РЕШЕНИЕ
№ 4082
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110210155 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. С. С. от гр********* против Наказателно
постановление № 22-4332-012771 от 08.07.2022 г., издадено от Началник
сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административно наказание
„глоба” в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл.103 ЗДвП; на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на
10 (десет) лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, и на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 10
(десет) лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи, че описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка не отговаряла на действителната такава. Жалбоподателят твърди,
че на инкриминираните дата и място не е видял „стоп-палка“, не е възприел
никаква светлинна или звукова сигнализация от органите на МВР до момента,
в който пътят му бил пресечен от патрулния полицейски автомобил.
На следващо място, в жалбата се твърди, че в хода на извършената
1
полицейска проверка жалбоподателят представил на контролните органи
всички документи, включително и свидетелство за регистрация на МПС и
контролния талон към СУМПС.
По изложените съображения се отправя молба към съда да отмени
атакуваното наказателно постановление.
В съдебното заседание, проведено по делото жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.06.2022 г. след 16:00 часа св.Г. Б., заедно с колегата си Г. Г.,
в качеството им на автопатрул и в изпълнение на служебните си задължения
извършвали проверка на МПС, движещи се по Околовръстен път в посока от
с.Мрамор към с.Требич. Мл.автоконтрольор Г. подал сигнал със „стоп палка“
по образец на МВР на движещия се лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № Р 62
31 КР, но водачът не преустановил движението си, а заобиколил полицейския
патрул и увеличил скоростта си на движение.
Веднага патрулният автомобил последвал лекия автомобил, чийто
водач при подадения от контролните органи сигнал за спиране, не спрял и
продължил движението си. Лекият автомобил спрял на около 200 метра
преди ул.“Васил Левски“, като от задните врати и багажника на автомобила
излезли мигранти, нелегално пребиваващи в страната. Всички лица пътуващи
в автомобила били задържани, като полицейските служители установили
самоличността на водача му Д. С. С., както и обстоятелството, че
автомобилът е собственост на Росица Петрова С.а.
В хода на извършената му полицейска проверка водачът на лекия
автомобил не носел в себе си и не представил на проверяващите органи
контролния талон към СУМПС и свидетелество за регистрация на МПС,
което управлява, част 2.
Водачът на лекия автомобил бил силно афектиран от случилото се и
споделил с полицейския екип, че е курсант във Военноморското училище във
Варна, а приятелката му е служителка в съдебната система. Същият бил
задържан, заедно с лицата, които превозвал с автомобила и всички били
откарани в 09 РУ – СДВР, където по случая било образувано досъдебно
производство.
За констатациите от извършената проверка свидетелят Г. И. Б. съставил
против Д. С. С. АУАН с бланков № 409868/27.06.2022 г., в който
квалифицирал установените нарушения по чл.103 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен срещу подпис на нарушителя,
който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без
възражения.
2
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не са били депозирани писмени
възражения против АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство наказателно постановление № 22-4332-
012771/08.07.2022 г., с което при идентичност на описанието на нарушенията
и правната им квалификация жалбоподателят бил санкциониран на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП с „глоба” в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца за нарушението по чл.103
ЗДвП, а на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП с „глоба” в размер на 10
(десет) лева за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП с „глоба” в размер на 10 (десет) лева за нарушението
по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 27.07.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК –АУАН с бланков № 409868/27.06.2022 г., справка-картон на водача,
Заповед № 513з-5070/21.07.2015 г., Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. и
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; както и от
гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля актосъставител
Бабабанов –присъствал при установяване на нарушението и съставил АУАН
на нарушителя. В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св.Б.
беше категоричен, че водачът на лекия автомобил „Ауди А8“ е възприел
подадения му сигнал със „стоп палка“ по образец на МВР, но не е спрял, а
напротив ускорил е скоростта си на движение. Същият бил последстван от
патрулния лек автомобил и спрял на около 200 метра преди посоченото в
АУАН място. От автомобила слезли мигранти, а при извършената му
полицейска проверка водачът на лекия автомобил не представил на
контролните контролен талон към СУМПС и свидетелство за регистрация на
МПС, което управлявал, част 2. Нарушителят се запознал със съдържанието
на акта, след което го подписал без да обективира възражения, а впоследствие
бил откаран в сградата на 09 РУ – СДВР.
Възстановената от свидетеля Б. конкретика за обстоятелствата по
случая, въпреки рутинността на извършваната от него служебна дейност,
свидетелства на непосредствено възприети събития от действителността и
изключва възможност за формалност на изявленията му и стремеж за
поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече когато изведените
от свидетеля факти не се опровергават от други независими източници на
доказателства. Показанията на св.Б. са подробни, задълбочени, вътрешно
балансирани и отразяват адекватно личните му възприятия върху създалата се
пътна ситуация. Същият имаше ясен спомен дори как е бил облечен водача на
лекия автомобил и как са изглеждали мигрантите, както и какво е споделил в
хода на извършваната му проверка жалбоподателя С.. Принадлежността на
св.Б. към йерархичната структура на наказващия орган не се явява
обстоятелство, което да постави под съмнение достоверността на заявеното от
него или да указва единствено неговото предназначение да обслужи
обвинителната теза без претенции за истинност. В този смисъл обсъдените
гласни доказателствени средства се явяват обективни и поради това годни
доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на
3
настоящия спор.
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по-горе фактическа
обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена
сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП,
показанията на свидетеля Б. и приобщените писмени доказателства, не беше
оборена от страна на жалбоподателя.
С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени
отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите
правила за доказването в административно-наказателния процес, като
доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да
обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за
верни.
В конкретиката на настоящия казус, жалбоподателят не ангажира
доказателства и не опроверга доказателствената сила на констатациите в
АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (санкционираното
физическо лице), срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата
се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи (
видно от приложените към материалите на делото заповеди на министъра на
МВР), в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете,
визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правилна, които да са
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.
Вменените във вина на жалбоподателя С. нарушения са описани ясно и
съдържат всички елементи от обективния си състав и съответстващата им
правна квалификация, с което по никакъв начин не се ограничава правото на
защита на нарушителя, респ. възможността му да разбере фактическите и
правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в
действителност е сторил.
Във връзка с нарушението по чл.103 ЗДвП съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.103 от ЗДвП - При подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
4
указания.
Понятието "подаден сигнал за спиране" е визирано в разпоредбите на
чл. 170, ал.3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, които задължават контролният
орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при
който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно
подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва
задължението му да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от
контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде
подаден и с описваща полукръг червена светлина, а униформен полицай може
да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка.
Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет, като във връзка с последното чл. 207 от ППЗДвП
изисква това да става чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ -
СПРИ!". Следователно за да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от
ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от
контролен орган по един от посочените начини в чл. 170, ал.3 от ЗДвП и чл.
207 от ППЗДвП.
В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че е
бил подаден сигнал със стоп палка по образец МВР от униформен полицейски
служител за спиране на движещия се и управляван от жалбоподателя С. лек
автомобил. Нарушителят е възприел сигнала, но не е отбил най-вдясно на
пътното платно, а е продължил движението си, което е наложило
полицейските служители да го последват. Предвид изложеното съдът намира,
че е осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл.103 ЗДвП.
От субективна страна това нарушение е извършено от жалбоподателя
виновно, при форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им.
За извършеното нарушение в санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4
ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и „глоба” от 50 до 200 лв.
При реализиране на административно-наказателната отговорност,
правилно АНО е наложил на жалбоподателя кумулативно предвидените
наказания в размер, близък до минималния предвиден в закона. Същият е
съобразен с обществената опасност на деянието и дееца, който е наказван за
нарушения на правилата за движение по пътищата (видно от справка –картон
на водача), поради което съдът не намира за нужно да ги ревизира.
По отношение на нарушенията по 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП съдът
намира следното:
Според разпоредбата на чл.100, ал.1 - Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи:
1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него;
2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява, и за тегленото от него ремарке.
В хода на съдебното производство безспорно се установи, че на
посоченото в наказателното постановление място и време водачът Д. С. С. е
управлявал процесния лек автомобил без да носи контролен талон към
СУМПС и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
5
което управлява.
От субективна страна тези нарушения на чл. чл.100, ал. 1, т. 1 и т.2 от
ЗДвП са извършени от жалбоподателя виновно, при форма на вината пряк
умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целял настъпването им.
За извършените нарушения, съдът намира, че АНО правилно е наложил
административно наказание „глоба” в размер от по 10 лева, съгласно
санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1, предл.2 и предл.3 ЗДвП, като за съда
не съществува възможност да ревизира същия.
По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и
като такова следва да бъде потвърдено.
До приключване на съдебните прения не беше направено искане от
страните за присъждане на сторени по делото разноски, поради което и съдът
не дължи прознасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-
012771/08.07.2022 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на Д. С. С. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са
наложени административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца за
нарушение по чл.103 ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП
административно наказание „глоба” в размер на 10 (десет) лева за нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП
административно наказание „глоба” в размер на 10 (десет) лева за нарушение
по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6