МОТИВИ
към
присъда № 2/16.01.2017 год. по НОХ дело № 571/2016 год. по описа на Окръжен съд
гр. Стара Загора.
Обвинението против подсъдимия Т.И.Н.,ЕГН ********** е
за престъпление чл.343, ал.1, б.”в” във вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.1
и ал.2 чл.21,ал.І от ЗДвП, за това, че на 20.05.2016
година на път III-5504 на км.10 , между селата О. и М. общ. Г. обл.
Стара Загора , при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил м. ”Ситроен Берлинго ” с рег. №
В 7570 ВВ, в нарушение на правилата за движение: чл.20 ал.1 от ЗДвП-водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
чл.20 ал.2 от ЗДвП- водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразяват със състоянието на пътя, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението и чл.21 ал.1 от ЗДвП- при избиране скоростта на движение на водач на
пътно превозно средство категория В е забранено да превишава 90 км/ч. извън
населено място, като управлявал автомобила със скорост от 96,26 км/ч. ,в
резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на Д. Г.Д. ЕГН **********.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура гр.Стара Загора като поддържа обвинението счита, че подс.Т. Н. следва да бъде признат за
виновен по обвинението и осъден с наказание под средния размер, изпълнението на
което се отложи на основание чл.66 НК, като същият бъде лишен от право да
управлява МПС в срока на лишаването от свобода.
Повереникът на частните обвинители и самите
ч.обвинители Т. Д. и Г. Д. молят съда за постановяване на присъда в рамките на предложеното
от публичното обвинение, което да се изтърпи реално.
Защитата на подсъдимия Т. Н. и самият подсъдим като
изразяват съжаление, молят за условно наказание.
С оглед събраните по досъдебното производство
доказателства и обстоятелството, че съдебното следствие е проведено по реда на
Глава ХХVІІ НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.И. *** и е
правоспособен водач на МПС-категории „В”,“А“ и „М”, като се води на отчет в
Сектор КАТ при ОД на МВР-Стара Загора. През 2016 год. подсъдимият Н.
работил като куриер в „***“ ЕООД-Варна, и задължението му било да доставя пратки
в района на област Стара Загора. За целта управлявал предоставен му от „***“ ЕООД товарен
автомобил м. ”Ситроен Берлинго ” с рег. № В 7570 ВВ.
На 20.05.2016
година подс.Н. бил на работа, като доставял пратки в района на Община
Гълъбово. Около 14:00 часа, управлявайки
товарен автомобил м. ”Ситроен
Берлинго ” с рег. № В 7570 ВВ, се
движел по път III-5504, между селата О. и М. общ. Гълъбово в посока запад – към гр.Гълъбово.
Автомобилът, управляван от подс.Н. се движел в северната лента за движение. Път
III-5504 имал две ленти за движение, предназначени за движение в посока изток –
за движещите се по южното полуплатно превозни средства,а в посока запад- за
движещите се в северното полуплатно пътни превозни средства. Пътят бил с ширина
6,40 метра , като всяко едно от полуплатната било с ширина 3,20 метра, без
маркировка. В участъка, в който управлявания от подсъдимия автомобил се движел-между селата М. и О. пътната
настилка била от едрозърнест асфалт , износен, с неравности и дупки, чието
изкърпване било включено към одобрено месечно задание за извършване на дейности
по поддържането на републиканските пътища на територията на ОПУ Стара Загора за
месец май 2016г. и съгласно одобрения график на път III-5504,от км.0 до км.
16+700- участъка от пътя между селата И.- М.- О. общ. Гълъбово тези дейности по изкърпване на дупки на
пътната настилка се извършвали в периода от 16 до 20.05.2016г.
Около 14:10 часа управлявания от подс.Н. автомобил се
движел по път III-5504 на запад,в района на 10-ти километър между селата М. и О., на хоризонтален прав пътен участък. Времето
било слънчево и ясно, с нормална видимост.
По същото време, по същия път , но в противоположна
посока- от с.О. към с.М., по южната лента в посока изток се движел със скорост
около 84,66 км/ч лек автомобил м.“Фолксваген Пасат“ с рег. № СТ 0950 ВМ,
управляван от пострадалия Д. Г.Д.. Товарният
автомобил м. ”Ситроен Берлинго ” с рег. № В 7570 ВВ управляван от
подсъдимия се движел в северната лента в
посока запад със скорост от около 96, 26
км./ч.
При това движение на автомобилите същите се
приближавали един към друг, като на 10-ти километър от пътя отстояли помежду си
на видимо разстояние. В този момент, в резултат на избраната от подс.Н. висока
скорост на управление на автомобила – несъобразена със състоянието на пътя,
подсъдимият загубил контрол върху управлението на автомобила. Вместо да
контролира движението на автомобила или приведе в действие спирачната система
на автомобила, подс.Н. опитал да го овладее чрез въздействие върху кормилната
уредба и в резултат от тези му действия управлявания от него автомобил „Ситроен
Берлинго“ внезапно се отклонил наляво, навлизайки в южната лента за движение. В
този момент движещия се по южната пътна лента л.а. „Фолксваген пасат“ отстоял
на 28,17 метра от управлявания от подсъдимия автомобил „Ситроен Берлинго“ –
който в този момент навлязъл косо в южната лента пред него и на 13,17 метра от
мястото на удара. За по-малко от секунда двата насрещно движещи се автомобили
преминали разстоянието, след което между тях настъпил сблъсък. Ударът бил изцяло в лентата, предназначена за
движение на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, като е настъпил между предната
лява част на „Ситроен Берлинго“ и предната лява част , достигащ до задния край
на задна лява врата на л.а.“Фолксваген Пасат“. За л.а.“Фолксваген Пасат“ ударът
бил челен кос, с продължаващ страничен кос по левите му състави, а за т.а.
“Ситроен Берлинго“ ударът бил челен ексцентричен, обособен в предната му лява
част. В резултат на сблъсъка автомобилите ротирали, като двата автомобила се
завъртели по посока обратна на часовниковата стрелка, след което т.а.“Ситроен
Берлинго“ напуснал пътното платно в посока югозапад, установявайки се на
банкета и крайпътното пространство, обърнат с предната си част в посока
югоизток. В резултат на удара и ротацията л. автомобил “Фолксваген Пасат“ се
преобърнал по таван и продължил движението си по южната лента в посока изток,
установявайки се в покой в крайпътно пространство, южно от пътя, обърнат с
предната си част в посока северозапад, на тавана си. След преустановяване
движението на автомобилите, подс.Н. излязъл от своя и отишъл до лекия автомобил
“Фолксваген Пасат“, където констатирал, че в автомобила се намира едно лице.
Това бил постр.Д.,който не реагирал и обвиняемия установил, че същия няма пулс.
Въпреки това и в изпълнение на разпоредбата на
чл.123,ал.І ЗДвП, подсъдимият се обадил на телефон 112 и съобщил за настъпилото
ПТП.
На мястото на произшествието пристигнали служители на
МВР и
екип на Спешна медицинска помощ, който констатирал смъртта на постр.Д..
Според заключението на изготвената съдебномедицинска
експертиза на труп № 148/2016г., в резултат на настъпилото пътно транспортно
произшествие, пострадалият Д. Г.Д. на 23 години, е получил множество
травматични увреждания: черепно-мозъчна травма –контузия и оток на мозъка,
разкъсно-контузна рана на главата с кръвонасядане на меките черепни обвивки,
охлузвания и кръвонасядания на лицето; гръбначно-мозъчна травма-счупване на
зъба на II-ри шиен прешлен , разчленяване между I и II-ри шийни прешлени с
кръвонасядане , прекъсване на продълговатия мозък ; разкъсно-контузни рани,
охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците. Всички травматични
увреждания са прижизнени и е налице пряка причинно-следствена връзка между
получените травматични увреждания и настъпилия смъртен изход.Смъртта на
пострадалия е вследствие на прекъсване на продълговатия мозък , като смъртта е
настъпила бързо и е била неизбежна.
