Р Е
Ш Е Н И Е
№. 78, 24.01.2018г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На
шестнадесети януари две хиляди и
осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Калончева
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №472 по описа за две хиляди и седемнадесета година
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.49 от ЗЗД.
Ищцата З.Г.Р., ЕГН **********,***, *, адв.С.В., моли
съда да осъди ответната Община Пловдив-***, пл.“Ст.Стамболов“№1, да и заплати
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 25000лв. и за имуществени вреди
в размер на 2580лв., ведно със законната лихва от 22.01.17г. до окончателното
им изплащане, както и разноските в производството.
Основала е исковете си на твърденията, че поради
бездействие от страна на ответната Община и неизпълнение на задължението и като
стопанин на общинските пътища в рамките на града да се грижи за състоянието им,
като предприема необходимите за това действия и мероприятия по поддържане на
пътното платно чисто, а го оставила непочистено от сняг и неопесъчено, със
заледени коловози и образувала се по него ледена кора, както и с непочистени
след обилен валеж тротоари, на ***макар и да се движила бавно и внимателно като
пешеходец по уличното платно, защото, освен всичко друго, десният по посока на
движението и тротоар бил заграден с метални платна, обезопасяващи новострояща
се жилищна сграда, а по левия имало паркирали автомобили, на кръстовището между
улиците „***“ и „***“, завивайки наляво по ул. „***“, тя паднала върху
образувалия се леден коловоз, ударила левия си крак в ръба му и го счупила.
Вследствие на това, претърпяла подробно описани с
исковата молба неимуществени и имуществени вреди, за които счита, че и се
следва обезщетение от ответника.
Пледира по същество за уважаване на исковете и
присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 16.01.18г. Развива
съображения с писмена защита вх.№2011/22.01.18г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответната Община Пловдив
е подала отговор на исковата молба с вх.№10992/06.04.17г. /виж отговора на
л.23-л.24/, с който е оспорила предявените искове като неоснователни, при
отричане наличието на кумулативно изискуемите се от закона предпоставки за
реализиране на търсената от нея отговорност, както и на наведените от ищцата
фактически твърдения във връзка с претърпяване на описания в исковата молба
инцидент и понесени вреди.
От своя страна твърди и развива доводи, че: дейността
по поддържане на чистотата на територията на града, се осъществява не от Община
Пловдив, а от ОП „Чистота“; че от отговорното за осъществяване на дейността по
поддържане на чистотата на територията на града ОП „Чистота“ е положена цялата
дължима се според обстановката грижа за привеждане на улиците и пешеходните
зони в града в добро състояние, включително чрез тяхното снегопочистване и
опесъчаване; че са налице обективни пречки за почистване на ул. „***“ и ул.
„***“ със снегопочистваща техника, тъй като същите са малки и тесни, поради
което същите са били редовно опесъчавани и почиствани ръчно; че процесният
инцидент не се дължи на бездействия от страна на Общината, а на случайно
събитие, каквото е падналият тежък снеговалеж и тежките метеорологични условия,
за които тя не може да носи отговорност; че за настъпване на инцидента са
допринесли и действията на трети лица, които са паркирали автомобилите си на
тротоара, в нарушение на Закона за движение по пътищата и Правилника към него.
Повдигнати са от ответника и възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която в нарушение
Закона и Правилника за движение по пътищата, се е движила не по тротоара, а по
пътното платно, с което е създала евентуална възможност за настъпване на
вредата, както и за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, тъй като не отговаря на тежестта
и степента на настъпилите увреждания.
Пледира по същество за отхвърляне на исковете и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Развива съображения и с писмена
защита вх.№2083/22.01.18г.
Съдът, като взе предвид наведените от ищцата
обстоятелства, на които исковете и са основани, повдигнатите от ответника
оспорвания и възражения, както и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, а
разгледани по същество са изцяло основателни и като такива следва да бъдат
уважени, воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
Твърденията на ищцата, че е претърпяла вреди
вследствие бездействие на ответника, противно на вменените му по закон
задължения за определено поведение, поради което от него и се следва
обезщетение, попадат в хипотезата на чл.49 от ЗЗД, съгласно която, този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението и, и правят исковете и допустими.
ІІ.По основателността.
1.С приетия по делото в с.з. от 16.05.17г. доклад, в
тежест на ищцата е поставено да установи, че е налице деяние, изразяващо се в
противоправно бездействие от страна на служителите на Община Пловдив във връзка
със задълженията и да стопанисва и поддържа чисти улиците на гр. Пловдив, в
частност ул. „***“ и ул. „***“; претърпени от нея имуществени и неимуществени
вреди в посочените размери; причинната връзка между бездействието на
служителите на ответника и претърпените вреди.
В тежест на ответника е поставено опровергаването на
установената от чл.45, ал. 2 от ЗЗД презумпция за вина, както и възражението му
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
В тежест на всяка от страните в производството е
поставено установяването на фактическите твърдения, от доказването на които би
черпила благоприятни за себе си последици.
2. Установиха се в производството
следните факти:
2.1. На ***, в района на ***не е валял сняг, но
вследствие на валежи от сняг във всеки от четирите предходни дни, както и в
периода от ***-***., от които по-обилни на датите ***. /15л/кв.м./, ***/11.6л/кв.м./
и ***/14.7л./кв.м./, снежната покривка в същия район, на ***., е 26см., а
средно денонощната температура- минус 7 градуса по Целзий, като за периода от
***-***., в 14 от дните средно денонощната температура е била отрицателна, в
границите от минус 0.6 до минус 9 градуса по Целзий, и само в 4 от дните е била
положителна, в границите от плюс 0.2 до плюс 0.5 градуса по Целзий /виж
справката на л.116/.
2.2. На ***, след 18.00ч., З.Р. е
била извозена с екип на спешна медицинска помощ от ул.“***“ в ***до ***тъй като
според данните в частта на анамнезата се е подхлъзнала на леда и е паднала, и
изпитва силна болка в лявата подбедрица /виж карта №4213 на л.9/.
2.3. Към момента на извозването на
ищцата от посочената улица, на която тя била паднала на пътя, където и сама е
посочила с исковата молба, че се е движела, тъй като тротоарът е бил непочистен
от сняг и частично зает от спрели мпс, ул.“***“ била непочистена и неопесъчена,
заледена, с коловози от лед и като всичко било покрито със сняг така, че дори
не се виждало има ли тротоар, като почистено било единствено пред магазина за
хранителни стоки и ***.
По отношение на горния факт съдът цени показанията на
св.С.и на св.Н., снети в с.з. от 04.07.17г., и не цени показанията на св.П.и
св.К., снети в същото съдебно заседание, взети в съвкупност с представените от
ответника писмени доказателства /виж л.165-л.182/, целящи да установят
твърдението му, че улицата, на която ищцата е паднала на ***, е била почистена
от ОП „Чистота“, което осъществява дейностите по снегопочистване в ***, поради
следните причини:
Св.С.не е обвързана с родство или
служба с никоя от страните, както са другите три разпитани свидетелки, като
св.Н. е дъщеря на ищцата и би могла да е заинтересувана с оглед близкото
родство, а св.П.и св.К.работят в ОП „Чистота“, отговорно за дейностите по
снегопочистване, и като такива- заинтересувани да установят, че тази дейност е
надлежно извършвана, за да се избегнат последиците от евентуален регресен иск.
Св.С.живее на ул.“***, която е съседна на ул.“***“ и
има ежедневни преки впечатления, тъй като пазарува от магазина, който се намира
на ул.“***“, както от състоянието на двете улици, така и от поведението на
работниците, които би трябвало да ги почистват, и тези нейни впечатления са
категорични за това, че от началото на м.***и до края на м.***, улиците са били
непочистени, с повече от педя сняг и като всичко било абсолютно замръзнало, а
движението било възможно само по коловозите на улиците, като само един път през
***, доколкото помни последния или предпоследен петък на месеца, тя видяла
багер и камион, за които предположила, че са от почистването, да влизат в
ул.“***“ и ул.“***“, но като багерът останал с вдигнато гребло, а камионът
боксувал и бил почти блокирал пред ***, като и след престоя им от не повече от
половин час на двете улици, те си останали непочистени, та това я е разгневило
много, защото вече и тя била падала и я били вдигали мъже от „Паркове и
градини“ и като виждала и *** на „Чистота“ да минават по улицата, но като
носели лопатите си на гръб и без нищо да чистят.
Показанията на св.Н., че когато майка и се обадила да
и каже за инцидента и тя тръгнала незабавно със съпруга си, се наложило да спре
на близката ул.“***“, макар да била с високопроходим автомобил, и не могла да
достигне до ул.“***“, тъй като улицата била заледена и имало коловози от лед от
около 25см. и плътно паркирали от едната страна на тротоара коли, като дори не
се виждало има ли тротоар или не, тъй като всичко било затрупано със сняг, се
ценят от съда независимо от близкото родство на тази свидетелка, защото изцяло
кореспондират на казаното от св.С.и данните в цитираната метерологична справка.
Казаното от св.С.относно влизането на почистваща
техника на улиците „***“ и „***“ в последния или предпоследен петък от месец ***кореспондира
и на дадените от св.К.- ***в ОП „Чистота“ показания, че на ***., справка в
календара за която дата сочи, че се касае до предпоследния петък на м.***., се
влезло с трактор на ул.“***“ и ул.“***“, които били заледени, но като за
разлика от св.С., св.К.е заявила, че при това влизане тракторът останал на
посочените от нея улици, които били съвсем леко заледени, примерно с 5см. лед,
поне 2 часа, и след като били минати с греблото по тях, не останал лед по
самото платно, а отделно от това, с 5 души метачи били хвърляли сол и пясък по
тротоарите, които също били замръзнали, и по този начин- със сол и пясък,
извършили и почистване на ръка, а ул.“***“ са я чукали на ръка и с кирки.
Показанията на св.К.за степента на заледяване на двете
стоящи в непосредствена близост улици „***“ и „***“ са вътрешно противоречиви,
доколкото според нея ул.“***“ е била съвсем леко заледена, но въпреки това се
наложило снегоринът/тракторът с греблото да остане на тази улица и на ул.“***“
минимум 2 часа, за да ги чисти, а след това ул.“***“ трябвало да се чисти и на
ръка с кирки, след като платното било уж изцяло почистено от греблото.
Показанията и относно 5 см. дебелината на покривката, която е трябвало да се
почиства, противоречат и на информацията от метерологичната справка за дебелина
на снежната покривка към *** от 26см., в което отношение показанията на св.С.и
св.Н. са съвсем близки до официално отчетените данни. Показанията на св.К.,
въпреки заявеното от нея пряко присъствие за почистването на посочените улици и
на посочените дати * и ***, оставят и известно съмнение по отношение на
достоверността им, доколкото в момента, в който от тази свидетелка са поискани
по-конкретни данни или детайли, показанията и са станали колебливи и объркани.
Така, макар м.***на ***. да не е чак толкова отдалечен по време от датата на
разпита и, тя няма ясен спомен колко чувала пясък и сол са използвани на
посочените от нея две улици при така нареченото почистване на ръка, изразяващо
се всъщност в насипване на пясък и сол по замръзналите тротоари, на въпроса
след тази ръчна обработка веднага ли са се разледили тротоарите, първо е
заявила, че те стоят, но в същия момент няма как ледът да се разтопи, а после,
че тя стояла плътно до жените докато се разтопи, дори в извън работно време е
стояла, първоначално е заявила, че поне два часа на тези две улици е стояла, а
впоследствие, че не може да си спомни колко точно часа е била там, защото по
принцип е била в целия район и по това време ден и нощ били на работа,
първоначално е заявила, че на *** се е извършило почистване както с трактор,
така и с метачите и на двете дати, а впоследствие-че опесъчаването е извършено
всъщност на *** Показанията на св.К.за броя на ***- 5 души, с които на *** или
*** е работила по почистването на ул.“***“ и ул.“***“, не съответства на броя
на хората, които са извършвали ръчна работа на тези две дати, съгласно
обясненията, дадени от св.П.във връзка с показаните и протоколи за ежедневна
работа, съгласно които на ***ръчна работа са извършвали 6 души, а на *** -4
души и като отделно от това, от протокола за работа за дата *** личи, че
групата за ръчно метене е била само една и с ***М.В., което отрича показанията
на св.К.на тази дата, *** лица, да са осъществили ръчното почистване на улиците
*** и ***, за което е дала показания /виж л.166/.
Св.П.е ***в ОП „Чистота“ за ***, в който се намират и
улиците „***“ и „***“, и като такава изпълнява функции по ***за извършената
работа на място. Същата е заявила, че на *** и *** са имали почистване на двете
посочени улици, които са * категория, с много паркирали по тях коли, и че в тях
се влиза за почистване, след почистването на улиците от * и * категория,
каквито са булевардите и улиците, по които се движат превозни средства, както и
че почистването, което е било извършено, е било машинно, с разпръсване на сол,
пясък и на препарата айсмел, който при много ниски температури действа за
стопяване на леда, и с разбиване с кирки, като улиците били почистени възможно
най- добре до положението, което позволявало времето- коловозите били отстранени
и се стигнало до асфалт от кръстовището на „***“ до кръстовището на ул.„***“ и
на ул.“***“ също. Дадените от нея показания относно отстраняване на коловозите
и стигането до асфалт канкретно на улица „***“, на която ищцата е паднала, в
дните *** и ***, също не се цени от съда, макар до известна степен да
кореспондира на казаното от св.К., освен заради вече посоченото по-горе във
връзка с показанията на последната, и защото в показанията на тези две
свидетелки се констатираха противоречия, показанията на св.П.са също объркани и
несигурни, а поради това и ненадеждни, от тях не може да се разбере дали са
преки или възпроизвеждат съставени от нея документални данни и казаното от нея
очевидно противоречи на съдържанието на събрани по делото във връзка с дейността
по почистването писмени документи, и конкретно: Прави впечатление, че в
показанията си относно резултата от работата по зимното почистване, св.П.първо
най- общо и мъгляво казва, че почистването е извършено възможно най- добре до
положение, което времето позволявало, и едва при зададените и нарочно въпроси
за смисъла на казаното е конкретизирала в насока за отстраняване на коловозите
и стигането до асфалт, но при споменаване на последното пак е избегнала прякото
изявление, че става дума за платното на ул.“***“, а говори за участък от
кръстовището на ул.„***“ до кръстовището на ул.“***“ и ул.„***“. Същевременно,
тъй като ул.“***“ не е открита с надпис на никоя от двете схеми-извадки от
карта на града с улици, приложени на л.180 и л.181 от делото, при показването
на същите схеми на св.П., тя е посочила, че на схемата на л.180 ул.“***“ тръгва
от ул.“***“, върви към върха на очертания на схемата триъгълник и след това
слиза надолу към ул.“***“, а на схемата на л.181 същата улица се намира в
очертанието под квадрата, описан в центъра на горната част, вляво от което
очертание е виден надписа на ул.“***“, а при тези дадени от св.П.обяснения
относно местонахождението на ул.“***“, на схемата на л.180, която е в по-едър
план, съвсем ясно личи, че ул.“***“ е на значително разстояние от триъгълника,
в който попада ул.“***“, при стандартна ориентация на картата се пресича на
североизток само с ул.„***“, и то в случай, че в точката на пресичане вече не
се касае до ул.“***“, но не и с ул.“***“, а ако се касае до участъка от кръстовището
на ул.“***“ или ул.“***“ с ул.„***“ до кръстовището на ул.“***“ с ул.“***“, то
този участък така и не обхваща последната улица. За разлика от св.К., св.П.е
заявила, че по улиците освен пясък и сол е бил разпръсван и специален препарат
за стопяване на снега /леда при ниски температури-айсмел, което обстоятелство,
ако беше вярно, несъмнено би било споменато и от св.К., *** на ул.“***“, която
в случая е от значение за производството, но тя не е споменала нищо за
използването му. Ако пък се приеме, че именно казаното от св.П.е вярно и такъв
препарат е бил използван, заедно с казаното от нея, че се наложило и разбиване
с кирки, то това е в индиректна подкрепа на описаното от св.С.и св.Н. състояние
на улица „***“- с коловози от лед с височина поне една педя, за разлика от
казаното от св.К., че улицата е била съвсем леко заледена, с лед от не повече
от 5см. Св.П.първо е казала, че тя лично присъствала на почистването на
ул.“***“ и кръстовището на ул.“***“, като *** за това как върви работата между
12ч.-13ч. и така възприела вида, до който те били почистени, но впоследствие е
заявила точно обратното- че това, което е казала относно стигането до асфалт
след почистването на уличното платно, на конкретните дати и на конкретните
улици, не било в нейно присъствие, а тя само го била ****, за да се върне две
изречения по-късно на първата вече взета версия, че това, освен да го е ***, го
е видяла и лично, поради което, в крайна сметка, няма как да се разбере кое от
всичко казано от нея е вярно и дали тя е пряк свидетел на фактите, които
съобщава или не. Второто е обаче доста по-вероятно, с оглед думите и, че
всъщност на ***, *, тя не е била на работа, а проследяването на извършената
работа е било осъществено от ***. Обясненията, дадени от св.П.във връзка с
двата реда текст- „от дата ***“ и „до дата ***“, и „от дата ***“ и „до дата
***“, изписан вляво на двете схеми на л.180 и л.181, че никой от тези записи не
съдържа данни за начален час, а само за краен час на работа на два различни
автомобила, е в очевидно несъотвествие със съдържанието на двата документа, тъй
като записът от –до не може да има друг смисъл, освен на отрязък от време с
определено начало и край, и с този му именно смисъл той съответства и на
продължителността, с изключение на секундите, от съответно 00ч. 43мин. и 01ч,
01мин, вписани под черта долу на двете схеми, след текста „Пътен лист“. Отделно
от това, като се съди по отрязъка от време, в което описаните в схемите два
автомобила са работили на дата ***., между 9ч.-10ч. и между 14ч.-15ч., очевидно
св.П.не би могла лично да възприеме извършената с тях на посочената дата
работа, след като сама е съобщила, че *** на място тя е *** между 12ч.-13ч. на
същата дата. Казаното е според съда достатъчно, за обосноваване причината,
поради която не цени показанията на св.П., тъй че съдът не се занимава с
останалите констатирани несъответствия между нейните показания и останалия
събран доказателствен материал. Данните за времето, в което двата автомобила по
схемите са обработили целия очертан на същите схеми район, драстично се
различава от съобщеното от св.К., че тракторът бил минимум 2 часа само на
ул.“***“ и ул.“***“.
В представената от ответника по делото вътрешна
кореспонденция, водена между него и ОП „Чистота“, се съдържа информация за
наличие на много паркирани по улиците „***“ и „***“ автомобили, така, както и
ищцата твърди да е било при придвижването и по тези улици на *** /виж писмо на
л.25/ и както е заявила и св.П., за това, че при обилен снеговалеж тежестта на
снегопочисващите работи се насочва към основните булеварди и улици, а улиците
от трета категория, каквато е ул.“***“, съгласно Заповед на Кмета Община
Пловдив, се почистват до 8 часа от спиране на снеговалежа /виж писмо на л.25/,
така, както е заявила и св.П., и като в представените документи за дейности,
извършени от ОП „Чистота“ в период, обхващащ датата *** /виж документите на
л.165-л.182/, тези дейности са описани най-общо като осъществени в район „***“-
сектор „***“, а не по улици, и като за датите ***. и ***, зададената и
изпълнена по график работа включва задачите сметосъбиране и сметоизвозване,
събиране и извозване на едрогабаритни отпадъци, почистване кошчета за смет
„***“, ръчно метене и почистване на автобусните спирки и стълбовете за улично
осветление от рекламни материали, и зимно дежурство и работа /виж л.166-л.169/,
като по отношение на това „зимно дежурство и работа“-денонощно, св.П.е заявила,
че дежурството значи налични на база машини, които при поискване идват, а
работа-времето, в което машините са били в движение, т.е то касае само работа
на машини, докато дейности по опесъчаване, разпръсване на сол и/или айсмел,
и/или ръчно почистване с кирки нито са задавани, нито са отчетени като
изпълнени.
И накрая, при преценка на събраните от ответника
писмени и гласни доказателства, целящи да установят извършените от него
дейности по снегопочистване на улицата, на която ищцата е паднала, съдът отчете
и противоречието между наведените от ответника с отговора на исковата молба
твърдения, че тъй като улиците „***“, „***“ и съседните им са малки и тесни,
възможността за влизане на снегопочистваща техника в тях е изключена, с
депозираните от доведените от него свидетели показания, че снегопочистването на
ул.“***“ е било осъществено именно с такава техника.
В обобщение на казаното по-горе съдът приема за
установено по делото, че на ***, когато ищцата З.Р. ***, платното на тази улица
не е било почистено, а е било с високи заледени коловози, както и че то е било
единственото място, на което е било възможно движението и, тъй като тротоарите
са били покрити със сняг и покрай тях е имало плътно спрели автомобили.
2.4.При прегледа на З.Р. на мястото на инцидента и
след извозването и в болница е констатирано, че лявата подбедрица е външно
ротирана и скъсена /виж картата на л.9 в част допълнителен клиничен преглед/, а
извършената рентгенография е установила многофрагментарна фрактура на
дисталните диафизи с обхващане на метафизите на табия и фибула, с ангажиране на
тибиалната епифиза и ставна повърхност /виж резултат от образна диагностика от
***-л.11/.
2.5.На същата дата, ***, З.Р. е била приета в
***където, във връзка с множествени счупвания на подбедрицата, е била извършена
операция с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация- поставени
метални остесинтези /виж епикриза на л.10 и резултат от образно изследване от
*** на л.12/. За заплатени в брой метални остесинтези на стойност 2580лв. с
ДДС, от ***с получател З.Р., е издадена фактура №**********/ 22.01.17г. /виж
фактурата на л.15/ и са събрани показанията на св.Н.. След извършената и на ***
операция, З.Р. е претърпяла болнично лечение до ***в същата болница, при гладък
ранен следоперативен период, и е била изписана с подобрение, с дадени и
препоръки да ходи с патерици, без да стъпва на крайника, 3месеца, както и да
прилага Зибор 3500Е по 1куб.кутанно за още 25дни, като следи за общото си
състояние /виж епикриза на л.10 и пълната документация по това лечение на
л.76-л.113/.
2.6.На *** З.Р. е постъпила с
оплаквания от болки, оток и напрежение в левия долен крайник в МБАЛ „Света
Каридад“, където е била оставена за лечение, тъй като обективното и състояние
при прегледа е показало наличие на масивен оток, обхващащ лявата подбедрица, с
пулсации на всички предилекционни места, силна палпаторна болка, субфасиално
напрежение и обемна разлика 4.5см. Хоманс/+/. Това лечение е продължило до
06.02.17г., на която дата е била изписана с подобрение- без оток, без
напрежение- спокойна подбедрена мускулатура, без болка, Хоменс/-/, с частично
възстановена проходимост на вена феморалис синистра, с диагноза „Флебит и
тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници“ и с дадени
предписания за хранително- двигателен режим, еластокомпресия и медикаментозно
лечение /виж епикриза на л.13-л.14 и пълната документация по това лечение на
л.117-л.136/.
2.7.По подадено от З.Р. чрез
упълномощено лице заявление-декларация от ***за отпускане на целева помощ за
инвалидна количка-ринг, масичка, комбиниран тоалетен стол, на ***, са и били
предадени следните помощни средства: комбиниран тоалетен стол, инвалидна количка-ринг
и масичка /виж заявление –декларация на л.17 и приемно- предавателен протокол
на л.18/.
2.8. На *** З.Р. е постъпила за
уточняване и терапия в МБАЛ „***“ с оплаквания от многогодишна болка и
скованост в кръста, разпространяваща се по задно- страничната повърхност на
краката, усилила се в последните 20 дни, с изтръпване на пръстите на краката,
при констатирано обективно състояние на поясен вертебрален синдром-ограничени и
болезнени движения и паравертебрална ригидност. Извършено и е ЕМГ изследване и
е останала на лечение до *** Изписана е с подобрение, при намалена изразеност
на вертебралния поясен синдром и субективните оплаквания, с предписания за
щадящ общ двигателен режим, физиотерапия и рехабилитация и редовен прием на
предписаните медикаменти /виж епикризата на л.43 и изследването на л.44-л.45/.
2.9. На *** З.Р. е постъпила в ***тъй като от няколко
дни напипва винт по кожата, като при прегледа е установено, че под фибиалния
разрез от претърпяната преди 2 месеца операция се напипва синдесмален винт. В
оперативен порядък е осъществено отстраняване от костта на имплантирани уреди
от тибия и фибула. При гладък следоперативен период, спокойна оперативна рана,
запазена инервация и циркулация на крайника, пациентката е изписана на *** с
подобрение, с дадени препоръки за лечебно оздравителен режим и терапия за дома,
включително да не натоварва оперирания крайник за срок от 30дни, да не мокри
оперативната рана 14дни и е насочена за рехабилитация /виж епикризата на л.46 и
пълната документация по това лечение на л.50-л.75/.
2.10. Дадени са в с.з. от 04.07.17г. от свидетелите на
ищцата Н. и Р.- дъщеря и съпруг и показания относно състоянието и за времето от
датата на инцидента до датата на съдебното заседание, в което свидетелите са
разпитани, които показания съдът цени, въпреки близкото родство на двамата
свидетели с ищцата, доколкото казаното от тях изцяло кореспондира с данните от
събраната по делото медицинска документация и прието заключение на СМЕ, и
конкретно: По време на болничния престой на ищцата в УМБАЛ „***“ ЕАД от
21-28.01.17г., тя била придружена от дъщеря си- св.Н., и посещавана от съпруга
си- св.Р., като по данни на първата свидетелка, след операцията е била в много
тежко състояние, с оглед много силните болки и преживяната уплаха, като е била
обслужвана от дъщеря си на легло- с памперс и на подлога, а според показанията
на втория свидетел- в много тежко състояние, като изпитвала много силни болки,
с абсолютно обезобразен на вид крак- извъртян, червено- син и подут. Още в деня
на изписването на ищцата, тя получила силни болки, оток и
почервяневяне/почерняване на оперирания крак, което наложило отново да постъпи
в болница, заради запушване на кръвоносните съдове, където също останала за
лечение около седмица и положението било само частично овладяно медикаментозно,
след което тя била прибрана в къщи. Възстановяването и в домашни условия
протекло при пълна невъзможност за движение и режим в легнало положение, при
забрана дори да сяда, в продължение на повече от 4 месеца, до средата на май,
на памперс и на подлога, с много силни търпени болки в първия месец- месец и половина, заради
които не можела да спи и които овладявала с обезболяващи и болкоуспокояващи.
След това, с помощта на съпруга си, ищцата започнала да сяда на инвалидния
стол, който и бил изписан, за да я закара до банята за тоалет, както и за
ходене по голяма нужда, тъй като имал отделение с гърне, и да се изправя
постепенно в леглото до седнало положение, като първоначално и ставало много
лошо и и причернявало, заради дългото обездвижване. По същата причина
мускулатурата на счупения крак видимо атрофирала. През юни месец, на ищцата
било разрешено да започне да става с помощта на патерици, с каквито тя вече се
учи и свиква да се придвижва и към датата на депозираните показания- може с тях
да отиде до тоалетна и сама. Предприети са от ищцата, веднага щом това е
станало възможно, с оглед на дадените и препоръки, и рехабилитационни процедури
при труден и бавен за провеждането им процес, тъй като кракът е силно изкривен
на една страна и всички мускули и ставни сухожилия са схванати и подлежат на
постепенно раздвижване. Ищцата изпитвала и напрежение и болка във връзка с
интервенцията по сваляне на винта, наложило се през ***месец.
2.11. С приетото в с.з. от 04.07.17г. заключение
№19548/21.06.17г. на допусната по делото комплексна СМЕ /виж л.210-л.212/ и
дадените от двете вещи лица обяснения във връзка със зададени им въпроси се
установи, че : описаното от ищцата с исковата молба относно травматично
увреждане на крака и е настъпило по начина, описан от нея с исковата молба, и е
твърде възможно по време и начин да се получи така, както са предварителните
сведения за него; че механизмът на този род увреда е индиректен- комбинация от
огъване и усукване на костите на подбедрицата; че самата увреда съставлява
закрито счупване на двете кости на лява подбедрица вътреставно /глезенна
става/, което е довело до трайно затрудняване движението на ляв долен крайник
за период от 6 месеца, включващ и периода на рехабилитация, при търпяна
първоначално болка със силно изразен характер, която е намалявала с времето, и
свързана с него невъзможност за самостоятелно обслужване и придвижване във
възстановителния период; че проведеното от пострадалата оперативно и
консервативно лечение е съответно на добрите медицински практики и стандарти;
че възстановителният период не е приключен, а ще продължи до установено чрез
рентген пълно костно срастване на мястото на счупването, следваща го активна
рехабилитация за възстановяване на походката и хипотрофията на мускулатурата и
нова оперативна интервенция за отстраняване на метални тела, при провеждана
успоредно с тях терапия и профилактика на усложненията и придружаващите
хронични заболявания на съдовете и опорно- двигателния апарат. Претърпяното от
ищцата счупване на крака, обездвижването и във връзка с него, както
неправилната походка, която се получава при ползването на патерици, може да
доведе до обостряне на наличното при ищцата хронично заболяване- увреждане на
междупрешленните дискове, но за обострянето му са възможни и други причини,
поради което не може да се каже категорично, че пролежаването и в неврологично
отделение на болница „***“ през м.март, заради обостряне на това хронично
заболяване, е в пряка причинна връзка с претърпяното счупване на крака. За
претърпяната от ищцата непосредствено след изписването и от УМБАЛ „*** ЕАД
тромбоза може да се каже, че е в пряка причинна връзка със счупването, макар и
причините за тромбоза да са по принцип комплексни, доколкото тромбозата се
смята за нормален постоперативен отговор на претърпяната от ищцата
непосредствено след паденото оперативна интервенция и обездвижването и след
нея.
2.12. Заключение по допуснатата по делото в с.з. от
16.05.17г. химическа екпертиза, която да отговори на въпроса какви точно
химикали са били влагани от ОП „Чистота“ при опесъчаване на улиците в
релевантния за иска период и дали същите са били в състояние при конкретната
метерологична обстановка /средно дневни температури и натрупан сняг/ да доведат
до ефективен резултат по отношение почиствена на улицата, на която ищцата е
паднала, не е събрано, при изтичане на определения от съда краен срок за
събиране на това поискано от ищцата доказателство в с.з. от 16.01.18г., след
като в хода на процеса се е установило, че не може да бъде намерено вещо лице,
което да даде отговор на така формулираните задачи /виж л.191, л.203, л.209,
л.215-лице и гръб, л.223, л.224, л.227, л.231, л.232, л.233, л.234, л.235,
л.237-гръб и л.238, л.240, л.243, л.244, л.245, л.247, л.248, л.249, л.251/.
2.13. В с.з. от 16.01.18г. съдът е отказал да допусне
повдигнатото с исковата молба от ищцата искане за събиране на справка и
изискване на дисковете със записи от централата на спешна медицинска помощ,
относно полученото обаждане за изпращане на екип, на ***, по повод инцидента с
ищцата, по което до този момент, поради пропуск на съда, е липсвало
произнасяне, като е счел, че на този етап от производството събирането на тези
доказателства не е необходимо, тъй като спорът между страните може да се счита
за изяснен с вече събраните по делото доказателства.
3. При тези установени в производството факти, съдът
направи следните правни изводи по съществото на спора:
Този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа/чл.49 от ЗЗД/.
Улиците
в селищата са общинска собственост /виж пар.7,ал.1,т.4 от ПЗР на ЗМСМА във вр.
с чл.2,ал.1,т.1 от ЗОС/.
Изпълнението
на общинските дейности в направление поддържане на мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура и на други имоти- общинска собственост, както и
предоставяне на свързаните с тях услуги на населението в Община Пловдив, се
осъществява от Община Пловдив чрез създадените за целта на основание чл.52 и
следв. от ЗОС и приетата от Общински съвет- ***с Реш.№242, взето с Протокол
№13/25.06.09г., изм. и допълнена с Реш№330, взето с Протокол №22/03.08.10г. и
Реш.№431, взето с Протокол №30/04.11.10г., въз основа на гл.VІ от ЗОС, „Наредба
за създаване, управление и контрол върху дейността на общинските предприятия по
гл.VІ от ЗОС“ общински предприятия, определени от Общински съвет- гр.-Пловдив,
които съставляват специализирани звена на Общината за управление на общинско
имущество и за задоволяване на потребности на населението и за осигуряване
изпълнението на общински дейности, които се финансират от бюджета на Общината и
са второстепенни разпоредители с бюджетни средства, без да са самостоятелни
юридически лица /виж пар.1 от ДР, чл.2,ал.1 и чл.3,ал.3 от на цитираната
Наредба и същата- на официалния сайт на Общински съвет- ***, Нормативна база,
Наредби/.
Общинските
предприятия по цитираната Наредба се създават с решение на Общински съвет /виж
чл.3,ал.2 от Нар./ и осъществяват дейността си въз основа на правилник, приет
от Общинския съвет /чл.3,ал.6 от Нар./, с който правилник се определя предмета
им на дейност и правата и задълженията на общинското предприятие по отношение
на предоставеното му от Общината имущество, което е общинска собственост по
смисъла на ЗОС /чл.3,ал.7 и ал.8 от Нар./. Дейността на общинските предприятия
се координира и контролира от Кмета на Общината или от определен от него
зам.кмет /чл.4 от Нар./, а Директорът на предприятието го ръководи и управлява
съгласно действащите нормативни актове, в съответствие с решенията на Общ.съвет
и заповедите на Кмета на Общината или определения от него зам.кмет, и
осъществява оперативното ръководство и дейността на
предприятието /чл.12,т.1 и т.3 от Нар./.
С
Решение №305, взето с Протокол №22/03.08.10г. на Общ.съвет –***, изменяно и
допълвано след приемането му, на основание чл.52 и следв. от ЗОС и цитираната
вече по-горе Наредба за създаване, управление и контрол върху дейността на
общинските предприятия по гл.VІ от ЗОС, с цел предоставяне на услуги по
управление на отпадъците и поддържане чистотата на територията на Община
Пловдив, е създадено Общинско предприятие „Чистота“ при Община Пловдив и е
приет Правилник за устройството и дейността на това общинско предприятие /виж
чл.1, чл.2 и чл.5 от Правилника, достъпен на сайта на Общински съвет- ***,
Нормативна база, Правилници/.
Съгласно
Правилника за устройството и дейността му, ОП „Чистота“ при Община Пловдив има
за предмет различни дейности, измежду които са и услугите по денонощно зимно
поддържане на територията на Община Пловдив, включващи зимно дежурство и
ефективна работа при зимни условия, почистване на уличните платна, площадите,
алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за
обществено ползване /виж чл.6, т.2, т.3, т.10/.
Законът
за движението по пътищата не борави с понятието „улични платна“, използвано от
цитирания по-горе Правилник, но като се има предвид извършеното с него
изброяване на дейностите и услугите, които ОП „Чистота“ би следвало да
осъществява на територията на ***, може да се счита, че в техния предмет са
включени както пътните ленти, така и тротоарите, по смисъла на тези понятия,
легално определен от пар.6, т.2 и т.6 от ДР на ЗДвП, а с оглед на обичайния
изказ на гражданите- улиците и тротоарите на града.
Гореописаното
дава на съда основание да заключи, че доколкото дейностите по почистване на
улиците и тротоарите в границите на ***, включително ефективното им поддържане
в състояние, годно за ползване от гражданите по предназначение при зимни
условия, са вменени от закона и приетите по приложението му от Общински съвет-
***актове на Община Пловдив, а в конкретния случай се установи, че попадащите в
предмета на дейност на създаденото от нея ОП „Чистота“ задължения не са били
изпълнени от неговите работници, като на *** нито улица „***“, нито тротоара и
са били почистени от падналия сняг и леда, образувал се по тях, тъй че да се
осигури възможност за спокойното и безпрепятствено движение на
гражданите-пешеходци, ответната Община Пловдив е надлежно материално пасивно
легитимирана по смисъла на чл.49 от ЗЗД да отговаря пред ищцата по претенцията
и за претърпени във връзка с тези обстоятелства вреди, тъй като е възложила на
работниците от посоченото предприятие извършването на описаните вече дейности
/работи/, свързани с тази поддръжка, а вредите са претърпени от ищцата, поради
ненадлежното изпълнение на възложената от Общината на съответните лица работа.
Установиха
се и останалите изискуеми се от закона предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника на цитираното основание, доколкото ищцата установи, че е
претърпяла твърдените от нея имуществени и неимуществениш вреди, в пряка
причинна връзка с неизпълнението на възложената от ответника работа по
ефективно почистване на улиците на града в зимни условия, от работниците му.
Тезата
на ответната Община, че отговорността и не може да бъде в случая ангажира, тъй
като се касае не до нейно виновно бездействие, а да случайно събитие, предвид
тежките метеорологични условия- обилен снеговалеж на територията на цялото
населено място и внезапно заледяване, изискващи обективно технологично време за
изпълнение на задълженията и по почистване на улиците, не може да се сподели от
съда.
Събраната
метеорологична справка за района на ***в периода от -*** /л.140/ действително
сочи на тежки метеорологични условия, поради задържалите се за целия период
ниски температури и снеговалеж в половината от дните му, довел до постепенно
образуване на сравнително висока снежна покривка, но тези обстоятелства не
могат да се считат от съда са случайно събитие, оневиняващо работниците на
ответника, защото в това, през зимата да вали, или температурите да са ниски,
няма нищо внезапно, случайно и необичайно, а напротив- тези са обичайно
очакваните и случващи се през този сезон на годината неща, а отделно от това,
по делото се установи, че улицата, на която ищцата е паднала на ***, поради
непочистването и след заледяване, не е била почиствана не само на тази дата, но
е била непочистена и през целия месец до
тази дата, което няма как да се приеме от съда за обективно необходимо
технологично време за изпълнение на дейностите по почистване от ответника,
защото това на практика би означавало да се приеме, че те няма защо да се
изпълняват реално, а следва да се чака настъпване на пролетта, когато снегът и
ледът ще се стопят поради затоплянето.
Не
може да се приеме от съда като оневиняваща ответника и тезата му, че в случая
тротоарът на улицата бил неизползваем, поради противоправно предприети от трети
лица действия, които лица били спрели на него мпс.
Да,
в случая се оказа, че на тротоара е имало спрени мпс и поради това ищцата не се
е движела по него, както и тя самата твърди с исковата молба, а на уличното
платно, но доколкото тя е паднала при движението си именно на последното, от
значение за съществото на спора е дали то е било почистено, а не по каква
причина ищцата е осъществявала движението си по него.
Неоснователно
е според съда и повдигнатото от ответника възражение за съпричиняване на
вредите от ищцата.
Действително,
ЗДвП задължава пешеходците да се движат по тротоара /чл.108,ал.1/, но също така
постановява, че те могат да се движат и по платното за движение, когато
тротоарът не може да бъде използван /чл.108,ал.2,т.1/.
С
оглед горното и доколкото по делото се установи, че в случая тротоарът на ул.“***“
не е можел да бъде използван, както защото е бил частично зает от спрени на
него мпс, така и защото е бил непочистен от натрупания по него сняг, съдът
счита, че поведението на ищцата, която се е движела по платното за движение, не
е такова в нарушение на закона, противно на твърдяното от ответника с отговора
му.
Отделно
от това, съдебната практика по приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД е
безпротиворечива и последователна в схващането, че за да се признае наличие на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, от значение е не неговата
вина, а наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат /виж т.7 от Постановление №7/18.11.1963г. на Пленума на
ВС/.
Наличието
на такава пряка причинна връзка между поведението на ищцата- осъществявано от
нея като пешеходец движение по платното за движение и настъпилия вредоносен
резултат- падане на ищцата и претърпяно при падането счупване, не се установи
от ответника, при поставена върху него тежест да установи фактите, на които основава
това свое възражение.
В
отговора си ответникът е твърдял, че падането на ищцата може да бъде свързано с
редица причини, отнасящи се до общото здравословно и емоционално състояние на
ищцата, но от събраните по делото доказателства такива причини не се разкриха,
като на въпросите на ответника към св.Н. в с.з. от 04.07.17г., св.Н. е
отговорила, че майка и не е носела багаж при състояване на инцидента с падането
и, както и че не носи токчета, а в конкретния случай е била със зимни обувки, а
на въпрос на ответника към вещите лица от комплексната СМЕ в с.з. от
04.07.17г., в.л. М. е отговорило, че макар да не е в тяхната компетентност,
като *** и ***, отговора на въпроса дали страданията на ищцата от диабет и от
щитовидната жлеза /налична при нея тиреотоксикоза/, имат някакво отношение към
падането и, като ***, той все пак смята, че тези две болести нямат никакво
отношение, тъй като на леда всеки е равностоен, човек се плъзга и пада, какъвто
и да е, млад или стар.
Неоснователно
се намери от съда и възражението на ответника за прекомерност на търсеното от
ищцата обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, с оглед принципа
на справедливост.
Понятието „справедливост” не е абстрактно, а изисква
конкретна преценка на обстоятелствата за всеки отделен случай тъй, че
пострадалият да бъде обезщетен в съответствие с изискването на чл.51,ал.1 от ЗЗД напълно за претърпените от него вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, без в същото време размера на присъденото му
обезщетение да влиза в противоречие с принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. Освен тези основни принципи, при извършване на преценката за
справедливия в този случай размер на следващото се на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази и следните установени от практиката като
релевантни за целта обстоятелства, каквито са спецификата на претърпените
телесни увреждания и силата, интензитета и продължителността на негативните
последици, които пострадалото лице е понесло във връзка с тях, наличната в
страната икономическа обстановка и евентуалната нейна промяна от датата на
претърпяване на увреждането до датата на приключване на устните състезания по
делото.
В конкретния случай, съдът взе предвид, че:
Претърпяното от ищцата счупване на крайника е било
тежко.
Касае се до многофрагментарна фрактура на дисталните
диафизи с обхващане на метафизите на тибия и фибула, с ангажиране на тибиалната
епифиза и ставна повърхност /виж л.103/, за съчетана фрактура на дистална лява
подбедрица /л.104/, при която освен извършеното открито наместване на счупените
кости и имобилизация, се е наложило и провеждане на оперативна интервенция за
тяхното фиксиране с метални плаки и винтове, в условия на болничен престой.
Извършената фиксация на костите с метални плаки и винтове, е наложила и второ
пролежаване в болница, по повод отстраняване на част от металните импланти,
използвани за фиксация на счупените кости, като и този престой и интервенция не
са последни, доколкото има още непремахнати такива тела и тяхното премахване, като
чужди за тялото, е препоръчително, и най- вероятно ще се осъществи, ако се съди
по това, че до датата на изготвяне на заключението на СМЕ ищцата е следвала
стриктно предписанията за възстановяването и, дадени и от лекуващите я.
Оздравителният процес, свързан с претърпяното от
ищцата счупване, е продължителен, като към датата на изготвяне на заключението
на СМЕ -14.06.17г. все още не е бил приключен, и е бил свързан със значителни
по своята сила и интензивност болки и неудобства за нея.
Така, самото зарастване на счупените кости е отнело
около 4 месеца, през които ищцата е била
изцяло обездвижена и обслужването и за елементарни физиологични и хигиенни
нужди е зависело от други лица, поради наличие на пълна лекарска забрана да ходи, дори с
патерици, както и да сяда, и едва след изтичане на този период тя е започнала
по лекарска препоръка постепенно раздвижване, като първоначално се е приучила
да остава в седнало положение, а постепенно- и да ходи сама до тоалетна с две
патерици. В периода на зарастване на костите болката, свързана със счупването,
е била със силно изразен характер, а с времето е намалявала. Движението и е
било за същия период изцяло невъзможно, а след изтичането му- силно затруднено,
доколкото продължителното обездвижване е довело до изразена мускулна дистрофия,
изискваща продължителна рехабилитация, за възстановяване на нормалния мускулен
тонус и възстановяване на походката. Затова и след изтичане на 6 мес. нормален
като продължителност за подобни случаи възстановителен период, визиран от вещите
лица по допуснатата СМЕ, нейното възстановяване не е приключило в същия, като
се очаква и нова оперативна интервенция по премахване на останалите скрепителни
елементи, приложени при първата операция, което също протича в болнична
обстановка и изисква възстановителен период от около 15 дни, свързан с
претърпяване на болка в процеса на зарастване на раната.
Претърпяното от ищцата счупване е довело и до
усложнения, стоящи в пряка причинна връзка с него.
Вследствие оперативната интервенция и обездвижването,
което я е последвало, както и поради увреда на съдовата степа при счупването,
като нормален постоперативен отговор на станалото при ищцата се е получила
дълбока венозна тромбоза, която, поради острия си и тежък характер, също е
наложила лечение в болница и е била свързана със силни болки и масивен оток на
счупения крайник, като и след изписването и, макар и отокът да е редуциран,
проходимостта на вена феморалис синистра е била само частично възстановена /виж
епикризата на л.132, част изход от заболяването.
Към датата на това решение все още не може да се каже
дали счупването ще остави трайни последици върху двигателната функция,
доколкото, съгласно приетото заключение на СМЕ, на ищцата предстои дълъг период
на рехабиталиция, с необходимост и от балнеолечение, за да се възстанови
нормалната и походка и мускулната атрофия.
Извън горните страдания и неудобства, ищцата е
преживяла и силна уплаха от падането и счупването на крака и, до степен, че в
първите часове след това, в болницата, както поради стреса от събитието, така и
заради болката, е била почти неадекватна.
За аналогично по естество счупване на долен крайник,
протекло с хирургична интервенция и подобен по ход и продължителност
оздравителен процес, в производство по гр.дело №2529/13г., с влязло в сила като
необжалвано решение от 19.11.13г., този състав е приел за справедлив да
обезщети пострадалото лице размер на обезщетението за неимуществени вреди от
20000лв., като в хода на производството оздравителният процес при пострадалото
лице е бил изцяло приключил и без да са търпени усложнения от счупването.
Ето защо, в настоящото производство, като прецени
извън казаното в предходния абзац и това, че настоящото дело се разглежда ***
години по-късно от приключеното през 2013г., като през 2013г. минималната работна
заплата за страната е била 310лв., а към датата на приключване на
производството по това дело е вече 510лв.- т.е като непрекъснато в тези години
е нараствала и това служи като обективен ориентир за необходимостта от
завишаване на обезщетението с годините, предвид социално- икономическата
обстановка в страната, съдът счете, че обезщетение в размер от 25000лв.,
каквото ищцата претендира в случая, не е прекомерно, а отговаря на принципа за
справедливост, установен от чл.52 от ЗЗД, тъй че възражението на ответника,
основано на цитираната норма, е неоснователно.
С оглед гореказаното, и двата предявени от ищцата иска
за присъждане на обезщетение-за имуществени и неимуществени вреди, като
основателни и изцяло доказани по размер, следва да се уважат, като на основание
чл.84,ал.3 от ЗЗД и се присъди и законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането-***, а върху обезщетението за
имуществени вреди- от ***, както се търси, като дата на която е извършено
плащането за двете приложени при оперативната интервенция плаки, в комплект с
винтове, както личи от издадената фактура /л.15/.
В частта за
разноските.
И двете страни претендират разноски в производството,
като с оглед изхода на спора, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, такива се следват
само на ищцата.
Ищцата претендира разноски по списъка, представен в
с.з. от 16.01.18г., в размер от общо 3440.16лв. /виж списъка на л.254/, и е
установила направата им, както личи от приложените по делото документи, и
конкретно : 1105.20лв.-внесена ДТ за производството, ведно с банкова комисионна
за превод от 2лв. /л.2/; 1680лв.-заплатено възнаграждение за адвокат по договор
за правна помощ от 23.02.17г., съответно от 1270лв. по иска за неимуществени и
от 410лв. по иска за имуществени вреди /л.19-гръб/; 22лв.- ДТ за издадени
съдебни удостоверения, ведно с банкова комисионна за превод от 2лв. /л.34/;
242лв.-първоначално определено възнаграждение за вещо лице по допусната по
делото СМЕ, ведно с банкова комисионна за превод от 2лв. /л.35/; 60.60лв.- за
издаване на поисканата от НИМХ справка, ведно с банкова комисионна за превод от
3лв. /л.138, л.139, л.162/; 206.36лв.- допълнително определено възнаграждение
за вещите лица по допусната по делото СМЕ, ведно с банкова комисионна за превод
от 2лв. /л.229/; 124лв.- възнаграждение за вещо лице по допусната по делото
СХЕ, ведно с 4лв. банкова комисионна за превод /лв.198/.
Внесената от нея сума от 120лв. за допуснатата
химическа експертиза, като неползвана по предназначение, тъй като заключението
по тази експертиза не е събрано в процеса, и се следва за връщане, поради което
съдът не я включва в разноските, които ответникът следва да бъде осъден да и
заплати, и които, при съобразяване на това обстоятелство, възлизат на
3320.16лв.
Ответникът е повдигнал възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат, без да развие конкретни
съображения, свързани със същото, тъй че при преценката му съдът взема предвид
единствено принципните критерии по чл.78,ал.5 от ГПК.
Разгледаното от съда дело не се отличава с правна
сложност- съединени са в производството иск за неимуществени и за имуществени
вреди, в хипотезата на чл.49 от ЗЗД, по приложение на която във времето от
приемане на ЗЗД и до момента е установена трайна и последователна практика, при
която са добре известни релевантните за исковете факти, подлежащи на доказване
в процеса.
Делото не се отличава и с фактическа сложност. То е
разгледано в период по-кратък от година – образувано на 23.02.17г. и приключено
на 16.01.18г., като отлагането му в две от проведените четири съдебни заседания
е по причина да стане възможно събирането на допуснатата по него СХЕ, която
така и не е била изготвена.
Независимо от горното, заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение от 1680лв. не е според съда прекомерно с оглед на действителната
правна и фактическа сложност на делото, а съразмерно на същата.
Извън горното, то няма как да бъде намалено и затова,
защото е под минимума, предвиден от Нар.№1/04г. за минималните адвокатски
възнаграждения, като за иска с цена от 25000лв. минималното предвидено от
чл.7,ал.2,т.4 възнаграждение възлиза на 1280лв., а ищцата е заплатила 1270лв.,
а за иска с цена 2580лв. минималното предвидено от чл.7,ал.2,т.4 възнаграждение
възлиза на 410.60лв., а ищцата е заплатила 410лв.
В обобщение на казаното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата разноски от 3320.16лв., в това число и пълния
размер на заплатеното от нея възнаграждение за адвокат от 1680лв.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда Община Пловдив- ***, пл.“Ст.Стамболов“№1, БУЛСТАТ
*********, да заплати на З.Г.Р., ЕГН **********,***, *, адв.С.В., по банкова
сметка ***: и IBAN: ***, с титуляр З.Г.Р., за претърпените от нея вреди,
вследствие падане на *** на заледената ул. „***“ в ***, поради това, че *** от
ОП“ Чистота“- *** при ответната Община Пловдив, не са изпълнили задължението си
за ефективно почистване на същата улица при зимни условия, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000- двадесет и пет
хиляди лева, ведно със законната лихва от *** до окончателното му плащане, обезщетение за имуществени вреди в размер
на 2580- две хиляди петстотин и осемдесет лева, ведно със законната лихва
от ***г. до окончателното му плащане, както и разноски за производството в размер на 3320.16- три хиляди триста и
двадесет лева и шестнадесет стотинки.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: