.02.2019г. по нов клиентски номер. Издаването на нов вторичен
счетоводен документ не се отразява на дължимостта на сумата. При постановяване на
обжалваното решение първостепенният съд е съобразил своевременно напрамвеното
възражение за изтекла погасителна давност и правилно е приложил правилата за същата,
като искът е отхвърлен в частта за погасените по давност вземания на ищеца и е уважен в
останалата част.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора въззивниците нямат право на разноски за въззивната
инстанция, а въззиваемото дружество не претендира такива, поради което разноски не
следва да се присъждат.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20132604 от 05.06.2021г. по гр.д.№9136/2020г. по
описа на СРС, 28 състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3