РЕШЕНИЕ
№ 820
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110133062 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на чл. 540 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба с правно основание чл. 52 ЗН, депозирана от К. Д. Т., ЕГН
**********, съдържаща изявление за отказ от наследството на Д. ИВ. Т., ЕГН **********,
бивш жител на гр. София, починала на 20.02.2018г. и искане за вписване на същия в
особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН на съда.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема за установено от фактическа страна следното:
Представени са препис-извлечение от акт за смърт, от което се установява настъпването на
смъртта на Д. И. Т., починала на 20.02.2018г. в гр. София.
Видно от удостоверение за наследници К. Д. Т. е син на починалото лице. Представено е и
пълномощно, с което К.Т. упълномощава адв. Златков да депозира заявлението за отказ от
наследство в СРС и да получи издаденото удостоверение.
Други относими доказателства не са събрани.
При така установените фактите съдът достигна до следните правни изводи:
Отказът от наследство е едностранен формален акт и е предвиден ред за обективиране
волята на наследника чрез писмено заявление до районния съдия в района на откриване на
наследството и вписването му в особената книга при съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗНасл.,
1
което е конститутивен елемент на отказа. Отказът от наследство е едностранно и
неотменимо волеизявление на наследник, насочено към прекратяване на правото му на
наследяване. Има строго личен характер и зависи изцяло от личната преценка на лицето,
призовано към наследяване.
В правомощията на съда в охранителното производство е да събира доказателства не само за
установяване на твърдените факти по делото, но и за всички правнорелевантни факти,
независимо от това дали молителят е пропуснал да ги посочи, или дори ги отрича. С
разпореждане от 22.11.2021г. съдът е указал на заявителя да се яви лично в открито съдебно
заседание. В писмена молба, без нотариална заверка на подписа, молителят е посочил, че
поради епидемичнат обстановка в страната няма възможност да се яви лично в насроченото
заседание, но потвърждава истинността на изложените в заявлението за отказ от наследство
обстоятелства, като поддържа искането си за вписване на заявения отказ по чл. 52 ЗН.
В практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, се приема, че вписването
на отказ от наследство, както и на приемането по опис касае констатацията за наличие на
надлежно волеизявление на наследника в писмен вид с нотариална заверка на подписа.
Подписът, положен в заявлението за отказ от наследство по чл. 52 ЗН, следва да е
нотариално заверен, съответно такава е и формата на декларацията за потвърждаване
истинността на изложените в заявлението за отказ обстоятелства. Изводът се налага и от
разпоредбата на чл. 100 ЗС, тъй като отказът от право на собственост върху недвижими
имоти има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
(В този смисъл Решение № 43/2011 г. по гр. д. № 683/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение №
438/2011 г. по гр. д. № 1338/2010 г., ВКС, ІV г. о., Определение № 195/8.11.2018 г. по ч. гр.
д. № 3970/2018 г., ВКС, II г. о.).
По същество нотариалната заверка на подписа на заявителя съставлява удостоверено от
нотариуса обстоятелство, че лицето положило подпис като заявител е действително
вписаното. Последното в случая се явява гаранция, че волеизявлението за отказ от
наследство е направено от лицето, подписало заявлението (молбата) пред нотариуса, тъй
като след вписването на отказа, за отказалия се от наследството не съществува възможност
да оттегли своя отказ, доколкото отказът от наследство е изричен, формален, дефинитивен
акт. В настоящия случай, тъй като въпреки изричното указание да представи заявление с
нотариална заверка на подписа, молителят не е сторил това, съдът в съответствие с чл. 534,
ал. 1, изр. първо ГПК е постановил личното явяване на молителя в съдебно заседание с цел
установяване, че именно той е лицето, чиято воля за отказ от наследство е обективирано в
депозираното по делото заявление. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание
последният не се е явил лично, а отново е депозирал молба в писмен вид, с която е
потвърдил депозирания отказ.
При тези данни съдът е възпрепятстван да установи, че именно молителят е лицето,
подписало депозираното заявление за отказ от наследство, доколкото не се установява по
делото надлежно волеизявление на наследника - писмена, с нотариална заверка на подписа,
тъй като отказът от наследство има строго личен характер и зависи изцяло от личната
2
преценка на лицето, призовано към наследяване. Предвид изложеното и доколкото
вписването на отказа е необратимо и има конститутивно действие, настоящият съдебен
състав счита, че заявлението следва да бъде оставено без уважение, тъй като не се
констатира наличието на надлежно волеизявление на наследника - писмено, с нотариална
заверка на подписа, поради което не може да се разпореди вписването му.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление с вх. № 12347/10.06.2021г. на К. Д. Т., ЕГН
**********, в което е обективиран отказ от наследството на Д. ИВ. Т., ЕГН **********,
бивш жител на гр. София, починала на 20.02.2018г. и искане за вписване на същия в
особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН на съда.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му
в препис на страната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3