№ 146
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000323 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „С. И. Т. „ЕООД ЕИК
*********,представлявано от Б. П. чрез пълномощника по делото
адвокат И.Д. от АС-Пловдив против Решение №260038 от 08.02.2021
г, постановено от Пловдивският окръжен съд по търг дело № 954/2019
година.
По силата на обжалваното решение съдът е отхвърлил като
неоснователни и недоказани предявените от „С. И. Т.“ЕООД –
седалище и адрес на управление: гр.П. против „Е.Б.Е.“ ЕАД искове за
заплащане на сумата 39 126.01 лева, представляваща сбор от
разликата между дължимата преференциална цена на
електроенергията, получена от ФЕЦ № **- село Д., община-К.,
Пловдивска област и заплатената цена за произведеното и продадено
1
количество електроенергия от „С. И. Т. „ЕООД по цени за излишък
по сключен между страните договор № 1018 от 12.02.2013 г за
изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници за
времето от 01.11.2016 г до 30.09.2019 г.
По силата на обжалваното решение е отхвърлен и иска за
заплащане на сумата от 6 106.37 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху претендираната
главница в размер на 39 126.01 лева за периода на забавата, считано
от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г.
Решението е било постановено при участието на „Н.Е.К. „ЕАД
ЕИК *********, привлечено от ответника като трето лице- помагач.
Спор по фактите няма, има спор за правото и той се свежда до
това дали през исковия период от време дали продавача е дължал
изкупуване по преференциални цени на цялото количество
електроенергия, произведена от ФЕЦ Д. или само на количествата
електроенергия до НСП / нетното специфично производство/.
Ищецът основава претенциите си за заплащане на исковите суми
на Решение № СП -1 от 31.07.2015 г на ДЕКЕВР, а след отмяната му
с влязло в сила съдебно решение, постановено от ВАС на
последващо Решение № СП -2 от 06.03.2019 г, издадено от КЕВР.
Тезата на ищеца в крайна сметка е, че през процесния период от време
размера на „нетното специфично производство“ /НСП/ не е бил
определен, тъй като Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на ДЕКЕВР е
било отменено. Отмяната, според жалбоподателя е имала обратно
действие –все едно,че такъв административен акт не е приеман.
Представата на жалбоподателя за обратно действие на отмяната се
разминава сериозно с действащото позитивно право.
След отмяната на този акт КЕВР е постановил последващо
Решение № СП-2 от 06.03.2019 г, което до момента на депозиране на
2
въззивната жалба е било обжалвано пред ВАС, но съдът не се е
произнесъл. Напълно основателно е възражението, че съдът е
следвало да постанови спиране на производството по настоящото дело
на основание чл.229,ал.1 т.4 от ГПК.
Това обаче не се отразява на правилността на постановено
решение, тъй като грешката бе коригирана от въззивният съд, който с
протоколно определение № 41 от 09.06.2021 г.,постановено в с.з. от
същата дата постанови спиране на производството по въззивното дело
до постановяване на влязло в сила съдебно решение по
административното производство, предмет на АХД № 3661/2019 г по
описа на Административен съд – София град.
Към настоящия момент вече е налице влязло в сила решение, като
решението на първата инстанция е оставено в сила с Решение №
7152 от 14.06.2021 г.,постановено от ВАС по адм. Дело № 4746/2020
г., по силата на което жалбите, както на ищеца, така и на другите
производители на електрическа енергия против Решение № СП-2 от
06.03.2019 г. са оставени без уважение.
Следователно всички оплаквания и доводи против валидността на
посочения административен акт, както и на вече отменения акт
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на ДЕКЕВР не могат да се
преразглеждат. Действа забраната на разпоредбата на чл.17,ал.2 от
ГПК, която е императивна правна норма.
Въз основа на казаното до тук не са били налице материалните
предпоставки за уважаването на предявените искове, които съдът
правилно е отхвърлил.
Правилно съдът се е позовал на чл.31,ал.5,т.1 от ЗЕВИ и чл.1 от
договора № 1018 от 12.02.2013 г, съгласно който „ Е.Б.Е.“ЕАД има
задължение за изкупува от ищеца произведената от него
електроенергия до НСП и само тази енергия се заплаща по
3
преференциални цени. За останалото количество произведена и
закупена електрическа енергия над НСП ответника заплаща по цена за
излишък.
Следва да се потвърди решението по отношение на главния иск,
който правилно е отхвърлен като неоснователен, а това определя
правната съдба и на втория иск за заплащане на обезщетение за
забава, който също е отхвърлен.
На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК в полза
на ответното дружество следва да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 450 лева.
Не следва да се присъжда сумата за ДТ, тъй като такава не е
внесена – производството по предявените обратни искове просто не
се е развило.
В този смисъл съдът ще постанови въззивното си решение,
което ще подлежи на касационно обжалване.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260038 от 08.02.2021
г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 954/2019
г.
ОСЪЖДА „С. И. Т. „ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Е.Б.Е.“ ЕАД ЕИК ********* възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 450 лева.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на
4
“Н.Е.К.“ НЕК ЕАД- град С. като трето лице- помагач на ответника.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд,
в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5