Присъда по дело №1017/2023 на Районен съд - Ямбол

Мотиви:
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия Д. С. М. от гр. П. за престъпление по
чл. 343б. ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия, така
както е предявено с обвинителния акт. Счита същото за безспорно установено, въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. За извършеното престъпление
пледира на подсъдимия да се наложи наказание от една година лишаване от свобода, което
на осн.чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за изтърпяване за изпитателен срок от три години.
Иска се също, на осн. чл. 343г НК, подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС
за срок от една година.
Подсъдимият Д. М. участва лично в съдебно заседание. Не се признава за виновен по
предявеното му обвинение и дава обяснения във връзка с него. Счита обвинението за не
доказано и моли да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. М. бил правоспособен водач на МПС категории В и М и
притежавал свидетелство за правоуправление № **********
На 11.05.2023г. подсъдимият М. заедно със св. Д. се намирали в гр. Стралджа, като и
двамата били употребили известно количество алкохол. Въпреки това М. привел в
движение и предприел управление на лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № РВ 3781 НВ.
Около 13.45ч. на същата дата подсъдимият бил спрян за проверка в момент в който се
движел по пътна отсечка от паркинга на хотел „Роял“ и бензиностанция „Фокус ойл“ към
кръстовище с ул.“Радецки“ в гр. Стралджа. Свидетелите А.С. и В.С. – *** *** в РУ-
Стралджа установили, че М. е във видимо нетрезво състояние и поискали съдействие от
колегите си от „Пътна полиция“. Св.Д. Р. – мл. Автоконтрольор в „ПП“ при РУ Стралджа
изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол с помощта на техническо средство „Дрегер
алкотест „ 7510 с инв. № ARNJ 0091. Устройството отчело концентрация на алкохол в
издишания въздух 1.77 на хиляда
На подсъдимия Д. М. бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско
изследване. М. бил заведен от полицейските служители в ФСМП Стралджа, където,
последният в присъствието на дежурен лекар отказал да даде кръв за медицинско изследване
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0814-000043/11.05.2023г. на мл.
Автоконтрольор към ОД МВР Ямбол, РУ-Стралджа, упълномощен със Заповед 326з-
99/1.02.22 на Директор ОД МВР Ямбол на подсъдимия М. временно било отнето
свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността му, но за
не повече от 18 месеца.
Видно от протокол от 10.03.23г „Алкотест Дрегер 7510“ инв. № ARNJ 0091 е бил
проверен и годен за употреба до 7.09.2023г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена отчасти от обясненията
на подсъдимия, отчасти от показанията на св. Д., от показанията на свидетелите А. С., В. С.,
Д. Р., В. Д. въз основа на приложените писмени доказателства: ЗПАМ № 23-0814-000043,
справка за нарушител, талон за медицинско изследване, Протокол № 3286р-
12543/10.03.2023г, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби,
справка национална база данни КАТ, справка за съдимост.
При установяване на горната фактическа обстановка съдът констатира противоречие
в обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д. от една страна и показанията на
останалите разпитани по делото свидетели относно това било ли е налице управление от
страна на М. на процесното МПС. Съдът отказа да даде вяра на обясненията на М. и на
показанията на Д. в частта им, в която се твърди, че подсъдимият не е управлявал
автомобила и се е намирал извън него при пристигане на контролните органи. Следва да се
1

има предвид, че освен доказателствено средство обясненията на подсъдимия са и средство
за защита и същите следва да бъдат ценени изключително внимателно с оглед двоякия им
характер. В тази им част обясненията на подсъдимия се подкрепят единствено от
показанията на св. Д.. Последната обаче е приятелка на подсъдимия, била е с него в
процесния автомобил и е логически оправдано, чрез даването на неверни показания да се
опита да оправдае неправомерното му поведение. Отделно от това от показанията на
разпитаните по делото свидетели, а и от собствените й такива се установява, че същия ден
Д. също е била под въздействие на алкохол, който факт сам по себе си поставя под съмнение
правилността на възприятията. Обясненията на подсъдимия и показанията на св. Д. в тази
им част са в пряко противоречие с показанията на св. А. С., В. С., Д. Р. и В. Д.. Първите
двама свидетели и последния са преки очевидци на случилото се и същите са категорични,
че М. е управлявал процесния автомобил в отсечката от паркинга на хотел „Роял“ и
бензиностанция „Фокус ойл“ към кръстовище с ул.“Радецки“ в гр. Стралджа. Първите двама
свидетели са *** ***, които са се отзовали на подаден сигнал за управление на МПС от пиян
водач, последният свидетел е именно лицето, подало сигнала на тел. 112. В подкрепа на
показанията на тримата свидетели са и показанията на св. Р., също полицейски служител на
РУ-Стралджа, който макар и лично да не е възприел управлението на МПС от страна на
подсъдимия е узнал за същото от разказаното от колегите му. Трима от посочените
свидетели са били там в качеството си на служебни лица, същите са без родствена връзка с
подсъдимия и до този момент не са го познавали, тъй като същият е от гр. П., поради което
е нелогично да се счита, че даването на неверни показания биха целили , ангажирането на
наказателната му отговорност за деяние, което не е извършил. Дори и да приемем, че в
даден момент, предшестващ деянието, подсъд. М. , св. Д. и св. Д. са били участници в
конфликтна ситуация, не са налице данни последният чрез лъжесвидетелстване да се опита
да навреди на подсъдимия. Напротив показанията на Д. се подкрепят изцяло от показанията
на разпитаните *** ***. Съдът счита като несъстоятелни твърденията на подсъдимия, че св.
Д. и полицейските служители са се познавали и затова последните подкрепят тезата му.
Действително е допустимо и житейски възможно св. Д. да се е познавал преди процесния
случай със свидетелите А. С., В. С. и Д. Р., но това не означава, че последните априори биха
подкрепили всичко, което последния каже, още по-малко, като органи на реда, чрез
действията си да ангажират наказателна отговорност на невинно лице. Предвид изложеното
съдът счита обясненията на подсъдимия в тази им част за защитна реакция и опит да
оневини собственото си неправомерно поведение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият Д. М. с деянието си е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл. 343б ал.1 НК, тъй като на 11.05.2023г
около 13.45 в гр. Стралджа обл. Ямбол по пътна отсечка от паркинга на хотел „Роял“ и
бензиностанция „Фокус Ойл“ към кръстовище с ул.“Радецки“ е управлявал МПС – лек
автомобил „Опел Астра“ с ДК № РВ 3781НВ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
на хиляда, а именно 1.77 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ инв. № ARNJ 0091 .
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон.
Авторството на деянието се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите
А. С., В. С., Д. Р. и В. Д., които са логични, последователни и безпротиворечиви. Както се
посочи по-горе липсват данни за каквато и да било заинтересованост на посочените
свидетели от изхода на делото, за да се приеме, че чрез даване на неверни показания
последните биха се опитали да ангажират наказателната отговорност на подсъдимия.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се е изразило в управление на МПС
след употреба на алкохол. Касае се за така наречените престъпления на “просто
извършване”, тоест за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на
вредоносни последици. В конкретния случай точното съдържание на етилов алкохол у
подсъдимия е установено по предвидения нормативен ред, а именно чрез техническо
2

средство – Алкотест Дрегер
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл. С предприемане на
управление на автомобила след употреба на алкохол М. пряко е целял осъществяването на
една правомерна цел (предвижването от едно място в пространството до друго такова), но
същевременно е съзнавал, че нейното осъществяване е неизбежно свързано с извършването
на обществено опасно деяние, изразяващо се в управление на МПС след употреба на
алкохол. В константната си практика ВКС приема, че съзнаването на неизбежността на
резултата е равносилно на неговото искане
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът
съобрази следното:
От една страна взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната, високата концентрация на алкохол, установена в организма на подсъдимия. От
друга страна съдът съобрази чистото съдебно М.ло на подсъдимия с оглед настъпилата
реабилитация по право по предходните му осъждания дадените обяснения по време на
съдебното следствие , с което макар и частично е способствал за изясняване на делото. С
оглед на всичко това съдът определи наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в минималния предвиден в текста на закона размер, а именно
една година лишаване от свобода и глоба в размер на 300лв.
Същевременно съдът прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни и същевременно и най-лекото,
предвидено в текста на закона наказание от една година лишаване от свобода и 200лв. глоба
не е несъразмерно тежко за извършеното, поради което и отказа да приложи разпоредбата на
чл. 55 от НК
Тъй като подсъдимият е с чисто съдебно М.ло, наложеното му наказание е под три
години лишаване от свобода и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието му не е
необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно, на осн. чл. 66 ал.1 от НК отложи
изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода „ за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На осн. чл. 343г НК съдът лиши подсъдимия М. от право да управлява МПС за срок
от една година и три месеца,считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.
59 ал.4 НК зачете времето през което е бил лишен по административен ред от правото да
управлява МПС
С така наложените наказания по вид, размер и начин на изтърпяване съдът счита, че в
максимална степен биха се постигнали целите на специалната и генерална превенция и най-
вече би се въздействало възпитателно спрямо самия подсъдим.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	11
Дата:	22 януари 2024 г. (в сила от 7 февруари 2024 г.)
Съдия:	Светлана Димитрова Митрушева Атанасова

Дело:	20232330201017
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 октомври 2023 г.

Присъда по дело №1017/2023 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите