РЕШЕНИЕ
№ 2895
гр. Варна, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110102587 по описа за 2022 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано по предявени по
реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 430 ТЗ от „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
срещу Т. И. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните вземания по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 22.12.2015 г., сключен между Т.
И. Д. и „*“ АД и прехвърлен впоследствие на * с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 25.06.2019 г., в общ размер от 1 409,01 лв., както следва:
1/ сумата от 1 205,65 лв. /хиляда двеста и пет лева и шестдесет и пет стотинки/
главница за периода 10.12.2016 г. – 03.12.2020 г., ведно със законната лихва върху вземането
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /14.12.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 203,36 лв. /двеста и три лева и тридесет и шест стотинки/ обезщетение за
забава за периода 10.12.2018 г. – 13.12.2021 г.,
за които вземания е издадена Заповед № 7108 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 15.12.2021 г. по ч.гр.д. № 17796/2021 г. на ВРС.
Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с
приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответника, който ги е получил лично.
Съобщението за насрочване на съдебно заседание отново е получено лично.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.
Ответникът не се е явил в първото заседание по делото. Не е направено и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на
ответника са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание.
В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 22.12.2015 г. между ответника и
1
„*“ АД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е
предоставил на длъжника кредит в размер на 1 928 лв., при лихвен процент към дата на
сключване на договора от 8.043 %, за срок от 60 месеца. Сочи, че след усвояване на сумата
кредитополучателят не е извършвал редовни плащания, поради което е останало непогасено
задължение в общ размер на 1 409,01 лв., включващо главница и договорна лихва. Излага,
че на 25.06.2019 г. е сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания с „*“ АД, по
силата на който е придобил вземането срещу длъжника, като същото е индивидуализирано в
Приложение № 1 към Договора. Твърди, че е уведомил длъжника за цесията с писмо-
уведомление от 08.12.2020 г. Доколкото към настоящия момент срокът на договора е
изтекъл претендира заплащане на главницата и обезщетение за забава. Моли за установяване
на вземанията по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски.
Ответникът Т. И. Д. не е подал отговор на исковата молба.
Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на
претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение №
5111 от 13.05.2022 г.
По същество с молба преди съдебно заседание ищецът е поискал от съда да постанови
неприсъствено решение. Ответникът не е упражнил правото си на защита.
По делото са представени писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена,
за постигнати уговорки между праводателя на ищеца и ответника за сключване на договор
за потребителски кредит от 22.12.2015 г., по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 1 928 лв. с уговорка за връщането му в срок от 60
месеца, както и уговорка за заплащане на обезщетение за забава при неизпълнение.
Претендират се суми за главница за периода 10.12.2016 г. – 03.12.2020 г. и обезщетение за
забава за периода 10.12.2018 г. – 13.12.2021 г. Липсват доказателства за изпълнение на
задължението от страна на длъжника. Задължението на кредитополучателя е прехвърлено с
договор за цесия в полза на ищеца.
Ответникът не е оспорил тези твърдения, нито представените писмени
доказателства.
Претенциите за връщане на падежа на предоставения кредит (главница) по договор за
кредит, както и за уговореното обезщетение за забава, съдът намира в значителна степен за
вероятно основателни и следва да се уважат изцяло в предявените размери, ведно с
претендираната законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното заплащане на задължението.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенциите
следва да се уважат по този ред.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатени държавни такси в
размер на 28,18 лв. за заповедното производство и 75 лв. за исковото производство, които
ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. И. Д., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. В*, ДЪЛЖИ на „*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, следните вземания по Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 22.12.2015 г., сключен между Т. И. Д. и „*“ АД и прехвърлен
впоследствие на „*“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.06.2019
г., в общ размер от 1 409,01 лв., както следва:
1/ сумата от 1 205,65 лв. /хиляда двеста и пет лева и шестдесет и пет стотинки/
2
главница за периода 10.12.2016 г. – 03.12.2020 г., ведно със законната лихва върху вземането
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /14.12.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 203,36 лв. /двеста и три лева и тридесет и шест стотинки/ обезщетение за
забава за периода 10.12.2018 г. – 13.12.2021 г.,
за които вземания е издадена Заповед № 7108 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 15.12.2021 г. по ч.гр.д. № 17796/2021 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Т. И. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 28,18 лв. /двадесет и осем лева и
осемнадесет стотинки/ разноски в заповедното производство и 75 лв. /седемдесет и пет лева/
разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца
банкова сметка в * с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните за запознаване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3