№ 220
гр. Шумен, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело
№ 20223600200382 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.243 ал.5 и сл. от НПК.
Постъпила е жалба от П. С. А. от с.Златар чрез пълномощника и адв.Н.
С. от АК – Търговище против Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 19.10.2022г. на Окръжна прокуратура – гр.Шумен по ДП №
29/2022г. на ОДМВР - Шумен, преписка вх.№ 500/2022г. по описа на ШОП,
водено за престъпление по чл.249 ал.1 от НК. Жалбоподателите изразяват
недоволство от постановлението, което намират за незаконосъобразно и
необосновано. Считат за неправилен извода на прокурора, че в случая липсва
извършено престъпление от общ характер. Излагат, че пострадалата А. е
предала своите банкови карти на С. М. И., като са били изискани от нея за
погасяване на покупки от магазина и че не било установено какви точно суми
са и изтеглени, а в кредитната и карта имало над 4000лв. Сочат, че имало
свидетели, които видели сина на И. да тегли суми. По отношение на
изготвената СМЕ и заключението му, че пострадалата страда от органично
разстройство на личността възникнало като последица от мозъчно-съдови
промени, молят да бъде извършена нова експертиза със задача да отговори
дали здравословното състояние на свидетелката позволява правилно да
възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни
показания. Молят да бъдат допуснати двама свидетели при режим на
довеждане, които щели да докажат как и за какво са били поискани банковите
карти от А. и кой бил теглил суми от тях. Молят да бъде отменено
обжалваното постановление и да продължат следствените действия.
Жалбата е подадена в срока по чл.243 ал.4 от НПК от упълномощен за
обжалването на постановлението на ШОП процесуален представител на А.,
по чието оплакване е образувано производството, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът за да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на
горното постановление взе предвид следното: От материалите по ДП
№29/2022г. по описа на ОД на МВР гр.Шумен, преписка вх. № 500/2022г. на
ОП - гр.Шумен, се установява, че то е образувано на 10.03.2022г. за това, че
1
през периода 2016г. - 2020 г. в гр.Шумен, е използван платежен инструмент
без съгласието на титуляря - П. С. А., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление - престъпление по чл.249, ал.1 от НК. По време на
разследването са били събрани свидетелски показания от лицата, имащи
информация относно твърденията на П. С. А., че през 2017г. е дала на С. М. И.
от с.Златар, заедно с ПИН-кодовете двете си банкови карти, по едната от
които била превеждана пенсията й, а по другата имало налични пари от
теглен кредит, с цел И. да тегли парични суми от тях и да погасява
задълженията на А., в стопанисвания от семейството на И. смесен хранителен
магазин. Били изискани и извлечения от банковите сметки на пострадалата в
„Банка ДСК“ АД, от които твърдяла, че има теглени суми и в които се
съдържа информация за извършени тегления и транзакции през процесния
инкриминиран период. Соглед данните за психично страдание у
жалбоподателката А., съдържащи се в свидетелските показания била
назначена съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, която
потвърдила данните.
Във фазата на действия на прокурора след завършване на разследването
наблюдаващият прокурор от ШОП обсъдил подробно събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и преценил, че въпреки положените
усилия от разследващият орган за събиране на годни доказателства за
съставомерност по НК на процесните деяния предмет на настоящото
разследване, по делото такива липсват. В постановлението е посочено, че
прокурорът преценява като нелогични свидетелските показания на А., защото
за двегодишен период се е лишила от използването на банковите си карти,
предоставяйки ги на трети лица и поради наличната медицинска
документация, сочеща, че А. е лекувана в специализирано медицинско
заведение за психично заболяване. Акцентира, че заради психическото и Ф.
състояние на свид. П. С. А. се е породило основателно съмнение относно
способността й правилно да възприема фактите, които имат значение по
делото, и да дава достоверни показания и затова била назначена съдебно –
психиатрична и психологическа експертиза, която да отговори дали
здравословното състояние на П. С. А. позволява правилно възприемане на
фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни показания.
Прокурорът е посочил, че според П. А. двете банкови картите били
задържани от С. И. до 2019г., като тя не знаела какви точно суми били
теглени от сметките й, но предполагала, че са в значителен размер
надвишаващ дължимото от нея, тъй като разбрала, че от нейно име през
2013г. бил изтеглен от „Банка ДСК“ АД кредит от около 4000 лв.
Прокурорът е посочил, че възприема изводите на експертното
заключение, от което било установено, че освидетелстваната П. С. А. страда
от органично разстройство на личността, възникнало като последица от
мозъчно-съдови промени. При освидетелстването то се проявило с промени в
емоционалната сфера, ограничение на познавателните процеси, нарушения на
вниманието, интелектуално- мнестичен спад, социално оттегляне, редуциране
на желанията и интересите до задоволяване на собствените елементарни
потребности, огрубяване на личностовите черти, подтикова улесненост и
2
нарушен самоконтрол. Органичното разстройство на личността, засягало
всички психични сфери, включващо неспособност за адекватна оценка на
факти и обстоятелства от реалността, поради което осв.А. няма годност
правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни показания.
Описаното психично състояние създава патологични предпоставки за
съществено изкривяване и видоизменяне на постъпващата информация,
разстройва нейната обработка и предаване. Поради това осв.А. била
възпрепятствана да възприема правилно и точно факти и обстоятелства,
имащи значение за делото, както и да ги запаметява и възпроизвежда по
достоверен начин. Диагностицираните интелектуално-паметови и когнитивни
промени правели П. С. А. негодна за участие в наказателното производство в
качеството на свидетел и пострадал.
Наблюдаващият прокурор е приел, че от фактическа страна безспорно
се установява единствено: че в даден период от време П. А. действително е
предоставила банковите си карти на свид.С. И.; че А. е давала на трети лица
да теглят от картата и с нейно съгласие и да и дават парите за задоволяване на
нейни нужди, както и че тя е теглила лично на каса в клон на „Банка ДСК“
суми от сметките си. Прокурорът е акцентирал, че дори твърдения период в
който се е случило това твърдяно теглене без нейно съгласие бил спорен -
между 20 дни до 2 години, както и обстоятелството дали картите били
оставени със записани ПИН кодове. Намира, че от доказателствата по делото
не се установява по категоричен начин от кого, кога и къде са били
използвани картите са без съгласието на титуляря.
Затова наблюдаващият прокурор като съобразил събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, преценил, че въпреки положените
усилия при разследването, не са събрани годни доказателства за
съставомерност по НК на процесните деяния предмет на настоящото
разследване и затова с постановление от 19.10.2022г. на основание чл.243 ал.1
т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратил наказателно производство по
досъдебно производство № 29/2022г. по описа на ОДМВР - Шумен, преписка
вх.№ 500/2022г. по описа на ШОП, водено за престъпление по чл.249 ал.1 от
НК.
Както установената фактическа обстановка, така и правния извод на
прокурора следва да се споделят. При така установеното от фактическа
страна наблюдаващият прокурор от ШОП, преценил, че за да е осъществено
от обективна страна престъпление по чл.249, ал.1 от НК е необходимо без
съгласието на титуляря да е бил използван платежен инструмент или данни от
такъв, докато в процесния случай са наЛ. данни, че П. А. доброволно е
предоставяла банковите си карти на различни лица, за да й изтеглят
определени парични суми от тях за задоволяване на собствените й нужди.
Този извод на прокурора следва да се сподели, защото се установява от
гласните доказателства. Освен това видно от разпечатките от „Банка ДСК“,
многократно тегленето се е извършвало на каса в клон на „Банка ДСК“, което
означава, че А. лично е изтеглила сумата. Независимо от дългия период на
справката от банката, не е видно в нея да е постъпвала нито сума от 4000лв.,
нито сума от 10000лв., за каквито А. противоречиво сочи в показанията си, че
3
са теглени от друго Л. от твърдените от нея за изтеглени кредити. Постъпвали
са суми от пенсията и, социални интеграционни добавки и еднократно сума
от 1454,07 лв. като застрахователно обезщетение на 05.06.2018г.. В разпитите
на кредитния инспектор свид.С. З. К. /л.80/ и мениджъра на банка ДСК свид.
Д. С. А. /л.81/ са наЛ. данни, че и двете познават като клиент П. А., че свид.С.
К. я е съветвала и подпомогнала изготвянето на документи по искане за
кредит от 4150лв за срок от 20 месеца, като е обяснила подробно и
процедурата по погасяването, както и че задължително прави проверка, дали
Л.то е имало други кредити за погасяване и ако има такива ги посочва за
рефинансиране, а свид.Д. А. при предявяване на договора за потребление от
дата 12.11.2013г. по време на разпита й, е заявила, че по това време е имало
промоционални условия за пенсионери за максимален размер на кредитите до
10000лв., че след кредитния инспектор е извършила проверка според
правилата на банката, подписала е договора и го е потвърдила в системата,
като е обяснила на клиентите, условията на договора - сумата на кредита,
срока за погасяване и начина на погасяване, както и ако има кредити за
рефинансиране, каква сума ще получат в брой. Заявила е “В случая след като
се запознах с договора аз виждам, че съм отбелязала това на екземпляра на
клиентите – „1280“ и този договор съм предала на клиентите. В случая след
като са били установени други задължения – рефинансиране, клиента ще
получи сумата от 1280лв., чисто от договорения кредит в размер на
4150лв“. – Т.е. наЛ. са данни по делото, че А. е кандидатствала за кредит от
10000лв, но той не и е бил отпуснат – това е безспорно установено по делото
както от разпитите на нейните роднини, така и на банковите служители.
Отпуснатият и кредит е бил в размер на 4150лв и договора е подписан на
такава стойност, но от тази сума реално П. А. е получила 1280лв., тъй като са
били приспаднати от банката такса искане и такса одобрение по новия кредит
и сумата за рефинасиране на предходен кредит по необслужвана от А.
кредитна карта. Предвид обсъждането и заключението на съдебно-
психиатричната експертиза по отношение на А., съдът намира за обяснима
със заболяването й вероятност, че П. А. не е разбрала каква сума
действително е получила по подписаните от нея документи за кредит от ДСК.
Освен това кредита е от 12.11.2013г., а видно от разпечатките в началото им
при посочване на салдото за 2014г. – такава сума няма. Затова е съответен на
събраните по ДП материали и извода на прокурора, че при установената
негодност на П. С. А. да участва в наказателното производство в качеството
на свидетел и пострадал, не е възможно да бъде изяснено безспорно, дали
процесните транзакции от АТМ устройства са извършвани от трети лица и
давала ли е тя разрешение да бъдат изтеглени парични суми от банковата й
сметка посредством процесните банкови карти.
По делото са разпитани множество свидетели – разпитани са
собственика на магазина в който се твърди, че е оставила картите си – свид.С.
И., продавача в магазина свид.Д. А. и съпруга и А. А., който е и син на
собственичката. От техните показания се установява, че за около месец
картите са оставени доброволно от П. А. без да са ги искали и че свид.А. не е
теглил от тях, без нейно съгласие, а само е правил справки в нейно
4
присъствие. Този период съвпада с получаването на застрахователно
обезщетение през 2018г., и е доста отдалечен от 12.11.2013г., когато е
изтеглен кредита. Разпитани са дъщерята на А. - Р. Г. и зет й А. Г., които са
били с нея и покойния и съпруг за тегленето на заем от ДСК в размер на
10000лв., когато им е бил отказан, поради липса на поръчители; разпитани са
кредитната инспекторка и мениджъра на банковия клон. Т.е. всички лица,
които биха могли да имат преки впечатления за твърдените от А. факти на
ползване на картата и бъз нейно съгласие са разпитани, но такова не се
установява. Независимо от извършваните оперативно-издирвателни
мероприятия за установяване на други свидетели в хода на разследването не
са установени други с преки впечатления и това се потвърждава от разпита на
свидетелите поделото. Няма данни други лица да са присъствали когато А. е
оставила картите си в магазина, които да спомогнат за изясняване на
фактическата обстановка по делото. т.е. органите на ДП са направили всичко
възможно да намерят и други свидетели, но не са открили такива. Затова и
искането в жалбата да се разпитат при режим на довеждане пред съда, лица
които щели да докажат как и за какво са поискани двете банкови карти, съдът
намира за голословно и неаргументирано. Освен това следва изрично да се
посочи, че НПК на РБ не предвижда открито съдебно заседание със събиране
на доказателства в производството по чл.243 от НПК. Съобразно чл.243 ал.5
от НПК съдът осъществява контролна си функция по отношение на
постановленията за прекратяване в закрито заседание. Предмет на съдебния
контрол в производството по чл. 243 ал. 5 и сл. от НПК е постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, като се държи
сметка и за конституционно установените му правомощия да предприеме или
да откаже наказателно преследване. В производството по чл. 243 ал. 6 от НПК
съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на
прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението,
интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза. В тази своя
преценка прокурорът се ползва с автономност, която не подлежи на съдебен
контрол и попада извън предметните предели на произнасянето по чл. 243 от
НПК. Съдът е обвързан с фактическите положения установени от прокурора
и за съда не е наЛ. процесуална възможност да възприема нови фактически
положения. Съдът не може да измества прокурора в преценката му за наличие
на основания за водене на разследване по отношение на конкретни лица и
деяния и съответно относно тяхната правилна правна квалификация.
Противното би означавало да се измести прокурора от ръководно
решаващата му функция на досъдебната фаза, която включва и преценката
дали да се проведе разследване и за какво престъпление. Преценката за това е
от компетентността единствено на по-горестоящата прокуратура по реда на
чл.243 ал.10 от НПК.
С оглед събраните доказателства, ШОС прави извода, че извън
показанията на жалбоподателката А. за убедеността й, че именно свид. А. А. е
извършил твърдяното от нея престъпление, по делото липсват доказателства
за умишлени действия от конкретно Л. за причиняване на посочената имотна
вреда на пострадалата и извода на прокурора, че няма данни за извършено
5
престъпление е правилен, обоснован и законосъобразен. Оплакванията в
жалбата са несъстоятелни. Твърденията в жалбата, че картите са били
изискани от С. М. И. за погасяване на покупки на А. от магазина, не могат да
бъдат установени по категоричен начин. Изтеглени суми от картите се
установяват с разпечатките, но нееднократно тегленето е била на каса в клон
на „Банка ДСК“. Според съда не се установява и в кредитната й карта да е
имало над 4000лв. дори и при отпускане на заема през 2013 г., а впоследствие
най-голямата сума която е постъпвала е от застрахователното обезщетение за
което говорят и роднините на пострадалата. Посоченото обстоятелство, че е
имало свидетели, които са видели синът на И. да тегли суми не е значимо
само по себе си – това че определено Л. може да борави с банкови карти не го
прави автоматично и извършител на престъпление по чл.249 от НК –
свидетелят може да тегли и от собствени банкови карти и със съгласие на
трети лица от техни карти. За конкретния случай както бе обсъдено по-горе са
разпитани свидетелите, които могат да имат преки впечатления и те не
излагат факти в подкрепа на тезата на жалбоподателката. Искането в жалбата
за изготвяне на нова съдебно-медицинска експертиза със задача да отговори
дали здравословното състояние на свидетелката позволява правилно да
възприема фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни
показания е неоснователно. Изготвената по ДП експертиза е съдебно-
психиатрична и психологична и именно тя е дала коментираното заключение.
Поставения в жалбата въпрос за исканата нова експертиза, макар и
формулиран по различен начин, реално дублира вече поставените въпроси
към СППЕ, на които е даден обоснован отговор. Нова или повторна
експертиза от различни вещи лица се назначава, когато заключението не е
обосновано и възниква съмнение в неговата правилност. Целта на
експертизата е да даде възможност на решаващия орган да ползва
достиженията на в областта на науката, изкуството или техниката, за което
сам не притежава необходимите специални знания и съобразно чл.152, ал.1 от
НПК повторна експертиза се назначава, когато първоначалната е негодна да
изпълни възложените й процесуални функции. Обичайни причини налагащи
назначаване на повторна експертиза са липсата на достатъчна професионална
компетентност на вещите лица, противоречиви и необосновани изводи,
допуснати грешки. Обсъдената от прокурора експертиза е дала надлежен
обоснован отговор на поставените и въпроси. Експертите са с дългогодишен
практически опит. Няма никакво основание за съмнение относно тяхната
компетентност и опит, за да се назначава повторна експертиза по въпроси
които вече са получили отговор. Поради това в настоящия случай не е наЛ.
нито една от посочените хипотези за да се назначава нова или повторна
експертиза.
Предвид гореизложеното, според съда действително не може да се
достигне до един единствен възможен извод, че конкретно Л. е използвало
дебитните карти на П. А., без нейно съгласие. Настоящият състав на ШОС,
като прецени всички събраните по ДП доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
правилен и съответен извода на прокурора за липса на събрани доказателства
6
в подкрепа на твърдението на П. А., че някой е изтеглил от картовите и
банкови сметки неясна по размер сума между 4000 и 10000лв., без нейно
съгласие. Затова е правилен и законосъобразен и крайния извод на прокурора,
че по ДП липсват данни за извършено престъпление от общ характер,
включително и такова по чл.249, ал. 1 от НК. Въз основа на събраните
доказателства и изложените доводи, съдът приема, че направените изводи от
ШОП затова, че наказателното производство следва да се прекрати са
правилни, обосновани и законосъобразни. Именно поради това и
постановлението на ШОП, с което се прекратява наказателното преследване
за извършено деяние по чл.249 ал.1 от НК на основание чл.243 ал.1 т.1 от
НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, се явява законосъобразно и
обосновано и като такова следва да бъде потвърдено, като жалбата срещу
него следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК, ШОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на наказателно
производство от 19.10.2022г. на Окръжна прокуратура – гр.Шумен, на
основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК по досъдебно
производство № 29/2022г. по описа на ОДМВР - Шумен, преписка вх.№
500/2022г. по описа на ШОП, водено за престъпление по чл.249 ал.1 от НК.
Копие от определението да се изпрати на жалбоподателя и на ШОП.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
съобщаването му с връчване на копие от него на страните чрез ШОС пред
Апелативен съд – гр.Варна.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
7