Р Е Ш Е Н И Е
Номер 756 09.06.2022
г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас,
дванадесети състав, на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при
секретаря Й.Б. като разгледа
докладваното от съдия Ганева административно
дело номер 58 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215,
ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.Д.Т. ***, с ЕГН **********,
против Заповед №3410/24.11.2021г., издадена от заместник кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално обслужване“ на Община Бургас, с която на основание
чл.225а, ал.1 и ал.3, вр.чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ
е разпоредено премахването на строеж, представляващ едноетажна постройка към
източна фасадна стена на сграда с идентификатор 07079.824.27.2 по КК на
гр.Бургас, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.824.27 по КК на гр.Бургас. Иска
се от съда да отмени заповедта, като постановена при съществено нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез
процесуалният си представител- адв.Х., поддържа жалбата, на изложените в нея
основания. Ангажира допълнителни доказателства, включително съдебно-техническа
експертиза. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Представя писмена защита.
Ответникът – заместник кмет „Строителство,
инвестиции и регионално обслужване“ при община
Бургас представя административната преписка. Процесуалният представител на
ответника оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна и
недоказана. Прави искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен съд - Бургас, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
служители на Отдел „Устройствено планиране и архитектура“ в Община Бургас по
повод постъпило в Община Бургас писмо с вх.№ 24-00-2834/03.11.2020г. (л.45-46),
във връзка с получено в Дирекция „Национален строителен контрол“ (ДНСК)
постановление с вх.№ АО-2330-12-761/29.10.2020г. (л.47-48) по пр.пр. №
1975/2020г. по описа на Специализирана прокуратура (СП) на Република България
за установяване на законността на извършено строителство в поземлен имот,
находящ се на административен адрес – гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“, ул.
„Дубровник“ № 42, е извършена проверка на място в имота. За резултатите от извършената
проверка жалбоподателят Т. е уведомен с писмо рег.№ 24-00-2834/18/16.02.2021г.
(л.43-44). С писмото са изискани документ за собственост, строителни книжа и
други документи, свързани с изграждането на следните установени в имота строежи:
-
„Сграда с идентификатор 07079.824.27.1 по КК на гр.Бургас“, находяща се в ПИ с
идентификатор 07079.824.27 по КК на гр.Бургас, отреден за УПИ VІІІ-229 в кв. 9
по плана на кв. „Долно Езерово“, гр.Бургас;
-
„Сграда с идентификатор 07079.824.27.2 по КК на гр.Бургас – допълващо
застрояване“, находяща се в ПИ с идентификатор 07079.824.27 по КК на гр.
Бургас, отреден за УПИ VІІІ-229 в кв. 9 по плана на кв. „Долно Езерово“, гр.
Бургас;
-
„Едноетажна пристройка“ към северната фасадна стена на сграда с идентификатор
07079.824.27.2 по КК на гр.Бургас, находяща се в ПИ с идентификатор
07079.824.27 по КК на гр.Бургас, отреден за УПИ VІІІ-229 в кв. 9 по плана на кв.
„Долно Езерово“, гр.Бургас;
-
„Едноетажна пристройка“ към източната фасадна стена на сграда с идентификатор
07079.824.27.2 по КК на гр.Бургас, находяща се в ПИ с идентификатор
07079.824.27 по КК на гр.Бургас, отреден за УПИ VІІІ-229 в кв. 9 по плана на кв.
„Долно Езерово“, гр.Бургас.
Писмото
е получено от В.Т. на 22.02.2021г., видно от представеното по делото известие
за доставяне на л.42.
Със
заявление рег. № 24-00-2834/11/25.02.2021 г. до Община Бургас (л.35), в
определения срок, жалбоподателят е представил нотариален акт (НА) № 85 от
27.10.1988 г., според съдържанието на който жалбоподателят и съпругата му
прехвърлят на Т. Я. Н. двустаен апартамент, намиращ се в гр.Бургас, ж.к. „Меден
Рудник“, бл. 106, вх. Б, ет. 4, ап. 35, застроен на 60,43 кв.м. като в замяна Т.