Причина за настъпване на пътно транспортно произшествие
е поведението на подс.Н.. Налице е била
обективна възможност подсъдимият да контролира непрекъснато управляваното
моторно превозно средство – товарен
автомобил м. ”Ситроен Берлинго ” с рег. № В 7570 ВВ, като управлява
автомобила извън населено място със скорост, съобразена със състоянието на
пътя. Подсъдимият е управлявал автомобила и с превишена, и с несъобразена скорост. Избраната от него скорост от 96,26
км.ч. е, както над разрешената за извън населено място, така и несъобразена със
състоянието на пътя – конкретно на пътната настилка , по която в участъка от пътя
е имало неравности и дупки. При това движение на товарния автомобил, въпреки
техническата възможност за предотвратяване на пътно-транспортното произшествие
чрез запазване контрола върху управлявания автомобил без промяна на посоката на
движение, подс.Н. е позволил същия да навлезе в южната лента за движение,
предназначена за насрещно движещи се превозни средства, където по същото време
в непосредствена близост насрещно се движел управлявания от постр.Д. л. а.
„Фолксваген Пасат“.
Допуснатите от подс.Н. нарушения на правилата за
движение по пътищата – чл.20,ал.І и ІІ ЗДвП са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото произшествие и резултата от същото-
смъртта на постр. Д.. Внезапното навлизане в лентата за насрещнодвижещи се МПС,
при условие, че липсват данни за извънредна ситуация на пътя категорично сочи,
че подсъдимият не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява/чл.20,ал.І ЗДвП/. А за да се стигне до загубата на контрол на управляваното МПС безспорно
е, че скоростта на движение на тов. автомобил не е била съобразена със
състоянието на пътя, който е бил в ремонт “износен, с неравности и дупки” и по
този начин подсъдимият се е поставил в невъзможност да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие или да намали скоростта и в случай на необходимост да спре. По
отношение нарушението на чл.21 ЗДвП съдът прие, че макар реално управляваният
от подсъдимия тов. автомобил да се е движел със скорост над предвидената в
чл.21 от ЗДвП максимална скорост извън
населените места от 90 км/ч, скоростта от 96,26 км/ч не е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат. При разстояние от 28,17 метра при навлизане
на тов. автомобил в лентата на движение на лекия автомобил и сумарна опасна
зона за спиране на двата автомобила от 162,71 метра е очевидно, че и при
движение със скорост от 90 км/ч на тов. автомобил, ударът между двете МПС е бил
неизбежен.
В
тази връзка и във връзка с трайно установената съдебна практика за
алтернативност между общ/чл.20 ЗДвП/ и специален/чл.21 ЗДвП/ състав съдът
призна подсъдимият за невиновен по отношение на нарушението на чл.21 ЗДвП,
макар по същество чл.21 ЗДвП да се явява специален състав.
Обвинението се доказва от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства: протокол за оглед ведно с фотоалбум /л.4-7-л.10,л.11-20/,
констативен протокол за ПТП с план- схема и снимки / л.50-52/, показания на
свидетелите Й.Б. /л.56,л.60/,Г.Д. /л.57/,Т.Д. /л.58/, Кр.П. /л.59 / ,Г. Й.
/л.61/,съдебно-медицинска експертиза на труп /л.63-66/, тройна авто-техническа
експертиза/л.74-92/, протокол за химическа експертиза /л.71/, документи относно
състояние и ремонтни дейности на участък от път III-5504 /л.102-112/, удостоверение за наследници
/л.117/, справка за собственост на т.а.”Ситроен Берлинго” с рег. № В
7570 ВВ и л.а.“Фолксваген пасат“ с рег.
№ СТ 0950 ВМ /л.121-122/, справка за нарушител на Сектор КАТ /л.123-125/,
свидетелство за съдимост /л.129/, декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние /л.130/ и други по
описа на делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прие следната ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
По
описания начин с деянието си обв. Т.И.Н. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.343 ал.І б ”в” вр.с чл.342 ал.І НК.– като на
20.05.2016 година на път III-5504 на
км.10 , между селата О. и М. общ. Г. обл. С., при управление на товарен автомобил м. ”Ситроен Берлинго ” с рег. №
В 7570 ВВ, в нарушение на правилата за движение: чл.20 ал.1 от ЗДвП -водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, чл.20 ал.2 от ЗДвП- водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движение да се съобразяват със състоянието на пътя,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението,в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта
на Д. Г.Д. ЕГН **********, като съдът го призна за невиновен и оправда по
обвинението за нарушение на чл.21 ЗДвП-при избиране скоростта на движение на
водач на пътно превозно средство категория В е забранено да превишава 90 км/ч. извън населено място.
