РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Тутракан, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100335 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
2743/06.07.2023 на П. К. П. с ЕГН ********** против К. „З. к. за п. и у. „Т.“ с
ЕИК ***.
Искът е облигационен, за местната подсъдност на делото съдът не следи
служебно, и все пак същата е съобразена с чл. 105 от ГПК, предвид
седалището на ответника в гр. Главиница; оттук Тутраканският районен съд
се явява компетентен да гледа делото, предвид и цената на иска, която е
10335,01 – чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК.
Платена е държавна такса от 469,77 лева.
Ищецът П. твърди, че между него и кооперацията имало членствено
правоотношение, което било прекратено, и на основание чл. 14, ал. 1 от ЗК
има вземане за дялови, допълнителни и целеви вноски в размер на 7000 лева.
На 25.01.2017 г. било проведено общо годишно отчетно събрание на член
кооператорите, на което е приет годишният финансов отчет на кооперацията
за 2015 г. След подадена молба до кооперацията да му бъде изплатена
дяловата вноска на 27.10.2021 г. е изплатена сумата от 1095,40 лева.
Оттук, неизплатената разлика е (7000 – 1095,40) = 5904,60 лева; плюс
законната лихва за забава върху главницата от 7000 лева за периода
26.01.2017-27.10.2021 г. в размер на 3375,83 лева и законна лихва за забава
върху главницата от 5904,60 лева за периода 27.10.2021-04.07.2023 г. в размер
на 1054,58 лева. Претендира разноски.
1
Ответната кооперация, чрез своя представител, оспорва иска. Оспорва
ищецът да е бил член-кооператор. Твърди, че никога не е признавал изрично
претендираните вземания. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли
за отхвърляне на иска.
В съдебното заседание страните поддържат изложените до този момент
писмени становища, като ответникът допълва, че освен 1142,53 лева, през
2017 г. е изплатил 2201 лева, или общо 3343,53 лева.
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 14 от ЗК за внесени дялови
вноски и по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва за забава.
От направения оглед на книгата на член-кооператорите и
констатираното наличие на запис в нея за П. К. П. съдът приема, че между
него и ответната кооперация е съществувало членствено правоотношение,
което не се оспорва от председателят на кооперацията, че е прекратено. В
самата книга е отразено, че датата на прекратяване на членството е 01.04.2017
г.
Видно от приложеното банково извлечение, на 27.10.2021 г. на ищеца са
изплатени 1085,40 лева, а 57,13 лева са отчислени за данък върху
ликвидационния дял. Общата сума е 1142,53 лева, а 57,13-те лева от нея се
явяват точно 5%, колкото е данъчната ставка по чл. 46, ал. 3 във вр. чл. 38, ал.
1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ.
От приетите по делото и неоспорени: разходен ордер № 1390/29.11.2017
г., ведомост към РКО №1390/29.11.2017 г., платежно нареждане от 01.12.2017
г. и операционна бележка към платежно нареждане от 01.12.2017 г. от ЗКПУ
„Т." гр. Главиница, съдът приема, че на 29.11.20217 г. на ищеца са изплатени
285 лева от дяловия капитал, като цялата сума очевидно е била 300 лева, но
5% от нея (15 лева) са отчислени за данък при източника по чл. 46, ал. 3 във
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ; а на 01.12.2017 г. са изплатени още
1805,95 лева на същото основание, от общо 1901 лева, с отчислени 95,05 лева
данък. Оттук съдът стига до извода, че действително през 2017 г. ответникът
е изплатил 2201 лева и заедно със сумата през 2021 г. от 1142,53 лева, общо е
погасил 3343,53 лева.
След признание на ответника и с оглед становищата на страните, е
обявено с протоколно определение за безспорно и ненуждаещо се от
допълнително доказване, че преди да бъдат изплатени каквито и да са суми,
свързани с прекратеното членство на ищеца в кооперацията, сборът от
дяловите вноски в капитала на кооперацията, записани на името на ищеца, е
бил в общ размер на 6603,62 лева.
Ответникът не изпълни задължението, указано му с протоколно
определение от 15.11.2023 да представи препис от протокола на Общото
събрание от 29.01.2017 г. Въпреки това, съдът направи справка в търговския
регистър и констатира, че всъщност ГФО за 2017 г. е приет с решение на ОС
по протокол № 28 от 31.03.2018 г., вписан с „Вписване 20180503113350“ по
партидата на ответника. Касае се за общоизвестен факт, чието презумирано
узнаване от третите лица, в т.ч. съдът, се извежда на осн. чл. 9, ал. 2 във вр.
2
чл. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗК, бившите кооператори, какъвто е ищецът,
имат право да получат внесените дялови, допълнителни и целеви вноски,
актуализирани по установения нормативен ред, след приемане на годишния
финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията.
В отговора на исковата молба липсват възражения свързани с необходимостта
от актуализация на дяловите, допълнителните и целевите вноски, както и
възражения, че ищецът не е изпълнил някакви свои задължения, поР. което
дължимата към него сума по главницата се явява чистата разлика между
приетите за безспорни вноски в общ размер на 6603,62 лева и изплатените до
този момент 3343,53 лева, а именно – 3260,09 лева.
Съгласно чл. 29, ал. 5 във вр. чл. 14, ал. 1, изр. 2 от ЗК, дяловите вноски
се изплащат на напусналите кооператори след приемане на ГФО в
продължение на три години. В случая ГФО за 2017 – годината, в която
ищецът е подал молбата за напускане на кооперацията, е приет на 31.03.2018
г. и задължението е станало изискуемо на 31.03.2021 г. На основание чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД, погасителната давност почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Ето защо, именно от 31.03.2021 г. тече 5-годишната
погасителната давност по чл. 14, ал. 2 от ЗК и към момента на предявяване на
иска същата все още не е изтекла.
Настоящият съдебен състав на Тутраканския районен съд не споделя
мотивите в Решение № 150/ 05.11.20120 г. по т. д. № 165/2010 г. на І-во т.о. на
ВКС, в което е прието, че изискуемостта на вземането на бившия член-
кооператор за дяловата му вноска настъпва с приемане от общото събрание на
кооперацията на годишния финансов отчет за годината, през която е
настъпило прекратяване на членственото правоотношение с бившия член-
кооператор. В случая това би означавало давността за вземането на ищеца да
е изтекла на 31.03.2023 г. и перемпторното му възражение би било
основателно. В цитираното решение обаче по никакъв начин не личи чл. 14,
ал. 2 от ЗК да е тълкуван с оглед на принципа за кохерентност на
законодателството и за пропороционалност между правата на отделните
гражданскоправни субекти в контекста на чл. 29, ал. 5 от ЗК и чл. 114, ал. 1
от ЗЗД. Правото не допуска изискуемостта за дадено вземане да настъпва три
години от правопораждащия вземането факт, същевременно през тези три
години да тече погасителната давност, защото на практика кредиторът би
разполагал само с две години от момента, в който може да предяви иск, преди
да е изтекла погасителната давност за него – ако се възприеме тезата в
цитираното решение на ВКС. Критиката срещу последното не е само от
настоящия съд, а може да се открие и в други достъпни актове, например в
Решение № 18 от 23.01.2019 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 817/2018 г.
По тази причина искът за вземането по компонента главница следва да
се уважи в размер на 3260,09 лева и да се отхвърли за разликата от 2644,51
лева над уважения размер до претендираните 5904,60 лева.
Обезщетение за забава за вземането по чл. 14, ал. 1 от ЗК не се дължи
преди настъпване на изискуемостта на 31.03.2021 г., по аргумент от
3
противното на чл. 85 от ЗЗД във вр. чл. 29, ал. 5 от ЗК. Ето защо, искът за
претендирания компонент „законна лихва за забава“ следва да се уважи като
се вземе предвид, че към 31.03.2021 г. от първоначално дължимите 6603,62
лева, вече са били погасени 2201 лева през 2017 г. Тоест, законната лихва за
забава за периода от 31.03.2021 до 27.10.2021 г. за главница 4402,62 лева,
след справка с интернет лихвения калкулатор на НАП, е в размер на 258,06
лева. Лихвата за забава за главница 3260,09 лева (след изплащането на
1142,53 лева на 27.10.2021) от 27.10.2021 до 04.07.2023 г. е в размер на 582,26
лева. За разликата над тези суми и за периода от 26.01.2017 до 31.03.2021 г.
искът за компонента „лихва за забава“ следва да се отхвърли.
Следва да се присъди законната лихва за забава върху присъдената
главница 3260,09 лева, считано от 04.07.2023 г. до изплащане на
задължението по главницата.
С оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и съотношението на
уважена, респ. отхвърлена част, спрямо общата претенция: 4100,41 лева
(уважени) от 10335,01 лева; 6234,60 лв (отхвърлени) от 10335,01 лв.; при
направени разноски от ищеца: 1500 лева за адвокатски хонорар и 50 лева за
държавна такса, общо 1550 лева; и от ответника – 1000 лева за адвокатски
хонорар, в полза на ищеца следва да се присъдят 614,96 лева, а в полза на
ответника – 603,25 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с Определение №
237/01.08.2023 за частично освобождаване на ищеца от задължението да
плати държавна такса в размер на 363,40 лева, в полза на съда следва да се
присъди сумата от 144,18 лева, дължима от ответника.
Останалите 219,22 лева (разлика между 363,40 лева и 144,18 лева) от
държавната такса следва се присъдят в пола на съда и в тежест на ищеца, след
отмяна на Определение № 237/01.08.2023 за тази част, тъй като съдът не е
съобразил, че след като ищецът е сключил договор за правна защита и
съдействие с хонорар от 1500 лева и е съумял да плати тази сумата, видно от
разписката за това, очевидно не са били налице предпоставките да бъде
освободен изобщо от задължението за държавна такса.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. „З. к. за п. и у. „Т.“ с ЕИК *** да плати на П. К. П. с ЕГН
********** главницата от 3260,09 лева за внесените, но неизплатени след
прекратяване на членственото му правоотношение с кооперацията, дялови
вноски, ведно със законната лихва за забава от 04.07.2023 г. до изплащане на
задължението, както и законната лихва за забава в размер на 840,32 лева за
периода от 31.03.2021 до 04.07.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата в главницата от 2644,51 лева над
уважения размер до претендираните 5904,60 лева; и за законната лихва за
4
забава в размер на 3590,09 лева, явяващ се разликата над уважения размер до
претендирания от 4430,41 лева, както и за периода от 26.01.2017 до
31.03.2021 г.
ОСЪЖДА К. „З. к. за п. и у. „Т.“ с ЕИК *** да плати 614,96 лева на П.
К. П. с ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.№ 335/2023 на ТнРС.
ОСЪЖДА П. К. П. с ЕГН ********** да плати 603,25 лева на К. „З. к. за
п. и у.„Т.“ с ЕИК *** за сторените разноски по гр.д.№ 335/2023 на ТнРС.
ОТМЕНЯ частично своето Определение № 237 от 01.08.2023,
постановено по делото, с което ищецът е освободен частично от плащането на
държавна такса, за сумата от 219,22 лева, явяваща се разликата над
освобождаването, за което определението остава в сила, а именно 144,18 лева,
до първоначалните 363,40 лева.
ОСЪЖДА К. „З. к. за п. и у. „Т.“ с ЕИК *** да плати 144,18 лева по
сметката на съда с IBAN: *** за държавна такса по гр.д.№ 335/2023 на ТнРС.
ОСЪЖДА П. К. П. с ЕГН ********** да плати 219,22 лева по сметката
на съда с IBAN: *** за държавна такса по гр.д.№ 335/2023 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5