№ 275
гр. П., 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:И. Юл. Колев
като разгледа докладваното от И. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720102949 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. В. В. и С. В. В. срещу
„Топлофикация П.“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист от 19.12.2003 г. по ч.гр.д. 7719/2003 г. в полза на ответника срещу
общия им наследодател В. Н. В. за суми в размер на 1537,78 лева главница за
доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2001 г. до 30.09.2003 г. ведно със
законна лихва от 16.12.2003 г.; 238,12 лева - законна лихва за забава върху месечните
плащания за периода от 30.06.2001 г. до 11.12.2003 г. и 27,76 лева разноски.
Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано и.д.
№ 5297/2006 г. по описа на ДСИ гр. П.. Твърди, че с молбата за образуване на
изпълнителното производство на съдебния изпълнител са възложени конкретни
действия по изпълнение. Твърди, че изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 30.03.2011 г., тъй като последното действие по
изпълнение било на 13.08.2006 г.
Намира, че сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 19.12.2003 г. са
погасени по давност, тъй като от последното действие по изпълнение са изтекли
повече от три години.
С оглед на изложеното молят съда да приеме за установено, че в качеството си
на наследници не дължат на ответника посочените в исковата молба суми, за които е
издаден изпълнителен лист срещу общият им наследодател.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срок.
В съдебно заседание страните се представляват. Ищецът поддържа вече
изложеното. Ответникът оспорва иска
1
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя
възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа
на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на „Топлофикация – П.“
АД свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се
позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния
изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. От служебно изисканите
писмени доказателства се установи, че срещу наследодателя на ищците – В. Н. В. е
издаден изпълнителен лист за сумите, описани в исковата молба съгласно определение
на Районен съд П., постановено по ч.гр.д. № 7719/2003 г. на основание чл. 237, б. „к“
ГПК (отм.) Ищците са признали за образуване на изпълнително дело срещу техния
наследодател (макар и това да е неизгоден за тях факт), но по делото доказателства в
тази насока не са ангажирани.
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС - подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е
издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ , предвидени от законодателя като преки основания за издаване на
изпълнителен лист. В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.,
IV г. о., ГК се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но
не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл.
2
242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По своя
характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с периодичен
характер и съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК те
се погасяват с кратка тригодишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При така установената фактология съдът намира, че вземането по издадения въз
основа на определение на Районен съд П., постановено по ч.гр.д. № 7719/2003 г. е
погасено по давност. Дори да се приеме, че същата е прекъсната с образуването на и.д.
№ 5297/2006 г. по описа на ДСИ гр. П. (за което единствено ищците признават), то
новата тригодишна давност отново е изтекла, поради което предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни такси
и адвокатско възнаграждение в общ размер на 402,15 лева.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо Д. В. В., ЕГН
********** и С. В. В. ЕГН ********** в качеството им на наследници на В. Н. В., ЕГН
********** разделно за по ½ от общото задължение в размер на 1537,78 лева
главница за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2001 г. до 30.09.2003 г.
ведно със законна лихва от 16.12.2003 г.; 238,12 лева - законна лихва за забава върху
месечните плащания за периода от 30.06.2001 г. до 11.12.2003 г. и 27,76 лева разноски,
за които в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 19.12.2003 г. по ч.гр.д.
3
7719/2003 г. по описа на Районен съд П. срещу В. Н. В. поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
********* да заплати на Д. В. В. сумата от 201,08 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
********* да заплати на С. В. В. сумата от 201,08 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4