В конкретния случай подсъдимият, при
управлението на товарния автомобил е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на пътно транспортното произшествие, ако е контролирал непрекъснато
превозното средство и се е движил със скорост съобразена с износения, с
неравности и дупки асфалтов път, за да не допусне преминаване в лентата
предназначена за движение на МПС в противоположна посока.
Вината на подсъдимия е проявена под
формата на непредпазливост и тази форма на вина е елемент от субективния състав
на престъплението по чл.343 от НК. В случая е налице престъпна небрежност от страна на подс.Т. Н.. Същият е съзнавал,
че се движи по път с неравности и дупки, не е съзнавал, че със скоростта, с
която управлява тов.автомобил може да възникне препятствие, което да е
предпоставка за възникване на общественоопасни последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Подсъдимият Т.И.Н. е роден на *** ***. С висше
образование е. Работи като куриер в „***“
ЕООД-Варна. Не е женен. Не е осъждан.
По това обвинение обвиняемият е изразява съжаление за
последиците, като признава своята вина.
С оглед на това, че настоящото
производство се разви по глава ХХVІІ НПК и по – конкретно при хипотезата,
предвидена в чл. 371, т. 2 НПК, то в този случай разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК задължава съда да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.
58а НК, т.е. да приложи чл. 58а, ал.1 НК, като редуцира с 1/3 определеното
съгласно Общата част на НК наказание или ако едновременно с това са налице
условията на чл. 55 НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по -
благоприятна за дееца.
Водим от горното и изхождайки от
разпоредбата на чл. 54 НК, съдът взе предвид следното:
-степента на обществена опасност на конкретното
престъпно деяние. Както е известно степента на обществената опасност е
количествен признак на престъплението. В тази връзка степента на обществена
опасност е конкретна за всяко дело и характеризира обективната страна на
престъплението от към размер на причинени вреди, начин на извършване на
престъплението и т.н. Престъпленията по чл.343 НК със смъртен резултат са със
завишена степен на обществена опасност.В настоящото производство настъпилите
вредни последици/смъртта на млад човек/ основно са резултат от поведението на
водача на товарния автомобил, но следва да се отбележи, че пострадалият е
управлявал лекия автомобил без поставен предпазен колан.
-втори критерий при определяне на наказанието визиран
в чл.54 НК е степента на обществена опасност на дееца. Преди всичко следва да
се отчита социално значимото поведение на подс.Т.Н. до и след извършване на
престъплението и има ли данни за тенденция за отклонение от нормалното поведение. Съдът прие, че се
касае за личност с ниска степен на обществена опасност. Смекчаващи отговорността обстоятелства за
подсъдимия са чистото съдебно минало, добрите характеристични данни от
месторабота, възрастта на подс.Т. Н./на 27 год. към онзи момент/, същият е
студент в Тракийски университет – Стара Загора/учи магистратура/, направил е
опит да окаже помощ на пострадалия, като се е обадил на тел.112/л.127 ДП/, до
момента нито веднъж не е санкциониран по административен ред за допуснати
нарушения на правилата за движение като водач на МПС/справка – л.125ДП/, изразява
самокритично отношение към извършеното.
Въпреки
осезаемия превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства,смекчаващите не
са толкова многобройни или изключителни
по характер,за да определят като несъразмерно тежко и най-лекото предвидено в
закона наказание. В този смисъл съдът прие, че следва да индивидуализира
наказанието при условията на чл.54 от НК
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства със съобразяване и
приложение на чл. 58а, ал. 1 НК във връзка с чл. 54 НК.
Предвид горното,
съдът определи на подсъдимия Т.И.Н.
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, т.е. под
средния размер на предвидените в чл.343, ал. 1, б.“в”
във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Предвиденото в специалната норма на НК
наказание е лишаване от свобода в размер от лишаване от свобода за срок от две
до шест години. При наличния превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът
определи наказание лишаване от свобода под средния размер, а именно три години
и шест месеца лишаване от свобода.
С оглед изискването на
чл. 58а, ал. 1 НК съдът намали така определеното на подсъдимия Т.И.Н. наказание
с 1/3 и го ОСЪДИ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Съдът стигна до
извода, че целите на чл. 36 от НК биха се постигнали и без ефективното
изтърпяване на наказанието от страна на подсъдимия Т. Н., поради което, и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изтърпяването на същото за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Подсъдимият до момента
не е осъждан на лишаване от свобода. Отлагането изпълнението на наказанието
произтича от съвкупността на фактическите обстоятелства, свързани с личността
на подс.Т. Н./от гледна точка на обществената й опасност/, описани по-горе като
смекчаващи вината обстоятелства, и те са достатъчни за направения извод за
възможността за постигане целите на наказателната отговорност без реалното
изпълнение на наказанието лишаване от свобода, но в условията на определен изпитателен
срок. От данните за личността на подсъдимия може да се изведе извод за
способността за социална адаптация предвид обективни условия за това – към
момента на произнасяне на съдебния акт подс.Т. Н. упражнява обществен труд и
продължава образованието си. Абсолютното преобладаване на смекчаващите вината
обстоятелства свидетелстват за липсата на пречки за поправяне на подс.Т. Н.
извън местата за лишаване от свобода или за достатъчност за приложението на
чл.66 от НК. Налице са субективни обстоятелства в подкрепа на този извод-липсват
доказателства за антиобществена ориентация на подс.Т. Н., на поведение
противоречащо на нравствеността и морала; налице е положителна социална
ориентация за полагане на труд; наличие на готовност да следва нормите на
правото, за което свидетелства липсата на административни нарушения свързани с
управление на МПС, както и липсата на предишни осъждания.
Отсъстват и обективни
препятствия за възможността за поправяне на подсъдимия без ефективно изпълнение
на наказанието. Подс.Т. Н. живее сам, но въпреки това съумява да съчетае
обучението си с полагане на труд, което е признак, че близкото обкръжение на
подсъдимия е с положителна социална
насока, което не му въздейства негативно и в тази връзка да се превърне в
пречка за превъзпитание на подсъдимия.
Във връзка с това
съдът отложи на основание чл.66,ал.І от НК изпълнението на наказанието за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Изпитателния срок от три
години е необходим за проверка обосноваността на условното осъждане и период, в
който подсъдимия да докаже със своето поведение поправянето си.
Зачестилите напоследък
транспортни престъпления не следва да се абсолютизират като основание за налагане на реални наказания лишаване от
свобода за постигане на генералната превенция, без при определянето на
наказанието да се отчитат данните за личността на подсъдимия и преценка
възможностите за постигане на специалната превенция с отлагане изпълнението на
наказанието. Още повече, както наказателната отговорност е лична, така и целите
на наказанията следва да са насочени основно към наказателноотговорното лице.
На основание чл.343г от НК, съдът лиши подсъдимия Т.Н. от право да управлява МПС за срок от три години.
С това наказание съдът счита, че за определения период от време, през което
подсъдимия се лишава от право да управлява МПС, ще се въздейства
предупредително и възпиращо по отношение на самия подсъдим и на останалите
членове на обществото да извършват престъпления от този вид.
Съдът постанови вещественото доказателство – лек автомобил м.”Фолксваген
Пасат” с рег.№СТ 0950 ВМ, находящо се в РУ-МВР гр.Гълъбово да се върне на
собственика му Г.И.Д., ЕГН **********.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Т.И.Н. да заплати направените по делото съдебни и
деловодни разноски:
-по бюджетната сметка на ОД на
МВР гр. Стара Загора сумата от 1581,28 лева /хиляда петстотин осемдесет и един
лева и двадесет и осем стотинки/ – разноски по делото, направени в хода на
досъдебното производство.
Причини за извършване на
престъплението – неспазването
от подсъдимия на нормативно уредени в ЗДвП правила и норми за поведение у
участниците в движението по пътищата.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: