№ 14539
гр. София, 27.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110149016 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „...........“ АД, чрез адв. Д. Д., с която се
иска допълване на прекратително определение № 21190 от 22.05.2024 г. по гр.д. №
49016/2022 г. на СРС, ГО, 171 състав, в частта за разноските като в полза на
дружеството бъде присъдена сумата 1440 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК с приложени към него заверени от страната копия от
фактура № 1047/02.06.2023 г. и от преводно нареждане от 14.06.2023 г.
С отговора на молбата по чл. 248 ГПК, подаден от ищеца Р. Ж. Б., чрез адв. С.
П., се изразява становище за неоснователност на молбата. Направено е искане по чл.
193 ГПК за оспорване истинността на фактура № 1047/02.06.2023 г. и на преводно
нареждане от 14.06.2023 г. Поддържа се направеното в проведеното на 09.05.2024 г.
открито съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като иска да бъдат присъдени 100 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие
следното:
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима – подадена е в срок, от легитимирано
лице. Доколкото молбата е за допълване, а не за изменение на определението в частта
за разноските, допустимостта й не е обусловена от представяне на списък по чл. 80
ГПК, а и такъв, в случая, е бил представен.
Молбата е основателна.
Възражението на ответника по молбата Р. Б. по чл. 193 ГПК за оспорване
автентичността и достоверността на представените частни документи – фактура №
1047/02.06.2023 г. и преводно нареждане от 14.06.2023 г., е преклудирана, тъй като е
1
направено след срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. Същите са представени от банката към
списъка по чл. 80 ГПК в проведеното на 09.05.2024 г. открито съдебно заседание. На
заседанието е присъствала адв. П. – пълномощник на ищеца, същата се е запознала със
списъка на разноските, фактурата и преводното нареждане, направила е своевременно
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, но не е оспорила истинността им.
Неоснователен е доводът за липса на договор за правна защита и съдействие и
за липса на данни във връзка с какво е платено по банков път адвокатското
възнаграждение от 1440 лв. Фактурата съдържа подписи както на представители на
„...........“ АД, така и на представител на адвокатското дружество, и в същата е
посочено, че сумата по нея представлява адвокатско възнаграждение по гр.д. №
49016/2022 г. на СРС, ГО, 171 състав. В преводното нареждане също е посочено, че
сумата 1440 лв. представлява адвокатски хонорар по фактура 1047 по гр.д. 49016.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Искът е определен от съда
като неоценяем. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията й към юни 2023 г., размерът на
адвокатското възнаграждение за неоценяеми искове е 1000 лв. Делото е висящо от
08.09.2022 г. и по същото „...........“ АД е било конституирано по молба на ищеца,
подадена на 29.09.2022 г., а определението за прекратяване на производството е от
22.05.2024 г. В рамките на тези почти две години дружеството е участвало активно в
производството, като адвокатът-пълномощник на същото е подал мотивиран отговор
на исковата молба и е представлявал дружеството в проведените на 11.04.2024 г. и на
09.05.2024 г. открити съдебни заседания. Поради изложеното, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, допълнително усложнената защита на банката заради
множеството подадени от ищеца уточняващи молби и извършените от адвоката-
пълномощник процесуални действия, договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от 1440 лв. не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид горното постановеното по делото прекратително определение ще
следва да бъде изменено в частта за разноските, като същото бъде допълнено като на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, в полза на „...........“ АД бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, по молба на ответника „...........“ АД,
прекратително определение № 21190 от 22.05.2024 г. по гр.д. № 49016/2022 г. на СРС,
ГО, 171 състав, в частта за разноските, като допълва същото както следва:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ищецът Р. Ж. Б., ЕГН **********, да
2
заплати на „...........“ АД, ЕИК ..........., сумата 1440 лв. разноски по делото,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3