№ 2509
гр. С, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110202739 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Б. В., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №22-4332-000074/26.01.2022г., издадено от Д Д Д – Началник сектор към
СДВР - ОПП, с което: 1) на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева; 2) на основание чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и 3) на
основание чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300,00
/триста/ лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
В жалбата се обсъжда липса на доказателствена обезпеченост на твърдението на
наказващия орган, че водачът е извършвал управление на моторно превозно средство, което
води до несъставомерност на поведението му, изразило се в отказ да се подложи на
тестуване с техническо средство и управление без правоспособност. Като основен аргумент
се сочи противоречието, налагащо се предвид издаването на друго наказателно
постановление за деяние, извършено при същите фактически параметри (дата, час, място и
превозно средство), но от друго лице, което било невъзможно. Акцентира се и върху
допуснато нарушение на изискването на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, поради твърде
лаконично описание на възведените със санкционния акт нарушения. Твърди се, че с
постановлението за първи път е предявено нарушение на нормата на чл.174 от ЗДвП,
изразило се в отказ да се предоставят проби за медицинско изследване на кръвта с оглед
установяване наличието на алкохол в нея или употреба на наркотични вещества, което не
било предявено с акта за установяване на административно нарушение, също опорочаващо
1
формата му. Моли се за отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Представлява се от адв. Славов, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА , макар и по различни от
изложените в нея аргументи.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 09.01.2022г., около 18:00 ч., в гр. С, по бул. „Л Ш“, с посока на движение от
ж.к.“О“ към О П, се придвижвал л.а. ”ХХХ”, с рег. № ХХХХ, в който се превозвали
жалбоподателят Б. Б. В. и приятелят му - свид. В. СТ. ИЛ.. Към този момент свид. И.
управлявал като водач. На изхода от ж.к.“О“ автомобилът бил забелязан от полицейски
автопатрули, в състава на които били включени свидетелите Б.М., А.Д., И.С. и други техни
колеги - служители към ОСПСОВОР – СДВР. Те изпълнявали служебните си задължения по
контрол на движението. Полицаите подали сигнал със стоп – палка по образец на водача,
приканвайки го да преустанови движението си. Той обаче не се подчинил и ускорил.
Поведението му мотивирало служителите на МВР да го последват със служебния си бус,
като излъчвали към него светлинни и звукови сигнали. По време на движението и следвайки
превозното средство полицейските служители забелязали, че водачът И. и спътникът му на
предната седалка В. разменили в движение местата си. Въпреки тези рискови действия,
автомобилът продължил движението си, но вече с водач жалбоподателят. В района на
бензиностанция „Еко“ превозното средство попаднало в задръстване, поради което било
застигнато от органите на реда и принудено да спре. Полицейските служители излезли и се
насочили към него. В този момент от автомобила излезли жалбоподателят – от вратата на
водача и свид. И. – от вратата на пътника до него. Направили опит да побегнат, но и двамата
били задържани.
Полицейските служители изискали документи за водача и превозното средство, както
и от неговия спътник. В. обаче не представил СУМПС. При извършена справка с дежурната
част на СДВР била подадена информация, че същият е неправоспособен, доколкото никога
не му било издавано СУМПС. Поради съмнения, че жалбоподателят, а и неговият спътник
(който според органите на реда първи бил управлявал автомобила) са употребили алкохол,
за съдействие бил извикан екип на ОПП – СДВР.
На място пристигнал свид. ВЛ. ИВ. З.. След като в разговор с колегите си установил
2
обстоятелствата, при които били спрени и задържани лицата, той поканил В. да бъде тестван
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с инвентарен № 0212. Водачът обаче
отказал, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване с №080623, връчен
му на 09.01.2022г., в 19:00 часа, с указания, че следва да се яви във Военно-медицинска
академия до 45 минути, т.е. до 19:45 часа на същата дата. На В. били предадени и седем броя
холограмни стикери с номера на талона за изследване, а осмият бил залепен върху
екземпляра от този документ, който останал приложен към материалите по преписката. В.
отказал да се подложи и на тестуване за наличие на наркотични вещества.
При така установените факти свидетелят З. преценил, че са извършени от водача В.
няколко нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради това съставил Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) бл. №514899, в който били отразени
обстоятелствата по констатираните простъпки и правната им квалификация, а именно две по
чл.174, ал.3 от ЗДвП – за релевирания отказ да се подложи на тест за установяване
наличието на алкохол и наркотици и по чл.150 от ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя и от очевидеца Д.. Същият бил връчен на В., който го подписал без
възражения.
Такива в писмена форма обаче постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като в тях
били изложени идентични възражения на тези, посочени в иницииралата настоящото
производство жалба.
АУАН бил съставен и на свид. И. за отказ да се подложи на тестуване с дрегер и на
тестуване за наркотични вещества, доколкото органите възприели, че той също се явявал
водач, предвид обстоятелството, че по време на движение и преди спиране на автомобила се
бил сменил със своя приятел В. – до този момент пътник в автомобила.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление
№ 22-4332-000074/26.01.2022г., от Д Д –Началник Сектор към ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя му било наложено наказание „Глоба“ в
размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП – му било наложено
второ наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева, а на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП –
„Глоба” в размер на 300,00 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
Препис от същото е връчен лично на В. на 14.02.2022г.
При проведените непосредствени разпити на актосъставителя З. и свидетелите М. и
Д. същите заявиха, че не знаят защо са призовани. Това обстоятелство обуслови
предявяването на АУАН бл.№ 514899/09.01.2022г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК свидетелите изрично
потвърдиха, че изложените в АУАН фактически констатации отговарят на обективната
действителност. Частично възстановени спомени относно реда, следван при извършване на
проверката, действията на служителите на СДВР спрямо водача и вида на констатираните
нарушения се откриват единствено в изявленията на актосъставителя, който подчертава, че
значима част от фактологията, включително предприетата от превозващите се в автомобила
3
лица смяна на водача по време на движение, е узнал от разказите на своите колеги, заварени
на мястото, на което е бил спрян автомобилът с водач към този момент В. и неговия
спътник. Заявената от свидетелите неспособност да възстановят в детайли спомени за
конкретния случай на реализиран контрол по спазване правилата за движение по пътищата е
обоснована от рутинността на извършваната от тях дейност, респ. от изминалия некратък
период от време от датата на процесните събития. Същевременно, тя не накърнява
единството на доказателствения материал и не придава формалност на изявлението на всяко
от разпитваните лица, че поддържа материализираните в АУАН констатации, които не се
ползват с презумптивна доказателствена сила (по арг. от чл.14 от НПК), тъй като изведените
в него факти намират подкрепа и в други обективни и независими източници на
доказателства, приложени по делото.
Значими сведения за хронологията на процесните събития съдът открива в
показанията на свид. С., който споделя в детайли причините за пристъпването към проверка
на водача на превозното средство, реда, следван при извършване на контролната дейност и
установените в нейния ход нарушения на правилата за движение по пътищата. В
продължението на своя разказ за събитията той сочи, че заедно с колегите си е наблюдавал
поведението на двамата мъже в процесното превозно средство от първия момент, в който ги
е забелязал като участници в движението. Подчертава, че именно първоначалното
неподчинение на издаденото разпореждане за спиране със стоп- палка е провокирало
последването на автомобила и допълнителното подаване на звукови и светлинни сигнали.
Категоричен е, че именно близката дистанция, на която се е придвижвал със служебния си
бус, му е позволила да забележи и своеобразната каскада, предприета от водача и спътника
му на предната дясна седалка в преследваното превозно средство и тяхната размяна в
движение. С този факт, възприет от всичките му колеги и отразен дори в изготвената по
случая докладна записка, е мотивирал и решението им да посочат на колегата си от ОПП –
СДВР, както В., така и свид. И. като последователно управлявали спрения за проверка
автомобил, макар последното констатирано управление да е именно на В.. Свид. С.
потвърждава и констатацията за обективиран отказ от жалбоподателя да се подложи на
тестуване на място с техническо средство за установяване на концентрация на алкохол,
както и на наркотични вещества в издишания въздух, наложило изготвянето и връчването на
талон, чрез който е бил насочен за провеждане на медицинско кръвно изследване в болнично
заведение. Свидетелят споделя и за отсъствието на СУМПС и талон към него у В., а като
причина за тази липсата заявява установени данни за неправоспособността на този водач.
Така заявеното от свид. С. намира потвърждение, както в изготвената от него докладна
записка, копие от която е приобщена по делото, така и в събраните в хода на съдебното
следствие показания на свид. В.И..
Възстановената от свидетеля конкретика за обстоятелствата по случая, въпреки
рутинността на извършваната от него дейност, респ. изминалия период от време от датата на
процесните събития, явствува на непосредствено възприети събития от действителността и
изключва коментар за формалност на изявленията и стремеж за поддържане на уличаваща
4
нарушителя версия. Още повече когато изведените от разказите факти намират подкрепа и в
други обективни източници на доказателства, приложени по делото. Показанията на
свидетел С. са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и отразяват адекватно
личните му възприятия върху създалата се пътна ситуация. Принадлежността му към
йерархичната структура на наказващия орган не се явява обстоятелство, което да постави
под съмнение достоверността на заявеното от него или да указва единствено неговото
предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за истинност. В този смисъл
обсъдените показания се явяват обективни и поради това годни доказателствени източници
за обосноваване изводите по съществото на настоящия казус.
Решаващият орган анализира критично показанията на свид. В.И., съобразявайки
заявеното от последния обстоятелство, свързано с близката приятелска връзка между
двамата, а така и констатираните данни за санкционирането му за сходни по вида си
нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати при идентични обстоятелства
на тези, в които се е проявило поведението на жалбоподателя. Съдът се доверява на
заявеното от свидетеля досежно извършеното от В. управление на 09.01.2022г., отказът му
да се подложи на тестуване с дрегер и с уред за установяване следи от наркотични вещества
у водачите, както и неговата неправоспособност, доколкото сходни факти се откриват и в
сведенията на свидетелите З. и С., подкрепени от приобщената докладна записка, издадения
на въззивника медицински талон за изследване и писмения отговор от ОПП – СДВР,
изискан в съдебното следствие.
Като неубедителен и поради това без стойност да наложи версията на въззивника
обаче съдът разглежда разказа на И. относно отсъствието на реализирано и от него
управление на моторно превозно средство и предприетата смяна на местата в движение с
жалбоподателя. Този извод се налага, доколкото в тази си част показанията на свидетеля са
изолирани и не намират подкрепа в други доказателствени източници. Същевременно, както
бе споменато и по- горе, решаващият орган не открива аргументи, с които да обозначи като
тенденциозно поставени в услуга на тезата на наказващия орган сведенията, изхождащи от
полицейските служители.
За този съдебен състав няма спор, че жалбоподателят В. е управлявал МПС, без да е
притежавал изискуемата правоспособност, а по време на полицейска проверка е волеизявил
отказ да се подложи на тест за установяване наличие на алкохол и наркотици в издишания
въздух с техническо средство, което се подкрепя по еднопосочен начин освен от
свидетелските показания, така и от приобщените по делото писмени доказателства - талон за
медицинско изследване, в който изрично е отразен отказът да бъде тестуван, връчен му с
указания, че следва да се яви във ВМА в рамките на ограничен период от време. Видно от
писмо на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, с вх. № 56433/23.03.2022г. по
описа на СРС и приложенията към него, техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” с
№0212 към дата 09.01.2022г. е преминало успешно периодична проверка за техническа
годност на 03.11.2021г., която е със срок на валидност от 6 месеца. Касае се за одобрено за
използване тип средство за измерване, вписано под №4812 в поддържания от Български
5
институт по метрология регистър. Отсъстват основания за съмнение и в годността на
техническото средство „Дръг тест 5000“, с инв.№0007. Съответно в часовете между 17:50 и
19:00 часа на 09.01.2021г. не са провеждани тестувания с тях, поради отказа както на В., така
и на И. да се подложат на такива (видно от писмен отговор от ОПП – СДВР, вх.
№63785/31.03.2022г.).
Съгласно представената справка от Специализирана химическа лаборатория към
ВМА (вх.№71871 от 11.04.2022г. по описа на СРС), акредитирана за извършване на
изследвания на кръвни проби по газхроматографски метод, на 09.01.2022г. жалбоподателят
не е бил регистриран и като посетил болничното заведение за изследване на концентрация
на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техните аналози.
Достатъчност на доказателствата се установява и относно третото предявено на
жалбподателя нарушение, свързано с управлението на МПС без правоспособност. Така
изведените фактически твърдения намират подкрепа в приобщените писмени материали –
справка от ОПП – СДВР, а и гласни такива, изхождащи от свидетелите, разпитани по
делото.
От приобщените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи съдът
извлича данни за компетентността на наказващия орган и актосъставителя в протеклата
извънсъдебна фаза на административнонаказателната процедура.
Приложеното копие на наказателно постановление, издадено срещу свид. В.И.,
потвърждава показанията на свидетелите, че последният също е бил санкциониран за
релевиран отказ да се подложи на тестуване с дрегер и с тест за установяване употреба на
наркотични вещества и техни аналози, като извършил управление на моторното превозно
средство на жалбоподателя на същата дата и по същия маршрут. Така представено то обаче
не се анализира от настоящата съдебна инстанция като потвърждаващо правилността на
основния довод на въззивника за съществуващо непреодолимо противоречие в тезата на
наказващия орган. Санкционирането на свид. И. за извършени идентични нарушения на
правилата за движение по пътищата не е обстоятелство от предмета на доказване по
настоящото дело и само по себе си не може да опровергае фактите, установени в хода на
доказателствения процес в настоящото дело, нито да се противопостави на събраните по
делото материали, от които недвусмислено се установяват обективните и субективните
елементи на предявените на жалбоподателя В. нарушения. Още повече че не се разкрива
хипотеза на деяние, извършено при съучастие, каквото твърдение не присъства в
постановленията на наказващия орган, доколкото именно то би било абсурдно. Със
санкционирането на свид. И. не се накърнява и принципът non bis in idem, тъй като пълна
идентичност на фактите не се разкрива не само с оглед субекта на нарушенията, но и
предвид установената обстановка, в която те са се проявили. Видно от събраните по делото
писмени и гласни материали, макар и при изключително рискови условия, превозващите се
лица в следвания от полицейския патрул автомобил, придвижващ се в бул.“Л Ш“, с посока
на движение ж.к.“О“ – О П, на 09.01.2022г., около 18:00 часа, са успели, без да
преустановяват движението му, да сменят местата си на водач и пътник, почти веднага след
6
което, отново на същия път, те са спрени и задържани. Към този краен момент като водач на
превозното средство е установен В., а като предходен водач – И.. При тази хронология
напълно логично е даденото описание и в двете наказателни постановления на извършените
нарушения, доколкото те са реализирани на едно и също място (в рамките на един пътен
участък), същата дата и приблизителен час, въведен като „около 18:00 часа“, което напълно
съответства и на реалността – касае се за действия, предприети в изключително кратко
времево отстояние и непосредствено следващи се едно друго.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.12 от ЗДвП „Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи … или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност“.
Видно от Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи
Началникът на сектор „Административно обслужване“ в ОПП – СДВР е определен да
издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за движение по
пътищата. По делото е приложена и заповед на министъра на вътрешните работи №8121к-
13318/23.10.2019г. за преназначаване на тази длъжност на Д Д Д, действаща и към момента
на издаване на наказателното постановление. В случая делегирането на правомощия за
участие в административнонаказателното производство като наказващ орган е извършено в
съответствие с нормативните правила.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от
откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани
в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
1. За двете нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съдът констатира, че досежно двете нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДвП, касаещи
отказ от изпробване с техническо средство за употреба на алкохол и с такова за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози, са спазени императивните процесуални правила
7
при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице
е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава
извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на всяко от
вменените нарушения, които обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност. Ясно очертано е мястото на двете деяния, датата
на извършването им и конкретните действия на жалбоподателя. Стилът на представяне на
относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН
и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на
съответния състав от материална страна. Обстоятелството, че в констативно-
съобразителната част на НП допълнително е въведено твърдението, че жалбоподателят „не е
дал кръвна проба“, не накърнява конкретиката на изложението, не налага несъответствие и
не отнема възможността на жалбоподателя да се ориентира относно параметри на
изведените в двата процесуални акта две отделни административни нарушения, респ. не
разкрива непреодолими различия, граничещи с недопустимо предявяване на нови факти,
още повече за отделни хипотези на административни нарушения. Касае се за уточнение,
което единствено подчертава умисъла в поведението на жалбоподателя и отсъствието на
основания да се коментира маловажен случай на всяко от двете нарушения с оглед липсата
на каквито и да било доказателства, че той действително не е употребил алкохол и/или
наркотични вещества и техни аналози, поради което проявите му не биха могли да се
приемат за разкриващи по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Не е накърнена възможността на въззивника да
възприеме, че се касае именно за две нарушения - първото, свързано с бездействието на
водача да изпълни задължението си за подлагане на изследване пред контролните органи
чрез техническо средство за установяване наличието на алкохол в издишания въздух и
второто – за неизпълнение на задължението да се тестува след покана за установяване
употребата на наркотични вещества и техни аналози.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но
ясно отразяване на относимата фактология за всяко от двете нарушения напълно
удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Б. Б. В. е ангажирана за
две отделни нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на същото основание са му наложени
две отделни наказания „Глоба“, всяка в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 09.01.2022г., около
18:00 часа, в гр. С жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил и след спирането му от
контролните органи от СДВР, в хода на извършена проверка е отказал съдействие в насока
провеждане на тест с техническо средство за установяване количеството на алкохол в
издишания от него въздух, респ. с тест за констатиране употребата на наркотични вещества
8
и техните аналози. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 080623 за
Военно-медицинска академия с указание, че следва да се яви в лечебното заведение в срок
до 45 минути, считано от 19:00 ч. до 19:45 ч. на 09.01.2022г., връчен му лично срещу подпис.
В посочения времеви интервал въззивникът не е изпълнил даденото му предписание да
посети лабораторията към болничното заведение и не е предоставил кръвна проба за
изследване.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Действително, текстът на цитираната норма
въвежда няколко алтернативи, изпълнението на всяка от които обаче, дадено в деятелността
на конкретно лице, самостоятелно обуславя съставомерност на нарушение по посочения
текст. (ТР №13 от 20.12.2021г. на ВАС по т.д.№1/2021г., ОСС, I и II колегия, докладвано от
съдията Николай Гунчев). В случая не се касае за сложен фактически състав на едно
единствено нарушение. Обективираният отказ на водача във всяка от алтернативите на
текста на чл.174, ал.3 от ЗДвП представлява осуетяване на проверка и именно в тази си
форма той се явява укорим и наказуем. Наличието или липсата на проведено медицинско
изследване или тест с доказателствен анализатор по никакъв начин не разколебава
твърдението на наказващия орган досежно факта на реализираното административно
нарушение. В разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДВП, както бе споменато и по- горе, са
въздигнати няколко самостоятелни и независими един от друг състави на нарушения - отказ
да бъде изпробван водачът за употреба на алкохол с техническо средство, отказ да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози или неизпълнение на
задължението за медицинско изследване или изследване чрез доказателствен анализатор на
концентрацията на алкохол в кръвта или наркотични вещества и техни аналози.
Реализацията на който и да било от тях обосновава предпоставки за ангажиране на
отговорност за неизпълнение императива на цитираната правна норма. В настоящия случай
от събраните в хода на административно-наказателното производство доказателствени
материали са установени две обективирани от страна на въззивника нарушения - отказ да
бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол и отказ за тестуване с оглед
констатиране употреба на наркотични вещества и техни аналози. Същевременно, с
отсъствието на посещение в посоченото му лечебно заведение той се е лишил и от
възможността да обори възникналите съмнения у контролните органи относно наличието на
употребен алкохол и/или наркотични вещества, респ. да осигури възможност поведението
му да се коментира в светлината на приложение на института на чл.28 от ЗАНН.
Актосъставителят е спазил стриктно приложимия към цитираната дата ред за
9
установяване употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите на моторни
превозни средства, регламентиран на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП в горецитираната
Наредба № 1/19.07.2017 г. Според чл. 3, ал. 1 от същата при извършване на проверка на
място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест, а съобразно чл.3а от същия
подзаконов акт, когато: т. 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство;
т. 2. лицето не приема показанията на техническото средство; т. 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест – с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища,
или с химическо лабораторно изследване, а употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В конкретната
ситуация поради наличие на отказ от подлагане на тест с техническо средство за алкохол,
респ. с тест за наркотични вещества и техни аналози, проверяващият полицейски служител е
пристъпил към оформяне по указанията на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на талон
за изследване по образец, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., в три
екземпляра, като при спазване на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. е вписал в
него обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., мястото, където
следва да се извърши медицинското изследване, определено, съгласно чл. 11 от Наредба №
1/19.07.2017 г., и срока за явяване там, съобразен с условията на чл. 6, ал. 7 от Наредба №
1/19.07.2017 г. Изпълнил е и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. да
връчи препис от талона на нарушителя. Въпреки това следва да се отбележи, че
обстоятелството дали е съобразен изборът на лицето за провеждане на допълнително
изследване чрез доказателствен анализатор, медицинско или химическо изследване, дали е
съобразен часовият интервал, в който се указва посещение в съответното болнично
заведение или структура на МВР за целта, дали са връчени всички стикери, прилежащи към
талона за изследване и дали е съставен протокол за провеждане на изследване с
доказателствен анализатор в случая са ирелевантни, доколкото в тази си част разпоредбите
на горецитирания подзаконов нормативен акт не са относими към хипотезата на чл.174, ал.3
от ЗДвП, която разглежда единствено отказа на водача да се подложи на съответен вид
изследване.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и за двете нарушения, която
предвижда отговорност за водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или тест за упойващи вещества, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му или употребата на наркотични вещества и техни аналози. Налице е пълно съответствие
между словесното описание на релевантната фактическа обстановка и за двете нарушения в
акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
10
Двете административни нарушения, квалифицирани по чл.174, ал.3 от ЗДвП, са
извършени виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал
извършването на всяко деяние, съзнавал е неговия общественоопасен характер, като във
волеви аспект е искал и пряко е целял неговото извършване, в частност осуетяването на
проверката на контролните органи за употреба на алкохол и наркотични вещества и/или
техни аналози.
По отношение на наложените за двете нарушения наказания “Глоба“, всяка в размер
на 2 000,00 /две хиляди/ лева, съдът намира за необходимо да отбележи, че не съществува
юридическа възможност за тяхното редуциране, тъй като предвидената от законодателя
санкция е абсолютно определена (арг. от чл.27, ал.5 от ЗАНН). Правилно за нарушенията не
е наложено и кумулативно предвиденото наред с глобата наказание „Лишаване от право на
управление на МПС“. Жабоподателят е неправоспособен водач и не би могъл да бъде
лишен от права, които не притежава.
Не се разкриват основания да се коментира приложението на нормата на чл.28 от
ЗАНН. Нито един от разглежданите случаи не би могъл да се квалифицира като маловажен,
поради високата обществена опасност на всяко от двете извършени нарушения, изводима от
масовата разпространеност на подобен род противообществени прояви и категоричната
обществена нетърпимост към същите в съвременните условия на живот, намерила израз и в
измененията на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, с оглед драстичното завишаване на
предвидените наказания. Двете нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДвП са застрашили
обществените отношения, свързани със сигурността на пътя, като В. е осуетил възможността
своевременно и законосъобразно да бъде установено, дали шофира под въздействието на
алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози. Не на последно място, независимо от
отсътващата правоспособност в справката – картон на водача са отразени и други
нарушения на правилата за движение по пътищата, което дава информация за отсъствието
на инцидентност на проявите му. По тези аргументи следва да се приеме, че бездействието
на жалбоподателя да се подложи на тест за наркотични вещества и на тест за установяване
на алкохол в издишания въздух се отличава с достатъчен интензитет, за да бъдат
конституирани проявите му като административни нарушения и да се санкционират по
предвидения ред.
По изложените по- горе съображения, издаденият санкционен акт следва да бъде
потвърден в частта му за двете нарушения на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
2. За нарушението на чл.150 от ЗДвП.
Съдът констатира, че досежно нарушението на чл.150 от ЗДвП са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл.
57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства
и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на
изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от
11
състава на вмененото нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Б. Б. В. е ангажирана за
нарушение на чл.150 от ЗДвП, като на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева.
Съдът намира за безспорно установено по делото извършеното от жалбоподателя
нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, тъй като същият никога не е полагал изпит
за придобиване на правоспособност за водач на моторно превозно средство и не му е
издавано свидетелство за управление на такова. Изводът в тази насока се налага по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства – свидетелските показания и
приложените писмени доказателства –справка - картон на жалбоподателя и писмен отговор
от ОПП - СДВР. Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат
за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време
на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита
за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Качеството "правоспособен водач" се удостоверява с притежанието на валидно за
категорията свидетелство за управление на МПС. При липса на такова, било защото не е
било придобивано изобщо от водача, било защото е отнето по съдебен или административен
ред, следва да се приеме, че водачът не е правоспособен по смисъла на ЗДвП. Съгласно
нормата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДВП, е предвидено административно наказание за водач,
който управлява МПС, без да е правоспособен. От доказателствата по делото категорично се
установява, че към 09.01.2022г. В. не е бил правоспособен водач. Не са ангажирани
доказателства, опровергаващи данните от справката на Отдел „Пътна полиция” – СДВР.
От субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл, като нарушителят е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, изразяващ се в нарушаване правилото,
че управлението на МПС следва да се извършва само от правоспособни водачи и е целял
накърняване на охраняваните със съответните норми обществени отношения. Деянието е
формално по своя характер – във фактическия му състав не е предвидено настъпване на
обществено опасни последици.
Санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, действаща към момента на
извършване на нарушението, предвижда глоба от 100,00 до 300,00 лв. за водач, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен. С атакуваното наказателно
постановление на жалбоподателя е наложена глоба в максимален размер от 300,00 лева.
Наказващият орган обаче не е изложил съображения, от които да е видно какви са мотивите
му за фиксиране на наказанието в неговата горна граница, а това индицира явната
несправедливост на санкцията. Липсата на мотиви в тази насока, не би могла да бъде
запълнена от настоящия съдебен състав, доколкото той не разполага с възможността да
допълва или презюмира волята на административно-наказващия орган. Това мотивира съда
12
да приеме, че наказанието следва да бъде индивидуализирано в законоустановения минимум
от 100,00 /сто/ лева. Не съществува юридическа възможност така посоченият размер да бъде
намален /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на наказание под най-
ниския предел за наказание глоба…”/. Съобразени са и целите на чл.12 от ЗАНН. В този
смисъл „Глоба” в размер на 100,00 лева отговаря на вида, характера и тежестта за
извършеното нарушение.
Не са налице предпоставките за третиране на процесния случай като маловажен,
което да обуслови приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Не би могло да се коментира липса
или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на
просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната
дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират
степента на обществена вредност на нарушението съпоставима с нарушенията от същия вид,
доколкото извършеното не се явява инцидентно проявление на нарушителя, видно от
приложената към делото справка – картон на водача, респ. е извършено и в реална
съвкупност с други тежки нарушения на правилата, регламентирани в ЗДвП.
Съобразно изложените по- горе фактически и правни доводи, този съд намира, че
отговорността на жалбоподателя В. е ангажирана правилно за нарушение на нормата на
чл.150 от ЗДвП, като в тази си част издаденият санкционен акт следва да бъде изменен
единствено относно размера на наложеното наказание, като бъде определен минималният
такъв, заложен в санкционната норма.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.4 и т.5 от ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-000074/26.01.2022г.,
издадено от Д Д Д - Началник Сектор към СДВР - ОПП - СДВР, В ЧАСТТА , с която на
жалбоподателя Б. Б. В., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП (отказ да се
подложи на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол) е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, като
правилно и законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-000074/26.01.2022г.,
издадено от Д Д Д - Началник Сектор към СДВР - ОПП - СДВР, В ЧАСТТА , с която на
жалбоподателя Б. Б. В., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП (отказ да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/
лева, като правилно и законосъобразно.
13
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-000074/26.01.2022г. , издадено от
Д Д Д - Началник Сектор към СДВР - ОПП - СДВР, В ЧАСТТА, с която на жалбоподателя
Б. Б. В., ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 (триста) лева за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на
100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С
град по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14