Я. Н. прехвърля, от своя страна, на жалбоподателя и съпругата му дворно място,
съставляващо парцел ІІІ-34 в кв. 49 по плана на с. Долно Езерово, като
урегулиран парцелът съдържа 541 кв.м., със собствено място от 536 кв.м. (л. 36
– 37). Със заявлението Т. е посочил, че не притежава строителни книжа за обектите.
Представени са също скица № 94-В-399/07.07.2008 г. (л. 38) и скица, с която е
одобрено изменението на регулационната линия между парцели ІІІ и ІV в кв. 49 по
плана на с. Долно Езерово (л. 39).
На
26.03.2021г. началник - отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община
Бургас е изпратил писмо рег.№ 24-00-2834/13 (л.31) до жалбоподателя В.Т. и до В.
В. Х., Д. В. Т. и Т. В.Т. (деца на жалбоподателя), с което ги уведомява, че
след справка в технически архив на дирекция „ЦАУ Долно Езерово“ при Община
Бургас, е установено, че не се съхраняват издадени строителни книжа за следните
строежи: 1.„Сграда с идентификатор
07079.824.27.2 по КК на гр. Бургас – допълващо застрояване“ в ПИ с идентификатор
07079.824.27 по КК на гр.Бургас, отреден за УПИ VІІІ-229 в кв. 9 по плана на кв.
„Долно Езерово“, гр. Бургас и 2. „Едноетажна
пристройка“ към източната фасадна стена на сграда с идентификатор
07079.824.27.2 по КК на гр. Бургас в ПИ с идентификатор 07079.824.27 по КК на
гр. Бургас, отреден за УПИ VІІІ-229 в кв. 9 по плана на кв. „Долно Езерово“, гр.
Бургас. С писмото на основание чл.26, ал.1 от АПК лицата са уведомени, че в Отдел
„Устойствено планиране и архитектура“ при Община Бургас е започнало
производство по чл.225а от ЗУТ за премахване на незаконни строежи - „Сграда с
идентификатор 07079.824.27.2 по КК на гр. Бургас – допълващо застрояване“ и
„Едноетажна пристройка“ към източната фасадна стена на сграда с идентификатор
07079.824.27.2 по КК на гр. Бургас в ПИ с идентификатор 07079.824.27 по КК на
гр. Бургас, отреден за УПИ VІІІ-229 в кв. 9 по плана на кв. „Долно Езерово“,
гр. Бургас. На лицата е даден срок за представяне на документ за собственост и
други строителни книжа, както и срок за явяване за съставяне и връчване на
констативен акт по реда на чл.225а от ЗУТ.
На
03.09.2021г. Г. С. В. – главен експерт в отдел „Устройствено планиране и
архитектура“ при Община Бургас в присъствието на арх.Г. Д. Д. – главен експерт
в отдел „Устойствено планиране и архитектура“ при Община Бургас, по повод
постъпилото в Община Бургас писмо с вх.№ 24-00-2834/03.11.2020г. и извършената
проверка на място от служителите на отдел „Устройствено планиране и архитектура“
при Община Бургас, съставя констативен акт № В-20-03.09.2021г. за строеж:
„Едноетажна пристройка“ към източната фасадна стена на сграда с идентификатор
07079.824.27.2 по КК на гр. Бургас в ПИ с идентификатор 07079.824.27 по КК на
гр. Бургас, отреден за УПИ VІІІ-229 в кв. 9 по плана на кв. „Долно Езерово“,
гр. Бургас (л.18-19).
С
констативния акт е установено, че поземлен имот с идентификатор 07079.824.27 по
КККР на гр. Бургас, на административен адрес: гр.Бургас, кв. „Долно Езерово“,
ул. „Дубровник“ № 42, е собственост на В.Д.Т. и наследниците на Т.Д.Т.
(починала) – Д.В. Т., Тодор В. Т. и В. В. Х., съгласно НА № 85 от 1988 г. По
извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти при АГКК администрацията
е установила, че за собственици на поземлен имот с идентификатор 07079.824.27
по КККР на гр.Бургас и на сграда с идентификатор 07079.824.27.1 по КККР на гр.Бургас
са вписани В.Д.Т. и Т. Д. Т., съгласно НА № 85 от 1988 г., а за собственик на
сграда с идентификатор 07079.824.27.2 по КККР на гр. Бургас е вписан само В.Д.Т..
Проверката е констатирала, че предвижданията на застроителния план на кв.
„Долно Езерово“, гр.Бургас, одобрен със заповед № 1194/20.09.1990 г. на
Общински народен съвет – гр. Бургас, за УПИ VІІІ-229 в кв. 9 по плана на кв.
„Долно Езерово“ са за ниско етажно свободно застрояване, без предвидено
допълващо застрояване.
Установено
е, че в южната част на поземлен имот с идентификатор 07079.824.27 по КК на гр.
Бургас, откъм ул. „Дубровник“, е изградена едноетажна жилищна сграда с
приблизителна застроена площ от 60 кв.м. заснета и нанесена в КК на гр.Бургас с
идентификатор 07079.824.27.1. Към източната фасадна стена на сградата с
идентификатор 07079.824.27.2 по КК на гр.Бургас и от към границата със съседния
имот е установено изградена пристройка с приблизителна застроена площ от 3,10
кв.м., приблизителни размери 2,00м./1,55м., Н-ср. 2,20 м., изпълнена от тухлена
зидария, покрив от стоманобетонна плоча, ползваща се за външна тоалетна.
Според констативния акт, пристройката не
е заснета и нанесена в КК на гр.Бургас. Констатирано е, че по данни на
извършителя на строежа - В.Д.Т. и сина му Т. В. Т., пристройката /тоалетната/ е
изпълнена през 2008 г. от В.Д.Т. и съпругата му Т. Д. Т. (починала). Описаната
пристройка е определена с констативния акт като строеж VІ категория съгласно
чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и
чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Като извършител на строежа е посочен В.Д.Т.. В
резултат на констатациите е направен извод, че строежът е изпълнен без издадено
разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на подробния
устройствен план (ПУП) – нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.137, ал.3 от ЗУТ. Посочено е, че строежът се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1
и т.2 от ЗУТ и съставеният констативен акт представлява основание за откриване
на административно производство за издаване на заповед по реда на чл.225а, ал.1
от ЗУТ, за неговото премахване.
С писмо рег.№ 24-00-2834/19.23.09.2021г. по описа на
Община Бургас (л.17) констативният акт е изпратен на жалбоподателя, който го е получил
на 30.04.20201г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.16).
Съгласно акт за приключило обявяване на констативни актове (л.15) в
законоустановения срок не са постъпили възражения срещу цитирания по-горе констативен
акт.
На основание
проведеното административно производство и съставения констативен акт е издадена
и оспорената в настоящото производство Заповед №3410/24.11.2021г. на заместник
кмета по „Строителство, инвестиции и регионално обслужване“ на Община Бургас. В
заповедта установената пристройка /тоалетна/ е описана по начин, идентичен със
съдържанието на констативния акт. И в заповедта пристройката е определена като
„строеж“ VI категория, изпълнен без издадено по надлежния
ред разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на подробния
устройствен план. Изложени са доводи за неприложение на разпоредбите на § 16 от
ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (л.6-7).
Заповедта е получена лично от Т. на 21.12.2021г. (л.11), а жалбата срещу нея е
входирана в Община Бургас на 04.01.2022г. т.е. в законоустановения срок.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа
експертиза от вещото лице арх.С.И.. Според експертното заключение процесната
„Едноетажна пристройка“ на място представлява тухлена постройка, със следните
размери - 12см. зид с покривна стоманобетонна плоча с дебелина 8см. с размери в
план 1,50м. х 2,00м. или площ 3,00 кв.м. и H1=1,90м. И Н2=2,10м.,
едноскатен покрив ориентиран юг/север с водоотвеждане в двора на жалбоподателя,
изградена допряна (ползва за стена външния ограждащ зид) на жилищна сграда с
идентификатор 07079.824.27.2 от изток, отстояща на разстояние 1,60м. от
оградата - дворищната регулационна линия на имота със съседния УПИ VI-300,
кв.9. Врата и прозорец - дървени. Вик и Ел. инсталации - изградени.
Предназначение „Клозет“ на жилището, обитавано от жалбоподателя В.Д.Т.. Според
вещото лице времето на изграждане на постройката е преди 1988г., и същата е
била налична към момента на придобиване на имота по сведение на жалбоподателя. При
огледа на място експертът не е установил ремонт на процесната пристройка.
Посочва, че тя не е включена към застроената площ на основната жилищна сграда -
сграда с идентификатор 07079.824.27.2. Според него обекта е допълваща сграда,
свързано построена (допряна) с основната жилищна сграда с предназначение
„клозет“, площ ~3,0кв.м, височини H1=1,90м. и Н2=2,10м. и
ситуационно е разположена в УПИ VIII-299, кв.9 по плана на кв. Долно Езерово на
регулационната линия с УПИ VII-300 в кв.9 /съгласно извадка от плана - стр.3 от
СТЕ/. Заявява, че границата между двата парцела на място при огледа е
материализирана с лека ограда от телена мрежа, от която строежът отстои на
1,60м.
В съдебно заседание, на зададен въпрос относно времето
на изграждане на постройката, вещото лице отговаря, че основанието за това
датиране на строителството (преди
1988г.) е изведено от извадката от кадастралния план, приет със заповед.
Посочва, че е отразил в червено кръгче
постройка „клозет“ на стр. 3 от
заключението, където пише извадка от регулационен план. Счита, че към този момент на геодезическо заснимане клозета го е
имало. Като друго основание за приемане на тази година посочва стареенето на
материалите и по-скоро бетоновата подпокривна плоча. Посочва, че става въпрос
за износване на бетона вследствие на слънце и вода. Експертът уточнява, за да
съществува процесния строеж /клозет/ трябва да има четири стени, като една от
тях е стената на сградата с идентификатор 2.
По делото е разпитан и водения от жалбоподателя
свидетел Н. Я. Н., който твърди, че живее в кв. Долно Езерово, ул.“Дубровник“
повече от 40 години. Разказва, че с жалбоподателя са съседи и го познава много
добре. Заявява, че знае за сделката, с която брат му е направил замяната с В.Т..
Споделя, че преди замяната е живял в този имот до 27 годишна възраст и там е
отраснал. В момента живее в имот, който е в съседство. Твърди, че в двора има
тоалетна, която е била там още когато и той е живеел в имота. Заявява, че баща
му е построил тази тоалетна, но не може да каже през коя година е построена,
било е отдавна.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед №3410/24.11.2021г.,
издадена от заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
обслужване“ на Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1 и ал.3,
вр.чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж,
представляващ едноетажна постройка към източна фасадна стена на сграда с
идентификатор 07079.824.27.2 по КК на гр.Бургас, находящ се в ПИ с
идентификатор 07079.824.27 по КК на гр.Бургас.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган – заместник
кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ в кръга на неговите правомощия, съобразно
разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ и на основание заповед №2894/06.10.2021г.
на кмета на Община Бургас (л.8-9), в съответната писмена форма и съдържа
необходимите реквизити, което го прави валиден.
Не
са допуснати съществени нарушения на административно -производствените правила
при издаването на заповедта, както се твърди в жалбата. Изпълнена е предвидена
в чл.225а, ал.2 от ЗУТ процедура – преди издаване на заповедта е съставен
констативен акт от служителите по чл.225, ал.2 от ЗУТ, който е връчен на
жалбоподателя. Заинтересуваните лица са уведомени за започване на
административното производство по реда на чл.26, ал.1 от АПК и за възможността да
направят възражения, но такива не са постъпили. В административното
производство са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая –
индивидуализация на сградата, точното й местоположение, характеристики, размери
и извършител. В мотивите на заповедта за премахване на незаконния строеж са
посочени фактическите и правните основания за нейното издаване – установеният
строеж е квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ поради
извършването му при липсата на строителни книжа и без издадено разрешение за
строеж.
Правилно
е приложен и материалният закон.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Според чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.
Съобразно § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни
и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация
на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Нареденият за премахване с оспорения акт обект
„едноетажна пристройка“ с приблизителна застроена площ от 3,10 кв.м.,
приблизителни размери 2,00м./1,55м., Н-ср.-2,20м., изпълнена от тухлена
зидария, покрив от стоманобетонна плоча, ползваща се за външна тоалетна
несъмнено има характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Доколкото е безспорно, че за строежа на процесната пристройка, с предназначение
тоалетна (клозет) няма строителни книжа, както и че същият не е заснет и
нанесен в кадастралната карта на гр.Бургас от 2009г. (т.е не е съществувал към
този момент), законосъобразно в оспорената заповед извършената „едноетажна
пристройка“ е преценена от органа като незаконен строеж по смисъла на чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Процесният строеж не попада и сред изключенията по чл.151,
ал.1 от ЗУТ.
При тези обстоятелства, в тежест на жалбоподателя е
доказването, че строежа е в режим на търпимост като построен, съответно -
деклариран в сроковете по §16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУДЗУТ, както и че
са налице останалите, кумулативно дадени в разпоредбите на §16, ал.2 и ал.3 от
ПР на ЗУТ и
§ 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ предпоставки. Въпросът за търпимостта е въпрос
фактически, а не правен, доколкото съдебните и административни актове,
постановени в полза на извършителите на подобен строеж нямат за цел и не
узаконяват строежите от този тип. Последните продължават да бъдат незаконни, на
основанието на чл.225, ал.2 от ЗУТ, но не подлежат на премахване и всяко трето
лице следва да се съобразява с това фактическо положение.
В тази връзка не се доказва, застъпената от жалбоподателя теза, че процесния строеж е съществувал към момента на извършване на замяната на имота (27.10.1988г.). Описаната в заповедта „едноетажна пристройка“, с предназначение тоалетна (клозет) не е описана в НА №85 от 27.10.1988г., каквито доводи се изтъкват в жалбата. Видно от съдържанието на представения по делото нотариален акт, в замяна на прехвърления от жалбоподателя имот, от Т. Я. Н. се прехвърля само дворно място с построената в парцела масивна жилищна сграда, поради което не се доказва към датата на замяната, съществуването и на друга сграда в имота, в това число и на процесната. Този извод не се оборва, нито от установеното от вещото лице нанасяне на обекта в регулационния план, одобрен със Заповед № 1194/20.11.1990г. на ОНС – Бургас, нито от показанията на свидетеля Николов, според който тоалетната е била построена от баща му, без обаче да посочи конкретна година за това. По делото не са представени убедителни доказателства, че отразената в регулационния план сграда (клозет), респ. тоалетната, построена от бащата на свидетеля, е идентична с установената и описана в констативния акт и заповедта „едноетажна пристройка“. Дори съдът да приеме, че тя е съществувала към датата на замяната и в предходен период (преди 1988г., според вещото лице по сведения на жалбоподателя), от една страна е невъзможно тя да бъде отграничена от съществуващата на място такава, а от друга – това не изключва изискването за издаване на разрешение за строеж. Предвид изложеното, остана необорено посоченото в констативния акт и заповедта обстоятелство, че по данни от извършителя на строежа (жалбоподателя), едноетажната пристройка, предмет на оспорената заповед е била изпълнена през 2008г. от В.Д.Т. и съпругата му (починала).
Доколкото от събраните по делото доказателства е
налице противоречие относно годината на построяване на процесния строеж, съдът
не кредитира заключението на вещото лице, в частта относно посочения от него
период на изграждане (преди 1988г.).
Предвид обстоятелството, че не може да се установи с
точност коя е датата на изграждане на процесния строеж, следва да се изследва
дали обекта попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ или в тази на § 127 от ПЗР
на ЗИДЗУТ.
Според § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7
април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи
и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са
търпими.
Преценката дали за процесния строеж са налице
предпоставките § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ включва освен времето на изграждане на
строежа - до 07.04.1987г., а и неговата допустимост по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали към този
момент или съгласно този закон. При тази хипотеза относими са нормите на ЗТСУ
(отм.). и ППЗТСУ (отм.), както и сега действащите такива на ЗУТ. Както по
времето на ЗТСУ (отм.), така и съгласно сега действащата уредба, външната
тоалетна, каквото е предназначението на процесния строеж, е елемент от жилището
и следва да бъде разположена в него. Разпоредбата на чл.119, ал.6 от ППЗТСУ
(отм.) предвижда, че санитарният възел може да бъде разположен извън жилищната
сграда само временно и то тогава, когато липсва водоснабдяване на населеното
място или на съответната му част. Липсват данни по делото до 07.04.1987г., населеното място, в което попада имотът –
с.Долно Езерово, да не е било водоснабдено. Следва да се посочи, че в същия
смисъл са и изискванията на действалите в периода 1959 г. - 1977г. разпоредби
на чл.65, ал. 1 и ал. 2 от Строителни правила и норми за изграждане на
населените места (отм.), предвиждащи възможност при липса на водоснабдяване на
населеното място или на съответната част временно клозетът да бъде извън
сградата, при определени отстояния зад жилищната сграда в парцела, от жилищни
сгради в съседните парцели и от регулационните линии към съседите, но не по-малко
от 3,00м. от регулационните линии към съседите. По сега действащата нормативна
уредба тоалетната извън жилищната сграда представлява временен строеж съгласно
чл.46 във вр. с чл.50, т.1, б.„г“ от ЗУТ, като изграждането й е допустимо само
при условията на Глава трета, раздел VIII „Временни строежи“, какъвто
настоящият не е. Даже и да се приеме, че
е временен строеж, то той не отговаря на изискванията на чл.47, ал.2 от ЗУТ за
отстояния от границите на имота 3,00 м., тъй като се установи, че е разположен
на 1,6м. от границата към съседния имот, без наличието на заверена декларация
за това (Решение № 3342 от 7.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4735/2021 г., II
о., докладчик съдията А. А.; Решение № 13018 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 4514/2016 г., II о., докладчик съдията З. Т.).
Според чл.41 ал.1 от ЗУТ, допълващото застрояване в
урегулирани поземлени имоти се разрешава в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план, а съгласно ал. 2, когато допълващо застрояване не е
предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140. Както
посочва и вещото лице, процесната постройка е допълваща сграда, която не е
предвидена в действащия застроителен план на кв. „Долно Езерово“, одобрен със
заповед № 1194/20.09.1990 г. (л. 33). За изпълнението на строежа липсват доказателства
да е бил допуснат с виза за проектиране, няма и издадено разрешение за строеж.
Съгласно чл.106, ал.2 от ППЗТСУ (отм.) допълващо
застрояване е било допустимо относно спомагателни, стопански, обслужващи и
второстепенни функции. Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ППЗТСУ посочва, че второстепенни са постройките с
обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, лека постройка за отоплителни
материали и беседки. В
изброяването обаче, не са посочени санитарните помещения, каквото реално предназначение
има процесния строеж. Съгласно чл.122 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство (отм.) клозети извън жилищната сграда, чешми и поливни
септични ями в дворната част на парцелите се допускат и разполагат съгласно
изискванията на чл.119 от ППЗТСУ.
От изложеното следва, че наредения за премахване
строеж е недопустим -както по действалите до 07.04.1987г. правила и нормативи,
така и по сега действащите, поради което не са налице предпоставките за
приложение на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ
Предпоставките в §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ са
дадени в условията на кумулативност и поради липса на данни и твърдения
строежът да е бил деклариран от собственика пред одобряващите органи до
31.12.1998г., съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ,
съгласно ал. 3, то тази предпоставка не е налице и безпредметно се явява
изследването на другата предпоставка - дали процесният строеж е бил допустим
съобразно правилата към момента на изграждането му или съгласно ЗУТ. От друга
страна не са налице данни по делото за проведено производство по узаконяване,
поради което следва да се приеме, че не са доказани материалните предпоставки
за приложението на § 184, респ. § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, за да се обоснове извод
за незаконосъобразност на заповедта на това основание.
Предвид изложеното съдът намира,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради
което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В съдебно заседания юрисконсулт Р. е
направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази
нормата на чл.143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав
намира, че в полза на Община Бургас
следва да се присъди сумата от 100 лева
–юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Бургаският административен съд, двадесети състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Д.Т. ***, с
ЕГН **********, против Заповед №3410/24.11.2021г., издадена от заместник кмет
по „Строителство, инвестиции и регионално обслужване“ на Община Бургас, с която
на основание чл.225а, ал.1 и ал.3, вр.чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ
е разпоредено премахването на строеж, представляващ едноетажна постройка към
източна фасадна стена на сграда с идентификатор 07079.824.27.2 по КК на
гр.Бургас, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.824.27 по КК на гр.Бургас.
ОСЪЖДА
В.Д.Т.
***, с ЕГН **********,***
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00 (сто) лева.
Решението може да се обжалва
по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: