РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300600898 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 260000 от 10.01.2022 г. по НЧХД № 7036/2020г., Районен
съд-Пловдив, 20 н.с. е признал подсъдимия А. Б. К. за невинен в извършване
на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като е отхвърлили изцяло като
неоснователен и недоказан предявения граждански иск. Съдът се е
произнесъл и по направените по делото разноски, възлагайки същите на
основание чл.190, ал.1 от НПК в тежест на частния обвинител и граждански
ищец.
Срещу присъдата са депозирани бланкетна и допълнителна жалби от
частния тъжител и граждански ищец Н. А. Б., чрез адв.Й. Л.П., в която се
навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата
незаконосъобразност и необоснованост. В този смисъл се иска отмяна на
обжалваната присъда, като се постанови нова, с която да бъде признат за
виновен подсъдимият и осъден по повдигнатото му обвинение.
Пред въззивния съд процесуалния представител на частната тъжителка
1
поддържа изложеното в жалбата, аргументирайки претенция да се уважи
същата поради изложените в нея аргументи. Жалбоподателката Б., не се
явява, редовно уведомена. Не е изразила и писмено позицията си по делото.
Защитникът на подсъдимия К.-адв.К., излага становище относно
законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт и моли същият
да бъде потвърден. Подсъдимият К. поддържа изложеното от своя
процесуален представител, излагайки пространен трактат на събраната по
делото доказателствена съвкупност.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред
настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно
правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивно обжалване по реда
на Глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разглеждането на делото пред въззивния съд в настоящия съдебен
състав започна отначало, с оглед гарантиране принципа на законността,
/понеже член от състава, от който е отпочнало делото пред въззивната инстанция, е
преназначен за младши съдия в друг съдебен район-в протокола от 04.10.22г. погрешно е
отразено, че член от състава на съда е в продължителен болничен/. По делото се проведе
съдебно следствие пред въззивната инстанция, в хода на което на основание
чл.327, ал.3 от НПК се извършиха допълнителни разпити на свидетеля П. Д. и
подсъдимия К., като между двамата се извърши очна ставка. С проведените
допълнителни процесуално-следствени действия въззивният съд положи
усилия да бъде изяснен основният факт от предмета на доказване, а именно
причината за телесната увреда на пострадалата, респ. механизма на
причиняването й, като по този начин се изчерпаха необходимите за
разкриване на обективната истина процесуално-следствени действия.
Въз основа на събраните по делото, по реда и със средствата,
предвидени в НПК, доказателства и доказателствени средства–обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите Й.П., С.В. Д.К., М.А., П. Д., А. Г.,
В.С., А.П., Р.Ц., С.З., Н.Ф., както и частично от показанията на свидетелите
К.Б., А. Б. и И. Б., писмените доказателства и доказателствени средства:
2
материали от полицейска преписка № 35000-6128/2019 г. /с изкл. на снетите
писмени обяснения, които не са събрани по реда на НПК, посредством надлежни разпити на
лицата в хода на конкретното съдебно следствие/, протокол за ПТП № 1722669 от
08.04.2019 г., амбулаторен лист за преглед на пациент съставен от д-р А.П. от
08.04.2019 г., допълнителен лист за преглед на пациент от 08.04.2019 г.
съставен от д-р Р.Ц., справка съдимост на името на подсъдимия, както и
заключенията на изготвените по делото комплексна съдебномедицинска и
стоматологична и съдебнотехническата експертизи, първоинстанционният
съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Б. К. е роден на *** г. в гр.П. и живее в същия град.
Той е б., български гражданин. Не е женен. Има висше образование. Работи
като **. Не е осъждан. Има ЕГН: **********.
Към инкриминирания период месец април 2019 г. подсъдимият К.
упражнявал *** си професия в кантора, находяща се на адрес гр. П., ул. ***.
На 08.04.2019 г. около обяд подсъдимият паркирал управлявания от него
автомобил „Мерцедес“ рег. № *** пред сградата, в която се помещавала
кантората му, по такъв начин, че паркирането му да не създава пречка на
живущите в кооперацията.
По това време частният тъжител и граждански ищец Н. Б. живеела в
кооперация, находяща се в гр.П., ул. **, на ** етаж, заедно с родителите си-
свидетелите А. Б. и И. Б. /която сграда се намирала в близост до тази, в която
се помещавала кантората на подсъдимия/.
В наземния етаж на сградата, в която се помещавала кантората на
подсъдимия К., семейство Б.и ползвали гаражи за леките си автомобили.
Около 17.00ч. на горепосочената дата /08.04.2019г./ подсъдимият А. К.,
си тръгнал от работа, за да вземе дъщеря си от детска градина, като преди
това погледнал през прозореца на кантората си и установил, че в близост до
неговия бил паркиран и друг автомобил-Мерцедес с рег.№ ***, като на
същото място, непосредствено на ул.“***“, бил ситуиран и един „Ситроен“.
Така пред входа на сградата, където се намирали гаражите на сем. Б.и и
кантората на подсъдимия К., били спрели описаните по-горе общо три леки
автомобила.
Излизайки от кантората си, подсъдимият преценил, че лекият
автомобил с рег.№*** /също марка „Мерцедес“/ бил паркиран на много
3
близко разстояние от бронята на неговия, което затруднявало излизането му и
понеже бързал, това обстоятелство го ядосало. К. се опитал чрез съдействие
на служител от кантората да извика служба по репатриране на автомобила,
който му пречел, но се оказало, че след 17.00 ч. службата не работела. При
това положение подсъдимият бил принуден да се опита сам да излезе от
мястото, на което бил паркирал, като в процеса на управление, успял да
измести автомобила си, но в процеса на маневриране настъпило леко
съприкосновение между неговия и другия автомобил с рег. № ***. По същото
време /около 17.15ч.-17.20ч./ частният тъжител и граждански ищец Н. Б.
стояла пред входа на кооперацията и видяла, че лекият автомобил Мерцедес,
рег. № ***, управляван от подсъдимия, който се намирала в средата между
двете други превозни средства, е със запален двигател и прави маневри на
заден ход, при което закачил въпросния автомобил с рег.№ ***, който
обичайно се управлявал от брат й-свид.К.Б..
След като Н. Б. забелязала, че водачът на автомобила, излизайки от
мястото, на което бил паркирал, нямал никакво намерение да спира, а бързал
да потегли, тя се затичала към него и в движение успяла да хване дръжката на
вратата на автомобила, опитвайки се да я отвори, при което попитала К. защо
удря колата на брат й. Тогава подсъдимият узнал коя именно е частната
тъжителка, която дотогава не познавал лично. Отношенията между К. и
семейство Б.и не били добри, поради възникнали отпреди спорове във връзка
с паркирането на колите, което се превърнало и в постоянен източник на
напрежение между двете страни в конфликта.
Поведението на Б., която отворила вратата на автомобила на
подсъдимия в движение, изумило К. и той я попитал какво прави, понеже
имало опасност да се нарани в резултат от тези си действия. Между двамата
започнал словесен конфликт, в хода на който подсъдимият отново изразил
недоволство от създалата се ситуация, свързана с паркирането, която му
попречила да излезе с автомобила си навреме. Частната тъжителка настоявала
от своя страна К. да спре, за да изяснят причините за възникналото ПТП, в
хода на което бил ударен автомобилът, ползван от брат й. През цялото време
на спора, който се водел на висок тон между двамата, подсъдимият заявявал,
че бърза и настоявал Б. да се отмести от пътя му, за да потегли. Частната
тъжителка от своя страна, афектирана от случилото се с колата на брат й,
крещяла, че няма никакво намерение да напуска мястото, ще се обади на
4
тел.112 и ще извика КАТ, за да установят причините за настъпилото ПТП,
което малко по-късно и сторила.
В хода на възникналата между двамата словесна разпра, Н. Б.
продължавала настоятелно да пита подсъдимия защо е ударил автомобила на
брат й, упорствала същият да спре, като в един момент /много скоро след
началото на конфликта/ заявила на всеослушание, че е ударена от К..
Поведението на частната тъжителка още повече афектирало
подсъдимия, който в крайна сметка спрял колата си, слязъл от нея и на
улицата продължил да се разправя с Н. Б.. Последната, както и подсъдимият,
не успели да овладеят емоциите си в хода на словесния конфликт между тях,
при което привлекли вниманието на минаващите по улицата граждани.
Междувременно частната тъжителка позвънила от телефона си на
тел.112 и поискала съдействие от служители на Пътна Полиция–КАТ, след
което започнала да снима с телефона си цялата ситуация и продължила да
вика, че подсъдимият я е ударил, ударил бил и колата на брат й.
Разправията между двамата била чута от свид.И. Б.-майка на частната
тъжителка, която излязла на терасата, да провери какво се случва, а веднага
след нея излезли и братът на тъжителката-свид.К.Б. и баща й-свид.А. Б.. След
което последните двама излезли на улицата и понеже били чули виковете на
Н. Б., че подсъдимият я бил ударил /за което отново били уведомени от своята
родственица при пристигането им/, двамата свидетели също отпочнали да се
разправят с К. и да му разясняват, че няма право да удря момичето.
По същото време на улицата минавали и случайни лица, като
твърдението на частната тъжителка, че била ударена от подсъдимия, било
възприето от намиращ се на улицата гражданин, който на висок глас изразил
възмущение и поискал от К. обяснение /попитал го защо е ударил момичето/.
По този повод подсъдимият направил забележка на частната тъжителка да
спре да твърди, че я е ударил.
Свидетели на случилото се станали свидетелите Й.П., С.В. Д.К., М.А. и
П. Д..
Малко по-късно на място дошли и свидетелите А. Г. и В.С.-служители
на **, които съставили протокол за настъпило ПТП.
След като приключил огледът на двата автомобила, частната тъжителка
5
посетила Спешно хирургично отделение, където й бил направен преглед от
дежурен лекар-свид. А.П., който с оглед анамнезата на пациентката /снета от
обясненията й и направените от нея оплаквания/, я насочил към дежурен
специалист лицево-челюстен хирург, който към онзи момент бил свидетелят
Р.Ц.. Последният установил травма на долни шести и седми зъб, за което й
бил издаден амбулаторен лист за преглед от дата 08.04.2019 г., ведно с
допълнителен лист за преглед на пациент от същата дата. На следващия ден
на Н. Б. й било издадено и съдебномедицинско удостоверение, в което на
базата на представените от нея медицински документи от 08.04.2019г. били
потвърдени констатираните преди това травматични увреждания.
Във връзка със случилото се, Н. Б. подала на същата дата сигнал до 02
РУ при ОД на МВР Пловдив, където била образувана полицейска преписка
№ 35000-6128/2019 г., в хода на която били снети обяснения от Н. Б., брат й
К.Б., от подсъдимия по настоящото дело К., както и от свидетелите С.В. и
Й.П.. Проверката приключила със съставяне на предупредителен протокол на
подсъдимия К. на основание чл.65 от ЗМВР.
Впоследствие от страна на Н. Б. била подадена пред съда и настоящата
тъжба, инициирала производството по делото, в която било посочено, че на
инкриминираната дата при възникналия между нея и подсъдимия словесен
конфликт, вторият слязъл от автомобила си и й ударил силен шамар с дясната
си ръка в областта на лицето, при което й била причинена телесна увреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразила се в контузия на лицето, с травма на
шести и седми долни леви зъби.
Поради нуждата от специални знания в хода на съдебното следствие
пред първостепенния съд била назначена и изготвена комплексна
съдебномедицинска и стоматологична експертиза с предмет на изследване
наличието на травматично увреждане на тъжителката Б., неговия вид и
характер, механизма на причиняването му, продължителността на
оздравителиня процес. С оглед немалкия период, изтекъл от
инкриминираните събития, експертното изследване е изготвено въз основа на
медицинските документи за извършения преглед на Н. Б. в деня на твърдяния
инцидент. Видно от експертното заключение, от представените документи се
установява, че на изследваната Н. Б. е причинена контузия на лицето и
луксация от 1-ва степен на 6-ти и 7-ми зъб долу вляво. Вещите лица посочват,
6
че не са направени допълнителни изследвания като рентгенография на зъбите
или скенер на главата, но тези изследвания в „прясно състояние“ не биха
могли да дадат много информация за увреждания, които във времето сами са
отзвучали. Описаните увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с/или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по
време и начин, както съобщава потърпевшата и както са го описали съдебните
лекари. Според експертното становище установяването на подобна травма
започва със снемане на анамнеза, при която пациентът съобщава какво се е
случило и какви оплаквания има. Едва тогава, по преценка на лекаря се
провеждат допълнителни изследвания, формулира се диагноза и се
предприема необходимото лечение. Уточнено е, че контузията, каквато се
претендира в настоящия случай, принципно е най-леката травма. При нея не е
нарушена целостта на зъба и липсват данни за подвижност. Няма външен
признак на нараняване, като в подобни случаи, според експертното
заключение, прегледът може да трае 10 минути. Вещите лица са уточнили, че
увреждането на меките тъкани около контузен зъб не е задължителен
елемент, както и че не всеки удар с плесница е в състояние да причини
видими травматични изменения. Посочените в тъжбата зъби е възможно да се
контузят /натъртят/ индиректно при удар под ъгъл отдолу нагоре върху
долната челюст в момент, когато последната е силно притисната към горната.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие е назначена и
изготвена и съдебнотехническа експертиза на видеозаписа, направен на
инкриминираната дата от тъжителката с телефона й. Във връзка с въпросния
видеозапис от страна на районния съд са извършени редица процесуално-
следствени действия, вкл. предявяване на съдържанието му, респ. на кадри от
същия на свидетели по делото и са проведени допълнителни разпити във
връзка с инкорпорираното на записа съдържание. В крайна сметка в мотивите
към обжалваната присъда, обосновано е застъпено становището,
кореспондиращо с актуалната съдебна практика, че въпросният запис не
представлява годен източник на доказателства, понеже не е изготвен в
предвидения по НПК ред. Ето защо правилно инкорпорираното в него
съдържание не е подложено на анализ от районния съд. Категорична е
съдебната практика, че подобни записи могат да бъдат ползвани като
източник на информация по делото, само ако са случайно създадени, като в
този случай същите се третират като веществени доказателства, а не
7
доказателствени средства, понеже редът за изготвяне на вторите е строго
регламентиран по НПК. В конкретния случай, няма спор по делото, че
записът не е случаен, а е създаден от частната тъжителка /като е представен
от нея по друго дело срещу подсъдимия за изясняване на други факти,
свързани с процесната дата по н.ч.х.д.№ 6251/2019 г. по описа на РС-
Пловдив/, поради което и правилно не е ценен от първата инстанция. Не се
кредитира и от въззивния съд.
Въззивната инстанция прие, че районният съд е извършил коректен
доказателствен анализ, който съответства на правилата на обективната логика
и е споделим. Правилно първият съд е кредитирал изцяло показанията на
свидетелите П., В., К., А., Д., Г., С., П., Ц., З., Ф. и А.ов, както и обясненията
на подсъдимия, отчитайки тяхната последователност, както и принципното
им съответствие и безпротиворечивост по основните факти от предмета на
доказване. Не може да се сподели възражението на частното обвинение,
изразено по същество на процесния казус, с което е формулирано оплакване
за неправилно интерпретиране на информацията, изводима от събрания по
делото доказателствен материал. Обоснованите от първия съд фактически
констатации се базират на необходимите и достатъчни доказателствени
източници, които са преценени добросъвестно и в съответствие с
действителното им съдържание. Информацията от гласните доказателствени
средства е проверявана за достоверност при съпоставка със съдържанието на
писмените доказателства и с експертните изводи. Не се наблюдава и
игнориране на доказателствени източници или позоваване на такива, които не
се намират по делото.
В изпълнение и на указанията, дадени с ППВС№6/78г., актуално и
понастоящем /съгласно което „когато има съмнение дали подсъдимият е извършил
престъпление, органите на предварителното производство и съдът са длъжни, ако делото не
е изяснено, да извършат допълнително разследване за отстраняване на всякакво съмнение”/,
бе проведено съдебно следствие и от окръжния съд. В разпита си пред
въззивната инстанция подсъдимият заяви, че тъжителката се ударила с
вратата на автомобила му, когато я отворила рязко, опитвайки се да го спре
/като подобна теза е прокарана от него още при предходното разглеждане на
делото по НЧХД № 4117/19г. на ПРС, поради което и не бе констатирано от
въззивния съд съществено противоречие в обясненията му/. А свид.Д., макар
да отрече да се е случило подобно самонараняване на Н. Б. по време на
8
процесните събития, отново бе категоричен, че К. не е удрял тъжителката на
инкриминираната дата, при все че е присъствал през цялото време на
конфликта и е имал подходящата видимост. Свидетелят заяви и че
непосредствено след отваряне на вратата, тъжителката попитала К. защо я
удря, като тази реплика била отправена, още докато подсъдимият бил в
автомобила си. Ето защо извличащото се от проведените от въззивния съд
допълнителни процесуално-следствени действия не води до промяна в
приетите от районния съд за установени релевантни факти. Напротив,
потвърждава същите и допринася за формирането на съдийското убеждение
по изискуемият се в чл. 303 ал.2 от НПК начин.
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходната
първа съдебна фаза. Първостепенният съд се е придържал към изискването за
спазване принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК, като не се
откриват процесуални нарушения от категорията на абсолютните, такива,
които да са съществени и неотстраними от въззивния съд. Мотивите към
атакуваната присъда покриват изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават
възможност на страните да реализират пълноценно правото си на жалба и
протест, а на въззивния съд - да упражни контрола, дължим по смисъла на
закона.
Районният съд е бил прав да не възприеме с кредит на доверие
изложеното от свидетелите Т. и М., както и онази част от показанията на И.,
А. и К.Б.и, относно твърдението, че на инкриминираната дата подсъдимият е
ударил шамар на частната тъжителка. Тук следва да се направи уточнението,
че последните двама свидетели не твърдят да са възприели причиняването на
процесната телесна увреда, а само възпроизвеждат разказаното им от
тъжителката и майка й, като сочат данни и за състоянието на Н. Б. по време на
процесните събития и известно време след това. При преценката си относно
добросъвестността на коментираната група свидетели въззивният съд отчете,
че показанията им относно основния факт от предмета на доказване не
съответстват на изложеното от останалите свидетели, които твърдят да са
присъствали на мястото на инцидента и чиито показания са подробни и
кореспондиращи, както помежду си, а така също и с останалите косвени
доказателства по делото. За да приеме за обосновано становището на първата
9
инстанция, въззивния съд отчете няколко обстоятелства, поставящи под
съмнение достоверността на изложеното от свидетелите Т., М. и Б.и по
основния факт от предмета на доказване. Прави впечатление, че показанията
на коментираната група свидетели /особено на свид.И. Б./ са лаконични и
колебливи по отношение главния факт от предмета на доказване, както е
отбелязал коректно и районният съд. Всички те сочат, че подсъдимият е
ударил Н. Б., но се затрудняват в конкретизиране на обстоятелствата, при
които е сторил това, която специфика на показанията им не се наблюдава в
изложеното от останалите свидетели, кредитирано в пълнота от районния
съд, които с увереност отричат да са възприели нанасянето на претендирания
в тъжбата шамар. От друга страна, макар свид.В., да е била колежка на
подсъдимия в кантората му, т.е. налични са данни за съществуващи
колегиални отношения между тях, то за свид.Д., който също е присъствал от
самото начало на процесните събития, не се установяват каквито и да било
факти, представляващи индиция за евентуална предубеденост и/или
заинтересуваност от изхода на делото. Друг съществен момент в мисловно-
логическия анализ на районния съд е коректната констатация, че в аудозаписа
от тел.112 /възпроизведен в съдебно заседание в присъствие на страните/, Н.
Б. съобщава единствено за настъпилото ПТП и спешна нужда от Пътна
полиция за изясняване причините за въпросния инцидент и установяване на
нарушителя. На следващо място, прави впечатление, че свидетелите Т. и М.,
подкрепящи обвинителната теза, не са установени в хода на полицейската
проверка по жалбата на Н. Б. от 08.04.19г. /приключена с докладна записка от
13.05.19г./, респ. не са посочени от нея, при все че в показанията си баща й-
свид.А. Б., твърди, че още по време на инцидента забелязал отдалечаващия се
Т. и решил да се свърже с него в случай, че е възприел случилото се. С други
думи, би следвало още към онзи момент бащата на частната тъжителка да е
могъл да посочи Т. като свидетел на процесните събития, но това очевидно не
е било сторено, което се установява и от прегледа на приложените по делото
материали от полицейската проверка. Съвкупността от коментираните
косвени доказателства и показанията на свидетелите, изцяло кредитирани от
районния съд, противостоят на обвинителната теза, инкорпорирана в тъжбата
на Н. Б., пряко подкрепена от нейната близка родственица /майка й И. Б./,
както и свидетелите Т. и М., които не са съвсем случайни лица за
тъжителката и нейното семейство. Т.напр. Т. е дългогодишен познат на А. Б.
10
/баща на тъжителката/, което не се отрича от двамата, а М. пък е близък на
приятелка на Н. Б..
Безспорно установено по делото е, че на инкриминираната дата, малко
след процесните събития, тъжителката е посетила болнично заведение,
където са й били издадени съответните медицински документи, констатиращи
наличието на въпросната телесна увреда-контузия на лицето, с травма на
шести и седми долни леви зъби. Ето защо необосновани и несподелими са
доводите на подсъдимия и неговия защитник относно недостоверност на тази
документация. Разпитаните като свидетели лекари Ц. и П., са категорични, че
са извършили преглед на Н. Б. на инкриминираната дата. В покзанията си
същите уточняват обстоятелствата, при които се снема анамнезата,
инкорпорираща направените от пациента оплаквания, въз основа на които се
формират съответните констатации за естеството на увредата, мястото на
същата, продължителност на оздравителния процес. По отношение
изтъкнатото от защитата темпорално застъпване на часовете на медицинските
прегледи и подаването на жалбата в полицията от Н. Б., въззивната инстанция
намира, че само по себе си това обстоятелство не е от такова естество, че да
обоснове извод за недостоверност на оспорваната медицинска документация.
Подобна теза се явява голословна и необоснована, доколкото не са налични
каквито и да било данни по делото относно недобросъвестност на
медицинските специалисти Ц. и П.. А що се отнася до отразените в
анамнезата часове, то видно от показанията на последния, то същите се
генерират автоматично, докато точното време, в което тъжителката е
посетила полицията, депозирайки оплакването си, се отразява ръчно от
съответния полицейски служител, което не изключва вероятността за
допускане на неволна техническа грешка в отразяването на въпросния факт.
Показателно за тази потенциална възможност е обстоятелството, че в два
различни документа, изготвени от един и същи полицейски служител-
мл.експерт Н.Ф., са посочени напълно различни часове на депозиране на
жалбата в районното управление. Така в изготвения приемо-предавателен
протокол от 08.04.19г. /л.112 от СП пред ПРС/ е отразен час 19.20 ч., а в
докладната записка от същата дата /л.120 от СП пред ПРС/ е посочено, че
това е било сторено в 19.55ч., като прави впечатление, че във втория
документа е отразено и представянето на документите от медицинския
преглед-от което е изводимо становището, че оплакването пред полицията е
11
последващо спрямо медицинските прегледи, макар и неговият точен час да
остава неясен. Сам по себе си точният час, в който е подадена жалбата на Н.
Б. в полицията не е основополагащ в преценката на процесния казус по
същество, като коректно акцентът в този анализ е поставен от първата
инстанция именно върху изясняване на въпроса относно механизма на
причиняване на телесната увреда. В този ред на мисли, процесуално коректен,
а и обоснован е подходът на първостепенния съд, който е обсъдил
заключението на вещите лица, изготвили комплексната съдебномедицинска и
стоматологична експертиза в контекста на събраните по делото
доказателства. Това е така, доколкото по своята правна същност експертизата
е само способ за проверка на доказателства, но не и доказателствено средство,
поради което и констатациите й не са задължителни за съда и следва винаги
да се ценят през призмата на събраната по реда на НПК информация за
случилото се. Правилно районния съд е отбелязал, че при изясняване на
въпроса относно механизма на настъпилото травматично увреждане вещите
лица не изключват възможността посочените от изследваното лице зъби да се
контузят индиректно и при други обстоятелства, различни от твърдените в
жалбата. Ето защо, обсъждайки експертното заключение в контекста на
събраната по делото доказателствена съвкупност, правилно районният съд е
извел становището относно недоказаност на обвинителната теза относно
нанасянето на шамар от К. на тъжителката Б., респ. наличието на причинно-
следствена обусловеност на инкриминираната телесна увреда именно от
подобна деятелност на подсъдимия. Ето защо, прав е бил районният съд да
приеме, че от събраните по депото материали, ценени с кредит на доверие от
първата инстанция, разгледани не изолирано, а в контекста на тяхната
взаимна връзка, не се доказва подсъдимият К. да е ударил частната тъжителка
на инкриминираната дата. Ето защо обосновано е и становището, че не се
установява процесните травматични увреждания да са причинени по
описания в тъжбата начин, респ. същите да са резултат именно от
противоправна деятелност на подсъдимия, така, както се претендира в
тъжбата. Що се отнася до вероятността Б. да се е самонаранила, когато в
опита си да спре автомобила на К., рязко е отворила вратата му, то този
въпрос е извън предмета на доказване по делото, както правилно е отбелязала
първата инстанция. Това е така с оглед разпределението тежестта на
доказване в наказателния процес, съгласно което не подсъдимият следва да
12
доказва своята невинност, а частният тъжител следва да обосновава
повдигнатото от него обвинение, при което всяко съмнение, разколебаващо
обвинителната теза, се тълкува в полза на подсъдимия.
Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е
оправдал подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение и е отхвърлили
изцяло предявения срещу него граждански иск. Безспорно гражданската
претенция в наказателния процес е с акцесорен характер, който предопределя
нейната зависимост от решаването на въпросите, свързани с повдигнатото
обвинение, поради което гражданският иск по принцип споделя съдбата на
наказателното производство. Принципно съществуват и случаи на известна
самостоятелност на гражданската отговорност, в които тя може да се
реализира и без наказателната /напр. при престъпна обективна или субективна
несъставомерност на инкриминираното деяние, при които не е изключен гражданският
деликт; при последвала амнистия; при погасена наказателна отговорност, поради изтичане
на предвидената в НК преследвателна давност/. Настоящият случай не спада към
визираните изключения, доколкото подсъдимият е оправдан, понеже не се
установява да е извършил описаното в частната тъжба деяние, поради което
правилно предявеният граждански иск е отхвърлен от районния съд.
С оглед обсъденото по-горе, при цялостната служебна проверка на
атакуваната присъда, съдът в настоящия състав не откри основания за нейно
изменяне или отмяна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260000 от 10.01.2022 г. по НЧХД №
7036/2020г. на Районен съд-Пловдив, 20 н.с.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител Н. А. Б. да
заплати на подсъдимия сумата от 3000 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14