Мотиви
по НОХД № 3228/17г. по описа на СГС, НО, 9 състав
В СГС е внесен
обвинителен акт срещу:
І. В.Т.Г., за това, че на 21.03.2013г. до
16,10 ч. в гр. София, на ул. „******, вх. „Б”, в мазе № 10Б, без надлежно
разрешително по ЗКВНВП държал високорискови наркотични вещества с цел
разпространение, а именно амфетамин с морфология на
прахообразно вещество с общо нетно тегло 441,74 гр., коноп /марихуана/ с морфология
на суха зелено-кафява тревиста маса с общо нетно тегло 804 гр. и хашиш с
морфология на почти черна на цвят смолиста маса с нетно тегло 26,42 гр.; амфетамин с нетно тегло 218,14 гр., с процентно съдържание
на активния компонент амфетамин 2%, на стойност 6544,
20 лв.; амфетамин с нетно тегло 223,60 гр., с
процентно съдържание на активния компонент амфетамин
2%, на стойност 6708 лв.; коноп /марихуана/ с нетно тегло 130,67 гр., с
процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
22,7%, на стойност 784.02 лв.; коноп /марихуана/ с нетно тегло 673,33 гр., с
процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
27,1%, на стойност 4039.98 лв.; хашиш с нетно тегло 26,42 гр., с процентно
съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
40,7%, на стойност 237,78 лв., всички наркотични вещества на обща стойност
18 313,98 лв., квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1,
пр. 4, алт. 1 НК.
II. П.П.Р., за
това, че на 21.03.2013г., около 14,30ч. на публично място в гр. София - на ул.
„Иван Сусанин” в частта, където прави кръстовище с
ул. „Богомил Райнов”, без надлежно разрешително по ЗКВНВП е държал
високорискови наркотични вещества с цел разпространение, а именно 50 амфетаминови таблетки със светлосин цвят, надписи „Bacardi“
върху едната страна, стилизирани изображения на прилеп с разперени крила от
другата страна, с общо нетно тегло 10,71 гр. и коноп /марихуана/ с морфология
на зелена растителна маса с общо нетно тегло 38,88 гр.: 50 таблетки амфетамин с общо нетно тегло 10,71 гр., с процентно
съдържание на активния компонент амфетамин 2%, на
обща стойност 321,30 лв.; коноп
/марихуана/ с нетно тегло 13,50 гр., с процентно съдържание на активния
компонент тетрахидроканабинол 23,2%, на стойност 81
лв.; коноп /марихуана/ с нетно тегло 10,88 гр., с процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 22,7%, на
стойност 65.28 лв.; коноп /марихуана/ с нетно тегло 14,50 гр., с процентно
съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
23,2%, на стойност 87 лв., всички наркотични вещества на обща стойност 554,58
лв., квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2, алт. 1,
вр. ал.1, изр.1, алт.1 НК.
ІІІ. Н.П.В., Г.Б.Р. и А.К.М., за това, че до
03,00ч. на 22.03.2013г. в къща, находяща се в
гр.София, вилна зона „Бонсови поляни”, местност,
„Люлин”, в съучастие като извършители отглеждали множество растения от рода на
конопа в нарушение на установените в ЗКВНВП правила, както следва:
А. В стая на втория етаж на къщата, вляво от
стълбите:
-74 бр. канабисови разсадки, поставени в пръст в полиетиленови
гнезда с размери 3 см./3 см.;
- тревисти канабисови
растения, поставени в 138 саксии с размери 10 см./10 см.;
- канабисови
растения, поставени в 4 кръгли саксии, с височина на всички канабисови
разсади и растения от 1 см. до 50 см.
Б. В стая на първия
етаж след кухнята вдясно от коридора - канабисови разсадки, поставени в 45 саксии с размери 10 см./10 см.
В. В гараж - канабисови
растения с височина от 100 см. до 160 см., поставени в 122 саксии,
квалифицирано като престъпление по чл.354в, ал.1, пр.2 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1НК.
IV. Н.П.В., Г.Б.Р. и А.К.М., за това, че на
21.03.2013г. около 22,40ч. в къща, находяща се в
гр.София, вилна зона „Бонсови поляни”, местност
„Люлин”, в съучастие като извършители без надлежно разрешително по ЗКВНВП
държали с цел разпространение високорискови наркотични вещества в големи
размери, както следва:
1.
В
хол на първия етаж на къщата, в чекмедже под телевизор:
-
самозалепващо
се полиетиленово пликче, съдържащо кодеин фосфат с
нетно тегло 0,49 гр. на стойност 19.60 лв.;
-
полиетиленова
свивка, съдържаща амфетамин с нетно тегло 0,30 гр., с
процентно съдържание на активния компонент амфетамин
3,5%, на стойност 9 лв.;
-
полиетиленово пликче с една
таблетка хлор фенилпиперазин с нетно тегло 0,26 гр.
на стойност 9.10 лв.;
-
полиетиленов плик, съдържащ бучка
амфетамин с нетно тегло 0,97 гр., с процентно
съдържание на активния компонент амфетамин 3,3%, на
стойност 29.10 лв.
2. В стая на втория
етаж на къщата, вляво от стълбите:
- увит в лист хартия,
представляващ удостоверение от „ЦКБ“ АД на името на С.П.Г.и поставен в една
раница, коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,37 гр., с процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 17%, на
стойност 2,22 лв.;
- върху картонена папка, поставена върху
матрак, коноп /марихуана/ с нетно тегло 10,90 гр., с процентно съдържание на
активния компонент делта-9-тетрахидроканабинол 17%, на стойност 65,40 лв.;
- коноп /марихуана/ с
нетно тегло 161,59 гр., с процентно съдържане на активния компонент тетрахидроканабинол 1%, на стойност 969,54 лв., получен
след обиране и изсушаване на листната маса от 74 броя канабисови
разсадки в полиетиленови
гнезда с пръст с размери 3 см./3 см., от тревисти канабисови
растения в 138 саксии с размери 10 см./10 см. и от канабисови
растения в 4 кръгли саксии.
3. В стая на първия
етаж след кухнята вдясно от коридора - коноп /марихуана/ с нетно тегло 12,39 гр.,
с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
2,6%, на стойност 74,34 лв., получен след обиране и изсушаване на листната маса
от канабисови разсадки в 45
саксии с размери 10 см./10 см.
4. В гаража - коноп /марихуана/ с общо нетно тегло
6300 гр., с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол,
вариращо от 11,5% до 12,3%, на обща стойност 37 800 лв., получен след обиране и
изсушаване на листната маса от канабисови растения с
височина от 100 см. до 160 см., поставени в 122 саксии, всички наркотични
вещества по п.1-4 на обща стойност 38 978,30 лв. /1178.30 лв. по п. 1 - 3
+ 37 800 лв. по п.4/, като деянието представлява опасен рецидив за В. - извършил престъплението, след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, и след като е
бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 НК: с присъда № 462/13.11.2007г. по н.о.х.д. № 411/06г. по
описа на БлОС, влязла в сила на 22.11.2007г., за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца, изтърпяно ефективно в Бобовдолски
затвор от 09.06.2009г. до 09.12.2009г.; с определение от 24.07.2009г. по
н.о.х.д. № 330/09г. по описа на БлОС, в сила от
същата дата, е одобрено споразумение № 175/24.07.2009г., с което за
престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3, т. 4, вр.
ал. 1, пр. 5, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца,
изтърпяно при строг режим от 09.12.2009г. до 14.06.2011 г., когато е освободен
условно предсрочно от Бобовдолски затвор /УПО/ с
остатък 7 месеца и 28 дни, с изпитателен срок 7 месеца и 28 дни, квалифицирано
като престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.1, пр.1 и изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК за В. и
като престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1, пр.1 вр.
ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК за Р.
и М..
Наказателното
производството спрямо подсъдимите В.Г., П.Р.
и А.М. е приключило по реда на
глава ХХІХ от НПК и е било прекратено на основание чл. 24, ал. 3 НПК. Предмет
на разглеждане от настоящия съдебен състав са внесените от СГП обвинения по
отношение на единствено на подсъдимите Г.Р.
и Н.В..
В производството пред
съда прокурорът поддържа повдигнатите по отношение на подсъдимите Н.В.
и Г.Р. обвинения за извършени престъпления по чл. 354в НК и чл. 354а, ал. 2 НК.
Сочи се, че всички наркотични вещества са били отглеждани, респ. държани в
инкриминираната къща и са били иззети при проведения на 21.03.2013 г. оглед на
местопроизшествие и извършеното непосредствено след това претърсване и
изземване, по време на които действия по разследването е присъствал вече
осъдения А.М., който е подписал съответно съставените протоколи. Приема, че
авторството на престъпленията се установява от показанията на св. Т. и от
сключения договор за наем на къщата между св. Т. и подс.
Р.. Приема, че именно той е пребивавал там до инкриминираната дата 21.03.2013
г., по което време в къщата е живял и подс. В..
Последното обстоятелство извежда от съдържанието на събраните чрез експлоатация
на СРС ВДС и от показанията на св. К. и св. Б.. Приема, че именно от тях се
извежда и факта, че подс. В. и П.Р. са търсели от
складове и са купували веществото керамзит, наличието на каквото е било
установено в инкриминараната къща и за което сочи, че
се използва като подложка, дренаж, под пръстта, върху
която се засаждат растения, включително марихуана. Изтъква още, че именно подс. В. е участвал в плащането на наема за къщата, в която
са установени и иззети наркотичните вещества. Намира, че доказателства за
безспорна установеност на авторството на престъпленията се съдържат в заключението
на изготвената по делото фоноскопска експертиза,
показанията на полицейските служители и на свидетелите А. и Ц. П., които
потвърждават, че къщата е обитавана, както от Р. така и от В.. Прави се искане
за определяне на справедливи наказания, съответстващи на степента на обществена
опасност на извършените от двамата подсъдими престъпления, а именно около 2
години и половина лишаване от свобода за извършеното от тях престъпление по чл.
354в от НК. За извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 2 НК предлага на подс. В. да му бъде наложено наказание около 7 години
„лишаване от свобода” и глоба от 25 хил. лв., а на подс.
Р. - наказание около средния, предвиден в закона размер. Прави се искане за
пропорционално присъждане на направените по делото разноски, за отнемане на
наркотичните вещества в полза на държавата, с оглед последващото
им унищожаване и постановяване приобщените по делото ВД – оптични носители да
останат по делото.
Защитата на подс. В., осъществена от адв. А., изтъква на първо място, че съдебно минало на подзащитния й не следва да бъде аргумент за осъждането му
по настоящето дело. Счита, че непрецизното посочване на периода на извършване
на престъплението по чл. 354в НК, с конкретизация единствено на крайния момент
на извършване на деянието прави обвинението неясно, тъй като остава непонятно
за какъв период от време инкриминираните растения са били отглеждани. Счита, че
тази неяснота се задълбочава, доколкото липсват твърдения относно възрастта на
растенията, степента им на зрялост и периода на тяхното отглеждане. Сочи, че
съпричастността на подс. В. към извършването на тези
престъпления остава недоказана, тъй като се установява, че за инкриминирания
период без начална дата до 03:00 часа през нощта на 22.03.2013 г. В. е посетил
къщата 4-5 пъти максимум, като липсват доказателства той изобщо да се е
докосвал до канабисовите растения или до съораженията, служили за тяхното отглеждане. Излага
съображения, свързани с това, че подсъдимият е работил в строителната фирма „Винстрой“, която е имала много обекти в София, което е
налагало той почти всеки ден да пътува до София и въпреки това е посетил
инкриминираната къща само около 4-5 пъти по повод организирани в нея събирания.
Идентични критики се отправят и към обвинението за престъплението по чл. 354а,
ал. 2 НК. Изтъква се още, че непосочването на степента на зрялост на растенията
прави абсолютно невъзможно да бъде определена стойността им. Аргументира се, че
не може обвинението да почива на показанията на свидетелите – служители на
полицията, достоверността на които следва да се преценява с оглед на служебното
им положение и на участието им в полицейската операция. Приема, че дори да
бъдат кредитирани, тези показания не съдържат категорични и неоспорими
доказателства за това В. лично да е държал в къщата, в която е ходил 4-5 пъти
инкриминираните наркотични вещества, доколкото липсват доказателства той изобщо
да се е докосвал до тях. Отбелязва, че намерените в къщата четки за зъби с
негово ДНК, не обосновават връзка с отглеждането на растенията от рода на
конопа и държането на наркотични вещества В., тъй като макар В. да е пребивавал
в къщата, то това се е случвало инцидентно. На следващо място приема, че
обстоятелството, че В. е запознат с предназначението на веществото керамзит не
го прави съпричастен към отглеждането на канабисовите
растения, тъй като работата му е била свързана със строителството, където това
вещество има безспорно приложение и липсват доказателства да го е използвал или
набавял за отглеждане на растения от рода на конопа. Прави се анализ на
показанията на св. А.М., които в същността си изключват съпричастността на подс. В. и на подс. Р. към
инкриминираното деяние. Сочи, че обвинението срещу подс.
Н.В. не е доказано с нужния стандарт за постановяване на осъдителна присъда,
поради което прави искане да бъде изцяло оправдан.
Резервният защитник на
подс. В. – адв. В. приема,
че и двете повдигнати обвинения са останали недоказани в хода проведеното
наказателно производство. По отношение на престъплението по чл. 354в НК приема,
че доколкото се касае за отглеждане на растения, е невъзможно деянието да е
било осъщестевено преди инкриминираната дата, тъй
като отглеждането е процес на засаждане, поливане, окопаване, която дейност
изисква време за осъществяването й. Посочва, че в обвинителния акт липсва
посочване на конкретните действия, с които подс. В. е
осъществил подобно отглеждане на растения от рода на конопа. По отношение на
обвинението за извършено престъпление по чл. 354а НК, приема, че категорично не
може да се установи, че се касае за наркотични вещества в големи размери, тъй
като обвинението е несъставомерно. Могивира тезата си с обстоятелството, че когато растенията са
били установени те не са имали характеристиките на наркотични вещества, като
такива са придобили едва след изземването им от разследващите органи, които са вменили
държането им във вина на подсъдимите. На посочените основания се прави искане
за оправдаване на подс. В..
Защитата на подс. Г.Р. в лицето на адв. К. приема, че обвинението срещу подзащитния
й не е било доказано. Аргументира становището си, като прави анализ на
показанията на св. А.М., който се твърди, че практически оневинява Р. и В..
Посочва, че именно той е лицето, което е задържано от органите на МВР при
акцията в къщата на Бонсови поляни и което е
присъствало по време на извършените оглед и претърсване и изземване, той е подписал
съответните съставени протоколи за извършените действия по разследването.
Приема, че именно св. А.М. е единственото лице, което може да бъде свързано по
някакъв начин с намиращите се в инкриминираната къща вещества. Приема, че
независимо, че при първоначалното си задържане М. е казал, че тази къща е на подс. Р., респ. всичко, което е намерено в нея е негово, впоследствие
той е дал разумно обяснение за това свое изявление, а именно, че е искал да
оправдае себе си. Достоверността на показанията на св. М. защитата обосновава с
пълното им съответствие с обясненията на подс. Г.Р.,
който също подържа, че е преотдал имота и сочи какъв
е бил новият наем, който му е заплащал св. М.. Тезата за добросъвестност на показанията
на св. М. адв. К. обосновава и с гласните доказателствени средства, депозирани от полицейските
служители. В тази връзка сочи, че в показанията си св. П.Т., присъствала на
претърсването и изземването, заявява, че не е виждала Р. и той не се е намирал
в къщата. Това е било потвърдено от всички останали полицейски служители,
присъствали на мястото на извършване на престъплението. Приема, че показанията
на св. А. също не установяват авторството на двете престъпления, тъй като макар да потвърждава, че е виждал Р., не
посочва кога, както и по какви причини е приел, че този подсъдим е именно
лицето, което живее в къщата в местността Бонсови
поляни. Изтъква още, че от показанията на този свидетел не може да бъде
направен извод, че изобщо е било установено, че подс.
Р. е разпространявал наркотици или е използвал такива. Приема, че такава информация
липсва и в събраните чрез експлоатация на СРС ВДС. Счита, че съпричасността на подс. Р. към
инкриминираната дейност не се установява и от показанията на св. Б., който прави
извод за извършване на инкриминираните деяния от този подсъдим,
възпроизвеждайки информация, възприета от други полцейски
служители – негови колеги без да твърди, че е виждал Р. или че спрямо него са били прилагани СРС. Приема, че
от събраните по делото доказателства се установява единствено, че в къщата са
правени сбирки и купони, там са ходели и са пребивавали непрестанно множество
лица, а спрямо Р. е повдигнато обвинение
единствено заради това, че той е лицето сключило договора за наем на къщата. На
следващо място сочи, че показанията на свидетелите Ц. и А. П. установяват
основната цел, с която се е ползвала къщата в местността Бонсови
поляни няколко месеца преди полицейската акция, а именно за събирания и за
купони, но никъде и никога не са били виждани растения от рода на конопа.
Относно лицата, които са стопанисвали къщата приема, че от показанията на св. Ц.П.,
се установява, че в по-късен етап именно св. А.М. е поел ползването на имота.
При анализа на показанията на св. И.Т. – наемодател на къщата, защитата
извежда, че отново не може да се приеме, че същата е била държана от подс. Г.Р., тъй като този свидетел сочи, че наемът му е
плащан от други лица и че е виждал три други момчета при посещението си в
къщата. Всичко това тълкува като кореспондиращо с казаното от Р., че след м. октомври-ноември,
той не е посещавал наетото жилище, а същото е било обитавано от други лица. За
да изведе тази теза акцентира на заявеното от св. Т., който твърди, че не е
посещавал къщата и не е виждал Р., след отиването му в имота през м.
септември-октомври, когато е обяснил как се ползва парното, след което съобщава,
че е виждал други лица, сред които не е бил подс. Р.,
както и че различно от подсъдимия е било
и лицето, което му е върнало ключовете от къщата. Практически защитата приема,
че от показанията на нито един от свидетелите, включително Г. и Р., не се
установява Г.Р. да е бил съпричастен към някакъв вид незаконна дейност. Сочи,
че единственият предмет, открит в къщата на Бонсови
поляни, свързан с Р. е електронен фиш, който е издаден на негово име и е
напълно нормално по него да бъде установен негов отпечатък, като намирането в му
в къщата е напълно естествено и логично, тъй като той безспорно е живял в това
жилище в период от време, предхождащ инкриминираната дата с няколко месеца.
В заключение защитата
сочи, че в къщата не е открита ДНК на Р., той не е намерен в имота при
извършената проверка, негови вещи не са били установени там. Изтъква, че
дадените от него обяснения са подробни, логични и последователни, поради което
и подлежат на кредитиране. Прави искане за оправдаване на подс.
Г.Р. и алтернативно такова в случай, че бъде установена съпричастността му към
извършените деяния, за отчитане на чистото му съдебно минало, обстоятелството,
че никога не е задържан и няма криминалистични
прояви.
Подсъдимият В. дава
подробни обяснения за липса на съпричастност към инкриминираните деяния. В
лична защита заявява пред съда, че желае да бъде оправдан, както и че
предходните му осъждания не бива да бъдат отчитани при произнасянето на съда
относно вината му в настоящето наказателно производство. В последната си дума
подсъдимият моли да бъде оправдан.
Подсъдимият Р. също
дава подробни обяснения. Заявява, че още
през м. октомври – м. ноември, 2012 г. е преотдал
къщата под наем на св. А.М. и не е бил запознат с случилите се в нея след тази
дата събития. В правото си на лична защита заявява, че се присъединява към
изложението на защитника си. В последната си дума прави искане да бъде оправдан.
Съдът, след като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.П.В. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, работи като дистрибутор и доставчик на материали, осъждан, живущ ***,
ЕГН **********.
Подсъдимият Г.Б.Р. е
роден *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, работи
като експерт реклама, неосъждан, живущ ***,
ЕГН **********.
През периода на 2012
г. подс. Г.Р. и подс. Н.В.,***,
живеели и работели в гр. София. Подс. Р. ***, което
решил да напусне, за да наеме друго, където би могъл да организира събирания на
приятели без това да създава проблем на съседите му. Посредством съдействие на
агенция за недвижими имоти, се свързал със св. И.Т., собственик на къща,
намираща се в гр. София, вилна зона „Бонсови поляни”,
местност, „Люлин”. Огледал я и на 05.05.2012 г. между
подс. Г.Р. и св. И.Т. бил сключен договор за наем. Къщата
се състояла от два етажа. На приземния етаж бил изграден гараж, в който се
намирала парната инсталация на къщата, над него се помещавала дневната, с кухня
и две спални, а на втория етаж се намирали още две спални. Св. Т., предал
ключовете от къщата лично на подс. Г.Р., запознал го
и с кода на алармената система, инсталирана в къщата. Други ключове от
жилището, освен предадените на подс. Г.Р., нямало.
Всички въпроси, свързани с отдадения под наем имот св. Т. обсъждал единствено с
подс. Г.Р.. Всеки път, когато ходел в къщата св. Т.
влизал в сградата. Не знаел в къщата да живеят други хора освен подсъдимия Р.,
въпреки че когато ходел там, се случвало да вижда и други лица, чиито имена не
разбрал.
Тъй като през студените
месеци къщата била трудно достъпна, св. Т. за последно я посетил преди зимата
на 2012/2013 г. - в периода около м. октомври-м. ноември, 2012г. Обяснил на подс. Г.Р. как функционира парната инсталация на къщата,
като за целта двамата влезли в гаражното помещение, в което наемодателят не
забелязал нищо необичайно. След това св. И.Т., си тръгнал. Продължил да
получава цената на наема единствено от подс. Р..
Междувременно в
къщата подс. Г.Р. и св. А.М. предприели действия по
отглеждане на растения от вида на конопа. Прегладили гаражното помещение,
оборудвали го като оранжерия, поставили осветителни тела, тъй като в него
нямало естествена светлина и както в гаража, така и в стаята на втория етаж на
къщата, вляво от стълбите и в стаята на първия етаж след кухнята вдясно от
коридора, започнали да отглеждат множество растения от рода на конопа, които
към м. март, 2013 г. достигнали различна височина. Така, растенията, отглеждани
в стаята на втория етаж
на къщата, вляво от стълбите били 74 бр. канабисови разсадки, поставени в пръст в полиетиленови
гнезда с размери 3 см./3 см.; тревисти канабисови
растения, поставени в 138 саксии с размери 10 см./10 см.; канабисови
растения, поставени в 4 кръгли саксии, с височина на всички канабисови
разсади и растения от 1 см. Канабисовите разсадки, намиращи се в стаята на първия етаж след кухнята
вдясно от коридора били поставени в 45 саксии с размери 10 см./10 см., а канабисовите растения, отглеждани в гаража били с височина
от 100 см. до 160 см., поставени в 122 саксии.
През целия период от
наемането на къщата подс. Г.Р. организирал множество
събирания, на които присъствали различни лица, сред които и подс.
Н.В., братята Ц. и А.П., свидетелите Р. и Г.. Тъй като В. *** се случвало да
напуска къщата едва на сутринта на следващия ден след организираното събиране,
което било причина да носи и да оставя в къщата дребни лични вещи, включително
четки за зъби.
След Нова година, в
началото на 2013 г. започнали забавяния при плащането на наемната цена от подс. Г.Р.. Затова през м. февруари, 2013 г. св. И.Т.
отново отишъл в къщата. Заварил вътре три непознати за него лица, които му
предали сумата от 300 лв., за която му обяснили, че му е оставена от подс. Г.Р.. Пояснили, че Р. имал проблем с парите, което наложило
да отиде в Банско, откъдето имал намерение да набави. Казали му още, че подс. Р. ще му се обади до края на седмицата, за да се
разберат за плащането на остатъка от наема. След около седмица със св. Т. се
свързало лице, което се представило с малко име И.. Срещнали се два пъти, за му
предаде част от парите за наема, като при всяка среща пояснявал, че е изпратен
от подс. Г.Р..
В периода
17-20.03.2013 г. подс. Г.Р. се свързал отново със св.
И.Т., за да му каже, че ще му плати наведнъж наема за двата месеца - март и
април. На 22.03.2013 г. по телефона на св. Т. позвънил лице, което се
представило като приятел на подс. Г.Р., който обяснил,
че са се виждали с Т. в къщата. Поискал да се срещнат с обяснението, че е
възникнал проблем. Когато се видели посочил, че проблемът е възникнал във
връзка с отглежданата от подс. Г.Р. в къщата на св. Т.
„трева“.
Междувременно през
периода от края на 2012 г. до м. март, 2013 г. в ГДБОП била получена информация
за лица, занимаващи се с разпространение на наркотици. Във връзка с получената
информация, била проведена специализирана полицейска операция, включваща
провеждане на издирвателни мероприятия, било получено
разрешение за експлоатация на СРС. В хода на провеждането на операцията било установено, че лицата е П.Р., В.Г. и А.М.
са съпричастни към деяния, свързани с разпространение на наркотични вещества
(спрямо тях наказателното производство е протекло по реда на Глава ХХIХ НПК и е
прекратено на основание чл. 24, ал. 3 НПК). В рамките на същата операция било
установено, че посочените лица се познават и провеждат чести срещи с подс. Г.Р. и подс. Н.В., за
първия от които било установено, че е наемател на къщата в гр. София, вилна
зона „Бонсови поляни”, местност, „Люлин”, а вторият -
лице, което често я посещава. В тази връзка били извършени действия по
разследването първоначално оглед на местопроизшествие с предмет посочената
къща, а непосредствено след това, за периода от 22,40 ч. на 21.03.2013г. до
03,00 ч. на 22.03.2013 г. и претърсване и изземване. В хода на посочените действия
по разследването било установено, че в обсъждания времеви период в къщата се
намирал единствено св. А.М., в чието присъствие били извършени огледът и
последвалото го претърсване и изземване. В хода на посочените процесуалноследствени действия в присъствието на поемните лица – А.Т. и А.Р. били установени и иззети
множество вещи и предмети, както следва: от
хол на първия етаж на къщата, в чекмедже под телевизор: самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо кодеин фосфат с нетно тегло
0,49 гр.; полиетиленова свивка, съдържаща амфетамин с нетно тегло 0,30 гр., с процентно съдържание на
активния компонент амфетамин 3,5%; полиетиленово пликче с една таблетка хлор фенилпиперазин с нетно тегло 0,26 гр.; полиетиленов
плик, съдържащ бучка амфетамин с нетно тегло 0,97
гр., с процентно съдържание на активния компонент амфетамин
3,3%; от стая на втория етаж на къщата,
вляво от стълбите: увит в лист хартия, представляващ удостоверение от „ЦКБ“
АД на името на С.П.Г.и поставен в една раница, коноп /марихуана/ с нетно тегло
0,37 гр., с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
17%; върху картонена папка, поставена върху матрак, коноп /марихуана/ с нетно
тегло 10,90 гр., с процентно съдържание на активния компонент
делта-9-тетрахидроканабинол 17%; 74 броя канабисови разсадки в полиетиленови гнезда с
пръст с размери 3 см./3 см., тревисти канабисови
растения в 138 саксии с размери 10 см./10 см. и канабисови
растения в 4 кръгли саксии; от стая на
първия етаж след кухнята вдясно от коридора - канабисови
разсадки в 45 саксии с размери 10 см./10 см.; от гаража - канабисови
растения с височина от 100 см. до 160 см., поставени в 122 саксии. Освен
посочените наркотични вещества и растения от вида на конопа в къщата били
установени и иззети един брой електронен фиш, издаден от 06 РУ СДВР на името на
подс. Г.Р., от двете бани - на първия и на втория
етаж били намерени и иззети четки за зъби, от стаите в къщата – влагомер,
автомат с пълнител, 2 бр. електронни везни, от гаража – вентилатори,
вентилаторна печка, лампи с рефлектори, термометър с влагомер, таймер с
датчици, мобилни телефони и др. Всички растения били обрани от разследващите и
поставени в чували, след което изсушени.
В хода на извършените
оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване от обсъжданата къща в
присъствието на св. А.М., при проведена с него беседа от св. П.Т., последният
посочил, което било отразено и в съставения протокол за претърсване и изземване
от 21.03.2013 г., че в къщата живеят
лица с малки имена Г. (от Благоевград), Н. и А., като установените растения от
рода на конопа са отглеждани именно в техните стаи, посочил още, че той само
гостува на Г. и не знае какво има в гаража.
Сутринта на
22.03.2013 г. в близост до къщата в гр. София, вилна зона „Бонсови
поляни”, местност, „Люлин” били установени и задържани подс.
Н.В. и свидетелите Ц.П. и брат му – св. А.П..
Св. И.Т. разбрал за
извършените оглед и претърсване и изземване в отдадената под наем на подс. Г.Р. къща от познати на последния. Узнал още, че във
връзка с полицейската операция има задържани лица, сред които е св. А.М., който
бил установен в имота, било му обяснено още,
че подс. Г.Р. не е бил задържан. На 23.03.2013
г. св. Т. отново отишъл в къщата, придружен от неустановено по делото лице,
представил се за познат на подс. Г.Р., от когото
посочил, че взел ключовете за къщата. Тогава св. Т. за първи път видял
остатъците от растенията в имота си, попитал познатия на подс.
Г.Р. къде са останалите ключове от къщата, тъй като били цяла връзка, на което
неустановеното по делото лице отговорило, че са останали у подсъдимия Р.. Св. Т.
помолил да му предаде да му се обади. На 31.03.2013 г. подс.
Г.Р. се свързал със св. Т., като го помолил да се видят и да поговорят. След
повторно обаждане, подс. Р. отишъл пред дома на св. Т.
с молба да му осигури достъп до къщата, тъй като вече бил установил, че
собственикът е сменил кода за алармата. Разбрали се по-късно през деня да
отидат до къщата, за да може подс. Г.Р. да си вземе
намиращите се там дрехи. През целия период от наемането на къщата до
прекратяването на наемните им отношения във връзка с проведената полицейска
операция в нито един момент св. И.Т. не разбрал по какъвто и да било начин, подс. Г.Р. да е напуснал наетия имот, още повече, че и след
инкриминираната дата в къщата били останали негови дрехи, които той отишъл с
наемодателя Т. да си прибере едва на 31.03.2013 г.
От заключенията на
изготвените по делото КСППЕ на св. А.М., св. П.Р., В.Г., подс.
Г.Р. и подс. Н.В. се установява, че освидетелстваните
лица са психично здрави, без да са били констатирани преки ли косвени данни за
налична зависимост към психоактивни вещества, както и че в случай, че бъде
установена съпричастност на лицата към извършването на деянието, следва да се
приеме, че са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да
ръководят постъпките си. Експертите заключават, че психичното им състояние не
се явява пречка за участието им във всички фази на наказателното производство,
като лицата имат психична годност да дават достоверни отговори на поставените
им въпроси. При св. П.Р. е бил установен епизодичен прием на марихуана, с
усещане за контрол върху приемите.
От заключенията на
изготвените по делото дактилоскопни експертизи се
установява, че: по установения в инкриминираната къща мобилен телефон, марка Нокия, без СИМ карта,
не са се проявили дактилоскопни следи; върху
електронен фиш на името на подс. Г.Р. са се проявили
два броя дактилоскопни следи, от които само
обозначената с № 1 е годна за сравнително изследване и идентификация; върху
един брой бяла хартиена опаковка от станиол, иззета на 21.03.2013 г. от стая на
втори етаж в ляво, съставляваща част от къща, находяща
се във вилна зона „Бонсови поляни“, местност Люлин,
са се проявили три годни за идентификация дактилоскопни
следи, които са показали идентичност с отпечатъци съответно от палеца на лявата
ръка, средния пръст на лявата ръка и показалеца на лявата ръка на св. А.М.;
върху хартиен лист – Удостоверение от ЦКБ, е проявена един брой дактилоскопна следа, годна за сравнителна идентификация, като
е установила идентичност с отпечатък от дланта на дясната ръка на св. А.К.М.;
върху установените и иззети 2 бр. електронни везни в къщата в не са били
открити и проявени годни за сравнително изследване и идентификация дактилоскопни следи; 9 бр. дактилоскопни
следи, иззети по време на огледа на къщата, намираща се в гр. София, вилна зона
„Бонсови поляни”, местност, „Люлин”, както следва № 1
- от тенджера на втори етаж в стая в ляво, № 2 – от вентилатор в стая на втори
етаж в ляво, № 3 – от гардероб в стая на втори етаж от външната страна на
третата врата, № 4 и № 5 – от вратичка на гардероб в стая на първи етаж в дясно
от коридор, № 6 от ел. табло с таймер върху гипс картон в гараж, № 7 – от дросел на мушама пред десния ред в гаража, № 8 – от контакт
върху парно котле в гаража и № 9 – от овлажнител за
въздух в гаража, които са били сравнени с пръстови отпечатъци на лицата Г., Р.,
С., А.М., И.Т. и Н.В. са показали идентичност, както следва: дактилоскопни следи, обозначени с номера № 1, 2, 5, 8 и 9
са годни за сравнително изследване и идентификация, като единствено за следи с
номера 1 и 8 е била установена идентичност с левия палец на А.М., на следа № 9
– с дясната длан на А.М.. Дактилоскопни следи,
означени с номера 2 и 5 не са идентични с дактилоскопните
отпечатъци на лицата, включително и тези на подс. Г.Р.,
както и на тези от криминалния контингент, а дактилоскопните
отпечатъци с номера № 3, 4, 6 и 7 не са годни за сравнително изследване; дактилоскопна следа, проявена при лабораторна обработка
върху хартиен лист, представляващ електронен фиш на името на подс. Г.Р. не е идентична с отпечатъците на Т., В., М., Р.,
Г. и не е идентична с дактилоскопните отпечатъци на
лица от криминалния контингент. Същата е идентична с отпечатък на средния пръст
от лявата ръка на подс. Г.Р.; един брой годна за
идентификация дактилоскопна следа, открита върху
автомат не е идентична с отпечатъците на лицето Р.С..
От заключенията на
изготвените по делото физикохимични експертизи се установява, че по двата
обекта - електронни везни, установени в инкриминираната къща, намираща се в гр.
София, вилна зона „Бонсови поляни”, местност, „Люлин”
е констатирано наличие на микроследови количества от амфетамин, МДМА, финацетин,
кофеин, лидокаин, кокаин и канабидиол
и канабинол, тетрахидроканабинол,
както и че установените в инкриминираната къща вещества представляват, както
следва: полиетиленово пликче, съдържа кодеин фосфат с
нетно тегло 0,49 гр.; полиетиленова свивка, съдържа амфетамин с нетно тегло 0,30 гр., с процентно съдържание на
активния компонент амфетамин 3,5%; полиетиленово пликче с една таблетка представлява хлор фенилпиперазин с нетно тегло 0,26 гр.; полиетиленов
плик, съдържа бучка амфетамин с нетно тегло 0,97 гр.,
с процентно съдържание на активния компонент амфетамин
3,3%; коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,37 гр., с процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 17%; коноп
/марихуана/ с нетно тегло 10,90 гр., с процентно съдържание на активния
компонент делта-9-тетрахидроканабинол 17%; коноп /марихуана/ с нетно тегло
161,59 гр., с процентно съдържане на активния компонент тетрахидроканабинол
1%, получен след обиране и изсушаване на листната маса от 74 броя канабисови разсадки в полиетиленови гнезда с пръст с размери 3 см./3 см., от
тревисти канабисови растения в 138 саксии с размери
10 см./10 см. и от канабисови растения в 4 кръгли
саксии; коноп /марихуана/ с нетно тегло 12,39 гр., с процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 2,6%, получен
след обиране и изсушаване на листната маса от канабисови
разсадки в 45 саксии с размери 10 см./10 см.; коноп
/марихуана/ с общо нетно тегло 6300 гр., с процентно съдържание на активния
компонент тетрахидроканабинол, вариращо от 11,5% до
12,3%, получен след обиране и изсушаване на листната маса от канабисови растения с височина от 100 см. до 160 см.,
поставени в 122 саксии.
От заключенията на
изготвените по делото СМЕ на веществени доказателства по метода ДНК профилиране
се установява, че ДНК профилът на подс. Н.В. съвпада
напълно с ДНК профила, определен за три броя четки за зъби, установени и иззети
от къщата, намираща се в гр. София, вилна зона „Бонсови
поляни”, местност, „Люлин”.
От заключението на
изготвената по делото балистична експертиза се установява, че състоянието, в
което е представен намереният в инкриминираната къща картечен пистолет „Судаев“ го прави обезопасено и негодно да произвежда
изстрели и следователно не може да се използва по предназначение.
Стойността на
наркотичните вещества, получени след обиране и изсушаване на отглежданите
растения от рода на конопа е изчислена на 38 978,30 лв., а на останалите наркотични
вещества - на 134,72 лв.
От заключението на
допуснатата по искане на защитата на подс. В. фоноскопска експертиза, се установява, че гласът на
звукозаписите, изготвени чрез експлоатация на СРС и отразени в протоколите за
ВДС за името Н. е на подс. Н.В..
От заключението на
назначената в хода на съдебното следствие експертиза се установява, че в
протокола от 21.03.2013г. за претърсване и изземване от къщата, намираща се в
местността Бонсови поляни няма ръкописни текстове,
написани от св. А.М.. Подписите за „Присъствал“ по текстовете на протокола на
л. 18, л. 19, л. 20 от ДП в графа „Присъствали: 1“ на л. 21, в графа „Искания,
бележки, възражения … “ от двете страни на третия ръкописен текст „Няма
възражения ..“ и под ръкописния текст в
графа „Обяснения на лицето за намерените …“ са положени от св. А.М., а подписът
за „Присъствал …“ под текста на л. 17 от ДП е негоден за идентификация.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на обясненията
на подс. Г.Р. и подс. Н.В.,
дадени в с.з.; показанията на
свидетелите Р.С., Д.Н., П.Т. (с предишно фамилно име К.) (включително и тези,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2
от НПК), К.В., И.Т., (включително и тези, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), В.П., Г.С. (включително и тези,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2
от НПК), М.А., К.С., А.П., Ц.П. (включително и тези, приобщени по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Т.Г., Й. С., П.Р.,
П.К. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 5 от НПК), В.Г., А.М., както и на поемните лица,
участвали при извършените по делото оглед на местопроизшествие и претърсване и
изземване от къща, находяща се в гр. София, вилна зона
Бонсови поляни, район Люлин – св. А.Р. и св. А.Т.; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол /л. 6-8 от том
I от класифицирани материали по ДП № 201/2013 г. по описа на ГД НП/, в който е
отразено изготвянето на веществено доказателствено
средство /ВДС/ „звукозапис“ от прилагане на специално разузнавателно средство
/СРС/ по искане за използване на СРС № RB 202204-001-04/1-1720с от 18.03.2013г.
на ГД БОП МВР и Разрешение рег. № 14-1406 от 18.03.2013 г. на СГС; протокол /л.
1-12 от том ІI от класифицирани материали по ДП № 201/2013 г. по описа на ГД
НП/, в който е отразено изготвянето на веществено доказателствено
средство /ВДС/ „звукозапис“ от прилагане на специално разузнавателно средство
/СРС/ по искане за използване на СРС № RB 202204-001-04/1-960с от 13.02.2013г.
на ГД БОП МВР и Разрешение рег. № 14-817 от 13.02.2013 г. на СГС; протокол /л.
1-50 от том IІІ от класифицирани материали по ДП № 201/2013 г. по описа на ГД
НП/, в който е отразено изготвянето на веществено доказателствено
средство /ВДС/ „звукозапис“ от прилагане на специално разузнавателно средство
/СРС/ по искания за използване на СРС съответно с номера: № RB 202204-001-04/1-1154с
от 20.02.2013г. на ГД БОП МВР и Разрешение рег. № 14-985 от 21.02.2013 г. на СГС;
№ RB 202204-001-04/1-962с от 13.02.2013г. на ГД БОП МВР и Разрешение рег. №
14-818 от 13.02.2013 г. на СГС; № RB 202204-001-04/1-6861с от 20.12.2012г. на
ГД БОП МВР и Разрешение рег. № 14-5503 от 20.12.2012 г. на СГС и № RB
202204-001-04/1-422с от 21.01.2013г. на ГД БОП МВР и Разрешение рег. № 14-327 от
22.01.2013 г. на СГС; протокол /л. 1-76 от том IV от класифицирани материали по
ДП № 201/2013 г. по описа на ГД НП/, в който е отразено изготвянето на
веществено доказателствено средство /ВДС/ „звукозапис“
от прилагане на специално разузнавателно средство /СРС/ по искане за използване
на СРС № RB 202204-001-04/1-103с от 08.01.2013г. на ГД БОП МВР и Разрешение
рег. № 14-57 от 08.01.2013 г. на СГС и по искане за използване на СРС № RB
202204-001-04/1-1404с от 05.03.2013г. на ГД БОП МВР и Разрешение рег. № 14-1211
от 07.03.2013 г. на СГС по отношение на подс. Н.П.В.;
протокол за оглед на местопроизшествие (л. 8-9 от т. 1 от ДП), протокол за
претърсване и изземване (л. 10-11 от т. 1 от ДП), протокол за оглед на
местопроизшествие в къща, находяща се в гр. София,
вилна зона Бонсови поляни, район Люлин (л. 12-15 от
т. 1 от ДП), ведно с фотоалбум към него,
протокол за претърсване и изземване от къщата, намираща се в гр. София, вилна
зона Бонсови поляни, район Люлин (л. 16-22 от т. 1 от
ДП), протоколи за претърсване и изземване, съответно (л. 22-25 от т. 1 от ДП) и
(л. 26-29 от т. 1 от ДП); протоколи за обиск и изземване от лицата Н.В., А.П., Ц.П.,
В.Г. и П.Р. (съответно на л. 30-32 от т.
1 от ДП, л. 33-35 от т. 1 от ДП, л. 36-38 от т. 1 от ДП, л. 39-41 от т. 1 от
ДП, л. 42-44 от т. 1 от ДП), протоколи за оглед на веществени доказателства,
както и от останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК;
от заключенията на приетите по делото по реда на чл. 282, ал. 1 и ал. 3 НПК експертизи: КСППЕ (л.30-л.34 от т. 3 от
ДП), (л.38-л.43 от т. 3 от ДП),
(л.47-л.52 от т. 3 от ДП), (л.70-л.75 от
т. 6 от ДП), (л.77-л.82 от т. 6 от ДП), дактилоскопни експертизи (л. 101 от т. 3 от ДП), (л. 108 от т. 3 от ДП), (л. 118 от т. 3 от ДП), (л. 42 от т. 4 от ДП), (л. 91-92 от т. 4 от ДП), (л. 95 от т. 4 от ДП), (л. 5 от т. 5 от ДП), (л. 8 от т. 6 от ДП), (л. 16 от т. 6 от ДП), (л. 26 от т. 6 от ДП), (л. 43 от т. 8 от ДП), (л. 63 от т. 8 от ДП) и (л. 70 от т. 8 от ДП); физикохимически експертизи (л. 21 от т. 4 от ДП), (л. 47 и л. 79 от т. 4 от ДП), (л. 43 от т. 5 от ДП) и (л. 53 от т. 5 от ДП), съдебномедицински
по метода на ДНК анализа (л. 30 от т. 5 от
ДП), (л. 66 от т. 5 от ДП), (л.
73 от т. 5 от ДП), (л.15 от т. 7 от ДП), (л. 141 от т. 8 от ДП), балистична
експертиза (л. 37-40 от т. 8 от ДП) и
назначената в хода на съдебното следствие фоноскопска и графологическа експертиза.
На първо място при извършване на анализ на
събраната по делото доказатествена маса, съдът
кредитира показанията на свидетелите Р.С., Д.Н., К.В., В.П.,
Г.С., К.С., Т.Г., Й. С. и П.К., които приема, че не допринасят за разкриване на
обективната истина по актуалните обвинения срещу подс.
Н.В. и подс. Г.Р.. Това е така доколкото показанията
на част от тези свидетели (С., Н., В.) са относими
единствено към обвиненията, повдигнати спрямо Г. и Р., наказателните производства
спрямо които са приключили по реда на Глава 29 НПК, а показанията на останалите
свидетели (П., С., С., Г., С., К.) свидетелстват за
факти и обстоятелства, които не могат да бъдат свързани с обвиненията срещу
подсъдимите Р. и В.. Ето защо съдът, давайки вяра на показанията на посочената
група свидетели, намира че не следва същите да бъдат обсъждани подробно,
доколкото не се отнасят по същество до предмета на делото по актуалните
обвинения и подсъдими лица, от друга страна не пораждат противоречие с
останалия събран по делото доказателствен материал.
На следващо място съдът обсъди относимите към съществото на обвиненията срещу Р. и В. доказателствени материали, като кредитира показанията на
св. М.А. с изключение на частта, в която преразказва съдържанието на
прихванатите със специални разузнавателни средства разговори и наблюдение между
подсъдимите и неустановени по делото лица. Редът за документиране на такава
информация е определен в чл. 175 и чл. 176 от НПК, поради което е недопустимо
да се подменя с възпроизвеждане на същата информация в друг вид доказателствени източници, каквито са гласните доказателствени средства. В останалата част съдът намира,
че следва да кредитира показанията на св. А. и по-конкретно, в частта в която
възпроизвежда причините за провеждането на полицейската операция, в рамките на
която са били експлоатирани СРС и информацията, свързана с организацията и
протичането й, включително досежно използваните
способи и лицата, спрямо които са били приложени СРС. В тази част показанията
на св. А. се подкрепят от писмените доказатествени
средства, а именно от протоколите за ВДС, обективиращи
резултатите от тези действия по разследването. От показанията на св. А., обаче,
не може да се установи по категоричен начин кои са лицата, които са живели през
инкриминирания период в къщата, намираща се в гр. София, вилна зона „Бонсови поляни“, район Люлин, респ. кои са съпричастните към
деянията по пункт ІІІ и ІV от обвинителния акт.
Съдът прецени, че не
следва да кредитира показанията на св. А. в частта, в която същият заявява, че
заедно със свидетелите А.М. и П.Р. в инкриминираната къща са живели и подс. Р. и В.. Последното обстоятелство се твърди от
свидетеля без същият да може да обоснове това заключение с конкретно възприети
обективни факти и причини, допринесли за формирането на този извод. Сочи
единствено, че е бил свидетел П.Р. да паркира ежедневно колата си пред къщата и
да преспива там. Същевременно категорично заявява, че не е виждал някое от
лицата, за които заявява, че е живял в къщата да внасят или изнасят багаж, не
можа да посочи и по какви причини е преценил, че подсъдимите Р. и В. са
съпричастни към наркоразпространението в София, нито
каква е била конкретната им роля. От заявените от св. А. обстоятелствата, че
подсъдимите са се срещали с други лица, че са прекарвали голяма част от времето
си заедно със свидетелите П.Р., В.Г. и А.М. не може да бъде направен, какъвто и
да било извод за дейността, с която са се занимавали двамата подсъдими,
включително през инкриминирания период, респ. дали тя е била забранена от
закона. Прави впечатление още, че св. А. с висока степен на категоричност сочи,
че полицейската операция е била проведена поради получена информация за
разпространение на наркотици в района на кв. Овча купел в гр. София, към която
дейност съпричастен е бил именно св. П.Р., което е станало причина и за
поисканото разрешение и впоследствие за експлоатацията на СРС спрямо него и
лица от кръга на познатите му. Той категорично потвърди още, че св. Р. е живял
в инкриминираната къща. При това положение остава неясно по каква причина този
свидетел е бил изключен от кръга на лицата, на които е ангажирана наказателната
отговорност за отглежданите и държани там с цел разпространение наркотични
вещества. Горното и обстоятелството, че св. А. се е занимавал с координацията
на провежданата полицейска операция, респ. не е присъствал при огледа и
претърсването и изземването от къщата във вилна зона Бонсови
поляни, мотивира съда да приеме, че в показанията си св. М.А. възпроизвежда по-скоро
свои впечатления и предположения, отколкото реално възприети факти и действия
на подсъдимите Р. и В.. Ето защо според съда, няма как свидетеля А. да бъде
ползван като достоверен източник на факти, релевантни за правилното решаване на
делото. При преценка на показанията му, трябва да се има предвид и участието на
св. А. в оперативните мероприятия по задържане на подсъдимите, което обуславя
известна заинтересованост у него. Тази заинтересованост напълно обяснява
категоричността на изводите, които св. А. е направил за участието на
подсъдимите в инкриминираната дейност, без да може да посочи на какви обективни
възприятия почиват те.
Съдът кредитира показанията на св. П.Т.,
служител на ГДБОП, която на инкриминираната дата присъствала при извършения
оглед и последвалото го претърсване и изземване в къщата, намираща се във вилна
зона Бонсови поляни, включително тези, прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5 НПК. Същата подробно, хронологично и в детайли
възпроизвежда възприетите от нея обстоятелства на датата 21.03.2013 г. Така,
съдът кредитира заявеното от нея досежно мястото на
което е била изпратена във връзка с водената полицейска операция, завареното на
мястото лице, а именно св. А.М., възприетата от нея информация при проведената
с него беседа. Обстоятелството, че св. М. е заявил, че е дошъл на гости в
къщата и че в нея живеят други лица, чиито малки имена е посочил като Ж., Н. и А.,
извършените на място действия по разследването и намерените и иззети вещи и
предмети, включително конкретните места, на които са се намирали. Съдът приема,
че свидетелката напълно добросъвестно излага информацията за фактите, които са
й станали известни във връзка със случая и поради обстоятелството, че заявеното
от нея, както пред съда, така и пред органите на досъдебното производство, се
подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен
материал. На първо място твърдяната от Т. беседа, проведена със св. А.М. не се
отрича от последния. В показанията си той потвърждава, че е провел разговор с
пристигналите на място полицейски служители, на които е казал, че лицето, което
живее на адреса е „Ж.“, имайки предвид именно подс. Г.Р..
За подобно твърдение на М. пред органите на полицията се съдържат данни и в
протокола за претърсване и изземване, проведен в негово присъствие, в чиято
графа „обяснения на лицето за намерените и иззети предмети, книжа и др.“ същият
е отразил информация за живеещите в къщата лица, като е посочил малките им
имена като Ж., А. и Н.. Ето защо съдът кредитира с доверие заявеното от св. П.Т.
по време на двата й разпита – пред съда и на фазата на досъдебното
производство. Независимо от достоверността на възпроизведената от св. Т.
информация, съдът приема, че същата не може да послужи като доказателство
относно това кои именно лица са живеели на адреса през периода на проведената
полицейска акция. Това е така доколкото добросъвестността на твърдения й не
може да обоснове извод за вярност на заявеното пред нея от св. А.М.. Последният
е единственото лице, установено на място, което е обект на оглед, последван от
претърсване и изземване, при които са били установени голямо количество
наркотични вещества и растения от рода на конопа. Същият е дал информация на
полицейските служители без да е имал задължение да говори истината, в рамките
на започнало наказателно производство, в което напълно естествено и логично е
видял себе си като потенциален обвиняем, а в последствие и подсъдим (както
и се е случило). При това положение
повече от логично е с поведението си св. М. да се е опитал по време беседите с
полицейските служители да оневини себе си, включително чрез посочване на лица,
различни от него самия, като такива живущи в къщата, респ. съпричастни към
деянието, без да е държал сметка дали изнесената от него информация е напълно вярна
и дали тези лица наистина са пребивавали трайно там. Или, макар св. П.Т. вярно
да пресъздава възприетия от нея разказ на св. А.М., същият не може да бъде
безусловно възприет като достоверен относно това кои са били лицата, обитавали
жилището, тъй като е напълно възможно по този начин М. да е направил опит да
защити себе си, като избегне евентуално наказателно преследване, още повече, че
както беше споменато по-горе към този момент той не е имал качеството свидетел
и не е бил длъжен да говори истината под страх от наказателна отговорност.
На следващо място съдът преценява като
достоверни показанията на свидетелите А.П. и Ц.П., включително тези, приобщени
към доказателствения материал по делото на основание
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК. Тези гласни доказателствени средства се възприемат от съда като такива
съдържащи сведения относно живущите в къщата лица и съответно се ползват с информативна
стойност досежно съществените от гледна точка на
предмета на доказване факти. Посочените свидетели възпроизвеждат безпротиворечива информация относно времето и мястото на
задържането им от органите на досъдебното производство, причината поради която
са били в района на къщата, намираща се във вилна зона Бонсови
поляни, както и обстоятелството, че са я посещавали във връзка с провеждани
събирания у живеещия там - Г.Р.. Показанията на тези свидетели относно това
дали са знаели с категоричност кои са лицата, пребивавали трайно в къщата са
колебливи, но и двамата, потвърждавайки, че са посещавали често събирания,
провеждани там, с положителност посочват, че домакин е бил именно подс. Г.Р.. Нещо повече, макар да посочват, че не знаят кой
е бил собственикът на къщата, без колебания посочват, че са ходили там именно
на гости у подс. Г.Р.. Тези показания на двамата
свидетели и по-конкретно тези на св. Ц.П. се отличават със стабилност във
времето, доколкото макар в хода на съдебното следствие да посочва, че не знае
през периода около задържането му на 21.03.2013 г. дали е ходил в дома на някой
от подсъдимите Р. и В., не отрича, че ги познава, както и че са се виждали в инкриминираната къща по повод
провеждани събирания. В същото време посочва, че подържа и показанията,
прочетени на основание чл. 281, ал. 4 НПК във всички части с изключение на
тази, в която е посочил, че е посещавал често мястото. Не ги отрича обаче в
останалата, прочетена част, в която е заявил, че обсъжданата къща е била на подс. Г.Р. и лице с прякор „войника“, за когото пояснява в
разпита си пред съда, че това е прякора на лице с малко име А.. Съдът приема,
че се касае именно за св. А.М., доколкото и от показанията на св. М.А. с
категоричност се установява, че именно той е бил наричан в приятелския си кръг
по този начин. Или, от показанията на тези двама свидетели се установява, че
лицата, които определят като ползватели на къщата са подс. Г.Р., а св. Ц.П.
посочва като такъв и св. А.М.. И от тези гласни доказателствени
средства обаче не се установява подс. Н.В. да е
пребивавал трайно на обсъждания адрес. Макар двамата свидетели да сочат, че са
ходили на гости на Н. и Г. (като за съда не съществува съмнение, че става
въпрос именно на подсъдимите), уточняват, че свързват къщата като място на
пребиваване на подс. Г.Р., а св. Ц.П. като такова и
на св. А.М.. Изрично посочват, че подс. Н.В. е
лицето, което са познавали по-добре и с когото са ходели на тези събирания,
като подчертават, че не са били негови гости. Или, и от показанията на тази
група свидетели не може да се изведе безспорно заключение за трайно пребиваване
на подс. Н.В. на инкриминирания адрес. Съдът подчертава,
че от показанията на св. А.П. и Ц.П., които безспроно
са имали наблюдения върху случващото се в къщата, не може да се направи извод,
че към инкриминираната дата подс. Г.Р. вече не е
пребивавал там. Действително двамата заявяват, че към 21.03.2013г. не са знаели
кой е живеел в къщата, но в нито един
момент не сочат да е имало промяна в живущите там лица, нито изключват подс. Р. от този кръг.
Показанията на свидетелите П.Р. и В.Г. не
допринасят за разкриване на обективната истина по делото, същевременно не
внасят противоречие с останалия събран по делото доказателствен
материал, доколкото заявяват, че макар да допускат да са ходили в къщата,
намираща се във вилна зона Бонсови поляни, сочат, че
не могат да посочат ползвателите на имота. Тези показания съдът отдава на логичния
стремеж на двамата свидетели, спрямо които наказателното производство по
настоящето дело е приключило по реда на глава ХХІХ НПК, да се дистанцират от
деянията и лицата, които са били установени и задържани във връзка с
първоначално постъпила информация за извършени именно от тях престъпни прояви.
Независимо от това и доколкото не пораждат противоречие с останалия събран по
делото доказателствен материал и не разкриват
информативна стойност, съдът не намира за нужен по-нататъшен детайлен анализ на
тези гласни доказателствени средства.
Съдът намира, че следва да отдели по-подробно
внимание на показанията на св. А.М., доколкото те са единствените, които
подкрепят развитата от подс. Г.Р. теза за фактическо преотдаване, респ. пренаемане на имота от друго лице след
м. ноември, 2013 г., респ. за липса на съпричастност към държаните с цел
разпространение наркотични вещества и отглеждане на растения от рода на конопа
в къщата от страна на подсъдимите. На първо място съдът изключи от доказателстевния материал по делото прочетените на
основание чл. 281, ал. 2 НПК обяснения на А.М., дадени от него в качеството му
на обвиняем по същото дело.
Съображенията на съда за това са следните.
Посоченият процесуален ред за приобщаване на обяснения на обвиняем при
предпоставките на чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК, касае само такива, които са били
депозирани по реда на чл. 222 НПК, какъвто настоящият случай не е. А.М. е дал
обяснения не пред съдия, а пред орган на досъдебното производство в
процесуалното качество на обвиняем. Разпитът на обвиняемия в досъдебното
производство, не включва осигуряването на
явяването на другите обвиняеми и защитата им, така, както това е
предвидено с разпоредбата на чл. 223, ал. 2 НПК. При това положение в случаите
на чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК обясненията на обвиняем - дадени от него в хода на
досъдебното производство пред разследващ орган, със или без съгласието на
страните по делото, не могат да бъдат приобщавани по пътя на чл. 281, ал. 2 НПК. Тъкмо в това е и съществената гаранция за правото на защита на подсъдимите
Р. и В., доколкото процесуалните правила ограничават възможността за
приобщаване на обясненията на обвиняем, разпитван при предпоставките на чл.
118, ал. 1, т. 1 НПК, само до тези, дадени от него преди това само пред съдия,
било по реда на чл. 222 НПК или пред друг състав на съда.
На следващо място съдът приема, че липсват
основания да не бъдат кредитирани показанията на св. М., дадени в с.з., с
изключение на частта в която установява, че в периода след Нова година, в
началото на 2013 г. е пренаел инкриминираната къща от подс.
Г.Р., след което последният не е пребивавал там, не е посещавал мястото и
следователно не е съпричастен към деянията, за които е предаден на съд. В тази
връзка съдът приема, че досежно посочените
обстоятелства показанията на св. М. са изолирани и вътрешнопротиворечиви.
За да достигне до този извод съдът обсъди заявеното от М., че е пренаел къщата
заедно лице с малко име Ради, за чието фамилно име няма категоричен спомен и
който е бил лицето, което се е занимавало с плащането на наема. За такова лице
не съобщава нито един от останалите разпитани по делото свидетели, включително
подсъдимите в дадените от тях обяснения пред съда. Нещо повече подс. Г.Р. е категоричен, че къщата е била пренаета
единствено от св. А.М., няма информация в нея да са живели други хора и
единствено с него е общувал по повод плащането на наема. На следващо място неубителността на депозираните от св. М. показания
произтича и съдържащите се в тях вътрешни противоречия. Така, св. М. сочи, че
много пъти е бил на събирания в къщата, като са ходели там при подс. Г.Р., което продължило около 3-4 месеца след Нова
година, до към м. април (очевидно, 2013 г.). При така заявеното от свидетеля
остава неясно кога е била наета къщата от него и неусатновеното
по делото лице с малко име „Ради“, доколкото отдаването на къщата под наем е
било преустановено след полицейската акция на 22.03.2013 г. На следващо място
св. А.М. депозира напълно противоречиви данни и за това посещавал ли е подс. Г.Р. къщата след твърдяното преотдаване
под наем на св. М.. Така първоначално М. посочва, че след като той и неусатновеното по делото лице с малко име „Ради“ са взели
къщата, същата не е била посещавана от никой от двамата подсъдими, малко
по-късно обаче заявява точно обратното, а именно, че допуска да се е случвало
по време на събирания подсъдимите Р. и В. да са оставали да пренощуват в
къщата, както и че той не е знаел точно какво се е случвало в наетото от него
жилище. Следва да се отбележи, че последното твърдение на М. съдържа колебание
единствено досежно факта двамата подсъдими да са
оставали да пренощуват в къщата след събирания и липсва такова относно факта на
присъствието им изобщо на такива събития.
Не на последно място показанията на св. А.М.
звучат неубедително и на фона на описанието, което дава на къщата, в която
твърди, че е живял и отглеждал растения от рода на конопа. Така от неговия
разказ се установява, че отглежданите растения марихуана са били с еднаква
височина от около един метър, както и че в къщата други наркотични вещества не
са били държани. Тези обстоятелства напълно противоречат на показанията на
разпитаните свидетели – най-вече на тези на св. П.Т., която дава подробно
описание на всички намерени в къщата растения от рода на конопа, както и на
съдържащите се по делото писмени доказателствени
средства – протоколите за оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване,
обективиращи намерените и иззети от инкриминирания
адрес вещества и растения – значително надвишаващи броя и различаващи се по
състояние и фаза на развитие от това описано от М.. Посочените доказателствени средства внасят основателно съмнение във
верността на твърденията на св. А.М., който макар да посочва, че основно той се
е грижел за отглеждането на растенията, не можа да даде точно описание на
същите, същевременно изцяло отрече в къщата освен растенията, да са били
държани наркотични вещества. Горното от своя страна даде основание на съда да
приеме, че макар да е пребивавал в къщата и да е бил съпричастен към
отглеждането на растенията от вида на конопа и държането на различни по вид и
количество наркотични вещества, това далеч не изключва съпричастността на други
лица към инкриминираните деяния, в частност това на подс.
Г.Р.. С оглед всичко изложено съдът прие твърденията на св. А.М., свързани с
това, че към датата на провеждането на полицейската акция той и неустановеното
по делото лице с малко име „Ради“ са били единствените съпричастни към
инкриминираните деяния лица, за недостоверни, съставляващи опит за изграждане
на защитна версия в полза на двамата подсъдими, поемайки изцяло вината за
случилото се. При оценката на тези показания съдът отчете факта, че св. А.М. вече
е понесъл наказателна отговорност да извършените от него престъпления, към които
е съпричастен, познава се с двамата подсъдими, макар да отрича близки отношения
с тях, поради което е напълно логично и житейски достоверно да се стреми със заявеното
по време на разпита си да ги оневини, без докрай да осъзнава наказателната
отговорност, която носи за лъжесвидетелстване.
Следва да се отбележи обаче, че
констатираните противоречия в показанията на този свидетел (вътрешни и с останалия
събран по делото доказателствен материал), обуславят
изключване на развитата защитна теза, че той и евентуално неустановеното по
делото лице с малко име „Ради“ са единствените съпричастни към инкриминираните
деяния.
На следващо място съдът кредитира изцяло
показанията на св. И. Т.– наемодател на инкриминраната
къща. Именно неговите показания в най-висока степен на обективност допринасят
за изясняване на въпроса кое е лицето пребивавало трайно в инкриминираната
къща, респ. е съпричастно към инкриминираните деяния. За да възприеме като
надеждни тези гласни доказателствени средства, съдът
на първо място обсъди факта, че през цялото време на воденото наказателно
производство в двете му фази – съдебна и досъдебна, този свидетел напълно
добросъвестно и безпристрастно изложи известните му факти. Както в разпита му
пред съда, така и в показанията си, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК,
св. Т. излага единствено известните му по случая факти, без да се стреми да
оневини или напротив да влоши положението на подс. Р.
или това на подс. В., когото твърди, че не познава.
Независимо, че в собствения му имот са били отглеждани растения от вида на
конопа и са били държани високорискови наркотични вещества, като по този начин
практически домът му се е превърнал в местопрестъпление, същият не демонстрира
негативно отношение към подс. Г.Р., на когото се е
доверил като му е поверил къщата си за ползване. Преди отдаването под наем св. Т.
не е познавал подсъдимите и свидетелите по делото, а след това е общувал само с
подс. Г.Р.. С никого от тях не е имал приятелски или
влошени отношения. Ето защо, съдът приема, че показанията му не разкриват
стремеж, различен от този за разкриване на обективната истина.
Установява се от посочените гласни доказателствени средства, че св. Т. като лице, живущо на
съпружески начала с наследничката на къщата, намираща
се във вилна зона Бонсови поляни, местност Люлин в
гр. София посредством съдействието на агенция за недвижими имоти я е отдал под
наем. Той е бил единственият, който се е занимавал с произтичащите от наемните
отношения подробности. На 05.05.2012 г. той като
наемодател и подс. Г.Р. в качеството му на наемател са
сключили договор за отдаване на къщата, намираща на посочения по-горе адрес под
наем. При сключването на договора, св. Т. се уверил в самоличността на подс. Р. от представената от последния лична карта. Изяснява
се от тези показания, че при отдаването на къщата под наем същата била
обзаведена и напълно пригодена за ползване. В нея обаче не е имало, каквито и
да било растения или високорискови наркотични вещества. Св. Т. предал
единствените ключове от имота именно на подс. Г.Р. и
именно и само с него е общувал по повод наемните отношения. Отново на него през
м. октомври, 2012 г. показал начина, по който функционира отоплителната система
на къщата, за която цел той и Р. влезли в гаража, в който все още нямало
подозрителни вещи или предмети, включително растения. Действително от тези
гласни доказателствени средства се установява, че в
периода след м. октомври, 2012 г. до края на м. февруари, 2013г. св. Т.не е
посещавал отдадения от него под наем имот, но през целия този период сочи, че
наемните отношения е уреждал единствено и само с подс.
Р.. Дори когато при посещението му в къщата през м. февруари, 2013 г. заварил в
нея други лица, сред които не разпознал подс. Г.Р.,
му била предадена сумата от 300 лв. като част от дължимия наем, за която му било
обяснено, че е оставена именно от Г., бил уверен от присъстващите, че подс. Р. е отишъл до Банско поради финансови затруднения,
за да намери пари. Последващите му контакти във
връзка с наема, включващи и такива с неустановени по делото лица, винаги са затвърждавали увереността му, че те действат именно от
името на подсъдимия Р.. Нещо повече, факта, че този подсъдим е продължавал да
обитава трайно къщата, бил е в течението на уреждането на наемните отношения и
се е занимавал лично с тях, се установява и от заявеното от св. Т., че в
периода 17-20.03.2013г. именно Р. му е позвънил по телефона, за да му каже, че
има намерение да му предаде наведнъж наема за два месеца – март и април.
Независимо, че след проведената полицейска акция на 21-22.03.2013 г. друго
(неустановено по делото) лице се е свързал с наемодателя Т., за да му съобщи,
че в къщата има проблем, това не може да обоснове разумен извод за
преустановено ползване на имота от страна на подс. Р..
Това е така, тъй като именно това неустановено по делото лице пояснило на св. Т.,
че не друг, а Р. отглежда „трева“ в къщата, а когато на 23.03.3013г., отишли до
имота, казал, че е взел ключа от къщата отново от подс.
Г.Р., у когото пояснил, че се намирали останалите ключове, осигуряващи достъп
до имота. Не на последно място при последния контакт между св. Т. и подс. Г.Р. – на 31.03.2013 г., последният поискал достъп до
къщата (тъй като наемодателят вече бил сменил кода на алармата), за да си вземе
намиращите се там дрехи.
С оглед изложеното съдът приема, че от
посочените показания на св. И.Т., които са с най-висока степен на обективност и
информативност относно лицата пребиваващи трайно в
инкриминираната къща, се установява, че макар в отдадения под наем имот в
различни периоди да са отсядали и други лица, подс. Р.
не е преустановявал трайното си пребиваване в него. Следва да се подчертае, че
къщата е била на два етажа, с 4 спални и е позволявала подобно съжителство.
Следва да се отбележи обаче, че и от тези
гласни доказателствени средства не може да се направи
извод за подобно трайно пребиваване в къщата на другия подсъдим – Н.В., за
когото св. Т. не споменава изобщо в разказа си и дори сочи, че не може да каже
дали изобщо е виждал.
Съдът кредитира обясненията на подс. Г.Р., с изключение на частта, в която развива тезата
си, че в края на м. октомври, 2012 г. е преотдал под
наем къщата, намираща се във вилна зона Бонсови
поляни в местност Люлин, на св. А.М., след което не е пребивавал в нея, не я е
посещавал и не е съпричастен към случващото се в нея и няма отношение към
държането на установените там високорискови наркотични вещества и растения. На
първо място съдът изходи от двойнствената природа на обясненията
на подсъдимия, които освен доказателствено средство
са и способ за защита в наказателното производство. Ето защо при детайлния им
анализ съдът прие, че не може да се довери на заявеното от подс.
Г.Р. в посочените по-горе части и да гради въз основа на него правните си
изводи. Следва да се посочи, че развитата от подс. Р.
теза се подкрепя по някакъв начин единствено от показанията на св. А.М. и се
опровергава от останалия събран по делото доказателстевен
материал. Така от разпита на свидетелите А.П. и Ц.П. се установява, че и
двамата са посещавали инкриминираната къща, където са ходели на гости на подс. Р.. Подобни данни се съдържат и в показанията на
служителя на МВР, участвала в провежданата полицейска акция – св. П.Т., която
още при първоначално проведената беседа със св. А.М. е разбрала именно от него,
че именно Р. е лицето, което обитава къщата. Твърденията за промяна на
наемателя се опровергават и от показанията на наемодателя на къщата – св. И.Т.,
който освен, че е категоричен, че не е разбрал за подобна смяна на страна по
договора за наем, сочи, че и след провеждането на полицейската операция подс. Р. го е търсил, за да си вземе лични вещи от
жилището. Последното от своя страна влиза в радикално противоречие с заявеното
от подс. Р., че още към октомври е изнесъл целия си багаж
от къщата, в която евентуално били останали ненужни лични вещи. Нещо повече,
ако се приеме, че подс. Р. не е обитавал и както
заяви пред съда не е ходил в къщата след м. октомври, 2012 г. до провеждането
на полицейската акция на 21-22.03.2013г., остава неясно по какъв начин в къщата
е установен електронен фиш, издаден от 06 РУ СДВР на негово име, върху които са
били констатирани годни за идентификация и сравнително изследване неговите дактилоскопни следи.
Версията на подс. Г.Р.
за пренаемането на къщата се подкрепя единствено от твърденията на св. А.М..
Съдът изложи съображения по какви причини намира същите за недостоверни, поради
което тук само ще бъдат маркирани. Първо, М. сочи, че е пренаел къщата заедно
лице с малко име Ради, за каквото не се съобщава от нито един от останалите
разпитани по делото свидетели, включително подсъдимите в дадените от тях
обяснения пред съда, а подс. Г.Р. е категоричен, че
къщата е била пренаета единствено от св. А.М., няма информация в нея да са
живели други хора и единствено с него е общувал по повод плащането на наема.
Второ, дори от показанията на св. М. остава неизяснен периода на твърдяното
пренаемане на къщата, доколкото твърди, че много пъти е бил на събирания при подс. Г.Р. в период, продължил около 3-4 месеца след Нова
година, до към м. април (2013 г.), същевременно се установява безспорно, че
ползването на къщата е било преустановено след полицейската акция на 22.03.2013
г. Трето, твърденията на подс. Г.Р., че след като е
предал ползването на къщата на св. М. не я е посещавал, остават непотвърдени
независимо от положените от съда и страните усилилия да изяснят това
обстоятелство, доколкото първоначално М. посочва, че след като се е настанил в
къщата, същата не е била посещавана от никой от двамата подсъдими, по-късно
обаче заявява точно обратното, а именно, че може и да се е случвало по време на
събирания в къщата подсъдимите Р. и В. да са оставали да пренощуват в къщата,
като това твърдение на М. съдържа колебание единствено досежно
факта дали двамата подсъдими са оставали да пренощуват в къщата след събирания
и липсва такова относно факта на присъствието им изобщо на такива събития.
Освен посочената липса на доказателствена
подкрепа на версията на подс. Г.Р., настоящият
съдебен състав намира, че обясненията му звучат неубедително и нелогично. Така
например, сочената причина за преотдаване на наетата
къща на св. А.М., а именно, че имал депозит и предплатен наем, които щял да
загуби в случай на предварително прекратяване на договора със св. Т., се
преценява като лишена от правдивост. Това е така не само защото св. Т. говори
единствено за редовно плащане на наем, но не и за предплатен такъв, но и поради
факта, че видно от договора за наем от 05.05.2012г. подс. Г.Р. освен месечния наем е заплатил единствено сумата
от 700 лева, представляваща парична гаранция за „подсигуряване при
недобросъвестно ползване и незаплащане на сметки по експлоатацията на имота и
коректно протичане на наемните отношения“ и още че „сумата подлежи на връщане
при прекратяване на договора, в случай че наемателят добросъвестно е изпълнил
всички свои задължения“. Видно от горното размерът на сумата, която е била
платена извън дължимия наем е била не повече от 700 лв., връщането на която подс. Р. е можел да претендира при добросъвестно заплащане
на задълженията, свързани с ползването на имота. Ето защо изтъкнатата от подс. Р. мотивация да предаде държането на жилището на св. А.М.,
вместо да прекрати наемните правоотношения, не почива на установимите
от доказателствата по делото разумни съображения.
Не на последно място посочената от подс. Г.Р. причина за неуведомяване на наемодателя – св. Т.,
за настъпилата промяна на страна по договора отново не намира опора в каквато и
да било разумна логика. Твърденията, че не е уведомил св. Т. за предаването на
владението на други лице, тъй като наемодателят бил свестен човек и Р. не е
имал проблеми с него са аргументи в полза на евентуално обратно поведение, а
именно стремеж да отвърне с добросъвестност и честност при изпълнението, респ.
прекратяването на съществуващите облигационни правоотношения.
Всичко това, както и естествения стремеж на подс. Р. в това му процесуално качество да оневини себе си,
съзнавайки възможните неблагоприятни последици от изхода на наказателното
производство, както и факта, че спрямо подсъдимите задължението да говорят
истината, скрепено със санкцията на наказателното право е неотносима, мотивира съда да не даде вяра на обясненията
на Р. в обсъдените части, като приеме, че и към датата на извършване на
полицейската акция – 21-22.03.2013 г., подс. Г.Р. е
ползвал инкриминираната къща и е бил съпричастен към отглеждането на растенията
от рода на конопа и държането с цел разпространение на високорискови наркотични
вещества.
По отношение на обясненията на подс. В., съдът намира, че липсва причина поради която не
следва да бъдат кредитирани. Това е така, доколкото същите не противоречат на
останалия събран по делото материал. От посочените гласни доказателствени
средства се установява, че през инкриминирания период се е занимавал с отглеждане
на лозя, познавал се е със св. Ц.П., покрай когото е ходим на събиранията в
къщата, намираща се в гр. София, вилна зона Бонсови
поляни, местност Люлин. Събиранията били посещавани от около 10-20 човека. Тъй
като пътувал от Благоевград подс. В. обикновено носел
със себе си лични принадлежности, в това число четка за зъби. Събиранията
обикновено продължавали до сутринта, когато гостите, включително и подс. В. си тръгвали. Информацията, изнесена в обясненията
на подс. В. практически остана неопровергана от
останалата събрана по делото доказатествена маса,
поради което съдът намира, че следва да ги кредитира с доверие. По делото не се
установи подс. В. да е пребивавал трайно в инкриминираната
къща. Подобни твърдения се съдържат единствено в показанията на св. А., които
обаче представляват оценка и лични впечатления, за които не се установява на
какви конкретни факти почиват. Всички останали свидетели не посочват подс. В. да е сред домакините на събиранията. Такъв извод
не може да бъде направен и от беседата, проведена от св. П.Т. със св. М. още по
време на протичащата полицейска акция на инкриминираното място, нито от
отбелязаното от него в протокола за претърсване и изземване, доколкото същият
като единствено лице, установено на мястото на извършване на престъплението е
напълно възможно да е посочил имена на свои познати – потенциални автори на
деянието, с единствената цел да оневини себе си. Не се опровергават, напротив
потвърждават се обясненията на подс. В. от
заключението на изготвената по делото СМЕ по метода на ДНК анализа,
установяваща съвпадение между ДНК на този подсъдим с установената по намерените
в банята на първия етаж четки за зъби. За намирането на ползвани от В. четки за
зъби на инкриминираното място, същият дава напълно достоверни обяснения, които
са в унисон и с ежедневните хигиенни навици на мнозинството от хората.
Съдът намира единствено, че не може да
възприеме като обективни твърденията на подс. В. в
частта, в която установява, че след Нова година подс.
Р. е напуснал къщата и е имало нов наемател. В тази част съдът приема, че е
напълно възможно възприятията на подс. В. да не са
били напълно точни на фона на заявеното от него, че е познавал подс. Р. и св. М. единствено от провежданите в къщата събирания,
без да са имали по-близки отношения помежду си. Така напълно реално е
възпроизведеното от подс. В. в обясненията му пред
съда да не почиват на непосредствено възприети от него факти и обстоятелства, а
на последващи впечатления, придобити от разкази от
останалите запознати със случая лица, с които е бил в по-близки отношения. В
тази връзка съдът отчете и изминалия период от време, през който е напълно
нормално собствените възприятия да бъдат повлияни от разкази и внушения на
други лица. Касае се за наемни правоотношения по повод къща, във връзка с които
подс. В. не е имал задължения. В нея често са се
събирали много хора, поради което е напълно възможно като лице, което не е било
пряко засегнато от договорните отношения да не е проявил нужната
заинтересованост в различните периоди кой конкретно е бил наемателят на къщата,
респ. дали в някакъв момент е настъпила промяна на ползвателя й.
От своя страна поемните
лица - свидетелите А.Т. и А.Р., дават показания относно установените и отразени
в съответните протоколи за оглед и претърсване и изземване обстоятелства.
Свидетелите макар да нямаха точен спомен за конкретното наказателно производство
бяха единодушни, че винаги когато са участвали като поемни
лица при извършени процесуалноследствени действия, те
са били провеждани в тяхно присъствие, лично са възприели намирането на
предмети, запознавали са се със съдържанието на съставените за тези действия
процесуални документи и едва след като са се уверявали в тяхната достоверност и
обективност, са ги подписвали. Фактът, че качеството на поемни
лица свидетелите Т. и Р. са съвместявали с това на лица, обучаващи се в
академията на МВР, както и че са били предварително ангажирани за участие при
извършването на огледа и претърсването и изземването от къщата, не може да
доведе до автоматичен извод за компрометиране на тези писмени доказателствени средства. Действително идеята за граждански
контрол върху действията на органите на предсъдебната
фаза на наказателното производство поначало не предвижда такава фигура на
предварително подбрано поемно лице, но доколкото и
двете поемни лица потвърждават, че винаги, когато са
участвали в посочената процесуална роля са наблюдавали внимателно действията на
разследващите, запознавали са се със съставените протоколи и едва когато са се
уверявали, че съдържанието им обективно и вярно отразява проведените действия,
респ. намерените и установени вещи и предмети са подписвали съответния
процесуалния документ, то липсва пречка за кредитирането на обсъжданите писмени
доказателствени средства. Изложеното, както и
обстоятелството, че и Т., и Р. категорично
посочиха, че не са били в отношения, с академията на МВР, които да са
предполагали наличие на властнически правоотношения и обстоятелството, че
заявиха определени спомени за инкриминирания случай още веднъж, мотивира съда
да приеме не са налице предпоставки за изключването на протоколите за оглед и
претърсване и изземване от доказателствения материал
по делото. Нещо повече, св. Т. и Р. като лица, обучаващи се в академията на МВР
следва да имат най-пълен интерес да изпълняват добросъвестно задълженията си,
включително тези които са имали като поемни лица.
На следващо място съдът намира, че следва да
кредитира като годно доказателствено средство
протокола за претърсване и изземване от къщата, намираща се в гр. София, вилна
зона Бонсови поляни, местност Люлин, ведно с
фотоалбум към него, одобрен с Определение на съдия при СГС, по реда на чл. 161,
ал. 2 от НПК. Съображенията на съда за това са следните: от показанията на
свидетелите Т. и Р. се установява, че протоколът за претърсване и изземване от
22.03.2013 г. (л. 16-22 от т. І от досъдебното производство) е годно писмено доказателствено
средство по смисъла на чл. 105, ал. 1 НПК. Процесуално-следствените действия по
чл. 161 от НПК са били законосъобразно извършени. Този извод се основава на
категоричните показания, както на свидетеля Т., така и на свидетеля Р., които
заявяват, че действията по претърсването и изземването на веществените
доказателства са били извършвани пред тях, в тяхно присъствие. Съгласно чл. 137 НПК поемните лица имат правото да правят бележки и
възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки,
изменения и допълнения на протокола. Следователно, присъствието на поемните лица при извършването на съответното
процесуално-следствено действие (в случая при извършването на претърсването и
изземването) гарантира, от една страна, неговото законосъобразно извършване, а
от друга - достоверността на отразените в протокола обстоятелства. И двете поемни лица са категорични, че са присъствали на
претърсването на жилището, наето от подс. Г.Р., както
и при изземването на описаните в протокола вещи. Следователно, налага се
недвусмисленият извод, че двамата свидетели са възприели непосредствено
извършваните по време на претърсването и изземването действия от разследващите
органи. Поемните лица с категоричност заявяват, че са
присъствали при действията на полицейските служители, като макар да нямат
конкретни и ясни спомени от инкриминирания случай, заявяват, че са възприели претърсването
на помещението, както и на намирането на вещите и описването им в протокола.
Оттук и с положените впоследствие подписи са удостоверили достоверността на
обстоятелствата, отразени в протокола.
Съдът дължи отговор на възражението на
защитата на подс. Р. за фактически достъп до инкриминираната
къща, в която са били открити високорискови наркотични вещества и растения от
вида на конопа на други лица и в частност на св. А.М., както и че не може
намереното в жилището да се свърже с личността на подсъдимия. Въз основа на
посоченото твърдение защитата предлага на съда да приеме, че авторството на
деянието не е установено по несъмнен и безспорен начин. За да отговори на
посоченото възражение, съдът анализира
гласните доказателства съобразно тяхната относимост
към двата пункта на обвинението.
Съдът намира, че без съмнение, откритите в къщата,
наета от подсъдимия Р. инкриминирани високорискови наркотични вещества и
растения се свързват и с него, а не само със св. А.М., който е признал вината
си за това престъпление. Извод в този смисъл се обосновава и от показанията на
св. Т., св. А.П., св. Ц.П., включително и от обясненията на подс.
В., както и в резултат на тяхната съпоставка с останалия доказателствен
материал. Св. Т. потвърди пред съда, че жената
с която е живеел на съпружески начала е била собственик на къщата, с
категоричност посочи, че е отдал имота именно на подс.
Р. и единствено с него е общувал във връзка с уреждането на наемните отношения.
В производството пред съда показанията на св. Т. са източник на доказателства
за това, че включително в периода след началото на 2013 г., макар наемната цена
на имота да му е била предавана от други лица, те недвусмислено са заявявали,
че действат от името и за сметка на подс. Г.Р.. Не на
последно място показанията му установяват и факта, че преди провеждането на
полицейската акция подс. Р. го е търсил, за да го
увери, че има намерение да му заплати наведнъж наема за месеците март и април,
2013 г., а след това отново го е търсил, за да получи достъп до къщата, за да може
да си вземе останалия му багаж. От тези гласни доказателствени
средства е установен начинът, по който е било осъществено фактическото предаване на владението на
къщата, а именно лично на подсъдимия Р.. В тази част те са убедително
потвърдени и от факта, че този свидетел идентифицира подсъдимия в
производството пред съда именно във връзка с това обстоятелство. Фактът, че част
от месечните вноски, представляващи, определена от св. Т. наемна цена на
няколко пъти е била заплащана от други лица, не опровергава факта, че
ползването на процесния имот е свързано с подсъдимия.
Още повече, че обвинението по двата му пункта е за деяния, извършени в
съучастие като извършител с други лица, сред които св. А.М., който е признал
вината си за тези престъпления в производство, протекло по реда на Глава ХХІХ
НПК. Въз основа на гласните доказателства, събрани при разпит на лицата, с които
подсъдимият Р. е общувал и са посещавали наетия от него имот през
инкриминирания период е установено, че същите, както и подс.
В. са ходели в къщата на гости именно при Р., без да са били постоянно
пребиваващи в ползвания от него дом.
Преценката на изложените по-горе доказателства при
съпоставка с точните места, на които са били открити инкриминираните високорискови
наркотични вещества в къщата на подсъдимия и времевия период, изискващ
отглеждането на множество растения, част от които достигнали значителна
височина, дава основание за извод, че държането на инкриминираните от
обвинението високорискови наркотични вещества и растения се свързва именно с наемателя
на къщата, т.е. с подсъдимия Р.. Дали други лица са били съпричастни към държането
на инкриминираните високорискови наркотични вещества и отглеждането на
растенията, може да обоснове извод единствено за извършване на престъпленията,
за които е ангажирана наказателната отговорност на Р. при условията на
съучастие, но не и да изключи същата.
Св. Т. даде пред съда подробно описание на
състоянието, в което е предал на подсъдимия къщата (обзаведена, годна за
живеене, с прилежащ гараж, който не е бил преграден). Липсват каквито и да е обективни данни св. Т. да е държал и
употребявал високорискови наркотични вещества или да е отглеждал растения от
вида на конопа, респективно – да е оставил такива в къщата, обект на
претърсване и изземване на инкриминираната дата. Липсват каквито и да е
източници на доказателства след предаването на къщата св. Т. да е имал самостоятелен
достъп до нея в отсъствието на подс. Р.. От
показанията му, отнесени до обстоятелствата, при които е бил известен за
проведената полицейска акция, може да се заключи, че липсват каквито и да е
противоречия с твърденията на същия свидетел, че не е знаел как е бил използван
имота през периода след отдаването му под наем на пос.
Г.Р..
От разказа на свидетелите, посещавали къщата
в периода след наемането й от подс. Г.Р. до провеждането
на полицейската акция, също се установява трайна свързаност на подс. Р. с имота, тъй като посочват, че именно той е
лицето, при което са били провеждани посещаваните от тях събирания.
Действително част от тази група свидетели посочи, че макар подс.
Р. да е бил лицето, при което са били организирани събиранията, заявиха, че не
знаят кой е живял в къщата, което съдът отдаде от една страна на стремеж да не
навредят на този подсъдим, с оглед познанството им с него, от друга страна при
подобна честота и посещаемост на провежданите сбирки
е напълно възможно да не могат да посочат с висока степен на сигурност кои
именно лица са били най-трайно свързани с къщата, още повече, че е било
практика в нея да пренощуват и други хора, включително самите свидетели, а и подс. В..
Последното обстоятелство не се възприема от
настоящия съдебен състав като такова пораждащо съмнение за авторството на
деянието. От една страна това е така с оглед твърденията на обсъжданата група
свидетели, че не са знаели за наличието на високорискови наркотични вещества и
растения от рода на конопа в къщата, в която са ходели при подсъдимия и са
разбрали за това обстоятелство едва впоследствие. От друга страна, това е така,
тъй като и подсъдимият при упражненото си право да даде обяснения, не успя да
внесе разумно съмнение относно собствената си съпричастност към деянието.
Обясненията му бяха коментирани по-горе, за това тук само ще бъде маркирана
вътрешната им противоречивост и тази с показанията на св. Т., в чиято
обективност съдът няма основание да се съмнява. Не могат да не бъдат отчетени и
разминаванията и неубедителността на
обясненията на подс. Р., тези на подс. В. и показанията на св. М. относно преустановяването
на пребиваването на подс. Р. в инкриминираната къща
след началото на 2013 г., когато според тях се е случила твърдяната промяна в
ползването на имота.
Съдът дължи и отговор на това по какви
причини не споделя тезата на обвинението относно наличието на достатъчно
безспорни доказателства относно съпричастността на подс.
В. към двете деяния, за които е предаден на съд. Твърдения в тази насока
излагат св. А., участвал при провежданото на наблюдения на адреса и св. Т.,
възприела разказа на св. М. при установяването му на инкриминирания адрес.
Показанията на тези двама свидетели се възприема от съда като недостатъчно
надеждни, за да обосноват по безспорен и несъмнен начин твърдяната от СГП
съпричастност на подс. В. към престъпленията, за
които е ангажирана наказателната му отговорност. В тази връзка съдът прецени,
че св. А. не само е участвал в провеждането на полицейската акция и в този смисъл
е напълно възможно да има известен стремеж към депозиране на показания,
уличаващи наблюдаваните лица, включително подс. В.. Беше
отчетено и обстоятелството, че този свидетел не можа да посочи по какви причини
е преценил, че подс. В. е обитавал обсъжданото
жилище, още повече, че успя да обоснове преценката си относно същите
обстоятелства по отношение на св. П.Р., който според служителя на ГДБОП е бил
забелязван ежедневно да паркира автомобила си пред инкриминираната къща.
Същевременно св. П.Т. е възприела и добросъвестно възпроизвежда разказа на св. А.М.,
установен при проведената полицейска операция на инкриминираната дата,
верността на който обаче не може да бъде приета от съда безкритично. Напротив,
възприетото от св. Т. е разказ на лице, което ясно е осъзнавало вероятното си
бъдещо процесуално качество на обвиняем, а в последствие и подсъдим и като
засегнато лице е напълно реално при първоначалните деяствия
на полицията да се е опитал да избегне наказателна отговорност като посочи
други лица, съпричастни към деянието без да държи сметка за достоверността на
твърденията си. Не може да бъде подминато и специфичното му процесуално
качество при провеждането на тези първи действия по разследването, което му
позволява да не говори истината без да съществува опасност да понесе
последиците от наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.
Твърдяната от държавното обвинение
съпричастност на подс. В. към инкриминираните деяния
не може да бъде изведена и от установените на място веществени доказателства –
три броя четки за зъби, по които е била констатирана ДНК, идентична с тази на подс. В.. Касае се за косвено доказателство, от което може
да се изведе единствено заключение, че подс. В.
евентуално в някакъв момент е пребивавал в къщата. Последното не се отрича от този
подсъдим. Установява се и от показанията на останалите свидетели – М. и братята
– А.и Ц. П.. Не може обаче от тези гласни доказателствени
средства или от посочените веществени доказателства да бъде изведена каквато и
да било трайна връзка на подс. В. с мястото на
извършване на престъплението, доколкото нито един от споменатите свидетели не
го идентифицира, като лице живущо на адреса. Напротив, сочат, че са се засичали
единствено на събирания, а М. отрича изобщо лице различно от него да е
съпричастно към извършените престъпления.
Липсват други уличаващи подс.
В. доказателства, в това число дактилоскопни или
други следи по инкриминираните вещества и растения, включително в помещенията,
в които са се намирали, респ. от където са били иззети.
Не на последно място не може да се изведе
каквото и да било заключение, че подс. В. е
съпричастен към инкриминираната с обвинителния акт дейност от съдържанието на
изготвените по делото по ВДС от заложените специални разузнавателни средства,
независимо, че не съществува съмнение чий е гласът в процесните
разговори. Това е така, тъй като от същите не може да бъде установено изобщо наем
за кое помещение се обсъжда в подслушаните разговори, нито може да се обоснове
друга съпричастност на подс. В. към държането на високорисковите
наркотични вещества или към процеса на отглеждане на установените в къщата
растения.
С оглед изложеното съдът намира, че
авторството на деянието и субективната му страна се установяват единствено по отношение
на подс. Г.Р., включително от писмените доказателствени средства и показанията на свидетелите, а от
изготвените по делото експертизи се установява видът на инкриминираните
вещества и растения и тяхното количество.
Така, съдът кредитира изцяло заключенията на
изготвените по делото ФХЕ, КСППЕ, дактилоскопни
експертизи, съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК анализа, както и
назначените в хода на съдебното следствие графологическа
и фоноскопска експертиза. Последните не се оспорват
от страните. От своя страна заключението на изготвената по делото ФХЕ, в чиято
обективност и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява сочи на вида
на високорисковите наркотични вещества и растенията и тяхното количество.
Съдът кредитира изцяло и писмените
доказателства и докзателствени средства, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на
чл. 283 от НПК.
По отношение информацията, получена от
прилагане на СРС, съдът намира, че същата не подкрепя и не доказва повдигнатите
обвинения. В проведените от подс. Н.В. телефонни
разговори липсват доказателства в подкрепа на описаните в обвинителния акт
престъпни действия.
От
правна страна:
А. По
отношение на подс. Г.Р.
І.
По повдигнатото обвинение по чл. 354в, ал.1, пр.2 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК
Въз
основа на събраните доказателства е установена фактическа обстановка, която
дава основание за извод, че подсъдимият от обективна и субективна страна е
осъществил състав на това престъпление.
От обективна
страна подсъдимият Г.Р. е осъществил състава на престъплението по чл. 354в,
ал. 1 от НК, като в периода до 03,00ч. на 22.03.2013 г. в къща, находяща се в гр. София, вилна зона „Бонсови
поляни”, местност, „Люлин”, отглеждал множество растения от рода на конопа в
нарушение на установените в ЗКВНВП правила, както следва: в стая на втория етаж
на къщата, вляво от стълбите: 74 бр. канабисови разсадки, поставени в пръст в полиетиленови
гнезда с размери 3 см./3 см.; тревисти канабисови
растения, поставени в 138 саксии с размери 10 см./10 см.; канабисови
растения, поставени в 4 кръгли саксии, с височина на всички канабисови
разсади и растения от 1 см.; в стая на първия етаж след кухнята вдясно от
коридора - канабисови разсадки,
поставени в 45 саксии с размери 10 см./10 см. и в гараж - канабисови
растения с височина от 100 см. до 160 см., поставени в 122 саксии.
На първо място съдът приема, че непосочването
на начален период на извършване на престъпната дейност не съставлява твърдяното
от защитата съществено нарушение на процесуалните правила. Касае се за
продължено престъпление осъществено с едно деяние, изразяващо се в съвкупност
от действие и бездействие, при което субектът осъществява непрекъснато състава
на престъплението през определен период от време, като създава по този начин
едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване.
Това престъпление е довършено с прекратяването на престъпното състояние. Ето
защо и непосочването на началния период, в който подс.
Р. е започнал отглеждането на растенията от рода на конопа не създава неяснота
относно времето на извършване на престъплението, доколкото ясно е било посочено
в ОА, че деянието е довършено на 22.03.2013 г.
На следващо място деянието е било извършено в
нарушение на установените правила - чл. 27, ал.1, вр.
чл. 29, ал.1 от Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ - (чл. 27, ал.1 от ЗКНВП-Забранява се засяването и отглеждането на
територията на Република България на растенията опиев
мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа (канабис), освен в
случаите на чл. 29, ал.1.), а разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗКНВП гласи, че отглеждането,
семепроизводството, вносът и износът на растения и семена от рода на конопа
(канабис) със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол,
определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, както и вносът и
износът на семена от опиев мак се извършват само след
разрешение, издадено при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
земеделието и храните).
Подс. Р. е отглеждал посочените
растения, чието нето тегло, съдържание на активен компонент и стойност са били,
както следва: в стая на втория етаж на къщата, вляво от стълбите коноп
/марихуана/ с нетно тегло 161,59 гр., с процентно съдържане на активния
компонент тетрахидроканабинол 1%, на стойност 969.54
лв., получен след обиране и изсушаване на листната маса от 74 броя канабисови разсадки в полиетиленови гнезда с пръст с размери 3 см./3 см., от
тревисти канабисови растения в 138 саксии с размери
10 см./10 см. и от канабисови растения в 4 кръгли
саксии; в стая на първия етаж след кухнята вдясно от коридора - коноп
/марихуана/ с нетно тегло 12,39 гр., с процентно съдържание на активния
компонент тетрахидроканабинол 2,6%, на стойност 74.34
лв., получен след обиране и изсушаване на листната маса от канабисови
разсадки в 45 саксии с размери 10 см./10 см. и в
гаража - коноп /марихуана/ с общо нетно тегло 6300 гр., с процентно съдържание
на активния компонент тетрахидроканабинол, вариращо
от 11,5% до 12,3%, на обща стойност 37 800 лв., получен след обиране и изсушаване
на листната маса от канабисови растения с височина от
100 см. до 160 см., поставени в 122 саксии.
От обективна страна подсъдимият Р. е
осъществил всички признаци на деянието на по чл.354в, ал.1 от НК. Осъществил е
изпълнителното деяние на престъплението като е отглеждал описаните по-горе
растения в нарушение на разпоредбата на чл.27 от ЗКНВП. Отглеждането се е
състояло в създаването на благоприятни условия за покълването,
растежа и развитието на растенията марихуана. Полагането на грижа за техния
растеж - чрез създаване на условия за това - поливане, торене, осигуряване на
оптимална температура, осветеност и влажност.
От субективна
страна е налице съставомерност на деянието по чл.
354в, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е разполагал с техническа грамотност и
отделно от това, е имал яснота относно вида на отглежданите от него растения,
респективно, техния вид /всички растения са от рода на конопа, като за
отглеждането им е била създадена оранжерия със завидна усърдност/. За
субективната страна е от значение и това, че за отглеждането на растенията се е
наложило да бъде преграден прилежащия към къщата гараж, в която част са били
поставени специални отоплителни и осветителни тела, система за поливане и пр.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че тези растения са рода
на конопа и следователно е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е, че от неговото деяние ще настъпят общественоопасни последици, които е искал да настъпят.
Причина за извършване на престъплението е
ниското правосъзнание на подсъдимия.
Съдебният състав прецени, че подс. Р. е действал при условията на съучастие като съизвършител в извършването на престъплението със св. А.М.,
тъй като и двамата пряко и непосредствено са участвали в изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК – и двамата са отглеждали растения
от рода на конопа. Същевременно, доколкото не се установи подс.
В. да е съпричастен към извършването на престъплението, и на основание чл. 304 НПК съдът оправда подс. Р. в това деянието да е било извършено в съучастие
като извършител с подс. В..
ІІ. По повдигнатото обвинение по чл. 354а,
ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК
Въз основа на събраните доказателства е
установена фактическа обстановка, която дава основание за извод, че подсъдимият
Г.Р. от обективна и субективна страна е осъществил състав на престъпление по
чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От обективна
страна – подс. Р. на 21.03.2013г. около 22,40ч. в
къща, находяща се в гр.София, вилна зона „Бонсови поляни”, местност „Люлин”, в съучастие като
извършител с А.К.М. без надлежно
разрешително по ЗКВНВП държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества, както следва: в хол на първия етаж на къщата, в чекмедже под
телевизор: самозалепващо се полиетиленово пликче,
съдържащо кодеин фосфат, с нетно тегло 0,49 гр., на стойност 19.60 лв.; полиетиленова свивка, съдържаща амфетамин
с нетно тегло 0,30 гр., с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 3,5%, на стойност 9 лв.; полиетиленово
пликче с една таблетка хлор фенилпиперазин с нетно
тегло 0,26 гр. на стойност 9.10 лв.; полиетиленов
плик, съдържащ бучка амфетамин с нетно тегло 0,97
гр., с процентно съдържание на активния компонент амфетамин
3,3%, на стойност 29.10 лв. и в стая на втория етаж на къщата, вляво от
стълбите увит в лист хартия, представляващ удостоверение от „ЦКБ“ АД на името
на С.П.Г.и поставен в една раница, коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,37 гр., с
процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
17%, на стойност 2,22 лв.; върху картонена папка, поставена върху матрак, коноп
/марихуана/, с нетно тегло 10,90 гр., с процентно съдържание на активния
компонент делта – 9 - тетрахидроканабинол 17%, на
стойност 65,40 лв., всички наркотични вещества на обща стойност 134,42 лв.
Инкриминираните вещи са били държани именно
от подс. Р. в съучастие като съизвършител
със св. А.М. в обитаваната от тях къща, находяща се в
гр. София, вилна зона Бонсови поляни, местност Люлин,
от където са били иззети при извършеното по делото претърсване и изземване.
Извод за това защо съдът приема, че именно подс. Р. е лицето, което в съучастие с М. е държало
инкриминираните вещества бяха изложени подробно по-горе. Тук съдът намира за
нужно да посочи единствено, че съгласно заключението на изготвените по делото
експертизи, приети от съда без възражения от страните се установява, че
инкриминираните вещества представляват високорискови наркотични вещества,
подлежащи на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите
вещества, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ, брой 87/96г.,
Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от
Република България и обнародвана в Д. В. брой 89/93 г. и Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - Приложение № 1,
приета с ПМС № 293/11 г. към чл. 3, т.1 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите /ДВ бр. 30/1999 г.; изм. бр.
63 от 2000г.; бр. 74, 75 и 120 от 2002 г. и бр. 56 от 2003г./ - „растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната
медицина“.
Наркотичните вещества са били държани от подс. Г.Р. в съучастие със св. М., като е упражнявал
фактическа власт върху инкриминираните вещества, оставени в жилището, наето от
подсъдимия Р., което е обитавал в дните преди и на инкриминираната дата.
Инкриминираните наркотични вещества подлежат
на контрол, като подс. Г.Р. не е имал разрешение за
държане с цел разпространение на наркотични вещества, в това число и на
инкриминираните.
Деянието е съставомерно,
извършено след като върху процесните наркотични
вещества деецът упражнява реална фактическа власт в съучастие като съизвършител с А.М. е държал инкриминираните вещества,
иззети с протокола за претърсване и изземване от дома, нает и обитаван от подс. Г.Р. и в който са намерени негови дактилоскопни
отпечатъци и вещи.
Съдебният състав прецени, че подс. Г.Р. е действал при условията на съучастие като съизвършител в извършването на престъплението със св. М.,
тъй като и двамата пряко и непосредствено са участвали в изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК – и двамата са упражнявали
фактическа власт (държали са) наркотични вещества с цел тяхното разпространение.
Същевременно, доколкото не се установи подс. В. да е
съпричастен към извършването на престъплението,
и на основание чл. 304 НПК съдът оправда подс.
Р. в това деянието да е било извършено в съучастие като извършител с подс. В..
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че държи с цел
разпространение наркотични вещества, поставени под разрешителен режим, без да
има за това съответното разрешение. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е, че от неговото деяние ще настъпят общественоопасни последици, които е искал да настъпят.
На следващо място настоящият съдебен състав
намира, че е обоснован и изводът относно специфичната цел, с която са държани намерените
във владението на подс. Г.Р. наркотични вещества. От
доказателствата по делото - гласни, писмени и експертизи, по несъмнен начин се
установява, че подс. Г.Р. е държал високорискови наркотични вещества, на различни места в дома
си, в значително количество и от различни видове, на различни места, като при
извършеното претърсване са били иззети и електронни везни със следи от различни
видове наркотични вещества. Тези обстоятелства, ведно с показанията на свидетелите,
които заявяват, че в къщата са били провеждани множество събирания, както и
обстоятелството, че производството по делото е било образувано именно във
връзка с получен сигнал за разпространение на наркотични вещества, както и
фактът на установяване в обитаваното от Г.Р. жилище не само на наркотични
вещества от различни видове на значителна стойност, но и на други вещи, които
по предназначението си служат за измерване и се използват за целите на наркоразпространението, допълнително затвърждават
извода за специфичната цел на държаните от Г.Р.
в съучастие като съизвършител със св. А.М., наркотични
вещества.
От субективна страна деянието е съставомерно при наличието на специална цел-
разпространение, изводима косвено и от факта, че подс.
Г.Р. е държал различни по вид и количество наркотични вещества, разпределени на
самостоятелни обекти, а освен това се потвърждава и от обстоятелството, че на
същото инкриминирано място са били отглеждани и множество растения от рода на
конопа, чиято стойност е изключително висока.
Специалната цел сочи на пряк умисъл в
действията на подсъдимия, който е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е предвиждал общественоопасните
му последици, но въпреки това пряко и непосредствено е целял постигането на
същите. Всички обективни признаци от състава на престъплението са се обхващали
от неговите представи.
Съдът прие, че що се отнася до отглежданите растенията
от рода на конопа подс. Г.Р. не е осъществил състава
на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдава в това на 21.03.2013г. около 22,40ч. в къща, находяща се в гр.София, вилна зона „Бонсови
поляни”, местност „Люлин”, в съучастие като извършител с Н.П.В. и А.К.М. без
надлежно разрешително по ЗКВНВП да е държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества, както следва: в стая на втория етаж на къщата, вляво от
стълбите коноп /марихуана/ с нетно тегло 161,59 гр., с процентно съдържане на
активния компонент тетрахидроканабинол 1%, на
стойност 969.54 лв., получен след обиране
и изсушаване на листната маса от 74 броя канабисови
разсадки в полиетиленови
гнезда с пръст с размери 3 см./3 см., от тревисти канабисови
растения в 138 саксии с размери 10 см./10 см. и от канабисови
растения в 4 кръгли саксии; в стая на първия етаж след кухнята вдясно от
коридора - коноп /марихуана/ с нетно тегло 12,39 гр., с процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 2,6%, на
стойност 74.34 лв., получен след обиране
и изсушаване на листната маса от канабисови разсадки в 45 саксии с размери 10 см./10 см. и в гаража -
коноп /марихуана/ с общо нетно тегло 6300 гр., с процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол, вариращо от
11,5% до 12,3%, на обща стойност 37 800 лв., получен след обиране и изсушаване на листната маса от канабисови растения с височина от 100 см. до 160 см.,
поставени в 122 саксии. Този извод рефлектира и върху намаляване на общата стойност на държаните с цел
разпространение наркотични вещества, поради което съдът постанови оправдаване и
за това общата стойност на държаните високорискови наркотични вещества да е 38
843,88 лв., както и за това да са били в големи размери.
Съображенията на съда за това са следните. Престъпленията
по чл. 354а НК и чл. 354в НК имат различен предмет. Първото от тях касае
държане с цел разпространение на наркотични вещества, които от своя страна се
характеризират с количество, стойност и процентно съдържание на активно
действащото вещество. Обратно, предметът на престъплението по чл. 354в НК са
растения от рода на конопа, преди обирането и изсушаването на чиято листна маса
е невъзможно да се определи дали притежава характеристиките на наркотичните
вещества. Поради това осъществяване на дветете
престъпления при условията на идеална съвкупност е невъзможно. Деецът може или
да отглежда растения от рода на конопа или да държи наркотични вещества,
каквито растенията (преди обирането и изсушаването на листната им маса) не са. С
други думи, преди съставящият наркотичното вещество компонент (листата на растението
коноп) да бъде отделен от растението е възможна съставомерност
на деянието единствено по чл. 354в от НК. Доколкото по делото не се установява подс. Р. да е обрал и изсушил листната маса от отглежданите
растения, е немислимо да се твърди (така както от държавното обвинение), че е
осъществен състава на престъплението по чл. 354а НК. Напротив, установява се и
в ОА е посочено изрично, че обирането и изсушаването на листната маса е сторено
след провеждането на полицейската акция от органите на МВР, които са установили
и иззели отглежданите в саксии от подс. Р. растения, поради
което е и невъзможно във вина на подс. Р. да се вмени
извършването на престъплението по чл. 354а НК с този предмет. Именно по тези
съображения, съдът прие, че доколкото се касае до отглежданите от подс. Р. в съучастие със св. М. растения, чиято листна маса
е била обрана и изсушена от органите на МВР, е осъществен съставът единствено на престъплението по чл.
354в НК. Като следствие от това и доколкото стойността на обраната и изсушена
листна маса е на обща стойност 38 843,88 лв., съдът оправда подс. Р. и за това стойността на държаните с цел
разпространение наркотични вещества да е 38 843,88 лв. С оглед последното и доколкото
подс. Р. беше признат за виновен за държане с цел
разпространение на наркотични вещества, чиято обща стойност е едва 134,43 лв.,
която не покрива критериите за големи размери, съгласно ТР № 1/98г. на ВКС,
съдът го оправда за този квалифициращ признак, респ. Р. да е осъществил състава
на квалифицираното престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, пр. 1 НК.
Причина за извършване на престъплението е
ниското правосъзнание на подсъдимия.
Б. По
отношение на подс. Н.В.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се събраха достатъчно и
неопровержими доказателства, подсъдимия Н.П.В. да е осъществил в съучастие с подс. Р. и св. А.М. като съизвършител
състава на престъпленията, за които са предаден на съд, а именно такива по чл.
354в, ал.1, пр.2 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, пр. 1 и изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
За да бъде ангажирана наказателната
отговорност на В., следва в хода на съдебното следствие да се съберат
достатъчно доказателства, от анализа на които да следва извода, че обвинението
е доказано по несъмнен и категоричен начин и с действията си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
354а, ал. 2, вр. ал. 1 Нк и по чл. 354в от НК. В
конкретния случай по делото според съда са налице доказателства, че подсъдимият
В. е посещавал къщата, намираща се в гр. София, вилна зона Бонсови
поляни, местност Люлин. Установи се също така причината за тези посещения,
която е свързана с провежданите в нея събирания на приятели, в това число и подсъдимите,
спрямо които производството по делото е приключило по реда на Глава ХХІХ НПК и
свидетелите А.П. и Ц.П.. По делото обаче не се събраха каквито и да е било
доказателства подс. В. да е установил фактическа
власт върху намерените на различни места в къщата и инкриминирани с ОА наркотични вещества, още
по-малко се събраха безспрони такива, от които да се
установява да е участвал в отглеждането на растения от рода на конопа. Не се
установи подсъдимият В. да е пребивавал трайно в инкриминираната къща, още по-малко
да бил съпричастен към създаването на благоприятни условия за покълването, растежа и развитието на растенията марихуана
или да е полагал грижа за техния растеж - чрез създаване на условия за това –
напр. чрез поливане, торене, осигуряване на оптимална температура, осветеност
или влажност.
Сведения за посещения от подс.
В. в инкриминираната къща дават единствено св. А., като е участвал в
оперативното наблюдение на имота и който дори сочи, че В. е живеел там,
същевременно обаче и доколкото не можа да посочи въз основа на какви факти е
стигнал до това заключение, съдът прие, че се касае не за обективно възприет
факт, а за преценка, чиято достоверност не може да бъде проверена. Данни за
това, че подс. В. е пребивавал в къщата се съдържат и
в показанията на св. П.Т., която е възприела твърдението на св. А.М. при
задържането му. Същото М. е отразил и в протокола за извършеното претърсване и
изземване на високорискови наркотични вещества и растенията от рода на конопа
от инкриминираната къща. Този свидетел впоследствие е бил привлечен като
обвиняем и производството спрямо него е приключило по реда на глава ХХІХ НПК.
Ето защо съдът прие, че твърденията му пред св. Т., които макар да не са дадени
в процесуалното му качество на обвиняем, а като лице установено на мястото на
извършване на престъплението, респ. потенциален обвиняем, могат да бъдат съотнесени към оговора, доколкото
съдържа твърдение, че не той а друго лице е извършило престъплението. Същият може
да бъде поставен в основата на присъдата, но само тогава когато така
направеният оговор в пълна мяра кореспондира с другия
събран по делото доказателствен материал, който
стандарт в случая не е постигнат, доколкото макар да призна, че е направил
подобно изявление св. А.М. впоследствие се отказа от него, както и обясни
причините за съдържанието на казаното от него.
Извод за съпричастност на подс.
Н.В. към деянието не може да бъде направен и от установените и иззети от
инкриминираната къща три на брой четки за зъби, по които е било установено ДНК
идентично с това на подс. В.. На първо място се касае
за косвено доказателство, което с оглед дадените обяснения на подс. В. дори да може да установи посещенията му къщата, не
може да обоснове трайното му пребиваване там. Последното от своя страна е
базисна предпоставка, за съставомерността на
деянията, за които е предаден на съд.
Основният аргумент на съда да постанови
оправдателна присъда спрямо подс. В. бе, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи авторството
на инкриминираното деяние от негова страна. За да бъде ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия следва в хода на съдебното следствие да се съберат
достатъчно доказателства, от анализа на които да следва извода, че обвинението
е доказано по несъмнен и категоричен начин и с действията си всеки един от
подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което е предаден на съд.
В конкретния случай по делото не се събраха
безспорни и несъмнени доказателства в инкриминирания период и място подсъдимият
Н.В. да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества или да
е отглеждал растения от рода на конопа. По делото липсват каквито и да е било
доказателства за авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия В.,
освен оспорените впоследствие твърдения на св. А.М., дадени пред разследващите
органи по време на провеждане на полицейската акция в къщата и намерените там четки
за зъби с ДНК, идентично с това на подс. В., а както
бе посочено вече присъдата не може да почива на саморпизнания
и оговор.
Доколкото не се установява участието на
подсъдимия В. в инкриминираното деяние, съдът намира за ненужно да обсъжда
въпроса, дали са налице останалите признаци от обективната и субективната
страна на деянието, в което е обвинен.
В заключение съдът намира, че въз основа на
цялостна преценка на събраните по делото доказателства, не може да обоснове
един единствен и категоричен извод в съответствие с изискването на разпоредбата
на чл. 302, ал.1 от НПК, че подсъдимият Н.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпленията, за които е предаден на съд.
По изложените съображения и като съобрази
разпоредбата на чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия Н.П.В. за невиновен и го
оправда изцяло по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.
354в, ал.1, пр.2 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, пр. 1 и изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
По
наказанието на подс. Г.Р.:
За престъплението по 354в, ал.1, пр.2 от НК
към момента на извършване на деянието е предвидено наказание лишаване от
свобода от две до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а за
това по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК – лишаване от свобода от две
до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
Ето защо и съдът, отчитайки разпоредбата на чл. 39, ал.1 от НК, следва да
отмери наказанието в тези рамки. При индивидуализацията му съдът отчете като
смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни и трудова ангажираност, положените от подсъдимия усилия
да си осигури законни доходи чрез трудово правоотношение. Смекчаващо
отговорността обстоятелство е безукорното
процесуално поведение на подсъдимия.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете
високата степен на обществена опасност на деянието, изключително голямото
количество на отглежданите растения от рода на конопа и разнообразните по вид,
държани с цел разпространение наркотични вещества, извършването на деянието в
съучастие с други лица и изключително високата степен на подготовка и усърдие
при създаването на благоприятна среда за отглеждане на растенията марихуана,
което определя по-високата степен на конкретното деяние в сравнение с това от
съответния вид.
В заключение съдът намери, че следва да
определи наказанията при условията на чл. 54 от НК, като не намери основания за
приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК- не са налице нито многобройни,
нито изключително смекчаващи обстоятелства, които да определят и най-лекото
предвидено наказание като несъразмерно тежко. Като съобрази изложеното по-горе,
изминалия период от време от датата на деянието до постановяването на присъдата
от първата инстанция, повече от 6 години и половина, който период не се дължи
на недобросъвестно поведение от страна на подсъдимия и в съответствие с целите
на наказанието, съдът намери за справедливо да определи същото в минималните
предвидени в закона размери и счете за справедливо налагането на наказание
лишаване от свобода за срок от по 2 /две/ години и глоба в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева за всяко от престъпленията, за които подс.
Р. е предаден на съд, като прие, че наказанията, определени в минималния,
предвиден в закона размер биха изпълнили целите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК.
При решаване на въпроса за изпълнението на
наказанията съдът счете, че за поправянето на дееца и за постигане целите на
наказанието не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно – подсъдимият е
с добри характеристични данни и полага труд. Налице са и другите, предвидени в
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК предпоставки, а именно-подсъдимият е
неосъждан, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради
което съдът счете, че следва да отложи изпълнението на наказанието. При
определяне на изпитателния срок, съдът намери за необходимо да го определи
в максималния предвиден размер от пет години,
като го счете за достатъчен за постигането целите на специалната превенция.
По правилата на съвкупността и на основание
чл. 23 от НК съдът определи на подсъдимия Р. едно общо наказание за
изтърпяване, от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева. На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъедини изцяло към така
определеното едно общо най-тежко наказание две години лишаване от свобода
наложеното с присъдата едно общо най-тежко наказание глоба в размер на 5 000
/пет хиляди/ лева, а на основание чл. 25, ал. 4, вр.
чл. 23, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изпълнението на определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода
в размер на две години с изпитателен срок от пет години.
По веществените доказателства:
Съдът на основание чл.354а, ал.6 от НК, чл.
53а, ал.2, т.1 от НК и чл. 112, ал.1 от НПК постанови да бъдат отнети в полза
на държавата веществените
доказателства в тяхната неизразходвана
при експертните изследвания част, като същите следва да бъдат предадени за
унищожение по реда, предвиден в Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, като в
едномесечен срок след влизане в сила на присъдата на основание чл. 96,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
препис от присъдата да се изпрати на Агенция „Митници”.
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Г.Р. (със снета
самоличност) да заплати разноските по водене на делото, както следва: сумата в
размер на 1 107,51 (хиляда сто и седем лева и петдесет и една стотинки) лева,
представляваща направени разноски за експертизи в хода на досъдебното
производство, в полза и по сметка на СДВР и сумата от 211,63 /двеста и
единадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща направени разноски в
хода на съдебното следствие, в полза и по сметка на Софийски градски съд. На осн. чл. 190, ал.2 от НПК съдът осъди подс. Г.Б.Р.
да заплати и държавна такса в размер на 5,00 (пет) лева при служебно
издаване на всеки брой изпълнителен лист по сметка на СГС.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: