РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. гр. Хасково, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200420 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Г. К. Ч. от град Симеоновград, обл. Хасково
срещу Наказателно постановление № 21-1253-002914 от 27.01.2022 г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева, както и административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В подадената жалба, се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и
при издаване на наказателното постановление. Твърди се и нарушение на
материалния закон и конкретно на разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН.
1
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призована, не се явява. В депозирано писмено становище, чрез
упълномощения по делото представител - адв. Д.А. заявява, че поддържа
жалбата и по същество развива конкретни съображения за нейната
основателност. Претендира и присъждане на направени по делото разноски.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на
МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по
делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли
изложените в нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде
оставена без уважение, а при условията на евентуалност – възразява за
прекомерност на направените от другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 15.06.2021 г. свидетелите ИЛ. ИЛ. Ч. и Н. М. М., двамата на
длъжност към онзи момент „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция
при ОД на МВР - Хасково били на работа, установени в по бул. „В.Л.“ в град
Хасково, в района на блок номер 39-47. В около 13:05 часа възприели
движение на лек автомобил марка „******“, модел „******“ с рег. № ******,
движещ се в посока към кръстовището с бул. „Съединение“ в град Хасково.
Спрели превозното средство за извършване на проверка. В хода на проверката
било установено, че моторното превозно средство било управлявано от
жалбоподателя Г. К. Ч., негов собственик. След справка, извършена със
служебен таблет /РСОД/ № 315 констатирали, че превозното средство било
със служебно прекратена регистрация от дата 04.06.2021 г., на основание чл.
143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, а водачът не носела
контролен талон към свидетелството за управление на МПС, издадено на
2
нейно име. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя,
на място и в нейно присъствие, бил съставен от свид. ИЛ. ИЛ. Ч. Акт за
установяване на административно нарушение серия Д № 0300508 за
нарушения по чл. 140, ал. 1, предл. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който Г.
К. Ч., подписала, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения
акт вписала, че няма такива, като била уведомена за правото да подаде
възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта. Възражения срещу
съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на
законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 15.06.2021 г.,
според отразеното в приложената разписка.
С резолюция на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Хасково от 10.11.2021 г., на основание чл. 53 от ЗАНН, на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН, АНП по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП било прекратено.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
21.01.2022 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието очертава
елементите от обективна страна и има признаците на състава на престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и едновременно с това на административно
нарушение, отчел, че била налице хипотезата по чл. 24, ал. 1, т. 1, предл.
второ от НК, отказал образуването на ДП и прекратил образуваната пр. пр. №
5353/2021 г. по описа на РП – Хасково, и е посочено препис от
постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки че издава
наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.01.2022
г., прокурор в РП – Хасково, представляващо пр. № 5353/2021 г. по описа на
РП – Хасково.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, въз основа на която и наложил процесните
административни санкции.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
3
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите ИЛ. ИЛ. Ч. и Н. М.
М. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната
проверка – пряко и непосредствено, а така също и тези касаещи процедурата
по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като
логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията,
относима към датата на деянието, изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са
извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ
повторното му ползване. По силата на чл. 175, ал. 3, наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. Според разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона
за движението по пътищата, водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. По силата на чл. 183, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно,
всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни
наказания е обявено от закона за наказуемо.
4
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същата е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН
относно необходимото съдържание, като всяко от визираните нарушения,
макар и лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм всички,
характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде
обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от
закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере, всички факти
от състава на нарушението, за което е привлечен към административно
наказателна отговорност, за да може да организира защитата си.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в процеса на
реализиране на отговорността, при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с неспазване на шестмесечния преклузивен
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, явяващо се абсолютно основание за неговата
отмяна по отношения на деянието, описано в пункт 2 от същото. В тази
връзка е необходимо да бъде отбелязано, че сам наказващият орган с
резолюция е прекратил административнонаказателното производство,
отпочнато на 15.06.2021 г. със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение срещу жалбоподателя Г. К. Ч., на основание чл.
33, ал. 2 от ЗАНН, но само в частта по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради това, че
деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП –
Хасково по компетентност. Такова прекратяване по отношение на другото,
описано в процесния АУАН нарушение – по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не е
реализирано, а е липсвало и основание за подобен подход. Поради това,
наказващият орган е следвало да реализира правомощията си по ангажиране
на административнонаказателната отговорност в рамките на срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, считано от образуване на административно наказателното
производство по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, станало със съставяне на акта
за установяване на административно нарушение, а не значително по – късно
след връщане на материалите от РП – Хасково, които в частта относно
деянието по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въобще не е следвало да бъдат
5
изпращани тъй като, както вече бе отбелязано, не е било налице основание за
прекратяване на административнонаказателното производство в хипотезата
на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН в тази част, поради липсата на конкуренция между
наказателната и административно наказателната отговорност в аспекта на
спазване на принципа non bis in idem и съобразяване на примата на
наказателната отговорност. Впрочем тъкмо това, законосъобразно е приел и
наказващият орган посочвайки ясно и конкретно в коя част прекратява
образуваното административнонаказателно производство по съставения
АУАН. След като сам впоследствие не е съобразил това и е издал
наказателното постановление за деянието по пункт 2 от същото, съответно по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
допуснал процесуално нарушение, което по своя характер се явява
съществено и съставлява безусловно основание за отмяна на санкционния акт
в тази част без да се обсъждат доводи по същество. Извод, който не се
променя и с оглед безуспешния опит това процесуално нарушение да бъде
санирано с посочване в наказателното постановление, че то се издава в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото тази хипотеза касае само едно
измежду деянията, а именно това по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по отношение на
което ще бъдат изложени отделно следните съображения.
В конкретния случай, административнонаказателната процедура по
отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е проведена при
спазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В случая се установява, че административнонаказателното
производство, образувано със съставяне на акта за установяване на
административно нарушение от 15.06.2021 г. е било прекратено на 10.11.2022
г. относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН, видно от поставената върху акта резолюция. След прекратяването в
тази му част, преписката е била изпратена на РП-Хасково с оглед данни за
извършено престъпление. С Постановление от 21.01.2022 г. прокурор при РП-
Хасково е отказал да образува наказателно производство, поради
малозначителност на деянието, а преписката е била изпратена на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, за преценка относно
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Г. К. Ч.. Постановлението за отказ е било получено в Сектор
6
„Пътна полиция“ – Хасково на 25.01.2022 г. и на дата 27.01.2022 г. е било
издадено НП.
При така установените фактически положения, 6-месечният срок за
издаване на НП относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е спазен. При
положение, че административнонаказателното производство относно това
нарушение е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, за АНО не е
било налице задължение да издаде НП за същото в 6-месечния срок от
съставяне на акта. В тази хипотеза НП следва да се издаде на основание чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, като началото на срока за издаването му следва да се
отчита от момента на получаване на постановлението за отказ да се образува
наказателно производство. Именно така е процедирано в настоящия случай
относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което хипотезата не е
сочената от жалбоподателя, а различна и относима към нея е разрешението,
дадено с Решение № 242 от 15.11.2021 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. №
692/2021 г. В случая, не е изтекла и абсолютната давност за привличане и
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, а доводите в обратна насока не намират опора в събрания
доказателствен материал.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а в процеса на
реализиране на отговорността, при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения единствено за деянието по пункт 2 от него. За
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП такива лисват, а доводите в обратна
насока, следва да се приемат за несъстоятелни.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да
отбележи и следното:
Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 21.01.2022 г., прокурор в РП – Хасково,
след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има
признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че деянието,
поради своята малозначителност се характеризирало с явно незначителна
степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК,
7
изключвало определянето му като престъпление, с оглед и текста на чл. 24,
ал. 1, т. 1, предл. 2 – ро НК. Преценката на прокурора за доказаност от
обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на
деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от
решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата
обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност
лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган е
преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на
деяние.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на процесното наказателно постановление за описаното в
него деяние, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен
състав намира за уместно да отбележи, относно материалноправните
предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност,
че наказващият орган е направил дължимия анализ, но всеки от решаващите
органи следва самостоятелно да прецени наличието на деяние, неговата
обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност
лице, което в пълна степен важи и за съда в рамките на осъществявания
съдебен контрол за законосъобразност. В случая, от материалноправна
страна, преценката на наказващия орган, че извършеното осъществява
признаците от обективна страна на състава на административно нарушение
по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно е
квалифицирано, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по
надлежния ред след тази дата, в който момент действително е осъществено и
процесното управление, е правилна. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в съответствие с
описаните факти, а при преценка на материалноправните предпоставки за
реализиране на отговорността е била отчетена в необходимата конкретика
цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната
взаимовръзка от гледна точка и на субективния момент. Изначално ясно е, че
моторното превозно средство все пак в предходен момент е било
регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели,
поставени на съответното място, а жалбоподателят е била наясно за
въведеното в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП задължение, като приобритател на
8
регистрирано ППС в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато
пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба и за
последиците от неизпълнение на това задължение в двумесечен срок от
придобиването на превозното средство, регистрацията служебно се
прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с отбелязване в
автоматизираната информационна система. За разлика от хипотезата по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, в настоящата уведомяване на жалбоподателя не се
изисква. Следователно, същата, като адресат на правна норма, е действала
съзнателно, доколкото е управлява собствено моторно превозно средство,
който факт, макар да не е представена справка за регистрация, се извежда от
съдържанието на съставения по надлежния ред АУАН, ползващ се с
формална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, и тя не
само не е била оборена, но липсва и спор относно този факт. Следователно,
липсва основание, както необосновано счита пълномощникът на
жалбоподателя, за изключване на отговорността в случая за жалбоподателя,
като собственик на управляваното превозно средство, със служебно
прекратена именно на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация, поради
нейно незнание, защото тогава би се стигнало до положение всяко
непознаване на закона по различни причини да изключва отговорността за
неспазването, а презумпцията е тъкмо в обратна насока.
В обобщение, отговорността на жалбоподателя е реализирана
обосновано и в съответствие с материалния закон, след като не е допуснат
пропуск в дейността на наказващия орган при определяне вида и размера на
всяко от кумулативно предвидените в санкционната норма на чл. 175, ал. 3
ЗДвП административни наказания съобразно установения минимум за всяко
от тях, съответно на направената предшестваща оценка по чл. 27 от ЗАНН на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и установените
смекчаващи отговорността обстоятелства.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление, като
обосновано, оттам правилно и законосъобразно – потвърдено от съда в частта
относно деянието по пункт 1 от него.
9
По отношение на разноските, необходимо е да се отбележи, че искане за
присъждане на такива е отправено само от една страните, с оглед нормата на
чл. 63д от ЗАНН, с която такава възможност е предвидена, но предвид
липсата на представени доказателства, че разноски са направени от страната,
която има право макар и отчасти, с оглед изхода на спора, такива не следва да
се присъждат, като според утвърденото в съдебната практика виждане, в този
случай, не е необходимо произнасяне с изричен диспозитив. Такъв се дължи
само при присъждане на разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1253-002914 от 27.01.2022
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, в частта, с
която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя Г. К. Ч. е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частта, с която на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на Г. К. Ч. от град Симеоновград,
обл. Хасково е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева, както и административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
___/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен
Вярно с оригинала!
съд – Хасково:
Секретар: З.Б.
10