№ 1759
гр. Пловдив, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330203909 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4605219, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на ИВ. ХР. М. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т.
3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21,
ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.
С жалбата, жалбоподателят, действащ чрез процесуалния си представител
– адв. Г. поддържа конкретни доводи за незаконосъобразност и неправилност
на атакувания ЕФ, като моли за неговата отмяна. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
неоснователността на жалбата, като моли обжалвания ЕФ да бъде потвърден
като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
1
Електронният фиш е издаден за това, че на 12.03.2021 г., в 15,30 часа, на
път II-64, км. 49 + 800, посока север, при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26 от 60 км/час и при отчетен толеранс в полза на водача от
минус 3 км/ч, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост
от 86 км/ч. и наказуемо превишение 26 км/час.
Собственик, на когото е регистриран автомобилът е ИВ. ХР. М..
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ATCC ARH
CAM S1 № 11743са
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното статично изображение № 0498221, което съгласно чл. 16, ал.
3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за
обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка
следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство
ARH CAM S1. Видно от приложението към удостоверението за одобрен тип
тази камера работи с лазерен скоростомер, с вградено и автоматично
разпознаване на номера на МПС. От изложеното се прави извод, че за разлика
от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки
фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът
е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно
достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение
между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното
изображение. Налице е пълна идентичност и между автомобила, посочен в
ЕФ и автоматично разпознатия номер, означен на гърба на представеното по
делото статично изображение.
- от приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното
МПС.
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да
се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност
за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност
за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на
скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично
изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.
В този смисъл - Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021
2
година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, и др.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни
механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за всяко отделно
управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го
е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на
собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото
лице.
Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по
реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание
чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания
ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в този случай именно
той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.5 ЗДвП да посочи с декларация
действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от
него.
В този смисъл - Решение № 1914 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1303 /
2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911
от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, и др.
В конкретния случай жалбоподателят не се е възползвал от нито един от
двата алтернативно предвидени способа, поради което именно той е
санкциониран в качеството си на регистриран собственик и не може да
оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.
Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г.,
като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно
толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно
представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата
грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до
100 км/час е +/- 3 км/ч .
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 89 км/
час. След приспадане на толеранса се получава 86 км /час.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
3
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя.
В случая от приложеното удостоверение за одобрен тип е видно, че ЕФ е
издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими, временно
разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/, което е
стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на
използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол, като
възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло несподелими:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол
/триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в
удостоверението за одобрен тип;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;
- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя.
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
4
532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис
на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за
спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата. Същият извод се прави и при
съобразяване на приложената по делото инструкция за експлоатация на
АТСС.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018 г.), вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС,
правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън населено място,
с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В този изричен смисъл, че при нарушение, изразяващо се превишаване на
ограничението, въведено с пътен знак В26 - коректната правна квалификация
е именно чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 ЗДвП е и трайната практика на
Административен съд - Пловдив, обективирана в редица решения,
включително, но не само - Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. №
1731 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година и др.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП,
доколкото превишение от 26 км/час в извън градски условия попада именно в
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
В процесния ЕФ подробно са описани обективните признаци на
нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран деецът - чл.
21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че
съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно
допустимата скорост на движение, въведена с пътен знак В26.
5
Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са
надлежно описани в ЕФ - разрешена скорост, въведена с пътен знак В26,
наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия
материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение,
рег. № на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик
на МПС. В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4
ЗДвП, ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните
работи, който в случая се явява спазен. Предвид посоченото и с оглед
възражението на жалбоподателя относно реквизитите на ЕФ следва да се
съобразят задължителните указания, дадени с ТР 1/2014г. на ВАС, в което е
изяснено, че електронния фиш се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11
ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, които в случая са налице.
Така изрично Решение № 342 от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020
г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2259 от
08.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2438 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм.
н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 3366 / 2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай, както вече се каза, в ЕФ са налице всички изискуеми
реквизити по смисъла на чл. 189, ал.4 ЗДвП, поради което не може да се
говори за какъвто и да било процесуален пропуск.
Съдът намира за изцяло неоснователно и възражението за допуснато
нарушение на чл. 24, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН, включително на чл. 6, пар. 1 от
ЕКПЧ. Посоченото възражение се поддържа от страна на жалбоподателя с
аргумента, че освен обжалвания ЕФ за същото нарушение е издаден и ЕФ №
4622273. Това не е така. Видно от служебно изисканата и приложена хартиена
разпечатка на ЕФ № 4622273, по повод на който е образувано АНД № 3908/
2022 г. по описа на Районен съд Пловдив. Видно от съдържанието на същия
6
ЕФ № 4622273 касае нарушение за което се сочи да е извършено на
19.03.2021 г. в 15,31 на път II – 64, км. 49 + 800, като е отчетено превишение
на скоростта с 19 км/ ч., за което на жалбоподателя е наложена санкция в
размер на 50,00 лева на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП. От изложеното
очевидно се установява, че двата ЕФ касаят съвършено различни
административни нарушения, извършени от едно и също лице, на едно и също
място, но по различно време, поради което няма как да се приеме, че
издаването на двата ЕФ е незаконосъобразно в този смисъл.
По отношение на въпроса за това мястото на заснемане на нарушението
попада ли в обхвата на действие на законосъобразно поставен пътен знак В26,
съдът намира следното:
По служебна инициатива на съда по делото бяха събрани доказателства, че
процесният пътен участък- път II-64, км 49+800, посока север попада в
обхвата на действие на законосъобразно поставен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60 км/час.
Посоченото обстоятелство се установява не само от изричното отбелязване
в този смисъл в Протокола по чл. 10 от Наредбата, но и от полученото писмо
от стопанина на пътя – ОПУ Пловдив.
В същото изрично се сочи, че цитираният в ЕФ участък от път II-64 км
49+800 попада в зоната на действие на пътен знак В 26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60 км/ ч. , който знак е поставен на км. 49 + 860,
както и в зоната на действие на пътен знак В 26 , въвеждащ ограничение на
скоростта 60 км/ч, поставен на км. 50+ 650 с Табела Т2 /1000 м/.
Действието на пътния знак се изчерпва при км. 49+736 при кръстовище -
изход „Рефан“. Пътният знак е бил наличен към датата на извършване на
нарушението.
Посочената от ОПУ-Пловдив информация в писмото се кредитира от съда
и се цени като доказателство за законосъобразното поставяне и физическо
наличие на знака В26 към момента на извършване на нарушението, като за
формирането на посочения извод съдът съобрази и приложените към писмото
на ОПУ Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на
ТКО и пътни връзки към тях, писмо, констативни протоколи и схема на
наличното знаково стопанство.
В аспект на горното следва да се има предвид, че единствено меродавни в
случая са разпоредбите на Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране
7
на движението по пътищата, според чл. 4 от която стопанинът на пътя
отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
Същевременно в чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за
организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
От друга страна в чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
маркировка и пътни знаци.
От гореизложеното е видно, че за да бъде законосъобразно поставен пътен
знак на републикански път Втори клас (какъвто е процесния) е необходимо и
достатъчно да е проведена съгласувателна процедура със съответното
Областно пътно управление (в случая ОПУ-Пловдив), като видно от
полученото писмо от същата институция, тези нормативни изисквания са
изцяло спазени.
По изложените съображения ЕФ следва да се потвърди.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 ЗАНН, вр. чл.
37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът
като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност,
както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на
80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 4605219, издаден от ОД
8
на МВР- Пловдив, с който на ИВ. ХР. М., ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/
лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ИВ. ХР. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР - Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9