Р Е Ш Е Н И Е
гр.
С., 01.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 853 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от Б.Б. Б.-С., чрез
адв. Б.Б. срещу решение №
250/09.10.2019 г., постановено по гр.д. № 781/2019 г. на РС- Б. в следните
части: 1. В частта на определения режим на лични контакти на детето Н.С. С., с бащата С.Н.С., който е определено да може да вижда и
взема детето при себе си всяка седмица от месеца от 18, 00 часа в петък до 17,
00 часа в неделя, с преспиване, след което да го връща на майката, както и един
месец през лятото, който да не съвпада с ползването на платения годишен отпуск
от майката; 2. В частта, в която ответникът С.Н.С. е осъден да заплаща на
малолетното си дете Н. С. ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение. Моли да бъде определен режим на
лични контакти на детето с бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10, 00 часа на съботния ден до 17,00 часа в неделния ден, с преспиване на
детето в дома на бащата по неговия настоящ адрес ***, както и определената от
съда издръжка в размер на 200, 00 лева ежемесечно да бъде определена, считано
от 09.09.2019 г.
В жалбата се навеждат твърдения за
незаконосъобразност на постановеното решение. На първо място се твърди, че
районният съд е определил прекомерно широк режим на лични отношения на бащата с
детето в отклонение от обичайната съдебна практика, като определеният такъв не
бил в интерес на детето. При този режим детето трябва да пътува от петък до
неделя без да може да прекара и един почивен ден със своята майка. Този режим
пречи на майката да упражнява родителски контрол за предстоящата учебна
седмица. В интерес на детето е да прекарва времето след училищните занимания в
последния за седмицата учебен ден /петък/ в дома на майката в обичайната си
среда, а не веднага да тръгва да пътува. Завръщането в неделния ден по-рано
/напр. в 11, 00 часа/ ще осигури и
по-голяма възможност за подготовка на детето за учебната седмица, както и за
почивка и за общуване с майката. Определеният режим на лични контакти на детето
с бащата лишава майката да прекара време със своето дете, тъй като детето е на
училище /целодневна форма на обучение/, през което време и майката работи.
Освен това посочва, че непрекъсната смяна в обкръжението на детето го травмира
и изпитва страх, че ще го изоставят. След посещение при баща си детето се връща
в тежко емоционално състояние, което му влияе негативно. На следващо място
излага съображения, че районният съд неправилно е приел, че иска за издръжка в
размер на 200, 00 лева следва да се заплаща от страна на ответника С. от
влизане в сила на съдебното решение, а не от подаване на исковата молба. Счита,
че определената издръжка от 200, 00 лева следва да се определи от 09.09.2019 г. – датата на постановяване на привременните мерки
по отношение на малолетното дете. С оглед на горното моли въззивния
съд да уважи подадената въззивна жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
ответникът по жалба С.Н.С., чрез адв. Г.И. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че определеният
разширен режим е съобразен с конкретните обстоятелства и с интереса на детето,
като е дадена възможност и на двамата родители да общуват с него пълноценно. Първоинстанционният съд е взел предвид, че детето Н. до
фактическата раздяла на родителите е отглеждано в гр. Б., то е израсло там и е
свикнало както със средата, така и с присъствието на баща си, баба си и дядо си
по бащина линия. Сочи, че детето е изключително привързано към него, както и
към баба си, поради което не би било в интерес на детето да бъде откъснато от
познатата му среда. Посочва, че детето се разстройва винаги, когато
трябва да бъде оставено при майка си, защото е извадено от поставената му
обкръжаваща среда и от близките хора, с които е свикнало. На следващо място
излага, че жалбоподателката има режим на работа,
който не й позволява да полага адекватни грижи за детето. По отношение на претенцията
за издръжка посочва, че дължимата сума за периода 09.09.2019
г.-01.10.2019 г. е платена, видно от вносната бележка от 01.10.2019 г. По
същество моли въззивната жалба да бъде отхвърлена.
Претендира разноски за производството.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице- ищеца по иска Б.Б. Б.-С.,
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК,
поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
Страните по делото са бивши съпрузи,
чиито брак е прекратен с влязло в сила решение № 250 от 09.10.2019 г. по гр.д.
№ 781/2019 г. по описа на РС-Б. /решението в тази част не е обжалвано/.
Видно от копие на удостоверение за раждане
детето Н.С. е родено на *** *** от майка Б.Б.
Б.-С. с ЕГН: **********, а баща на детето е С.Н.С. с ЕГН: **********.
От служебна бележка изх. №
037/22.05.2019 г., издадена от Директора на Детска градина "С." се
установява, че С.С. довежда и прибира Н. от детската
градина, както и заплаща таксите за допълнителните форми, на които детето е
записано -английски език, народни танци, таекуондо, приложни дейности.
От служебна бележка № зр22-167-126/29.10.2019
г. се установява, че Н.С. С. с ЕГН: ********** през
учебната 2019/2020 е записана в първи клас на 125 СУ „Б.П.“ с изучаване на
чужди езици гр. С. и е на целодневно обучение.
От вносна бележка от 01.10.2019 г. на У. Б. се установява, че С.Н.С. е
превел сумата от 150, 00 лева на Б.Б. Б., а като
основание е посочено издръжка дете от 09.09.2019
г. до 30.09.2019 г.
Приет по делото е социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане“ Б., от който се установява, че двамата родители не
поддържат добри взаимоотношения по между си. Между двамата са налице множество
противоречия, обусловени от социалното им позициониране, ценностните им ситеми и начина им на живот. Всеки от тях защитава
емоционално своята позиция и отстоява собственосто си
мнение. И двамата родители са със силно изразено родителско чувство и мотивация
да изградят семейна среда, внушаваща в дъщеря им чувство на доверие, сигурност
и значимост. Не е налице родителско сътрудничество в интерес на детето Н..
Двамата родители демонстрирал хиперболизирано отношение един към друг, като
всеки от тях уважава единствено собствените си желания.
Приет по делото е социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ -М., от който се установява, че детето Н.С.
живее в гр. С. с майка си. Хигиенно-битовите условия в жилището са отлични, то
е подредено и обезопасено, осигурено е пространство и детски играчки за детето.
При проведения самостоятелен разговор с детето Н., същото било спокойно,
показало на социалния работник стаята и играчките си, споделило, че с майка си
учат, разхождат се и играят заедно. Детето споделило, че се чувства добре при
майка си, а събота и неделя ходи при баща си, където си играе със своя
братовчедка.
От служебна бележка от 18.02.2020 г.,
издадена от "Н.Т." ЕООД се установява, че от 18.11.2019 г. Н.С. С.
посещава занималня "Н." в учебни дни от понеделник до петък, от 11,20
до 18, 00 часа, като детето се предава на родител или посочено от него лице.
От трудов договор № 666/26.02.2015 г. се
установява, че Б.Б. Б.-С. работи на длъжност
"специалист търговия" в "П. Р." ЕООД.
От представената служебна бележка от 08.04.2019
г. от "П. Р." ЕООД се установява, че Б.Б. Б.
е получила средно брутно трудово възнаграждение за периода 04.2018 г. до
03.2019 г. от 2440, 00 лева месечно.
Пред РС-Б. за разпитани двама свидетели
на ищцата - Б.П. Б. /баща на ищцата/ и П. Б. Б. /брат на ищцата/ и двама
свидетели на ответника- Р. И.С. /майка на ответника/ и П. Г. Р..
От разпита на Б.П. Б. се установява, че
от 24 май 2019 г. дъщеря му Б. ***. Апартаментът е обзаведен, в който има и
детска стая.Родителите се споразумяли една седмица
детето да е при майката, една седмица при бащата. Свидетелят посочва, че детето
е привързано и към двамата си родители. Детето споделяло, че му харесва в С.,
има си много приятели.
От разпита на П. Б. Б. се установява, че
сестра му Б. работи като мениджър. Двамата родители са привързани към детето и
двамата полагат грижи за него. Жилището в гр. С. е обзаведено и има всички
удобства за гледане на дете, включително и детска стая.
Свидетелката Р. И.С. посочва, че майката
на детето Б. ***. Майката не можела да отсъства от работа и детето било
отглеждано от свидетелката и сина й. Б. не присъствала на тържества в детската градина,
когато детето било болно, бабата го е водила за преглед при лекар. Според
свидетелката Б. била "изключително скандална". Детето било много
привързано към баща си.
Свидетелят П. Г. Р. заявява, че познава
добре страните, тъй като са съседи. Дава показания, че за детето се грижи С. и
неговите родители.
Пред въззивният
съд са разпитани един свидетел на жалбоподателката и
двама свидетели на въззиваемата страна С.Н.С..
Свидетелката И. Е. Н..дава показания, че
познава страните от лятото на 2019 г., когато работела в лятна занималня.
Детето Н. посещавало занималнята през седмицата, когато било при майка си и
така свидетелката и Б. се сприятелили. Сега свидетелката взема детето от
училище - от понеделник до четвъртък и го води в дома, където живее Н., докато
майка й се прибере от работа. Вторник и четвъртък вечер я води на таекуондо, а
вечер й помага да пише домашни. Според свидетелката детето и майката имат силна
връзка и Н. споделяла, че й е мъчно, че
не вижда майка си през почивните дни. През почивните дни на Н. не се обръща
достатъчно внимание относно учебния процес, за което свидетелката била
уведомена от учителката по занималня. Когато свидетелката питала детето как са
протекли срещите с баща й, Н. се разстройвала и не искала да говори, казвала,
че нищо не е правила, играела си. За домашните казвала, че не учи при баща си.
Майката се прибирала около 19,30 часа, след което свидетелката си тръгва.
От разпита на К. Н. М. /сестра на С.С./ се установява, че племенницата й Н. израснала заедно с
нейните деца до 7г. възраст, когато започнала да учи в гр. С.. Дотогава за
нейното отглеждане се грижил изцяло брат й. В петък детото
се взима от бащата, прибират се в гр. Б., вечерят и почиват. Свидетелката сочи,
че бащата непрекъснато се занимава с Н., чува се с класната й, която му дава
информация как е преминала седмицата и какви домашни има. Н. ходи с баща си на
ледена пързалка почти всяка събота и неделя, посещава уроци по английски и ходи
при Р./педагог и логопед/.Тъй като С. не получавал информация от бившата си
съпруга за учебният процес, си направил регистрация в сайта "Ш.", от
където получавал информация за учебният процес на детето. Н. споделяла, че кака
И. я взима от училище и след това ходи на занималня. Н. е много щастлива и
усмихната за времето, което прекарва с баща си. В неделя, когато трябвало да
ходи при майка си Н. се разстройвала, често плачела и казвала, че не й харесва
там, защото майка й се кара.
От разпита на Р.С. П. се установява,
че е специален педагог и логопед, била
потърсена от сестрата на С.. Поводът бил, че Н. имала една тревожност, когато
си тръгва неделя вечер от баща си и има малко по-различно отношение към своя
първа братовчедка. Свидетелката се среща с Н. от четири месеца, преди да си
тръгне за гр. С.. От рисувателните методики, които използва при терапиите си
съди, че детето има силна привързаност към баща си. Според свидетелката С. е отговорен баща.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
РС-Б. е постановил роденото от брака
дете Н.С. С. да остане за отглеждане и възпитание при
майка му Б.Б. Б.-С., на която са предоставени
родителските права върху детето.
Определен е следният режим на лични контакти с бащата: да може да вижда и взема детето при себе си всяка
седмица от месеца от 18, 00 часа в петък до 17, 00 часа в неделя, с преспиване,
след което да го връща на майката, както и един месец през лятото, който да не
съвпада с ползването на платения годишен отпуск от майката. Основното оплакване
във въззивната жалба касае разширения режим на лични
отношения на бащата с детето, като се анцентира на
обстоятелството, че майката е лишена от възможността почивните дни да прекарва
време с дъщеря си. Страните не спорят, че до седем годишна възраст детето Н. е израстнало и живяло в гр. Б., посещавало е Детска градина
"С.". За
отглеждането и възпитанието му е полагала грижи и бабата по бащина линия Р. И.С., което
се установява от нейните показания от свидетелските показания на св. П. Р.,
който сочи, че за детето се грижил С. и неговите родители.
Мерките относно личните отношения между
детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за
поддържане на отношенията между деца и родители, като тези мерки не трябва да
стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите /ППВС
№ 1 от 12.11.1974 г., т.4/. Принципно положение е, че тези мерки трябва да
бъдат преди всичко в интерес на детето. Чрез постановените мерки трябва да се
осигури възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата
родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да
проявяват любов и загриженост трябва да бъде преценявано отново с оглед
интересите на детето. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти
следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от
роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
От събраните
доказателства в тяхната съвкупност- писмени и гласни се установява безспорно,
че отношенията между родителите са силно влошени и същите не могат да постигнат
разбирателство по тези въпроси.
На първо място, както вече се посочи,
следва да се изхожда от преценка на интересите на детето, като съдът следи служебно за това. При
определяне на мерките следва да се отчита
възрастта на детето, потребностите му, разстоянието, на което следва да бъде
придвижвано и възможностите за адаптация при промяна не само на дома, но и на
населеното място. От друга страна, следва да се има предвид, че независимо на
кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и
значение за формиране и подпомагане развитието на детето. Съответно, трябва да
бъде отчетена необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с
родителя чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде
съхранена и развита емоционалната връзка помежду им.Детето Н.С. С. е на 7-годишна възраст, живее в гр. С. с майка си.До
7-годишна възраст е живяло в гр. Б.. От социалният доклад се установява,
хигиенно-битовите условия в жилището в гр. С. са отлични, то е подредено и
обезопасено, осигурено е пространство и детски играчки. При проведения
самостоятелен разговор с детето Н., същото било спокойно, споделило, че с майка
си учат, разхождат се и играят заедно. Детето споделило, че се чувства добре
при майка си, а събота и неделя ходи при баща си.
Бащата също полага грижи за детето,
което се установява от свидетелските показания на неговата сестра К. М., която
заявява, че бащата се интересува от учебния процес, как е преминала седмицата,
какви домашни има детето. От всичко това може да се направи извод, че не трябва
да се ограничават контактите му с детето, тъй като всеки един от родителите
следва да изгради добра емоционална връзка с детето си, а детето от своя страна
има категорични потребности да прекарва време и с двамата си родители, с което
неговият мироглед би могъл да се обогатява и развива. Едва тогава детето би се
почувствало по-сигурно и защитено.
С оглед ниската възраст на детето /7
год./, въззивният намира, че не би било в интерес на
детето ежеседмично пътуване в края на седмицата от гр. С. до гр. Б. и обратно,
тъй като това би било крайно изморително за дете на неговата възраст. От друга
страна при така определеният режим от първоинстанционния
съд, майката не може да прекарва нито един почивен ден със своята дъщеря, тъй
като през останалото време майката е на работа, а детето е на целодневно
обучение. В неделния ден следва да се постанови бащата да връща по-рано детето,
за да може майката да има време да се запознае с учебния материал и да
осъществи контрол и при нужда помощ по отношение на подготовката на детето за
следващата учебна седмица. С оглед изложеното, следва да се постанови бащата да
го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от
18.00 часа в петък до 15.00 часа в неделя, с преспиване, след което ще го връща
на майката, както и един месец през лятото, което не съвпада с ползването на
платения годишен отпуск от майката.
По въпроса за дължимата издръжка
С постановеното решение № 250/09.10.2019
г. С.Н.С. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лева на
малолетното му дете Н.С. С., чрез неговата майка и
законен представител Б.Б. Б. - С., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на влизане в
законна сила на решението до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката. Няма оплакване по размера на определената ежемесечна
издръжка, а относно определената дата, от която се
дължи като счита, че следва да е от 09.09.2019 г.
Оплакването е неоснователно по следните съображения:
С
определение от 09.09.2019 г. , РС-Б. , на осн. чл. 323, ал. 1 от ГПК е постановил привременни мерки
относно местоживеенето, грижата, издръжката, личните отношения с малолетното
дете на страните и ползването на придобитото по време на брака имущество.
Бащата е осъден да заплаща 200, 00 лева издръжка от 09.09.2019
г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска и до настъпване на
причина за изменяване или прекратяване на издръжката.
От
вносна бележка от 01.10.2019 г. на У. Б. се
установява, че С.Н.С. е превел сумата от 150, 00 лева на Б.Б.
Б., за издръжката на детето от 09.09.2019 г. до 30.09.2019 г. Ето защо до влизане в сила на
решението бащата следва да заплаща определената издръжка като привременна мярка, която съвпада като
размер с определената с постановеното решение.
С оглед гореизложените
мотиви решението на БРС следва да бъде частично изменено, в частта в
която е определен режим за лични контакти на бащата С.Н.С. с детето Н.С.
С.. Разноски от въззивника
не са претендирани.
Воден от горното, окръжният съд
ОТМЕНЯ
решение № 250/09.10.2019 г по гр.д.№ 781/2019 г по описа на РС-Б., в
частта, в която е определен режим за лични отношения на малолетното
дете Н. С.С. с ЕГН: ********** и неговия баща С.Н.С.
с ЕГН: ********** и вместо отменената
част
П О С Т А Н О В Я В А:
ОПРЕДЕЛЯ режим
за лични отношения на малолетното дете Н. С.С. с ЕГН:
**********, родено на *** г. и неговия баща С.Н.С. с ЕГН: ********** както
следва:
-бащата С.Н.С. с ЕГН: ********** да
може да вижда и взема детето Н. С.С. с ЕГН: **********
при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 15,
00 часа в неделя, с преспиване, след което да го връща на майката Б.Б. Б. с ЕГН: **********, както и един месец през лятото,
който да не съвпада с ползването на платения годишен отпуск на майката.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 250/09.10.2019 г по гр.д.№ 781/2019 г
по описа на РС-Б., в частта, в която С.Н.С. с ЕГН: **********
е
осъден да заплаща издръжка на малолетното му дете Н.С. С.,
чрез неговата майка и законен представител Б.Б. Б. - С.,
считано от датата на влизане в законна сила на решението до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Решението не е обжалвано и влязло в сила в
следните части: прекратяване на осн. чл. 49, ал. 1 от СК на брака между страните; предоставяне упражняването на родителските права
върху роденото от брака дете Н. С.С. с ЕГН: **********, на майката Б.Б. Б. с ЕГН: **********;
определеният размер на издръжка от 200, 00 лева; предоставяне на семейното
жилище, находящо се в гр. Б., ул. "Х. Б." №
37 на С.Н.С. с ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.