Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../………………2021г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесет и осми
октомври 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
при участието на секретаря Румела Михайлова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КАНД № 1756/2021г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от К.И.К., ЕГН **********, подадена
чрез пълномощник - адв.Р.Н.,
против Решение № 79/24.06.2021г., постановено по АНД № 140 по описа за 2021г.
на Районен съд гр.Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 03-48
от 07.04.2021г. на Началник отдел „Рибарство и контрол Черно
море“ гр.Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА гр.Бургас, с
което на К.И.К., за нарушение по чл.88 от ЗРА е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Изложено е, че нито в АУАН, нито
в НП е направено достатъчно подробно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, което е довело до неяснота, относно вмененото административно
нарушение, съответно е засегнато правото на лицето да организира и осъществи
защитата си и в пълен обем. Касаторът счита, че е
налице пълно несъответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовите разпоредби, които са били нарушени. Моли съдът да постанови
решение, с което да отмени Решение № 79/24.06.2021 г., постановено по АНД №
140/2021 г. на РС – Провадия.
Ответникът – ИАРА, в депозирани
по делото чрез процесуален представител – ст.ю.к.С.Илчева, писмени бележки жалбата се оспорва. Изразено е становище за законосъобразност на
въззивното решение като постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон, в съответствие със събраните по делото доказателства. Споделят се и
мотивите, че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли се потвърждаване на въззивното решение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размера му, определен по реда на наредбата за заплащане на
правна помощ.
Участващият по делото прокурор
дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Пледира за оставяне в
сила на решението на ВРС.
Административният
съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от
събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и
заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от
наказаното лице касационни основания и в обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата чл.218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от лице, участвало
във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него,
поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение ВРС е потвърдил гореописанато НП. За да се
произнесе по спора въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,
че при извършено на 28.10.2020г.
в 17.00ч наблюдение от служители на РК сектор Варна на язовир Цонево, в близост
до с.Аспарухово, бил установен К.И.К., заедно с друго лице да
изважда хрилни мрежи от водите на язовира на около 20м от брега с пластмасова
лодка с извънбордов двигател, след което да ги поставя в багажника на автомобил
джип марка „Ленд Ровер“, модел „Дискавъри“ с per.
№ А 50 44 HP. Непосредствено след потегляне управлявания от него автомобил, същият бил спрян за проверка от
служителите та ИАРА,
като след легитимирането им, отказал да му бъде извършена проверка. Рязко потеглил с
автомобила, събаряйки дървета и храсти. От багажника изпаднали хрилните мрежи с улова в тях, заедно с друг инвентар:
извърбордов двигател „Ямаха“ с мощност 5 к.с. и един брой брадва, установени при наблюдението. Проверката била обективирана с Констативен
протокол № 031-240-223 Н/28.10.2020 г. и Констативен протокол № 031-240-224
Н/28.10.2020г. Било
прието, че с действията си К. е препятствал проверката и е застрашил живота и здравето на извършващите проверката
служители на ИАРА,
поради което му бил съставен АУАН, в който деянието било квалифицирано като
нарушение по чл.88 от ЗРА, послужил в последствие като основание за издаване на
оспореното НП.
Описаната фактическа обстановка
ПРС е приел за установена от събраните в хода на административнонаказателното
производство /АНП/ доказателства и депозираните в хода на съдебното
производство свидетелски показания.
В решението си съдът
е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила
визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН издаден от
компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в
законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ПРС е приел, че от
събраните по делото доказателства – тези с преписката и депозираните в хода на
съдебното производство показания на свид. Д.Р, безспорно се установява деяниeто, за което е наложено административното
наказание и че нарушението е извършено от жалбоподателя, който с поведението си
е препятствал извършваната от контролните органи проверка, с което е осъществен
съставът на чл.88 от ЗРА. Съдът е обсъдил възраженията на въззивника,
като ги е приел за неоснователни. Изложил е мотиви, че деянието е точно и ясно
описано, и наказаното лице безспорно е можело да разбере какво е повдигнатото
обвинение. Обсъдил е значението на думата „препятства“ и е счел, че действията
на К. напълно го осъществяват, като нарушението е извършено виновно, при пряк
умисъл, като извършителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието и
последиците от него. Въз основа на изложеното, въззивният съд е приел само за
защитна теза възражението на К., че не е извършил нарушението. Счел е, че
лицето е било правилно санкционирано, като не са били налице основания
нарушението да се приеме за маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата
инстанция напълно споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, поради което и не е
необходимо да преповтаря, мотивите на въззивния съд относно постановяване на НП от компетентен
орган; в предвидените от закона срокове; при спазване на процесуалните норми и
при правилно приложение на материалния закон досежно безспорната установеност
на нарушението от обективна и субективна страна.
Наведените касационни основания
не са налице. Правилни са изводите на ПРС, че АНП е проведено без допуснати
процесуални нарушения, обуславящи отмяна на НП. Противно на твърдението на
касатора, начало на АНП се поставя със съставянето на АУАН, ето защо
обстоятелството дали констативните протоколи са му връчени, не обуславя
незаконосъобразно провеждане на АНП. Още повече, че в случая деянието е описано
съвсем ясно, както в акта, така и в НП и това е дало възможност на
жалбоподателя да се защити в пълна степен.
Споделят се изцяло и изводите на
въззивния съд за правилно приложение на материалния закон. Обстоятелството, че
проверката е извършена и за установените в хода на същата нарушения са съставени
още две НП, не означава, че не е осъществен съставът на чл.88 от ЗРА, както
твърди жалбоподателят. В случая проверката е завършила въпреки поведението на К.,
като описаните негови действия напълно осъществяват състава на цитирана
разпоредба и правилно са квалифицирани като препятстване извършване на
проверката от контролните органи.
Нарушението само формално се
оспорва от К., без да се твърди и доказва различна фактическа обстановка.
Напротив, събраните и правилно ценени от въззивния съд доказателства, безспорно
установяват вмененото нарушение от обективна и субективна страна, като правилно
е квалифицирано като административно нарушеие по чл.88 от ЗРА, и за което му е
наложена глоба в минималния размер он 1 000 лв.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде
оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.
Предвид изхода на
спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП на ответника следва
да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от
касационния жалбоподател.
Воден от горното, на
осн.чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63
ал.1 от ЗАНН Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79/24.06.2021г., постановено по АНД
№ 140 по описа за 2021г. на Районен съд гр.Провадия, с което е потвърдено НП № 03-48 от 07.04.2021г. на Началник отдел „Рибарство и контрол Черно море“
гр.Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА гр.Бургас, с което
на К.И.К., ЕГН **********, за нарушение по чл.88 от ЗРА е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000
лева.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.